Czterej pancerni i pies a.k.a. Four Tank-men and a Dog - Season 1-3 (1966-1970) (Czterej pancerni i pies (1966-1970)/Czterej pancerni i pies (2).srt) Свали субтитрите
Втора серия РАДОСТ И СКРЪБ
Сценарий ЯНУШ ПШИМАНОВСКИ и СТАНИСЛАВ ВОЛ
В ролите участват
Олгерд РОМАН ВИЛХЕЛМИ
Густлик ФРАНЧИШЕК ПИЕЧКА
Оператор РОМУАЛД КРОПАТ
Янек ЯНУШ ГАЙОС
Григорий ВЛОДЖИМЕЖ ПРЕС
Режисьор КОНРАД НАЛЕЦКИ
Добре се справяте.
Ако се стараете, ще ви взема в кухнята.
С мен няма да пропаднете. – Вие сте нов и не знаете –
вече си имаме екипаж.
Не плискай – ще разкаляш!
Махай се, помияр такъв! – Остави! Шарик, долу!
Не ме пипай – не сме пасли свинете заедно!
Куче, кос, елен – цяла менажерия, а не кухня!
Леле, че си тежка!
Отдавна не си идвала. – И ние свършихме курсовете.
Аз съм ей този.
Липсва ти опит. Аз съм в щаба. Предаваме до цялата бригада,
до всички команди, до ръководството.
Не е като при вас. – Не ни писа.
Нямаше кога. По цял ден занятия, а в събота и неделя – танци.
Ползвах се с особен успех! – Редник Кос, донеси вода!
Чакай.
Дръж.
Остави момчето да си поговори. Ще се оправим и без него.
Я по-полека!
Защо въздишаш? – Страхотни нашивки имаш.
Моята е само една.
Като тръгнем за фронта, може да ми дадат втора.
Говори се, че офанзивата е близо. – Винаги така казват.
Да знаеш, нашият екипаж
е като една длан. За нашите – и за врага.
Това е нашият знак.
Седни.
Променила си се.
Помниш ли как ти дадох ръкавиците? – Натякваш, че ми е подарък?
Откъде ти хрумна?
Исках да си поговорим, но...
Вземи си ги, не ми трябват. Лято е... Времената са други.
Стига де, Лидка! Нищо не ти натяквам.
Стига глупости. Я ми помогни да обелим картофите.
Ще опитате ли? – Лидка, чакай!
Взводната е огън! Трябва да ме запознаеш с нея.
Куче! Кученце! На!
Кучето ти да не е партиец, че така се надува? Дай му го ти.
Какъв звяр! Може и крака ти да отхапе.
Кос, ако се разбираш с мен, и двамата ще сте добре.
И ти, и кучето.
Как се казва момичето?
Какво се мусиш? Не ти ли харесва готвачът?
И готвачът, и... – Така е в армията – няма я мама.
На фронта ще е по-различно. – Ами да вървим на фронта!
Там има американци...
Американци, англичани, французи.
Рокосовски вече е над Буг, а ние седим тук незнайно защо.
Кос!
Йелен, нацепи дърва! – Тъй вярно, г-н ефрейтор.
Дадено.
Какво зяпаш?
Нали не си куче? Имаш повече ум.
Вземи си де. Вземи.
Като не искаш – няма.
Консервите са за всички – за картофите.
Няма да се разорят, ако хапна малко.
Как й е името? – Остави го!
Не ми се репчи, лайно такова!
Нали даде месо и кокал на кучето? – Вие му дадохте!
Пале такова! – Викате ли ме, г-н ефрейтор?
Проклета лакомия! – Какво?
Ще ви науча аз!
Ефрейтор Кухарек, дежурен по кухня!
Кой бутна готвача в казана? А на вас защо ви е тази секира?
Редник Йелен докладва, че готвачът падна сам.
Погнах го, защото ядеше от бекона. – Какъв бекон?
Бекон, сланина... От консервите.
Вместо да ги сипва в казана, нагъваше.
Какво стана?
Докладвам, че онзи малкият вземаше месо за кучето.
Питам кой изяде консервата!
Караул!
Доложете на началника: десет дни арест.
Кръгом! Напред, ходом марш!
Къде е разбойникът?
Шарик, стани!
Бих го затворил заедно с готвача,
но ме е страх какво ще го сполети.
Готвачът му даваше кокала, но той от чужди не взема.
От екипажа на Олгерд ли сте?
Шарик... "Топчо".
Не приличаш много на топчица.
Виждам, че не си глупав. Различаваш чужди от свои.
Трябва да го зачислим в армията – да има право на котлова храна.
Благодаря. – Хващайте се на работа!
Дадено, г-н полковник.
Разрешете да доложа, г-н полковник! – Идвам. От щаба ли?
Защо звънят за обед? Още не е готов.
Тревога! Бойна тревога!
Тръгваме на фронта!
Габър 3, тук Ока. Къде си?
Тук Габър 3. Аз съм...
Къде съм? – Габър 3! Много глупаво гледаш
Тъпи шегички.
Шеги...
Немски "Тигри", а? – Т-6.
Доста боклук се е събрал.
Помогни ми де!
Ще идем в Полша, ще ме питат: "Къде си роден, войниче?"
Какво да им кажа? Да им обяснявам откъде съм, няма да има време.
Виж, Йелен... Кажи ми някое хубаво място по вашия край.
Може и из нашенско да се раждат такива черни...
Но не и в Силезия.
Може би в Сандомеж.
Ще ти казваме Гжеш! – Гжеш?
Баща ти е бил коминочистач от Сандомеж.
Коминочистач от Сандомеж.
А какво е коминочистач?
Коминочистач? Голям мъж си, а не знаеш какво е коминочистач!
Коминочистач е такъв, който...
Чисти саждите от печките.
Момчета! Москва!
Първа полска армия... – Хелм е свободен!
... след ожесточена борба проби вражеската отбрана...
Готови ли сте?
Дай ми слушалките. – На 21 юли 1944 година...
Увеличи. – ... влезе на полска територия.
Освободени са градовете Хелм и Люблин.
Днес, на 21 юли... – Заради нас говорят на полски!
... в 21 ч. Москва – столицата на нашата страна,
изпраща поздрави... – Може да си лягате.
Утре влиза в бой танковата част. – А ние?
И нашият ред ще дойде.
Шарик, позна ме!
Ти откъде си? – От Гданск.
Аз съм от Устрон, където извира Висла.
Баща ми е ковач – млати с чука, а майка ми е у дома.
Млати, а?
Но гледа да е накриво, защото е за немците.
Ами твоите?
Майка ми загина, когато немците подпалиха дома ни.
Аз избягах, търсих баща си...
Стигнах чак до Тихия океан.
Бил ли се е? – Близо до дома, на Вестерплате.
Вестерплате...
Вечеряхте ли? Възползвайте се от всеки миг почивка.
Донесете и на мен! – Добре.
Слушам!
Пуснаха ли ви, г-н готвач? – Да.
И как така ви пуснаха? – Не е твоя работа.
Стига де, питам ви като приятел.
Ходих при полковника и му дадох дума,
че няма да стоя в тила зад танковете.
Не лъжеш ли? – На теб нищо не съм обещавал.
Е, добре де...
Това е за кучето. – Ах, ти!
Чакай.
За поручика!
На твоя пес вече му сипах.
Това е за полковника.
Фронт, не фронт – аз нямаше да го пусна.
Трябва да си вярваме – какво ли не му се случва на човек.
А ако не ми бяха повярвали, че не искам да стоя при немците?
Внимавай, Григорий, отляво има мини.
Слизайте!
Слизайте от танка! Дявол да го вземе...
Густлик, внимавай, има мини!
По дяволите! Янек, не зяпай – това не ти е учение!
Бягайте вътре.
Излезе от пътя, Григорий! – Като ги чух, ръката ми трепна.
Имаме късмет, че мината не беше противотанкова. Пали мотора!
Хайде, Густлик. Давай!
Техниците ни подминаха – няма да настигнем бригадата.
На ти, Хитлер!
Олгерд, Густлик, гледайте!
Густлик, виж – този е моят. Виж де!
Олгерд, виж – този е моят! – Добре де. Давай още напред!
Пишете, че съм бил не готвач, а танкист.
"Ефрейтор Кухарек, танкист, свали..."
Олгерд!
Той удържа на думата си. – Какво?
Кой? – Готвачът.
Трябва да съобщим на полковника. Може да е имал жена, деца...
Да.
Загина като танкист.
Това трябва да е река Буг, а?
Разбира се! Сигурно е Буг!
Чу ли?
Как само се мъкнат тия оръдия...
Хубавице, пусни ни! – Не може.
Бригадата ни вече е на другия бряг. – Казах, не може! Давай!
Ние сме поляци. – Давай!
Отиваме си при мама... – Ще минете, като ви дойде редът.
Колко още да чакаме?! – Ще чакаш!
Много сте ми симпатичен, но не мога да пусна танка ви.
И ти си един джигит! Уплаши се от момата...
Защо не мина, докато говорехме? – Голям си герой...
Е, сега ще чакаме тук до довечера.
По дяволите! Момчета, хрумна ми нещо.
Къде, тук ли? – Не, под краката й.
Донеси! – Донеси, Шарик!
Внимание!
Дай още веднъж.
Скачай! Така! Добро куче!
Габър, тук Ока. Къде си? Тук Ока.
Ока, тук Габър 3.
Реката тече, ние стоим, кучето скача.
Кой? Къде? Кой скача? Габър 3, какво става?
Кучето скача! Не ни пречи.
Хубаво куче.
Юначага е, но не е закусвал.
А ти ял ли си, а?
Да!
По-бързо! Какво пълзиш като костенурка?
Я дай още веднъж!
Хубавице, гледай! Вълшебно куче!
Какви зъби, а? – Ей сега, спокойно!
Не задържай колоната! – Гледай какво куче!
Погледни де!
Да му се не види!
Шарик, и аз нищо не съм ял.
Е, ти какво имаш? – Нищо.
Как нищо? А пушена сланина? – Не.
Не? А салам? – Не.
Я да видим...
Яйчице!
Внимание! Последен номер от програмата!
Закуска.
Е, представлението свърши – може да тръгваш.
Глух ли си? Хайде, потегляй! – Спокойно...
Ще си го поделим!
Шарик, ела!
По-бързо!
Добре. Ще те пратя на съд. Саботьор! Тръгвай!
Стойте, дявол да ви вземе!
Ще ви пипна аз!
Добре дошли!
Благодаря ви! – Дали не си виждал сина ми там?
Дядо, с тая брада си като таралеж!
По-спокойно, Марилка! Целувам се само със старци.
Ето ти цветя!
С кого не съм се здрависал още? – Откъде сте, момчета?
Аз съм от Устрон, където извира Висла.
Знам го тоя край. – А онзи черният какъв е?
Наш, от Сандомеж. Черен е, защото баща му е коминочистач.
Защо не говори? – Григорий!
Гърлото му пресъхна от вълнение.
Да живей!
Татко! Водят си полско куче – лае като нашия Азор.
Юлка, донеси от дома нещо на кучето да хапне!
Знаете ли, през 1939 година... – Ех, синко, каква година!
Да сте чували за поручик Кос?
Къде е воювал, г-н ефрейтор? – На Вестерплате.
Какво говорите? Там всички загинаха, над 7000 души. Всички!
На Вестерплате нямаше и 500 души!
Ако се сметнат добре, друго излиза.
Да! Готови сме!
Елате ни на гости във фабриката, наблизо е.
До училището, зад реката. Има рози. – Червени ли са?
Трябва да потегляме. – Защо не се разположите наблизо?
Може. – Благодаря, още не знаем къде ще е.
Но елате до града! Утре към 16 ч. – Добре.
Значи в 5 следобед. Разбрахме ли се?
Разбрахме се!
По-бързо, момчета. – Има време.
Да не закъсняваме – хората чакат. – Само една жена е.
По-добре да не ходим. От разговора нищо няма да излезе.
Малко думи знам.
Разбрахте се като за отличен – тя чак те целуна.
Даде й дума. – За къде се стягате?
Нали ще ходим до фабриката в 16 ч.?
Не в 16, а в 17 ч. и не до фабриката, а до училището.
Целува ме, дава ми дума... Трябва да ида.
Момчета, отивам до Люблин за ядене. Качвате ли се?
Момчета, да вървим!
Господа! Чакайте!
Момчета! Къде без мен? Густлик!
Наоколо шуми гората
насън или наяве.
Таз гледка свидна и позната
не те ли умилява?
Таз гледка свидна и позната
не те ли умилява?
Висла кротко си тече
там до моето селце.
А нататък тече Ока – като Висла е широка,
и широка, и дълбока!
Момчета, ура!
Добре дошли!
Внимание, идват!
Другари, само по-кротко. Водката няма да стигне за всички.
Граждани!
Граждани... – Да живее полско-съветската дружба!
Господа, сядайте! Вземете си каквото дал Бог.
Подайте ми чинията си.
Граждани! А сега вдигам тост
за нашите любими танкисти!
Полша няма да загине, ние щом сме живи!
Ще си върнем враг що взе ни в битка справедлива!
Сигурно е тук? – Има рози.
Май има.
Страх ли ви е от нещо? Я се дръпнете!
Вие вървете.
Ни човек, ни дявол!
Този черния вече го познавате.
Заповядайте, драги мои!
Господа, заповядайте на масата!
Моля! Това място е за господин поручика...
Ярош. – Ярош?
Да не сте роден в Сибир?
Не, баща ми е роден в Сибир, а аз...
Но... Разбира се!
Естествено... Каква поразителна прилика!
Погледнете, господа.
Това не е ли дядо ви Олгерд Ярош –
лидер на въстаниците, сред които са били и моите роднини?
Да.
И аз се казвам Олгерд.
Каква необикновена среща!
Да седнем, господа.
Даже намерих пиле. Заповядайте!
Ще си вземете ли яйчица? – Благодаря.
Моля.
А за вас? – И Янек пие.
Всички ли имат питие? Момент...
Г-н поручик, заповядайте.
Приятели, за здравето на нашата... – Не, не!
Недейте така тържествено.
Господа, за ваше здраве!
След пет години отново белите орли...
Белите орли...
За последен път виждахме полски войници през 1939 г.
В моята гимназия имаше болница –
в гимназията "Кралица Ядвига". Станах медицинска сестра там.
При нас в Люблин караха ранени отвсякъде.
Предимно млади момчета като вас.
На излекуваните войници носехме цивилни дрехи.
Един старец дори донесе пардесюто си.
Организирахме тази акция...
... за да не ги пленят немците.
Прибираха всички – даже болни, стари, млади...
Караха ги в лагерите. Вземахме адресите им,
за да уведомим семействата им –
никой не знаеше съдбата на близките си.
За щастие всичко това вече е зад гърба ни.
Можем само да си го спомняме...
Сетих се! Имам тук някъде
още от 1939 г. една куртка от нашите танкисти!
Седи си при мен в раклата, а на вас в танка...
Ще ви свърши работа.
Точно като за механик!
Много войници избегнаха немския плен с наша помощ.
Но и много гробове ни останаха от онези времена...
Извинете ме за тъжната тема.
Днес е такъв радостен ден, нали?
Е, може ли така!
Нали и той е член на екипажа? Чудесно куче!
Команда, на нож!
И при Сталинград беше тежко...
Шарик! Дай лапа...
Аз...
Думи – малко! Водка – малко!
Но сърце – страшно много!
Момчета, да идем до гробището.
Но баща ти е жив!
Мислил ли си, че ще намериш дядо си?
Какво сте пили?
Вишновка.
"Соар дьо Пари"?!
Какво става? – Да вървим, момчета.
Довиждане!
Стой тук!
Съвсем младо момче...
Ханс, какво става там?
Падна ли, какво стана?
А, няма нищо. Гробарят донесе гулаш.
Някой да помогне.
Защо вдигате такъв шум?
Няма нищо. Той падна в ковчега. Колко е непохватен.
Оставете го и затворете. Защо сте задъхани?
Гулашът е вкусен.
Сложил е повечко черен пипер.
Хапни нещо.
По дяволите! Ще престанете ли, или ще ви счупя главите?
Какво правят горе тези идиоти? – Не знам.
Вили?
Вили!
Отвори.
Правеха си шегички. Изнеси го оттук.
Пуснете ме.
Лежи си спокойно. – Помогнете ми.
Пуснете ме оттук. – Още не е умрял.
Вечният покой.
Сега ще се погрижа за теб.
Помогнете ми. – Това ще е последната им шега.
Сега да изчезваме.
Боже милостиви!
Не е тук.
Слушай, Янек...
У нас в Грузия има една приказка.
Имало един момък и една девойка. Обичали се.
Момъкът дал на девойката пръстен.
Тръгнали през високи планини. Отляво – скала,
отдясно – дълбока пропаст. А пътечката – тясна.
Девойката се подпряла на скалата,
пръстенът се изхлузил и паднал в пропастта.
Станало й жал за пръстена, а на момъка – за нея.
Слязъл да търси чак на дъното, където имало ручей.
Търсил година, втора, трета...
Търсил много години.
Но пропастта била голяма, а пръстенът – малък.
Най-накрая го намерил. Занесъл го на девойката.
Тя го чакала, но вече била посивяла и прегърбена.
"Защо ни е пръстен, като животът ни изтече?"
Казала така и бавно сложила пръстена.
И като го сложила, изведнъж и двамата се подмладили.
Погледнал момъкът девойката – устните й червени,
косата й черна като гарваново крило на снега.
Който търси търпеливо, не само намира,
но и съдбата му връща за награда изтеклото време.
Момчета! Къде е Густлик?
Господа...
Господа, какво търсите? Затваряме, няма време сега да разглеждате...
Дръжте фолксдойча! Немска подлога, дръжте го!
Натам!
Ти, проклетнико долен!
С немците се сдушил!
Какво правиш?! – От него вони на мърша!
Предател! Палеха, убиваха, а той с тях!
Ефрейтор Кос! Ефрейтор Йелен!
Като тях ли искате да бъдете?
Да тръгваме.
Като тях ли искаш да бъдеш? Без съд?
Омразата е заразна като чума.
Можете да са убили баща ми и майка ми.
Може и моя да са убили.
Участваха още МАЛГОЖАТА ВИШНЕВСКА-НЕМИРСКА
ТАДЕУШ КАЛИНОВСКИ ВИТОЛД ПИРКОШ
ВОЙЧЕХ СИЕМИОН ЗИГМУНД ЗИНТЕЛ и др.
Музика АДАМ ВАЛАЧИНСКИ и ВОЙЧЕХ КИЛАР
Превод Юлиана Танчева
Субтитри от ТВ, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©