Czterej pancerni i pies a.k.a. Four Tank-men and a Dog - Season 1-3 (1966-1970) (Czterej pancerni i pies (1966-1970)/Czterej pancerni i pies (5).srt) Свали субтитрите
Пета серия РУДИ, МЕД И КРЪСТОВЕ
Сценарий ЯНУШ ПШИМАНОВСКИ и СТАНИСЛАВ ВОЛ
В ролите участват
лгерд РОМАН ВИЛХЕЛМИ
Густлик ФРАНЧИШЕК ПИЕЧКА
Оператор РОМУАЛД КРОПАТ
Янек ЯНУШ ГАЙОС
Григорий ВЛОДЖИМЕЖ ПРЕС
Режисьор КОНРАД НАЛЕЦКИ
Хайде, натягай. – Добре.
Още... още.
Добър ден! – Подковахте ли го?
Всъщност не е зле да му измислим име, нали?
Например Дорест?
Дорест не отива на танк. – Дрън-дрън!
Слушайте, момчета.
Нали знаете за Александър Македонски?
Конят му е знаменитият Буцефал. – Буца-Буца...
А конят на баща ми беше Дорест и качваше хълма на един дъх!
Искаш да го кръстиш с женско име. "Еулалия"!
Добре.
Старата ще я дам за части. – Да.
Тръгвайте, но се върнете бързо.
И не се задържайте по пътя. – Добре де...
Янек! – Какво има?
Маруся те търси. Докарах я при вас.
А това какво е?
Като бяха под обсада, е отбелязвал всеки повален.
Тъкмо се сприятелиш с някого и вече трябва да се сбогувате.
Да минем напряко.
Внимавай.
Тези от "Херман Гьоринг" още са там. Трябваше да ги напъдим.
Как се вижда! Бих гръмнал някого. – Тръгвай, на мушка сме им.
Не стрелят заради мъглата. На връщане ще минем през гората.
Ако побързаме, ще видим и Маруся.
Харесваш ли я? – Дошла е да превърже Шарик.
Хубавица е, но такава рижа... – Густлик! Моля те, престани...
С кой крак се спъна? – С левия.
Мътните те взели! Ще те обичат от сърце.
Само не знам кога.
Маруся! Здравей!
Здравейте. А къде е... кучето?
Едно време момичетата питаха: "Къде е Григорий?"
А сега от кучета се интересуват!
Маруся, а тези цветя...
Също ли са за кучето? – Стига вече.
Янек и Густлик отидоха в щаба, а Шарик хукна след тях.
Тогава може би ще ги срещна на връщане.
Другарю лейтенант...
Янек има ли си момиче?
Ако съм успял да отгатна какво става в сърцето му, значи има.
Момичето му е с тъмни вежди,
извити като монголски лък.
А косите й са червени като пламък.
Добре, вземам я.
Работи. – По дяволите, 3 часа я проверяваш!
Понякога от това ти зависи животът. – Остави старата бракма тук.
Хайде, умната! – Чао.
Това съм аз, това съм аз...
Чуй ме – викам те, аз съм пламък,
звезда светла в среднощен час.
Не бой се...
Не бой се, мили, вземи ме в длани.
Пламъкът гасне и стине. А аз те чакам – притисни ме.
А аз те чакам... Прегърни ме.
Пламъкът гасне и стине. А аз те чакам – притисни ме.
А аз те чакам...
А аз те чакам... Прегърни ме.
Това съм аз, това съм аз.
Чуй – викам те, аз съм поляна
със чучулиги, пеещи в захлас –
един цял свят тревист, уханен.
Тревата съхне и гине. А аз те чакам – притисни ме.
А аз те чакам... Прегърни ме.
Тревата съхне и гине...
Габър, тук Бук, приемате ли? Край.
Бор вече го отписах.
Не ми харесваше този Зенек...
"Кос, още имате жълто по човката!"
А сега ми е тъпо...
Искаше нашата задача, мислеше своята за лесна.
Но ние още сме живи, а там цвилят екипаж...
Тръгвай.
Сипи още, друже.
Сипвай, дявол го взел!
Да не сте се размножили? Бяхте петима.
Ще ти се все съседите да ни хранят, но този път е наш ред.
Знам те какви ги вършиш!
Загине някой войник, а ти още 3 дни му водиш дажба.
Лидка!
Янек идва ли? – Да, но си тръгна.
А ти защо си такава кисела?
Говорихме си за Зенек.
Човек не знае какво му е писано. И нас можеше да ни няма.
Успокой се, не плачи...
Стой тук, долу!
Младши сержант!
Какво? – Залегни!
Лягай долу!
Маруся!
Нищо ми няма...
Добре че не си ранен... – Защо побягна?
Щеше да е жалко за такъв младши сержант...
Как е на полски – ефрейтор?
Не говори. Май си простреляна в белия дроб.
Успя ли да го свалиш?
Младши сержант, свали ли го? – Да, заедно с Шарик. Не говори.
Кой си ти? Дай я тук!
Ще я хвърлиш ли до болницата? – Да, да.
На път ми е. Отивам за муниции. Затвори!
Дай ми номера на полевата си поща.
Като ни търсиш, питай за Петицата. Всички така ни знаят.
Тръгвайте, по-бързо. – Няма време!
Ако ти пиша, ще ми отговориш ли? – Хайде, хайде.
Какво? Дръж си го – твое е.
Какво стана?
Снайперистът ме уцели. – Къде?
От другата страна. Пари! Гори като огън!
Все едно пропаднахте вдън земя! Тук всичко е готово.
Само радиостанцията липсва. – Добре де, сега ще я монтирам.
Гладен съм! – Как пари пущината...
Чорба с булгур!
Защо е толкова малко? – Малко ли?
Не е възможно. Беше пълно.
Пълно било!
На! Това ли е пълно? – Да, мъничко е...
Да не ви изпрати човек за супа! Седим тук гладни...
Остави го на мира.
Снайперистът е виновен. – Кой?
Снайперистът – гръмна го в супата.
Къде? – В супата с булгура!
Половината се изля по гърба му.
Густлик, я се покажи!
Чухме снайпера, но не можехме да го видим.
Чак като го уцелиха, видяхме как пада от дървото като умряла гарга.
Ужасно гъста е!
Да беше дошъл по-рано, щяхме да използваме "сибирската лула".
А така само я мъкнеш напред-назад. – Да, да.
Добро куче... Дай да видя.
Густлик! Григорий!
Какво? – Погледни.
Какво куче! Браво!
Тук Габър 3. На линия съм!
Янек, ела насам.
Нищо работа... Шарик ми го домъкна като яребица.
В такъв случай имаме двоен успех!
Какво има? Защо си такъв тъжен?
Снайперистът уцели Маруся.
Вихура я откара до болницата.
Едно... едно... Да, слушам. Край.
"Херман Гьоринг"
Какво да правя? Как да ходя с мазно петно на з... на гърба!
Така веднага се разбира, че си танкист.
Радиото свири.
Свири, свири.
И пак ще се повреди, когато има нужда от него.
Времето се разваля.
Нищо подобно. Ще продължи да бъде горещо.
Момчета, вижте. Да кръстим танка Руди – "ръждив".
Значи пак "рижав". Едно си знаеш – ту риж, ту дорест...
В мотора му има сума дорести коне. Но танкът е нещо повече от кон.
Той е като човек, като приятел.
Да го наречем Руди. – Какво значи "руди"?
Рижав... – Или червенокос.
Като Огоньок – сещаш ли се? – А, Маруска!
Но не можем да го кръстим Маруся. Танкът не е момиче.
Но Руди става – така да е!
Е, щом е на такава хубава мома, може и Руди.
Дадено!
Ще се справиш ли, Густлик? – Аз съм художник от класа.
"Р"...
"У"...
"Д"...
"И"...
Е, кръстници... Нека да е...
Рижав.
Руди!
Рижав...
Огоньок!
А Шарик?
О, Шарик също!
Сега щеше да е добре да се снимаме!
Веднага! – Аз ще застана отсам.
Г-н фотограф, ще стане ли хубава? – Спокойно!
Ето, дръж!
Екипаж! Моля, усмивки! – Чисти ли са ви чорапите?
Шарик!
Вижте пиленцето! – Хайде, не се мотай!
Шарик, вирни ушите!
202, мини с 4 надясно!
Какви ги вършиш?
Как какви? Изстрелвам си фамилията.
Нали ми казваше, че трябва да се науча?
Ужили ме! Гадина...
По дяволите, разбрах какво става.
Обкръжени сме.
Горе ръцете!
Тръгвай!
Фриц...
Опуших ги – вече няма да жилят.
Катурнали сме кошер – целият танк е оплескан.
Густлик, защо не огледаш кошерите? Донеси малко мед – специалист си.
Защо не? – Ще занесем в болницата на Маруся,
на командира... – На командира? Не си глупав ти!
Сече ти пипето.
Браво на теб! – Трябва да намерим бъчонка.
Махай се! Ще опитаме.
Време е да тръгваме. – Чакайте.
За да се знае кой е завзел имението.
Тук няма нищо.
Е? – Нищо, празно е.
И вие нищо не намерихте, и аз нищо...
Отпред има немски бронетранспортьор. В тях съм виждал бъчвички.
Сигурно ли е, че си виждал? – Да пукна, ако не съм!
Ясно, няма какво да говорим. – В Грузия държим виното в тях.
Мога аз да отида. – Но не сам, а с мен.
Добре, но само... – Шарик!
Не стреляйте!
Тръгвайте.
Янек, внимавай...
Да ти се не види...
Какво, страх ли те е?
Няма никого.
Луд човек...
Пълни са! – Ще ги излеем. Млъквай!
Дръж!
Защо да ги изливаме? – Тези също ли са пълни?
Да тръгваме. – Без вериги?
Моторът си е цял, ще тръгне. – Няма!
Дай ми Шарик.
Дай го де!
Закачи го.
Търси Олгерд.
Търси! Иди при Олгерд. Тръгвай.
Тръгвай, търси Олгерд.
Ще ида да огледам.
Какво е това на врата му?
Тихо, Шарик!
Завържи го здраво.
Внимание! – Чисто е.
Как люшка, а? Като на въртележка!
Сега ще те науча!
Янек!
Свиня!
Всичко наред ли е? Проклетата кола закъса.
Гжеш... Григорий!
Григорий...
Гжегож...
Събуди се!
Фашист такъв! – Мутро тъпа, свой биеш!
Гжеш, какво ти е? Събуди се!
Проклет фриц!
Сега ще те свестя аз! – Янек?!
Е, най-сетне...
Бъчонките са тук.
Излизайте, мародери!
Боже! Гжеш, какво ти е?
Соня, къде гърми? – Казаха, че се бият при Студжянки.
Къде? – В Студжянки.
Соня...
Напиши ми писмото. – Вече два пъти започваме,
но ти нали си много смела...
Сонечка... Напиши го този път.
Ама и ти си...
Янек, куршумът ми е счупил ключицата и е засегнал белия дроб.
Докторът каза: "Добре че те докараха така бързо. Благодари на шофьора."
Благодаря му...Но всъщност ти спаси рижата ми глава.
В болницата ми харесва.
Но щом посъбера сили, ще се върна в полка.
Искам да те видя... И да ти благодаря.
Много ли го харесваш?
У нас на село вечер напролет момците и девойките излизат на пътя.
Танцуват и пеят с акордеон.
Ако някоя от девойките си е харесала някой момък,
застава пред него, докато танцуват,
тропва с крак...
Не го пиши това...
Вече го написах. И знаеш ли, напиши му още,
че ако нямаше война и ако в Полша имаше такъв обичай...
... бих искала да танцувам с теб по този начин.
И ако ти се прииска да ме целунеш,
няма да се пазя.
Иска ми се и аз така да се влюбя...
Оръжие, за почест!
Надясно!
Танкисти, на бойното поле останаха 18 от нашите танкове.
Много от нас загинаха. Вечна да е паметта им!
Но Първа танкова бригада "Героите на Вестерплате"
унищожи 40 танка и бронирани коли в боя при Студжянки.
За проявения героизъм в борбата с немските нашественици награждавам:
Подпоручик Юзеф Чоп получава "Кръст за храброст".
Служа на родината, гражданино полковник!
Ефрейтор Мариан Бабула получава "Кръст за храброст".
Служа на родината, гражданино полковник!
Командирът поручик Олгерд Ярош получава "Кръст за храброст".
Служа на родината, гражданино полковник!
Взводният Григорий Саакашвили получава "Кръст за храброст".
Служа на родината, гражданино полковник!
Ефрейтор Густав Йелен получава "Кръст за храброст".
Служа на родината, гражданино полковник!
Ефрейтор Ян Кос получава "Кръст за храброст".
Служа на родината, гражданино полковник!
Що за порядки са това? Къде е останалата част от екипажа?
Тук са всички, гражданино полковник. – Само четирима танкисти. А кучето?
Шарик!
Няма как другояче да му се отблагодарим.
Е, Шарик...
Ето. Сложи му го на нашийника.
Юнак си ти, Шарик! Да ти е сладко, кученце!
Лидка!
Гражданино поручик, поздрави за екипажа на Руди!
Благодаря от името на Руди.
Добре ни опази той.
Толкова се радвам!
Тук, тук! – Какво, а за мен няма ли?
За теб имам новини.
По радиото за теб и за Шарик целувки изпраща...
Огоньок! Момчета, Маруся е жива!
Шарик, муцуно! Не ни е забравила!
Янек и Шарик й спасиха живота.
Сега всички говорят за вас – как сте спасили батальона на Баранов.
Чак ми е трудно да повярвам...
Густлик! Иска да разбере какво пише там.
Да се беше научил да чете!
"Шарик – куче на танковата бригада". Чети де!
Не четеш, където трябва...
Оркестър, туш!
Разрешете да ви стисна лапа, Шарик.
Лидка, гледай! Къде е тя?
Кавалери на кръста...
Варшава.
Участваха още МАЛГОЖАТА ВИШНЕВСКА-НЕМИРСКА
ТАДЕУШ КАЛИНОВСКИ ЯНУШ КЛОШИНСКИ
КШИЩОФ ЛИТВИН ЮЗЕФ НАЛБЕРЧАК и др.
Музика АДАМ ВАЛАЧИНСКИ и ВОЙЧЕХ КИЛАР
Превод Юлиана Танчева
Субтитри от ТВ, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©