Stranger on the Run (1967) Свали субтитрите
Влакът идва, г-н Горман.
- Виждам.
Задръж го, докато се кача.
- Добре.
А къде е Маккей?
- Нагоре по линията.
Каза, че ще се върне до влака.
- Кажи му, че искам да го видя.
Какво си мислиш, че е това, хотел ли?
Хвърли го и ще те смачкам. Имаш късмет.
Колко далече е Банър, приятел?
- Вече си в него.
Имам късмет.
Извинете, господа.
По-добре ли си?
Не много.
Тук има ли къде да се пийне уиски?
- Ей там. Оттатък релсите.
А къде мога да намеря... Алма Бритън?
Не мога да ти кажа.
Трябва да се връщам на работа.
КАЧЕСТВЕНО УИСКИ ОТ КЕНТЪКИ
Днес е горещо.
- По това време обикновено е така.
Как мога да получа малко от това?
Като си купиш.
Или да поработиш за него. Плащам 20 цента на час.
Кажи ми, когато изкарам за две чашки.
Вдигни го.
Меркурио!
Наблюдавай го.
- Г-н Маккей, ето пощата.
И г-н Горман каза, че иска да ви види веднага.
Имате повече защитници на закона, отколкото жители.
Преди няколко месеца бяхме пламнали.
Явно има хора, които не харесват железницата.
Особено каубоите.
Но вече е свършено с това. Благодарение на компанията.
Там знаят как бързо да се оправят с тези неща.
По закона на железницата?
- Това е железничарски град.
Има депо, гара и водна кула.
Нещо за мен?
- Ако имаше, щях да ти кажа.
Кога си тръгваме от тук, Маккей?
Някой да ми е виждал списанието?
Някой да ми е виждал списанието?
Здравей, Джордж.
- Трябва да прочетеш това.
"Дивият" Бил Хийкок. Царят на стрелците."
Това Хийкок ли трябва да е? Видях го веднъж в Абълийн.
Хийкок погрешка застреля собствения си помощник.
Малко се обърка.
Така не се прави, Ларкин.
Ако искаш да ми четеш списанието, ме попитай.
По-добре преброй страниците.
Притеснява ли те нещо?
Може би.
Ще го кажеш ли буква по буква?
Как се пише "стрелец"?
С едно Ц или с две?
Достатъчно!
- Не ме спирай, Маккей.
Първо се оправи с мен, Ларкин.
Не бих пробвал отново.
Доста е тихо, нали?
Да вървим, Джордж.
Искам да говоря с теб, Маккей.
- Ларкин... разкарай се.
Е, имате около две минути.
- Ще почакат. Трябва да поговорим.
Вече казах всичко, но не ме слушахте.
Ти ме чуй.
Оставате в Банър. Продължавате да охранявате пътниците
и да защитавате интересите на железницата, докато не кажа друго.
Проблемът е... колко ще продължи?
Докато реша, че няма проблеми.
- Те са мъртви и погребани.
Заедно със Сам Докстатър.
Сигурни ли сте, че някоя птичка не е отлетяла?
Те са хора с приятели.
Когато излезете, какво виждате?
- Виждам един изгорен град.
На влака има само говеда. Добичетата на Докстатър.
Това пререкание с железницата трябва да приключи.
Просто е като две и две.
Струва ми се, че тук не си щастлив.
- Защо мислите така?
На колко години си?
Какво?
- На колко си? Кога си роден?
Добър съм, колкото винаги съм бил.
Той е човек, от когото можем да се лишим.
Орън остава тук.
Казваш, че това място е подходящо за вас, но искате да заминете.
Давам ти шанс да пуснеш един и какво ми казваш?
Плановете ми не включват да ме застрелят в гърба.
Имате ли представа какви хора работят за мен?
Не ми пука какви хора имаш. На компанията също.
Просто си вършете работата.
Горман!
Изчакайте за момент.
Там, до готварската палатка.
Човекът с прашния шлифер. Това е Лео Уийд.
Уби трима-четирима души. Прекара известно време в затвора.
А младежът до него е Джордж Блейлок. Той също е труден човек.
Уби човек за халба бира.
- Не съм чул нищичко от теб.
Другият е... Меркурио.
Справя се добре с ножа.
Проправил си е път от Чихуахуа, за да стигне до тук.
Заедно с още няколко души.
- Губиш си времето.
Още не сте чули за Ларкин.
Той е една от звездите ни. Замесен е в три или четири убийства.
И?
Има вероятност да има кръв и косми по стените горе.
Това си е твой проблем. Но ако има някакъв проблем
и някой попадне във вестниците или в съдебната зала,
ще кажем, че не сме и подозирали какви хора представят компанията.
Разбра ли?
И с вас ще е свършено.
- Качвайте се!
Запиши си го някъде, Маккей. И го научи наизуст.
Вини...
задължен съм ти за това, което каза за мен.
Няма за какво.
Задръжте...
Ето.
За ваше здраве!
Номерът е да не се закашляш.
Сега може и да оцелея.
Искате ли да поработите още?
- В колко часа е следващият влак?
Тук минава само един. В 8 ч. сутринта.
Смятайте, че сте си намерил хамалин. Само докато свърши бутилката.
Дълъг път сте изминали за няколко чашки уиски.
Познавате ли Бритън?
Бритън ли?
- Алма Бритън.
Не е тук.
- Преди няколко дни е била.
Замина.
- Сигурен ли сте?
Човекът ви каза, че е заминала.
Какво иска този? Какво се е случило с Алма Бритън?
Не знам. Казах ви, че замина.
Разминали сте се.
- Къде отиде?
Повярвайте, тя е добре.
Не знаете какво й се е случило, но е добре. Интересно.
Обсъждането приключи. Край.
Или чакайте влака си на друго място.
- Не съм сигурен, че ми трябва влак.
Господине... хванете влака.
Г-жо Джонсън? Мат.
Винсент се надяваше да намерите време да погледнете Ортега.
Става все по-зле.
- Ще дойда, когато получа заповед.
Ще влезеш ли, Мат? Ще се справим с бутилка сода.
Не, благодаря. Трябва да помогна на г-н Хочкис.
Г-н Хочкис не иска да го притесняваш.
Няма проблеми, госпожо, ние се разбираме добре.
Г-н Бърк?
С какво да ви помогна, госпожо?
Мога да се погрижа за вас.
Г-н Бърк!
- Добре, госпожо, обслужете се сама.
О, г-жо Джонсън, как сте?
Запознайте се с Бен. Днес е мой помощник.
Чиста риза и бръснар няма да му навредят.
И така... ето. Сега се връщам.
Г-жо Джонсън, говорих с кондуктора за Мат. Той се съгласи.
Благодаря, г-н Бърк. Това е добра новина.
Казахте ли на Мат?
- Още не.
Залогът е 50 цента.
Мат ще участва.
- А ти?
Не си вадя пистолета, освен ако не искам да убия някого, г-н Уийд.
Явно няма да разберем как си спечелил репутацията си.
Не, освен ако не се мислиш за голям късметлия.
Хайде, Джордж, стреляй първи.
Блейлок?
- Да?
Един човек в града пита за Алма.
И това какво ме засяга?
Реших, че ще искаш да знаеш.
Не е много добре.
Нали, Блейлок?
Опитах се да бъда учтив. Доколкото мога.
Нали така, Джордж?
- Да, учтив, доколкото може.
Още веднъж – за какво си дошъл тук?
Това си е моя работа.
- Знаеш ли, нещо, господинчо?
От устата ти вони на лошо уиски.
Може да е дошъл, за да стане градски пияница.
Не позволявай на лошото уиски да повлияе на преценката ти.
Разпитвал си за Алма Бритън? Защо?
Зададох ти въпрос и искам отговор!
Слушай ме внимателно, ще те попитам само още веднъж.
За какво си дошъл тук? Отговори ми!
Добре ли си?
Какво има?
Направи го и ще станеш на кучешка храна.
Благодаря.
- За нищо.
Защо си дошъл?
- Алма, нося ти нещо за ядене.
Изяж си го сам.
Знам, че не е като твоите манджи.
Не се опитвай да ме ласкаеш.
- Защо?
На момчетата им е мъчно за теб.
- Нека им е мъчно.
Няма да търпя да се държат така с мен.
Донесох ти бонбони.
Кой беше?
Трябва да предполагаш.
- Имам много ясно предположение.
Тогава по-добре ми кажи.
И какво, ще му се скараш ли?
- Ще отговаря пред закона.
Законът на компанията в града на компанията.
И какво ще спечеля от това? Същото, както винаги – нищо.
Не може да се държиш с една дама така, както той се държа с мен.
Ще си плати за това. Железницата също.
Виж! Искаш ли да ми видиш синините? Гледай!
Виж! Може би искаш да видиш още?
Ще накарам всеки един от тях да си плати.
Само се опитвам да помогна, Алма. Не искам да пострадаш отново.
Помисли си по-дълго време за това.
- Няма да съм тук достатъчно дълго.
Сега се разкарай, Маккей!
Посетители ли чакаш?
- Дойде, за да разбереш това, нали?
Предполагам, че няма да замесваш никого в нашите работи?
За какво?
Ще бъде глупаво.
Това е всичко
- Благодаря, г-н Бърк.
Готов ли си, Мат?
- Не забравяйте да го попитате.
За какво да ме питаш?
Г-н Бърк е говорил с кондуктора и... На влака няма продавач на сладки.
По пътя между Кловис и Лас Крусес.
- Продавач на сладки?
Г-н Бърк смята, че правя хубави сладки.
Ще продаваш и сандвичи, и сода...
- Изобщо ли не ме познаваш?
Мислиш, че не те познавам, но не е така.
Ти си на 17 и нищо не те интересува.
- Добре съм си.
Това е, което ти трябва – работа на влака.
Ще общуваш с хората, ще видиш свят.
И след известно време ще имаш...
- Мамо! Не, мамо...
Това изобщо не ме привлича.
А какво те привлича? Да си наемен стрелец за железницата?
Виж, хайде да не говорим за това насред улицата.
Е, тогава на път за вкъщи. Напомни ми да те подстрижа
преди да те вземат за овца.
- Мамо,
г-н Хочкис ме помоли да остана да вечеряме при китаеца.
Така ли?
- Да, и работата е там,
че вече му казах, че си съгласна.
Е... не искам да те мислят за лъжец.
Но след това веднага се прибираш?
- Да, мамо.
Блосъм може да роди по всяко време.
Мамо?
- Да?
Нищо. Пази се.
Тръгвай!
Как се чувстваш?
- Никога не съм бил по-добре.
Той имаше пистолет. Какво можеше да направиш?
Пистолетът не променя нищо. Нямам нужда от съчувствие.
Почивай си тогава.
Маккей питаше за теб. Два пъти.
Казах му, че спиш. Иска да говори с теб.
Какво иска да ми каже? Че Алма Бритън е напуснала града?
Струва ми се, че съм го чувал.
Какво значи това, г-н Бърк?
Знам само, че ако някой пита за Алма, трябва да кажа, че е заминала.
Така ми казаха, така казвам и аз.
- Винаги ли правите каквото ви кажат?
Казах ви, че този град е на железницата.
Една тяхна дума и ще си загубя бизнеса.
Смятате ли това за важно?
Обещах да направя услуга.
Дали това е важно? Не знам.
Знам само, че не мога да направя нищо без чужда помощ.
Ако искаш да ми направиш услуга, не ме въвличай в това.
Не е лесно да се спре.
Каква е разликата, няма да е за първи нито за последен път.
Съжалявам.
Какво се случи с нея, г-н Бърк?
Добре, добре... Какво може да се случи на момиче като нея?
Мъже? Тя е като котка – ако има колене, сяда в тях.
Слязоха тук, бяха шестима. Все едно настъпи Коледа.
Предвещаваха проблеми. Късмет е, че не стана по-зле.
Колко зле беше?
Един от тях я удари няколко пъти. Повярвай ми, не е много сериозно.
Тогава защо е цялата тази мистерия?
- Един специален агент наби жената.
А на тях не им трябват такива проблеми.
Виждаш ли това?
Онази барака?
Направи си услугата.
По дяволите, никой не трябва да е толкова гладен.
Реших го, когато бях на осем. Ето, излез и дъвчи това там.
Баща ти на нищо ли не те научи?
- На малко неща.
Спомням си, че веднъж ме учи как да се справям.
Както се оказа, той самият не беше много добър в това.
Една нощ го донесоха мъртъв у дома.
- Да, разказвал си ми.
Трябва да е било...
- Продадох часовника му и хапнахме.
Говори ли с Уийд?
Направих го.
- И помогна ли?
Само едно нещо ще помогне и това е да се разкараме от тук.
Чу ли какво каза стария Горман?
Тук има само жега и пустиня. Не правим друго, освен да се потим.
Това може да те побърка.
Нося тази значка отдавна.
Не искам да я загубя защото Лео Уийд е получил топлинен удар.
Но не е само Уийд, всички са получили.
Трябва да се разсеят с нещо.
- Защо не организираш уроци по танци?
Мислех си за... лов. Като в Юта.
Имаше диви кучета.
Какво?
- Диви кучета.
Беше ме завладял изцяло. Всичко, което правех, е да тичам.
Беше преследване до пълно изтощение.
Е, Орън, тук няма диви кучета.
А ми се иска да имаше няколко.
Ако не можеш да помогнеш, защо просто не замълчиш?
Искаш ли да говорим за нещо, Вини?
Прекарах почти половината си живот в тези дрехи и не искам да ги губя.
Бях на 15 години, когато започнах да прекарвам стомана.
Нищо не ми е дадено даром.
- Знам.
Бях момче за всичко, после помощник, след това специален агент.
Е, ти си в течение.
Когато бях малък, стоях пред големите къщи в Денвър.
Гледах каретите, които влизаха и излизаха.
Чувах музиката.
Музика.
Казах си, че искам да имам всичко това, Орън,
и че никой няма да ме спре. Не и Лео Уийд.
А Горман?
Никой.
Г-це Бритън?
Г-це Бритън, вие не ме познавате, но аз съм приятел на вашите братя.
Г-це Бритън?
Г-це Бритън.
Меркурио! Казаха ми, че си добър следотърсач.
Така е, сеньор. Натам.
- Г-н Маккей.
Казах ти, Вини, има полза от него.
- Да.
Сутрешна разходка ли си правите, г-н Чембърлейн?
Беше мъртва, когато отидох. Това е истината.
Истината?
- Оставете човека да се изкаже.
Ще ви обясня... Познавах брат й. Той получи писмо от нея в Кловис.
Срещнах го там, в затвора.
Пишеше му, че има нужда от помощ, за да се измъкне от града.
Трябва да ми повярвате. Исках само да й помогна да хване влака.
Това беше само идея, разбирате ли, след две чашки...
Какво има да обсъждаме? Дошъл е и я е убил.
Не сме напълно сигурни в това.
- Ако не е убиец, защо бяга?
Какво прави тук? Аз казвам да го обесим веднага.
Какво да правим, сеньор?
- Обесете го.
Вини, ще им позволиш ли да го направят?
Сетих се, че ти дължа извинение.
Блейлок, забрави за въжето и ми доведи твоя кон.
Веднага.
Другите се отдръпнете.
Добре, качвай се.
Не разбирам.
Чихуахуа е някъде натам. Възползвай се от шанса.
Щом казвате, че съм я убил, докажете го в съда.
Това не е вариант нито за теб, нито за мен.
Някои от тези момчета много харесваха Алма,
така че по-добре... се качвай.
Защо го пусна?
- Само за да му даде преднина.
Това е нещо като игра.
- Игра ли?
Наречи я "Диви кучета".
Изправи се!
Просто исках малко кафе.
- Задръж, Докстатър!
За какво е цялата тази врява?
- Той работи за компанията.
Той ли?
- Това е кон на компанията.
Значи го е откраднал.
- Този човек го изхвърлиха от влака.
Остави пушката, Арли, той ми е приятел.
Какво правиш тук? Това не е място за пияници.
Колко назад са според теб?
- На около два-три часа.
Не се самоубивай, имаш много време.
Освен това Докстатър ще обмисли всичко.
Какво ще обмисли?
Може би вече си чувал името Докстатър.
Онези железничари убиха брат му преди няколко месеца.
Племенникът му също. Рой.
Наречи го "разплата".
Не е по моята част, просто искам да се махна.
Знаеш, че не могат да те гонят, ако не бягаш.
Това са само думи.
- Не ти казвам какво да правиш.
Казваш ми.
- Само това.
Когато някой те попита какъв си, му отговаряш "Мъж съм".
И ако има нещо, което разбрах,
е, че рано или късно идва ден, когато някой друг ще ти каже: "Докажи го."
Това няма как да се избегне.
А ако този ден ме подмине?
- Значи имаш късмет, приятелю,
защото ще имаш още един шанс.
Забелязахме ги да отиват към реката. Искаш ли да се позабавляваш?
Той не иска да участва.
- Вече участваш,
независимо дали ти харесва или не.
Те всички ли са самохвалци?
- Не, не всички.
Някои са наистина убийци. Такива като Били Барни и Алисън.
Те обичат да убиват и имат нужда от това.
Както някои други имат нужда от уиски.
Можеш да видиш безумието в очите им.
За това няма лек.
Понякога срещаш и истински хора, като Еди Мастърсън или Тилман.
Или него.
Питахте ли го за мен?
- Дай ми още клонки.
Да, той все още мисли. Може би защото си твърде млад.
Не по-млад от него, когато се захвана с това.
Изпратиха го в моята група при прохода Ратуун.
Беше зелен като трева.
Разказвам му за старите времена за Ратуун и Боулдър.
Каза ли му как свали стария Люк Боулдър от гърба ми?
Той беше ужасен човек.
Бездушен.
Никога не ми е харесвал.
- На мен също.
Особено когато се опита да ми пререже гърлото...
Побързайте!
Това е Чембърлейн!
По конете!
Май си е намерил приятели. Слизайте и се скрийте при скалите!
Махни се от тук, момче! Хайде!
Спомни си какво ти казах. Натискай спусъка леко и плавно.
И имай предвид, че този пистолет бие малко наляво.
Не се тревожи. Първият път винаги е така.
Хей, Меркурио! Радваш ли се, че се присъедини към железницата?
Как иначе мога да убия толкова много грингоси и да ми платят за това?
Орън!
Ще ме прикриваш ли?
Чу ли ме?
- Да, Вини.
Какво трябваше да правиш?
- Какво? Прикривам те, Вини.
Правя каквото ми каза.
- Така ли? Онзи едва не ме уби.
Арти! Арти Докстатър!
Той е мъртъв!
А другите?
- Всички са мъртви.
Тогава по-добре се предай...
Рамото ли?
- Просто ме издърпай.
Добре ли си, Вини?
Какво му има?
- Изкълчи си глезена.
Е... отървахме се от тях.
Най-вероятно няма да си върнат конете до сутринта.
Длъжник съм ти.
Ти ли си длъжник?
Наистина ли не разбираш?
- Какво?
Колко смело постъпи на онзи хълм. Подаде ми ръка.
Бях уплашен до смърт.
Без страх няма слава.
Само миговете, когато си уплашен до смърт,
наистина имат значение.
Достатъчно!
Приближи се, за да мога да те видя.
Я виж ти!
Познаваме ли се?
Все още имаш нужда от чиста риза и бръснар.
Предполагам, че изглежда, все едно ще крада кон.
Мина ми подобна мисъл.
Оставих ви моя кон. Вързах го за едно дърво ей там.
Много мило. Влизай тук.
Не искам да нараня никого, госпожо.
- Точно това искаше.
Със сигурност си конекрадец и кой знае какво още.
Имаш наглостта да стоиш тук посред нощ и да ми казваш,
че не искаш да нараниш никого.
- Имах нужда от кон, това е всичко.
Това трябва ли да ме успокоява?
- Няма причина да се вълнувате.
Не се вълнувам. Уверявам те, че съм спокойна.
Напълно спокойна съм. И ще ти докажа, че този куршум е зареден... Пистолет.
Тази крава е в беда.
- Ти също.
От колко време е така?
- Сложи ръцете си зад гърба.
Господине!
- Я остави това.
Забелязвам, че си доста смел, когато си срещу жена.
За това ли искаш да говорим или ще направиш нещо за животното?
Умира. Знаеш ли това?
За какво мислиш, че дойдох тук?
- С пистолет?
Толкова много крави ли имаш, че можеш да жертваш една?
Донеси ми фенера.
Застанал е напречно. Малкият глупак се е усукал.
Можеш ли да й помогнеш?
- Ще ми трябва вода, сапун,
парцали и лубрикант.
- Какво?
Имаш ли рициново масло?
Да
- Донеси го.
Това е уиски. Дадох й, за да я успокоя.
Кой си ти?
- Човекът, който дойде,
за да спаси кравата ти. Размърдай се.
Спокойно, момиче, спокойно.
Съжалявам, Джордж.
За какво? Всички ще умрем.
Усещам, че има нещо в мен.
В дисагите ми има... един адрес.
На една дама в Роанок.
Ако ми се случи нещо, ще съм ти благодарен, ако...
Нищо няма да ти се случи.
Просто й пиши и й кажи, че...
- Нищо няма да ти се случи.
Маккей! Трябва да закараме Джордж в Банър. Ранен е лошо.
Г-н Маккей, вкъщи имам каруца. Не е далеч, мога да я взема.
Добре, Мат, направи го.
Да, господине.
- Мат?
Защо не закачиш това на ризата си за късмет?
Да, господине.
- По-добре да отида с него.
Не мисля така, Уийд. Ти стой тук и се грижи за Джордж.
Ще тръгнем на юг, по техните следи. Хайде, Ларкин.
Ако отидем, това ще свърши зле, Вини.
Блейлок е ранен, Меркурио е мъртъв.
Нищо не е безплатно.
- Казвам, че ловът приключи.
Ще свърши, когато доведа онзи върху гърба на коня.
Това вече не е игра, нали?
Не се увличай прекалено, Вини. Не позволявай това да се случи.
Имаш прекрасно биче.
Донесох ти някои неща. Бяха на съпруга ми.
Задължен съм ти.
Това, което казах снощи,
че си по-смел, когато си срещу жена, беше грешно от моя страна.
Как се казваш?
- Валверда.
Кажи ми, Валверда, можеш ли да подстригваш?
Понякога. Подстригвам Мат, когато мога да го хвана.
Сигурен ли си, че не си го видял с хората на Маккей?
Не мога да кажа, че съм сигурен, защото имаше мъгла.
Със сигурност е бил с тях. Знам го.
Може и да е така.
Е... закуската е след 15 минути.
Шунка с лютив сос.
Благодаря, но не мисля, че ще остана.
- Трябва да хапнеш.
Останах повече от необходимото.
- О, имаш време.
Виждаш ли онзи хълм?
От него се вижда на десет мили, ако идва някой.
Когато съмна, отидох да погледна.
Съпругът ти?
Почина преди десет години през май.
От какво?
- Предполагам, че му е дошло времето.
Не бях първата му жена. Дори не и втората.
Той беше на 59 години, когато се омъжих за него.
А ти на колко беше?
- На 16. Но никога не съм съжалявала.
Един добър човек ме избра за своя жена. Гордея се с това.
Да си женен, да имаш някой,
означава много, г-н Чембърлейн.
- Знам.
Женен ли си?
Тя умря. Беше убита.
Съжалявам.
Беше отдавна.
Вътре ще намериш и бельо, и чорапи.
Но не се бави много.
- Бих искал да се изкъпя.
Обслужи се, няма да надничам.
Защо казах това? За Бога!
Ето.
Помпата има нужда от ремонт. Някой трябва да я поправи.
Чакам ковача да дойде, но все не идва.
Доста му е далече, предполагам.
- Малко.
Тук е доста самотно.
- Понякога да.
Но съм имала и хубави моменти.
На Коледа винаги отсичахме елха и я украсявахме.
Празнувахме рождени дни, специални поводи.
Винаги правех бонбони или изпичах торта.
И когато г-н Джонсън беше жив, понякога устройвахме празненства.
Имахме цигулка и аз свирех на нея.
Беше от черешово дърво. Много деликатен инструмент.
Е... по-добре да тръгвам.
Да.
Може да вземеш Кестен.
Той е добър кон и няма да ти създава проблеми.
Ще ти го върна веднага, щом мога.
Просто ми пиши къде е.
Пиши до Банър. Г-жа Валверда Джонсън.
Да ти го напиша ли?
- Ще го запомня.
Добре.
Всичко трябва да се разглоби и да се почисти от ръждата.
Наистина имаш хубав дом.
Е... по-добре тръгвай.
Да.
Все още ми дължиш едно подстригване.
Това е обещание. Може би някой ден, когато...
Мат! Крайно време беше да се прибереш.
Колко забавно.
Казах си: "Мат, не минавай през долината, а прехвърли билото."
Нещо ми подсказа.
- Остави пистолета и ще ти обясня.
Мамо, късмет е, че не те намерих да плуваш в собствената ти кръв.
Дръжте си ръцете горе, господине. Знаеш ли кой е и какво е направил?
Той спаси Блосъм. Имаме чудесно биче благодарение на него.
Той уби Алма Бритън.
- Глупости!
Откъде знаеш?
- Знам и това е.
На негова страна ли си?
- Щях да застрелям кравата.
Снощи този човек ни направи услуга, а можеше вече да е далече.
Изглеждате различно, господине.
Защо носи дрехите на баща ми?
Не ми говори по този начин! Нито сега, нито когато пораснеш!
Сега по-добре се почисти, младежо. И махни това нещо от ризата си.
Съжалявам, мамо. Излезте!
Не мисля така, синко.
Прави каквото ти казвам! В името на закона.
Все още не мисля така.
- Недейте, господине!
Ще ви убия! Кълна се, че ще го направя!
Това е нещо, което малко мъже могат да направят, а момчета още по-малко.
Аз не съм момче. Ще сгрешиш, ако ме мислиш за такъв.
Г-жо Джонсън.
Я, каква изненада!
Не беше лоша идея да го последвам. Слизай!
Мат, обърни каруцата.
Джордж, доведох г-жа Джонсън. Тя ще се погрижи за теб.
Как си?
- Коремът ми се пълни с кръв.
Ще те закараме в Банър. Сутринта ще дойде лекар от Кловис.
Изпрати съобщение щом стигнем. Хочкис, помогни ми.
Ще намеря Маккей.
Не те съветвам. Освен ако не искаш да умреш.
Той няма да е много щастлив от това.
Какво?
Кой?
Как се казва онзи, който управлява тази малка армия?
Ако говориш за Вини Маккей, имай предвид, че ми е приятел.
Какво смяташ, че ще направи, ще ме застреля при опит за бягство?
Разбра ме погрешно. Хванахме те. Всичко свърши.
Защо трябва да те убива?
- Може би заради наранена гордост.
Стори ми се, че му харесва да убива хора.
Какво искаш?
- Само да се махна от тук.
В Банър има влак в посока юг в 8 ч. сутринта.
Не трябва да е много трудно да се качиш на него.
Задължен съм ти.
- Няма нужда.
Как?
Не знам.
Предполагам, че съм бил разсеян.
Открих следата му.
На север.
Приключвайте тук и да тръгваме.
Вини, пусни го да си тръгне.
Той уби Алма Бритън.
- Наистина ли?
По-добре ми повярвай.
Проблемът е, че не ти вярвам.
Знам, че така ще е много по-лесно.
Книгата е затворена и не се задават въпроси.
Но, Вини, ти говориш за убийство на човек.
Точно така.
Държиш се така, сякаш никога не си убивал.
Никога не съм убивал.
Предполагам, че може би съм...
твърде старо куче, за да се науча.
Искаш ли да знаеш какво правят старите кучета?
Лежат на слънце и започват да се вмирисват,
докато някой не ги избави от мъките им.
По-добре свикни да носиш очилата, старче.
Тези, които държиш в горния си джоб.
Знам за тях от известно време.
Проблемът е, че вече не помагат много.
Тогава ми кажи нещо, Орън...
За какво си ми?
Добър въпрос, Вини. Много добър въпрос.
Помогни ми, Мат.
Мат?
Току-що получих съобщение от г-н Маккей.
Закачил се е на жицата близо до прохода Трейнър.
"Б. Чембърлейн. Издирван за убийството на Алма Бритън.
Насочва се към Банър. Трябва да се счита за опасен.
"Маккей. Специален агент."
Добре, събуди всички, които откриеш.
Мат!
Това твоя работа ли е?
- Предполагам, че да.
Виж, мамо, аз не съм нито фермер, нито продавач на сладкиши.
Ако това те наранява, съжалявам, но това искам да правя.
Ти си на 17 години. Как можеш да знаеш какво искаш?
Просто знам и това е. Когато си с хора като Винс Маккей...
Не знам как да го кажа, но хората като него са особени и аз съм с тях.
Ти не си като тях и никога няма да бъдеш.
Безполезно е.
- Карл Трейнър ти предложи нещо.
Да му помогнеш за клането. Можа ли да заколиш? Искаше ли го?
Мамо, това беше различно!
Трябва да си твърд, корав и безсърдечен,
иначе ще свършиш зле.
Трябва да тръгвам.
А ако те помоля да не го правиш?
Не ме моли за това.
- Но те моля.
Заради мен? Или за него?
Ти просто... не разбираш.
Така ли?
Хей, виж там! Това кон ли е?
Г-н заместник.
- Побързайте! Размърдайте се!
Сеньор. Г-н заместник.
Г-н заместник...
- Виж коня.
Това е нашият кон. Той е тук.
Трябва да е някъде наоколо.
Спри! Спри ти казвам!
Спри! Спри!
Спрете огъня!
Мамо?
Мамо, добре ли си?
Мамо?
Мамо, бягай!
- Ще остана тук.
А вие по-добре се прибирайте.
Той има пистолет и ще го използва, ако се наложи.
Г-н Бърк, заобиколете. Минете с някой от другата страна.
Това ти ли си, Ейбрахам Бърк?
- Да, госпожо.
Би трябвало да се срамуваш.
Мамо!
Малък глупак!
Винсент Маккей. Това е представата му за велик човек.
Едно нещо е сигурно, че не мога да остана тук завинаги.
Изпратих да повикат шерифа от Кловис.
Позицията тук е добра.
Виждат се едновременно предната и задната врата.
Федерален шериф?
- Да. Когато повиках лекаря.
Стори ми се добра идея.
Ще е тук сутринта. С влака в 8 ч.
Маккей ще пристигне преди него.
Ще се тревожим за това, когато се случи.
Валверда, слушай. Благодаря за всичко, което направи.
Оценявам го, но ще съм ти задължен, ако си тръгнеш веднага.
Това е изключено.
- Когато Маккей дойде,
ще има стрелба, независимо дали си тук.
Тогава така да бъде.
Не искам да мислиш, че съм неблагодарен, но...
Махай се от тук, чу ли? Аз съм нищо за теб, ти за мен – също.
Няма причина да оставаш.
Не исках...
да показвам, че има.
Съжалявам.
- Недей.
Някога обичах една жена.
Не минава ден, в който да не мисля за нея.
Така стоят нещата.
Горе има ранен.
По-добре да отида да го видя.
Маккей идва.
Идват. Четирима са.
Ще те помоля още веднъж...
Нищо няма да ми се случи.
- А ако се случи?
Тогава вината ще е моя. Няма за какво да се обвиняваш.
Няма.
- Точно така.
Чуй ме, една жена беше убита заради мен.
Не искам още една.
- Жена ти.
Не исках да те разстройвам.
Учех за ветеринар в Салина.
Имахме малък магазин. Галантерия, платове...
Няма значение.
- Веднъж в него влезе един тип.
Нищо особено, кльощав, с бутилка уиски в ръка.
Беше досаден, затова го изхвърлих.
Стоя на улицата около половин час.
Знаех, че се кани да направи нещо.
Трябваше да си взема пистолета, но нямах смелост.
Накрая стреля два пъти през прозореца и избяга.
Единият куршум я уцели в гърлото. Тя дори не извика.
Беше рикоширал в кафемелачката.
И обвиняваш себе си.
- Имаш ли по-добра идея?
Човекът, който я е застрелял! Или кафемелачката.
Тя умря, защото ме беше страх да изляза.
Не трябва да го казваш.
- Не мога да се самозалъгвам.
Можеш просто да си простиш.
Или ти харесва да живееш така?
Да седиш по баровете и да се самосъжаляваш.
Мислиш ли, че си единственият, който някога е изпитал страх?
По цял ден, всеки ден, седем дни в седмицата.
Кой не го прави?
Уийд, скрий се зад каруцата.
Махнете се от улицата. Старче, отиди с момчето там.
Да тръгваме!
Ларкин.
Чембърлейн?
Внимавай! Казах ти, че майка ми е там!
Госпожо, по-добре излезте.
Легнете на пода и се пазете от прозорците. Чувате ли ме?
Ларкин?
Влез през задната врата и го изкарай.
Уийд! Прикривай го!
Хайде, движи се.
Само още 20 минути.
Ларкин! Хей, какво...
Ти ли направи това?
- Както каза Хочкис...
малко се обърках.
Защо, Лео?
Трябваше да се направи.
- Кой я уби?
Тя беше... уличница.
Малка... мръсна уличница.
Кой я уби, Лео? Ти ли?
Тя крещеше.
Крещеше...
Проблемът беше,
че умря... твърде бързо.
Повикай, Вини!
Това, което казах снощи за жена ми...
Иска ми се да не беше така.
Моля те, спри да говориш за това. Моля те!
Съчувствам ти. Нищо повече.
Чембърлейн?
Чембърлейн, по-добре излез или ще те подпаля.
Маккей, майка ми!
Не! Казах ти, майка ми е там!
Какво ще правиш?
- И ушите ли ти се повредиха?
В лоша форма си.
- Казах ти, че Уийд уби Алма!
Няма нужда да го правиш!
- Огледай се наоколо, старче.
Не виждаш ли причина?
- Бяха само приказки, нали?
За къщата в Денвър! Никога няма да напуснеш!
Харесва ти да ловуваш и убиваш! Започна да го харесваш, нали?
Имаш нужда от това!
Чембърлейн!
Чембърлейн, имаш една минута!
Е, беше добър опит.
Добре, Маккей.
Само за протокола, Маккей, нямам пистолет.
Маккей, не можеш!
Идваш ли?
превод и субтитри НИКЧО