Czterej pancerni i pies a.k.a. Four Tank-men and a Dog - Season 1-3 (1966-1970) (Czterej pancerni i pies (1966-1970)/Czterej pancerni i pies (21).srt) Свали субтитрите
Двадесет и първа серия ДОМ
Сценарий ЯНУШ и МАРИЯ ПШИМАНОВСКИ
Оператор МИКОЛАЙ СПРУДИН
В ролите участват
Янек ЯНУШ ГАЙОС
Густлик ФРАНЧИШЕК ПИЕЧКА
Григорий ВЛОДЖИМЕЖ ПРЕС
Томаш ВИЕСЛАВ ГОЛАС
Режисьор КОНРАД НАЛЕЦКИ
Първо ще падне рибата. – Да.
Немското главнокомандване. – Рибата.
Казвам ти, главнокомандването първо ще се предаде.
Хайде на бас!
Спокойно, рибата ще е! – Ей такава!
Добре де, такава.
Ако спечеля, ще ми дадеш пропуск за Рицен.
Затъжил се е, а?
Липсва ми и Хонората, и домът ми.
От четири години не съм виждал нашите.
Аз не мога да ти дам, трябва генералът.
Янек, ще изляза на шосето да разузная какво става.
Като се върна, рибата да ме чака! – Тихо!
Сега накъде, другарю капитан?
Кога? – Сега, като свърши войната.
Първо се връщам в моята част.
А после в Новосибирск.
Нали ви показвах снимката? – Ще ми се пак да я погледна.
Трудно ли е да измайсториш такива момчета?
Няма да усетиш как ще се появят и ще ти се качат на главата!
Момчета! – Риба ли?
Не, американци.
Наметнете си нещо да не се срамим пред чуждите хора!
Защо аз? – Давай!
Здравейте!
Радвам се да ви видя, приятели! Как сте?
Край с нацистите! – Виктор.
Да, "виктори"!
На руски – "пъбейда". – Победа!
"Пъбейда"! – Победа, победа.
Здравей! – Здрасти!
Мир! В нашия свят – мир!
Какво "пис"? – "Пийс"! Да има мир!
Вие откъде знаете полски?
Нас ли питаш, дяволе американски? А ти откъде?
Аз съм от Охайо. Но майка ми имаше такава...
... малка фермичка до Нови Тарг.
Ами кажи веднага! Дай си тук глупавата муцуна!
Чак тук ли трябваше да се срещнем!
Поляк ли си? – Поляк!
Поляк? – Не, колега – "рашън".
А, да – руснак!
Аз съм Аки. – Франек.
Хари! – Хари, заповядай.
Сядай, сядай. – Седни.
Дръж!
Искаш ли ги? – За мен ли са?
Тук има руснаци, там – американци, а поляците са и тук, и там!
Харесвате ми! Иска ми се да имам нещо за спомен от днес.
Нищо нямам.
За какво ти е копчето?
Ето.
Благодаря. – Избери си.
Това ми хареса. – Хубаво е, нали?
Янек! – Ето, това е за теб.
Трябва да включим танка в колоната. – Представи се.
Григорий. – Хари.
Саакашвили.
Григорий, Саакашвили. – Здравей, мой човек!
Грузия!
Сталин. – А, да, Сталин.
Аз съм от Охайо.
Густлик, печелиш облога. Тръгваме.
Танковете ни трябва да се включат в колоната на шосето. Веднага!
До скоро! – Чао!
До скоро!
Довиждане, момчета! "Гудбай"!
Вихура! Как е рибата? – Няма риба!
Значи Йелен печели баса! – Подписаха ли?
Подписаха! – Войната свърши! Ура!
На внуците! На внуците ще разказвам!
На внуците, хора!
Какво още ти каза Гжегож?
Тръгваме към Ниса, но първо се събираме до Рицен.
Близо е! С пропуск или без, време е вече да ида за Хонората.
Пустият му път! – Без пропуск по шосето
няма да стигнем. – Не мога да чакам. Пращам Хонората
при Маруся да се върнат в Полша, за да не се загуби.
Не се знае дали още те чака. – Чака, чака!
По дяволите!
Проклетия!
Ще остане следа. – Нищо, само да не се загубим.
Първата група да не се движи. Стойте спокойно.
След малко тръгваме. Останете си по групите.
Трета група да отиде с бригадата на "Гартенщрасе".
Г-н Йелонек! Аз ще чакам тук.
Чакам ви и тъгувам за вас! – Как е г-ца Хонората?
Мисля, че е много добре! – Благодаря.
Това е сержант Вихура.
Къде е тя? – Наблизо е, на няколко крачки.
Добре, качвай се. – Благодаря.
Там надясно, не е далече. Напред!
Военен институт
Що за военно учреждение е това?
"Милитеранщалт" – това е фройлайн Хонората!
Моите...
Моите рози.
Ама това съм аз, Хоноратка!
Защо така късно?
Откога седя тук! Двайсет салфетки поправих!
Трябваше да спечелим войната, а девойките – после.
Но сега вече ще тръгвам...
Какво има? – Няма да се омъжа за вас.
Ела тук. Вземи си пръстена.
Густличек!
Ето, тази е чиста.
Не си бърши очите с този "Хитлерюгенд".
Глупчо такъв! Не се ли сещате, г-н Густлик, какво значат буквите?
Дали не е "Хонората Йеленьова"?
Събираме всичко – и бързо у дома!
Командирът каза да се върнем днес. – Не бързайте!
Тук командвам аз!
Чу ли?
Стига вече! – Последна.
Време е да тръгваме.
И преди казах: що за веселба е това, като не може всички да пият?
Ще я изстрелям, като тръгнете.
Е, дано пак се срещнем!
Ще ида да запаля двигателя.
А вие идвайте с бохчите.
Само дано не се срещаме като първия път, Кугел!
Благодаря ви, г-н Кугел.
Вярно е и че сред ефрейторите има свестни хора.
Благодаря! – Вярно е, вярно.
Ще ти мине... Ще те издуха вятърът, като тръгнем.
Няма да тръгнем.
Защо? – Защото са ни свили колата.
Там беше, а сега я няма.
Спи ми се...
Армията утре тръгва към Ниса.
Закъснение от 24 часа се брои за дезертьорство.
Леле Боже!
Откъде да намерим кола? Войната свърши.
Съветските войски имат стотина наблизо.
Боже мой!
Няма друг изход.
Не... От съюзниците, дето заедно проливахме кръвта си...
Добре ли ги охраняват? – Отпред има караул.
Ето! – Не...
Отзад има телена мрежа!
Щом няма друг изход, ще вземем назаем.
Бутай!
Бутай де! – Не мога повече.
Пробвай, може и да запали.
Ключът става!
Давай!
Дойчовецът е свестен!
Но ние не сме – крадем от своите. – Вземаме назаем.
Нещо ме убива тук...
Гледай, Вихура! Не е ли нашата? – Нашата е!
Дали няма да си намеря и шинела?
Ето го!
Излезе, че сме взели назаем собствената си кола!
Какво толкова странно има? Нормално е – съседи сме.
За гражданина поручик.
Какво, писмо от Павлов? – Да.
Е?
Върнал се е в Червената армия.
И е комендант на града. Къде?
Близо е до нас, но малко по на юг.
Ще идем ли? – Отиваме.
Кой иска мляко право от кравичката?
Пийни мляко, ауспух такъв! – Остави ме на мира!
Всичко ми опротивя, дори млякото.
Седим си тук, все едно не ни стига горивото!
В Полша ще оберат всички хубави момичета,
а за вас ще остават само грозотии.
Нали вече ти обясних защо?
В Потсдам има съвещание.
Близо е до там, където Задра хвана Шавеловците и Лидка.
Като говоря аз, Томуш, ти няма да говориш!
Преговарят за границите. Сталин казва,
че нашата трябва да е по Ниса.
А Чърчил върти пръст из картата и се прави, че не знае къде е.
Защото на английски буквите са други.
Руският генерал казва: "Другарю Чърчил,
реката е там, където са полските дивизии."
Всичко е ясно! В политиката често бъркат реките и градовете.
Но всеки знае чия дивизия къде е.
Но нали има и от нашите, които да обяснят какво и как?
Откакто те пратих, Томуш, в тая Варшава, си ставал един умник!
Генералът! – Мирно!
Свободно. – Свободно!
Идвам неофициално. Минах през болницата за лекарства,
но получих нареждане от Маруся и Хонората да мина и през вас.
Ще пийнете ли мляко, г-н генерал?
Сипи ми, ако е студено.
Какво си говорите тук? Сядайте.
Говорим си за дома. Трябва да си ходим в Полша, г-н генерал.
Двамата Шавело вече се уволниха.
Имат стопанство на Ниса.
Житото зрее. – Теб жътвата не те засяга, нали?
А за сватбата още утре ще ти дам разрешение.
Не мога. С Густлик имаме уговорка да се оженим заедно, в един ден.
Тогава ще издам две разрешения.
Докато не ни благословят родителите ни, няма смисъл.
Ще трябва да отложим за по-късно.
А мен ще ме поканите ли на сватбата?
Как иначе? Всички тук са поканени!
Тогава ще ви кажа едва тайна.
Утре Потсдамската конференция свършва, а след три дни....
Отиваме си у дома? – Да.
Ура!
Ура!
Гражданино генерал, още един въпрос.
Капитан Павлов, който беше с нас в Берлин...
Писа ни. Тук е, наблизо... – Къде?
Комендант е на града. – Искате да го навестите?
Тогава идете с танка, а като свършите, минете отвъд Ниса.
Ще се включите в колоната в Полша. – Благодаря.
Мирно!
Зад онзи хълм е.
Стой, къде? Стой! – Какво има?
Казах ви, стой! – Не се дери, синко, ще прегракнеш.
О, привет! – Ваня, привет!
Здрасти! – Здравейте.
Е, как сте? – Здрасти, приятел!
Кого виждам? Шарик, добро куче!
Дай лапа!
Е, Ваня, посрещай гостите! – Не му е времето, приятел.
Евакуираме града. – Защо?
Сидоров! Помогни им!
Др. капитан, полковникът ви вика. – Идвам.
Ваня, защо? – Всичко е минирано, ще гръмнем.
Кога? – Ела с мен и ще разбереш.
Густлик, ти отговаряш тук! – Добре.
Др. полковник, кап. Павлов...
Приятелят ми лейт. Кос. – Здравейте. Има новини.
Онази гадина най-накрая каза, че взривът ще е в 11,30 ч.
Как вървят нещата?
Нормално. Евакуираме всички, които успеем.
Може ли да го разпитаме още малко? – Да вървим.
Ела. – Дай го.
Каква гадина? – Един есесовец.
Уби караула, промъква се в канала и заложи
бомба с часовников механизъм.
Знаех, че този форт е натъпкан със стотици експлозиви!
Но нямаше нито възможност, нито транспорт.
Трябваше да се организира животът на хората.
Нищо повече няма да каже.
Все едно му е дали ще загине целият свят, щом Хитлер го няма.
Др. полковник, има още време, разрешете да действам.
Никъде няма да ходиш. – Аз съм сапьор!
Светкавична смърт – това е добра смърт.
Но не мога да ти забраня.
Разкарай го. – Др. полковник, минутка.
Може ли?
Вземи я.
С танка е по-бързо и по-безопасно.
И имаме куче! – Идваш ли с мен?
Ами те? – Не ги мисли.
Дойдохме в неподходящо време.
Трябваше вече да се изнесем в обратна посока.
Стой си кротко!
Всичко е минирано. Ще се взриви. – Жалко...
Слизайте! Отивам с Павлов.
Къде? – Не ме ли чу? Казах да слезете.
Аз ще карам. – Не мога да дам танка на друг!
Ако ти е тясно, свали тях! Къде си тръгвал?
Махни са от пътя, ще те сгазя!
Ти глух ли си? – Да, глух съм!
Къде отивате? – Ще се опитам да разминирам.
Четирима ще го направят по-бързо.
Какви четирима? Петима!
В Берлин останах сам и като се сетя, пак започвам да хълцам.
Там ще ти мине.
Шестима.
А с Шарик сме седем.
Момчета, няма смисъл.
Защо да рискуваме? Двама са достатъчно.
Я се разкарай!
Дисциплината ви е интересна...
Качвай се. – В танка!
Напред!
Стойте! Не пипайте нищо!
Остават ни 27 минути.
Ако не ни помогне съдбата.
Тротилът е хиляди тонове! – Какво си се трогнал?
За нас стига и четвърт кило.
А дали са хиляда, или сто... Все едно е, нали?
Немците обичат ред и запаси, нали? – Да, трябва да има "орднунг".
Дали вече са се запасили с въглища за зимата през май?
Идва ли. Пък и в края на войната... – Именно.
Души, души. Така.
Души! Добре...
Добро куче... Сега търси!
Търси! Остави това и търси.
Дали майорът сам е заложил детонатора?
Беше си порязал ръката, вероятно от това.
А ако е имал помощници? – Тихо! Не трябваше да идваш.
Има стотина складове като този.
За проверката им трябват по 15 секунди.
А за разминирането остават 2 минути.
Почакай, ще видим.
Какво?!
Срежи го.
Да, сигурно е някой евтин боклук.
Добрата стомана са я взели за танковете.
Мой е, заплюх си го! – Не пипай, "вири"!
Какво значи "вири"? – Магаре! Излишни пръсти ли имаш?
Не се пъхай преди старите в пъкъла!
Дръпнете се!
Искаш ли го?
Давай!
Вземай го сега. Изглежда не е повреден.
И сега какво?
Търси!
Колко имаме?
18 минути.
Намери нещо!
Надолу.
Шарик, стой!
Какво куче!
На една от тези жици виси мината.
Подръж го малко.
Не бива да се променя опъването на жиците. Хванете.
Ти тук, ти – тук, а ти – долу.
Така... Внимавай!
Пусни! Хайде, давай!
Казах си, че ако удържа жицата,
тази година ми е писано да си намеря момиче.
Намери нещо!
Ах, кучи сине...
Дай!
Ето я, лявата.
Бягай!
Внимавай, Янек!
Ако се закачиш за този "мустак", ще гръмне!
Гжегож, върви в танка!
Но не мога... – Бегом! Густлик да дойде с лопата!
Янек.
Не е тази.
Трябва да е все някъде!
Все някъде има главна, с часовник. Трябва да търсим.
И цял ден няма да ни стигне.
Колко остана? – Не стига да избягаме. Започваме!
Дръпни се, Шарик! Аз ще поразкопая.
Пусни ме.
У нас казват: "Ако ще се мре, с музика да е!"
Колко?
Четири минути предсрочно.
Е, това е.
Покажи ми го! – Почивка.
Ако с Гжеш не бяхме дали дума, можеше и да пийнем нещо!
Как? Американците излочиха всичко.
Шарик! Дръж таласъма!
Момчета! Ами аз?
Зарежи това желязо и ела с вас! – Няма да ти трябва!
Чакайте!
Янек, кой е пръв? – О, не! Пусни ме!
Хубав град!
Сега вече може спокойно...
... да се живее.
Ваня! Какво стана? – Нищо, нищо...
Гледай! Гледай какво направи!
Видя ли?!
С последния патрон.
Ако си имахте още един Хитлер,
нямаше да остане кой да говори на немски.
Вдигни го.
Густлик, писна ми!
Докато всички на света не ги хвърлят на земята, нямаш право.
Вдигни го.
Ето че се омъжила,
ето че се венчала!
За какъвто Яничек сама си избрала!
Ето че се омъжила,
ето че се венчала!
За какъвто Густличек сама си избрала!
Женят се, женят войници,
всеки си взема момиче!
Сбогувайте се с приятел вече –
ергенско време изтече!
Танкисти, танкисти!
Кой за какво си мисли?
За порядъчни неща и за люлка със деца!
За порядъчни неща и за люлка със деца!
Връщат се от църква, да сядат на прага:
"Венчахме се вече, Бог да ни помага!"
Не бой се, Хонорка, ще си доживееш.
В курника по цял ден с пилците ще пееш!
Не бой се, Маруся, провървя ти много!
Мъжът ти по цял ден ще те гледа строго!
Идвам право от влака. Пътувах три дни и три нощи,
за да стигна навреме.
А мен ме направиха секретар.
Значи вече сте политик, г-н Черешняк!
Делегат в Народния съвет.
Какъв ти там политик...
Като разделихме господарската земя, селяните казаха:
"Ако изберем него, вече на никого няма да я даде!"
Здравей, Янек! – Добър ден, татко!
Генералът много се извинява, но не можа да дойде.
Извинете! Знаете ли какво издялкахме с чичо?
Позволете!
Красота! А ако им се родят близнаци?
Ей за това не помислихме...
"За Хоноратка и Густлик". А тази?
"За Маруся и Янек". Браво!
За много години!
Вие не сте ли вече подофицер? – Разжалваха ме,
понеже избягах с вас за Берлин.
Дадоха ми медал, но ме изгониха.
А сега къде работите? – В същата болница.
Господине, извинете! А работи ли още в склада при гащите
една такава къдрава? – Да, работи.
Ще ми дадете ли адреса да й пиша?
Минск Мазовецки.
Пишете "Минск Мазовецки", ще стигне. – Ей, как е моят бензин?
Знаете, заделям от всяка заплата,
че като се уволня, веднага да мога да отворя фирмата и...
Г-н подофицер, имам една молба.
Като се настанят всички, дали не бихме могли...
Какво? – Да поиграем пак на 21!
Ще поиграем, ще пийнем... – Не!
Няма да пием, днес съм на служба.
Услугите ми може да са от полза. На сватбите...
Музиканти, свирете! – Идвам, идвам.
Скъпи гости! Заповядайте в къщата!
Заповядайте! Влизайте в къщата!
Желая ви здраве, успех, щастие!
Заповядайте, младоженци, хляб и сол!
Разгледах шаферките...
Всичките са хубави, но никоя...
От никоя не ми трепва сърцето.
Хайде, ела.
Какво ти е? Лидка!
Кой те обиди? Сега ще го... Само кажи кой е!
Всеки може да се шегува и да се целува.
Но като Маруся и Янек никой...
Не е вярно! Всеки младеж, стига да го поискаш...
Всеки! Честна дума!
А ти? – Аз...
Нали няма да тръгнеш с мен в Грузия? – Ще тръгна, Гжеш! Кажи и тръгвам!
Наистина ли?
Сядайте на масата!
Сядайте!
Заповядайте и вие! – Първо да направим фотография!
После ще излезете криви на снимката.
Подредете се за снимката!
Ергените да се дръпват!
Няма да се снимаме два пъти. Утре ще има сватба!
Да пукна дано! Чия?
Нашата!
Виждаш ли, Юзек, каква конфузия! Докарахме само две люлки!
Хайде, елате за снимката.
Там ли? – Да идем ли?
Нека се забавляват. Сядайте с вас!
Внимание! Готови!
А сега гледайте тук!
Ей сега ще излети пиленцето.
Участваха още БАРБАРА КРАФТУВНА
АЛЕКСАНДЪР БИЕЛАВСКИ ТАДЕУШ КАЛИНОВСКИ
ВИТОЛД ПИРКОШ МАЛГОЖАТА НЕМИРСКА и др.
Музика АДАМ ВАЛАЧИНСКИ
Преводът на филма е осъществен
с финансовата подкрепа на Полския институт в София
Превод Юлиана Танчева
Субтитри от ТВ, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©
КРАЙ