Czterej pancerni i pies a.k.a. Four Tank-men and a Dog - Season 1-3 (1966-1970) (Czterej pancerni i pies (1966-1970)/Czterej pancerni i pies (17).srt) Свали субтитрите
Седемнадесета серия КЛИНЪТ
Сценарий ЯНУШ и МАРИЯ ПШИМАНОВСКИ
Оператор МИКОЛАЙ СПРУДИН
В ролите участват
Янек ЯНУШ ГАЙОС
Густлик ФРАНЧИШЕК ПИЕЧКА
Григорий ВЛОДЖИМЕЖ ПРЕС
Томаш ВИЕСЛАВ ГЛАС
Режисьор КОНРАД НАЛЕЦКИ
Г-н поручик, половината линейки са готови за път.
Товарете другите. – Изтощени са, всеки миг е важен.
Не мога да ви дам охрана. – Защо ни е?
Изпълнявайте. – Г-н поручик, не ни оставяйте!
В колко часа ще ядем, г-н лейтенант? – В 14 ч.
Холандските групи днес ли тръгват? – Не, едва утре.
"Увери ме, че ще даде танка точно на вас като образцов екипаж."
Полковникът ни уважава.
Залепих я.
Няма ли да падне? – С години!
Защото години наред проф. Долинг е правил проучвания.
И е разработил лепило, наречено "минтокур".
Капваш три капки минтокур на памуче. Помирисваш го.
Намазваш го. А после само гледай как държи проклетият му минтокур!
Е, хубаво.
"Нека ви вози към победата, а после – към къщи.
Аз ръководя цивилна бойна група.
Щом освободим Шчечин, ще го върнем на Полша."
От изток е.
Ние сме на фланга, немците – зад канала.
Сигурно е тръгнал Рокосовски.
Чети нататък. – Вече е към края.
"Ще чакам да се върнеш. Най-добре елате цялата команда.
Прегърни силно Густлик и Григорий." – Кого?
Григорий. – Виждаш ли? Казва "и Григорий"!
"И стисни лапа на Шарик."
На него – после, той си спи кротко в танка.
А мен – сега.
Какво сега? – Прегърни ме.
Какво, това ли беше?!
Виж ти! – Иди да те прегръща твоята Ханя.
Аня!
Огънят се премести. Бият здраво.
Май има стотина дула, а?
Приятел, как да разбера коя коя е?
"Не жали девойки, сине,
чака те бутилка вино!
Девойката красива от вино по я бива."
Какви са тия стихчета? – От пролетта е. Наливай!
Никакво "наливай". Не сега. – Франуш! Ела. Коя беше твоята?
"Свършиха вината – идва новината." – Не! Недей!
На юг Шверчевски е превзел Бауцен и е наближил Дрезден.
Но немците ударили, разкъсали фронта
и сега там се бият, та пушек се вдига.
А кой е зад нас? – Все едно! На юг от Берлин
руснаците са обградили куп дивизии. Бутат Хитлер в казана – и край!
Не бързай. Доста ще се изпотиш, докато превземеш града.
Но това е почетна задача! Като торта за десерт.
Имам още за казване.
Полската пехота и танковете също заминават за Берлин – за парада.
Сапьорската бригада тръгна, оръдейната бригада – също...
Откъде знаеш всичко това? – Пристигна медицински конвой.
Чух от санитарите. – А санитарите?
От ранените генерали. – А генералите?
Франуш, дай ми твоята половина. – Каква половина?
С твоята близначка. – А, ето.
Ако дойде някой полковник от щаба със зъбобол,
докато го лекуват, научават доста важни неща.
Помнете, пръв съм ви казал, че ще ходите на парад в Берлин.
Тази е твоята. Ти няма ли да ходиш? – Не, задушно ми е в танка.
Елате да ви покажа каква лекарка пристигна!
Такава Рамона, огън момиче! – Какво значи "Рамона"?
Може да погледаме. Но не бива да ходим на другия бряг.
Гжеш, виждал ли си ми шапката? – Не. Тук е уланската, с рогата.
Кой ми е взел шлемофона? Бях го закачил на ключалката.
Тук е.
Ах, ти!
Махай се! Янек!
Янек! Прибери го тоя бандит. – Шарик!
Ще ти дам аз, разбойник такъв!
Буржоа ненаситен!
Твърдо ли ти е в новия танк, а? Леговище си нагласил!
Ще ти дам аз на теб... Излизай!
Стой мирен! Получаваш непоряд.
Пази!
Какво искаш да си счупиш – главата или мотора?
И двете.
Полудя ли? Набери си цветя – и с нас!
Знаеш ли защо цъфтят така красиво?
Защото са сипвали пепел от изгорени хора.
Вместо тор.
Видяхте ли онези стари жени в болницата на концлагера?
Те са по на 18-19 г.
Нашите момичета от въстанието.
Бях навсякъде. Във всеки ъгъл, всичко видях.
Искате ли да видите нещо?
Елате.
До моста е близо, а после съвсем. Веднага ще се върнем.
Не мога да я оставя сама.
Помниш ли какво ти казах на Одер? "Трябва да отидеш!"
Ще се върнем, преди да си усетил. Г-н подофицер!
Да идем до моста да видим не го ли е взривил някой.
Момчета, за тях трябва бой до края на войната!
Да ги мачкаме като дървеници – после ще е късно.
Накъде? – Към моста.
Да те почакам ли? – Няма да съм сам.
Ще откарам г-ца Хонората и ще се върна за теб.
Благодаря! – Връщам се след 45 минути.
Там от замъка прекрасен
моята мила все се взира.
Седи зад прозорче малко,
бели орли тя бродира.
Лесно ти е, моя мила,
бели орли да...
... бродираш!
Нямате ли къде другаде да стреляте, дяволи?
Пред нас, клетите войници,
поле голо се простира.
Като скали ще застанем,
ще застанем като зид...
Извинете!
Извинете, сержант. Помогнете ни. – Момент.
Няма място, идете в другата линейка.
Къщата е на номер 7 на "Берлинерщрасе".
Пакет от полковника.
Къде ви раниха? – Недалеко оттук.
Подофицер! – Тук ли е подофицер Магнето?
Подофицер, при мен!
Викат ви.
Направете път.
Слушам! – Болните остават в линейката.
Разположете колите тук, до бараката.
Шофьорите ще организират отбраната. Вземете всички здрави затворници.
Санитарите да се явят с оръжието си при мен след 10 минути.
Действайте. – Г-н поручик, може аз да...
Сержант Кос! – Команда!
Стига де, командире!
Танкът? – В изправност е.
Заемете позиция при източния ъгъл на лагера.
Ще ви пратя още хора. – Какви – санитари?
Ако се налага. – Подофицер Задра.
От полунощ три вражески дивизии настъпват като клин в левия фланг.
Полковникът нареди да отбраняваме лагера.
Къде са немците? – Отвъд канала, където бяхме вчера.
Г-це Хоноратка, пеете като славей!
Хапвайте, г-н Густлик.
Кой би се справил с такава порция? – Г-н Густлик.
Ако поиска, с всичко ще се справи.
Сам няма да пия.
Г-це Хоноратка, чудна готвачка сте.
Първо се нарязва прясна сланина, запържва се с лучец,
а чак после се чукват яйцата.
А откъде имате прясно свинско, г-це Хоноратка?
Генералшата имаше три прасета.
Като заминахте, дойде полската пехота...
Какво?! Дошла е пехотата?
Не ви ли казах?
Дойде, но преди да си тръгне, намери свинчетата.
Казвам им: "Добре, ще има гулаш, но дайте нещо и на мен."
А те: "Но ако ви дадем, и вие трябва да ни дадете нещо."
Големи дяволи са пехотата.
Като трябва да пазят танковете, само лежат в окопите.
А аз им казвам: "Ще ви дам нещо скрито – доволни ще останете."
И като ми дадоха месото,
отворих скривалището и им дадох всичко.
Стария, четиримата пазачи, генералшата и немската слугиня.
Поучудиха се, но ги взеха. Но не поискаха оръжието.
Казаха, че после ще дойдат "трохейчиците".
Трофейчици. Това са онези, които събират ценностите.
Но ако намерят такова съкровище като г-ца Хонорка...
Е, аз не съм съкровище...
Може ли да попитам, г-н Густлик, какъв сте по професия?
Аз?
Танкист. – А какъв по-точно?
По-точно...
По-точно съм стрелец.
От такава стрелба не се печели, а и войната вече свършва.
Генерал няма да станете... – Аз ли?
А защо не?
Бих искала да попитам как ще храните себе си и семейството си?
В ковачницата.
Баща ми е ковач с чук, аз също. – С чук?
С чук, ами! Има специална машина.
Тук се пъха нажеженото желязо,
а тя отгоре като се стовари...
Какво толкова? Всичко е немско! – Не е вярно.
Чиниите са датски, гарафата – полска, а чашите са френски.
Всичко е крадено на фронта. Ако можех, всичко щях да взема.
Ако ще събираме нещата, по-добре с колата...
За която говорехте.
Ако искате, г-це Хоноратка...
Може да съберем и чиниите, и паниците – всичко.
И този поднос също.
А после ще ги натоварим в колата.
Заедно с вас, г-це Хонората.
И после ще се повозим...
Ще се повозим.
Густличек!
Немци! – Какви немци?
Такива, с автомати!
Е, щом има немци... – Не мърдай!
Пий! – За мен ли е?
Наздраве!
Немците се върнаха! – Наистина ли?
Наведи се!
По-ниско! – Ти да не полудя?!
Дръпни се!
Има ли трети изход? – Не, няма.
А към гаража?
Има от къщата, а към двора гаражът е заключен.
Трябва ми дълъг шнур.
Дълъг, здрав шнур.
Г-н полковник! – Ханс, донеси пушката.
Претърсете! – Слушам.
Кой е? – Вермахт. Отворете.
Слава Богу, че не са руснаците. Момент. Бях полегнал.
Няма ли да избухне? – Сипвай в колата!
Няма ли да избухне? – Сипвай, няма!
Запали, проклетийо!
Един момент!
Хонората! – Тичам!
Все ще свърши работа. Генералът я носеше.
Умна глава имате, г-це Хоноратка!
Хайде! Отваряйте по-бързо.
Сега ще си го получите!
Не бой се, дръж!
Дай им още, дай им!
Г-н Густлик, какъв чин имате?
Този тук се казва "бефелслайтер".
А истинският?
Истинският е сержант.
Ще тръгне ли пак? – Аз му викам "газ", а то – прас!
По-бързо!
По нас ли стрелят?
Още не, но молят да спрем, за да ни хванат и да ни застрелят.
Ще спрем ли, г-н Густлик?
И ние ще ги помолим да спрат.
Г-це Хонората, вземате тези неща...
Дърпате халкичката и хвърляте назад. – Назад?
Чиниите ще ги чупя у дома!
Точно така!
Ех, че хубаво! – Не много...
Хонората, харесваш ли ме? – Може би да.
Ще направиш ли каквото ти кажа? – Ще направя.
Като наближим канала, тичайте по моста и кажете на всички по пътя:
"Сержант Йелен удържа врага и моли за помощ."
А вие, г-н Густлик? – Хоноратка, поне веднъж
не ми противоречи! Ще идеш ли? – Ще ида.
Вили!
Виждаш ли? – Тъй вярно. Мотор.
Стреляйте. – Слушам!
Спри!
Спри! Оглушал ли си?
Спри, проклето псе!
Бягай. – А ти оставаш ли?
Оставам.
Мома от Коняков, а цивриш! – Не цивря!
Какво правиш тук? Прибирай се.
Стой! Спри!
Сержант Йелен напада врага
и нарежда да изпратите помощ!
Отиваме ли? – Качвай се!
При него! – Един пистолет не стига. Дръж се!
Лявата група по фланга.
Тръгваме към реката.
Дясната група да тръгне по пътя.
Второ отделение, наляво!
Ходом марш! – Малко по-бързо.
Напред! Пази се.
Заловете това куче!
Обкръжете го.
Какво стана? Приготвихме се за бой – и нищо.
Подмина ни отстрани.
Белята ли си търсиш?
Човече, войната свършва, а аз все съм в щаба.
Откакто преплувахме Висла, Магнето е с вас,
а аз оцветявам с боички картите и схемите на полковника.
От отдавна ли познаваш Лажевски?
Доста. Той е по-големият ми брат.
Брат?
Да, винаги му вървеше повече.
В училище, във футбола, на въстанието...
А с момичетата?
Там зависи...
Г-це подофицер, дори да не вярвате, нашият танк се слави в цялата армия.
Нашият танк... – Нашият!
Всъщност нашият екипаж освободи концлагера.
Нашият екипаж! Нали така? – Нашият де!
Нашият, нашият. – Нали и аз това казвам?
Очите ви са като звезди в лятна нощ!
А устните...
Като сочен плод! – Не сме пили брудершафт.
Ако искаш, ще пием! Брудершафт не е хубава дума.
"Вахтангури"! Така му казваме в Грузия.
Вахтангури!
Моля.
Чакай! И аз ще си сипя.
Хей, не влизай в танка! – Защо?
Нали ти е задушно под бронята?
Истинско, италианско.
Трофейно.
Вахтангури!
С целия екипаж!
Естествено, но Шарик го няма. – Спокойно, той и без това не пие.
Кой? – Имаме куче.
Освободих го от наряд, глупчото, и той изчезна някъде. Не се връща.
Магнето идва!
Кара Хонората.
Да не е оставил Йелен на пътя?
Григорий. – Ирена.
Не, гледай сега!
Значи не ни давате коли и хора за отбраната на моста, а?
В армията не се повтарят заповеди. – Но, гражданино поручик...
Повтарям. Можете да вземете три мотора и Руди.
Ако се появи по-многоброен враг, взривете моста и се изтеглете.
Но там сам човек брани моста! Може да е загинал вече! А ние седим!
Получих заповед да охранявам концлагера и затворниците.
Още една дума, и няма да сте взводен командир!
Трето отделение, по моторите!
Първи взвод, при мен! – Гжегож...
Томаш! – Томаш...
Франуш.
Е, сега с теб да пием "вахтангури". – Момент.
Него не го целувай. – Защо?
Сгоден е, годеницата му е в болница.
Хубава ли е? – Рижа! Казва се Маруся Огоньок.
С порезна рана на ръката! Докараха я с двамата Шавело.
Как е тя? – Добре.
Младият Шавело с какви очи само я гледа...
Йелен сам отбранява моста! Тръгвайте!
Испанецът разреши ли? – Разреши.
А ти какво търсиш тук? – Дойдох със заповед!
И те раниха? – Даниел, вземи и мен!
Бягай, хлапе такова! Единият от нас трябва да оцелее.
Давай! – Напред!
Стойте!
Стойте, идвам с вас!
Ами аз?!
Внимание. – Разпръснете се.
Заобиколете отляво.
Хайде, по-живо!
Ех, Густлик, защо ли те черпи Хонората с бъркани яйца!
Рота, стой!
Гръм и мълнии!
Какво направих?
Внимавай.
Хубава кола! – Хонората е по-хубава.
Спукана е.
Оръдия? – Танкове.
Хубав мерцедес беше...
Порцеланът на Хонората стана на сол.
Руди! – Бронебсен!
Слушам, бронебоен.
Готово.
Трети взвод – наляво! Втори – с мен!
Бронебоен. – Слушам, бронебоен.
Готово.
Закарах я в Кройцбург и я оставих на поручика.
Хоноратка, защо не остана на сигурното място?
Знаех... че моят Густлик ще се върне в танка.
Ако беше почукала, щях да ти я прибера.
Габър 3, тук Бор. – Да, чувам ви добре, тук Руди.
Връщайте се в лагера, ясно ли е?
Габър 3... – Изпълнявам.
Качвайте се! Полковникът ни вика. Магнето, теб също.
Ще ме вземете ли? – Защо не?
Влизай, влизай!
Не се ли върна в съзнание?
Не. – Ще го закарате ли?
Ще се постарая.
Излиза, че преплува цяло море, а потъна на самото пристанище.
Отива си старата гвардия...
Г-н полковник, искам да тръгна към Берлин.
На вас, младите, вместо да се учите, само ви дай да стреляте с автомати!
Като падне Берлин, ще се върна.
Придружете ги до болницата да ви прегледат и се връщайте.
Слушам. – И вие се връщайте.
Да почакаме и да тръгнем с Руди? – Не. Придружете колоната
и се връщайте. А Руди тръгва към "Шпандау".
Кученце, ами ти какво? Руди тръгва на бой, а ти се мотаеш.
Какво? Разбирам ти, но не всичко.
Гражданино полковник, удържахме моста!
В трето отделение има един убит и двама ранени.
Помогнаха да удържим атака на диверсанти.
Концлагерът е миниран. Искали са да го взривят.
Испанеца го уцелиха с два куршума в гърдите.
Поручик Козуб? – Да.
Г-н полковник, Задра беше ли тук? – Отпратих го.
Благодаря, че удържахте моста.
Справихте се с клина на ген. Щайнер.
Искаха от юг да стигнат до столицата на Райха,
Задържахте за час предните им части,
което позволи на артилерията и авиацията да маневрират.
И на пехотата да се прехвърли.
Уморени ли сте? – Не, гражданино полковник!
А кучето защо го оставяте само? – Обиди ни се и побягна нанякъде.
Качвай се!
Гледайте да не изчезне.
Ако не сте уморени, бих искал веднага да тръгнете към Берлин.
За парада ли? – За парада още е рано.
Водят се тежки боеве за затварянето на обръча.
Тук са нашите, тук – руснаците, тук – немците,
а тук пак има съветски войски. Като във великденска торта...
В самия град се бият нашите сапьори и артилерията.
Трябва да предадете лично заповед за командира на оръдейната бригада.
Кола не може да мине. – Руди ще може.
Именно. Трябва да се промъкнете. – Слушам!
Успех!
Вихура?
Кажи на полковника, че ти е задушно, ще сложа тук Хонората.
Да бе! За да ми опяват после децата и внуците,
че можех да стигна до Берлин, а не стигнах, а?
Шарик, ела!
Добро куче! Видя ли го какъв е?
Носи и за мен! Не ме е забравил.
Шарик!
Какво, има? Лошият господар забрави за горкото куче, така ли?
Помирихме ли се? Е, добре.
Така ще му е меко. Ако ти се доспи, ще ти разреши да полегнеш.
Участваха още БАРБАРА КРАФТУВНА
ТАДЕУШ КАЛИНОВСКИ МАРИАН ОПАНЯ
ТОМАШ ЗАЛИВСКИ МАЛГОЖАТА НЕМИРСКА
ЙОАННА СОБИЕСКА ВИТОЛД ПИРКОШ и др.
Музика АДАМ ВАЛАЧИНСКИ
Превод Юлиана Танчева
Субтитри от ТВ, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©