Outlander - 07x08 (2023) Свали субтитрите
Г-жо Бъг? Не знаех, че сте Вие!
Когато имаш нещо за вземане, ще ме видиш отново.
Брат ми ще помага на армията.
- Ще се виждаме често.
Така изглежда.
- Утре ще водя Боби на кино.
Дали Джеми би искал да дойде?
- Джеми е изчезнал!
Лошият човек го отвлече.
Саймън Фрейзър е генерал на Бъргойн.
- Саймън Фрейзър?
Втори братовчед.
- Не мога да ви виня за куража.
Ще ви е необходим, ако наистина желаете да останете и да се сражавате.
Ставай!
- Сега сте различен човек.
Върни се при мен. Иначе ще те потърся.
Намерих си шапка, мамо, ще я задържа.
Още е жив!
Прережи му гърлото!
Стойте назад или се кълна, че ще го удуша!
Изберете си другиго!
- Да избирам? Да не ме смятате за...
Имам деца за хранене! Взимам този с мен!
"Този" е съпругът ми!
- Хвани я, мамо.
Ще се погрижа за него.
- Да не си посмял! Ще ви убия!
Пробвайте си късмета!
Гъделичкаш ме, сасенак.
Не мърдай, имаш кръв на ризата си, проверявам за рани.
Мисля, че е от ръката ти.
- Май си права.
Защо се забави толкова?
- Търся те цяла нощ!
Какво се случи?
- Откъде да знам, защо питаш мен?
Отиде да се биеш и те заклаха като свиня.
Това е олицетворение на старанието ти пак да бъдеш герой.
Имах предвид с битката.
Наясно съм в общи линии със станалото с мен.
Защо влезе в сражението? Ти си снайперист!
От теб се очаква да стреляш отдалеч, а не от първо лице,
славолюбив, упорит, парадиращ шотландец такъв!
"Парадиращ"?
- Да! Можеше да те убият!
Мислех, че вече съм мъртъв, когато драгунът ми се нахвърли.
Изплаших коня му, изправи се, ритна ме в главата и...
Спри да опитваш да смениш темата.
- Тя не е ли, че съм жив?
Говоря за геройския ти комплекс.
Мислиш, че нямам по-важна работа от това да ходя след теб и да те събирам?
Ето.
Вече трябваше да сме в Шотландия.
Съжалявам.
Знам, че не можеше да откажеш, Джейми, но ме изплаши.
Към настоящия миг, скъпа моя, ти благодаря, че спаси живота ми.
Имаш език на зла жена, сасенак.
Но си красива и добре владееш меча.
ДРУГОВРЕМЕЦ Сезон 7, епизод 8
"Повратни точки"
По книгите на Диана Габалдон
ПРЕВОД И СУБТИТРИ Horatio
Иън?
- Невредим е. Той поне се върна.
Сигурно са те уцелили до дръжката на меча, иначе да си без ръка.
Жалко, че нямах щит.
Това ще свърши работа засега.
Няма да умреш, обещавам.
Но имам други пациенти, които биха.
Кой спечели?
- Според британците - те.
Но само, защото удържаха полето и се оттеглиха в къмпинга си.
Тъй като нощта падна, или поне това ми казаха.
Разумен план.
Според докладите са претърпели двойно повече жертви от нас.
Фактът, че Уилям бе в Тикондерога, не означава, че е тук.
Гарнизонът е укрепен, може би е останал в него.
Да, знам.
Отиди при пациентите си, Клеър. Аз ще опитам да поспя.
През целия си живот съм изгубил четирима души на масата си.
А сега, за ден, бройката се увеличи десетократно.
И на Вас Ви се е случвало, казват.
Как продължавате след това?
С ясното съзнание, че без мен числото би било по-голямо.
Мислете за онези, които сте спасили. И те са повече.
Може би.
Или е трябвало да си избера по-мирна професия.
Човек като мен трудно издържа на цялото това насилие.
Човек като Вас?
Квакер.
Простете ми, Клеър.
- За какво?
За предположението ми, че за Вас е по-лесно.
Рейчъл как е?
- Страшно ми помага.
Справя се учудващо добре.
Но чуждото страдание взема своето у теб самия.
Има ли смисъл от всичката смърт?
Не се съмнявам в каузата ни, но...
Многократно съм си задавала този въпрос.
Невинаги съм била уверена в отговора му, но да...
Смятам, че ще има.
Извинете ме, трябва да се погрижа за съпруга ми.
Разбира се.
Оздравявайте, полковник!
Ще се наложи ли да режеш нещо? Ако да, ще ти позволя.
Така ли?
- Абсолютно.
Опиева тинктура.
Изпий цялата. Това е всичко, което ми е останало.
Ще се постарая да имаш работеща ръка без инфекции,
а щом се възстанови - и никаква болка.
Не виждам да пиеш.
- Ще ми прилошее.
Но ще скрие болката.
- Причинява ми кошмари.
Стига да не трепериш като Роло, докато сънува, че гони зайци,
ще си добре.
Казах ти наведнъж.
Да я оставим за минута, докато чакаме тинктурата да подейства.
Кой те посети преди малко?
- Полковник... Джонсън.
Мика Джонсън.
Видях го на тръгване. Какво искаше?
Оказва се, че когато заедно с няколко човека от ротата на Морган
се вляхме в битката, сме прекъснали британската атака.
Разпръснали сме ги.
А тази на Джонсън е била зад нас по време на битката.
Каза, че ако нападението е започнело,
несъмнено е щял да я загуби.
- Значи си ги спасил.
Не сам.
Ротата е от 50 мъже.
И, разбира се, не всички биха били убити.
Да.
- Като в Библията е.
Където... Авраам се пазари с Господ за Градовете в равнината.
"В града може би има 50 праведника, нима ще погубиш града заедно с тях?"
И пожалил ли го е заради 50-те човека?
Да. Но Авраам е знаел...
Нямало да открие 50,
затова преговарял с Него за 40, а после 30, 20...
и накрая - 10.
Десетина добри мъже биха си стрували пръст, сасенак.
Или петима.
Или дори само един.
Проклети човече... Знаех, че ще ме разплачеш.
Приятни сънища, любов моя.
Сега може да преследваш онези зайци.
Роб го е направил. Прекарал е Джем през камъните.
Открихме това.
- Господи!
Не мога да разбера защо... Защо би ни го причинил?
Заради златото.
Каза, че някой е докопал писмата. Погледнах - сачмата липсва.
Една от кореспонденциите - също. Онази за златото на испанеца.
Проклет да бъде!
Роджър, какво ще правим? Не можем да се обадим в полицията!
Роджър!
Какво правиш?
- Тръгвам след него.
През камъните?
- Налага се, Бри!
Ако си права, ще отиде в Инвърнес за кораб до Америка.
Трябва да потегля още сега.
Ти остани с Манди.
Казваш, че това копеле преследва испанско злато?
Френско. Това на крал Луи, отначало предназначено за якобитите.
Част от него е попаднала в Северна Каролина.
А Джеми знае точно къде е скрито.
- И Камерън иска той да го заведе?
Няма да го нарани, има нужда от него.
Идвам с теб.
Ще пътуваме към моето време, нали?
А ти и без това щеше да ме пратиш там.
Само ако бе пожелал.
Искам да помогна. Вие сте ми рода.
Пазиш ли старите си дрехи?
- Да.
Ще ви е необходимо и това.
Откъде се появи?
- Антикварен магазин в града.
Реших, че някога ще ни потрябва.
Изглежда много добре за едва две седмици, ако може да отбележа.
Някаква болка?
- Не ще участвам в бой с юмруци скоро,
но не.
Ще отида да пусна една вода.
Не се ли радваш на прогреса на чичо Джейми?
Това значи, че отново ще се сражава.
Ще има още една битка, нали?
- Така мисля.
Трябва да има нещо достатъчно значимо, за да привлече французите във войната.
Друг сблъсък, който променя всичко.
Надявах се, че Джейми ще стои настрана от нея.
Но вероятно му е писано да участва.
Може би отдавна му е предначертано.
Не знам.
- Не знаеш... Кога?
Разбра ли нещо, докато беше на разузнаване?
Бъргойн чака Клинтън да прати помощ
или да ни раздели, атакувайки другаде.
Но няма как да чака вечно. Ние - също.
Някои от генералите искат да нападат, но Грани Гейтс отказва.
Така му викат... Командир...
Защото е...
- Стар, разбрах.
Въпреки че е по-млад от мен, ако някой брои.
Роло, гъшата ми мазнина! Трябваше да я дам на Дензъл.
Има пациент с наранен ректум, трудно му е да се движи.
Ще ти донеса малко, лельо.
Няколко онейди пристигнаха, те ще имат.
Чудесно. После би ли я занесъл на Дензъл?
Или на сестра му?
С удоволствие!
- Благодаря ти.
Да вървим, Роло!
Роло!
Виждам, че си довел и приятеля си.
- Госпожице Хънтър.
Прекрасно е да Ви видя отново, Иън Мъри.
Донесох малко гъша мазнина.
Леля ми каза, че брат Ви търси.
Ще се зарадва, благодаря.
Напоследък е доста зает с болните и ранените.
Съжалявам, хлъзгава е.
Човекът, от когото я взех, каза, че е наистина мазна.
Необходимо е да сте над тези неща!
Какво казвате?
Извинявам се.
Да. Аз... Ние...
Вие... Ние не трябва да...
Не. Разбира се.
Естествено, че не трябва. Не е безопасно.
Знаете ли как се чувствам?
Не се притеснявам дали ме обичате.
По-скоро дали може да умрете затова.
- "Да умра затова"?
Дързък сте! Не съм казвала, че Ви обичам.
По-добре е, че не ме.
Смятам, че е препоръчително... Да не ме докосвате.
В противен случай... Ще ви обладая тук и сега.
И ще стане прекалено късно и за двама ни.
Вие ли сте г-жа Фрейзър?
Да, мога ли да Ви помогна?
Надявах се да завъртим малък бизнес.
Дочух, че имате запас от хинова кора. Вярно ли е?
Да, да не сте болен от малария?
- Не аз, но един джентълмен
под мое командване - да,
и то сериозно. Вярвах, че ще се съгласите на размяна.
Преди управлявах магазин, продаващ много аптекарски артикули
и лични и тоалетни принадлежности.
Опиева тинктура?
- Не бях сигурен кое ще Ви трябва.
Научил съм, че е най-добре да се даде избор на жената.
Имате ли още от това?
- Да, в палатката ми.
Постоянно ли имате нужда от него?
- Не го ползвам аз, ако това мислите.
Поне не в момента - сачма ме уцели в левия крак преди време.
Раздроби костта, бе доста болезнено.
Но оттогава съм отвикнал.
А на Вас непрекъснато ли Ви е нужно?
Освобождаването от болката е от по-важните неща, които мога да дам
на хората, които идват при мен. Не мога да излекувам всички, ясно е.
Забележително твърдение.
Повечето Ваши колеги обещават лек на почти всекиго.
Може да не казвам на пациентите си, но е добре и да познаваш границите си.
Дали? Не мислите ли, че признаването на подобни лимити
всъщност може да попречи някому да постигне всичко, което е възможно,
понеже човекът смята, че нещо не е възможно?
Възможно е да сте прав.
Предполагам, че ако не вярвахме,
че бихме реализирали неща отвъд разумните очаквания,
едва ли който и да е от нас би бил тук.
Сасенак.
Сър.
- Полковник!
С жена Ви обсъждахме философията на старанието.
Какво смятате? Дали умният познава границите си,
а дръзкият ги отрича?
Чувал съм, че обсегът на човек трябва да излиза извън схващанията му,
иначе за какво е небето?
- Превъзходно!
Сещате ли се къде сте го чул?
От поет...
Ако не се лъжа.
- Точно така.
Въпреки че не си спомням името му.
Това е перфектно изразено мнение.
Както и да е... Хинова кора!
Благодаря за размяната, г-н... Съжалявам, не знам ранга Ви.
Извинете ме, г-жо Фрейзър.
Какво ли смятате за човек, който ви се натрапва, без да се представи?
Майор генерал Бенедикт Арнолд.
На Вашите услуги, г-жо.
Сър.
Знам, че не трябваше да цитирам все още ненаписана поема.
Добре ли си, Клеър? Изглеждаш, сякаш ще припаднеш.
Не е изключено.
Ще се помолиш ли за мен, братко?
Опасявам се, че съм в голяма опасност.
- Така е.
Обаче се съмнявам молитвата да помогне.
Нямаш ли вече вяра в Него?
У Него имам в изобилие.
Но у теб - не чак толкова.
А за Иън Мъри да не коментирам.
Откъде знаеш?
- По-рано го видях да си тръгва.
И той ме забеляза, въпреки че се направи, че не е.
Какво ти каза?
Нищо.
Не много.
Рече ми...
Рече ми, че съм влюбена в него.
Прав ли е?
Как бих могла да бъда влюбена в такъв мъж?
Ако не беше...
Надали щеше да искаш да се помоля.
Ще му съобщя повече да не говори с теб, ако това желаеш.
Или да има предвид, че гледаш на него като на приятел, ако предпочиташ.
Тези ли са единствените варианти, които съзираш?
Аз бях изгонен от богомолческата група, не ти.
Но ако се омъжиш за човек като Иън Мъри,
теб няма да те приемат там.
Той е истински американец и великолепен войник.
Всички, освен Грани Гейтс, го харесват.
Има вражда между тях. Не знам заради какво,
но мъжете биха го следвали навсякъде.
- В даден момент ще се разочарова
и ще реши да смени страните. Ще почне да играе за британците.
Немислимо е американски генерал да се откаже от службата си.
Името му ще стане олицетворение за предател.
Ако след 200 години някой те предаде, го наричаш Бенедикт Арнолд.
Единствено с това ще бъде запомнен.
- Трябва ли да го позволим?
Знам само, че после ние ще спечелим.
А ако не...
Кога ще го стори?
Това е проблемът. Нямам представа.
Тази вечер имаме добри новини.
"Какви, Даниъл Морган?" Ще ви споделя!
От майор генерал Гейтс...
"Днес научихме за поправена несправедливост.
Полковник Джон Браун ни е върнал "Шугар Лоуф",
която британците сега наричат Маунт Дефайънс.
Нескопосан избор на име,
след като те не успяха да се противопоставят на настъплението ни.
Въпреки че не превзе отново Тикондерога,
полковник Браун задържа дузина британски офицери
и 140 британски пехотинеца.
И освободи 119 наши пленника."
И защо толкова мразим
британците, приятели?
- Досещам се какво следва.
Чух и го видях преди седмица.
- Кое?
Британската армия ми причини това. На един от своите!
Моето престъпление?
Офицер ме удари и му отвърнах!
На тях не им харесва да не им се мълчи!
Получих 499 камшика!
Броих ги!
Беше планирал 500, но изпусна един. Не му казах!
Дали знае?
Мисля, че може да усети у мен сродна душа.
Но не, не е наясно и че сме от една плът и кръв.
ВТОРА БИТКА ПРИ САРАТОГА 7 ОКТОМВРИ 1777 Г.
Стой!
Накарайте ги да се страхуват за черепите си!
Застреляйте генералите, момчета!
Не виждате ли кой е това? Саймън Фрейзър!
Застреляйте го!
- Господи... Братовчеде!
За краля и страната!
- За краля и страната!
Генерал Арнолд е прав.
Уважавам генерал Фрейзър и му се възхищавам, но е необходимо да умре.
С отряд от слепи ли си имам работа?
Полковник! Защо не го застреляте?
Огън!
Огън!
Улучих го!
След мен! Към редута!
Оттегляме се!
Оттегляме се!
Последвайте този глупак.
Ако оцелее, ще ни спечели битката.
Към редута!
Бързо!
Уилям!
Полковник!
Оправих крака Ви доколкото можах.
Лафетът ще Ви закара до болницата в Албъни.
На същото място бях прострелян и предния път.
Иска ми се сега да беше сърцето.
- Изпийте малко опиева тинктура.
Значи ще съм мъченик.
Ще ме запомнят.
Да.
Гейтс ще разказва историята за сражението
и няма да ме спомене. Както винаги досега.
Това ще е съзнателно пропускане на заслуги и факти.
Ограбва ме от чест и повишение.
Мога ли да бъда обвиняван, че мразя човека?
Г-жо Фрейзър...
Не Ви познавам добре, но нека Ви попитам...
Греша ли, като му се сърдя за тази обида?
Не. Ни най-малко.
Правилно си му отговорила.
Той е смел като всеки водач, когото съм срещал.
Надявам се, че не беше огромна грешка.
Джейми.
Видях го, Клеър.
Видях сина си.
- И?
Почти го застрелях.
Не бе ранен, когато за последно го съзрях.
Битката приключи.
Колко още ще чакаме британците да се предадат?
Вероятно дни.
Трябва да се договорят условията.
А аз ще спя, докато те не станат реалност.
Полковник Фрейзър, може ли да вляза?
Да, заповядайте.
Тук съм под знамето на примирието.
Говорете свободно.
От британския лагер поискаха присъствието Ви.
Генерал Саймън Фрейзър научи за Вас и пожела да Ви види...
Преди да стане твърде късно. Да Ви очаква ли?
Да. С жена ми ще дойдем.
Благодаря Ви. Аз ще ви съпроводя.
Родственикът Ви пристигна, сър.
Не му остава много време.
Много съжалявам, Джейми.
Сигурно съм ял нещо, което не е съгласно с мен.
Радвам се, че те зървам отново на тази земя.
Когато те видях предишния път, бяхме млади...
Тичахме след по-големите момчета с пръчки, по-големи от нас самите.
Тъй беше.
Извинявам се, че се стигна дотук.
Далеч от родата... Далеч от Шотландия...
Но сега имам близък човек при себе си.
И съм готов...
Да умра...
Заобиколен от своите другари.
Госпожо Фрейзър.
Уилям.
Лейтенант лорд Елсмиър.
Радвам се, че Ви откривам в добро здраве.
И аз - Вас.
Ще влезете ли?
- Вече се сбогувах.
Предполагам, че съпругът Ви е вътре? Братовчедът на генерал-майора?
За да го види, преди...
- Да.
Съжалявам за загубата Ви.
Благодаря.
Или имахте предвид сражението?
Неприятно е, Уилям, без значение кой печели.
Никой не споделя за тази част.
Това почва да ми се изяснява.
Да разбирам, че сте преживели много войни, г-жо Фрейзър?
Повече, отколкото би Ви се сторило възможно.
Отиде си.
Уилям е тук.
Къде е шапката Ви, Елсмиър?
- Приемете извинението ми, сър.
Безочлив бунтовник ми я простреля.
- Господи! Какъв късмет, че сте жив!
Струва ми се, че Ви дължа шапка...
Сър.
Видимо това е безочливият бунтовник, който Ви я е отнел.
Много любезно от негова страна!
Защо го направи?
Понеже, Клеър, за втори път в живота си
бях на косъм да убия сина си.
Първият бе в нощта на раждането му.
И изведнъж се замислих... "А ако при третия опит не пропусна?"
Реших, че трябва да опитам поне веднъж да поговоря с него...
Като мъж...
В случай, че е единственият ми шанс.
Е, сложете си я, капитане!
Все пак трябва да даваме добър пример на хората.
Капитан?
Още след първата битка ген. Фрейзър искаше да Ви направи такъв, но...
Ген. Бъргойн разписа заповедта тази вечер.
Той знаеше ли?
- Че тя вече е реалност?
Да, казах му.
Господи, студено е!
Недейте.
Джеймс Фрейзър каза, че трябва да държим палатката отворена.
Шотландска приказка за нуждата на душата от изход.
Роднината на генерал-майора е интересна личност.
Наистина.
Мъжете на Бъргойн трябва да оставят оръжията си
на бреговете на Хъдсън и да отплават за Англия.
Единственото условие за предаване е повече да не водят тази война.
Значи Уилям е в безопасност.
- Да.
Полковник Фрейзър.
- Генерал Гейтс.
Да поговорим?
- Разбира се.
Нуждая се от услуга.
С удоволствие, сър.
Наясно сте, че условията за предаване са постигнати.
Доста са щедри, ще се съгласите.
- Несъмнено.
Има още едно искане от Бъргойн, преди да разпише капитулацията.
Братовчед сте на ген. Саймън Фрейзър?
- Да.
В случай, че умре в чужбина, той е изразил желание
да бъде върнат в Шотландия, за да почива в мир там.
Искате да откарам тялото му у дома?
- Точно така.
Това е последната молба на Бъргойн.
Казва, че генералът много е бил обичан от хората си
и, знаейки за изпълненото му желание, ще се съгласят да напуснат боевете,
като няма да се чувстват, сякаш го изоставят.
Обезпечено ли е прибирането ми в Шотландия, сър?
Има блокада.
- Ще пътувате...
заедно с жена си на един от корабите на Негово Величество.
Имам ли съгласието Ви, полковник Фрейзър?
Напускаме войната!
С година закъснение, но...
Мечтата ни се сбъдва, сасенак!
Потегляме за Шотландия!
Шотландия?
- Да.
Толкова е далече!
Пътешествието най-вероятно ще бъде дълго и трудно.
Вярно е.
- Но трябва да стигна...
За да уважа свое обещание от преди много години.
Наистина трябва да изпълняваме дадените от нас думи.
И аз ще поискам нещо от Вас.
Ще се грижите ли за Роло, вместо мен?
Разбира се.
Не само защото го обожавам...
Но и понеже означава, че ще се завърнете.
Армията марширува на юг.
Съобщиха ми, че ще можете да ме намерите във Вали Фордж.
Вземи го, ще му е студено.
Обичам те.
- Ще го открия, Бри.
Ще го прибера вкъщи.
Вървете.
Чао, тате.
Добър Ви ден!
Красиво куче имате!
- Благодаря Ви, но не е мой.
Стопанинът му излезе извън страната.
Грижа се за него само, докато се завърне.
Харесва Ви. Не е такъв към всички.
Вашият приятел сигурно много Ви обича, щом оставя кучето си на Вас.
Надявам се скоро да се появи отново.
Роло ми липсва.
Уверена съм, че е по-щастлив с Рейчъл на сушата.
Бих продал душата си, за да съм на брега.
Искаш ли пак акупунктура?
- Ние представяме достойнството
на американската кауза на този кораб.
Няма да се разхождам наоколо, изглеждайки като бодливо прасе.
Достойнството на същата кауза ли видях по-рано да повръща сухарите си
в Ирландско море?
- Именно.
Това дали е каквото си мисля?
- Земя!
Шотландия!
ПРЕВОД И СУБТИТРИ Horatio
/ © Translator's Heaven 2023
Историята продължава през 2024 г.
В памет на Шинейд О'Конър