Czterej pancerni i pies a.k.a. Four Tank-men and a Dog - Season 1-3 (1966-1970) (Czterej pancerni i pies (1966-1970)/Czterej pancerni i pies (3).srt) Свали субтитрите
Трета серия КЪДЕТО СМЕ НИЕ, ТАМ Е ГРАНИЦАТА
Сценарий ЯНУШ ПШИМАНОВСКИ и СТАНИСЛАВ ВОЛ
С участието на
Олгерд РОМАН ВИЛХЕЛМИ
Густлик ФРАНЧИШЕК ПЕЧКА
Оператор РОМУАЛД КРОПАТ
Янек ЯНУШ ГАЙОС
Григорий ВЛОДЖИМЕЖ ПРЕС
Режисьор КОНРАД НАЛЕЦКИ
Има задръстване. – Спряха ли?
Случило ли се е нещо? – Задръстване. Спи спокойно.
Какво има?
Муцуна такава... Да излезеш ли искаш?
Бягай. Върви!
Какво има?
Каква е тази врява?
Кучето лае, вие цвилите като кон! Ще докладвам на командира ви!
Разрешете да доложа, там има "Тигър"...
Къде?
Вече покойник! – А аз помислих...
Ей! На пътя има мъртъв "Тигър", а вие спите!
А ти там! Движение!
Тъй вярно!
Габър, тук Ока. Къде сте? Край.
Тук Габър 3. Вече тръгваме. Бързаме към теб, Лидка!
Глупави номера! Край.
Какво стана?
Задръстване.
Внимавай как караш – да не плачат за нас мама и татко.
Или момите.
Да... Нямам ни мама, ни татко. Нито мома.
Янек!
Какво става при теб? – Всичко е наред.
Водата и маслото са в норма.
Не те питам това... А по принцип. – Благодаря.
Не се измъквай. От екипажа тайни няма.
Добре съм, всичко е наред.
Време е за смяна – събуди джигита.
Джигит! Ей, джигит!
Добре де, ей сега.
Лягай да спиш.
Полковникът се е наконтил като за парад.
Насам, момчета!
Днес е празник, момчета! Ще пресечем Висла.
Отвъд реката гвардията завзе едно укрепление.
Хитлер прати две танкови дивизии, но ги отблъснахме.
Прати и трета танкова дивизия "Херман Гьоринг",
която разкъса нашия фронт до Студжянки.
Тежко е там, много тежко.
Командирът на фронта ни праща на укреплението.
Знам, че сте добри колкото гвардията.
Подгответе машините. Скоро потегляме.
Отиваме на другия бряг. Помнете – няма път назад!
Там, където сме ние, там е границата на родината ни!
Това е.
Поручик Ярош! – На вашите заповеди.
Колите на командването ще минат след първата рота.
А как е екипажът? За отличен?
Ще можем да кажем чак след първата битка.
Искам постоянна връзка с вас, но щабната телеграфистка се оплаква,
че се чувало лошо, че имало някакви шеги...
Янек остави шлемофона си на гроба на готвача
и сега ползва един стар, износен...
Защо не ми казахте?
Ето, подарявам му моя.
И да знае, че ще му откъсна главата за шегите в ефир. Е, аз тръгвам.
Към ферибота!
О, защо, девойко, под явора стоиш?
Ефрейтор Кос се извинява за шегите по радиото.
Не може да говорите с взводната без разрешение от по-висшия чин!
Тъй вярно. – Е?
Моля, предайте на взводната тези цветя.
Янек?
Нали даде едни такива ръкавици на Лидка през зимата?
Тези други ли са? – Същите са.
Изхвърлихме всичко. Останаха два работни екипа и постелката на Шарик.
Ако се наложи, ще изхвърлим всичко.
В танка нищо не трябва да ни пречи и да няма запалими вещи –
едно от основните правила.
В атака се влиза с ловкост и бързина.
Търси врага и на най-невероятните места и тръгнеш ли, не се обръщай.
Когато си в отбрана – окопай се и легни.
Пускай ги да се приближат и стреляй на сигурно.
И трябва да се поддържа връзка.
Ето – подарък от полковника.
Мирише на тютюна от лулата му. Това е добър знак.
От полковника?
Наистина? – Да.
Кажи, от кого е?
От полковника, глупчо.
Защо точно сега си мътиш главата с моми?
Като станеш генерал, сами ще идват.
Самата тя още не знае какво иска, но обича да й свалят звезди.
Готови сме за прехвърлянето. – Качвай се!
Взривили са моста, а артилерията стреля, все едно й подсказват.
Какво става? – Ще почакате. Първите минаха.
Колко ще се чака? – Около половин час.
Шпионинът, който им подсказва, май е кривоглед.
Ще ми се да се окъпя във Висла – за първи път от пет години.
Дяволски широка е! В такава още не съм плувал.
Добре, но се върнете след четвърт час.
Кучето остава за всеки случай...
Шарик, пази ги!
Изоставиха ме. – Като дете си...
Ех, че хубаво!
Давай!
Как е? Не е ли по-хубаво от Устрон?
Водата е топла, все едно я подгряват.
В Устрон е студено.
Долу, долу!
И сега как ще се върнем?
Трябва да се промъкнем през храстите.
Но трябва малко да поплуваме – тук ще ни очистят.
Къпят ли се къпят...
Умно куче! Върви, потърси стопанина си.
Иди да потърсиш Янек. Бягай, търси!
Умно куче, търси.
Жена!
Мръсник...
Тук Густав. Чуваш ли ме? Тук Густав.
Да, 12, 1. Добре.
25, 25, да, добре.
Йохан, чуваш ли ме? Добре. Да, добре.
Тук Густав. На левия фланг има полски танк.
Млъквай. Горе ръцете.
Ханс, помогни ми! Къде си?
Ханс, помощ! Ела по-бързо
Шарик!
Сега и кучето изчезна.
Фериботът дойде. Бързо!
Механикът, давай, пали! – Добре де, ей сега!
Давай!
Започнете товаренето на трети взвод. – Слушам!
Трети взвод, след мен! Всички на ферибота!
По-бързо! Размърдайте се!
Това са шпиони – те насочваха огъня.
Ще обясните после. Качвайте се!
Немците – при полковника!
Ходом марш!
И без Шарик щяхме да се справим. – Дрън-дрън.
Като те фрасна оня, изпусна пистолета.
Дали полковникът ще ни спомене? – Затова ли ги хвана?
На глупака късметът му работи... Какво да кажа сега на полковника?
Че са отишли да се къпят във Висла? – Всичко е добре, щом свърши добре.
А, живи сте!
Сваляйте тези неща!
Чакай, чакай.
Ето как се прави.
Тънки ги правят...
Ранените прехвърлихте ли вече?
Качете ранените на десния ферибот.
Ротният да следи за реда на прехвърлянето.
Поручик Ярош, отивате право на фронта в Студжянки.
Получавате и разузнавач да подслушва врага при атаката.
Сержант Черноусов. – Поручик Ярош. Как е в Студжянки?
Напечено е! Ако не успеем, ще минат с танковете през нашите.
Да тръгваме. – Напред!
Отдясно има два кратера от бомби. – Два кратера.
Сега вече може. – Дай газ!
Дай по-бавно. – Намали.
Ротният е убит. Има танкове. – Колко са?
Единият е извън строя, другият върви. Гранатите свършиха.
Давай! Напред!
"Тигър" отляво! Зареди бронебойни.
Ето.
Огън!
Карай напред!
Успяхме да стигнем навреме.
Оръдието ни е от другата страна на просеката.
А отзад зад хълмчето са минохвъргачките.
А пред нас няма никого, само фрицове!
Помнете, няма път назад!
Там, където сме ние, там е границата на родината ни!
Ока, тук Габър. Приемаш ли?
Тук Ока. Приемам. – Стана.
Ока, тук Габър. Ние сме на позиции 23, 32, 41.
37! – 37.
Заедно със 133. – Какво 133?
Как какво? Целувки!
Успех, момчета. – Удържахме позициите.
Прието. 133.
Да не забравиш – 133!
Включи на подслушване. – Тук Бреза 1, внимание!
Внимание! Три, две, едно... – Това Бреза ли е?
Бреза 2, получено! – Противник отдясно! Атакувам!
Бреза – това са Трета рота.
Бреза 2, чуваш ли? – Изключи го.
Какво стана с тях?
Биеха се, а после не е ясно какво стана.
Било е напечено. А тук нищо не става...
Тук сте като при мама.
Немските противотанкови не могат да припарят.
А моите части ще ви пазят по фланга.
Какво има?
Окопът ми пречи – не мога да стрелям.
Ще изляза да ви прикривам, става ли?
Сержант, грехота е да държим с вързани ръце такъв стрелец.
Разбирам...
Да вървим!
Вземи няколко пълнителя. – Добре.
А аз?
Изоставиха ме. – Дръж се!
Тук Волга. Тук Волга.
Не стреляй, това е засада!
Ще ги пуснем по-близо – и тогава! Какво е това?
Нищо работа.
Защо ме гледаш така? – Няма нищо...
Тук Волга. Предавам на 04.
Тук 04. Глиганите са в гората. На място.
Ако не бяха те... Помогнаха им да се върнат. Да, готови сме.
Ставай. Отклониха огъня.
Не стреляй! Няма нужда.
Спокойно, няма да те убие. Този, който убива, не свисти.
Как е куршум на полски? – "Кула".
А хляб? – "Хлеб".
А враг? – "Вруг".
Почти същото...
Взели го мътните! – "Взели го мътните"?
Това ти ли си?! – Фьодор!
Най-накрая пристигна, а?
А къде е кучето ти? – Помниш ли какво стана във влака?
Мътните го взели, не позна сержанта!
А той преведе танка ви! – Видя ми се познат, обаче...
После.
Хубаво.
Огън!
Уцелих го!
Стига! Свършват ни боеприпасите.
Назад! – Отстъпи!
В окопа! Бързо!
Отстъпвайте! Назад!
Какво, изтегляме ли се? – Ще видиш. Да вървим.
Бързо, бързо!
Сега разбра ли? Не стрелят в целта.
Янек!
Янек! – Тук съм!
Какво има? – Олгерд нареди да видя къде си.
Шарик скимти за тебе. Янек, връщай се в танка.
Стига, престани. Това е Федя. "Взели го мътните", помниш ли го?
Донесох още пълнители. Дай да презаредя, скучно ми е.
Вие тук воювате, а аз седя без работа!
Ето ги пак! И ние оправихме един.
Е, дръжте се! – Мътните го взели!
Иванов! Навигационният пункт! – Върнахте се.
Добре си почивате.
Вие, с оръжието, в първия окоп! – Провървя ви.
Постарахме се. Преметнахме немците.
Ех! Мътните го взели!
Янек! Ела насам.
Пий смело, виното е гвардейско.
Хубаво, че черпиш съюзника, но кой ти разреши да пипаш провизиите?
Нали имаше заповед? – Да, др. сержант. Но това е трофей.
А, трофей... А къде е твоят?
Загубих го и не мога да го намеря. – Др. сержант! Гласа ви познах,
но вас не можах да позная. – После ще си поговорим, Федя.
Др. сержант, за здравето на съюзниците!
С този тук се бихме във влака.
Кучето му замалко да ми откъсне крака.
Ти какво? Пиян ли си, Фьодор?
Усурийският стрелец!
Униформата променя човека...
Намери ли баща си?
Не го намерих. И за вас не можех да попитам – забравих ви фамилията.
Черноусов! Фамилията ми лесно се помни.
Мустаците ми са черни – както във фамилията ми.
Федя, да пием за наше здраве.
Като свърши войната, ще ви поканя у дома.
Янек!
Идвам при вас.
Ще ида да видя какво става с поразения "Тигър".
Добре. Ще кажа на моите да не стрелят.
Аз ще тръгна пръв. По-добре познавам гората.
Но се пази! – Др. лейтенант,
за здравето на Янек! Момче на място!
Онзи е.
Аз ще мина пръв.
Вземи това!
Прикривай ме!
Всичко е наред, няма никого.
Още е топъл.
Какво ти е?
Онзи немец... – Къде?
Убитият, до гъсеницата на танка.
Щом е мъртъв, не е опасен.
Олгерд...
Него аз го... – Не сме започнали ние войната.
Спомни си за майка си, спомни си какво си видял в Гданск.
Ще си мислим за тях като за хора, като ги обезоръжим. Стегни се!
До мястото на механика има люк. Намери го, отвори го и докладвай!
Вече е техен.
Тихо, Шарик. Вече всичко е наред.
Шарик... Добро куче.
Обърнаха го.
Браво, юнак.
Как е при тебе?
Всичко е наред, има изход.
Подготви снарядите да са под ръка.
Колко са?
Двадесет и един. – Зареди!
Готово.
Излизат като по поръчка.
Огън!
Зареди.
Готово. – Огън!
Зареди.
Огън!
Хей, не хаби патроните!
Докато стрелят те, фрицове няма да има.
Като свършат, ще ги покрием. Глупак!
Добър стрелец е, мътните го взели.
Удариха ни. – Глупости – рикошет. Зареди бързо!
Готово. – Огън!
Е, подпали се.
Вече се съмва.
Измъквай се.
Готово. Аз ще го подпаля.
Отпечатах си дланта – да се знае. – А аз да ти прибирам оръжието, а?
Нали няма да кажеш за картечницата? – Няма.
Прекрати огъня!
Браво!
Беше отлично!
Можем да ви пишем три танка. Но един е за моите артилеристи.
Помните ли как Федя искаше да ме изхвърли от влака?
Аз помня. Набих го.
Къде е Федя?
Взели го мътните...
Като започнахте да стреляте, надникна да гледа как воюваш.
Уцели го парче снаряд.
Как може така?
Спри да плачеш. Гвардията те гледа.
Участваха още МАЛГОЖАТА ВИШНЕВСКА-НЕМИРСКА
ЯНУШ КЛОШИНСКИ ТАДЕУШ КАЛИНОВСКИ
КШИЩОФ ЛИТВИН ЮЗЕФ НАЛБЕРЧАК и др.
Музика АДАМ ВАЛАЧИНСКИ и ВОЙЧЕХ КИЛАР
Превод Юлиана Танчева
Субтитри от ТВ, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©