Czterej pancerni i pies a.k.a. Four Tank-men and a Dog - Season 1-3 (1966-1970) (Czterej pancerni i pies (1966-1970)/Czterej pancerni i pies (7).srt) Свали субтитрите
Седма серия НА КРЪСТОПЪТ
Сценарий ЯНУШ ПШИМАНОВСКИ и СТАНИСЛАВ ВОЛ
В ролите участват
Олгерд РОМАН ВИЛХЕЛМИ
Густлик ФРАНЧИШЕК ПИЕЧКА
Оператор РОМУАЛД КРОПАТ
Янек ЯНУШ ГАЙОС
Григорий ВЛОДЖИМЕЖ ПРЕС
Режисьор КОНРАД НАЛЕНЦКИ
Катя... Не!
Нина!
Тамара! Тамара, обичам те.
Ей, джигит от Сандомеж! Свърши нещо, не закачай момите!
Шарик, хоп!
Шарик, върни се!
Кой ще замине първи?
Ти... аз... ти...
Стой!
Ще ни закарате ли до Колобжег? – За къде сте?
За Колобжег. – Не, ние сме на запад.
И така става. Огоньок!
Това писмо е от мен. Пуснах го от болницата и те настигна пак там.
Взех го. Исках да го прочетеш... – Като оздравея.
Не. Знаеш...
Кой съм аз... За тебе е.
Хайде де, по-смело! Каквото целунеш, твое е.
Военен трофей!
Виж го – хвана го страх... И това ми било герой!
Целувай я по-бързо, тръгваме! – Аз ще те науча!
Голям си герой... Какво, страх ли те е?
Е, хубаво... – Останете си със здраве!
Тръгвай!
Поздравете Олгерд и Руди!
Ако нямаше война и ако в Полша имаше такъв обичай,
бих искала да танцувам за теб.
И ако поискаш да ме целунеш, няма да се пазя.
Не бих ти го казала в очите...
"... но писмата винаги са по-смели.
А и сигурно никога вече няма да се срещнем.
Нека танкът и мислите ми те пазят от куршумите! Маруся Огоньок".
Янек! Този камион може и да стане за нас.
Ние сме от фронтовия политотдел. – А ние сме патрул! Документите!
Ако ни дадете на тях, ще се сместим. – Никого не мога да им дам.
Разберете се сами.
Какво става тук? Помощ! Приберете си разбойника!
Тук е забранено за кучета! – Ние сме до Колобжег.
Приберете го, ще стрелям! Леле, ще сдави моята Крошка!
Иван, спаси я! – Качвайте се.
Сбогом! Бъди здрав!
Не ни забравяй, Тамарочка!
Иван! – Слизайте!
Крошка, как може, това е чуждо куче! – Шарик! Ела тук.
Крошка, ела тук...
Не се плаши. – Как така нахлувате в чужда къща?
Докладвам за трима полски танкисти! – Слизайте!
Ще ви дам на съд! – Защо?!
Срам имате ли? – Имаме.
Вън оттук!
Щурман!
Не ме ли чухте? – Ясно.
Може да слезем, става...
Но без шапка не може.
Държавна е. – Остави ги, Иван. Нека останат.
Лесно се размекваш, Наташа. Ако на всеки кръстопът
започнем да качваме по някого...
За къде сте? – За Колобжег.
И ние! – Наташа, покани гостите в салона.
Каква менажерия! Да нямате и слон или е тайна?
Не, няма никакви тайни тук. Ние сме фронтови цирк.
Ще изнасяме представления пред танкистите...
Тук е гостната, там е спалнята...
Нагласихме се в трофеен камион. Моля, заповядайте!
Хубаво е у вас. Като у дома.
Григорий Саакашвили.
Заповядайте на масата, Григорий... – Григорий Григориевич.
Звучи добре. Тъкмо бяхме седнали да пием чай.
Който пие чай, дълго ще живее, знай!
Е, намерихте си и комедиант.
Шарик, къде изчезна Янек?
Нали няма да нападне Крошка? – Шарик? Как ви хрумна? Не!
Щурман!
Какво става? Така ли се кара? Дявол да ви вземе!
Другари, извинете...
Ех, старшина...
Маруся! Огоньок!
Ела!
Как е? Добре ли си? – Ще продължим заедно!
Довиждане!
Лек път!
Накъде сме, момчета? Не сме ли за Берлин?
Не. Трябва да се освободи Гданск.
Жалко, че не е Колобжег. – Защо?
Има ли разлика? – Има голяма разлика!
Сядай!
Не е нашият... На нашия се бие Олгерд.
Интересно от коя рота е. – Не е нашият!
Бракма!
Да опитаме ли? – Защо не, да опитаме!
Леле мале!
Хайде заедно. – Давай!
Да не се сецнеш!
Давай, още малко! – Още!
Дръж я! – Виж...
Дай по-високо! – Така е добре!
Готово. – Там някой тича! Виж!
Пуснати от затвора. – Виж!
Боже! Швабите! Шарик!
Скрийте се в канавката!
Наташа, автоматите! Дай автоматите, по-бързо!
Глупава жено! Давай бързо картечницата!
Зарежи това!
Крошка!
Пусни!
Стой!
Първи взвод, разпръсни се вдясно от шосето!
Слушам, първи! Вдясно от шосето! – Втори взвод!
Слушам, втори! – Наляво, бегом марш!
Картечниците! – Слушам, картечниците!
Напред!
Легни!
Минохвъргачки, прицел 200!
Слушам, прицел 200!
Атакувай по фланга от гората!
Г-н лейтенант, те са половин рота с една картечница.
Върви. – Фриц!
Напред!
Хайде. – Марш!
Огън!
Всички напред!
Чакай, проклетнико!
Не стреляйте!
Смърт на Хитлер! – Предаваме се.
Предаваме се.
Давай! Покажи какво можеш!
Олгерд е на няколко километра, а ние тук...
Хей, тежко ли беше? – Къде?
В Колобжег тежко ли беше?
Превземахме го къща по къща. – А танкове сражаваха ли се?
Щурман!
Народната артистка и лауреат на танковите войски Наташа!
Имаше ли танкове Т-34? – Остави ме бе, човек!
Само от 4-ти полк. А бригадата е в Гданск.
Къде? – В Гданск.
Наташа Скопцева ще изпее на полски "Песен на радиотелеграфистката".
Наташа Скопцева!
Това съм аз, това съм аз...
Чуй ме – викам те, аз съм Брезата.
Листата ми гори пожар,
раменете ми пали вятър.
Тъй ден ще дойде, друг ще мине... А аз те чакам – притисни ме.
А аз те чакам – прегърни ме.
Тъй ден ще дойде, друг ще мине... А аз те чакам – притисни ме.
А аз те чакам...
А аз те чакам – прегърни ме.
Това съм аз, това съм аз...
Чуй ме – викам те, аз съм Пламък,
звезда светла в среднощен час.
Не бой се, мили, вземи ме в длани.
Пламъкът гасне и стине.
А аз те чакам – притисни ме.
А аз те чакам – прегърни ме.
Пламъкът гасне и стине.
А аз те чакам – притисни ме.
А аз те чакам...
А аз те чакам – прегърни ме.
Това съм аз, това съм аз...
Чуй ме – викам те, аз съм Поляна
сьс чучулиги, пеещи в захлас –
един цял свят тревист, уханен.
Тревата съхне и гине.
А аз те чакам – притисни ме.
А аз те чакам – прегърни ме.
Тревата съхне и гине.
А аз те чакам – притисни ме.
А аз те чакам...
А аз те чакам – прегърни ме.
Хареса ли ти? Съветската танкова армия и нашата бригада тръгват.
Чао, чао!
Хайде, да тръгваме!
Вдигай партакешите и към Гданск! – Ти полудя ли?!
Вашите и нашите са тръгнали към Гданск.
Като свършим, отиваме. – Ти войник ли си?!
Това е заповед! Марш в армията!
Какво правите? Крошка ще настине!
Само това да беше! – Какво става? Давай!
Помогни ми, бързо! – Наташа, къде е папагалът?
Бързо, бързо! – Папагалът!
Ето го папагала! – Папагал!
Ще караме на смени. Ще стигнем за два дни.
Олгерд ще се облещи, като ни види. Той е поручикът ни.
Янек, желанието ти се сбъдна.
Аз съм от Гданск.
Преди войната живеех тук. Баща ми изчезна на Вестерплате.
Сега разбирам защо си като отвързан.
Страх те е, че войната ще свърши без тебе?
Екипаж, качвай се в танка!
Добре де, спи.
Густлик, давай!
Не я сгъвай.
Хубава е, нали? – Прелест!
След войната заповядайте при нас в Ташкент. Топло е, красиво.
Разбира се, целият екипаж.
А вашият лейтенант също ли е толкова мил?
Лейтенантът, той... Как да кажа...
Той е... Нали, Янек? – Най-добрият от всички ни.
Момчета!
Момчета, Руди е там! – Къде?
Извинете, но там е... Руди! – Това е нашият танк – "риж"!
Момчета! Какво стана, полудяха ли? Наташа, какъв е този Риж?
Момчета! Почакайте, къде хукнахте?
Дявол го взел!
Момчета! – Какво има?
Това са Кос, Йелен и грузинецът!
Руди... Студен е. Отдавна не е работил.
Момчета!
Оставете тая бракма, ще получите нов танк.
Новите машини са с оръдия по 85 мм, чаткате ли?
Мощни, право от завода идват. Такива танкове, че...
А нашият Руди? Защо е тук?
Не видя ли? От другата страна на борда има дупка колкото юмрук.
За нищо не става – уцелен е в двигателя, не може да се поправи.
Дяволска работа! – Олгерд за нов ли отиде?
Оставете го!
Момчета, стига – вън от строя е.
Искате ли да ви закарам в бригадата? – Ще почакаме тук.
Като дойде Олгерд, ще сменим мотора и ще ви покажем кой е нашият Руди!
Всъщност нас ни пратиха с камиона да вземем радиото,
мерниците, боеприпасите, инструментите и каквото е оцеляло.
Какви ги говориш, чичо?! – Нашите от онзи ден са в Гдиня.
Немците държат само един квартал.
Ясно е, че краят наближава.
Олгерд отиде ли за нов двигател?
Мислех, че знаете.
Превзехме Вейхерово веднага, почти без загуби.
Но като пристигнаха нашите тук, зад къщичките,
се натъкнаха на противотанкова засада.
Е, и? – Вашият танк беше поразен.
Двигателят пламна. Поручик Ярош изскочи с пожарогасителя,
угаси пламъците, но падна под картечния огън.
Той им беше командир. – Знаем...
Кажете на момчетата сбогом от нас. – Е, време е да тръгваме.
Гражданино полковник, подофицер Кос докладва, че е пристигнал.
Всички ли сте тук? – Само тримата и кучето...
Знам.
Според обичая
предавам на екипажа вещите на поручик Олгерд Ярош.
Не е оставил адреса на семейството си.
Не успях да му връча този кръст.
За атаката и завземането на Мирославец.
Заповедта пристигна един ден преди смъртта му.
Един момент. Подготвяме заповед, ще атакуваме Оксиве.
След последните боеве оцеляха малцина от бригадата.
Но ще ви дам нов танк. – Гражданино полковник,
ние предпочитаме с Руди...
Танкът е демонтиран. – Не, не е.
Радиостанцията е добре, може да се сложи нов двигател и...
Трябва да сме с Руди.
А защо така?
Прочети го.
"Мили мои, ако можете и ако вече сте оздравели, идвайте бързо.
Много бих искал Руди да стигне до морето.
Сега пътуваме към дома ти, Янек – натам, откъдето започна всичко.
Нямам търпение да ви прегърна и да дам команда "напред!".
А най-вече чакам да дам команда "слизай!" с надежда,
че това ще е последната команда за войната."
"Утре ще бъде слънчево, температура около 8 градуса.
Облачността се увеличава."
Може да вземем двигател от някой друг танк.
Но в калта и влекач няма да стигне. – Ние ще отидем.
Добре, а радиостанцията? – Готова е.
Като се приготвите, тръгнете насам и докладвайте на честота 74 м.
Слушам! – Танкист! Ела насам.
Покажи къде е танкът ви.
Тук. – Няма да карате през калта.
И без това няма да успеете до утре сутрин.
А сега върви и чакай там, където ти е мястото.
Ако стигнете преди изгрев-слънце, ще се сражавате.
Тъй вярно!
Всичко е ясно. – Да повикам ли партизанина?
Да, повикайте го.
Пратете ми Вест.
Поручик Вест. – Здравейте.
Какво знаете за Бункер Б?
Бункер Б. – Построен е преди 2 години
за противодесантна защита.
Точно тук е, до морето, на хълма.
За момента е най-големият пункт на немската отбрана.
Заради мините се стига само по море. – Ясно.
В дивизията имам специалист по разузнаването в тила на врага.
Ако не успеем да превземем бункера през нощта,
ще трябва да го разбием с тежката артилерия.
Преди нашите да атакуват? – Да.
Г-н генерал... Извинете, гражданино генерал, аз бих могъл...
Не, това не е ваша работа. Не знаете пътя през минните полета.
Нямате ми доверие.
Именно. Ако искате, помогнете. Тук има един поразен танк.
Колкото по-бързо докарат мотора, толкова по-добре.
Ще показвате пътя. Не се знае къде има наши, къде не.
Сега всеки танк ни е като злато. Дори повече – като кръв.
А с бункера ще се заемат моите хора.
Спри! Шарик!
Накъде, глупчо?
Натам.
Замаскирайте го. По-бързо!
Скрийте тази свиня.
Дай ми я.
Е, да...
Събуди се, пиленце. Ти си на небето.
Стани! Горе ръцете!
Тръгвай. – Натам!
Тук Ханибал. Тук Ханибал.
Слон, обади се. – Поляк ли си?
Да. – Говориш ли немски?
Да. – Това беше у него.
Преведи ми го.
Не разбираш ли руски, а?
Преведи го!
Така. Ще чакам само една минута.
Шарик, дръж!
РУДИ
"Размяна"?
Дай една размяна.
Добре, размяна. Давай. – Не.
Хайде де!
Бива си го.
Хайде пак размяна?
Добре де, размяна.
Бива си я!
Хайде размяна.
Не. – Хайде де!
Добре. Размяна.
Абе ти какво?! Полудя ли от скука?
Не от скука, а от глад.
И всичко е наопаки.
На изток е фронт, а на запад – спокойно градче.
Какво стана?
Не дават ли?
Дават...
Донесе ли нещо за ядене? – Не са ме черпили с пирожки.
Не се сърди...
А къде е Шарик?
Не знам.
Хванаха ме от СС.
Шарик ме спаси, а после изчезна вдън земя.
Трябваше да бягам – бяха петима.
Дали не е попаднал на мина...
Няма начин. Шарик не е глупав.
Вижте, някой идва насам.
Ще го питаме дали не продава нещо за ядене.
Добър ден. Гледам, че сте в моето поле.
Добър ден. Войната не подбира... Няма да го стъпчем много.
Не ме е грижа за посевите. Знам, че е война.
Каквото остане, ще поникне.
Гледам, че цял ден работите тук, без да сте яли. Нося ви нещо.
Щяхме да ходим в града, за да...
За да си купим нещо за ядене.
Чакаме да ни докарат нов двигател.
В града нищо няма да купите с пари.
А чакането е тежко...
Ние тук ви чакахме 5 г. и половина. Чак ви сънувахме.
Едва през зимата на 1941 г., когато пристигна Вест
и беше формирана нашата кашубска съпротива, стана друго.
Започнаха да се случват разни неща.
Я някой полицай ще изчезне, я някое караулно ще се подпали,
я някой мост ще се срути или ще се взриви...
Г-н Кашуб, какво стана, когато дойдоха нашите?
На нас ни е първи ден след болницата.
Какво стана ли? Добре се получи.
Вашите танкове за нула време завзеха града.
А този остана тук, горкият.
Поручик Олгерд Ярош.
Нашият командир. – Олгерд Ярош.
Ще го запомня. Като се измият буквите от дъжда,
ще трябва да поправя кръста и да разкажа на децата.
А откъде е той? – От Русия.
Фамилията е странна. Прилича на полска.
Защото е поляк.
Дядо му е бил въстаник, заточен от царя.
Олгерд искаше да се върне в Полша.
А този Вест, за когото говорихте, поляк ли е? Странна фамилия.
Поляк е. Партизаните така го наричат.
А как е истинското му име?
Това не знам. А и няма нужда да се пита.
И да знаех, нямаше да ви кажа – партизански работи.
Това засяга само него. Ако реши, ще каже. А ако не...
Какво, не ви ли харесва граховата ми супа?
В екипажа имаме още един. – Мина с нас по целия фронт.
Днес малко ще позакъснее за обед.
А като се върне, ще е гладен.
Участваха още ПОЛА РАКСА, ХАННА СКАРЖАНСКА
СТАНИСЛАВ ЯСЮКЕВИЧ ТАДЕУШ КАЛИНОВСКИ
ЗДИСЛАВ КЛУЧНИК ВИТОЛД ПИРКОШ и др.
Музика АДАМ ВАЛАЧИНСКИ и ВОЙЧЕХ КИЛАР
Превод Юлиана Танчева
Субтитри от ТВ, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©