Czterej pancerni i pies a.k.a. Four Tank-men and a Dog - Season 1-3 (1966-1970) (Czterej pancerni i pies (1966-1970)/Czterej pancerni i pies (19).srt) Свали субтитрите
Деветнадесета серия ТИРГАРТЕН
Сценарий ЯНУШ и МАРИЯ ПШИМАНОВСКИ
Оператор МИКОЛАЙ СПРУДИН
В ролите участват
Янек ЯНУШ ГАЙОС
Густлик ФРАНЧИШЕК ПИЕЧКА
Григорий ВЛОДЖИМЕЖ ПРЕС
Томаш ВИЕСЛАВ ГОЛАС
Режисьор КОНРАД НАЛЕЦКИ
По-бързо!
Наляво, тръгвайте! Всички наляво!
Към Берлин
Стой!
Ние сме с гаубиците. – Минаха вече, ще почакате.
Сега са руските. Оръдията им са по 3 тона, а вашето е 33.
Това река ли е, или канал? – Река Шпрее.
Кога започна прехвърлянето? – От 27-и, четвърта нощ.
Нашият батальон построи този мост за руските танкове.
Приятно е да видиш полски танк. – Привет, здрасти.
Имам тук нещо за сгряване. Ако си намокриш терлиците,
наливаш в гърлото, а грее в петите! – Ще го пробвам.
Хайде де, пусни ни!
Тръгваме! – Давай!
Мислили ли сте си, че ще идем чак до Берлин
да ловим самия Хитлер, проклетника?
Аз на три пъти щях да ходя в Радом.
И още не съм ходил.
Аз съм си го мислил малко...
Когато Олгерд докара танковете,
си казах, че ако уцеля три десетки, може и до Берлин да стигне.
Казваш, че е било тъмно, през нощта, но аз наистина го видях.
Стига вече. На всички ни се иска да беше тук, но ти се е привидяло.
Във мрака мълния се вий,
на мушка "тигъра" – и бий!
Бива я, нали? – Като ритъм – да.
Именно. А ако нещо не става, може да се промени.
Хей, в танка имам още шест бутилки от испанското вино. Да ви дам, а?
Вихура, още малко сергия ще отвориш!
Каква ти сергия?!
Аз, Лидка, съчинявам песен за битката при Студжянки!
Във мрака мълния се вий,
на мушка "тигъра" – и бий!
Ти смело здравата го бий!
Ти здравата го бий!
Командирът на танка – при командира на бригадата!
Г-н полковник, серж. Кос се явява по ваша заповед.
Оръдията отиват на огневите позиции.
С разузнавачите ще организираме наблюдателни пунктове.
Вашият танк ще охранява колоната в края. Имате ли карта на града?
Тъй вярно. – Трябва да се промъкнем между...
... Шпрее и... канала. Намерихте ли го?
На юг от Политехниката и на запад от Тиргартен.
Тръгваме след 8 минути. Свободен сте.
Гражданино полковник, на линията е Росомаха.
Росомаха?
Какво стана? – Задра, серж. Шавело!
Трябва да затворим и да охраняваме колоната на командването.
Росомаха, недей да тъпчеш на място!
Искам до час да ми докладваш, че двете къщи са превзети! Да!
На разсъмване тръгваме към станцията на метрото!
Какво каза пленникът?
До подземната станция има бункери и укрепени сгради,
свързани с преходи в мазетата.
Има "тигри", скрити под земята.
Личният състав е смесен – кадрови есесовци,
една рота юнкери
и неколцина хлапета от Фолкщурм.
Тези долу ще се опрат и на съветските танкове, и на оръдията.
Какво стана с гаубиците? – Преди час минаха моста на Шпрее.
Какво става тук?! – Подофицер!
Разкарайте тия автоматчици. Пречат ни да работим.
Те пресичат канала.
Разузнайте към "Берлинерщрасе" дали не идват нашите гаубици.
Каква е тази улица?
Берлинерщрасе.
Скрийте се!
Подпалихме се!
Боже Господи!
Всичко е заради проклетата котка!
Каква котка? – Черната котка е на лош късмет.
Трябваше да обърна, като я видях.
Г-н докторе!
Избягаха ли? – Мъртви са.
"Екзитус".
С униформа е!
И другият! – Ако не бяхте вие,
с нас щеше да е свършено.
Уцелиха ли го?
Не. Но когато се изплаши, припада.
Кротка натура!
Тактиката ни не я бива.
Танкът трябва да се пази като пълен хамбар след жътва,
защото иначе врагът ще го подпали.
Дв тръгваме! – Качвайте се!
Давай! – Напред.
Лидка, Томаш! Хайде, бързо!
Артилеристите.
Сядайте.
Опитай.
Трофеен е.
Така няма да ме подкупиш.
Кога да стреляме и какво да унищожим?
Станцията на метрото.
Сводовете й са бетонни – много се твърди за зъбите ми.
Изстреляй 1000 снаряда – поне ще ги оглушиш.
Това е последният силен възел на съпротивата.
А от там са само 3-5 км през парка –
и ето ти Райхстага и Бранденбургската порта.
Добре. Ще направим каквото можем.
Ще ти подаря танк и десант.
Тактически номер 102. – 102? Познавам екипажа.
Срещнахме се при Рицен.
Командирът винаги седи в танка! – Невинаги.
Винаги.
Руди ще стреля от място, и трима стигат.
Тогава идвам с теб. – Не идваш! Само се съгласи!
Нали Зубрик остава? – Зубрик идва с нас.
Нека да дойда с теб. Помниш ли, във Варшава ти бях от полза?
Не бива така, госпожице, да се натрапвате, щом не иска.
Пак ще стрелят.
Ако им пуснем последната граната от гаубицата, ще ги спрем.
Опасно е, ако някой остане в тила. – Няма да остане!
Но съм в армията само от месец – може да попитам, нали?
Г-н Задра...
Вижте, аз ужасно мразя стрелбите...
Г-н Задра, знаете ли какво да правите, ако някой припадне?
Именно.
А ако са ме забравили?
Ще им припомниш.
Чудно камъче! Жули като шкурка.
А от друга страна ето какво си мисля.
Барут не са помирисвали, в танк не са били.
Ще стане ли от тях добри войнишки жени?
Жени?! Две ли ти се прищяха, поганецо?
Не... Една.
Но да бъде като с Лидка.
Толкова общи спомени... Заедно!
Ръка за ръка... – Свързани...
С въже, от немците. Като овни в обора.
Развързах го! – Със зъбите на Шарик.
Гжеш, кажи на Янек да ме вземе!
Да, да... Какво?! Всичките за него?
Нищо подобно! Оставаш с танка. И на мен ми се полага нещо!
Гжеш... – Да!
Не това, остави го! Изсвири "Тигъра".
Над "тигрите" се пушек вий.
На мушка "тигъра" – и бий!
Ти смело здравата го бий!
С оръдие го бий!
С оръдие го бий!
Браво!
С кучето се получава добре.
Но в началото на куплета не звучи много професионално...
А и куршумите, дето "валят кат' джанки"...
Джанките са си добре. А другото може и да го оправим.
Като превземем Берлин, ще го огладим напълно.
Томек, дай още веднъж, на чисто.
В полето взривовете никнат като храсти!
Куршумите валят кат' джанки!
Първа бригада като лавина пада
във щурма на Студжянки!
Над "тигрите" се пушек вий!
На мушка "тигъра" – и бий!
Ти смело здравата го бий!
С оръдие го бий!
Хайде де!
Екипаж качвай се в танка!
По дяволите! Не дават на човек и да попее...
Да пукнеш гума дано!
След малко започват.
5 минути огън по тях и после – напред!
Как е с боеприпасите? Зле ли е? – Имаме 800 гранати.
Ще превземете ли станцията? – Само тази сграда.
Историята ще покаже. – Г-н Шавело, оставате тук.
Юзек го вземам с мен.
Юзек, и внимавай, за Бога!
С Гжегож ще направим три дупки, а вие бягайте.
Напред!
По-бързо!
Давай!
Казах ти да ме пуснеш.
Хванете кучето.
Давай!
Напред!
Как е?
Внимавай! – Добре.
Шарик!
Г-н Сташко... Знаете, аз съм фелдшер.
Не разбирам. – Фелдшер съм, от Минск Мазовецки.
Какво? – Аз съм от Минск Мазовецки.
По кръщенета и по сватби много съм видял,
но тук тези стрелби не ги понасям.
Г-н Сташко, знаете ли какво се прави, ако припадне някой?
Не.
"По всички планини цари покой.
По върховете се не чува даже дъх..."
Гьоте.
Покой...
Г-н Сташко, знаете ли какво се прави, ако припадне някой?
А, разбрах...
Ела! Ела тук.
В танка, тичай!
Хайде!
Кучето се върна, а те не. – Ще се върнат.
Отпратили са го, трудно му е да бяга по етажите.
Лидка, стига си циврила. Гледай кучето да не ни се пречка.
На левия фланг, точно над Шпрее. Контраатакуват!
Иди на телефона.
Г-н сержант!
Мунициите свършиха.
И сградата свърши. – Да бях останал в танка,
нищо че е задушно.
Жалко, че ни свършиха гранатите.
Лоша работа! Казваше ми чичо да вземем повече...
Г-н подофицер! По дяволите!
Какво искате? – Нали вие сам ме помолихте!
Извинете, г-н подофицер...
Чакай, пусни! Този е моят!
Момчета, ще оцелеем!
Имали са тук бойна позиция.
Мили Боже! Не стой, Юзек, като работят по-старите!
Здрасти – пипнаха ни. – Нищо подобно, не са.
Ще се пържим в собствения си огън. – Също звучи добре.
Да се изпаряваме. – Откъде?
Има път, ела.
Давай.
Добре, става.
Момчета! – Какво? Добре, идваме.
Надолу. Хайде!
Давай!
А къде е онзи?
Янек, снайперист! Ще ни свали! – Дръж го!
Стой мирен!
Оправих го. Но Сташко е ранен. – Къде е?
Стига вече!
Слизай! С краката надолу!
Пусни!
Тоя Хитлер, Кучият му син, ще го...
Май си счупи крака!
На крака нищо му няма...
Но тук...
... ме боли все повече.
Знам, че боли.
Бързо, свали му куртката.
Трябва да те заболи малко.
Имаш късмет, братко, че си мъж.
Защото иначе, ако ти се случат близнаци...
Давай. – Слизай ти. Аз съм последен,
имам тренинг от въстанието. – Не дрънкай, че ще те хвърля долу!
На брат ми не би го казал, но понеже съм по-млад...
Раниха поета ни, гадовете!
Не можем дълго да стоим тук.
И половината да се измъкнем, ще е голям късмет.
Няма да набера достатъчно практика...
Няма да оправя думите докрай.
Но и така не са лоши.
"Във мрака мълния се вий...
На мушка "тигъра"...
И бий!"
"На мушка "тигъра" – и бий!"
Екстра е.
Трябва да го сложим на нещо.
Това става ли?
Кос...
Какво?
Вземи.
Ще ти свърши работа.
Занесете го по-близо до улицата.
Няма нужда. Ще остана тук.
Ще ме боли по-малко.
Не философствай.
Вярвате ли в чудеса? – Не, вярвам в другарите.
Ще ви дам двама души за екипажа. – Няма нужда, пълен е.
С кучето? – И то е войник, има порцион.
Кос! – Какво е това?
Янек стреля по морзовата азбука. – Командирът ни се връща!
Командирът моли за помощ!
Качвайте се!
Пехота, по моя команда – огън!
Целуваш ли ме? – Да.
Гражданино майор, рапортувам за връщането на седем...
... на шестима войници от щурмовата група.
Шестима... Благодаря за мъжеството ви.
Вие удържахте сградата,
но аз не превзех метростанцията.
Гражданино майор, има възможност да я превземем.
А знаеш ли как? – Мисля, че да.
Благодарение на него.
Яж, яж.
Да. Твоята скица от покрива съвпада с плана на подземната мрежа.
Откъм наводнения тунел не би трябвало да има постове.
Не би трябвало. – Стига дискусии.
Време е за заповеди. Яж.
До края на деня сапьорите ще ми пратят водолаз.
Ще проверя дали няма препятствия под водата.
Рискът е голям.
Срещу шанса да превземем станцията и да стигнем Райхстага
е заложен животът на петима души.
И на кучето.
Да. Танкистите и кучето. Които сега ще получат заповед от мен.
Изтеглете танка от огневата линия и лягайте да спите.
Лично ще ви събудя. – Слушам.
Вечерта наближава, сега ще ги извикат.
По-добре да имат време да се умият и да се освестят, нали?
Събуди се! Стани!
Разпасана команда!
Къде сме? – В Берлин.
Който печели, докато спи, е по-добре от онзи, който не печели и не спи.
Искаш ли да се биеш? – Не.
Момчета, днес в 1 май! Проспахме целия празник.
Томуш! Томек! Време е.
Водата ни е малко.
Е, с теб съм.
С мен си. – И ще бъда.
Може. – 1 май още не е минал.
Може да попразнувате до полунощ.
Янек?
Ще ме вземеш ли в акцията?
Защо да рискуваме? Трябва ми само екипажът.
Съдбата ви наказа. Получавате и шести в танка.
Аз мога да му отстъпя. – Какъв е?
Командир. – Защо, мътните го взели?
Та ние си имаме. – За какъв дявол ни е?
Полковникът ви дава капитан. И то руски.
Да не мислиш, че руският е по-зле?
Мирно! – Свободно.
Не рапортувайте. Водолазът не откри никакви пречки да започваме.
За подсилване на екипажа ви доведох сапьор.
Виртуоз, така да се каже.
Капитан Павлов.
Този ли ще влезе във водата? – Да, този.
Какво ви става? По-живо! Долу ще им трябва въздух.
Това да не е подводница!
Записах се танкист, а попаднах във флотата.
Боцман Йелен се явява да се учи да плава...
... и да уплътни танка.
Погрижи се за дулото и мерниците.
Спокойно, здраво ще ги запуша.
Какво пиеш, глупчо? Марш в танка!
Ела тук.
Дай. Имаш си своя вода, защо все гледаш в чуждото?
Пий.
Не разтоварвай без мен.
Добър ден.
Трябва да ми направите място.
Отдясно. Картечарят няма да дойде.
Огледах танка. Но ми трябва много място.
Всичко ненужно трябва да се махне. – Вече е махнато.
Моля ви, отнесете и личните си вещи в камиона.
Ще си ги вземете пред станцията, при срещата с Шавело.
Само дано се измъкнем от този тунел.
Ако не се измъкнем, няма да ви трябват.
Ако някой не иска, може да не идва.
Другарю капитан, ние сме една команда, разбираш ли?
Екипаж! – Знам какво е екипаж.
Вземи и моите неща.
Имате ли жена?
Да. Сега е в Новосибирск заедно със синовете.
Ето ги. Коля и Серьожа.
Преди 2 седмици ме пратиха при вас, нямах време да си сменя униформата.
Моля.
Извинете. – Хей! Какви са тия боклуци?
После ще си говорим!
Повишение ли очаквате?
Не.
Един ранен офицер помоли да я отнесем в Берлин.
Механикът ви кавалерист ли е?
Грузинец. – А, джигит!
Отдавна ли беше?
Преди шест седмици. При Вейхерово.
Не идвам на мястото на никого.
Повикай екипажа.
Екипаж!
След по-малко от 3 часа ще се сбогуваме.
Но дотогава трябва да ме приемете в екипажа.
Уплътнете пролуките.
Двама да ми помогнат да натоварим тротила.
Стойте! Не знаете ли руски?
"Ако удариш, ще загинеш!"
Сечи.
Две туби.
Вземи си.
Двадесет!
Печелиш.
Четири туби.
Искаш ли още? – Дай.
Още.
Много са...
Карти ли играете?! – Играем.
Наведи се!
Заинатил се е фрицът.
Ето!
На какво играете? – Просто за да е спокоен.
Сега половин час ще си седи тихо.
Не питам това, а на какво играете. На спирт или на пари?
На пари? В наши дни парите не означават много.
А през тези няколко дни, които остават до края на войната,
не си струва да се пие.
Като си пил, си по-безразсъден. По-лесно стигаш на оня свят.
Ние играем на бензин.
Гума да спукаш дано! Много са. Ти печелиш.
А защо ти е бензин?
След войната в Минск Мазовецки трябва да ми даде 3 варела и 7 туби.
Ако ти трябва транспорт, обади ми се. Ще основа фирма.
Пренос-превоз "Ефрейтор о.з. Вихура".
Вихура... Харесваш ли ме?
Г-н подофицер...
Останете на пост. Сега се връщам.
Е, какво?
Какво зяпате? Лъснете си ботушите!
Засега няма смисъл – навсякъде е прашно.
Виж, Лидка... Харесвам всички хубави момичета.
А за теб съм готов на всичко. Каквото поискаш, твое е.
Нямах предвид това! Много благодаря.
Обясни ми какво ще правят те там долу?
Това е тунелът.
А това е проклетата станция, която превземаме от сутринта.
Тук под дебелите сводове седят немците.
Докато стреля атри... артилерията, пазят тишина.
Но като престане, те започват.
През тунела може да се стигне до тях.
Тук е чисто. Там, където релсите минават отдолу, всичко е наводнено.
Нашите ще минат 100 м под водата с Руди и ще ги удрят в гръб,
а ние едновременно – отгоре.
И ще се отвори път чак до Райхстага и до Хитлер.
А ако не минат?
Пак ще я превземем, но сума ти хора ще загинат.
Защо го измисли това Янек?
Защото е безразсъден. – Но ти остана.
Не чу ли, когато казаха, че трябва място за сапьора?
В танка ми е задушно.
Не си безразсъден. – Не!
Под земята други ще ме копаят. Сам не тръгвам!
Г-це Лидка, харесвате ли командира?
Ако е от сърце, трябва да му кажете истината.
Знаеш я – ти му кажи. – Не съм такъв човек.
Трябва вие сама да му кажете!
Трябва да видя Кос. – Внимавай! Ще го видиш.
Те ще ударят отдолу, а ние оттук. – Трябва веднага да го видя!
Добре де. Веднъж вече те возих, пак ще те закарам.
Е, командире... Танкът е готов.
Един по-силен бик може да го пробие с рог.
Ние, Томуш, ще заобиколим кравите отдалеко.
Така няма да дразним бика.
Панцерфаустът веднага го пробива.
Ако сме намазали и опашката на Шарик, можеш да рапортуваш.
Томек, какво мъкнеш в оня чувал?
Излагаш ни.
Грамофон. На него свиреше агитаторът, лека му пръст.
Щеше да се затрие. А като го закарам на село,
ще се чува във всички колиби!
Имате ли електричество? – Не.
Но покойният Сташко каза, че ще имаме.
Ако вдигаш шум из цялото село, може и добре да си изпатиш...
Седем!
Готови сме. – Добре.
Тръгваме след 14 минути. – Защо не след 13?
Така излизат сметките.
С това темпо след 15 мин. ще има в дълбокото достатъчно въздух.
При скорост 3 км/ч ще стигнем там за 1 минута.
Как се смята с това?
После ще ти обясня.
Как стигна дотук? – Задра ме доведе.
Защо идваш? Няма да се целуваме – няма време.
Виж, Маруся трябваше да дойде тук.
Тя го измисли и го организира, само че...
Само че аз... – Уплашила се е.
Виж... Тя вече е прехвърлена в нашата армия.
И... има разрешение да се ожените.
Е, да тръгваме.
Вземи Шарик и внимавай с опашката. – Хайде...
Така. Малко ще поплуваме.
И да не повредите грамофона! – Бъди спокоен.
Участваха още МАЛГОЖАТА НЕМИРСКА
АЛЕКСАНДЪР БИЕЛАВСКИ ЗИГМУНД КЕСТОВИЧ
ВИЕСЛАВ МИХНИКОВСКИ АНДЖЕЙ ХЕРДЕР, МИХАЛ ГАЗДА и др.
Музика АДАМ ВАЛАЧИНСКИ
Превод Юлиана Танчева
Субтитри от ТВ, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©