Czterej pancerni i pies a.k.a. Four Tank-men and a Dog - Season 1-3 (1966-1970) (Czterej pancerni i pies (1966-1970)/Czterej pancerni i pies (20).srt) Свали субтитрите
Двадесета серия ПОРТАТА
Сценарий ЯНУШ и МАРИЯ ПШИМАНОВСКИ
Оператор МИКОЛАЙ СПРУДИН
В ролите участват
Янек ЯНУШ ГАЙОС
Густлик ФРАНЧИШЕК ПИЕЧКА
Григорий ВЛОДЖИМЕЖ ПРЕС
Томаш ВИЕСЛАВ ГОЛАС
Режисьор АНДЖЕЙ ЧЕКАЛСКИ
Протече... Протече!
Някой да те е питал?
Пълно потапяне.
Вървим по график.
На половината път сме.
Тече, за Бога! – Носът ти ли?
Хванало те е шубето.
Започваме да изплаваме.
Може ли? – Добре, отваряй.
Томек!
Гражданино капитан, нямаше нужда. Най-мръсната работа...
Тогава помагайте с чистата.
Разтоварвайте както дойде, аз ще ги подредя.
На 200 метра оттук е съвсем чисто.
Но после и от двете страни е пълно с немци. Като мравки са!
Сержантът каза, че ще ги наглежда. Можете да работите спокойно.
Ето.
Свършиха.
Готово ли е? – При нас винаги всичко е готово.
Добре. Ела с мен.
Донеси лоста.
Удари тук.
Така...
Добре!
Светни ми.
Така...
Да вървим.
Влез под танка!
15 секунди – сума време.
Не надничай!
Паралелно с тунела минават електрически кабели.
Експлозията в онзи край на тунела при станцията
и танковата атака отсам напълно ще ликвидират есесовците.
Ами ако... – Тъй или иначе в полунощ
пехотата ще атакува. Благодаря.
А ние ще проверим танка.
Дай.
Наред е. Можем да започваме.
Още има време.
С Томаш ще отпуснем гъсениците, защото на тая повърхност...
Добре. Ей сега се връщам.
Идват ли? – Не. Но там нещо тропа и свирка.
Заложихте ли ги?
Няма изход.
Гжегож! Томек, и ти.
Подводница "Руди" е готова за наземни действия!
Подземни. – Така де, подземни.
Томек, застъпваш караул. – Слушам.
Знаеш ли къде? – Знам. Където бяхме със сержанта.
Ела да се посъветваме.
Сядай. – Няма изход.
Как така няма? Зазидан ли е? – Прекалено е тесен.
Да, ела и ти да даваш съвети.
На какво разстояние е мястото, където трябва да заложим взрива?
През тунела са точно 300 м. Виждат се знаците за машиниста.
Намирам си немска униформа нарамвам чувала и...
А как ще се върнеш? На парчета ли? – Именно.
Мога да нося повече от вас всичките. – Няма да ходиш.
Кой ще ми забрани? – Тук командвам аз.
Сам ще ида – нормална сапьорска работа.
Чакай.
Кучето ще може ли да мине?
Е, Шарик... Напред!
Хайде, вземи я.
Така, добре.
Стой.
Вземи я пак.
Остави я.
Върни се.
Добро куче!
Хайде още веднъж, Шарик.
Напред!
Стой! Остави. Върни се.
Добро куче!
Готови сме.
Напред! – Е, Шарик, да не ни изпързаляш!
Тротилът, който ще успее да занесе, би трябвало да стигне.
Излез.
Хайде, Шарик! Ела...
Ела, кученце, хайде!
Горкичкият...
Този е химически. Със завъртане на гайката пробивам контейнера.
Киселината тече на капки и прояжда металната плочка,
разделяща двете детониращи течности, и после...
За по-сигурно добавям и един калъп тротил.
Край.
Каквото може, направи го. – Трябва да иде още веднъж!
Трябва да занеса детонатора.
Погледни го. Ако можеше, щях аз да ида.
Трябва да иде! И да не ни чуят до полунощ, пак ще атакуват!
Някои няма да доживеят победата за часове!
На нас ли обясняваш? На човека е лесно да му обясниш.
Може с кротко, може с бой...
Може по партийна, по комсомолска линия...
Я обясни на кучето!
Трябва да ида.
Дявол да го вземе!
Не искам да гледам това...
Какво? Горкото куче, да.
Трябва да идеш още веднъж. Трябва, да...
Разбирам, горкото уморено куче... Да, да...
Вече капе.
Вземи.
Така, добре.
Хайде, върви. Върви.
Хайде, Шарик. Тръгвай!
Още двама! Заемете местата си и по команда... Внимание!
И... раз!
Гражданино поручик, при капитана!
Давай, по-силно!
По-силно там!
Високо е. – Имам цяла батарея на петия етаж.
Ще ударим по въздуха, от земята и изпод земята.
Не съм мислил, че огневата ми позиция ще е на петия етаж.
А мислил ли си, че ще стигнеш с пушкалата си до Райхстага?
Оттам се вижда.
Малко по-надясно в Бранденбургската порта.
Гражданино майор, щурмовата група на серж. Шавало...
... е готова за атака, знам. Но 23 ч. отдавна мина – и нищо!
Радистката!
Да вървим...
Вашето момче май не обича да бърза, а?
Кой от двама ви първи се обясни в любов?
Той не е моето момче. Но може да се разчита на него.
Защо сте тук отстрани? – За да съм по-далече от пушачите.
Колко е часът? – 12 без четвърт.
След 15 минути е полунощ.
Те трябва вече... – Каквото трябва, ще го направят.
Стига де!
Ще ми се вече да се бяха върнали. – Не бива да се изнервяте така...
Ето, и ние с Юзек няма да се върнем в нашето село.
Така ни било писано. Бяхме на едната граница,
а сега ще търсим място на другата.
Пет на Юзек, пет на мен,
пет за Кръста за храброст.
Заедно са 15 хектара за посев.
Може и мелница да ни дадат...
Но такава вода и такива гори като нашите
няма никъде на света.
Момчета! Някой да изтича за Томаш.
Останаха 200 кила тротил...
Какво толкова? Важното е, че там ще гръмне.
След колко време? – Горе-долу след 2 минути.
Леле!
Каква си я свършил?!
Вземи му го. – Ех, приятел...
Густлик, вземи кучето в танка.
Ела, Шаричек. Бедното кутре...
Цялата работа напразно. – Той направи каквото можа.
Накрая се е объркал.
Какво има? – Томек!
Какво Томек? – Вози се!
На какво? – На... не знам как е на полски!
Ела!
Стига, дай спирачка!
Виждаш ли, а? – Леле, че си я натоварил!
Това е коняк.
Наденица...
А от оръдеен снаряд ще експлодира ли?
Коняк... – Естествено.
Вземи. – Сваляй всичко! Товарете тротила!
Как съм я натоварил... – Бързо!
Хубаво мирише, а?
Напразно се трепах...
Наденицата – право от склада.
Сирене, масло...
На бутилките пишеше "коняк"'.
Сигурно са за правителството, а?
Или за самия Хитлер.
Всичко се изхвърля...
Жалко.
Тръгваме. Томек, Густлик – на дрезината.
Томек, скачайте близо до перона! – Добре.
Качвай се в танка!
Гжеш? – Готово.
Добре.
Механик, напред!
Гледай!
Спри!
Мамка му, стой!
Проклетия!
Излязоха от релсите.
Отвинтили са ги фашагите.
Ще я пренесем. – Давай.
След две минути ще е полунощ.
Леко, леко!
Осколочен!
Готово!
Да изчезваме! – Скачай!
Какви ги вършиш?!
По-бързо! Скрийте се.
Внимавайте. Пазете се!
Жив късмет е, че все пак я спря.
По дрезината, огън!
Пристигнаха! – Започваме.
Батареи!
На залпове, огън!
Света Богородичке...
Отче наш небесни... Смилете се над нас!
Кое беше първо, взривът ли? – Гаубиците.
Така си беше. Като проблесне, чичо веднага каза: "Руди!"
Стигнали са нашите! Стигнали са!
Казахте ли му, госпожице? – Казах му.
Г-це Лидка, изберете си най-хубавата от всичките ми!
За атака! Готви се!
Не... Коняк...
Наденички, бутилки...
Сума ти провизии... Жалко... Много жалко!
Млъкни най-накрая, Томуш.
По пехотата направо, осколочен! – Слушам, осколочен!
Готово.
На мушка са ми.
Огън!
Удариха ли ни? – Не.
Бронята отиде. Свърши работа.
Осколочен! – Слушам, осколочен!
Готово. – Огън!
Осколочен! – Слушам, осколочен.
Огън!
Напред!
Огнехвъргачките, напред!
Варшава!
Варшава, напред!
Какво стана? – Няма нищо!
Бързо! После ще припадаш!
С граната тоя шиб... скапаняк няма да го стигнем.
Сега ще го подредим.
По курса на ракетата! – Леко вляво!
Зареди!
Готово. – Огън!
Хайде, напред, момчета!
Напред, момчето ми.
Да пукнеш дано!
Не стреляйте! Другари, не стреляйте!
С Хитлер е свършено!
Хванете ги! – А ти какво?
Аз търся танка!
Зад мен е! – Руди!
С Хитлер е свършено! – О, приятел...
Вървете по дяволите!
Господа, ще си почина. Не мога повече.
Ето го!
Оцеля!
Момчета!
Изпълнено е на 102 процента! Янек!
А как ще излезем оттам? – Както влязохте.
Ей, как си? – Не ти ли беше задушно?
Забрави! С вас е зле, но без вас е още по-зле!
Какво става с Шарик?
Какво му е? – Свърши цял куп задачи.
Шарик! Уморен ли си?
Ще ти дам нещо за подсилване.
Няма ли да му навреди? – Откъде-накъде?
Хайде, пий.
Не се ослушвай, пий.
А сега ще ви направя изход. Но ми трябва малко...
Малко експлозив.
Юзек, иди и намери малко тротил за господин капитана.
Слушам, чичо!
Малко са наръбени, но стават за ядене.
Внимание! – Хора, тихо!
Внимание! – Слушайте!
Внимание! – Немец моли за милост по радиото.!
Днес, точно в 1 ч. на обед
до виадукта на Шарлотенбургерщрасе
ще пристигне с бяло знаме
делегация на ръководството на град Берлин
с цел договаряне на условията за капитулация.
Поне ще престанат да стрелят.
Ще трябва да ушием знаме!
Истина ли казва швабата? – Това вече е краят.
Началото на края. Ще трябва да махнем танка, за да тръгне метрото.
Росомаха, не философствай!
Предложи им пак да се предадат... А ако не, превземи блока със сила.
Седни.
Ще пийнеш ли нещо?
Какво, коняк ли?
Някой да ти предлага алкохол, хлапе такова?! Кафе!
Руди излезе ли от дупката? – Почти.
За вас има още една задача.
През целия парк Тиргартен към Бранденбургската порта и Райхстага
се стичат наши пехотинци... и съветски танкове.
Не бива да срещат съпротива.
С всеки час боевете утихват.
Кап. Павлов събори малко стълби и перона, за да можем да...
Ще бъдете начело на колоната.
Като патрул – танк с орел на бронята.
Слушам, гражданино майор. – Измийте се, обръснете се.
Ще вземете отгоре и щурмовата група на Шавело.
Слушам!
Мога да се возя километри, само да не стрелят.
Аз предпочитам в каручка.
Скучно е!
Да посвиря ли, като ви е скучно?
Свири!
Дай. – Но нещо по-весело!
До самата Порта!
Това трябва да е Портата, а? – Май да.
Тя ще да е. Много е голяма вратата.
Така е, фасонът е много важен. Да чуят и те, че поляците идват!
Иначе може да ни помислят за немци.
Томек, по-силно!
Американци ли са? – Не. Бяло и червено с орел, поляци.
Момичето каза истината. Ето го вашия танк!
Лидка!
Така, усмивки!
Маруся е пристигнала!
Ще си изпатите! Командирът се оплаква,
че е останал без радистка. Хей! И че ти си избягал от болницата.
Брат ми загина.
Трябва да предам един пакет. Кой е командир на артилерията?
Ето го, онзи полковник.
Снимам...
После ще се гледате във вестника.
Още веднъж... Готово!
Командирът на танка! – На вашите заповеди!
Точно за заповед става дума.
Изпратена от вашия генерал. – Какъв генерал?
Вчера беше полковник, днес генерал. – Шефа са го повишили!
"От името на главнокомандването на Полската армия..."
Една сабя щеше да е добре дошла. – Имаме, гражданино полковник.
Добре.
Директно в подпоручик, защото е война, а и заслуги има.
Посмъртно – подофицер Даниел Лажевски-Магнето.
В корпуса на офицерите от пехотата – подофицер Мариан Лажевски-Задра.
В корпуса на танковите офицери – сержант Ян Кос."
Довоенна е, гражданино полковник.
Сложете си шапките.
Коленичете.
Обявявам ви за офицер от Полската народна армия.
Служа на родината, гражданино полковник!
Обявявам ви за офицер от Полската народна армия.
Служа на родината, гражданино полковник.
Май си нямате...
Добре е да си ги закачите.
Извинете, гражданино полковник.
Остани.
Чакай, нека се поуспокоят нещата.
Маруся, колко ти отива нашата униформа!
Генералът ви изпраща още две заповеди.
А командирът ви избяга. – Аз го замествам.
Още днес делегация на Първа армия потегля за Варшава.
Трябва да докладва на правителството за превземането на Берлин.
Генералът предлага да включим някого от вашия екипаж.
Редник Черешняк да иде. Баща му живее наблизо.
Носете си вещите в колата ми.
Заминаваме в щаба на армията.
Томуш, ако закъснееш и един час, ще ти потроша всички кокали!
Остави партакешите, ще се сецнеш! – Няма!
Сержант! А него кой ще го замести? – Той.
Не бой се, Ваня. Върви.
Вече си научил руски, а? – Как иначе!
Капитан Павлов. – Заедно воювахме под водата...
Генералът пише, че танковете му наближават Елба.
Ще има нужда от Руди. Тръгвате ли с тях?
Хаде де!
Екипажът е добър.
А къде се дяна командирът ви? – Поручик Кос ли?
Сега ще го извикам проклетника.
Янек!
Янек!
Участваха още ПОЛА РАКСА
МАЛГОЖАТА НЕМИРСКА АЛЕКСАНДЪР БИЕЛАВСКИ
ЗИГМУНД КЕСТОВИЧ МИЕЧЕСЛАВ ЧЕХОВИЧ, М. ОПАНЯ и др.
Музика АДАМ ВАЛАЧИНСКИ
Превод Юлиана Танчева
Субтитри от ТВ, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©