Three Thousand Years of Longing (2022) Свали субтитрите
Казвам се Алитея. Моята история е истинска.
Но по-скоро ще ми повярвате, ако ви я представя като приказка.
И така, едно време,
когато хората летяха по небето на метални крила,
когато носеха плавници и ходеха по морското дъно,
а стъклените плочки в ръцете им, извличаха любовни песни от въздуха,
живееше една жена, напълно щастлива и самотна.
Съзнателно самотна. Щастлива, защото бе независима,
благодарение на ерудицията си.
Историята бе нейното призвание.
Занимаваше се с художествена литература,
и търсеше общи черти в човешката история.
За тази цел, веднъж или два пъти годишно,
тя се подвизаваше в далечни страни. Китай, Южните морета,
и вечните градове на Леванта.
Където хора като нея се събираха, за да разказват история след история.
Насам.
- Извинете...
Оттук, госпожо.
- Какво правите? Оставете ме!
Загадките на Истанбул.
Алитея!
Алитея!
Добре дошла! Най-сетне!
- Гюнан!
Скъпа приятелко! Прощавай, това е Амина.
Амина.
- От Британския съвет.
На летището някакъв мъж ми дърпаше багажа. Видяхте ли го?
Какъв мъж?
Избяга, когато пристигнахте.
Дребосък, в кожено палто с розова яка.
Интересно.
- Беше горещ на допир.
Миришеше на мускус.
- Може да е бил джин.
Или нелегален таксиметров шофьор.
- Прекалил с одеколона.
Професоре, вие вярвате ли в джинове?
Вярвам, че има хора, които вярват в тях.
И аз ли?
- Джинове, призраци, извънземни.
Всичко, което помага.
Хотелът е подготвил приятна изненада за вас.
Това е стаята на Агата Кристи. Тук е написала "Убийство в Ориент Експрес".
Как бихте обяснили силата на гръмотевичната буря,
ако нямате средства за измерване и моделиране на метеорологичните данни?
Как бихте обяснили сезоните?
От есента, през зимата, до пролетта и лятото, ако не знаете, че Земята
се върти около Слънцето, наклонена около оста си?
Всичко е било мистерия. Сезоните, цунамитата, най-различни болести...
Какво друго да се прави, освен да се измислят истории?
Д-р Бини ни помага да разберем, че историите са били
единственият способ да обясним удивителното ни съществуване.
Абсолютно вярно. Даваме имена на неизвестните сили,
които стоят зад всички чудеса и бедствия,
разказвайки си...
разказвайки си истории.
Нека поясня. Разказвахме истории за конкретни могъщи човекоподобни богове,
които съществуват във всяка култура, във всяка митология,
от гърците до римляните, до скандинавците и така нататък.
Потомците на Зевс, Посейдон, Атина, Тор – цялата тази компания,
се срещат в съвременната култура.
Това са техните останки.
Но остава въпросът какво е предназначението им?
Какво искаме от тях днес?
Има митове, има и наука.
Съжалявам...
Митологията е това, което знаехме тогава.
Науката е това, което познаваме днес.
Рано или късно
легендите ни за сътворението се заменят с научни аргументи.
Педантичната наука и всички богове и чудовища
губят първоначалното си предназначение и стават само метафора.
Глупости!
Алитея!
- Добре ли е?
Алитея.
Какво стана?
- Не знам, припадна.
Просто припадна.
- Боже!
Полека, полека...
Полека.
- Добре ли си?
Ще отидеш ли на лекар?
- Защо? Чувствам се добре.
Алитея, сигурна ли си?
Освен старите ми болежки, няма нищо необичайно.
Няма нужда от суетене.
- Какво стана там?
Напоследък въображението ми надделява.
Подвежда ме. Това е предупреждение.
За какво?
Да не се отпускам. Винаги да съм на нокти.
Понякога се появява внезапно. Опитвам се да не му се съпротивлявам.
Поема контрола за момент и след това се отдръпва.
Какво се отдръпва?
- Нелогично е, не обръщай внимание.
Държиш се детински. Знаеш ли?
- Аз всъщност съм дете.
Ако има съдба, можем ли да я избегнем?
Кой знае? Но знам друго.
В "Капалъ Чарши" в Истанбул има 62 улици и 4000 магазина.
В един от тези магазини има три стаи.
В най-малката от тях, лежи купчина неща.
Стари и нови.
На дъното на тази купчина, открих сувенир.
Знаете ли какво е това?
- Не съм сигурен,
но може да е "Чичми бюлбул" – "Окото на славея".
В средата на XIX век в Инчиркьой имало стъклари.
Били известни със спиралния си синьо-бял модел.
Ето това е подарък е от мен. Нещо по-привлекателно.
И ако е... "Чичми бюлбул", има ли начин да го удостоверя?
Ако е истинско, понякога се виждали петна кръв
от дробовете на стъкларите, но това е по-скоро имитация.
Явно е повредено от пожар. Избери си друго.
Не, благодаря, Гюнан.
Харесва ми. И навярно има удивителна история.
Ало? Добро утро.
Румсървис. Как предпочитате яйцата?
- Рохки, моля.
С препечени филийки?
- Да, но без корички.
Две яйца?
- Едно.
Добре. Благодаря.
- Благодаря.
Ще затворя очи и ще преброя до три.
Бъдете любезен да изчезнете за това време.
Едно, две...
три.
Четири, пет,
шест, седем, осем,
девет, десет.
Предполагам не говориш английски?
Дойч?
Еспаньол?
Гръцки?
Ти говориш Омировия гръцки?
Ами, учих го малко в университета.
Моля те, не се страхувай от мен,
но не се отнасяй с пренебрежение.
Аз съм твой длъжник.
Ти ме пусна на свобода, затова ще изпълня три твои желания.
Но има правила, които не трябва да се нарушават.
Три означава три. Могъщо число.
Но не може да се желае безкрайно.
Да, запозната съм с концепцията.
Не може да пожелаеш вечен живот.
По същество ти си смъртна, а на мен е отредено безсмъртие.
Не мога да опрощавам грехове
или да сложа край на всички страдания.
Аз съм просто джин.
Звучи логично.
- Това са ограниченията.
Кой е този малък човек?
Той е... да речем...
магьосник. Води ни през времето.
Айнщайн.
- Айнщайн.
Ти ли си вещицата, която го сложи в кутията?
Не, това е наука.
Телевизия.
- Телевизия.
Вълни от... звук и светлина.
Предавания.
- Предавания.
Не знам точно как става. Аз съм литературовед.
Не знам много за тези неща.
А аз съм само обикновен джин, но започвам да разбирам
тези предавания.
Вече научи моя език?
- Английският е ясен.
Правилата се усвояват бързо.
Искаш ли този малък Албърт?
Не, не... Не е добре за него! Върни го!
Мога да го уголемя и да поговорим с него.
Как ли пък не! Върни го!
- Това желание ли е?
Не! Това е твое задължение.
И така, какво ще си пожелаете?
Какво е най-съкровеното ти желание?
Почакай... Нека да не избързваме.
Още не съм го осмислила.
Имам цялото време на света. Разкажи ми за себе си.
Казвам се Алитея Бини и съм в Турция на конференция,
и вдругиден се връщам у дома.
- Какво друго?
Друго... Трябва да призная едно нещо.
Нещо, което на никого не съм казвала.
- Чудесно.
Когато бях малка, имаше едно момче.
Първата любов?
- Не, той не беше от плът и кръв.
Джин?
- Не.
По това време бях в девическо училище.
Шумни сплетници.
Бях... Е, по природа съм самотно създание.
И това момче, Енцо,
дойде при мен кой знае от къде.
Може би роден от въображението.
Разказваше ми истории на език, който говорехме само ние двамата.
Винаги изчезваше, когато имах главоболие,
но беше до мен при астматичен пристъп.
Приличаше ли на малкия Албърт, който отказа да вземеш? Еманация?
Еманация породена от отсъствие.
Страхувах се, че ще изчезне и затова си записвах.
Запълних този дневник с множество факти.
Но колкото повече реализъм влагах,
толкова повече се съмнявах
и всичко започна да изглежда глупаво.
Аз се чувствах глупаво.
Така, след време,
изгорих всичко в училищната пещ.
И той изчезна напълно.
А аз все още съм тук.
Противно на здравия разум, да.
Тук съм и имаме работа за вършене.
Заета съм, прощавайте.
Румсървис. Д-р Бини, закуската ви.
Изчакайте!
Не пускай никого.
Добро утро.
- Къде да я сложа, д-р Бини?
Благодаря, аз сама...
- Моля ви.
Не, не, ще се справя.
- Надявам се, че сте си починали.
Изглежда вкусно. Да, разбира се.
- Какво планирате за този ден?
Не съм сигурна. Ще импровизирам.
Ще ви препоръчам прекрасна галерия...
- Много добре, благодаря.
Да, да, да, може би друг път. Благодаря ви.
Добър апетит.
- Благодаря!
МОЛЯ, НЕ БЕЗПОКОЙТЕ
Ясно, по-комфортен размер.
Старая се да се впиша. Моля.
Напразно поръчах закуска.
Това е "наннохочи" – нахут, карамфил, шамфъстък.
Топи се в устата.
Може ли един въпрос?
- Разбира се.
Как се оказа в моята бутилка?
Това е дълга история. Това беше третото ми заточение.
Три пъти са те затваряли в бутилка?
- Може да съм джин, но съм и глупак,
който обича разговорите с жени. Трябва да бъда по-внимателен в бъдеще.
Как те хванаха първия път?
- По желание. Как иначе?
Коя беше тя?
- Шаба.
Савската царица?
- Беше ми роднина.
Била е джин?
- Майка й беше джин.
Възможно ли е?
- Законите позволяват съюз между
джинове и смъртни, но те не могат да създадат безсмъртно потомство,
както магаре и кон създават само безплодно муле.
И тя как изглеждаше?
С изключение на кичури черна коса по краката си,
като всеки друг човек. Освен, че разбира се, тя беше Шаба.
Твърди се, че е била много красива.
Тя не беше красива, беше олицетворение на красотата.
Бях напълно свободен. Влизах и излизах от покоите й.
Шаба...
Знаех не по-зле от всяка нейна прислужница,
ласките, които я караха да потръпва от наслада.
Никога не съм желал толкова силно.
И това беше взаимно?
- Бях нейна играчка, неин довереник.
Щях да съм повече, ако не беше Соломон.
Цар Соломон?
- Да е блажена паметта му.
Дойде отвъд пустинята, за да я ухажва.
Не отиде ли тя при него?
- Не, никога.
Така е във всички свети писания, всички истории и живопис.
Хендел създаде оратория.
- Госпожо, аз бях там.
Соломон дойде при нея.
Ти си царица, волна като могъща птица,
съзираща всичко отвисоко.
Защо трябва да се обвързваш към мъжката постеля?
Скъпи братовчеде джин, няма мъж, който да ме привлича така.
Започна с музика.
Направих всичко, за да я разубедя.
Но когато използва ароматен восък, за да премахне космите от краката си,
разбрах, че това е краят. А аз като глупак й повтарях
че тялото й е хармонично и очарователно,
но умът й е по-богат, по-красив и по-издръжлив.
Тя се съгласи и пророни гореща сълза.
Започна да му поставя задачи, които изглеждаха невъзможни.
Да намери нишка от червена коприна в двореца с хиляди стаи,
да познае тайното име на майка й джин,
да й каже какво желаят жените най-много.
Това със сигурност е невъзможно.
- Не и за него.
Той разговаряше със земните твари и с джиновете, създадени от огън.
Мравките му помогнаха да намери копринената нишка,
а един ифрит прошепна името на майка й.
След това я погледна в очите и й каза какво най-много желаят жените.
Тя в изумление му каза, че е прав.
И тя изпълни най-съкровеното му желание –
да се омъжи за него и да я вкара в постелята си.
Той беше велик магьосник и с могъщо заклинание ме затвори в меден съд.
Тя не ме защити. За нея бях нищо.
Дихание в бутилка.
Така попаднах в Червено море, където пролежах 2500 години.
Освен да спиш, какво може да правиш в бутилка 2500 години?
Джиновете не спят.
Как се справи тогава?
Е, през първите сто години бях ядосан заради съдбата си.
Молех се на Бошколо за спасение и когато това не помогна,
започнах да се моля на всеки бог, познат или непознат.
Когато и това не помогна, започнах да си представям като наяве
всички многобройни случки от живота си.
И когато се уморих от това безкрайно повторение,
отново се обърнах към молитвата и гнева си.
И тогава, най-накрая...
изиграх сам себе си. Молех се да остана в бутилката.
Умолявах Бошколо да ме остави там завинаги.
И помогна ли?
- Да загубя надежда?
Да се преструвам, че отчаяно искам да съм в бутилка?
Не, за един джин това е най-близко до смъртта.
Знаеш ли отговора на въпроса й?
- Какво желаят жените?
Не знаеш ли? Ако не знаеш, не мога ти кажа.
Не може всички да искаме едно и също нещо.
Госпожо, желанията ви изобщо не са ми ясни.
Намирам се в момент от живота си, в който имам всичко,
от което се нуждая. От всичко съм доволна и съм благодарна.
Кажи ми, омъжена ли си или си вдовица?
Майка, може би?
- Нямам деца, нито братя,
сестри или родители. Някога имах съпруг.
И какъв беше характерът му?
Характерът му? Отначало беше пламенен.
А накрая?
- Няма какво да се каже.
Но това е история, твоята история,
и е мъдро да разбираш тези, които оказват влияние върху нас. Моля те.
Добре. Ами...
познавахме се от младини.
Рано се оженихме.
В началото се наслаждавахме на ума и тялото един на друг.
Прекарвахме си приятно няколко години, а след това, както се случва,
всичко се изпари и от нас не остана...
нищо.
- И къде е сега?
Той е в Хакни, с Емелин Портър.
ДЖАК
Каза ми, че съм неспособна да разчитам чувствата.
Не бях способна да разчитам неговите чувства.
Мозъкът ми е устроен така.
Едновременно е моята сила и моята самота.
И навярно затова обичам историите.
Чрез тях опознавам чувствата.
Може би искаш да се върне?
О, не, не, не.
Не.
Мислех,
че ще скърбя за загубата и предателството...
но всъщност се почувствах свободна.
Бях като затворник, излизащ от тъмницата на светло.
Напълно се утвърдих в личен план.
Не, не желая нищо повече.
Ти си мъдра и внимателна жена, Алитея, но всички имаме желания,
дори и да останат скрити за нас.
Да, възможно е, но аз съм и наратолог
и това ще бъде проблем. Ще бъде голям проблем.
Знам всички истории за джиновете измамници,
и как манипулират желанието за собствени цели.
Аз не съм от тях. Аз съм богобоязлив, благороден
и съм тук, за да изпълня желанието ти.
Дори да е така, искащият желанието може да е неблагонадежден.
В смисъл?
Откъде знаеш, че можеш да ми се довериш?
Надявам се. С теб определено се надявам.
Има... един анекдот. Може и да го знаеш.
Трима приятели плавали в морето с малка лодка, хванали златната рибка,
и тя изпълнила желанието на всеки. Първият пожелал да е у дома с жена си
и изчезва. Вторият искал да играе на полето с децата,
и той изчезнал. А на третия му липсвали приятелите.
"Де да бяха тук."
- Абсолютно.
Няма история за желанията, която да не е поучителна.
Никоя не завършва щастливо, дори и смешните.
Но ти и аз сме авторите на тази история
и можем да избегнем всички капани.
- А ако не си пожелая нищо?
Моля?
Ако нямам желания?
- Би било...
би било катастрофално!
Добре.
Трябва да ти разкажа за второто си заточение.
Цялата съм в слух.
Никога няма да разбера
как бутилката ми се озова от дъното на Червено море
в двореца в Константинопол.
Но ми се струва, че някак е свързано с убийството на османски воин...
падането на империята...
и влюбено момиче.
Здравейте.
А ти какво си?
ЗАБВЕНИЕТО НА ДЖИНА
Гюлтен беше робиня в двора на наложниците в сарая.
Когато й се явих... припадна.
Много трудно я приведох в съзнание.
Няма от какво да се страхуваш. Няма да ти причиня лошо.
Обясних й, че съм в плен на бутилката.
Докато не изпълниш три желания.
- Нейните три желания, моля те.
Така бедното момиче ми разказа, че е лудо влюбена в красив мъж...
и искаше веднага да спечели благоразположението му.
Направих ги за теб.
Оказа се, че е влюбена в прекрасния Мустафа.
Принц Мустафа.
Най-големият син на Сюлейман Великолепни
и вероятен наследник на могъщия му трон.
Ако знаех какво ще се случи, щях да рискувам яростта на Иблис,
за да се опитам неистово да я разубедя.
Но без да се замисля, взех бутилката си
и приготвих вълшебните масла.
Омайващи масла, които преди използваше само Шаба.
Предупредих я да скрие бутилката, за да не попадне в неподходящи ръце.
Отидох при Мустафа. "Гюлтен."
Прошепнах му името й.
Той заповяда да я повикат.
Всичко се оказа толкова лесно.
Като джин, съм безкрайно любопитен към човешкото поведение.
И така в свободното си време скитах из двореца в търсене на интриги.
И там, сред евнуси, съпруги и наложници,
за първи път видях Хюрем. Името й означаваше "Смеещата се".
Тя също беше робиня, преодоляла всички,
за да стане любимка на султана.
Премъдрият Сюлейман не виждал никоя друга, освен нея,
а тя се стремяла към трона му в полза на собствените си синове,
в ущърб на любимия Мустафа.
За тази цел беше наела мнозина, които да следят принца.
Когато видях как Хюрем изкусно манипулира хората,
се уплаших, че и моята Гюлтен може да попадне в мрежите й.
Предупредих я да внимава.
Но вече беше избрала второто си желание.
Искам да даря принца с дете.
- Мустафа? Моля те, недей.
Джин, това е моето желание. Изпълни желанието ми.
Веднага!
- Чакай, чакай...
Ужасна грешка.
Защото в този момент, Сюлейман, да е благословено името му,
загуби авторитета си.
Воините му повярваха, че е станал мекушав
и се интересува повече от поезия, отколкото да управлява страната.
Хюрем подклаждаше слуховете, че го заплашва военен преврат
и ще го заменят с Мустафа.
Принцът бе станал в пешка в безкрайната битка за трона.
Сюлейман Великолепни,
Сюлейман Завоевателя, покровител и защитник на империи,
Сюлейман Бащата, беше изправен пред избор,
който щеше да разбие сърцето му.
Междувременно Гюлтен не желаеше да остава в сянка
и се опитваше да привлече внимание.
Все пак носеше детето на бъдещия султан.
Въпреки всичките ми предупреждения,
показа току-що набъбналите си гърди и корем.
И слуховете плъзнаха из целия сарай.
Ужасният заговор се разви с шеметна скорост.
Нищо неподозиращия принц Мустафа дойде при баща си,
за да го убеди в своята лоялност.
Султане мой!
Татко...
Глухонемите убийци вече го чакаха.
Той зовеше на помощ преданите си еничари,
но гласът му замлъкна и тетивата на бащиния лък отне дъха му.
Идват за теб!
- Кой?
Поискай си желанието! Пожелай си нещо, бързо!
Защо?
- Гюлтен, идват да те убият!
Принцът ще ме защити.
- Не може да направи нищо!
Той ме обича.
- Гюлтен, той е мъртъв!
Мъртъв е! И всичките му приближени са мъртви.
Хюрем идва за теб.
Пожелай си нещо! Спаси се, Гюлтен!
Само няколко думи и щеше да бъде свободна,
да износи детето в безопасност
и най-накрая да отида в царството на джиновете.
Но сама попадна в ръцете на убийците.
Исках да ги спра, но ме омагьоса последовател на Иблис.
Не ти е тук мястото.
Не можеш да промениш нейната история.
Без желанието й...
си обречен.
Гюлтен!
Не пожела да се спаси.
Не пожела да спаси и двама ни.
И така, бях почти освободен, или по-скоро не бях, за съжаление,
и обвързан с този свят от трето, неизпълнено желание.
Осъзнаваш ли, че ми разказа историята
на жена, обречена заради нейните желания?
Да, но нейните несбъднати желания обрекоха и мен.
Не може ли друг да си пожелае нещо?
- Надявах се на това.
И ще те освободи ли най-накрая?
- Това беше единствената ми надежда.
Но стана невидим.
- Като призрак.
Бродещ безплътно.
- А бутилката
беше скрита под камък, известен само на мъртвата Гюлтен.
Да, положението беше сложно.
Опитвах се да привлека нечие внимание, за да ми помогнат.
Как само се стараех. Следях миризмата им, всяко тяхно движение.
Желаех, умолявах, крещях, за да привлека внимание.
Правех го отчаяно в продължение на сто години
и с всеки неуспех волята ми отслабваше.
И тогава през 1620 г. надеждата дойде под формата на момче с меч.
ДВАМАТА БРАТЯ И ВЕЛИКАНКАТА
Мурад!
Мурад!
Някак си момчето усещаше моето присъствие.
Привличах го към камъка.
Ибрахим! Ела.
Мурад! Ибрахим!
И миг преди да съм в ръцете им, майка им ги откри.
Какво правите тук, деца?
Това е Кьосем, вдовицата на султан Ахмед Първи,
а момчетата са наследниците на трона.
Когато видях космите по краката му, веднага разбрах, че в кръвта на Мурад
пулсира силата на джина.
Следвах го навсякъде, решен да го върна при камъка,
но на 11-годишна възраст той се възкачи на престола
и стана султан Мурад Четвърти.
Въвлечен в придворните интриги, почти го бях изгубил.
На 20 години той поведе армиите си на война.
Биеше се рамо до рамо с хората си в Кавказ и Месопотамия.
За безразсъдството му се носеха легенди,
дори по отношение на собствения му живот.
Отчаях се, че няма да го видя отново.
Надеждата е чудовище, Алитея, а аз съм неговата играчка.
Значи е умрял?
- Не в битка.
И така, в Истанбул Кьосем трябваше да защити трона и да опази Ибрахим.
По-малкият брат?
- Да.
Той бе последният от османската линия.
Трябваше да създаде наследници.
Затова Кьосем го затвори в клетка, цялата в самурени кожи.
Какъв затвор само.
Такъв, който да не поиска да напусне.
Това го направи абсолютен развратник.
Убеден, че колкото повече плът има, толкова е по-голямо удоволствието.
Кьосем търсеше огромни и сладострастни красавици,
и му ги водеше в постелята.
Съдбата ми изцяло зависеше от особените му пристрастия.
Как така?
- Ще видиш.
Мурад се завърна. И въпреки победата, не можа да захвърли кървавите дрехи.
Войната беше разложила душата му.
Изчаках докато остане сам, решен да го върна при камъка.
Не искам да те прекъсвам, но имам въпрос.
Не те ли интересуваше какво желание
може да пожелае един такъв човек, толкова ненаситен?
Не.
- Дори и да е много лошо?
Не и ако това означаваше свободата ми. Истината е, че той имаше друго наум.
Смяташе се за непобедим
и за да управлява вечно, трябваше да се отърве от всички претенденти.
Защо да хабиш меча си?
Ибрахим.
Ибрахим.
Братко мой...
Брат ти е дете.
Как може да управлява?
Кьосем трябваше да го спре.
Трябваше да го отвлече от жаждата му за кръв чрез други удоволствия.
Като за начало, го държеше вечно пиян.
След това опита нещо хитро. Това ще ти хареса.
Нареди да намерят от всички краища на империята
най-добрите разказвачи.
Недостатъчно красноречивите бягаха от страх
или падаха жертва на неговия нрав.
Само един успя да го очарова.
Успокояваше го с истории
и го държеше в напрежение с разгръщането им.
Той беше единственият му приятел.
И това приятелство се превърна в любов.
Нищо не ми оставаше, освен да стоя и да слушам с благодарност,
защото историите му увличаха и мен.
Когато старецът умря, всички от двореца избягаха на улицата,
защото се страхуваха, че скръбта на Мурад
ще доведе до вълна от нови убийства.
Но той просто седеше, ридаеше и пиеше до безсъзнание.
Най-накрая търпението ми бе възнаградено.
Най-после успях да привлека вниманието му
и да го върна в тайната баня.
Знам какво ще стане сега. Няма сили да вдигне камъка.
Не можа дори да повдигне резето.
И така, той си тръгна и се напи до смърт.
А аз останах абсолютно забравен от всички.
Никой не чуваше гласа ми, никой не ме познаваше, не ме усещаше.
Не можеш да си го представиш.
Всъщност мога.
Можеш ли да си представиш колко непосилна е самотата?
Разбира се.
Ние сме живи, докато някой вярва в нас. Съгласна ли си?
Определено.
- Значи това е нашата съдба, Алитея.
Ако не си пожелаеш нещо, ще бъда хванат между световете,
невидим и сам завинаги.
Пожелай си нещо, Алитея. Най-съкровеното ти желание.
Бих била по-внимателна на твое място.
Очевидно си успял да се измъкнеш.
- Повече или по-малко.
Започвам да си мисля, че имам работа с измамник.
Би било много по-добре. Щеше да ми е много по-лесно,
но истината е, че аз съм просто идиот с изключително лош късмет.
Е, ще трябва да повярвам на думата ти.
И така?
Ибрахим, предполагам, е станал султан.
Ибрахим трябваше да бъде завлечен до трона.
Мамо!
Мамо!
Назначи една от своите наложници за губернатор на Дамаск.
Казваше се Захарче. Явно любимката му.
Ако не можеше да обикаля свободно, никога нямаше да намери тайната баня.
Ако не беше решила да се къпе, нямаше да прелее.
А ако не беше толкова непохватна,
не би се подхлъзнала, не би счупила камъка
и не би намерила моята бутилка.
- О, да!
Честно казано, трябваше да имам повече достойнство,
но аз започнах да моля безсрамно.
Умолявам ви, госпожо, състоянието ми е плачевно.
Трябва да ми помогнете.
Миришеш.
- Пожелайте си нещо.
Каквото и да е. Пожелайте си нещо!
Не искам да имам нищо общо с коварен джин.
Лесно е, само си пожелайте нещо. Трябва да има нещо!
Пожелайте си! Кажете го! Кажете го сега!
Искам те обратно в бутилката на морското дъно.
"Искам те обратно в бутилката на морското дъно."
Така попаднах в грижовните ти ръце.
Тази среща е била неизбежна.
- Аз съм в твоята власт.
Желанията... са опасно нещо.
"Пожелавам си" води до безкрайни развръзки.
Не е задължително.
Всичките ти историите са за това.
- Знам, но...
Казваш, че не си измамник, че ние двамата създаваме тази история,
но аз не мога да се отпиша от нея.
- Вярно е.
Защо просто не скочиш обратно в бутилката?
Ще я дам на някой по-наивен.
Някой по-отчаян или по-алчен.
- Няма да се върна в бутилката.
Защо?
- Няма да се върна в бутилката.
Аз пък няма да си пожелая три желания.
- Значи ме обричаш на забвение.
Непоносим си.
- Главата ме заболя от теб.
Добре, ето какво ще направя. Ще си пожелая три желания.
Преди да умреш ли?
- Не, сега. Едно след друго.
Готов ли си? Първото – главоболието ти да изчезне.
Второ – желая глътка чай.
И накрая, желая този бонбон.
Шегуваш ли се?
- Три желания, простички и безопасни.
Бях затворен от Соломон именно заради най-съкровеното си желание.
Само като удовлетворя твоето, ще заслужа свободата си.
Добре, оценявам симетрията, но разбери,
не съм в състояние да измисля едно желание,
а ти искаш от мен три.
- Имаш ли живот? Изобщо жива ли си?
Знаеш ли, в някои култури липсата на желание е просветление.
Просветлена глупачка.
- Ако съм щастлива,
защо да изкушавам съдбата?
- Че и страхлива.
Не ме дразни.
- Няма човек, ангел или джин,
който да не се възползва да сбъдне най-съкровените си желания,
и точно на мен се падна такава, която не иска нищо.
Алитея, ти си лъжкиня!
- Започва да ми се иска
никога да не сме се срещали.
- Не, не, не! Не казвай това!
Така...
някой вече го е желал.
И е било лошо.
- Просто ужасно.
Беше горчиво. Най-жестокото желание от всички.
За пореден път си станал жертва на глупостта си.
По-скоро на чуждата гениалност.
- Коя беше този път?
Казваше се Зефира.
Рядко сред човечеството има такъв ум.
Но се оказа тук заради нейната глупост.
Това беше като последствие от Зефира.
И това е историята, която избягваш да ми разкажеш.
Избягвам да я разказвам дори на себе си.
ПОСЛЕДСТВИЕТО ОТ ЗЕФИРА
Зефира беше безпризорно дете.
На 12 години я омъжват за богат търговец.
Той беше много по-възрастен от нея, но добър,
ако златната клетка може да се нарече "доброта".
Две по-възрастни съпруги не я обичаха и изобщо не разговаряха с нея.
Всички, включително и прислугата, изглежда й се подиграваха.
Тя нямаше нито маниери, нито образование.
Израсна не особено красива и се ядосваше безпричинно.
По волята на съдбата, моята бутилка дойде при нея
в знак на любов от съпруга й.
Когато Зефира го удовлетвори и най-накрая остана сама,
тя успя да отвори съда.
ПЪРВИ ЕТАП Електромагнитни вълни.
ВТОРИ ЕТАП Пара.
ТРЕТИ ЕТАП Органични частици.
ЧЕТВЪРТИ ЕТАП Формирането на органи...
Тя сякаш ме очакваше.
Веднага забелязах колко е умна и проницателна,
а тя видя колко отчаяно имах нужда от свобода и общуване.
Разказах й своята история, както на теб,
и тя ми се откри с творенията си.
Ела.
Можеше да бъде запомнена като гениалния Да Винчи,
чиито теории за полета обсъждаха султани и крале.
Тя беше талантлив творец, за когото никой не знаеше.
Разбираш ли ме? Разбираш ли целия ми гняв?
Беше разяждана от неосъществени замисли.
Мислеше, че е вещица. Но ми каза, че ако беше мъж,
интелигентността й щеше да бъде общопризната.
Беше жена жадна за знания и знаех какво ще бъде първото й желание.
Имам нужда от знания.
Искам да получа всички знания на света,
всичко, което е полезно, красиво и вярно.
С радост изпълних желанието й.
Преподавах й история, философия, езици, поезия.
Учех я на астрономия, математика, и тя беше щастлива.
Донесох й книги и писания, които скрихме в колекцията й от бутилки.
Винаги можеше да се позове на Аристотел от червената стъкленица,
или Евклид от зелената.
Питагор, Спиноза, без да е необходимо да ги превъплъщавам.
Чудесно!
- Чудесно!
С нея създадохме цял един свят и заплени сърцето ми.
За мен беше блаженство да я ощастливя.
И тя разцъфтя.
Разцъфтяваше във всяко отношение. Напълно.
Разбунтува се дори срещу съпруга си, когато той изискваше подчинение,
защото бе придобила изкуството на любовта,
недостъпно за смъртните, които не са правили любов с джин.
Влечението му по нея се бе превърнало в мания.
Щастлива ли си?
Когато идваше при нея, напусках покоите й и бродех по небето.
Видях планини и океани,
видях зверове в гората, където човек не стъпва,
и след това се връщах. Тя винаги ме очакваше.
Разказвах й за приключенията си
и тя замираше от радост и разочарование.
Защо не си е пожелала да бъде свободна?
Свободата не беше главното за нея.
Тя разработи математически език, за обяснение на силите, на които
се дължат пространството, времето и материята. Тя беше смела,
новият Прометей, но не можа да разреши една загадка. Нямаше ключ,
за да отвори вратите на възприятието си.
Затова използва второто си желание.
Научих я да сънува като джиновете – будна.
По този начин тя намираше отговорите.
Успя да обясни невидимите сили,
електромагнитните полета и въздействията.
Материята, от която са създадени джиновете.
Електромагнитен ли си?
Хората сте от прах, а аз съм от фин огън.
И когато тя забременя, бях преизпълнен с щастие,
защото знаех, че това ще ни привърже.
- Носила е детето ти?
Дете от огън и прах.
И какво се обърка?
- Алитея, аз я обичах.
Обичах страстния й ум. Обичах гнева й.
Способността ми да превръщам мръщенето й в усмивка.
Обичах я повече от Шаба.
Повече от свободата си?
- Да.
Най-голямото ми желание беше да съм до нея,
да остана неин затворник.
Мисълта за свобода предизвикваше отвращение.
Желая всички мои открития, настоящи и бъдещи...
Улових се, че не искам да си пожелае третото желание.
Боже мой!
Развалих всичко.
Започна да ме обвинява, че съм я хванал в капан, както й мъжа й.
Опитах се да се поправя.
За да се изкупя, бях готов да вляза в бутилката. Запечатан.
За да има повече власт над мен.
Да бъдеш никой в бутилка. Бих го направил за нея.
И всеки път това помагаше.
Всеки път, с изключение на последния.
Когато внезапно, като буря от гръмотевици и светкавици,
тя започна да плаче и каза:
"Иска ми се да забравя, че съм те срещала."
И забрави на мига.
Тя беше свободна, а аз бях вътре. Беше ме забравила.
Алитея, как е възможно...
да е грешка такава всеотдайна любов?
Имам желание.
Обаче се страхувам, че е прекалено голямо.
Дали е по силите ми?
Надявам се. Много се надявам.
И е най-съкровеното ти желание?
- Да, сигурна съм.
Тук съм... за да те обичам.
И желая от теб взаимна любов в отговор.
Искаш да правим любов?
Да, това също. Абсолютно.
И напълно ще се отдадеш на това?
Да... Да...
Искам уединенията ни да се слеят.
Искам любов, възвеличавана в приказките.
Искам любовта, която изпитваше към Савската царица
и която дари на своя гений Зефира. Това искам.
Мен?
Теб.
И искаш в замяна аз да желая теб?
Мен.
Прекалено ли е? Твърде много ли искам?
Ела.
Какво да правим с пробудения копнеж?
Как да ви убедя, че открих любовта с един джин?
Във всеки случай малцина биха ми повярвали.
Любовта не възниква по волята на разума.
По-скоро е пара, може би сън,
който прави нашите истории вълшебни.
Ако това е така, как да разберем дали любовта е истинска?
Истина ли е или просто безумие?
Днес заминавам за Лондон. Ще дойдеш ли с мен?
Тези дни Лондон е трудно място за живеене,
но с теб ще е по-добре.
Оттук, моля.
Вдигнете ръцете.
Излезте. Какво имате в джобовете?
Това е празна бутилка и капачка.
Моля, сложете я на лентата.
- Крехка е, не искам да се счупи.
Нищо няма да й стане.
- Предпочитам...
Паспортът и бордната карта.
Много е крехка...
- Госпожо.
Това е солница.
Не, без рентген! Моля ви!
- Спрете, госпожо, спрете!
Госпожо.
Не бързай.
Въздухът е плътен.
Пълен е с настоятелни гласове и забързани лица.
Като малкия Айнщайн ли?
Телевизия, телефонни кули. Нали?
- Да.
Да, всичките ви измишльотини мърморят едновременно.
Наведи се.
Чуваш всичко това?
И го виждам, и усещам. Като предавател съм.
Как издържаш?
- Нали съм джин. Ще се адаптирам.
Скоро ще свикна.
- Върна се.
Изглежда се върна.
- С някого ли е?
Не, мисля, че пак си говори сама.
- Здравей, Клементин.
Фани, как сте?
- Имаше ли проблеми?
Проблеми? Какви проблеми?
С чуждестранните ти приятели. Защото често се питаме защо д-р Бини
си губи времето да изучава обичаите на другите, а не нашите?
Срамуваш се от британската ни култура?
Не, не. По-скоро трябва да се срамуват хората,
които инстинктивно се боят от различните.
За какво говориш?
- Нарича ни "ксенофоби".
Ти го каза.
- Не става въпрос за това
как изглеждат, а как живеят, в какво вярват...
В смисъл?
- Накъдето и да погледнеш,
само етноси. Сами сме си виновни.
- Неестествено е.
Птиците във въздуха, рибата в морето.
- Така иска Господ.
Абсолютни глупости.
- Това е научен факт.
Това е лъжлива аналогия. Животните имат хабитат,
вярно е, но хората се адаптират и могат да живеят където пожелаят.
Това не е факт.
- Какво каза?
Това е мнение.
- И грешиш.
Няма да търпя повече.
- Остави я тази лудата.
Никога няма да я убедиш.
- Никога не съм ви го казвала,
но и двете сте жалки.
- Затваряй си устата!
Глупави и жалки.
Ах, ти, мръсница!
Не оставяй бръшляна да расте от нашата страна на стената!
Защо ли се занимавам? Трябва да ги съжалявам.
Но това е моят дом, моето убежище.
Бих искала...
Това не е желание, между другото.
- Знам.
Моят джин.
Как мина денят ти?
- Всеки слушател беше ти.
Всеки глас, миризма, докосване. Ти беше навсякъде.
Само минутка.
Кой може да е по това време?
Клем, Фани.
Нахут, карамфил, шамфъстък.
Топят се в устата.
Това е моят приятел. Ще остане за известно време.
Здравейте.
Здравейте.
- Здравейте.
Моят джин ми каза, че когато се съберат в царството на джиновете,
си разказват истории.
Историите за тях са като въздуха. Изпълнени са със смисъл.
"Да", – казах аз, – "и при нас е така."
Всяка история е фрагмент от безкрайно променящ се пъзел.
И както всички истории, тази също трябва да свърши.
Историите за копнежа винаги са поучителни.
Какво може да се обърка? Или вече се е объркало?
Въпреки че истината стоеше гола пред тях, те се отвърнаха.
Истината отстъпи, скри се и зачака в сенките.
През следващите дни, джинът придружаваше наратолога на работа.
А ако не беше с нея, нетърпеливо изследваше света.
Днес имах прекрасен ден.
Видях толкова много.
Видях как човек надниква в мозъка на друг
и спира смъртоносно кървене.
Посетих колайдера.
Огромен апарат, който изследва същността на материята.
И видях огромна чиния,
която слуша шепота на отдавна угаснали звезди.
Човечеството е... удивително, Алитея.
Радвам се, че мислиш така.
И всичко това, докато бях заточен в бутилката на Зефира.
Всички тези чудеса за по-малко от 200 години.
Да, но това е само инженерство и технология.
Въпреки цялата шумотевица, ние оставаме объркани.
Когато не можем да овладеем хаоса,
ни завладява страх и паника и се нахвърляме един върху друг.
Естествено, вие сте хора. Природата ви е такава.
Да, историята никога не се променя.
Вечната ненавист.
Метастазира и надживява любовта.
Просто искам да говоря за любовта.
Пълни сте с противоречия. Всеки един.
Благодаря ти много.
- Човечеството е мистерия.
Лутате се в мрака, и въпреки това чудесно използвате интелекта си.
Ето това е история.
Интересно как ще продължи.
- Или как ще свърши.
И това. Смъртният никога няма да разбере, но джинът може.
Джинът има цялото време на света.
Не си ли късметлия?
- Възможно е.
Но вие, съществата от прах, успяхте да засенчите
силата и целта на джинове и ангели. Вече не сме ви нужни.
Може би ще изсъхнем и...
- И ще изчезнете?
Да.
- На това посветих
всичките си лекции и статии.
- Знам.
И все пак си тук.
Невъзможни мой.
Да.
Ехо?
Прибрах се!
Къде си?
Джин?
Скъпи!
Джин.
Какво е това?
Чуваш ли ме? Кажи ми нещо!
Поне се опитай!
Желая да говориш с мен!
Бях заспал.
Спях.
Джиновете не спят.
- Нека се разходим.
Дълга ободряваща разходка. Приготвил съм нещо. Всичко е готово.
Очаква ни страхотна нощ. Ще е невероятно.
Най-хубавото време в живота ни.
- Спри!
Тези електромагнитни полета... Мога да ги изхвърля от главата си.
Мога. Ще отидем на пикник.
Ще свирим на укулеле.
Алитея, мога да живея тук.
Тези сили никога няма да изчезнат от този свят.
Ще ги преодолея. Заради теб.
Ти си моята Алитея и те обичам.
Благодаря ти, благодаря, че опита.
- Мислиш, че не те обичам?
Любовта е дар. Даден без да очакваш нищо.
Не е нещо, което някога можеш да поискаш.
Измамих и двама ни. В момента, в който си го пожелах,
отнех силата ти да го изпълниш.
Аз повече от всеки трябваше да го знам.
Не искам да се проваля отново. Джине мой, ако този свят не е за теб,
искам да се върнеш в своя.
Където и да е.
ТРИ ГОДИНИ ПО-КЪСНО
В царството на джиновете те си разказват истории.
За тях те са като въздуха, който дишат. Изпълнени със смисъл.
Мамо!
Ах, ти, маймунке! Не е мама.
ТРИ ХИЛЯДИ ГОДИНИ КОПНЕЖ
Посещаваше я от време на време и се наслаждаваха на всяка секунда.
Въпреки шума в града, винаги оставаше по-дълго от очакваното.
Не си тръгваше, дори когато го молеше.
Обеща да се връща, докато е още жива.
И това й беше повече от достатъчно.
превод МАРИЕТА ЗЛАТЕВА
субтитри НИКЧО