Czterej pancerni i pies a.k.a. Four Tank-men and a Dog - Season 1-3 (1966-1970) (Czterej pancerni i pies (1966-1970)/Czterej pancerni i pies (6).srt) Свали субтитрите
Шеста серия МОСТЪТ
Сценарий ЯНУШ ПШИМАНОВСКИ и СТАНИСЛАВ ВОЛ
В ролите участват
Олгерд РОМАН ВИЛХЕЛМИ
Густлик ФРАНЧИШЕК ПИЕЧКА
Оператор РОМУАЛД КРОПАТ
Янек ЯНУШ ГАЙОС
Григорий ВЛОДЖИМЕЖ ПРЕС
Режисьор КОНРАД НАЛЕЦКИ
Жива душа няма.
Немците са изселили Варшава и са депортирали мъжете –
страх ги е да не се включат във въстанието.
Ще си върнем ли Варшава? – Глупав въпрос! Много ясно!
Не съм толкова сигурен. – Защо?
Защото ще е първият голям град на река, завзет с директна атака.
Като се помоля на Руди и настъпя газта, ще прескочим Висла.
Виж, Лидка помоли да проверим дали е оцеляла къщата й.
Една жълта, до Вилнюската гара.
Янек, само ако ни е на път.
Но аз й обещах!
Да му се не види! Лидка!
Какво правиш тук?
Моля те, качи ме! Искам да видя живи ли са нашите.
Толкова дълго чаках!
Нали Янек ми обеща? – Добре.
Стига, Янек, ако ни е на път, ще видим.
Ще вземем едно момче от пехотата. – Добре. Качвайте се!
Тясно ще ни бъде. – Ще се смести, слабичък е.
Пехота, залегни!
Удобно ли ти е така, а? Мътните да те вземат...
Братлета... Лидка!
Лидка? Коя Лидка?
Имаш връзка с Висла?
Моми му се привиждат!
За какъв дявол си дошла?! Нали ти обещах да проверя!
Не ми ли повярва?
Механик, стоп!
Ще изчакаме пехотата. Фронтът е наблизо.
Къщата ми в на две преки.
Войничето иска да слезе. – Защо?
Ще доведе пехотата.
Добре. Да върви.
Давай.
Тихо!
Какво се мотае тоя редник? Да ида ли да намеря пехотата?
Иди.
Долу! Стой мирен!
Шарик, връщай се!
Шарик, стига.
Какво става? – Не мога да стигна. Стрелят.
Видя ли нашите? – Не. Мога да опитам и натам.
Ще се пробваме.
Шарик, връщай се.
Да не вземат нашите да го застрелят.
Шарик, кутре! Къде остави Янек?
Много дълго я търси тази пехота. – Не е сам – с момиче е.
Онзи войник беше Лидка.
По дяволите, станало е нещо. Тръгваме, кутре.
Пусни сигнална ракета къде сте. – Добре. Дай.
Трябва да са тук.
Къде са мъжете?
Тук няма никого.
Бабо, тръгвам! – Връщайте се по-скоро!
Внимавай. На двора има руснаци. Сега ще ги спипаме.
Дръж.
Горе ръцете!
И без това няма да ги хванем. По дяволите!
Какво ще докладваме на капитана? – Все ми е едно.
Ти полудя ли? – Идвай вече.
Ти си пръв. Аз оставам. – Да, но...
Внимавай, Хайнрих.
Тихо!
Дяволите да го вземат.
Тръгвай!
Тихо!
Пази се!
Пусни! Пусни я!
Само така!
Гадове проклети!
Е, всички ли си получиха по братски?
Бедното създание! Марш в избата!
Екипажът на Руди е налице! – Чували сме за вас.
Добре ги подредихте немците!
Спокойно, спокойно!
В избата са, елате! – Колко са?
Цяла изба. – Сами ли ги хванахте? Будалкаш ме!
Ще видите! – Остави ме, виждал съм немци.
Вързани са. Единия аз го хванах.
Леле! Как не съм бил тук!
На разсъмване тръгваме заедно. – Г-жо Хелушя! Елате, вижте.
Какъв танк, а? – Не е този.
Глупачке, какво направи! – Не, и този не е.
Мили Боже, ето ви! Искам да ви се извиня!
Съвсем се обърках!
Иде ми тия хитлеристи на парченца да ги режа!
Сега ще ви донеса нещо...
Домашно, за полската войска!
Какво има, ранен ли сте? – Не, настинал съм, боли ме гърло.
Да имаше да пийна нещо да се сгрея...
Господине...
Да сте чували за поручик Кос? – Не ми звучи познато.
Г-жо Хеленка!
Търся поручик Кос. – От Варшава ли?
Не, от Гданск. Сражава се на Вестерплате.
Хора! Имате ли време? Хелчя, кажи стихотворението!
Чакай, момиченце.
"В деня, кога настана време да се мре,
дойде навънка лято.
Под строй потеглиха към синьото небе
войниците от Вестерплате.
А таз година лятото бе чудно.
И пееха: "Не ни е грижа за това,
че целите сме в рани.
Ах, сладко е да прислониш глава в небесните поляни!"
Изобщо не я е страх от картечницата! – Разбира се.
"... дочуха в облаците остро
със екот как набива крак
и батальонът морски."
Браво!
Каквото каже, все е на място!
Край на представлението! Прибирай се, народе.
Знаете ли дали е останала една жълта къща на ул. "Виленска"?
Точно до гарата. – Допреди два дена си беше там.
Едно момиче ме помоли да попитам.
Хайде при мама! – Ела, миличка.
Само се пазете. – Ще внимаваме.
Какво казва майката на пилота? "Сине, лети ниско и бавничко!"
Лидка! И сега – право в бригадата.
Чета на грузински, чета на руски, справям се и на полски,
но не чета на женски очи! – А "на възглавница" четеш ли?
Казва се "по очите", а не "на възглавници"... "очи".
Харесваш ли я, Янек? – Не е време за тия приказки.
Цял месец мина от битката. Маруся сигурно е оздравяла.
Спи, спи.
Утре ще ни кажеш коя мома си сънувал.
Черната или...
Или рижавата.
Гжеш! Скоро започваме.
Те ще привлекат стрелбата, а ние ще ударим – и напред!
Г-н Жюлко, елате. Дайте ключовете.
Като за свои хора сам ще отворя, и то широко!
Г-н Жюлко, не широко, а толкова! – Дадено!
Руди, барикада!
Внимание, барикада! – Зареди осколочен.
След мен!
Остави ме...
Покажи пътя на танка. Остави ме! Бягай!
Тихо, не говори...
Янек! Руди!
Момчета! Лидка ни показва пътя.
Чакай.
Зареди осколочен!
Готово. – Огън!
Зареди осколочен! – Готово!
Огън!
Зареди осколочен!
Внимавайте с вратите и прозорците!
Прозорец отдясно!
Отдясно има църква.
Тук Габър 1, пред нас има широка улица.
Отляво гори църква. Край.
След малко е мостът.
Тук Габър 1. – Докладвай какво виждаш.
Къде сте? Габър 1, къде сте?
По дяволите!
Варшава!
Гжеш! Дай газ!
Габър 1, слушам те!
Къде сте?
Янек! Густлик!
Момчета...
Яж, кученце. Ако не ядеш, няма да оздравееш.
Яж, Шарик.
Веднага махнете кучето оттук.
Докторе, той не само спаси мен, но измъкна от обсада целия батальон.
Не говорете врели-некипели. Тук не е пионерски лагер,
че да слушаме за кучета герои. – Старши серж. Черноусов докладва,
че Маруся е права. Изпишете ме, др. професор...
Пак се започна. Как да те изпиша с тая гипсирана лапа? Глупости!
А вие какво? Завъдили сте тук склад за бактерии!
Условията са тежки, боря се за живота на хората!
Ще дезинфекцирам. – Достатъчно. Изнесете кучето.
А вие какво правите тук? Не е време за свиждане, др. полковник!
Тъкмо си е време за нас.
Вчера превзехме Яблонна. Спряхме огъня.
Утре сутрин потегляме. Тук лежат трима от моите.
Искаме да разберем кога се връщат в строя.
Нося писма за единия. Здравей, Янек.
Полудяхте ли? Какъв строй?! – Ето, това е за теб.
По дяволите...
Всичките са тежко ранени.
Виж го ти, хапе!
Закърпих ги, заших ги, но са с много контузии.
Най-зле е хлапето.
Вече пращате деца на война!
Пращал съм бил деца...
Така е, пращам ги.
Имат ли нужда от нещо?
Хайде, махайте го! Нали наредих? Хайде, живо!
Др. професор!
Оставете кучето. То е войник, член на екипажа ми.
Това лазарет ли е, или клиника за душевноболни?
От сутринта водим идиотски спор за едно куче! Вече трети го брани!
Оставете кучето. – Др. полковник,
тук не нареждате вие. – Не нареждам, моля ви.
Да... Тук не ми достигат лекарства, месо, захар,
а вие ме занимавате с това куче и ми губите времето!
Ще ви свърши ли работа малко мед? – Глупости!
Откъде ще намерите мед в тази съсипана, гладна земя?
Ще има и мед, ще има и месо. Оставете кучето!
Не ме агитирайте! Ако можете, помагайте.
Най-добре елате след 2 седмици – тогава ще изглеждат по-добре.
А сега и сам виждате... – Грижете се добре за тях.
Разбира се, нали аз... – Огоньок?!
Чак сега те познах!
А сержанта не го ли познахте? – Черноусов!
Пак се срещаме като при Студжянки.
Маруска, сега танкът ни се казва Руди в твоя чест!
Оставете го.
Сложете калъф на постелката, дезинфекцирайте козината му.
Ти отговаряш, Маруся! – Слушам!
До скоро, момчета!
Добър човек е той.
Тихо, тихо...
Ефим Семьонич, Приморски край.
Писмото ми най-сетне те намери...
Дълго е пътувало след теб и не идва навреме.
Сега вече няма нужда от него. Мога сама да ти кажа всичко.
Яжте за здравето на Шарик
Ефрейтор Вихура. Карам мед от името на Първа танкова бригада.
"Яжте за здравето на Шарик!"
Заповядайте!
Откъде са взели толкова мед? Буржоа такива!
Имаме от всичко по много – и мед, и буржоа!
Моля, опитайте.
Вода...
Вода...
Тихо. – Да.
Беше вкусно, но малко.
Как ще кажеш "Густлик моли за допълнително"?
И после "Густлик благодари".
Добре.
Какво куче!
Браво, Густлик и Шарик!
Вие сте герои! – Виждам, че екипажът е живнал.
Другари, ура!
Някой пристигна. Ще разузная и ще докладвам.
Разузнавач съм аз!
Докарали са новогодишни подаръци! Но защо така рано?
Защото е Бъдни вечер.
А къде са? – В коридора.
Лекарят говори с тях.
Дошли са и от вашите, и от нашите.
Аз отивам.
Дръпни се, Шарик. Отиваме за подаръци.
Сядай долу.
Ето, това е за теб, това - за теб, а това е за всички.
Какво става тук? Хора!
Лейтенант!
Дежурният лекар! Моля, опразнете коридора.
Може ли да четеш на глас? – Вече го знаеш наизуст.
Да, но го прочети.
Там планините са малки, не като в Грузия...
Но все пак пристига от планината.
"Ян Станиславович, поздравявам те по случай Новата 1945 г.
Пиши как си със здравето. Желая ти щастие.
Тук снегът е дълбок, дивеч има много..."
Дивеч...
Пиши му колко "тигри" си убил.
Хей, момиче!
Това е за Янек.
Получавате повишение. И нови мундири.
Край на свиждането, напуснете! – Кажи му, че аз съм го плела!
Лидка!
И да оздравеете бързо!
Сега вече ще се оправи младежът!
Изписват ли ни?
Ако можеше заедно с леглата... Я виж тук.
Вече всички сме...
"Сержанти"!
А това сама го е плела!
И нищо ли не ми е писала? – Нямаше писмо.
Ако професорът види тази бъркотия, ще ми откъсне главата!
Пусни! – Ама ти какво?
Ако искате да ги разглеждате, кажете ми. Ще ги донеса тайно.
Е, имате ли нужда от нещо?
Хубав ден е днес. По-добре си, получи повишение.
А и от мен имаш подарък.
Какъвто дават руските девойки на своите момчета.
Радваш ли се?
О, колко в хубав! От кого ти е?
Харесват го момичетата...
Видях тази, която донесе шалчето – какво пиленце само!
Да живей!
Скоро ще оздравееш. Рижке, да ти благодарим!
Не съм "рижка"! Искай позволение от Янек!
Изнесете това в коридора. Веднага!
Как се чувстваш? – Докторе, разрешете да си съберем
леглата аз и Янек... С него имаме по една здрава ръка.
Така ще имаме две.
Дума да не става. Нали вече говорихме?
Сестро, ела с мен.
Отидоха си.
Покажете ми го. Точен ли е? – Бива го...
Като за пистолет.
Цевта е дълга, може и приклад да се сложи.
Аз имах снайпер. Остана в танка...
Две, четири, шест...
Дайте още, дайте още две! Сложете ги там...
И там три. Могат да се съберат три легла.
Приятел, как мислиш, кога ще получи писмото Ефим Семьонич?
Знаеш ли, той беше прав...
Дори да не намеря баща си, трудно ще напусна родната страна.
Само да превземем Варшава. Баща ти сигурно е отвъд Висла.
Напиши на Ефим и няколко думи от мен.
Ей, разузнавачът...
Е, братлета, днес ще се сбогуваме.
Докторът идва!
Наредил е да се сложат още легла.
Може би ще разреши да сте един до друг.
Ела, Шарик, да го посрещнем. Застани до мен!
Стига, свободно!
На Кос вече не му трябва легло!
Пишеш, а?
Сложете едното тук, а другото тук.
Густлик, дай го по-близо!
Изписват ли ви? – Отивате на фронта?
Засега в тила. Но като стигна до моята дивизия,
няма да ме оставят да си седя и да сипвам кашата.
Там знаят къде се чувствам най-добре и най-полезен.
Къде ми е...
Откъде знаехте, че ще ви изпишат? Дори си лъснахте ордените.
Когато в болницата търсят място за нови легла,
значи фронтът скоро ще се премести.
Как така? А нас сами ли ще ни оставят?
Сами ли? Не сте сами – четирима сте.
А скоро ще дойдат и още...
Време е да тръгвам.
От кухнята ще ходят за провизии, ще пътувам с тях.
Далече съм, но ще стигна бързо. След три дни ще съм в дивизията.
Пишете ни. – Ще ви пиша.
Старши сержант Черноусов докладва, че потегля. За Берлин.
Качва се в камиона.
Огледа се.
Замина.
Да... Черноусов замина.
Запали ми. – Олгерд воюва вече четвърти месец.
Без нас. – Искаш ли?
Е, ще оздравееш.
По дяволите?!
Май го е забравил!
Глупчо, как ще го забрави под чаршафа ти?
"Подарък за отличния стрелец."
Роден си с късмет!
Маруся!
Свободна ли си?
Ела да се поразходим.
Къде ти е шалът?
Трябва да си го носиш. – Не го харесвам.
А и не отива на мундира.
А нея харесваш ли я?
Коя? – Тази, която ти го е подарила.
Заедно влязохме в армията, заедно ни приеха в бригадата...
Първо си мислех, че това е нещо сериозно,
но излезе другояче. – Как?
Харесвам тебе.
Даже повече от "харесвам".
Наистина ли?
Съвсем наистина.
Маруся!
Маруся, какво ти стана?
Какво?! – Нищо...
Дайте да ви погледам!
Участваха още МАЛГОЖАТА ВИШНЕВСКА-НЕМИРСКА
ПОЛА РАКСА, ТАДЕУШ КАЛИНОВСКИ ЯНУШ КЛОШИНСКИ
ЕЛИАШ КУЖЕМСКИ, АРТУР МЛОДНИЦКИ ВИТОЛД ПИРКОШ и др.
Музика АДАМ ВАЛАЧИНСКИ и ВОЙЧЕХ КИЛАР
Превод Юлиана Танчева
Субтитри от ТВ, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©