Vokzal dlya dvoikh a.k.a. Railway station for Two (1983) (Vokzal dlya dvoikh (1983)/Vokzal dlya dvoikh (1983) - 2.srt) Свали субтитрите
Никой не идва да ни обслужи, а? Срамота!
Сега обсъждат как ме свалихте.
Аз? Аз съм ви свалила?
Вие ме свалихте. – Гордея се с това.
Гледай ти.
Добър вечер. Заповядайте, менюто.
Здравей, Виолета. Не ме ли познаваш?
Откъде да знам може ли да те познавам, или не.
Запознайте се. Платон Сергеевич, пианист.
Приятно ми е. – Виолета, и на мен ми е приятно.
Какво ще поръчате? – Дамата ще избере. Моля.
Това меню го знам наизуст, нощем го сънувам.
Така, какво ще пием?
Все едно ми е. Коняк. – Арменски, три звездички.
Двеста?
Е? Двеста или триста? – Триста!
Триста. И кажи на Константин, че е за мен, да не го разрежда.
Какво? Обикновено разрежда ли го?
Какво говорите?
Предястие... – Имаме само сирене.
Кажи на шефа, че е за мен, да ни даде салам и салатка.
Добре, ще му кажа.
Какво ще кажете за киевски котлети? – Прекрасно.
Два пъти.
И кажи на нашите в кухнята да ги изпържат в прясно масло.
А обикновено в какво ги пържат? – Как така... обикновено...
За какво ви е да знаете неща, които не ви трябва да знаете?
Млъквам. – И сладолед.
Виолета, само кажете там, че това е за Вера,
и да не слагат в сладоледа нищо друго освен сладолед.
А, разбрах, това е тази, която...
Прав сте. Тя е. Особена е.
Добра е, нали? А на такива все не им върви.
Отнесохте се някъде много далеч.
Върнете се, моля ви.
Разбираш ли, с жена ми тогава се връщахме от летище Шереметиево.
Изпращахме приятелка, която замина за Алжир.
Жена ми караше. Тя обича да кара.
Аз карам рядко и с нежелание, но тя кара добре.
Точно на влизане в Москва... Беше много тъмно...
Някакъв човек пресичаше пътя. Тя натисна спирачките, но...
Той беше пиян, така ли?
Не. Експертизата показа, че е бил трезвен, така че...
Ето, мили мои. Сега ще ви донеса предястията.
А за основното ще трябва да почакате.
Има ли някъде в ресторанта телевизор?
Да, в кабинета на директора. Защо? – Всичко ще ви обясня. Натам ли?
Сега. Да, натам.
Когато стана това, на нея й стана много лошо.
Плака, крещя, изпадна в истерия. После каза: "Боже, с мен е свършено."
Никога повече няма да ме поканят в телевизията.
Тя в телевизията ли работи? – Понякога. Ще разберете.
Така... Защо загрява толкова бавно!
Дойде милицията и им казах, че съм карал аз.
Добър вечер. – Добър вечер.
Днес ситуацията в европейската част на страната
се определя от област на високо налягане, която постепенно...
Какви са усмихнати всички по телевизията. Браво на тях.
Това е жена ми.
Интересна е. Не преувеличихте. Много е интересна.
Да. И когато поех вината, тя веднага се успокои.
А сега – времето в столицата.
Утре в Москва ще бъде топло и сухо.
Температурата ще е 25-27 градуса.
Имате собствена кола.
Приятелката ви лети за Алжир. Показват жена ви по телевизията...
За мен всичко това е точно като живот на Луната.
А аз взимам бакшиши, събирам остатъците от масите.
И всеки трети не се церемони с нас, сервитьорките.
Още повече с тези от гарата. – Престани, защо говориш така?
И вие започнахте да ми говорите на ти.
Извинете, Вера, не исках да ви обидя.
Не ми се мисли какво щеше да стане, ако не бяхте вие.
Във вашата ситуация... – Направо ме спасихте.
Вие пък. Имахте нужда просто от някого.
Имах късмет. Срещнах вас.
Всъщност това не е така, Вера.
Чувствам, че напоследък живеех някак...
Бързах от репетиция на запис, от запис – на концерт.
Все ми трябваха пари. Пари, пари...
Киностудията, радиото... Хващах се с всякаква халтура.
Приятели не ни посещават – нямаме време.
Разбирам жена си. Не й се занимава да готви, да мие съдове...
Канехме само хора, които ни трябваха,
а това не носи никаква радост.
Дъщеря ни си има свой живот. Изпуснахме я.
И най-важното е, че все съм сред хора,
насред навалицата.
А всъщност съм сам.
Това е съдба. Сега ще свиря за вас.
Да донеса ли котлетите? – Слушай каква музика.
Махай се. Той свири за мен. – Разбрах.
А този ми е приятел. – Отегчава ме.
А ти какво искаш да изсвири? – Нещо ритмично.
Няма проблеми, сега ще поръчаме.
Слушай, приятелю, познах те.
А, и аз теб.
Знаеш ли какво, изсвири нещо ритмично, завладяващо.
С удоволствие. – Вземи.
Скъпи приятели, сега в чест
на нашия гост от слънчев... Узбекистан,
ще бъде изпълнена ритмична и завладяваща мелодия.
Здравей, конкурент. – Здрасти, абориген.
На турне ли си? – Заработвам за хляб.
Като крадеш нашия? Изчезвай. – Ти си пианист, и аз също.
Откраднаха ми всичко, документи, пари,
да изкарам, само колкото да си платя вечерята.
Ти на Верка гадже ли си? – Нещо такова.
Какво вечеряте? – 300 грама коняк, два пъти салам,
два пъти киевски котлети и сладолед. – Логично.
И салата. – А, салата. Спри дотук, разбра ли?
Скъпи другари! Мъжът ми днес има юбилей,
бихте ли му изсвирили "Умиращият лебед"?
Е, можеш ли да изсвириш лебеда? – Умиращия? Мога всичко.
Ще го изсвири. – Благодаря.
Така, в касичката. Давай умиращия.
Казахте, че ще свирите за мен, а всъщност изкарвахте пари.
Един от редките случаи, когато чувства и изгода съвпадат.
Разправяхте, че свирите посредствено.
Честно казано, в нашия ресторант никой никога не е свирил така.
На мен ми хареса. – Благодаря.
Може би съм добър пианист за ресторант, но за изкуство...
съм съвсем посредствен. – Ето, мили мои.
Много благодаря, Виолета, беше много вкусно.
Когато искаме, можем. – А сметката занесете на пианиста.
На Шурик? – Да, на него.
Е, какво зяпаш, дай я на Шурик.
Александър Анатолиевич, това е за вас.
Интересна работа. Невинен сте, а ще ви съдят.
Сигурно така ми е писано.
Виолета! – Да?
Донеси пасти,
шоколад, кафе и плодове. Какво пък!
А откъде пари? – Сега аз ще ви черпя, наздраве!
Искате да бъдете жертвен агнец? – Искате тя да иде в затвора ли?
Не, никому не го пожелавам.
Дайте телефона си. Може да звънна, като съм в Москва.
Няма да се сърдите, нали? – Не, напротив.
Ще бъда щастлив да чуя гласа ви. Телефонът ми е лесен.
123-45-67. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7.
Толкова лесен? Ще се обадя.
А може би не.
Не се страхувайте, просто се пошегувах.
Не се страхувам.
Благодаря за прекрасната вечер. – Аз също, благодаря за компанията.
Няма за какво. – Не си струва да се споменава.
Е, нека ви изпратя до автобуса. – До автобуса?
Не, първо ще ви настаня да пренощувате, да вървим.
Днес ще спите с всички удобства. Като истински чужденец.
Но нали веднъж ни изпъдиха оттам.
В живота всичко зависи не от началството, а от това кой е дежурен.
Представяш ли си, случайно изпратих паспорта му с Ташкентския влак.
Но без паспорт в хотела не може, нали знаеш. Помогни ни.
Зная. А какво ще получа аз от него?
О, ако знаеш как свири на пиано, направо...
Не става, нямаме пиано.
А на карти играете ли? – И още питаш! Разбира се!
Доста по-зле, отколкото свиря на пиано.
Какво да правя с вас?
Е, днес май не се очакват никакви дипломати.
Добре, останете. Ще помислим за нещо.
Интересно за какво смяташ да помислите?
Ти сама ми го подхвърли.
Значи съм подхвърлен. – Виж ти, наперено ти е петлето.
Благодаря ти. – Няма за какво. Аз ти благодаря.
Е, добре, аз тръгвам. Вие се оправяйте тук. Чао.
Благодаря, Вера. – Седнете.
Вера, ще се видим сутринта в ресторанта, нали?
Вечерта беше прекрасна. – Великолепна.
Вие любовници ли сте? – Не, съвсем не.
Вера... Смешна жена е тя.
А вие транзит ли сте, или ще поостанете?
Какво имате предвид?
Съвсем случайно попаднах тук. Просто изпуснах влака.
Може да поостана, не знам. Може би не.
Утре идва тоя нейният...
онзи шафнер, който ми отнесе паспорта.
Значи знаете за него? – Имах щастието да го срещна.
Е, случват се такива неща.
След като мъжът й я напусна...
Направи го грозно, гадината, намери си фризьорка в Пенза
и съобщи по вътрешната връзка за решението си.
Цялата линия чу какво си говореха.
Беше грозно и нечовешко. Дори не дойде, не се извини.
А след два месеца допълзя на колене да моли за прошка.
Верка не го прие обратно. После се появи Андрей.
Е, ще пием ли?
Да се запознаем. Аз съм Юлия. А вие?
Приятно ми е, Платон Сергеевич. – Московчанин ли сте?
Да, живея в Москва. – Ето ме и мен.
Сега ще ни излъжеш, че си изпуснала автобуса.
Колко се радвам, че се върнахте. – Не се върнах,
а наистина изпуснах автобуса.
Е, какво, излиза, че съм излишна. – Не говори глупости.
Господи, къде да се вървя сега, горката аз...
Добре, ще ида да си дремна в стаята за майки с деца.
Ето, вземи.
До сутринта. – Много ви благодаря.
Благодаря. – Аз ти благодаря.
Никакъв автобус не изпуснах. Не исках да ви оставям насаме с нея.
Какво гледате?
Да, дойдох сама.
Защо мълчите?
После ще си спомняте как сте останали на една междинна гара.
И как случайно попаднахте на една сервитьорка.
С която завъртяхте един не точно...
Смешно е, нали?
Тя не била много...
Но нали било само пътьом.
Вера, вие просто сама не се разбирате.
А на мен ми се струва, че ви познавам от години и ви разбирам.
У вас няма нищо от това, което ненавиждам.
Ненавиждам!
Вие сте истинска, естествена.
Да. С вас ми е леко.
Такъв съм си. Не трябва да се преструвам. Не трябва да...
Знаете ли? Тук на тази гара, макар да звучи смешно,
за пръв път се чувствам свободен.
Вие просто не си знаете цената.
Вие сте добра, красива, вие сте...
очарователна, чудесна... Да...
Вие сте прекрасна!
Знаете ли, никой никога не ми е казвал подобни думи. Никога.
Приятели!
Има проблем. Разбирам, че моментът не е подходящ, но времето е лошо.
Москва не приема самолети. Господи, как мразя това!
Сега от летището ще докарат насам цяла камара народ.
Да, представям си как ще се оправям с тях тук.
Разбрах, търсим празен вагон. – Досетлив сте, но не съвсем.
Така е. – Не.
Всички вагони се заключват нощем, за да не се намъкват вътре отрепки.
Търсим братовчедка ми, тя е шафнерка, ще ни приюти.
Вера. – Да?
Вера? – Какво?
Така ще ви бъде удобно. Така... Ами това е.
Стига. Или това ще свърши зле. – Не стига.
Не се търкалям по купетата. – Знам.
Какво имаш предвид? – Нищо.
За какво намекваш? – За нищо.
Може би имаш предвид, че с Андрей в купето... Но нищо не е имало там.
Вярвам ти. – По очите ти виждам, че не вярваш.
Тук е тъмно, как можеш да видиш по очите ми?
Наистина, нищо не е имало там!
Вярвам ти, честна дума.
На нищо не вярваш ти. Само за едно мислиш.
Недей да мълчиш!
Нищо добро няма да се получи между нас двамата, нищо...
Защо не?
Защото ти си пианист, а аз – сервитьорка от гарата.
Какви са тия глупости?
Виждаш ли, даже нямаш какво да кажеш.
Сервитьорка, пианист – какво значение има това?
Точно. Кажи сега и за всеобщото равенство.
Вера, много ви моля. – За какво?
Моля ви, не си тръгвайте.
За мен това е... Много важно.
Вие за мен сега... – Недейте.
Доведох те в международен вагон, за да си починеш.
Почини си. Мили мой...
Как мислиш, на колко могат да те осъдят?
В най-добрия случай на 3 години.
А аз ще дойда в съда и ще кажа, че не си го направил ти.
Никой няма да ти обърне внимание. – Ще кажа, че сам си ми го казал.
А аз ще го отрека. На кого ще повярват? На теб или на мен?
Защо изобщо се бъркам, какво ме засяга?
Ти така или иначе повече няма да се появиш тук.
Вера, големи хора сме. Този разговор през стената е ненормален.
Ела тук.
Не, в никакъв случай.
Тогава аз ще дойда при теб.
Нахалник!
Макар на външен вид да не изглеждаш такъв.
Хайде да се срещнем на неутрална територия.
Къде? В умивалнята?
Поне в коридора. – Никога.
И аз съм точно такъв, принципен.
Дадоха ми жилище насред голо поле. – Хубаво е. Голо поле, чист въздух.
Разправят, че след година ще има тролейбусна линия.
А след 10 години – и телефони.
Живеем без хъс, монотонно като в рая.
Не се страхувайте да заложите на карта всичко
и да пречупите живота си накрая.
Каквито в началото ний бяхме,
сега не е така, изгубихме живеца.
Рискувайте, не се бойте.
Не се страхувайте живота си да промените!
На гръб имане не носете. Няма да задминете смъртта,
Стремете се живота си да промените.
Не тъгувайте и не плачете... – Здравейте.
Когато коз не сте си скрили,
съдбата си на карта поставете.
Който не губи, не може да спечели.
Както пее нашият Шурик.
Добро утро. – Здравейте.
Платон Сергеевич, закуската ви е там. Седнете.
Не се страхувайте, разбъркайте на картите тестето...
Приятен апетит.
Благодаря.
Не тъгувайте и не плачете,
когато коз не сте си скрили.
Като залог съдбата си на карта поставете.
Който не е губи, не може да спечели.
Давай, лельо Паша. – Три първи, и три втори...
Дай повече... – Ето, и шест втори...
Здравей.
Как си? – Добре.
Людочка, Людочик! Здрасти.
Здрасти, благодаря.
Вземи, вземи. – Не трябваше...
А ти какво си направила? Прическата ли си смени?
Да, смених я. – Отива ти много.
Верка, слушай.
Стоката е страхотна. Два куфара. Австрийски ботуши, лекички.
По двеста рубли за чифт. Верочка, днес имам само 20 минути.
Повече няма да ходя в купето с теб.
А къде другаде? Не мога да се отделям от вагона.
Андрюша, разбра ме погрешно. – За кое?
Сега.
Какво ти става? – Случи се нещастие.
Знаех си. Откраднали са пъпешите. Ясно.
Ех, де да бяха пъпешите, Андрюша. – Че то там друго нямаше.
Намерих ти заместник.
Нищо не разбирам, Вера. Да вървим, а?
Изневерих ти, Андрюша.
Нещо не разбирам. Намерила си си друг мъж?
Кой е той? – Той...
Паспортът. – Забравих, човече, извинявай.
Стана грешка. Длъжник съм ти. Иди си вземи нещо за моя сметка.
Така... – Ето парите за пъпешите.
Куфарите са под служебната масичка. С теб си оправихме сметките.
И още нещо... – Чупка, трябва да поговорим.
Чуй, изчезвай и да не те виждам повече на тази гара, ясно ли е?
А, той ли се уреди?
Ей, козел, казах ти да наглеждаш пъпешите, а ти какво направи?
Спекулант! Мерзавец! Махай се оттук!
Ще ти разбия мутрата, разбра ли? – Опитай.
Какво излиза, Вера Николаевна,
любовта свърши, остават търговските контакти.
А, не. И с това ми е противно да се занимавам...
Да не се удари, копелдак?
Какво има, Андрей? – Нищо, всичко е наред.
Да извикам ли Николаша? – Не, всичко е наред.
А от какво ще живееш, Вера Николаевна?
И преди теб живях, ще преживея и сега.
От заплатата си, а?
Знаеш ли как му викат на това? – Зная, Андрюша.
Колко пари изхарчих за теб, колко време изгубих...
Да, карай ми се, виновна съм, но така се случи.
На всяка гара има по 20 такива като теб.
Гледай, гледай. Опа... Добро утро.
Другарю, да не би да търсите мен? Там съм. Лека нощ.
Ей този перон ще миеш с полата си, но аз няма да се върна при теб.
Ела, пиленце, спокойно, спокойно...
Този ти харесва, така ли? – Да, много ми харесва!
Ти какво работиш? – Пианист съм.
Така, ето!
Николаша, здравей! – Какво става тук?
Нищо, всичко е наред.
Кой ви подреди така?
Този самодеен пианист танцуваше степ по масите.
Откъде е синината под окото, другарю пианист?
Ами, Николаша, другарят стъпи в салатата и се подхлъзна.
Така...
Това е за теб, Вера, за счупените чинии.
А това е за теб, Менделсон. Супермен – за лечението.
До сватбата да се оправиш.
Добре... Вземи това, Саня. – Слушам.
Вера Николаевна, ти си глупава жена. Така е.
Всичко е наред.
Всичко е наред, благодаря. Благодаря, момичета.
Много те е срам заради мен, нали?
Почакай секунда.
Край... край.
Закъде да ти купя билет?
За Грибоедов, закъде другаде?
Оттам за Москва. – До Москва...
До Москва?
При тази, която лъже по телевизията за времето?
Да, разбира се, естествено...
Разбрах всичко. Не ме пипай. Край.
Ето билета.
Влакът е след 40 минути.
Излез, трябва да поговорим.
Преди малко говорих с жена ти. – Как?
По телефона, разбира се. – Как така?
Прости ми, знам, че е подло и грозно, но не можах да издържа.
Какво й каза? – Спокойно.
Казах й, че съм съвсем чужд човек. – За какво говорихте?
Тя твърди, че ти си сгазил човека.
Правилно, не може да каже истината на чужд човек.
Постави се на нейно място. Звъни някаква жена и ти...
Но тя изобщо не умее да кара кола. – Как не умее да кара?
Така ли ти каза? – Така ми каза.
И то много убедително.
Права е. И в протокола е записано, че аз съм убил човека.
Така че... Нищо не може да се промени.
Господи, какво нещастие.
Защо? Защо всичко е толкова зле...
Пази се!
Това е твоят влак. – Да, моят влак е.
Е?
Е...
Извинете, ако нещо... – Вие ме извинете, аз...
Не, всичко беше... – Прекрасно.
Всичко беше прекрасно. Всичко беше великолепно.
Всичко беше великолепно. – Великолепно.
Е...
Успешно пътуване. И всичко най-хубаво.
Останете със здраве. – Благодаря.
Вървете, че ще закъснеете.
Благодаря. Още веднъж.
В седми вагон сте. За съжаление е общ.
При мен скоро всичко ще бъде общо. Сбогом!
Благодаря, сега акордеонът е като нов.
Остани да вечеряме. – Не, не мога, жена ми дойде.
Извинете, къде е ул. "Лесная", №7? – Направо, последната къща отляво.
А котлетът е позагорял.
Защо ме гледаш така?
Страхувам се, че яденето няма да стигне.
Добре, достатъчно.
Напразно дойде тук. Нищо няма да се получи между нас.
Защо? – Отново неравенството.
Ти каква си? – Сервитьорка.
А аз съм всичко на всичко само чистачка.
Как чистачка?
Чистачка?
Как се минах само.
Тръгнах при един пианист, а пристигнах при чистачка.
Да, не съм ти равен.
Нали няма да се обидиш, ако хапна още малко?
Вкусно ли ти е? – Превъзходно.
Затова и дойдох.
Ставай! – Престани, Ануфриков.
Ставай! Седем без двайсет е, бързо!
Успахме се! Дръж, облечи се! Дръж!
Край, няма да стигна за проверката! – Идвам с теб, няма да те оставя.
Живеем без хъс, монотонно като в рая.
Не се страхувайте да заложите на карта всичко
и да пречупите живота си накрая.
Каквито в началото ний бяхме,
сега не е така, изгубихме живеца. На риск заложете всичко на карта.
Не се страхувайте, не се страхувайте,
не се страхувайте живота си да промените!
Нека главите ни сивеят, не е късно за нов път.
Не се страхувайте да заложите на карта всичко
и да зачеркнете миналото за кой ли път.
От къщи в лошо време излезнете,
духа си ободрете, изправете рамене.
Не се страхувайте, разбъркайте на картите тестето,
Опитвайте....
опитвайте да се преборите с живота.
Вярвайте в химери, чудеса, на гръб имане не носете.
Няма да задминете смъртта. Стремете се живота си да промените.
Не тъгувайте и не плачете, когато коз не сте си скрили.
Като залог съдбата си на карта поставете.
Не се страхувайте, който не губи, не може да спечели.
Миличък... Единствени мой... Толкова те обичам...
Върви, моля те, върви... Побързай, моля те.
Прекрасно вървиш, великолепно...
Само че твърде бавно. – Колко е часът?
Има още 7 минути. Хайде, върви. Аз не мога, не мога...
Погледни каква красота!
Ето я там твоята ограда. Почти стигнахме.
Надясно! Раз-два!
Защо спря?! – Не мога повече.
Още малко, моля те! Тичай!
Няма да успея.
Дай това тук. – Не, недей, аз ще го нося!
Не, аз ще го нося.
Видя ли! Хайде, ставай!
Ставай, ставай.
Не падай, не падай!
Рябинин!
Хей, вие! Тук е! – Тук съм!
Рябинин е тук! Чувате ли ме?
Хей, вие на вишката! Той е тук! Рябинин е тук!
Др. капитан, проверката в четвърти отряд извършена!
Един липсва! – Кой?
Осъденият Рябинин.
Свири! – Да свиря?
Рябинин? Значи не се върна...
Точно така. Избягал е.
Свири! Силно! Бързо! – Разбрах.
Хайде. Не падай!
Хайде, давай, по-силно! Точно така. По-силно!
Не, тук е. Върнал се е.
По-силно!
Превод ТРУД
Редактор, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©