Vokzal dlya dvoikh a.k.a. Railway station for Two (1983) (Vokzal dlya dvoikh (1983)/Vokzal dlya dvoikh (1983) - 1.srt) Свали субтитрите
Девяткин? – Тук!
Блохин! – Тук!
Рябинин? – Тук!
Др. капитан, вечерната проверка на 2-ри отряд е проведена.
Незаконно отсъстващи лица няма!
Вечерната проверка на 3-ти отряд е проведена.
Вечерната проверка на 4-ти отряд е проведена.
Да се отведат по общежитията! – Слушам!
Отряд! Наляво, ходом марш!
Рябинин, останете! Елате насам!
Искам да ви зарадвам. Жена ви е пристигнала.
Защо? – Моли за свиждане.
Не съм я викал. Не искам свиждане!
Какво ви става? Лашкала се е 7000 км с влак.
И 2 часа със самолет е летяла. И денонощие на камион!
Нека! Няма да отида! – Ще отидете!
Ще отидете, и то без конвой. Имам ви доверие.
Къде ще ходя? – Наела е стая в селото. Ето адреса.
И да го съчетаем с полезното, ще минете през Иван Герасимович,
ще вземете акордеона от ремонт. Нали сте музикант,
а и ще проверите как са го оправили. – Слушам!
Можете да откажете да идете на свиждането с жена си,
но да откажете да отидете за акордеона, нямате право!
И имайте предвид, Рябинин, точно в 8 да сте в строя.
Пропускът ви е до сутрешната проверка.
Закъснението се смята за бягство. Вървете!
Селото поне близо ли е? – Не е далеч – 9-10 км.
И не помисляй да внасяш алкохол, ножчета, пари.
И без друго ще ги намеря. – Вече се уверих.
И така! Пропускът ти е до 8 сутринта. Бъди точен!
Закъснението е бягство! Ще лежиш допълнително. Тръгвай!
ЛЮДМИЛА ГУРЧЕНКО
и ОЛЕГ БАСИЛАШВИЛИ
във филма на ЕЛДАР РЯЗАНОВ
ГАРА ЗА ДВАМА
Сценарий ЕМИЛ БРАГИНСКИ и ЕЛДАР РЯЗАНОВ
Оператор ВАДИМ АЛИСОВ
Музика АНДРЕЙ ПЕТРОВ
Текст на песента ЕЛДАР РЯЗАНОВ
В останалите роли
НИКИТА МИХАЛКОВ
НОНА МОРДЮКОВА
МИХАИЛ КОНОНОВ
АНАСТАСИЯ ВОЗНЕСЕНСКА ТАТЯНА ДОГИЛЕВА и др.
Другари пътници, влакът ни пристига в град Заступинск.
Престоят е 20 минути.
Юра, запази ми място!
Какво ще ни дадат за ядене? – Подай солта!
Добър ден, другари, добър апетит!
Девойче! – Минутка!
Девойче! Може ли минерална вода? – Нямаме!
А зеленчукова салата? – Салата към обяда не се полага!
Може ли нещо диетично? – Минутка!
Бъдете любезна, дайте виличка? – Виличка?
Може ли нещо диетично? – Виличката, моля!
Докато ви приготвят диетичното, влакът ви ще замине!
А тези с язвите си седят у дома, не ходят по ресторанти.
Само от вида на храната може да получиш язва.
При всички ли така? – Обядът е по рубла и двадесет!
Може ли бутилка бира? – Бира не сервираме!
Не мога да го ям това!
Госпожице, вземете си рублата и двадесет.
Хванете си, моля! – Благодаря!
А парите? – За такъв обяд
не ние, а вие трябва да ни платите!
Парите са на масата!
Кой взе парите?
Трябва да си взимате парите предварително.
Е, добре. Кой взе парите?!
Другари, момичета! Благодаря!
Един вече замина! Край, един замина!
Момичета, всички плащайте, моля!
Можеш ли да си представиш, ей там седеше един такъв – мутра!
А вие накъде? – Аз не съм ял!
Как? – Ето го там си стои обядът ми!
А аз откъде да знам, яли ли сте, или не? 1,20, моля!
Погледни, не съм го докосвал. – Откъде да знам?
Да съм ял това? Това вече веднъж са го яли!
Но защо? Как? – Я без тия номерца!
Какви номерца? – 1,20! Плащайте!
Не съм ял и няма да плащам! Закъснявам за влака.
Ние не изкарваме толкова, че да ви плащаме на всички!
Вие от ресторантите?! За всички ни можете да платите!
Пуснете ме! Закъснявам за влака!
Я сядайте! Да дойде милиция! – Викай милиция!
Да дойде цялата ви милиция! Няма да платя!
Няма да платите? Ще платите! – Ще видим!
Ще видим! Викайте милиция! – И още как ще повикаме.
Николаша, ето не плаща. – Няма да платя! Не съм ял!
Яде! – Не съм. Въпросът е принципен!
Николаша, ето този ме помоли за нещо диетично.
Казвам му, че няма да смогнем.
Тогава той изяде "комплексния" обяд. – Не съм ял!
Другари, ще направим разследване! – И как ще стане това?
Ще ми изследвате кръв и урина, или какво?
Изяде го, а не иска да плати! – Не съм ял! Как не ви е срам?
Сега ще съставим протокол. Така и така, рубла и двадесет.
Работата не е в парите, а в това, че не съм ял! Работата е в принципа.
Не съм ял! – Ял сте и още как!
Докато пишете протокола, влакът ми ще замине!
Спокойно, това го правя бързо. Кой е вашият влак?
За Душанбе. – Ха-ха, ама той вече замина.
Какво? – Замина.
Стой!
Спрете влака!
Край, падна ми! Сега вече ще си получа неговата рубла и двадесет.
Николаша, след мен!
По това как метеш, хората съдят за града.
Другарю началник! – Аз съм заместник.
Разбирате ли какво става?
Седя си, а тя иска пари за обяд, който не съм ял!
Работата не е за 1,20, а в принципа!
Седя си в ресторанта, а там не може да се яде!
Вижте, аз не ходя по ресторанти, обядвам у дома.
Жена ми готви страхотно. Ресторантите са си съвсем друго ведомство.
Прекрасно! Но заради нея си изпуснах влака.
Трябва да съм в Грибоедов на всяка цена!
Скъпи др. пътник! Пътуваш ли, бъди внимателен!
Железницата е точност, комфорт, чистота, разбирате ли?
Следващият влак, който минава през Грибоедов, е Фрузенският.
Той пристига в 20,46. – Ама билетът ми остана във влака.
Е, ще дадете ли най-накрая 1,20, или ще пишем протокол?
Иван Кузмич, уж приличен човек... – Така.
А ограбва горката сервитьорка – не си плати обяда!
Ясно. Николаша, вие се разберете по този въпрос.
Вера, какво става с нашите неща... – 5 бутилчици, както се разбрахме.
Що се отнася до билета, елате 15 мин. преди тръгването на влака
и ще измислим нещо, ще уредим.
А ако не плати, ние ще го уредим, а, Иван Кузмич?
По-добре си платете, с протокола ще е по-скъпо.
Ето ви три рубли за това, че не ядох.
Не ми връщайте!
Е, вземете си рестото! – Това е да се почерпите.
Аз пък може да не взимам бакшиш. – Простете! Не знаех.
Сигурно не удряте и в сметката? – Може би.
Др. лейтенант, вие сте свидетел, че съм му върнала скапаното ресто.
Ето! Сега са ни чисти сметките.
Петюша, привет!
Пачарва!
Бъдете добра, ако не ви затруднява, да ми кажете
кои маси не са ваши, за да седна там?
Онези. – Много благодаря!
Люда, обслужи другаря,
но вземи парите предварително – не обича да плаща.
Обслужи си го ти, Шурик е при мен.
Здрасти, Шурик! – Разкарай се!
Шурик, ще ни попееш ли довечера?
Чистак нова съм ви приготвил. – О, колко интересно, Шурик!
Опомни се! – Какво има?
Опомни се, ти казвам. – Ама какво има?
Какво правиш посред бял ден?
Поръчвайте! – Кавгаджийка!
От вашите ръце няма да ям до края на живота си!
Шурик, какво толкоз съм му сторила? – Аз бих го убил с таблата.
... повтарям. За студентския отряд от педагогическия институт,
купоните за храна се раздават в зала номер две.
Гражданите, изгубили детенце с червени ботушки,
спешно да се явят при дежурния на гарата. Повтарям...
Дайте ми менюто! Веднага! – Охо, колко е принципен.
Нали нямаше никога да ядете нещо, поднесено от мен?
Бюфетът е затворен.
А сте гладен, така ли? – Много съм гладен.
Не съм ял от гадния ви борш, надявам се вече разбирате.
А щом не сте яли от него, откъде знаете, че е гаден?
Уморих се от вас. Донесете нещо диетично.
Е, добре. Тъй като и аз имам
известна вина, че останахте тук,
ще ви обслужа като скъп гост на нашия град. Дръжте.
Благодаря. Знаете ли, инструктирани сме
да обслужваме добре пристигащите, за разлика от преминаващите,
понеже ресторантът ни е визитна картичка на града.
От диетичните имаме само пиле. – Отлично.
Ще ви платя и предварително.
Непременно. – Понеже съм неблагонадежден.
Донесете и минерална вода, моля. – Добре.
Не може да има по-лошо настроение.
Пилето ни едва ли ще ви подобри настроението. 2,78.
Вземете.
Сима, кюфтетата загарят.
Шурик!
Музика за клиента, моля. – Схванах намека. Ето.
Приятен апетит. – Вися тук заради вас.
Дано ви изгори ресторантът, заедно с гарата и пилето.
По дяволите! – Много ли е жилаво?
Сигурно пилето е било сервитьорка в ресторанта ви.
Разбирам, също толкова гадно. – Имате право.
И оркестър ли си имате да свири? – Задължително. И то много силно.
А багажът ви замина за Грибоедов без вас, а?
Не, вещите ми са с мен. Щях да остана в Грибоедов два дни.
Сега заради вас губя единия.
Ако знаехте колко означава за мен този ден!
Извинете, девойче, как се казвате? – Девойче.
Девойче, девойче...
Недостъпно девойче, особено за преминаващи.
Не се и канех да ви атакувам. – Говорете си. Всички сте еднакви.
Каквито в началото ний бяхме,
сега не е така, изгубихме живеца.
Вера, щях да забравя. В павилиона са пуснали са югославски шампоан.
От синичкия? – Да, от него.
Косата така расте от него, невероятно, аз си купих десет броя.
Глупачка.
Звънне ли следователят, в никакъв случай не му казвай къде съм.
Измисли нещо, но да е убедително. В понеделник сутринта съм в Москва.
Какво ме интересува кога ще докарат дъските за оградата?
За какво мислиш сега? Спрете да подслушвате!
Не говорех на теб! Тук се мотае една... отвратителна.
Все едно, няма да живея на тая вила. Ще живея зад друга ограда.
Обади се на татко и му кажи, че ще съм там утре сутринта.
Не се тревожи за мен.
Добре съм, добре съм.
Целувам те.
За какво са ви толкова шампоани? Супите ни ли ще застройвате?
Господи, истински варвари! – Вашата – с удоволствие.
Повтарям: на вниманието на делегатите на конференцията.
Конференция няма да има.
Обратните билети са на втора каса.
Гражданинът с карираното сако, махнете кучето си от 3-ти коловоз!
Повтарям: Гражданинът с карираното сако,
махнете кучето си от 3-ти коловоз!
Да си виждала таблата ми? – В кухнята е, в ъгъла.
Добре, донеси го. – Сложете ножовете на масата.
Пак всичко е студено. – Нищо, нали бързат, ще го изядат.
Сега ще го вземем.
Вера, Верунчик, приготви се! Пристигнах!
Хайде, хайде, мръдни се.
Верушка!
Верунчик!
Андрюшка!
Прескочи, ела насам!
Какво правиш в Ташкентския влак? – Лято е, бригадите са малко...
Липсваше ми. – И ти на мен.
Отиваме ли? – Не мога, има много хора.
Кой е днес, Людка ли? – Да, говори с нея.
Людочка! Люда!
Приятен апетит, другари! Здрасти.
Людка, можеш ли... – Разбрах.
Ще получа за всички... О, благодаря!
Верочка, могат да съкратят престоя. – Това трябва да се сложи някъде.
Какво е това? – Пъпешчета. Чинжуйски.
Доста тежки са да ги мъкна с мен. Трябва да ги скрием тук.
Имаш ли представа колко струват тези пъпеши? Да се побъркаш.
Другарю!
Здравейте.
Дълго ли ще седите тук? – До вечерта.
Ще ми наглеждате ли куфарчетата? – Защо не.
А имате ли паспорт?
Имам. – У вас ли е?
Може ли да го видя?
Заповядайте.
Слушай, пази куфарите, става ли? В тях има чинжуйски пъпеши.
Знаеш ли колко струват? Да се побъркаш.
Направи ми тази услуга. Ако ги пазиш добре, ще ти дам един. Да вървим.
Хей, как се казвате... Върнете ми паспорта, нямате право!
Пази пъпешите, след 10 минути ти връщам паспорта.
Верунчик!
Има там една ела, на Шишкин на картината...
Какво става тук. Никога не работи това.
Така, затъмняваме. Почакай.
Тия стари вагони, ще пиша до министъра...
Хайде, Верунчек, хайде... – Така ми липсваше...
Ела, Верочка, сама, сама... И в ресторанта си сама, нали?
Тайм из мъни. Мъни – мъни.
Имах ужасна нощ. В Пенза Генка качи нелегално две момчета.
Били пияни и ни създадоха ядове!
Единият легнал напреки в коридора, но минава инспекция...
А Генка го боля и зъб цяла нощ. Казва му: "Генка, цапни една водка!"
А той вика "След 100 грама няма спирка."
Вера, защо не се събличаш, хайде! – Нещо не мога.
Не се прави така набързо... – Какво да се прави, Вера...
Целият ни живот е бързане.
Мечтая си да дойдеш за цяла седмица.
Да се поразходим, да идем на кино като хората.
Какво да се прави, това е животът. Цял живот съм на колела.
Знам, миличък. – Аз на колела, ти – с таблата...
Какво да се прави. Съблечи се.
Не мога. Не знам какво ми става. Просто не мога.
Може би не ме обичаш, а?
Обичам те. – Вера, не се шегувай.
Хайде, събличай се, моля те, съкратиха престоя.
Не мога в купето, не ми е приятно.
Стига, Вера, да не съм момченце, а?
И аз не съм момиченце. – Не ти ли е неудобно?
Засрами се, да не би да ти се свиди?
Страдам още от Ташкент. Хайде, Вера, престани.
Не мога и край.
Искам да бъде хубаво. Така не мога.
Ето! Съкратиха го. Така или иначе нямаше да сварим.
Влаковете закъсняват и съкращават престоя. Никакъв личен живот.
Е, тръгвам. – Чакай, чакай!
Дай да те целуна.
Е, нищо. До вдругиден.
Уф, ще пиша до министъра...
Вдругиден пристигам в 12,10, ако няма закъснение.
Бъди готова, Верунчик!
Чинжуйските пъпеши са по 3 рубли килограма, да не забравиш!
Посоли борша и изобщо не го яде.
Пъпешите ви са налице.
Взех този за пазенето, както се разбрахме.
А вие какво ще правите с толкова пъпеши?
Ще ги продам. – По 3 рубли?
Килограма.
Върнете ми паспорта, моля.
Паспортът ви... замина за Москва.
Шегата ви е неуместна. – Не се шегувам.
А защо му го дадохте? – Как защо?
Идва човек с униформа, иска ми паспорта и аз му го давам.
Извинете, разбирате ли, ние заспорихме в купето.
Не ни беше до паспорта ви. – Разбирате ли какво направихте?
Съсипахте ме! Котка проскубана! – Защо ме обиждате, защо?
Липсва само вашия глупак да го предаде на милицията.
Вие сте глупак!
Андрейчик е почтен. – Спекулант е!
И спекулантът може да бъде почтен!
Петя, занеси ги на гардероб. – Как ще живея без паспорт?
Успокойте се, не се пенете! – След всичко това...
Слушайте сега: вдругиден, в 12,10... – Вдругиден?!
Вдругиден точно в 12,10 Андрей ще ви донесе паспорта
и ще отпътувате с този влак, който изпуснахте днес.
Извинявайте! – Трябва да видя баща си!
Може би за последен път в живота си!
Не изпадайте в паника!
Заминете днес, а на връщане ще ви доставя паспорта направо във вагона.
Ще се върна със самолет. Иначе няма да стигна навреме.
Е, ще закъснеете с един ден. Няма да ви уволнят за това.
Съсипахте ме. Какво да правя? Не мога да чакам, нито да тръгна...
Слушайте, какво сте направили, а? – Ограбих Държавната банка на СССР.
Колко сте остроумен! Боже мой.
Добър ден.
Ако ми посочите някоя щастлива гара, ще си купя билет за там
и ще остана там до края на живота си.
Вие, пияниците, сте много досадни. А чашка за щастие не искаш ли?
Как ми писна от вас...
Благодаря, че не ме ударихте.
Маша, аз съм. Нещо ново?
А той беше ли още на работа, или беше в почивка?
Какви са резултатите от експертизата?
Да, целият ужас ми е още пред очите.
Дори се радвам, че съм сам. Само не се тревожи.
Щом са докарали дъските, всичко е наред.
Кога имаш предаване, утре ли? Обади ли се на татко?
Моля те, обади се и му кажи, че ще дойда вдругиден вечерта.
Е, защо, защо... Така се случи. Дълго е за обясняване.
Добре, нямам повече монети.
Престанете да ме шпионирате. – Не ви шпионирам, напротив.
Създадох ви неприятности и трябва някак да ви помогна, но се обърках.
Нещо страшно ли сте извършили? – Човек загина заради мен.
Какво? – Случайно, разбира се.
Но все пак аз съм виновен.
Кажете ми как се случи?
Простете ми.
Дори не знам защо се заядох с вас за тази рубла.
С тази работа човек озверява. Нагрубяват те, нагрубяваш...
Не ти доплащат и надписваш. Какво да правиш...
Добре, оставете. Забравете, не беше от злоба, а от яд.
Разбирам и не ви се сърдя. – Наистина ли?
Защо да ви лъжа? Всичко хубаво. – Извинете още веднъж!
Няма места! – Търся сервитьорката Вера.
Нашата Вера? Ела.
Живеем без хъс, монотонно като в рая.
Не се страхувайте да заложите на карта всичко
и да пречупите живота си накрая.
Каквито в началото ний бяхме,
сега не е така, изгубихме живеца.
На риск на карта всичко заложете.
Не се страхувайте.
Не се страхувайте живота си да промените!
Нека главите ни сивеят, не е късно да избереш нов път.
Не се страхувайте да заложите на карта всичко
и да зачеркнете миналото за кой ли път.
От къщи в лошо време излезнете,
духа си ободрете, изправете рамене.
Не се страхувайте, разбъркайте на картите тестето.
Опитайте!
Опитайте да се преборите с живота!
Вярвайте в химери, чудеса, на гръб имане не носете.
Няма да задминете смъртта.
Стремете се живота си да промените.
Не тъгувайте и не плачете,
когато коз не сте си скрили.
Като залог съдбата си на карта поставете.
Който не губи,
не може да спечели.
Келнер! Още водка! – Аз не съм келнер, а момиче.
Като на момиче ти казвам, малко ми беше.
А аз като човек ви моля – плащайте и се прибирайте.
Само вас познавам тук. Какво да правя? Къде да ида?
Разгледах ви манастира, бях на киното, навън вали.
В хотела не пускат без паспорт...
Разбрах, после ще измислим какво да правим.
Да пожелаем на младите дълъг и щастлив живот! Горчиво!
Благодаря!
Всичко помня, всичко помня!
Много те моля, плати си вечерята и си отивай у дома, а?
Келнер! – Иначе ще ревна.
Приятелю, не плачи. Колко ти дължа? – Момент.
Падна ви моливът.
Двайсет и една. – Вземи си, колкото трябва,
имам ти доверие, момче.
Сервирах му основното ястие, да нося ли кафето?
Какво ти става, не пей така силно!
Да нося ли кафето? – Шест чая, 15 кафета.
Добре, разбрах. – Момче, казах ти, спри да пееш.
Хайде, тръгвай по-живо. – Колко си взе?
Точно. – Вземи си петарка отгоре.
Много е. Имаш ли семейство? – Всичко имам.
Жена, две деца и куче. – Тогава ще взема една рубла.
Малко е, работата ти е вредна. Вземи си три.
Взимам 2 рубли. Тихо, тихо. Взех 2 рубли, благодаря.
Прибери си портфейла, че ще го загубиш.
Хайде, у дома те чакат. Ще си допееш там.
И още как ме чакат. – И още как...
Хайде, момче. Ще намериш ли пътя? – Келнер, ти ме обиди!
Хайде, момче! – Включвам автопилота.
Включвай!
Не искам желирано месо, ще се разтопи.
Не мога да го отнеса до дома. – Аз ще го взема, не мърмори.
Верочка, чао! – Довиждане.
Шурик, благодаря ти за песента, миличък.
Каквато кухнята, такава и песента. – Така, готово.
Елате. Ще ви настаня с всички удобства.
Уморен съм до смърт. – Простете любопитството,
защо напуснахте Москва? Криете ли се? – Баща ми е стар,
исках да го видя преди делото.
Ако знаете, как се ругая заради паспорта ви!
Да му обясня... Нямах право да напускам Москва.
А ако ме потърси следователят?
Излъжете, че сте си загубили паспорта.
По навик не лъжа. Уж съм подписал да не напускам Москва,
а съм си загубил паспорта в Заступинск.
Какво работите, та не се налага да лъжете?
Пианист съм, свиря в един оркестър.
Водя чергарски живот. Турнета, концерти, хотели...
Тежък ден. Сега ще ви настаня в първа класа и се прибирам.
Страхувам се, че имаме различни представи за първа класа.
Надявам се, че няма да възразите срещу апартамент в "Интурист".
Отдавна не съм те виждала. – Съвсем луднах, омъжвам се...
Всякакви трудности... Сватбата е в четвъртък, ще дойдеш ли?
Ако ме поканиш. Избра ли си младоженец?
Ох, още не съм решила. – Как така?
Здравейте. Как "как така"? Към днешна дата имам двама.
Двама кандидати. – Да, Петка и Митка.
Петка е... Кажи. – Добро момче, добро.
Много изкарва, но пие.
Митка пие много по-малко, истина е. – И той е добро момче.
Но изкарва по-малко. Живеят в различни квартали.
Така че подадох молба в различни съвети.
Представи си, Вера, две сватби, и двете в четвъртък.
Това може да се случи само у нас.
А трезвеник не можахте ли да намерите?
Какво говорите? Къде да го намериш днес?
Вера...
Маришка, непременно трябва да настаня този човек за тази нощ.
Много неприятности му създадох. Много те моля.
Никога не съм искала нещо. Моля те! – Вера, не!
Полудя ли!? Тук е само за чужденци! Не!
Но в момента няма никого! – Какво значение има?
А ако внезапно пристигне холандец или японец? Не, Верочка!
А той е пианист. Лауреат на музикални конкурси...
Такива лауреати с лопата да ги ринеш.
Аз съм лауреат на международни конкурси. Значи съм почти японец.
Вие какво искате, да ме изгонят от работа ли?
Разберат ли, че съм пуснала нашенец, ще стане такъв скандал! Не, Вера!
Не искам да си спомням какво преживях заради това място!
Не и точка!
Е, какво да правим. Довиждане.
Нека ви изпратя до автобуса. – Добре.
А вие къде ще идете? – Ще остана тук.
Като се замисля, целият ни живот е една огромна чакалня.
Не унивайте. Сигурна съм, че ще ви оправдаят.
Не мога ли да дойда у вас? Пуснете ме поне в коридора.
Да ви заведа у дома? Полудяхте ли? – А, омъжена сте.
Не, мъжът ми ме напусна преди три години.
Със сина ми живеем с родителите на бившия ми мъж.
Ето карбуратор за волга, в магазина е 70,
ще ти го дам за петарка. – Момче!
Я върви на... Нали знаеш къде! – Знам.
Съчувствам ви. Да живеете с родителите на бившия...
Какво говорите?!
Изобщо не са ми чужди – необикновени хора са.
И знайте, че застанаха на моя страна. Такива ми ти работи.
Хей, почакайте!
По дяволите!
Ето до какво води добротата. Това беше последният автобус.
Дайте да ви откарам с такси. – С такси мога да се прибера и сама.
Таксиджиите не возят до нас. Не сме в центъра, в покрайнините сме.
Свекър ми е жп инспектор.
Сигурно ще се тревожат? – А вие как мислите. Разбира се.
Е, ще трябва да нощуваме на гарата. Няма какво да се прави.
Къде тръгнахте? – Къде, къде...
Най-напред ще се обадя у дома, а после ще видим.
Може би в ресторанта тогава? – Не, заключен е през нощта,
нали там са продуктите. Забравих най-важното.
Да ви платя дълга. – Какъв дълг?
За обяда. 1,20. Мисля, че наистина не сте яли проклетия борш.
Наистина не ядох. – Затова ви ги връщам. Довиждане.
Граждани пътници, намерена е старица без документи.
Молим роднините или придружителите й да се явят в транспортна милиция.
Повтарям...
По дяволите! – Извинете.
Какво правите?
Заповядайте тук.
Ще се сместим някак. – Благодаря.
Мисля, че собствениците ще позволят. Може ли?
Ето така.
Ще ми станат синини от тази пейка. – Ето така. Извинете.
Така.
Малко ще ви бутна. Благодаря.
Само мъничко така.... Благодаря много.
Не, не мога така. Малко ще ви бутна, простете. Само малко или ще падна.
Благодаря, така е добре.
О, Господи.
Като си помисля, че утре сутринта трябва да се погрижа за пъпешите,
не ми се живее.
Тук нашите желания съвпадат. – На вас пък какво ви е?
Всичко ще бъде наред, някой ще ви помогне и пак ще свирите на пиано.
В затворническата самодейна група? – Някой ще ви измъкне.
Аз не съм солист.
И не съм никакъв лауреат. Прост изпълнител съм.
По-добре е от това да търчиш с таблата.
Когато останах сама, без мъж, без професия, с дете...
Сега съм добре, има много работа...
Знаете ли, вечер, като си легна след цял ден блъскане,
всичко ми се върти пред очите:
табли, влакове, клиенти, пътници...
Направо ужас. Но какво да се прави.
Гладен съм. А от вашата чанта мирише така вкусно.
Да. Знаете ли, че цял ден не съм яла?
Искате ли да хапнем? – Хайде.
Я да видим какво съм събрала днес. Помогнете ми.
Какво остава обикновено на нас, сервитьорките? Гарнитури.
Извинете, това е, което гостите не изяждат.
Но това даваме на прасетата.
Кухнята не дели с нас. Работят само за себе си.
Кога имаме щастлива вечер ли? Когато има голям банкет.
Като сватбата, която обслужвах днес.
Да, видях.
Вземете си. – Е, какво пък...
За първи път се налага да ям огризки. – Защо говорите така?
Това не са огризки, а остатъци, обясних ви. Има голяма разлика.
А, значи това никой не го е... – Обиждате ме, клиенте.
Добре, просто е глупаво да капризнича.
Точно така. Заповядайте.
Как е?
Огризки, огризки... – Вкусна сватба...
Заповядайте. – Благодаря. Странна нощ.
Какъв съм на тая сватба? Младоженец, гост?
Вие? – Или просто навлек.
Защо? Вие ще сте булката. – А знаете ли кой ще бъдете вие?
Кой? – Младоженецът.
Аз да съм младоженецът...
Защо така странно реагирате, нищо смешно не казах?
Мила моя, какво искаш да ти сипя в чинията?
Мили мой, дай ми една маслина и парченце пушен салам.
Заповядай! – Мили мой!
Миличка, ето ти маслинка, ето ти масълце, ето ти рибка...
Искам рибка. – Ето, заповядай.
Глупачето ми...
Какви идиоти сме... – Така, добре.
Я, хайвер! – Беше до младоженеца.
Нищо не яде, само пи, а аз... – Направо от масата?
Скъпи приятели! За вас!
Благодаря ви, че дойдохте на тази чудесна сватба.
Спри, мили мой! Не подозирах, че пиеш!
Приготви се!
Нямаме чаши. – Ще трябва да пием от бутилката.
Тогава ти си първа.
Драги мои пътници! Искам да пия за ваше здраве!
За това, да получите билетите си и да стигнете там, където трябва.
И навреме. – Хубаво е.
Оставете и на мен. Аз също искам да кажа тост.
Искам да пия за вас. – Защо за мен?
Защото вие не сте лош.
Сам разбирате всичко. Наздраве! – Наздраве!
Шампанското е сладко! – Чуждото винаги е сладко.
Много пари ли имаше в него? – Дано пропадне бандитския ви град!
Защо все на мен се случва! 200 рубли бяха.
Останали са ми само копейки. Е, насадих се!
Следствен съм, изпуснах си влака, заминаха с паспорта ми, обраха ме!
Затова пък бях на сватба... – Успокой се, пианисте.
Обади се на жена си в Москва. Ще ти прати пари,
освен ако не ги е изхарчила всичките за дъски.
За паричен превод искат паспорт. – Утре в 12,10 ще си го получиш.
Казах ви. – Ако шафнерът ви не го е загубил.
Не се тревожете, няма да го загуби.
Той е делови човек, има разум в главата, а не плява.
Да, делови хора, делови контакти, делови срещи.
Представям си деловата среща в онова купе.
Представете си, срещата беше делова!
Ако е била делова среща, значи тук с вас направо се търкаляме в леглото.
Не си правете такива сметки. И бутайте количката.
И после знайте, че не се продавам на дребно.
Разбира се, пъпеши по 3 рубли килото са голяма работа.
Добре, обяснявам, за да е ясно!
Мои са само 50 копейки от всеки килограм.
Рубла и 50 взима Андрей, което според мен е честно.
В Ташкент ги купува по 50 копейки килограма.
Останалата рубла се полага на прекупвача, защото той е колхозник.
Понеже пазарът е колхозен.
Значи вие сте колхозницата? – Ами как иначе.
Я как расте благосъстоянието на колхозниците.
У нас всичко расте. Вера, ти видя ли с какво се сдобих?
С цветен телевизор. – Не, с видео. Оттук идва.
Как така? – Така.
С копчето, ако искаш да го спреш – ето. А сега пускаш и тръгва.
Тук има касета, разбираш ли. Виждаш ли, американски филм.
Две серии за това как носорог убива хора. Страхотия.
Казва се я "Рога", я "Зъби".
А това какво е?
И сега си гледам у дома, каквито си искам филми.
А това знаеш ли какво е, любовен филм. Такива неща вършат...
Ела някой ден да се посмеем. Тука виж как става – стоп.
Ето, това е касетата. Слагаме я тук.
Всичко е просто, всичко е ясно. – Хоп и тръгва. А, не...
Хоп и тръгва. – А колко струва касетата?
Триста!
А ти как мислиш, то вече е преведено на руски.
Чичо Миша, какво ще ги правим тия пъпеши?
Веруня, нали ти казах, мъчи ме радикулит. Не мога да се помръдна.
Чичо Миша, миличък, та това са чинжуйски пъпеши...
Ще се скапят от жегата, не са ябълки.
А защо ви наричат чичо, нали сте леля?
Чичо Миша е покойният ми съпруг.
Занимаваше се точно с тези въпроси. Хранеше хората. Беше мъж с авторитет.
Аз поех щафетата от него.
Слушам.
По седем е много. Ще ги взема по шест рубли.
Имам хора сега, докарай ги по-късно.
Един ден го прегази товарния.
Какво е това? – Товарният влак. Бил е много пиян.
А сега ме наричат чичо Миша. Какво пък, гордея се с това.
А какво ще правим с пъпешите, чичо Миша?
Браво, Вера, аз съм солидарна с твоите грижи,
не може да лишаваме хората от витамини.
Разбрах призванието ви, грижите се за здравето на народа.
Не ехидствай. Не е ясно кой се грижи повече за народа – аз или те.
Кои те? – Виждал ли си плодове в магазина?
Там всички плодове и зеленчуци са скапани.
Аз храня хората с качествени.
А при тези бакали ту дините са зелени, ту доматите са скапани,
ту крушите са твърди.
А пък аз треперя над всяка ягодка. – Наистина.
Базата не умее да съхранява продуктите. Ни плодове, ни зеленчуци.
Защо? Защото всичко това е ничие.
А ти кой си? – Май никой.
Нямам ни документи, ни пари. – Той е пътник, изпуснал влака си.
Вера, дай да му сложим една тюбетейка
и да продава пъпешите като колхозник от Средна Азия.
Аз?!
Никога не съм продавал и няма да продавам.
Не е сложна работа. Гледай нашата търговска система и прави наопаки.
Там те нагрубяват, а ти се усмихвай.
Там те удрят в кантара, а ти давай малко отгоре.
Как така? – Ами дай 50-100 грама отгоре
и купувачът ще е предоволен, разбра ли?
Ето, те продават мокра стока... – Защо?
От небето ли пада тоя? – Не познава реалния живот...
За да тежат повече, разбра ли? А твоята стока ще е суха и красива.
Сега ще се обадя на директора, за да не те набият там,
а да ти дадат престилка и кантар. – Аз няма да продавам.
Нека Вера продава. – Не мога да се появя на пазара,
работя в търговската сфера. – Какво ме интересува?
Аз съм музикант. – Продавай с музикален съпровод.
Лауреат на международни конкурси... – Бих могъл да стана,
ако поне веднъж ме бяха изпратили. – На пазара ще идеш по дяволите.
Защо да говорим, взимай куфара! Егоист такъв.
Защо не искате да ми помогнете? – Не искам да спекулирам
и няма да го направя! – Ах, за какви ни има!
Аз не съм спекулантка! А посредник между земята и хората.
А на теб възлагаме отговорна, че и почетна работа...
Не искам.
Срамува се. – Срамувам се, и се страхувам.
Заповядайте, 14. Пъпешите – за вас, парите – за нас.
Насам, домашна стока! Сладки като мед!
Дайте ми този, моля. – Този? Заповядайте.
Дванайсет рубли. Елате насам – пъпеш ще ви дам!
Купете си пъпеш, моля! – Топи се в устата!
Другарю, куп...
Няма съвест тоя... – Интелигенция...
Откъде се взимат тия паразити? – Да ти приседнат пъпешите!
Да, съвсем озверяха... – Излиза 15 рубли пъпешчето!
Да побеснееш! Заради вас нищо не може да се купи!
Изедник! – Три рубли!
Защо тук са по 3, а там по 2,50? – Тоя не ще да работи, търтей!
Търтей! Вижте му ръцете! Та тоя бостан не е виждал!
Нечувана наглост! Иска да забогатее от временните трудности!
Другари, защо нападнахте човека? Като не ви харесва, не купувайте.
Купете си вие! – Що за сорт е този?
Това е чужбински пъпеш. – 15 рубли!
Претеглете ми го, моля.
А вие по-често се гледайте в огледалото!
Нагла, а? В магазина те ругаят, дойдеш на пазара – същата работа!
И на този другар са му хубави... – Ама са горчиви.
А ти пробвала ли си ги? – Защо да ги пробвам,
познавам тоя сорт добре.
Какво, да не си била вътре? – Познавам добре тоя сорт!
Ще ти отрежа парченце да видиш! – Няма нужда, знам го!
Опитай, опитай! – Сега ще ги разгоня тия.
Благодаря.
Всичко е ясно. Това е жена му!
Тя работи за него.
Какво говорите, другарю? За пръв път го виждам.
Тия са прекупвачи! – За пръв път го виждам!
Това не е жена ми! – Тия са прекупвачи,
а аз имам бележка за произход, разбираш ли!
Домашни са, затова ги давам евтино. – Ти си прекупвач, плешивецо!
Ти сигурно мислиш, че доматите растат по дърветата.
Твоите пъпеши растат по дърветата! Глупак!
Какво толкова, пошегува се човекът,
а ти, плешивецо, иди си пази червивите домати!
Няма оправия от градските мошеници!
Извикайте милиция! – Видях всичко, ще свидетелствам.
Няма нужда от милиция!
Не ни трябва милиция, да го набием и готово!
Добри хора, дебютирам на пазара! Може би не се получи добре.
Моля, помогнете ми, да се отърва от тия проклети пъпеши!
Как? – Като купите всичко наведнъж.
Плешив, размърдай се, сделката е добра.
Плащам за цялата ти купчина, по рубла килото.
Какви ги дрънкаш? За по рубла килото и сам ще ги изяде.
Така си е.
Рубла и двайсет! – Това е обир.
Рубла и тридесет! – Рубла и четиридесет!
Не мога, трябва да платя на шефа по рубла и петдесет.
Това е добра цена. Помисли си.
Мили търговци, къде отивате?! Сделката е изгодна!
Не притискайте търговеца, помислете!
Ех! Като ще е, да е! Насам, народе, сладки като мед!
Кой иска чарджуски пъпеши! Сладки като мед, гладки кат момиче!
Насам народе, сладки пъпеши, по рубла и 50!
Как го казахте: "Добри хора, това е моят дебют!"
Помислих, че ще се пукна!
И вас си ви бива с червивите домати!
А пък вие? "Гладки кат момиче!" – Сладки като мед!
Направо ме очаровахте.
Чудесно го изиграхте, че за пръв път ме виждате.
Направо бях потресен. – Чак пък толкова...
Но нищо не спечелихме. – Извинете, не ставам за търговец.
Извинявам ви. – Довиждане. Благодаря.
Къде отивате? – В чакалнята, къде другаде.
Довиждане. – Елате тук.
Дръжте. Така и така отивате на гарата,
дайте това на гардероб и кажете, че е мое.
Ще го закарам, ще го дам и ще кажа. – Добре. Благодаря.
Е, аз си отивам. Довиждане. – Довиждане.
Момент, нали автобусът ви тръгва от гарата?
Ще се прибера с трамвая.
Защо да се блъскате в градския транспорт?
Позволете да ви откарам с персонален превоз.
Мислил ли съм някога, че ще стана рикша.
Е, как е? – Товарът е симпатичен.
Да разбирам ли, че ме ухажвате? – С удоволствие, но нямам настроение.
Много жалко.
Извинете, че ви наругах сутринта. – И аз ги мога тия неща.
А защо спряхме? – Сега съм обществен транспорт.
Вижте, червено е.
Всички тръгнаха, а ние още стоим. – А, да.
Имате ли деца? – Дъщеря ми е студентка.
Дънки, плочи, марлборо...
А жена ви красива ли е? – Да.
А фигурата й? – Зашеметяваща.
Много друса тая таратайка!
А вие имате прекрасна усмивка! Честна дума!
Спрете! Слизам. – Не мога.
Има знак "Спирането забранено". – Ще скоча в движение.
Извинете, простете глупостта ми. Разбирате ли, само идиот като мен
може да направи комплимент на една жена пред друга.
Впрочем жена ви изобщо не ме интересува.
И мен не ме интересува вашият шафнер.
А мен вие не ме интересувате. – И вие мен.
Впрочем вие ме интересувате.
Тогава напред!
Заповядайте. – Благодаря.
Накъде. – Натам, наблизо е.
Колко е хубаво тук! Благодат. – Точно така.
След пушека и глъчката в ресторанта, прибираш се нощем,
поемаш глътка въздух и веднага ти минава умората.
Не се ли страхувате да се прибирате нощем сама?
Не, свикнала съм.
Освен това приятелката ми Виолета идва често.
Вървим с нея, скапани от умора, чантите ни тежат, шляп, шляп...
Изведнъж, представете си, отзад мъжко покашляне.
И моята Виолета – тя е стара мома, така и не можах да я омъжа –
все едно стана друга.
Отначало вървеше така – "Краката ме болят, всичко ме боли,
не ми се живее..."
Представяте ли си? Даваме си телефона, чакаме ден-два, и нищо.
А изглеждаше като нормален мъж.
Нататък няма нужда да ме изпращате. Довиждане.
Как спите край линията? – Свикнала съм.
Сега дори не мога да заспя на тихо. Напротив, трябва ми шум.
Цялото това място покрай гората – а онова е моята къщичка –
се нарича Зона на отчуждението. Е, аз да тръгвам.
Още не съм ви задал оригиналния мъжки въпрос
"Какво ще правите тази вечер?"
Ще ме поканите в чакалнята? – Какво говорите?
Имате такава красива рокля. – Тази? Ех... Имам и по-хубава.
Самият Господ заповядва да ви поканя на ресторант.
Моля ви, поканете ме на ресторант. Толкова отдавна не съм ходила...
Каня ви. – Веднага се връщам.
Ето ме и мен.
Нахраних всички, предупредих, че ще се върна късно,
така че да вървим по живот! – Моля.
А, да...
Какво, да ми предложите пари ли искате?
Редно е кавалерът да плаща. – В кой ресторант отиваме?
О, ако може, моля поканете ме в нашия ресторант.
Да се покажете пред колегите? – Да им натрия носовете.
Приберете си парите. – Ще избягаме, без да платим ли?
Не знам защо ме мислите за престъпник. Донякъде е така.
Но в конкретния случай ще постъпим почтено.
Как? Интересно ми е? – Тайна. Целият съм обвит в тайни.
О, колко е интересно и смешно. – Заповядайте.
Купете ми билет, нямам и стотинка. – Непременно. Аз съм с карта.
Край на първа серия