Brilliantovaya ruka a.k.a. The Diamond Arm (1969) Свали субтитрите
Кинороман в две части
из живота на контрабандистите с пролог и епилог
Сценарий МОРИС СЛОБОДСКИ ЯКОБ КОСТЮКОВСКИ и ЛЕОНИД ГАЙДАЙ
Режисьор ЛЕОНИД ГАЙДАЙ
Оператор ИГОР ЧОРНИХ
Музика АЛЕКСАНДЪР ЗАЦЕПИН
"Мосфилм" благодари на всички предоставили за снимките на филма
истински диаманти и злато
Филмът е заснет с полускрита камера
Аптека
Добре дошли!
ДИАМАНТЕНАТА РЪКА
С участието на НИНА ТРЕБЕШКОВА
НОНА МОРДЮКОВА СВЕТЛАНА СВЕТЛИЧНА
АНАТОЛИ ПАПАНОВ АНДРЕЙ МИРОНОВ
СТАНИСЛАВ ЧЕКАН ВЛАДИМИР ГУЛЯЕВ и др.
С участието на ЮРИ НИКУЛИН
Първа част ДИАМАНТ ПОЧТИ НЕ СЕ ВИЖДА
Драги радиослушатели, водя репортажа си от нашето пристанище.
След няколко минути този красив белоснежен лайнер
ще се отправи в поредния си круиз,
приемайки в луксозните си каюти голяма група съветски туристи
в най-вълнуващото им пътешествие.
Извинете, моля. Здравейте.
Моля, кажете си името и презимето. – Семьон Семьонович Горбунков.
А къде работите? – Старши икономист в "Нипрориба".
Приятно ми е. Семьон Семьонич, какво ще кажете на слушателите ни,
преди да се отправите в това вълнуващо пътешествие?
Честно казано, не ми се пътуваше. Мислех да купя палто на жената.
Не, то ще почака. Мисля, че главното е да се разгледа света.
А той все работи ли, работи... Палтото ще почака.
Значи досега никога... – Разбира се, не е бил.
По-далече от Дубровка не сме пътували.
Значи и вие излизате зад граница за първи път.
Не, аз не отивам никъде. – Изпращаме татко!
"Фиш стрийт". "Рибна улица".
Аптека "Чиканук". – Льолик, всичко помня.
Всичко трябва да е достоверно. Падаш, подхлъзваш се...
"Дяволите да го вземат!" Не, обратно. – Внимавай да не сбъркаш!
Травмата, всичко да е достоверно.
Както казва скъпият ни шеф: "В работата ни главното е реализмът".
Е...
Време е, туристе.
Недей. Върви.
Добър ден.
Каюта 16 ли е, или съм сбъркал? – Шестнайсета е!
Вие също ли ще пътувате тук? – Козодоев, Генадий Петрович.
Приятно ми е – Горбунков, Семьон Семьонович.
Надявам се да се сприятелим. – Разбира се!
Взехте ли някакви сувенири? – Не, не...
А аз взех! – Водка ли?
... Седми ден от вълнуващото пътешествие...
А аз обичам песента за зайците. – За кого?
За зайците. – Сеня, за зайците е демоде.
Остров "Неудачник".
Целият потънал във зеленина, остров "Неудачник" има в океана.
Остров "Неудачник" има в океана, целият потънал във зеленина.
Там живеят диваци нещастни добри отвътре, но на вид ужасни.
Добри отвътре, но на вид ужасни са тамошните диваци нещастни.
Каквото и да правят, все не им върви. Явно в понеделник са се родили.
Явно в понеделник са се родили – каквото и да правят, все не им върви.
Крокодилът бяга, не расте кокос. Молят се на бог със сълзи на очи.
Молят се на бог със сълзи на очи – крокодилът бяга, не расте кокос.
Сякаш не може животът без делник – отменили те деня понеделник.
Отменили те деня понеделник – сякаш не може животът без делник.
И на този остров няма календар. Малки и големи отиват нахалост така.
Малки и големи отиват нахалост така – проклетият остров няма календар.
И от късна доба чак до сутринта горките диваци оплакват свойта съдба.
Плачат и проклинат своята беда в неудачен ден, в година никоя.
Накрая, последното чуждо пристанище преди завръщането в родината...
И така, господа, намираме се в така наречения Стар град.
По времето на император Шимуншин Шах Трети,
тук, на тези хълмове, е бил разположен великолепен комплекс,
включващ дворец и храмове с две минарета...
Ти полудя ли? – Тя казва, че нещо е станало...
Ай-лю-лю после! Но не, в никакъв случай!
Може нещо да й трябва? – После ще ти кажа какво й трябва.
Лейди, сеньора, фрау, мис, за съжаление нищо няма да излезе!
Русо туристо облико на морала! Ферщеен?
Това е. Бързо! – Ама какво й трябва?
Нека ви благодаря, Николай Иванич, за безкрайно интересната екскурзия!
Внимание, другари, сега имате свободно време.
Може да се поразходите из града, но имайте предвид –
точно в 17,00 всички да са на парахода.
Без закъснение. Ясно ли е? Това е.
Леша!
Защо ме заряза? – Как така? Чакам те!
Натам.
Къде е той? Мотае ли се някъде? – Спокойно, трябва да дойде.
Паролата старата ли е? – "Да го вземат дяволите."
Нали е от парахода "Михаил Светлов"? – Така ни казаха.
Параходът тръгва след час!
Млъкни!
Извинете, разгорещих се.
Знаеш ли....
Леша!
Гражданко!
Да го вземат дяволите!
Да го вземат дяволите...
Руски? – Да.
"Михаил Светлов"? – Да, да...
Какво му е?
Наистина здраво се е подхлъзнал. Даже изгуби съзнание.
Да започваме.
"Михаил Светлов"!
Да го вземат дяволите...
Да го вземат дяволите!
Руски? – Да, руски!
"Михаил Светлов"? – Да, аз съм!
Къде блееш, дърто магаре? – Но онзи също каза паролата.
Следва непреводима игра на думи с местни идиоматични изрази.
Другарю, добре е "ай-лю-лю", но цигел – времето...
Онези кретени ме уверяваха, че е бил в безсъзнание.
Значи смотанякът не знае нищо. Отлично.
Ама какво е това? – Най-обикновена контрабанда.
Какво? – Контрабанда.
Недейте така, Семьон Семьонич. Спокойно.
Пийнете. – Не пия.
Четохте ли във вестник "Седмица" в раздела "За дома и семейството"?
Лекарите препоръчват за успокояване на нервната система. Пийте!
Пийте, пийте!
Другарю капитан, какво да правя сега?
Нищо. Почивайте, танцувайте, забавлявайте се.
Само ви моля, за контрабандата нито дума на никого.
Ами като ме питат за ръката?
Ами кажете: подхлъзнах се, паднах... Скрито счупване...
Загубих съзнание, а като се свестих – гипс!
Подхлъзнах се, паднах,
скрито счупване, загубих съзнание, свестих се – гипс!
Правилно! А за това... ще съобщя, където трябва.
Благодаря.
Нима нищо не помниш? Внимателно!
Защо? Помня! – Какво помниш?
Подхлъзнах се... – Така...
Загубих съзнание... – Така...
А като се свестих – гипс! – Това ли е всичко?
Да бях паднал вместо тебе! – Благодаря ти, Леша.
Пази си ръката, Сеня.
Надя ще се разстрои. – Такъв е "се ла ви", както казват...
Прости ми, приятелю.
Другарю, да тръгвам ли? – Да, тръгвайте, не пречете.
Ама съвсем ли? – Да.
Нима капитанът не ги е предупредил?
Какво да правя?
Ето го. Всичко е наред, стоката е като в сейф.
А ключът? – Какво?
Както казва любимият ни шеф: "Ако човек е идиот, това е за дълго!"
Льолик, не разбирам за какво говориш. – Ей сега ще разбереш... при шефа.
Долу ръцете!
Къде отиваме?
У дома.
Значи сте били зад граница?
Да, бях.
Ами сега – в милицията или у дома?
Че аз пътувам към къщи.
Ама аз не му казах адреса! Къде ме кара?
Тук за града пътят е само един.
Улица "Морска" 21 , блок 9...
трети вход... трети етаж.
Какво ви е на ръката? – Защо се интересува?
Обикновено любопитство ли е? Подозрителен тип.
Подхлъзнах се, паднах...
Скрито счупване, загубих съзнание, а като се свестих – гипс.
В самодейността участвате ли? – Участвам.
Защо излъгах? Та аз не участвам. Защо ли пита? Зъбите ми тракат.
Много подозрителен тип.
Защо зави? Нали пътят е направо! – Пътят е в ремонт.
Ще заобиколим.
Спрете да ги вземем! – Не може, такава е инструкцията.
Не ги взе, а са в същата посока. Тоя не е шофьор на такси, а бандит.
Защо не се представихте веднага? – За да проверя дали ще се сработим.
И какво, проверихте ли? – Проверих, другарю полковник.
Ще се сработим.
Не предвидих, че той... – С гипса...
Тъй вярно, другарю полковник. Може би трябваше...
Не трябва. Той съгласи ли се? – Съгласи се.
Има предложение. Ами ако... – Не става.
Ясно. Тогава може да е нужно... – Не е нужно.
Разбрано. Разрешете поне... – Ами опитайте.
Операцията е възложена на вас, така че действайте.
Докладвайте. После какво стана? – Слушам, др. полковник.
Когато един вид се запознахме, му изложих плана ни.
Какво да правя сега? – Нищо.
Живейте си, както преди. Те сами ще клъвнат.
Те ще ви следят, а ние – тях.
Като се опитат да го свалят, ще ги хванем.
Нещо като стръв? Разбирам, аз самият съм рибар.
Разбира се, те ще предложат голям откуп.
А аз ще се пазаря. – Не мисля. Защо да се издават?
Те са сигурни, че не знаете нищо.
Ще се опитат да си получат стоката безплатно и незабелязано за вас.
Как незабелязано може да се свали гипс?
Може. Наистина не знам как ще действат,
но човек може да се напие, да се приспи, да се зашемети...
Изобщо – от безчувствено тяло. В краен случай – от труп.
Какъв труп?
Но съм сигурен, че няма да се стигне чак дотам.
Михал Иванич, не може ли някой друг да носи гипса вместо мен?
Вие може и да се откажете. – Не, не съм страхливец.
Но ме е страх. Боя се дали ще мога, способен ли съм?
Мисля, че всеки човек е способен на много.
Но, за съжаление, не всеки знае на какво е способен.
Да, случва се. – Сега да се договорим за свръзката.
Ама вие какво, Семьон Семьонич!
Момент. Връзката ще държим така:
Ако вие нещо ни потрябвате... – Ще дойдете при мен.
Ако ние нещо ви потрябваме... – Поръчвам такси от свое име.
Ще дойда аз или помощникът ми. Ясно?
Вземете!
Много ви благодаря. Извинете, че така...
Нищо, има и по-тежки случаи.
Защо не се качим? Ще ви запозная с жената.
Семьон Семьонич, нали се уточнихме.
Никой не бива да знае.
Дори и Надя ли? – Никой!
Ясно.
Семьон Семьонич, а багажът?
Сеня, отвори!
Добре дошли, Семьон Семьонич. – Благодаря.
Извинете, че толкова късно. Но нали знаете –
обществената работа е преди всичко. Какво ви е на ръката?
Семьон Семьонич, в сряда в "Червения кът" е вашата лекция.
Обявата вече е закачена. – Каква лекция?
Освен вас, никой от нас не е бил там.
Темата на лекцията е: "Ню Йорк – град на контрастите".
Но аз не съм ходил в Ню Йорк! – А къде?
В Истанбул, в Марсилия...
Добре, "Истанбул – град на контрастите". Има ли разликата?
Обявата ще я препишем. Какво ви е на ръката?
Скрито счупване, загубих съзнание, а като се свестих – гипс.
Отлично. Скромничко, но с вкус.
Каква прелест!
Каква прелест. Какво казахте, че ви е на ръката?
Това е за вас. Сувенир. – Но, моля ви се...
Благодаря, Семьон Семьонич.
Натиснете копчето. – Така ли?
Смешно е, нали? – Много.
Благодаря.
Сеня. Видя ли София Лорен?
А кока-кола пи ли?
И как беше?
Спи, спи. – Спя.
Лекарите го препоръчват. Приспивателно.
От вестник "Седмица", "За дома и семейството".
Седни.
Кажи все пак, какво ти е на ръката?
Подхлъзнах се, паднах, скрито счупване...
загубих съзнание, а като се свестих – гипс.
Това вече съм го чувала. Не ме щади.
Нека да е най-страшното, но истината. Казвай какво ти е на ръката?
Нали ти казвам. Вървях по улицата, подхлъзнах се...
Ето на.
Не умееш да лъжеш, Сеня.
Знам какво ти е.
Кой ти каза?
Нямаш скрито счупване.
Казвай, какво има там?
Злато и диаманти! – Стига с тези шегички!
Имаш не скрито...
а открито счупване!
Да вървим да спим.
За това трябва да се убива!
Льолик, само без ръце! Всичко ще оправя!
Да пукнеш дано! Дано те видя в гроба по бели пантофки!
Дано живееш само на една заплата!
Виктор Николаевич, не можете ли да четете?
Разхождането на кучета Забранено!
Мамо, виж ме... – Нима може така?
Я почакай!
Казвам ви, че нашите дворове не са планирани за разходки!
А за какво? – За естетика!
А къде да го разхождам?
Даден ви е самостоятелен апартамент, там го разхождайте!
А него къде... – Но защо така, защо?
Добро утро. – Здравейте.
Ето аз, Варвара Сергеевна, бях в Лондон.
И там кучетата ги разхождат навсякъде.
Кучето е приятел на човека.
Не знам как е в Лондон, не съм била там.
Може там кучето да е приятел на човека.
А при нас домоуправителят е приятел на човека!
Имането предадено на държавата
Татенце, имаш ли огънче?
Ти какво, да не си глухоням? – Да.
Ясно.
Ето го.
Смотаняк.
Този ще го оправим без много шумотевица.
Иди го покани на риболов.
На Черните камъни, както се разбрахме.
Покани го с преспиване. Не се помайвай!
На децата – сладоледа, а на жена му – цветята.
Внимавай да не ги объркаш. Да няма после Кутузов!
Идиот! Сладоледът е за децата!
А, окото? Дреболия, ще мине.
Сеня, как ти е ръката? – Нищо й няма.
Не те ли боли? Я размърдай пръстчета.
Не онези. Тези.
Всичко е наред. Ще мине.
Генадий Петрович, като негов приятел трябва да му повлияете.
Отнася се доста лекомислено към това.
Знаете ли, искаше да ме излъже!
На татко съвсем не му е това, което казва!
А какво?
Има не скрито, а открито счупване.
Върви при мама.
Сеня, хайде да отидем за риба! Ще идем на Черните камъни.
Ще вземем лодка, с нощувка. Ще се любуваме на вечерта.
Е? – Не.
С нощувка няма да тръгна. Страх ме е да не се простудя.
Хайде от сутринта. – Дадено. От сутринта.
Както кажеш. Значи от сутринта? – От сутринта.
Готово.
Максим! – Какво правиш?
Не може така! Извини се веднага на чичкото!
Добро момченце.
Авторски колектив: Художник – Маргарита Семьонова,
дизайнер – Рохан Левицкая, главен дизайнер – Алберт Мудрев.
Летен комбиниран костюм "Универсал '69".
Поощрителна премия на областната изложба за модно облекло в Житомир.
Оригиналното конструктивно решение
ви позволява лесно да превърнете сакото в куртка.
Но това не е всичко.
С леко движение на ръката панталоните се превръщат...
Панталоните се превръщат...
Превръщат се...
В елегантни къси панталони.
Извинете, малък технически проблем.
И накрая последният модел.
Плажен комплект "Мини Бикини '69"
Какво е станало? Защо шефът е тук? – Пълна промяна.
Операцията ще е на Бялата скала. – А защо не на Черните камъни?
Там е много оживено през деня. – Но на Белата скала не кълве!
Това го остави на мен.
Така ще кълве, че клиентът ще забрави за всичко на света.
Другото остава ли по плана? – Всичко друго е, както се разбрахме.
Ти леко го зашеметяваш... Дръж!
Льолик, това не е естетично.
Затова пък е евтино, надеждно и практично!
Бързо сваляме гипса и се омитаме.
А алибито ми? – Ще имаш следи от насилие по лицето.
Както при жертвите, нападнати от неизвестни.
Льолик, само те моля... – Не се безпокой, Козлодоев.
Козодоев. – Козлодоя.
Ще удрям точно, но силно!
Добър вечер. – Добър вечер, Семьон Семьонич.
Къде така по нощите? – Утре рано съм за риба.
Поканиха ме, а нямам хляб. Ще прескоча до дежурния магазин.
Далече е, но трябва.
Горкият.
Момчета, на негово място трябваше да съм аз.
Като се напиеш, ще бъдеш!
Хайде, да го натоварим.
Дръж го. Тръгваме.
Добър вечер, Семьон Семьонич.
Добър вечер. Но аз не ви познавам.
Володя. – Сеня.
Имате поздрави от Михаил Иванович. – Благодаря.
Той много искаше да ви види.
Кога? – Ами, сега.
Ще закъснея за хляба. – Спокойно, с кола съм.
Да вървим.
Е, Володя, много ви благодаря. – Няма нищо.
Всичко хубаво. – Почивайте. Наслука!
Значи със сигурност ще бъдете на Черните камъни?
Да, точно там. – Дано всичко е наред!
Дяволите да вървят по дяволите!
Лека нощ! – Лека нощ, Семьон Семьонич.
Нашите хора не ходят за хляб с такси!
Черните камъни – 8 км Бялата скала – 21 км
Май е тук. Или може би... – Напразно дойдохме тук.
Черните камъни са по-близо, там кълве повече.
Тук така ще кълве, че ще забравиш за всичко на света.
Разтоварвай багажа!
Помощ!
Спасете ме!
С.О.С!
Помощ! Льолик!
Идиот!
Майчице!
Льолик!
Спасете ме!
Майчице мила!
Чичко, защо викате? – Изчезвай, малкият, не ми пречи.
Абе, я се пръждосвай оттук!
Летят патици...
Летят патици...
Шефът ни дава възможност да се реабилитираме.
За място на операцията под кодово име "Дивеч"...
Как? – "Дивеч".
Той определи летния ресторант "Плачещата върба".
Точно на север, някъде към...
... 50 метра се намира тоалетна...
... от типа "Разделна".
На схемата е отбелязана с буквите "М" и "Ж".
Асфалтовата пътечка към тоалетната минава покрай храсталак,
където ще се намирам аз.
Такава е дислокацията ни.
А сега задачата ти: Водиш клиента в ресторанта,
привеждаш го в нужното състояние и бързо го водиш да се освежи.
Убеждавайки се, че той върви в нужното направление,
с думите: "Сеня, чакам те на масата!",
бързо се връщаш на изходна позиция. Алибито ти е осигурено.
Клиентът, минавайки покрай храсталака, попада в моите ръце,
а нататък е въпрос на техника. Ясно ли е?
Но как да го приведа в състоянието? Той почти не пие!
Както казва нашият шеф:
"На чужда сметка пият даже трезвениците и язваджиите!"
На една заплата не може само да се возиш на такси!
Ако обичате, сто броя, само че поредни.
Който вземе кочан билети, получава... – Къща със морава!
Стига глупава агитация! Не са заради печалбата.
А за какво? – Вестници трябва да се четат.
Разпределете ги сред живеещите в кооперацията.
А ако не вземат, ще им спрем газта!
В общи линии всичко е ясно.
Обиколете, разгледайте пазара, посетете ресторанти...
А на гарата може ли? – Отидете.
Накратко – бъдете повече на видно място.
Разбира се, ще имате разходи. Ето, вземете.
Не, няма нужда, ще се оправя. – Семьон Семьонич, без самодейност!
Тук има 500 рубли.
От новите ли са?
Какво ви е на главата?
Парите. – Семьон Семьонич!
Разбрах. – Вземете.
Защо?
Е, както се казва – за всеки спешен случай. Взимайте!
От войната не съм държал бойно оръжие.
Това не е бойно, а по-скоро психологическо.
При нужда можете да стреляте, да подадете сигнал...
Зареден е с халосни. – Дайте ми боен!
Защо? – За всеки спешен случай.
Не може. – Ясно.
Семьон Семьонич, какво правите?
Така трябва.
Феденка, и добре би било... дивеч!
Дадено.
Какво ще пием? Водка, коняк? – За мен биричка.
За начало бутилчица водчица и бутилка конячец.
И двамата пием. – Слушам.
Трябва да се обадя на мамчето. Веднага се връщам.
Добър вечер, Борис Савелиевич. Поръчах на Федя дивеч!
Много ви моля.
Льолик? Чакам. Клиентът ще бъде наред.
Самият шеф е тук. Чакам.
Свободно ли е? – Заето е.
Ето, започна се.
Само спокойно. Трябва да се действа.
Кажете, моля, къде е телефонът?
Благодаря.
Такси? Обажда се Семьон Семьонович Горбунков.
Да, Горбунков!
Изпратете такси в ресторант "Плачещата върба".
Спешно! Благодаря.
Е, да започваме.
Не, не, аз съм на бира.
Следи ме. Нека ме следи какво пия.
За премията ти! – Дай Боже да не е последната.
След първата не се замезва!
Водчица? – За твое здраве.
Сипвай!
Пийни си!
Сигурен съм, че всеки от вас, когато намери имане,
ще постъпи също като мен. – А наградата къде ще я денеш?
С полагащата ми се по закон награда...
по съвет на приятелите реших да си купя автомобил москвич!
Нов модел!
Веднага се връщам.
Клиентът дозрява, бъди готов! – Винаги сме готови. Идиот!
Пардон.
Вие при кого? – При теб.
Е? – Не ме ли познаваш?
Не те познавам. – Да пийнем ли?
Да пийнем.
И аз не те познах веднага. – Така ли?
Защо си обръсна мустаците?
Какво? – Защо си обръсна мустаците, глупчо?
На кого? – Простете, с кого имам чест?
Ладиженский, Евгений Николаевич, съученик на този глупчо.
Защо Володя си е обръснал мустаците? – Мустаците ли?
Сеня, обясни на другаря защо Володя си е обръснал мустаците.
Имаме много малко време. Пий!
Сеня ли?
Извинете, припознал съм се.
Мустаци ще ви отиват също като на Володка Тренкин.
Другарю, кога ви е самолетът? – Да, време е.
Като дойдете при нас на Колима...
Като дойдете при нас на Колима, заповядайте на гости.
Не, по-добре вие при нас! – Хайде, със здраве!
Добре, че не е контрабандист. Приятен човек.
Защо така се напих?
Сеня? Стигна ли до състоянието?
До какво? – До необходимото?
Не. – Тогава още по чашка.
Повече няма да пия. – Трябва.
Край! – Сеня...
Ти мен уважаваш ли ме? – Уважавам те, но няма да пия.
Тогава ще те ухапя. – Хапи!
Наоколо има хора, Леша.
А с дивеча ще пиеш ли? – С него да.
Федя, дивечът!
Това дивеч ли е? – Дивеч е!
Дивечът не върви с водка. – А с какво?
Ами това... – Разбрах!
Федя, по 150 шампанско и край.
За теб! – Благодаря.
Май ви е време да се поосвежите?
Сеня, чуваш ли, време е да се освежим. Бързо, тръгваме.
А дивечът? – Дивечът няма да отлети, печен е.
Бързо. Мирувай, бързо.
Право на север, към 50 метра. Бързичко.
Какво?
Сеня!
Песента за зайците!
В тъмносинята гора, където тревички се поклащат,
има дъбове магьосници и танцуват листа.
На поляната в полунощ зайците трева косяха
и напяваха странни слова:
Все ни е едно, все ни е едно,
нека се боим от вълка и совата.
В тоз злокобен час работата ни спори –
косим и не даваме пет пари!
А дъбовете магьосници шепнат нещо в мъглата
при отровните блата, в чиято сянка стоят.
Косят зайците трева на поляната и не дават пет пари,
но от страх все по-бързо песничката пеят.
Все ни е едно, все ни е едно,
нека се боим от вълка и совата.
В тоз злокобен час работата ни спори –
косим вълшебния трънак.
Все ни е едно, все ни е едно,
твърдо вярваме в древната мълва.
По-смел ще стане тоз, който три пъти в годината
в най-злокобен час коси и не дава пет пари.
Налага се да се взимат мерки. А какво да направим? Пиянство, побой.
Но нали знаете, Варвара Сергеевна... – Знам всичко по-добре от вас.
Откъде има той пари?
Поканил го е приятел. Бил получил премия.
За едно строшено огледало мъжът ви е платил 97 рубли и 18 копейки.
Откъде има толкова пари?
След завръщането си оттам вашият мъж стана друг.
Пагубното влияние на Запада, тези идиотски играчки!
А тази странна фраза: "Кучето е приятел на човека"!
Странно е, да не кажа нещо повече.
А това? Елементи на сладък живот?
И знаете ли, не бих се учудила, ако утре се окаже,
че мъжът ви тайно си има любовница.
Какво?
Това твое ли е? – Мое е.
Откъде? – Оттам.
Оттам ли?
Завербували са го! Но как е могъл?
Та той е толкова доверчив.
Ръката! Измъчвали са го! Как не се досетих по-рано!
Боже мой!
Все ни е едно...
Какво да правя? А децата? Какво ще стане с тях?
Какъв позор!
Има само един изход.
Само един.
Само един.
Стига ти!
Шампанско сутрин пият или аристократите, или дегенератите!
Да вървим при шефа.
Не мога в този вид.
Аз трябва...
... да взема вана, да изпия чашка кафе...
Ще имаш там и вана, и кафе, и какао с чай.
Да вървим!
Да вървим, Леша.
Надя, Наденка!
Успокой се.
Имаш изход. – Така ли?
Трябва да отидеш и сам да си признаеш.
Какво? – Измяната!
Позор на пияницата и скандалджията С. С. Горбунков
Как можа да си помислиш това, жено моя, майка на децата ми!
О, Господи! Тежко ми! – А какво трябваше да си помисля?
Каквото си искаш, само не това! Тежко ми!
Откъде имаш пистолет и пари? – Млъкни, нещастнице!
Сеня...
Кажи ми откъде са пистолетът и парите?
Моля те, Сеня. Кажи.
Ще ти кажа. Но никому ни дума. – Заклевам се!
Това е държавна тайна.
Пистолетът и парите получих за изпълнението на отговорна задача.
Каква? – Не мога да ти кажа. Засега.
Като му дойде времето, ще разбереш.
Може даже да ме...
... наградят.
Посмъртно.
Шикозен план, шефе!
В 12,00 всичко ще е готово.
Гениално!
Добър ден.
Добър ден! – Бонжур, мадам.
Пардон.
Щастлив съм да ви посрещна в този скромен, уютен...
Здрасти, малкия.
Праща ме шефа. – Всичко е готово.
По същество! – Паспортът е готов.
Мястото? – Хотел "Атлантик".
Влизаш в стаята, платена е.
Клиентът?
Анфас, профил.
Хонорарът?
Това беше само аванс.
Стига една таблетка.
Кажете, ако обичате...
Нямате ли такъв, но без крила? – За съжаление, не.
Значи нямате. Ще търсим.
Нямате ли такъв, но със седефени копчета?
За съжаление, нямаме. – Не? Ще търсим.
Мен ли викате? – Да. Извинете.
Подочух... Случайно имам това, което търсите.
Точно със седефени копчета. Само че е в хотела.
Много ли ви трябва? Тогава ще ви дам адреса.
Живея в хотел "Атлантик", съвсем наблизо е.
В девет часа устройва ли ви? Чудесно.
Заповядайте.
Много ще ви чакам.
Точно в девет, хотел "Атлантик", стая 327, Анна Сергеевна.
Точно в девет... Май захапа голямата риба.
Как изглежда? – Тя ли?
Ясно. Внимавайте да не повторите вчерашната грешка.
Аз по принцип не пия, един приятел ме покани.
Впрочем, как е той след вчера?
Не знам, не ми е звънил. Добър човек. – Мислите ли?
Добре, идете в хотела и действайте според обстоятелствата.
Възможно е да има съучастници. Проверете! Оръжието с вас ли е?
Психологическото. – Ще ви чуят. Дайте бележката.
Френски – "Шанел №5". Да вървим!
Къде тръгна? Специалната задача?
Бъди внимателен, чуваш ли? – Всичко ще бъде наред.
Сеня!
Тръгвам.
Хотел "Атлантик"
Клиентът дойде. – Хубаво.
Пети, пети, той влезе! Приемам.
Разбрах ви.
Хотел, стая 327, Анна Сергеевна, 9,00 часа.
Да, влизайте!
А, дойдохте ли? – Добър вечер.
Седнете за малко. Аз ей сега.
Какво ви е?
Ами... копчето на маншета падна.
Ето. Измъкна се.
Така ме изплашихте.
Нека ви помогна.
Помислих си, че нещо е станало. Чуйте как ми тупти сърцето!
Тупка ли?
Тупка ли? – Тупка.
Внимавай за сигнала. Щом заспи, тя ще загаси светлината.
Льолик, ами ако той си тръгне?
Леша, ти би ли си тръгнал от такава жена?
Не, но той е верен мъж. – Както казва шефът:
"Няма мъж, който поне за час да не мечтае да бъде ерген"!
Внимавай за сигнала!
Нали бяхме за халата?
Не ви казах. Една приятелка ще го донесе всеки момент.
Нали не бързате? – Не, не бързам.
Какво ще кажете за чаша вино?
Добре би било... бира.
Не. Само вино.
За нашето случайно запознанство.
Пийте, пийте!
А къде е приятелката ви? Може би да мина утре?
А за какво ни е тя? Моят халат е почти същият!
Погледнете!
Не съм виновна аз!
Той сам дойде!
Видях я специалната ти задача.
След такава чудовищна лъжа не искам, нито мога да бъда с теб.
Сигурна съм, че децата ще ме разберат, когато пораснат.
Молба за развод ще подам аз. Сбогом.
Добро утро, Семьон Семьонич.
Трябва веднага да замина за Дубровка. – Правилно, но не сега.
Утре сутринта ще ви изпратим кола. Както винаги, такси.
В 8 часа удобно ли ви е? – А защо не днес?
Днес ще ви помоля нещо. – Какво?
Трябва непременно да се срещнете с вашия приятел.
Кой приятел? – С когото бяхте за риба,
в ресторанта... – А, Генадий Петрович.
Срещнете се с него и му подхвърлете,
че утре в 8 сутринта заминавате за Дубровка.
А най-важното, кажете му пак така между другото,
че вдругиден ще ви свалят гипса.
Гена? – Да.
А защо тогава не го... – За да не изплашим по-голямата риба.
Пардон.
На 27 юли от 18 ч. ще се състои другарски съд над пияницата
и морално разлагащия се гражданин С. С. Горбунков. След съда – танци
Хубаво пеете! – Ама и вие...
Кажете, моля, отдавна ли познавате гражданина С.С. Горбунков?
За нещастие, от 10 години. – И през всичките тях
пиянстваше, вдигаше скандали и... морално се разлагаше?
А, не. През цялото това време той изкусно се маскираше
като порядъчен човек. Аз не му вярвах.
И не вярвате на някого, когото познавате?
Не. Смятам, че на човек трябва да се вярва само в краен случай!
Така ли мислите? – Да.
А впрочем, вие какъв сте?
Ами аз го знам по работа, така да се каже, колеги сме.
Ясно. Другар по чашка.
Хайде, изчезвай оттук! Миша.
Както се казва, хващай пътя! – Добре, отивам си.
Само още един въпрос. Добре ли сте го залепили това?
Няма страшно, няма да падне. – А сега го махнете!
Шефе, всичко пропадна! Свалят гипса, клиентът си заминава.
Ще го убия, ще го...
Добро утро, Семьон Семьонич. Къде сте тръгнали толкова рано?
При моите, в Дубровка.
Кой е поръчал такси за Дубровка? – Аз.
Сядайте.
Тръгвам. – Всичко хубаво.
Михал Иванич не успя ли да дойде?
А Володя?
Заети са.
А вие какво звание имате? – Какво звание?
Като на Володя – лейтенант от милицията.
Лейтенант съм, старши.
Др. старши лейтенант, разрешете пред жената
да ви наричам така по звание: "Др. старши лейтенант".
За по-солидно. Може ли?
Разрешавам. – Благодаря.
Непременно й кажете, че съм изпълнявал специална задача
в ресторанта и най-важното, в хотела.
За да не се притеснява, утре ще го свалят.
Но не й говорете за контрабандисти, злато и диаманти.
Не, това не мога да поема. – Другарю старши лейтенант!
Трябва да се посъветвам с шефа... с началството.
С Михал Иванич? – Да, с Михал Иванич.
Поздрави на Михал Иванич.
Ало, шефе, аз съм.
Шефе! Аз съм, Льолик!
Замина за Дубровка преди 20 минути.
С такси, бежова волга, номер 28-70-00.
Всичко разбрах.
Леша е на деветнайсетата верста.
Значи без него.
Разбрах. Започваме да действаме без шумотевица по новия план.
Това е всичко.
Е, как е? – Поздрави от Михал Иванич.
Благодаря. Е, какво?
Всичко ще бъде наред. Даже още по-добре.
При жена си ще отидете като нов. Без гипс, без много шумотевица.
Михал Иванич разреши да свалим гипса днес.
Хванали сте го! – Хванахме го!
А кой е той? – Смотаняк.
Защо да се връщаме? Няма да губим време.
Имаме точка по пътя, там ще свалим гипса.
Както казва нашият скъп шеф, Михаил Иванович,
"Кови желязото, без да се отдалечаваш от сейфа".
Бързичко ще свалим гипса, ще го измъкнем в пълен ред.
Др. ст. лейтенант, моля ценностите да са под опис.
Що за разговор? По всички правила!
Опис, протокол, предал, приел, отпечатъци на пръстите...
Операцията ще отнеме не повече от 15 мин.
Нека се размеква. А аз дотогава ще събера вехториите.
Какво да се прави. – Страшно оборудване си имате.
Да, налага се да сменим мястото.
Началството заповяда да сменим точката.
Сменяме базата. Това е.
Мустакът ви се отлепи. – Благодаря.
Горе ръцете!
Седми, какво виждате по трасето? Докладвайте.
Тук седми, докладвам:
В посока към града се движи автоцистерна с мляко.
Такси не е открито. Продължавам огледа. Приемам.
Край на първа част
ДИАМАНТЕНАТА РЪКА
Кинороман в две части
из живота на контрабандистите с пролог и епилог
Кратко съдържание на първа част
Втора част ГИПСИРАНИЯТ КРАК
Седми, седми, бежово такси не е влизало в Дубровка.
Огледайте 45-и квадрант.
Стойте!
Спрете! Почакайте!
Моля ви, откарайте ме до града. – Какво се е случило?
Работа от държавно значение. Може би ме преследват.
Добре, ще ви откарам. – По-бързо!
По-бързо! – Но аз все още се уча.
Хайде, че времето... – Времето е пари.
Както казват: "Видиш ли пари, време не губи!"
"Кови желязото, без да се отдалечаваш от сейфа!'
Горе ръцете! И двамата! Ще ви убия!
Напразно се стараха. Там няма диаманти.
Как така няма? – Ами така.
Откъде знаехте, че са били там?
И оня със залепените мустаци мислеше същото.
Те отдавна са в милицията, шефе!
Стойте, идиоти!
Както казваше един мой познат...
... вече покойник: "Знаех твърде много."
Пети, тук седми. Докладвам:
По горския път с голяма скорост по посока на държавната граница
се движи москвич с вишнев цвят. Приемам.
Технически пункт Почивен ден
Седми, слушай моята заповед!
Майчице! Льолик, спри!
Спокойно, Козлодоя!
Всички ще се приземим!
Превод ТРУД
Редактор, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©