Czterej pancerni i pies a.k.a. Four Tank-men and a Dog - Season 1-3 (1966-1970) (Czterej pancerni i pies (1966-1970)/Czterej pancerni i pies (18).srt) Свали субтитрите
Осемнадесета серия ПРЪСТЕНИ
Сценарий ЯНУШ и МАРИЯ ПШИМАНОВСКИ
Оператор МИКОЛАЙ СПРУДИН
В ролите участват
Янек ЯНУШ ГАЙОС
Густлик ФРАНЧИШЕК ПИЕЧКА
Григорий ВЛОДЖИМЕШ ПРЕС
Томаш ВИЕСЛАВ ГОЛАС
Режисьор КОНРАД НАЛЕЦКИ
Къде се пъхаш? Гледай да не си загубиш галошите!
Говоря й, моля я – нищо! Казва, че никъде няма да ходи.
Най-малко пък при немеца.
Да я закараме при оръдията в Берлин, а от там може...
Густлик!
Слабичка е – няма да заеме много място.
А помниш ли като ни удари снарядът? Пак ли да рискуваме?
Вихура искаше да ходи на парад. Ако не беше той, щеше да има място.
Трябва ни картечар! – Вярно...
Хоноратка... – Няма да ходя при никакъв Кугел.
В Берлин сага е адски опасно. – А тук не е. Желязото е дебело.
Тук?! В тая тенекиена кутия...
След няколко дни войната ще свърши, ще дойда да те взема от Рицен.
Стоп!
Стой, къде се пъхаш?! Не виждаш ли, че завиваме?
Газ, момчета!
Потегляме.
По дяволите, защо сте го взели това куче?
Остави черна котка да ни мине път!
Тогава се връщай, дяволе. После ще ти разкажа как е в Берлин.
Много е далече. Ще ми излязат пришки на краката.
Яничек... – Е?
Дали няма ти да успееш да я убедиш? Така умно говориш...
А аз ли я натоварих на танка?
Ако на всяко момиче му се прииска... – Всяко?!
За първи път те моля! Защото тя ще бъде...
Защото Хонората ми е годеница.
А тя знае ли го? – Тя – не.
Ами кажи й!
Добре, но ще я оставиш ли тук? – Не.
Аз возя ли Маруся в танка?
Командирът нареди да ви кажа, че сте моята годеница.
Вярно ли? – Вярно!
Да не дочакам края на войната, ако не е!
Но не сме правили годеж, нямам годежен пръстен от вас...
Откъде тук да намеря пръстен?
Държи по-здраво от златен!
Какво, по дяволите?!
Какво, по дяволите?! – Руснак ли сте?
Не, аз съм от Сандомеж...
Французин? – Да живее Франция!
Поляк? – Поляк!
Да живее Полша!
Момчета, хайде на прасето! Ще стигне за цяла рота!
Все някъде трябва да поспрем, нали? – Хубаво!
Готово е, няма да губим време. Връщам се с моите след 45 минути.
Къде тръгна? А прасенцето? – Оставете ни малко.
Слизай, ти оставаш тук.
Чудно прасенце! – Хайде на виното!
Густлик! – Сутринта сама ми наливахте.
Командирът не разрешава. – Я стига.
Сега вече е различно! Танковият е по-здрав от златен.
Черна котка ни пресече път!
Много важно! Котката е малка, танкът – голям.
Войната ще свърши, преди да стигнем до пустия му Берлин!
Какво има?!
Какво ще помислят за поляците? Че сме народ, който не пие!
Пия за здравето на представителите на освободените европейски народи!
Браво! Да живее мирът!
Да живее Франция!
Хубаво танцува. – Но вие, Хонората, по-хубаво.
Мога и още по-хубаво, но плитката ми се разплете.
Панделката! Ти си я загуби в генералската кола,
аз я намерих и я запазих до сърцето си.
Ах, ти!
Г-н Густлик, на всяка ли го казвате? – Аз?! На всяка?
Всичко пропадна.
Край!
С мен е "'капут", разбираш ли? – Не, не! Да живее Полша!
Да живее Франция! – Да, да!
Добре, давай.
Качвай се.
Е, какво? Весело ли беше?
Тепърва ще бъде. – Това е жена ми.
Това е брат ми...
Не, благодаря!
Искате ли нещо?
Не...
Акордеона ли искате? Разбира се!
Вземете! За свободата! Довиждане, приятелю!
Откъде се върна? – От юг, беше чисто.
Нашите продължиха на запад.
Руснаците свиха към Берлин, Затова и... Черешняк, върни се!
За какво го смени?
За автомат!
Дал си си оръжието? – Не беше моето.
Малко ли са тук оръжия? А той ми го даде заради свободата.
Качвай се.
За Париж
Адрес, адрес! Дай адрес. – О, приятелю!
Чудесно беше, всичко най-хубаво! – Да живее Полша!
Адрес, адрес! – Да живее Полша!
Адрес!
Довиждане!
Вихура! – Тук!
Записах си адресите им. Като идем в Париж, ще са от полза.
Весело ли беше? Сега ще се проветрите на мотора.
Не, не... – Екипаж!
Да сляза ли? – Не. Седнете на картечницата.
Къде?! – Там вляво.
Вихура, дръж ги да не паднат. Качвай се на бронята!
Сам ще ида!
Сега като кобила ли да го яхна?
Как да се кача там?
Давай, Густличек...
Хей! Качвай се!
Ще остана завинаги.
При пръв удобен случай ще заминете в тила и ще чакате там.
Последните дни са най-тежки.
Моята годеница е в болница и не ми е жал, даже се радвам.
Давай!
Това от нея ли е?
Сам й го изпилих.
Той ще ме вземе ли след войната?
Ще ме вземе ли?
Може ли да се вярва на такъв?
От стоте му кила деветдесет са честност. Може!
Разрешете да запитам! – Какво ще подпитваш?
Случайно да сте се запознали с екипажа на танка Руди?
Води ме при лекаря.
Ранен е в гърдите, тежко е. – В палатката, бързо!
Оставете ги.
Това са концлагеристи от Кройцбург.
Сержант Огоньок, при мен! – Сестро, на леглото отляво!
Слушам. – Срещнах екипажа на Руди.
Имат ли танк? – Имат. Много мили момчета.
Пихме "вахтангури". – Какво?
Пийнахме. Вече сме на "ти".
Как да им вярваш на тези мъже? – Лидка!
Пуснах рапорт до командира. – Разреши ли да останеш?
Всичко е наред. Мога да се омъжа за Янек и да остана в Полша.
Само трябва да дам документите на вашия полковник.
Страх ме е да ги пратя по пощата. – Дай ги, отивам в щаба.
Много си мила! А за Янек имам един план...
Сержант Огоньок!
Чудесно се справяте. – Практика.
Петнадесет години.
Сума народ съм зашил. По сватби...
По кръщенета, в окупацията...
Аз също съм от Варшава. Тоест, от Минск Мазовецки.
И съм специалист в съвсем друга област.
А, г-ца Маришя!
Като дойде време да имате синче или дъщеричка, обадете ми се.
Сериозно говоря. Добра ръка имам, носи късмет.
А тук... Честно казано, не обичам да се стреля.
Кротка натура съм.
Благодаря. Казвам се Задра, подофицер.
И аз ви благодаря, – А ти за какво?
Задето ми позволявате да помагам при операциите.
Разбрах от подофицера, че е дошъл с кола.
Имате кола! – Да.
Подофицер, в трета палатка! – Идвам, идвам!
Тичай и заведи чичо на хълма при бункерите.
Ще ме откараш ли? – За една целувка – и до Берлин.
Щяхме да влезем в Берлин от изток, но ще променим плана.
Шпандау е от онази страна.
Значи трябва да минем оттук. От запад.
Ето така! – Транспортът е уреден.
Таратайката ще издържи до Берлин. – Но сме без униформи. Ще ни хванат.
Добре ще е и г-ца Маруся да бъде в наша униформа, полска.
Защо? – На контролните пунктове
съюзниците минават по-лесно от своите.
Юзек, да вървим.
Ние ще се погрижим за униформите, а вие, г-н подофицер – за оръжието.
Оръжие има.
Маруся! Ако те хванат, и командирът на армията няма да ти помогне.
Така е. Какво да правя?
Почакай. Остават няколко дни.
Редник Шавело! Разрешете! – Е?
Ще ми трябва...
Не пипай! Тези там са женски.
Пижамата ми е разпрана, духа ми на гърба.
Така кажи! – Слушам.
Сядай и ший.
21, 22, 23, 24...
Какво има? Скоро ги сменяха, няма да ви дам чисти.
Аз и не искам. Само гледам и ето какво си мисля:
"Колко е бледичка нашата г-жа ефрейтор!
Все седи в палатката, слънчев лъч не вижда."
Война е – не е време за плаж.
Войната вече свършва. Разходката е по-полезна от работата.
В какъв смисъл? – Ами например,
ако един сержант, макар и не в първа младост,
но който още не е за изхвърляне, поиска да ви каже нещо...
Е, да казва.
Има неща, които се казват навсякъде.
А други – само в лоното на природата.
Под пролетното слънце... а не, с извинение, да прощавате...
Сред гащите. Макар и да са току-що изпрани.
Катажина. – Константи.
Шиеш ли, малкият? – Шия.
Ший си спокойно.
Г-н Константи... – Моля.
Е, ако ще тръгваме... – Да вървим.
В гората ли ме водите? – Точно така.
Искахте нещо да ми кажете? – И това е вярно.
Е, г-жо Катажина, войната вече свършва,
идва пролет...
И всяка птичка, като например лястовичката, врабецът,
скорецът, чучулигата,
сойката, щъркелът, свраката...
Казано накратко, г-н сержант, "и другите птици"...
И другите птици вият гнезда.
И какво, като вият гнезда? – Ами такова,
че човекът, който е създаден по-умен от тях,
също трябва да помисли за бъдещето.
Г-н Константи, каквото кажете, все е на място!
Г-жо Катажина, много сте мила!
Значи след вечеря. Любопитно ми е как ще свърши вашият разказ.
Женска работа! Щеше да идва, а не дойде!
Ако позволите, чичо, и аз ще остана.
Не бива, Юзек! Където е единият Шавело, там трябва да е и другият!
Ехо!
Ехо?
Отивам на разходка.
Искате ли да идем заедно?
Гражданино подофицер, натам ли сте? – Натам.
А ние, извинете сме в противоположната посока.
Всъщност защо сте в униформи?
Хей, заговорниците! Готови ли сте?
Какво има? Бягате ли? – В Берлин.
Та нали там са бомбите и стрелбите! – Така си е.
Комендантът ще ми откъсне главата! – Така е.
Може даже да ме разстреля! – Така си е.
Бързо!
Не! Няма да остана!
Сам, с коменданта? Няма да остана!
Спри! Чакайте! Идвам с вас!
Тръгвай сам, аз оставам.
Дай това на полковника. И го пази като очите си!
Кажи му, че трябва да остана в лазарета.
Болна съм. – Наистина ли?
Уговорих се да чакам другата!
Аз не ти ли харесвам?
Тръгвай!
Спри тук.
Бензин, масло, нафта – каквото поискаш.
Ток няма, но ръчните помпи работят.
Хубаво.
Вихура, пълни догоре. Бързо, другите ще го изсмучат.
Да идем да видим какво става в града.
Бих изпил една бира. – Хайде тогава.
Ефрейтор Вихура поема командването. – Слушам!
Лоша работа! Доста ви е набрал.
Това не те засяга!
Какво да направя, за да стане хубаво пак?
Първо си сипи една кофа вода на главата.
Редник Черешняк!
Пъхнете го... където трябва.
Може ли да помоля командира нещо за г-н Густлик?
Не се месете, г-це Хоноратка!
Всичко е заради проклетата котка и заради вас!
Той искаше да ме върне! – И добре щеше да направи.
А защо при немец, и то ефрейтор, като прислужвах на генерал?
И сред ефрейторите има добри хора.
Знам го този Кугел. Готов е на всичко за сержант Йелен.
Нищо лошо няма да ви стори.
Кротко, Шарик!
Чакай!
Янек! Видя ли го тоя негодник?
Нашите явно са минали бързо. – Остави.
Портрета ли ще дупчиш?
Ето ти и бира! – Къде?
А това какво е?
Ама че калпазани!
Защо ги чупиш?!
Вече не им трябват – само маршове са.
Глупава игра.
Ето, пий, дяволе! Студена е. – Не.
Пий.
Дойдохме да ти кажем, Янек че няма и капка да близнем вече.
Никога.
Никога ли? – Освен по някой специален повод.
Давай, давай!
Как е, Томек?
Французите! – Добър ден!
Тръгнали сме към Париж. Елате с нас!
Париж е натам! А насам е Варшава.
Слизайте! Отвори капака.
Какво става тук? – Къде ги караш?
В Рицен. – Никакъв Рицен!
Внимавай! По-леко!
Благодаря! Довиждане!
О, стари познати!
Г-н Гжегож, помолете Янек, командира...
За какво? – Да остана с вас.
Не, не...
Шарик, иди да помолиш Янек. Иди!
Идват от Шпандау. Карат муниции за нашите гаубици.
Къде са оръдията? – А ти кой си?
Командирът.
Към Рицен ли сте? – Да.
Ще вземеш ли едно момиче? – Красива ли е?
Не се притеснявай за това. Моето момиче ще возиш.
Не стига, че отивам при немец, ами и болшевик ще ме вози.
Не се безпокой, момиче. Ще те закараме, честна комсомолска.
Какво каза той накрая?
Каза, че ще те закара и че Бог му е свидетел.
Благодаря. Само внимавай с нея.
Е, време е.
Ще се видим в Париж! Хайде, момиче, давай.
Какво има? – У нас казват,
че болшевиките не са страшни, ако ги прекръстиш.
А у нас казват, че полякините не са страшни, ако им подариш цветя.
Към Шпандау ли сте?
Да, към Шпандау, – Да сте виждали нашия танк 102?
Да, заредихме гориво с тях. Имаше и разузнавачи.
Кой командва? – Нормален е, тук има като генерал.
Като моето ли? – Да, същото.
Благодаря.
В кабината му има момиче.
Ей сега ще догоним Руди.
Нататък не отивам. – Защо?
Ако Магнето види цялата компания... Вървете сами.
Но, г-н подофицер... – Тихо!
И ако питат, не съм ви карал аз. Не се познаваме.
Ще стигнете пеша, не е далече. – Ще стигнем...
Обеща ми целувка. – Не съм била аз.
А ако ги видиш, кажи им да почакат. – Добре.
Поне да имахме велосипеди...
Току-що са тръгнали.
Ще обиколим града, ще намерим пътя. Може и да ни качи някой.
През града е по-бързо.
По-добре да не приближаваме до къщите без нужда.
Все едно не е имало хора.
Да бягаме ли?
Юзек, ти пази лявата страна, а г-ца Лидка – дясната.
Мъртъв е.
У дома ще ги чакат...
Тук няма нищо за нас – да вървим.
Подофицер Зубрик!
С велосипедите ще стане по-бързо.
Юзек, да тръгваме.
Времената още са размирни.
Тихо!
Вие там оглушахте ли, или какво?
Стига вече.
Над "тигрите" се пушек вий.
На мушка "тигъра'" – и бий!
Ти смело здравата го бий!
Казах ти, стига! – Какво, не ти ли харесва?
"Бий, бий"... Така се дерете, че ми става лошо.
Затворете горните люкове! На покрива може да има снайпери.
Но още не сме пресекли фронта!
Явно швабите са разкъсали фронта и тичат на запад.
Ще ида да разузная. Тръгнете, като ви дам знак с ракета.
Мислех, че вече няма да ви намеря.
А къде е брат ми? – Магнето е напред.
Кажи му, че съм останал с вас.
Такова нещо ще ти кажа, че... – Добре. Казвай.
Твоето момиче...
Осколочен.
Готов съм!
Надясно! Целете по-ниско!
Огън!
Огън!
Давайте! Насам!
Внимание! Горе има немци!
Внимание, отляво! Огън!
Добре!
Боже мой! "Тигър"!
Немци!
Пред нас има "тигър". Виждаш ли го?
На мушка е. – Бронебоен!
Момчета, огън!
Идвате тъкмо навреме!
От оръдейните ли си? – Не, от пропагандата.
Сержант подофицер Сташко. – Здрава защита.
Здрава, как иначе? Стрелецът ни загина,
колата на пропагандата изгоря, а камионът на оръдейните се счупи.
Нямаше как да бягаме. – Та кой на кого помагаше, а?
Ще запалите ли? – Баща ми ме помоли да не пуша.
Ти цяла библиотека ли носиш? – Не...
Но понеже пиша стихове, ми дадоха камиона с грамофона.
Казаха ми: "Гледай с фунията да си все след бригадата.
Ще те заведат точно на място.'" – Но не те заведоха.
Защото попаднахме под обстрел.
Магнето!
Магнето!
Остави го, защо ти е?
Къде са гаубиците? Казаха ни, че са зад шосето.
Да, но немците завзеха шосето. Измъкнаха се от "берлинския казан".
Чувате ли?
Тихо!
Ако швабите разкъсат външния фронт, ще стигнат до Елба.
Все едно, американците ги чакат. – Да, но за швабите не е все едно.
Стихчета? Зарежи ги. Сега ни трябва добра карта на града.
Карта ли? И карта имам.
Бергамо...
Берлинският музей.
Те мислеха, че шосето е отворено.
Но ги обстреляхме и ни оставиха.
Всеки миг ще дойде подкрепление.
Но трябва да запазим тишина.
Важна ни е всяка минута.
Можем ли да се промъкнем тихо – без светлини, без стрелба?
Томек!
Търси Магнето! – Слушам.
Искате да ме оставите тук с гаубицата!
Ще вържем гаубицата на буксир за танка – и тръгваме.
Винаги му вървеше... В училище, на игрището...
Подофицер Задра.
Поемете командването.
Слушам.
Внимавайте с кръстовището.
Чисто ли е? – Засега е спокойно.
Колко са? – Четирима на колела.
Без стрелба.
Горе ръцете!
Ах ти, шваба!
Юзек!
Вие какво? Сляп ли сте?
Не се сърдете. От страната на немците сте.
Заобиколихме, по шосето не може. – Немците са плъзнали като мравки.
Колелата ме заблудиха.
Ще форсираме шосето. Имаме танк, седмина сме –
трябва да успеем. – Да вървим тогава!
Само при едно условие.
Нито дума на командира.
Хубаво.
Вие луди ли сте? Там има немци!
Какво има? – Нищо особено. Четирима пехотинци.
Да тръгваме.
Нататък няма как да се прикрием. Трябва да решаваме.
Добре.
Янек... Стори ми се, че видях... Но нали той...
Какво видя?
Нищо... Добре че отпрати Хонората, сага щях да бера страх за двама.
Слизайте!
Свалете маскировката.
Слизай, Томуш.
Момчета, тръгвате, като видите сигналната ракета.
Готови ли сте? Само внимавайте.
Г-н подофицер...
Кос казва, че пишете стихове. – Да, пиша.
Тогава ще ви предложа нещо. Аз съм Вихура.
Сташко. Сега или после? – По-добре после.
Пехотата с нас ли е? – С вас!
Докато не стреля танкът – на пръсти! – Но там има немци!
А после – бой до дупка!
След мен, напред!
Ура!
Внимавай! Там!
Хайде!
Какво има? – Защо спря? Дай два метра напред!
Рапортувай – ето този търсиш.
По дяволите! Не ми върви...
Да не са ви наредили да влезете с танка в щаба?
Гражданино полковник, пакет от щаба на армията.
Сержант Кос.
Освен танка имам четирима пехотинци, петима разузнавачи
и гаубица без артилерист. – Тръгваме след час.
Отиваме а Шарлотенбург на помощ на Първа дивизия.
Ще дойдете с нас. Ще включим гаубицата към батареята.
Останалите вземете като десант. – Слушам.
Благодаря ви от името на бригадата.
Не очаквах, че някой ще ме открие в тази каша, и то през нощта.
Томек! Къде е Янек?
Янек! Ела да видиш, дяволе, кой ни подкрепи в атаката!
Вече сте здрав!
Как е пръстът? – Здравей!
Маруся?
Съжалявам, аз съм. Маруся е в болницата.
Раната не зараства ли? – Не, всичко е наред.
Какво? – Нищо.
Команда, гледай в друга посока!
Защо си избягала?
Исках да съм по-близо до теб. – Шарик, не надзъртай!
Гледай насам.
Лидка!
Какво зяпаш?
Гжеш...
Видя ли? – Какво?
Олгерд. Беше там. – Кой?
Олгерд беше! – Не...
Ако това е шега, много е глупава.
Заблудил си се.
В такава нощ всичко може да ти се привиди.
Участваха още МИЕЧИСЛАВ ЧЕХОВИЧ
РОМАН КЛОСОВСКИ ВИЕСЛАВ МИХНИКОВСКИ, ЙЕЖИ ТУРЕК
БАРБАРА КРАФТУВНА ПОЛА РАКСА и др.
Музика АДАМ ВАЛАЧИНСКИ и ВОЙЧЕХ КИЛАР
Превод Юлиана Танчева
Субтитри от ТВ, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©