Czterej pancerni i pies a.k.a. Four Tank-men and a Dog - Season 1-3 (1966-1970) (Czterej pancerni i pies (1966-1970)/Czterej pancerni i pies (9).srt) Свали субтитрите
Девета серия ЗАМЯНАТА
Сценарий СТАНИСЛАВ ВОЛ ЯНУШ и МАРИЯ ПШИМАНОВСКИ
Оператор РОМУАЛД КРОПАТ
В ролите участват
Янек ЯНУШ ГАЙОС
Густлик ФРАНЧИШЕК ПИЕЧКА
Григорий ВЛОДЖИМЕЖ ПРЕС
Томаш ВИЕСЛАВ ГОЛАС
Режисьор КОНРАД НАЛЕЦКИ
Пак корабите на Кригсмарине...
Искат да унищожат Гданск до основи. Но нашите ще ги научат.
Ще ми дадете ли? – Не.
Другари, тишина!
С викове нищо няма да постигнете. Кой е следващият?
Аз! – Влизайте. Пуснете го!
Намерихме в гората 120 души, говорят на разни езици, полумъртви.
Бягали от есесовците, почти падат от глад.
Това е за хляб и транспорт.
А това е адресът. Откарайте ги, да се настанят в бараките.
Затова нищо не давам от складовете, гражданино полковник.
Ролите се смениха. Сега командват цивилните.
Нали идвате да освободите страната и народа?
Градът трябва да живее. – Така е.
Ще ви дам разписка за брашно и за шлеп с влекач.
Пуснете вашите хора по Висла, но от това, което донесат,
половината е за мен. Става ли? – Дадено.
Катерите излизат в морето. – Момент.
Нека да ни донесат малко риба. – Разбира се.
Какво правиш тук? – Идвам при вас, др. полковник.
Е, слушам те.
Искам да попитам накъде отивате сега.
Бригадата ще бъде в Гданск, а по-добрите танкове – в Берлин.
А Руди остава ли?
Има нов двигател, но екипажът е непълен.
А бащата на Янек?
Нали виждаш сама – той ни трябва тук.
Дай на мен. – Заковете го по-здраво, татко.
Готова ли е, г-н Черешняк?
Така изглежда.
Ето, вземи го.
Дръж!
Да ви помогна ли, татко?
Хайде, по-смело!
Идвам, идвам.
Май се получи.
Става за живеене. Няма да ни капе във врата.
Колко мини имаше? – Четири.
До залез-слънце ще ви изчистим полето.
Майко, дай да хапнем!
Дай и третата. – Третата я няма.
Имаш ли лъжица? – Имам.
Какво е войникът без лъжица?
Майка ми я даде, като тръгвах на война.
Хляб? – Не, имам си.
Завършихме покрива, г-н подофицер!
Видях го отдалече и дойдох да го "осветим".
В неделя ще донеса светена вода, ще го поръся – и готово.
Нося ви неосветена. – Мамо, чашите, бързо!
Майко, я ела и ти тук!
Е, г-н Черешняк, получихте земя, построихте къщичка...
Животът започва.
Само да не свърши бързо този живот...
Нямам с какво да ора, какво да сея.
Ако се върне графинята, ще ни вземе не само земята, ами и краката...
Не говорете, татко – и няма да се случи.
Тихо, сополанко!
Тук не ти е партизанският отряд да се правиш на умник.
Какво, не може ли да си сръбна? – Докато съм жив, аз решавам!
Странен човек сте. Получихте доста, но все ви е малко.
Земя дават на всички, гражданино подофицер.
А дървата си ги заслужих.
Цял батальон измъкнах от обсада.
Знам, знам. Е, да ви е здрава къщичката!
А Томуш кога ще иде в армията?
Няма да ходи. Стари сме, само той ни храни.
Трябва да се оре...
Не ви ли е срам, че децата вадят мини от полето ви,
а вие държите у дома такъв бик?
Нали искаше днес да свършите полето? Довечера ще пиете.
Пръв сте. – Довечера ще мина през квартирата.
Трябва да се оре...
Хайде, Томуш, да опитаме.
Мини
Хайде, Томек...
Тегли...
Томуш, чакай!
Спри. Дай назад.
Давай сега.
Г-н Черешняк! – Чакай.
Какво? – Вечер е вече.
Вечер е.
Е, стига за днес.
Сваляй го, Томек.
Така... Този ще стане хубав. Човешки, нали, Томуш?
Едно време си го биваше. Запуши тук.
Защо сте такъв мълчалив днес, г-н подофицер?
Аз ли? Чета.
Не пискай с това чудо, Томуш!
Обикновено четете и на нас.
"Пролетна сеитба". "Намираме се на прага...
... на аграрната реформа."
"Гданск отново е полски. На 30 март в 22 ч.
в Москва гръмнаха 20 салюта
в чест на войските от Втори беларуски фронт
и Първа танкова бригада "Героите на Вестерплате".
Моите хора вече са в Гданск, а вие не казвате!
Моята команда!
А полковникът им – свестен човек, ми каза...
Вече сте го разказвали.
"Ти имаш", казва, "повече заслуги от всеки генерал."
Но орден не ти даде.
Не философствай! Даде ми бележка за дървата.
А от ордени къща не става.
Казах ти да не пискаш!
Пробит е от куршум, но ще го поправя и пак ще запее.
Господине...
Не се оплаквам.
Двама синове имах, един остана.
Но трябва да се сее!
Сега цяла Полша е отворила гладно гърло!
Трябва да се оре и да се сее! – Нещо да съм казал, г-н Черешняк?
Да вървим да спим. Утре рано сме на работа.
Я чуй сега!
Томуш, ставай. – Какво има?
Ставай. – Още не е съмнало. Какво има?
Ще идеш в армията. – Нали бях? Върнаха ме.
Казах както вие наредихте.
Абе... А ти какво правиш? – Ще стегна храна за из път.
Станало ли е нещо? – Стана.
Моят старец полудя. Ще натири Томек в армията!
Къде? – В Гданск.
В танковата бригада.
А как се стига дотам?
По течението на Висла.
Знаеш ли какво, сине?
Ще минем напряко.
Стой! Накъде така?
Давай обратно. – Натам...
По-живо!
Здравей, другарю.
Кравата ни се загуби. Да си я виждал?
Шарената избяга, разбираш ли?
Кравата ви ли избяга? Ето я кравата ви.
Благодаря.
Стой! Назад! Там не може.
Нали ви казах? Кравата ви е тук.
Шегаджии... Не те оставят да починеш.
Татко, вие няма да се справите с оранта.
За оранта трябва кон.
Човек не става.
За цял следобед изкарахме само три бразди.
Гладен ли си? Още камбаните не са били.
Татко, а танковете имат ли мерници като за снайпер?
Там имат не само танкове. Имат и самолети. И коне!
А коне пък защо са им? – Не знам.
Може би ако се повреди моторът.
Може би карат продукти за кухнята – картофи, хляб, зеле...
Дано да имат мерници. – Дали да не купим хляб отнякъде?
Остави сухарите за после.
Дал Бог добро!
Дайте ни един самун.
Няма хляб.
Хляб!
Няма.
Сутринта имаше.
Мога да ви дам половина.
Цял.
Малко са. – Толкова струва.
Остани си със здраве.
Давайте парите или ще ви претрепем!
Томуш, разкопчай си палтото.
Марш там!
Хвърлете ножовете!
Три крачки назад!
Лягай по очи!
Томуш, добре ще е да не се върнат в града прекалено бързо.
Ставай. Ставай!
Хайде!
Ставай!
Този беше най-лошият. Да вървим!
Хайде!
25... 26...
27... – Господине?
Господин сержант! – 30!
Как ще е 30?!
От вашия камион свалиха само 29 чувала. Кого будалкаш?
Набито око имате, г-н поручик.
Гражданино, не различавате ли пагоните? Не съм поручик.
Но ще станете – с тая умна глава!
Какво искате?
Да ни вземете.
Не мога. Какво става, по дяволите?
Казах ви, по-внимателно! Съберете всичко!
Не мога. Това е военен транспорт.
Нали виждам – не карате оръжия, а брашно.
Откъде знаете? – Нали виждам.
Брашно тип 60.
Все едно. Може в брашното да има гранати.
А ако карам сина си в армията?
За това си има наборна комисия. – За Гданск съм...
В танковата бригада. – Татко се е сражавал...
Оставете ме на мира!
При Студжянки аз доведох помощ!
За частите на Баранов!
С един танк, на който имаше номер 102.
Руди. – Руди – "риж"?
Нямаше рижи там. Поручикът им се казваше Олгерд.
Олгерд загина.
Сега аз отивам в този екипаж.
Какво зяпате? Щом сте за нашата бригада – давай!
Томуш, помогни им!
Дай тук. Още един.
Вземи!
Давай!
Хей, кажете как е?
Добре ли е?
По дяволите. Така право ли е? – Още не. Малко по-високо!
Сега е добре!
Още малко по-нагоре.
Още... Това е.
Сега е добре.
Е, не! Направо... – Важното е да е както аз искам.
"Хвърляй се на танците като на германците!"
Хей, поет такъв!
"Хвърляй се на танците..." – "... като на германците!"
Момчета, отбой! – Отбой скоро няма да има,
но забава трябва да има!
Ще се натанцувам както никога!
Леле, вижте тая проклетия! – Дяволите да го вземат...
Гжеш, донеси лозунга, който ни забраниха да сложим.
Там ще пасне като на свинче звънче.
Вдигни ме.
Така добре ли е?
Какво е това?
Кажи добре ли е, че ще падна! – Какво пише там?
Тук ли? Военна тайна!
Хитлер свинска трътка фрицовете врътка
Голям поет си... – Хей!
А ние – сами, така ли? – Че какво?
Дай едната мома!
Как така?! Мен никоя не ме иска! – Намери си такава, която те иска.
Трудно ми е да вярвам на разказите на татко.
С едно оръдие и няколко картечници са удържали цяла седмица.
Но тогава беше много важно
целият свят да чуе изстрелите от Вестерплате.
Да сте виждали синчето ми Маречек? – Никой не е минавал.
Преди година излезе и не се върна.
На 6 годинки...
Марек...
Марек!
Да се закълнем един на друг, че винаги ще бъдем заедно.
Няма да е толкова лесно.
Но ще стане.
Не, не така...
Не, дай по-ниско.
Не, още по-ниско.
... таз гледка свидна и позната
не те ли умилява?
Висла кротко си тече
там до моето селце.
А нататък тече Ока – като Висла е широка,
и широка, и дълбока!
Наоколо шуми гората
насън или наяве.
Таз гледка свидна и позната
не те ли умилява?
Е, как е?
Трофеен ли е?
С 80 баса.
А ти само на свирка ли можеш? – Не само.
Дай му да опита!
Стегнах малкото сандъче –
там на стола чака.
Донеси го, мила моя,
на гарата във мрака.
Свири моето момче – Томуш.
А, синът ти ли?
Коловозът чака лъснат,
в строй войникът до войник.
В армията щом замина,
ще настане плач велик.
Мен девойките ще жалят...
Мина по трасето! Мина!
Пущина проклета...
Дай пръта! Бързо!
Не ми се мисли какво щеше да стане, ако я бяхме закачили.
А ако я закачи друг? – От влекача стреляха,
за да я детонират, но не е толкова лесно.
А и може добри хора да загинат... – Дръжте, татко.
Томуш, какво правиш?! Томуш!
Залегни! Всички долу!
Какво око има!
И при нас в бригадата имаше един такъв.
Томуш! – Откъде имаш оръжието?
Дай автомата!
Ей сега! Сега...
При случай ще го потърсим.
Защо се тикаш сам?
Защо?!
Хващайте оръжието веднага щом стигнем брега.
Бог ще ви възнагради! – Не лъжете ли?
Да не мръдна оттук, ако лъжа!
Там има салове – гответе се да скочите.
Томуш, бързо... Давай, бързо!
Скоро ли ще стигнем? Добре.
Този кормчия полудя ри? Ще ни потопи!
Не стреляй! Наши са...
Томуш...
Ставай.
Хайде, побързай.
Бързо, бързо!
Не трябваше да се месиш, Томуш. Да беше оставил мината,
щяхме да се наспим. – Не се въртете, татко, ще паднем!
Трябва да се позавъртя, защото иначе рамката
ще ми префасонира задника. Какво се хилиш, глупчо?
Мили Боже! Това ти е, задето се смееш!
Ами в носа ми влезе ваш косъм... – Горе ръцете! Стани!
Сваляйте дрехите.
Внимавай.
Няма шега... Ще ни застрелят, а и колелото ще ни вземат.
Ставай. Изправи се. Сваляй дрехите. Събличай, събличай!
Хайде, хайде! Бързо, свиня.
Побързай!
Хайде, бързо. Събличай ризата, свиньо.
Събличай, събличай!
Спокойно... Спокойно, Томуш.
Хайде. Свиня!
Отдръпни се.
Спокойно... Тихо, Томек.
Побързай, човече.
Проклятие! – Идвай по-бързо. Насам.
Кройката е добра...
Само цветът е гаден, по дяволите.
И трябва да отпорим тези гарги, защото далеко няма да...
Томуш, хвърли тия пушки. – Защо, ще свършат работа.
Казвам ти, хвърли ги долу! – Ама защо?
Горе ръцете!
Тръгвай!
По-бързо!
Мърдай, проклетнико!
Трябва да им кажем, че сме поляци. – Пази Боже!
Такива поляци, дето са служили при немците, на място ги...
Давай, по-бързо!
Сега ли бяхте пленен, г-н офицер?
Я върви по дяволите!
По-бързо, подравни се!
Ела тук! Ела!
Привет, Вест!
Къде се губиш? – Руснаците завзеха
част от залива, та отидох с рибарите...
А риба има ли? – Не е много, гражданино комендант.
Стига с тоя "комендант"! Тадеуш. – Станислав.
Бира за командира!
Шлепът с брашното пристига всеки момент. Пекарната чака.
Аз бих го замесил! Но няма да се задържим тук.
Полковникът ще прати Руди на фронта.
Густлик, можеш да месиш на воля!
Тук съм за няколко дни, а после заминавам на фронта – в щаба.
Трябва да демобилизирам Янек, да го пратя на училище.
Гледай сега.
Ей! – Какво има?
Гражданино полковник, разрешете да говоря с поручик Кос.
Войникът цял живот такъв си остава.
Ще те уволня – ставаш цивилен. – Цивилен? Защо?
Като тръгнеш на училище, няма да питаш.
На училище? Но нали целият екипаж мина на рапорт? Руди е с нов мотор.
На училище... Войната не е свършила!
Докато забавата не свърши, нареждам да се танцува!
Тогава може ли? – Моля.
Цялата зала да запее!
Татко, и вие с това училище...
Няма да те задържам, сине. Но и да бях опитал,
точно в този случай синът има право да не послуша баща си.
Имам нещо за тебе.
Офицерски ботуши. – За мене? Чудесни са!
Мои са, от преди войната.
Какво ти става? Остави ботуша!
Не са ли ти големи? – Не.
Дай го!
Краката ти са пораснали. Гжеш!
Хубави ботуши! – Ето, това е за теб.
Имах същата! Преди да изгори...
Какво? – "Спасибо". Благодаря.
Куртката беше за Густлик...
А това за какво е? – За сабя.
За сабя?!
Полудя ли, грузинецо?!
Приятели, представям ви сестрите Боровянки – Аня и Ханя.
Приятно ми е, госпожици. Вихура, елате!
Е, брашното? – Цял шлеп е! И двама диверсанти.
Качиха се, откраднаха едно колело.
После пред нас изникна една мина, но като хванахме автоматите...
Мината се взриви, замалко да ни потопи!
А като наближихме Гданск, отнякъде изскочиха група есесовци.
Взехме гранатите – и бум, бум, бум!
Очистихме всички шваби. И накрая брашното пристигна.
Гражданино поручик, говорим за военни дела, а музиката ще свърши.
Г-це Ханя, може ли? А, вие бяхте тази...
Никога не ми върви, г-це Аня.
Или Ханя? – Сърцето ми казва, че сте Аня.
Хора, внимание!
Заради танковете, които останаха по полята ни,
да купим поне един нов.
От Гданск, от Гдиня, от Вейхерово, от Кашубия –
всеки ще даде колкото може.
Гражданино генерал, разрешете да поканя Маруся.
Дами канят! – После ще танцувам с теб.
Може ли да ви поканя?
Старците никой не ги иска.
Хайде, да танцуваме...
О, тази е другата!
Внимавай! Отбелязвам си я! – Спокойно.
Да танцуваме!
Янек, какво ти е? – Имам нови ботуши от баща ми.
А аз ти подарих шал, помниш ли? За извинение, че върнах ръкавиците.
За мен тези ръкавици бяха вместо годежен пръстен.
Било, каквото било – край. – Да, но войната ще свърши,
тя ще си замине. И после какво?
Нали ви казах? Сърцето ми не греши! – Моля?
Войници!
В резултат на сътрудничеството между нашите части,
проверено неведнъж на бойното поле,
решихме да издадем обща заповед с международно значение.
Първо. Повишаваме в чин сержант санитарката Маруся Огоньок.
Тук!
И също в чин сержант... – Отивам да отворя шампанското.
... командира на танк 102 Янек Кос.
Служа на родината, гражданино полковник!
Второ, обявяваме годежа на гореспоменатите сержанти
от съюзническите армии. – Служим на родината!
Горчиво! Горчиво!
Да живей!
Др. старшина! Ще танцувате ли? – Тръгваме за Берлин. Сбогувайте се.
Янек, какво ти е? – Нищо.
Една обичам, а друга не.
Трудно е да се каже коя точно, но не е все едно.
Отбележи си едната и не опявай. – Така ли се говори на приятел?
Омръзна ми вече... Момичетата отиват на фронта,
а ние тук ще блъскаме...
Марек!
Работи, работи!
Господа! Господа, аз съм!
Дявол! Та това е г-н Черешняк!
Господа, аз съм!
Какво става, г-н Черешняк? – Господа, спасявайте ме!
Аз и синът ми по погрешка... – Тръгвай!
Чакайте! – Какво става?
Господа, стана грешка! Това е синът ми – Томуш.
Чакай! Пусни ги! – Господа!
Тези са наши – поляци. Приятели са!
Пленници са, а не приятели! – Никакви пленници! Пусни ги!
Ти полудя ли? – Другарю!
Какво? – Хайде да ги заменим, а?
Даваш двама, вземаш двама. – Фрицове ли?
Какво е това? Прилича ли ти на фриц?
Прилича на просяк, не на фриц. – Аз съм Черешняк...
Просяк, просяк. – Ела насам.
Ей това е фриц! Като шопар!
Хитрец си ти! Но и аз не съм глупав.
Ходом марш!
Тихо! Разказвайте, едно по едно. Но без лъжи!
Значи... Ето как стана.
Слушайте, другари. Идва най-големият началник.
Хващай се на работа!
Седнали на приказка с фрицовете! В Гданск още се стреля, а вие?
Не познахте ли Черешняк, г-н полковник?
Вярно, Черешняк!
Дрехите не правят човека. Можеш да ги смениш.
Това е Томуш – моят син.
Извинете ни.
Доведох го тук, за да бъде в добри ръце, г-н полковник.
Имах двама, но единия го убиха немците.
Сега той ми е едничък. – Искаш ли в армията?
Татко нареди така.
Има добри мускули. Като на женен врабец!
Кучето го лае. А по добри хора не лае.
Какво умееш да правиш? – Свиря на акордеон.
Свирел на акордеон... – И мога да стрелям.
Стреляш... А как си с отката, а?
Или цевта отива в храстите?
Стой, чакай!
Ще го биеш ли?
Правилно. Не ти трябва – стреля по-добре от тебе.
Стига, стига.
Добър е, бива го.
Облечи това, ще настинеш.
Хората на Хитлер ми взеха кобилката,
кравичката, три свине,
хубавата секира и четири лопати. – Г-н Черешняк...
Ако синът ми я намери... – Замислете се само!
И да попадне на нея, как ще я познае?
Секирата е голяма – ще я познае. Но и подобна да намери...
Добре де, вземате ли го този... – Томуш.
Свири и стреля! Стрелящ музикант и музикален стрелец...
Екипажът трябва да се попълни. Каквото не умее, ще го научите вие.
Значи го вземаме? – Вземаме го.
Качвайте се в камиона и се гответе за път.
Утре тръгвате за фронта.
Руди и Вихура с радиостанцията ще ви изпратят до щаба на армията.
О, акордеон... – Не е твой!
Вече свири веднъж и какво стана?
Аз ще те науча да свириш. Но на овчарска свирка.
А конят, дори да не припича на моя,
но да става за оран, г-н полковник, мога и веднага да...
Защо са ви на вас коне, като имате танкове?
Извинете...
И да пишеш на татко си!
Тръгвай! – Ей сега, минутка!
Томуш, колелото!
Момент!
Хей, господине, какво правите? – Мое си е!
На шлепа ви го дадох само назаем, г-н ефрейтор.
Томуш...
До скоро!
Участваха още ТАДЕУШ ФИЕВСКИ
МАЛГОЖАТА ВИШНЕВСКА-НЕМИРСКА ПОЛА РАКСА, ТАДЕУШ КАЛИНОВСКИ
ВИТОЛД ПИРКОШ АЛЕКСАНДЪР СЕВРУК и др.
Музика АДАМ ВАЛАЧИНСКИ и ВОЙЧЕХ КИЛАР
Превод Юлиана Танчева
Субтитри от ТВ, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©