Czterej pancerni i pies a.k.a. Four Tank-men and a Dog - Season 1-3 (1966-1970) (Czterej pancerni i pies (1966-1970)/Czterej pancerni i pies (4).srt) Свали субтитрите
Четвърта серия КУЧЕШКИ НОКЪТ
Сценарий ЯНУШ ПШИМАНОВСКИ и СТАНИСЛАВ ВОЛ
В ролите участват
Олгерд РОМАН ВИЛХЕЛМИ
Густлик ФРАНЧИШЕК ПИЕЧКА
Оператор РОМУАЛД КРОПАТ
Янек ЯНУШ ГАЙОС
Григорий ВЛОДЖИМЕЖ ПРЕС
Режисьор КОНРАД НАЛЕЦКИ
Не бързай, Петров! Ще има и допълнително.
Браво, момче! Добре воюваш. С теб не ми е жал за храната.
Господи, не мога да я търпя проклетата каша!
Момиче, в тебе мога и да се влюбя. – Виж го ти какъв поет се извъди!
Всички ли си имат? – Всички! Добре ни нахрани.
А ако ни поканиш и на сватбата си да потанцуваме и да пийнем...
Дай на мен.
За нашата красавица – красиви цветя!
Ето ти.
Здравейте. Вас всички ви хвалят – и кучето ви, и танка ви.
На момичетата им е интересно новото. – Аз съм Маруся.
Казват ми Огоньок. Защото съм червенокоса.
А ти? – Янек.
Това какво значи? – Ефрейтор.
Как се казва на руски? – Младши сержант.
Виждам, че не само си "младши", но си и съвсем млад.
Маруся! Защо си говориш само с поляците?
Не говоря с всичките, а само с един.
Харесва ли ти? – Харесва ми.
Много!
Трябва да тръгвам.
Гледай сега! Бяхме тук, а отгоре... Бум!
Ех, ти... – Какво?
Така, така!
Янек?
Защо толкова те харесват тия моми?
Първо Лидка, сега тая рижавата...
Не е рижава, а червенокоса – Огоньок.
Само на шега й казват така.
Оръдието им. Виждал съм тая проклетия.
Има шест дула и гърми, та се къса.
Тихо! Сигурно е Черноусов – иди да видиш.
По дяволите...
Какво са мотаеш под огъня като гламав?
Отворете! – Абе ти какво...
Леле, вие ли сте, г-н полковник? Под този огън?
Има ли място за още двама? – Защо да няма?
Дал Бог добро. – Амин.
Тесничко ви е тук. – Тясно е, но си е наше.
Ще воювате ли заедно с нас?
Полека!
Защото като дойдоха руснаците... – Елате тук всички!
Ще ви обясня нещо. – Та като дойдоха руснаците...
Слушай внимателно! – Като дойдоха руснаците
и казаха, че ще отстъпват, ние с жената тъкмо печахме хляб.
Жал ни беше да го оставим, та изчакахме да се опече.
А като почнаха немците да стрелят и стана напечено,
нарамихме самуните – а те горещи, и минахме Висла.
Слушайте, момчета! "Вчера парашутната дивизия..."
Цери ме една войничка... – Една рижава ли?
Не я помня каква боя беше.
"... дивизия "Херман Гьоринг" разкъса фронта."
Завзели са село Студжянки, врязали са се тук като клин.
Окупирали имението... – Чухме по радиото.
Нашите са тръгнали без разузнавачи и без пехота – нямало време.
Но са спрели "Гьоринг".
А ние какво? – За вас има друга работа.
Тук се сражава обкръжен батальонът на кап. Баранов.
Боеприпасите им са малко, няма връзка...
Още малко, и са загубени. – Да, ясно.
Ето какъв е планът. Два танка ще привлекат стрелбата,
ще вдигнат малко шум.
В същото време вие ще минете през гората, без да нападате.
Сега имате думата, г-н Черешняк.
Какъв господин съм аз... – Само по-полека.
Добре, полека.
Значи така... Тръгвате по пътечката покрай трите бука.
Направо ще стигнете една полянка.
После ще стигнете втора полянка.
После... после трета полянка.
И едно хълмче с брезова горичка.
Значи...
Зад горичката има рекичка,
а зад рекичката – едни грамадански комини.
Внимавай с моя комин, чичо!
И дете ще се оправи.
Сега е 17 ч.
Трябва да сте готови в 18,50 ч. – Тъй вярно, 18,50 ч.
Знам всичко, задачата ви е тежка. – Войната не е лесна работа.
И вашата задачка е гадна. – Но не е същото.
Ние само ще вдигаме шум, а вие трябва да си пробиете път.
Олгерд, имам една молба. Дай да се сменим, а?
Ще ида при полковника – той ще ми разреши.
Защо да го правим?
Трудно ми е да обясня, но ти дойде с учебна цел...
А тази битка вече е на наша земя. – Да не съм по-лош поляк от тебе?!
Стига...
Не съм учител по плуване, който се бои да си намокри краката,
а тика учениците си в дълбокото. Повече да не говорим за това.
Не мога! Благодаря ти.
Танкът на Зденек и другият трябва да започнат данданията.
А после ние – газ!
Запомни ли добре пътя?
Да накараме Черешняк да повтори? – Ще се оправя.
Трябва да вземем колкото може повече.
Като круши са.
И ще хвърчат като круши.
Какво сте се размислили?
Чудя се дали ще намерят буковете.
Сигурно ще ги намерят. – Може аз да им ги покажа.
А не ви ли боли гърбът?
Боли, но...
Г-н полковник, може ли да ми дадете картата с дърветата?
Да съберем за една колиба – подпалиха ни къщата...
Тръгвайте, момчета. Трябва да стигнете по светло –
иначе по вас ще стрелят не немците, а обкръжените гвардейци.
Няма как да им съобщим.
Чичо... Добре ли познавате гората?
От край време събираме дърва там.
Сечете от господарските? – Вземахме каквото можем,
а после ги мъкнехме покрай трите бука през лещака,
за да не ни види горският.
Щом сте успявали, надявам се и ние да не се натъкнем на немците.
Е, останете си със здраве!
Е, Черешняк... На път!
Подръжте я.
Ще ви дам картата с дърветата, и земя ще получите. Потегляй!
Ще се върнат ли? – Дано да не ги върнат загинали...
Проклета война...
Чичо, погледнете през прозорчето това ли са трите бука.
Какво? – Вижте това ли са буковете!
Ами май са същите...
Но през стъклото...
Не може ли да погледна отгоре? – Не бива да се показвате,
може да ви гръмнат.
Трябва да свикнете да гледате през перископа.
През кое?
През това прозорче.
Същите са. Но през стъклото...
Важно е, защото започнем ли веднъж...
Чичо, ще ми извадите очите с тази карабина!
Дайте ми я, моя е!
Внимание! Тръгват след минута. Густлик, зареждай!
Как е, чичо? Напълни ли гащите?
Какво? – Гащите!
Не ме е страх!
101 вече тръгна.
Напред!
Дайте ми тая карабина, ще си избиете зъбите.
Удариха 101!
Зенек гори! – В името на Отца и Сина...
А нас няма ли да подпалят?
Вас вече са ви палили.
Втората поляна, давай!
Говори ти като на кон. Завий надясно.
Може и по-бързо.
Внимание! Руски танк!
Пълен напред! Смачкай ги!
Леле! Света Богородичке!
По дяволите!
Какво стана? – Помпата отказа.
Ще може ли да стигнем?
На ръчен ще стигнем.
Густлик, снарядите! – Тъй вярно!
Заяде проклетията!
Глупак! Нямаш ли очи?!
Стреляш по своите! Съсипа танка!
Дявол да го вземе!
Глупако проклет, да ми паднеш, така ще те тресна,
че и майка ти няма да те познае!
Аз съм Баранов. – Лейт. Ярош.
Дай на мен, аз ще я оправя. – Вие я счупихте!
Пострадали сте... – Пострадахме.
Жалко, че от нашите, но нали знаете...
Знам. Може да се бием от място, но не можем да се движим.
Ще се опитаме да се измъкнем на разсъмване, но дали ще успеем...
Тръгвам, защото сега ще почнат.
При немците има "орднунг"'. Цари пълен ред.
Сражават се по часовник. Ще видите, започват след 16 минути.
Момчета...
Докладвайте какво е положението.
Лампите са счупени.
Връзка няма – няма и да има.
Бензиновата помпа отказа. Трябваше нова, но не я смениха.
На ръчен мога да мина само 200-300 метра.
Значи сега сме като слепия и сакатия.
Момчета!
Ваня, хайде!
По-бързо! По местата!
Саша? – Добре съм, добре.
Сега ще започнат.
Заемете местата си. – Качвайте се!
А вие там?
Връщай се! Назад!
Бягай в танка, Шарик. Марш оттук!
Напред! – Ура!
Горе ръцете!
На ти! Върви да нахраниш червеите, псе!
Хайде, "гьоринг", давайте!
Гледай – счупи се...
Г-н Черешняк, благодаря ви!
Как мислиш, полковникът ще ми даде ли картата?
Ще я даде.
Как е, Сашка? Добре ли е?
С онзи сибиряк се получи неудобно... – Няма значение.
Е, няма как...
Сега я втасахме...
Олгерд... – Върви да спиш.
Всички да поспят! Един ще пази.
Олгерд! Пиши на полковника. – Какво?
Рапорт, че помпата е вън от строя. – Никъде няма да ходиш.
Г-н поручик...
Може пък аз... – Какво?
Аз да ида. Сам е по-безопасно.
Имам карабина... – Правилно.
Имам патрони.
Нито аз, нито вие, г-н Черешняк.
Друг ще иде.
Шарик, души! Души!
Така, добре.
Търси! Върви, търси!
Хайде, търси!
Тихо!
Ех, глупчо...
Шарик!
Не това! Ела тук. Слушай ме, Шарик!
Добро куче! Добро, умно куче!
Слушай, Шарик. Търси полковника!
Шарик... Души.
Пухчо, знаеш какво да правиш... Мързел такъв!
Добре! Шарик, търси! Търси!
Да, добро куче!
Олгерд, готови сме.
Густлик, дай игла и конец. И брезент.
Донеси брезент.
Е, Шарик...
Тихо, тихо...
Готово.
Не стреляйте по кучето!
Е, давай, глупчо. Върви и търси.
Няма ли да има облаци? – Или ще има, или няма да има.
Няма да има. – Жалко.
Няма ли да спреш да пиеш? – Напротив.
Синко! Не заспивай.
Пост номер едно? – Тук!
Идете до потока.
Докладвайте за всичко. – Слушам!
Останалите – при мен! – Слушам, г-н офицер.
Внимание! Той какво търси там?
Хилде писали ти? – Не, вече две седмици.
Е, да. Не става бързо.
Отивам за вода. – Добре.
Какво има?
Гледай. Тъпото куче е ухапало нашия Нерон.
Открадна наденицата.
До сутринта трябва да сме готови. – Старшината ще ни откъсне главите.
Кутре, ела!
Какво искаш? Какво търсиш тук?
Бягай, марш!
Ей сега ще го изхвърля. Вън! – Шарик!
Оправете прозореца! Шарик, откъде се взе?!
Ела... Явно си пострадал.
Ухото ти е ранено.
Полека, кученце...
Чакай, Шарик... Така.
Чакай, Шарик.
Караул! – Аз! Да го изгоня ли?
Глупчо! Дежурния офицер, бегом! – Тъй вярно!
Нямаш представа, глупав пес такъв, колко си умен!
Слушам, гражданино полковник.
Не се меси – не говоря на тебе. А сега слушай.
Веднага да се явят лекарят с аптечката
и заместникът ми по техническите въпроси с помпа за танк.
Ще изпратиш два танка и два взвода автоматчици. Чакай!
Не съм свършил. Да дойде шивач с игла, конец и парче брезент.
Това е. Изпълнявай. – Слушам!
Яж де! Защо не ядеш?
Не искаш ли да ядеш без Янек? Умно куче.
Май Ярош не е намерил обсадените и са се върнали.
Всички са загинали. – Май кучето се е върнало.
Цялото е в рани.
Гражданино полковник! – Да?
Интересувам се какво става с екипажа на поручик Ярош.
Почти нищо не знам за тях.
Сега всичко е не в мои ръце, а в лапите на кучето.
Кротко, Шарик.
Гражданино полковник, явявам се по ваша заповед.
Излезте и открийте огън по десния фланг на врага.
Така на Шарик ще му е по-лесно да се върне при екипажа. Хайде...
Не се дърпай, Шарик.
Напред!
Полека, кученце. Иди да потърсиш Янек. Търси!
Търси!
В тази гора и дърветата са ранени.
Не се вижда и не се чува нищо.
А вече е време.
Време е.
Проверете и там, да!
Здравата нападат. – А танкове не се виждат.
Идват, братлета! Идват!
Е, как му казвахте на полски? "На косъм от смъртта", а?
На един кучешки нокът! – Благодаря!
Всичко ще бъде наред, приятели.
Др. полковник, заповедта е изпълнена.
Благодаря! Много благодаря, приятелю!
И виждам един голям войник с голяма граната – право по нас!
Съсипа ни едната гъсеница! После здравата го насолихме!
Вземи, Янек.
Помогнаха ни. – Да, помогнаха.
Дойдоха тъкмо навреме. – Да.
Държи я, сякаш му е любима. Ето, вземи!
Другарю, и теб си те бива!
Я да видя!
Чака ви някакъв човек, гражданино полковник.
Аз съм, г-н полковник.
За онази карта с дърветата...
Участваха още ПОЛА РАКСА, ТАДЕУШ ФИЕВСКИ КШИСТОФ ЛИТВИН
АЛЕКСАНДЪР СЕВРУК ЯНУШ ПАЛУШКЕВИЧ, ЙЕЖИ СМИК и др.
Музика АДАМ ВАЛАЧИНСКИ и ВОЙЧЕХ КИЛАР
Превод Юлиана Танчева
Субтитри от ТВ, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©