Czterej pancerni i pies a.k.a. Four Tank-men and a Dog - Season 1-3 (1966-1970) (Czterej pancerni i pies (1966-1970)/Czterej pancerni i pies (8).srt) Свали субтитрите
Осма серия МОРСКИЯТ БРЯГ
Сценарий ЯНУШ ПШИМАНОВСКИ и СТАНИСЛАВ ВОЛ
В ролите участват
Олгерд РОМАН ВИЛХЕЛМИ
Густлик ФРАНЧИШЕК ПИЕЧКА
Оператор РОМУАЛД КРОПАТ
Янек ЯНУШ ГАЙОС
Григорий ВЛОДЖИМЕЖ ПРЕС
Режисьор КОНРАД НАЛЕЦКИ
До вчера в него нямаше немци. Но днес може и да са го окупирали.
Трябва до утре да го завземем.
Пред нас са мините.
Има ли въпроси?
Др. старшина, искам... Др. старшина, куче!
Не стреляй. – Ах, ти...
Полудя ли? Остави го!
Шарик, ела...
Шарик, ела тук.
Още като видяхме танковете, ви казах, че Янек е близо. Шарик!
И да е близо, каква полза за нас? – Нека да дойде с нас... Шарик!
Идваш ли на разузнаване, а?
Това е то войник! – Мило кученце...
Да вървим.
Тихо! Тръгваме.
Да си починем.
Далече ли е? – Да.
Но трябва да стигнем до съмване.
Хей! Поне един жив трябва да остане...
А ти? – Казах му го. "Господине..."
Какво му каза?
Куче! – Добре че поне кучето има мозък!
Преведи ни през минното поле!
Г-н подофицер, не знам!
Др. старшина, няма нужда!
Хайде, Шарик! Души!
Шарик ще ни преведе по следите им.
Е, Шарик... Давай!
Ставай! Сега ще те видим що за птица си.
Браво на теб!
Заслужава сержантски пагони.
Що за куче е това? – Съветско-полско.
Какво казваш?
А, хубаво.
Сега вече те разбрах. Да внимаваме, да. Е, тръгвай!
По-бързо! Ела!
Какво искаш?
Руди, ела тук.
Боже мили! Какво има?
Огоньок, чакай, не бързай!
Е, господа? Как сте? – Добре. Всичко е наред.
Какво става?
Лампата!
Тръгвай!
Как е, има ли ранени? – Не.
Какво има?
Всичко е унищожено.
А ако не съобщим, нашите ще започнат да стрелят.
По нас ли? – Да.
Почакайте.
Телефон! – Ама той е германски!
Ще ти отговорят немците.
Тогава ще отида аз.
Никой няма да ходи! Оттук и пиле не може да прехвръкне.
Пиле – не, но Шарик – да! Дай ми молива.
Шарик!
Ела тук.
Той освободи от обсада батальона на Баранов. И писмото ще занесе.
Тихо...
Занеси го на Янек – той ще разбере. Нали?
Тръгвай!
Не бой са, миличък! Успех!
По-внимателно! Бавно!
Пробвай го как работи, братле. – Дръпнете се настрани!
Внимание!
Трудно ще стане...
Е, как е "новото сърце"? – Добро е! Благодарим ви!
Сбогом! – Благодаря, момчета!
Сбогом, момчета! – Довиждане!
Довиждане, братлета!
Дръжте се, момчета!
Не, аз съм механик.
Аз ли? – Че кой друг?
Екипаж!
Потегляме!
А вие защо не тръгнахте с гвардията?
Нали им бяхте водач?
"До екипажа на Руди. Зачислявам поручик Вест –
командир на партизанското движение, към екипажа."
Воювали ли сте на танк?
Още не.
А с картечница? – Е, разбирам това-онова.
А с радиостанция работите ли? – Ще се справя.
Е, какво?
Поручик Вест идва като четвърти от екипажа.
Защо не? Да тръгваме.
Настанявайте се в танка.
Елате, момчета. Да се сбогуваме с Олгерд.
Качвайте се, ще тръгваме.
Шарик!
Що за приятел си ти?
Чакаме те от снощи, а тебе никакъв те няма!
Е, да тръгваме!
Стой!
Какво? – Къде си тръгнал?
За оня свят ли, тъпако?
За Гдиня! – Фашистите прекъснаха пътя!
Трябва да минем! – Назад! Върви по дяволите!
Ти върви! Връщаме се. – Назад!
Не чукай! – Защо?
Какво да правим?
Ти си командир – твоя воля.
Като няма път, може да поспим. – Може!
Като го отворят, ще продължим. – Точно така.
Затова ли ни докараха двигател?! Работихме цяла нощ! Сядай!
За да висим тук! – Добре де, какво да правим?
Ако кажеш – тръгваме, ако не – ще поспим. Ти си командир.
Ако един час преди изгрев-слънце не сме на място, всичко пропада.
В тази битка всеки танк е като кръв за нас.
Така каза генералът.
Какво има? Кротко.
Нищо особено. Всичко е постарому.
Вчера стана доста наречено, приятел.
Може да ми вярваш.
Какво казват? – Дявол ги знае – на немски е.
Фрицове – сега ще пратят някого на проверка.
Иска ми се да не разберат какво става.
Шарик трябва да е стигнал?
Сигурно.
Какво има?
Янек, защо кучето носи пръстен на врата?
Какъв пръстен си сънувал? – Ами такъв!
Шарик!
Гледай да не го ухапеш!
Ела де, ела!
Ето, дръж!
Густлик ти се моли...
Шарик!
Ела!
Янек, помогни ми да го хвана! Казвам ти, има пръстен!
Ела де!
Шарик!
Сядай тук.
Какво има?
Трябва да съобщим на полковника. – Вест, викайте Висла.
Тук Габър 1. Висла, приемаш ли?
Нищо няма да стане – извън обхват сме.
Ще ги взривят. Нашата артилерия ще ги взриви!
На 74 м няма никого. Много е далече.
Тук Габър 1! Висла...
Е, послушахме те – поспахме! А сега какво?
Не ми опявай! Сега трябва да пробием – всичко зависи от нас.
Знам обиколен път, но е дълъг.
Ще стигнем ли един час след изгрев-слънце?
Трябва.
Качвай се!
Ще караме с пълна газ. Ще стигнем! – Давай, давай.
Не спя. – Искам наистина да не спиш.
Ако има нещо, викни ме, ще бъда наблизо.
Събери всички – готвачи, мазачи... Никой да не остава в тила.
Трябва да събереш още два взвода освен автоматчиците.
За командири ще им назначиш от щабните офицери.
Сега е 4 ч. До атаката остават два часа и половина.
Тук Висла. Слушам ви, Смърч.
Смърч, какъв е този шум при вас?
Смърч, не забравяйте, не разрешавам да се напуска чифликът.
Смърч, тук Висла. Свържете се! Приемам.
Е, как е?
Студено е, а? – Да.
А при вас как е? – Нищо ново – тежко е.
Пращам в боя последни резерви. А коли и за цяр не останаха.
Каквото можеше да се вземе оттук, всичко е изпратено на Одер.
А ние тук ще вършим велики дела с каквото можем.
Нося ви чай. – Чайче, благодаря.
Пристигна ли онзи там... Рижи?
Руди ли? – Да, Руди.
Не, засега го няма.
И моите не са се върнали от разузнаване.
Ще се наложи да взривим този Бункер Б.
Сигурно са напълнили гащите. Внимавай.
Ура!
Заспали са дълбоко.
Ставайте!
Е, здрасти...
И Руди няма да преплува тук.
Вест, не става ли през полето?
През полето... Отляво са блата. – И сега?
Не знам. Това е станало вчера, при отстъплението.
Друг път няма. – А вие защо ни...
Почакайте тук.
Хубаво ни накисна този. Да не би да е шпионин?
Нали ни каза да чакаме? – Застани на пост.
Збишек!
Събуди се. Дойде Вест.
Вчера минираха пътя. През нощта натоварихме всичко.
Остана половината камион. – Ще стигне. Ние сме тук.
А сега бягай за Венгорек и Шмит.
Ако някой друг иска да помогне, да идва. Дай крака тук!
Хайде, давай!
Тук Висла. Габър, чуваш ли ме?
Тук Висла. Габър 1, чуваш ли ме?
Тук Висла. Габър, чуваш ли ме?
Не се обажда.
Да... Вижте какво става с Черноусов. – Слушам!
Черноусов – старшината, знам го.
Руди е кръстен на санитарката от неговата рота.
Да, и тя тръгна към онзи проклет бункер.
Не са се върнали, др. генерал. – Е...
Време е да започваме.
Тук Висла. Габър, Янек, чуваш ли ме?
Сложете там още две "хапчета".
Докладвайте, че е готово. – Готово!
Дръпни се малко да не ти се напрашат очите.
Добре, тръгвайте!
Към гората, момчета!
Давайте по-бързо! – Добре.
Е, какво? – Казват, че са готови.
Добре тогава.
Внимание!
Давай!
Вест, опитайте се да се свържете с Висла.
Може би ще отговори.
Тук Габър 1.
Висла, приемам!
Тук Габър 1. Висла!
Висла, чуваш ли ме?
По дяволите, скоро ще атакуват.
Тук Габър 1. Висла, чуваш ли ме?
По дяволите, няма смисъл! Не мога да се свържа.
Закъсняхме.
Момчета! Антената е скъсана!
Сигурно е от антената! Дайте ми тел!
Това са нашите.
Жалко е от своите да загинеш. – Спокойно.
Шарик не е успял.
Тук Висла! Повторете, не разбирам! – Какво стана?
Гражданино полковник, появи се Габър! Не може да бъде.
Габър, къде си?
Не е Янек, друг е. Кой е до теб?
Тук Габър. До мен е...
Кучето Шарик. Докладвам за Бункер Б.
Бункерът е превзет от групата на старшина Черноусов.
Спри стрелбата! – Слушам! Спри стрелбата!
Спри стрелбата!
Габър, приближете се до ръба на клисурата, но не се показвайте.
Пригответе танка за бой. Чакайте заповед!
Резервите – бегом към клисурата! Там има наш танк.
Слушам!
Внимание, момчета!
Изтеглете оръдието над ръба на клисурата.
Ще видите пред себе си немски танкове.
Ще ви излязат ребром на прицел.
От тила идват резервите ни.
Ще унищожите танковете и ще ударите заедно с автоматчиците.
Ясно ли е?
Ето ги! Момчета, "Пантери"!
Габър, вдигни оръдието – и бой!
Бронебоен. Готово.
Огън!
Точно под опашката!
Дай му да разбере!
Зареди бронебоен. – Слушам, бронебоен.
Огън!
Бронебоен! Зареди! – Слушам!
Бункерът е отляво. Хей, джигит! Бива ли ти на кон, а девойката пеш?
Така на коня му е по-леко.
Маруся!
Давай!
Напред, джигит!
Зареди бронебоен!
Големи юнаци – търтиха да бягат!
Момчета, свърши се.
Превзехме Оксиве. – "Хитлер капут".
Точно на това място на 19 септември 1939 г.
хитлеристите разбиха последния пункт на отбраната –
Червените косачи. – Не са ли Вестерплате последните?
И аз така мислех.
Слизай от танка!
Густлик, махни тоя прът! – Вече няма нужда от него.
Ура!
Какво е това? – Не знаете ли? Поздрав.
Изстрелва си фамилията по морзовата азбука.
Кос! Не го ли разбрахте?
Ура!
Излизайте. Глава ли ви боли?
Случва се, не сте свикнали с танка. Свежият въздух ще ви ободри.
Маруся, целуни Янек!
Хайде, Маруся, войната свърши!
Момчета! Вижте, поручикът нещо...
Хайде, да вървим! Маруся, тръгваме. – Янек, погледни го...
Ей, момчета! Победа! – Ура!
Господине...
Вие май нещо...
Янек...
Синко!
Дявол да го вземе! – Какво стана?
Гледай.
Маруся, какво има? – Янек намери баща си.
Пушиш ли?
Остави – мръсно е.
Е, момчета, тръгвайте!
Срам ме е... – Раз,два...
Г-н поручик, запознайте се със снахата – много добро момиче!
Този вашият ли е? – Моят.
А тя ваша ли е?
Наша.
Бури неспокойни
брулят родна шир.
Ний сме вече воини
месеци безспир.
Да се върнем пак ще сварим,
печка ще напалим,
и на кучето ще сложим да яде.
Ще успеем преди залез
и да победим – това е!
Още не е време да се мре.
Облаци в небето,
цъфнал бъзов цвят –
днес е тъй далечен
тоз прекрасен свят...
Солена е. – Море...
Четиримата танкисти
ще се върнем с души чисти
в пролетния бъз.
КРАЙ
Участваха още МАЛГОЖАТА ВИШНЕВСКА-НЕМИРСКА
ЯНУШ КЛОШИНСКИ ТАДЕУШ КАЛИНОВСКИ
АЛЕКСАНДЪР СЕВРУК КШИЩОФ ЛИТВИН и др.
Музика АДАМ ВАЛАЧИНСКИ и ВОЙЧЕХ КИЛАР
Превод Юлиана Танчева
Субтитри от ТВ, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©