Jack the Giant Slayer (2013) Свали субтитрите
Не питай отде бурята иде.
Не питай где стадото отиде.
Нито питай що птицата не пее.
Бягай у дома, не се бави,
че по Албиона зло върви.
Джак? Още ли си буден?
- Съжалявам, тате.
Великаните ме събудиха.
- Джак, това са просто гръмотевици.
Мама казваше, че великаните ги пускат. Гледай.
Къде намери това?
- При старите й вещи.
Ще ми прочетеш ли останалото?
Добре.
Докъде сме стигнали?
- Където монасите търсят Бог.
Затова приготвят...
- Магически семена. Да, спомних си.
Семената във вълшебни саксии посадили,
така монасите път към своя Бог открили.
Ала вместо портите райски,
заварили те съдби адски.
Място между Земя и Небе съществувало.
Дом на злите великани - Гантуа се наричало.
И сега със мост към царството човешко,
ордата великанска прииждала зловещо.
По подобие на крале и богати,
жадували те за вещи благодатни.
Но имали страст най-силна една,
апетитът за кости и кръв била тя.
Ама че отвратително!
- Страх ли те е, Изабел?
Не ме е страх от великаните.
Даже от страшния им водач - огромен великан с две глави?
Продължи да четеш, майко. Това е просто приказка.
Нима?
Крал Ерик на монасите наредил черната магия да усвоят
и сърцата великански да подчинят.
Така и сторили - великанско сърце разтопили.
От него корона изковали, каквато хората не познавали.
Магическата корона на крал Ерик - любимата ми част.
Щом кралят короната турил,
волята великанска той подчинил.
Обратно в мястото им родно ги върнал.
А домът им в затвор между Земя и Небе се превърнал.
Мостът между великани и хора Ерик разбутал
и мирът в царството му отново царувал.
Останали обаче мистични реликви,
скрити у Ерик от погледи всякакви.
И щом време дошло за вечен покой,
корона и семена Ерик отнесъл в гроба свой.
Времето мощите кралски рушало,
а истината станала легенда...
- Или хората така казват.
Ами ако великаните се върнат?
- Няма, сине.
Но ако се случи?
- Джак...
Тогава кралската стража ще ги прогони.
Искам да стана кралски страж.
- Имаш духа, няма съмнение.
Но кралските стражи носят благородна кръв,
а не кал и пот по челото.
Това е просто приказка, Джак. Великаните не са истински.
Но крал Ерик е съществувал.
- Да.
И в известен смисъл още съществува. Носиш кръвта му.
Виждала съм къде е погребан.
- В кралските гробници?
Явно си имала незнайни приключения.
Загазила ли съм?
- Никак даже.
Искам да се впускаш в приключения.
Това ще те направи по-добра кралица.
- Защо?
Защото ще опознаеш света.
И щом станеш кралица, ще имаш силата да го направиш по-добър.
Сега е време за сън.
Сладки сънища, Изабел.
Тази не я гаси.
- Както искаш.
Сега заспивай, сине. Заранта трябва да сме на полето.
Татко?
Откъде знаеш, че великаните не съществуват?
Не зная.
Завистливи очи отгоре гледат, полята албионски искат да вземат.
И тогава заклел се врагът,
че на земята да царува ще дойде денят.
Война успешна тоз път ще поведат
и всеки потомък на Ерик ще сломят.
ДЖАК УБИЕЦЪТ НА ВЕЛИКАНИ
10 ГОДИНИ ПО-КЪСНО
Джак, щом продадеш коня,
се погрижи за плевелите.
Чак до дома са стигнали!
- Ще оплевя, чичо.
И, Джак...
- Да, чичо?
Не се отплесвай.
Не ме гледай така! Не искам да те продавам.
Обаче нямаме друг избор.
Кон и каруца за продан! На изгодна цена!
Не са за изпускане!
Трам-та-та, трам-та-там...
Не питай отде бурята иде.
Не питай где стадото отиде.
Нито питай що птицата не пее.
Бягай у дома, не се бави,
че по Албиона зло върви.
А сега да обърнем ний развоя,
ето го крал Ерик с магическата корона своя.
Здравейте, приятели! Аз съм Хенри Велики.
Искате ли да ви разкажа как надвих великаните?
В Гантуа ще се пренесем в едно,
дето ствол изникна от вълшебното зърно.
И оттам, отвъд досега човешки,
орда великанска настъпи зверски.
Здравей, красавице. Какво ли ще да е името ти?
Не е твоя работа!
Откъде имаш това?
- От майка ми е.
Моля ви, оставете ме!
Къде си мислиш, че отиваш?
Не ти ли харесва представлението?
- Оставете ме!
Това не са обноски към една...
... дама.
Не сте ли малко пияни за пердах?
Пуснете добрата дама да си върви и забравяме за случката.
Простете, сър. Не желаем неприятности.
Хубаво, понеже точно това ще си навлечете -
неприятности. Да, и трима ви.
Купища...
Има някой зад мен, нали?
Как се казваш?
- Джак.
Проблем с коленете ли имаш, Джак?
Къде ми е каруцата?
Някой виждал ли е каруцата ми?
Родрик! Родрик!
- Какво?
Кралят иска да те види.
- Защо?
Принцесата се е разхождала. Отново!
Нима ще й позволим да го прави след брака ви?
Не сме женени. Принцесата да броди из скалите, ако ще.
Целя се по-нависоко.
Родрик, тия монаси защо си бръснат теметата?
Сигурно, за да вижда Бог мислите им?
Това най-ценя у теб - поглед за детайл
и неутолимо любопитство.
Не е за вярване!
Слава Богу, че поне тя е още тук.
Затвори градските порти.
Събери мъже и намери този монах!
По нареждане на властите на Клойстър градските порти ще бъдат затворени!
Ти! Обърни се! Дай да ти видя физиономията!
Ти там! На колене!
Кон продавам! Последен шанс! Цената е добра!
Чудесен кон за впряг. Ако си имате каруца.
Давам ти десет медника.
- Десет? Наистина?
Спешно ми е. Въпрос на живот и смърт.
Съгласен съм.
- Не ги нося у себе си,
но са в манастира!
- Сигурен съм, че сте почтен човек.
Предпочитам монах пред касапин за купувач на коня,
но не мога да си тръгна с празна кесия.
Разбира се. Така е.
Ей, ти, не мърдай оттам!
Ето какво ще ти предложа.
Бобени зърна?
- Не просто зърна!
Това са свещени реликви от древни времена.
За мен са си просто бобени зърна.
Те са безценни за монасите от Клойстър.
Струват много повече от десет медника.
Каквото и да стане, отнеси зърната в манастира!
Кажи на игумен Пафин, че те праща Енбъл.
Ще си получиш парите!
- Но това са просто зърна.
Синко, те имат силата да променят света ни.
Не ги губи!
И за нищо на света не ги мокри!
Монах!
Стой на място! Не мърдай!
Здравей, монахо.
Простете ми, Елмонд.
- За кое, принцесо?
Не желая все да ви създавам неприятности,
но понякога имам нужда да се махна оттук.
Не искам много в замяна на всичките години,
в които те хранех, обличах и подслонявах.
И с какво ми се отблагодаряваш? Бобени зърна!
Утре ще ги занеса в манастира.
- Вярваш ли на тази история?
Но той беше монах.
- Заради расото и смешната прическа?
Не.
- Монасите са бедни.
Те са монаси! Този тип те е ограбил.
Джак време е да пораснеш - на 18 си!
Няма да съм вечно до теб.
Ваше Величество...
- Не ми дава да мърдам.
Прилича на измамник.
- Престани да бягаш, Изабел!
Ако ти се случи нещо? Ти си бъдещата кралица на Клойстър.
Но за теб е важен кралят.
- Не съм изричал това!
А защо ме заставяш да се омъжа за два пъти по-възрастен мъж,
когото не обичам? Съжалявам, Родрик.
Затова ли било?
- Ваше Величество, не мърдайте!
Не, заради отказа ти да приемеш, че не съм крехко и ранимо създание.
Същата си като майка си.
- Същият си като баща си.
Мечтател. И негодник!
Ще оправя нещата. Обещавам!
- Късно е.
Не остана нищо за оправяне.
Не съм мислел, че ще опрем дотук - вещите на родителите ти.
Ще закърпим положението с парите от тях.
Ще се влача цяла нощ дотам без кон.
- Няма да ги продаваш!
Не са твои, че да го правиш!
- Конят беше, каруцата - също.
Джак, помолих те за нещо просто - продай коня и оправи покрива.
Трябва да поемеш отговорност.
- Тогава ме остави.
Нека ти покажа, че мога да бъда отговорна.
Остави ме да опозная народа, който ще управлявам.
Остави ме навън без дузина стражи зад гърба ми.
Ваше Величество!
Денят, в който загубих майка ти, бе най-мрачният в живота ми.
Не смятам да губя и теб.
- Най-мрачният ден в живота ми,
когато чумата отне баща ти.
И по-тъжното - болестта пощади мен.
Ако бях принц, щеше да ме оставиш да търся пътя си.
Мама казваше да се омъжа по любов и когато съм готова.
Моля те, татко, остави ме да ти покажа...
Ти си принцеса и мястото ти е в двореца!
Ще се омъжиш за Родрик! Точка на разговора!
Щом е такава волята на краля.
Изабел!
Намерихте ли ги?
- Не, зърната не бяха у него.
Ще те питам точно веднъж.
Къде са те?
Трябваше да ги оставите където бяха заровени.
Те са рожби на черната магия.
А веднъж вкусил от светлината, мракът не може да бъде спрян.
Докато не погълне слънцето.
Няма как да го контролирате.
Няма да ви оставим да успеете.
Дали сме клетва пред Бог.
Пред Бог, казваш?
Поздрави Го от мен.
Стига, цял ден ли ще се инатиш?
Успокой се, момче. Спокойно.
Какво?
Добре де, ще го потърся.
Съжалявам, че ви тревожа, но видях, че свети и...
Загубих се.
- Влезте, моля!
Казвам се Джак.
Как сте, Джак?
Защо сте навън в това лошо време?
Не беше такова, когато излязох от дома.
Бурята ме завари по път.
- И видяхте, че у дома свети?
Да.
- И яздите сама?
Засега.
- Често ли го правите?
Ваша ли е фермата?
- Да. Не. Един вид.
Двамата с чичо ми я стопанисваме.
Ами тези книги?
- Те са мои.
Доста нетипично за фермер.
По външния вид ли съдите?
Какво обичате да четете?
- Приключения.
В книгите или в живота?
- Докато не избягам от фермата -
в книгите.
- А белегът на лицето ти?
Той от приключение ли е?
- Аз...
Днес се сбих на пазара.
Защо?
- За да защитя честта на принцесата.
Принцесата? Наистина?
Дали не сте го прочели в някоя от книгите си?
Как разбрахте, че е била принцесата?
- Никак.
Имаше нужда от помощ.
Докато не се появи стражата, не знаех коя е.
Случи се много бързо. Не бих я винил, ако не ме помни.
От какво бягате?
- Кой е казал, че бягам от нещо?
Може би бягам към нещо. Търся своето приключение.
Но открихте едва лампата на моята веранда, Ваше Височество.
Изправи се, моля те!
Сигурно ме мислиш за много глупава.
- Не.
Просто ми се щеше днес на пазара...
Благодаря, че защити честта ми, Джак.
За вас винаги.
Нека взема палтото ви.
И докато намерите своето приключение...
"Великаните от Гантуа".
Баща ми обичаше да ми я чете.
- На мен я четеше майка ми.
Дано откриете онова, което търсите, Ваше Височество.
Наричай ме Изабел.
Изабел.
Джак, ти се върна!
- Мили Боже!
Какво има?
- Височините!
Не се славя като краля на височините.
Дръж се, идвам!
Дръж се!
Как си се сдобил с гривната на дъщеря ми?
Не съм я крал! Кълна се! Дъщеря ви потърси подслон у дома.
Опитвах да й помогна, Ваше Величество. И тогава...
И тогава?
Тогава се случи това.
Я чакай! Ти си онзи от пазара - Джак!
Изправете го!
- И къде е домът ти, Джак?
Елмонд, прати най-добрите си хора.
- Да, сир!
Бих искал да се присъединя, сир.
- Лорд Родрик, задачата ще е опасна.
Оставете на нас - вещите.
- Ваше Величество,
нека докажа лоялността си към любимата си и вас.
Върви. Само я върни.
- Джак!
Джак, какво си направил?
- Кой е този човек?
Чичо ми.
Ваше Величество, искам да участвам.
- Джак!
Ваше Величество, моля ви!
- Остава да вземем и любовниците си.
Нека не прибързваме. Младежът има място сред нас.
Той единствен е видял случилото се.
- Ваше Величество...
Родрик е прав, Елмонд. Той може да е полезен. Сега вървете!
И нека Бог ви помогне да върнете дъщеря ми.
Какво предполагате, че има горе?
- Не съм суеверен човек, Джак.
Не залагам на догадки, а се подготвям за всичко.
За всичко? А за великани?
За всичко съществуващо.
Страх от височините?
- По-скоро от падането.
Тогава не падай!
- Чудесен съвет. Благодаря!
Хайде, да се размърдаме, Джак!
Надявам се, че с подвига си не целиш просто да впечатлиш принцесата.
Какво?! Не.
- Хубаво.
Защото ще стъпиш на погрешен клон.
Дори да избегне брака с лорд Родрик,
тя никога няма да се омъжи за фермер.
Потегляме!
Твой ред е.
Хайде, Джак! Не е толкова далече! Идвай!
Да ти обадя ли един трик?
Когато ме е страх, си представям голяма торта,
идваща право към мен.
- Верно? Благодаря.
Като награда, която те очаква. Само на една ръка разстояние.
Виждаш ли я?
- Не съвсем.
Тогава върви към нея!
Кроу!
Мъртъв ли съм?
- Още не.
Мисля, че е време да се отървем от товара.
Уил, какво правиш?
Недей! Моля те!
Какво става там долу?
Недей, моля те!
Съжалявам, момчета!
Родрик, какво става?
Въжето! Скъса се!
Мъртви са! Всички до един!
Изабел...
- Вижте това.
Няма я в къщата.
Няма много места, на които може да е отишла.
Ако е тръгнала надолу, щяхме да я срещнем.
Не е слязла надолу. Продължила е нагоре.
И защо ще го прави?
- Било й е студено.
Или е била гладна.
Или е търсела приключения.
Кроу? Болд?
Благодаря, сър.
Само това ли имаме?
- Останалата храна падна с хората ми.
Къде са бобените зърна?
Милорд?
Трима души в Клойстър могат да заповядат човек да изчезне.
Управителят, длъжностното лице, ръководещо коронациите и съветникът.
За твое нещастие, аз съм и тримата.
Хайде!
Хайде!
Да не си продумал или ти и чичо ти…
От нея е, нали?
- Оставила е следи. Умно момиче.
Изабел?
- За да открие обратния път.
Побързайте! Изоставате!
Може да се е подхлъзнал.
Вероятно всички са се подхлъзнали.
Този знак е недовършен.
Нещо се е случило тук.
- Изабел!
Имам лошо предчувствие, Кроу.
- Тя е находчива. Ще я намерим.
Скрила се е тук. Мисля, че нещо я е сграбчило.
Защо мислиш така?
- Дадох й тази книга.
Погледни счупените клони.
- Кроу.
Нещо голямо я е отвело. В беда е.
- Ти отиваш с Рик и Родрик
да огледате хълмовете. Ние ще продължим насам.
Предприемете действия, само ако се наложи.
Мисията ни е да открием и върнем принцесата.
Приемете, че територията е враждебна.
И историите, които баща ви ви е разказвал, са истина.
Успех.
Има ли гладни?
Дръжте се!
- Елмонд!
Не мога да стигна ножа!
Хайде! Отрежи го!
Хайде де! Просто го отрежи.
- Добре!
Само още малко.
Какво беше това?
Побързай, Джак!
Слизай веднага!
Ще трябва да заобиколим.
Вие останете тук и си починете. Ще потърся откъде да преминем.
Много разумно. Благодаря ти.
Виж, ето я Изабел! Виждаш ли я? Ето там!
Виждаме те, скъпа! Идвам, любов моя!
Къде е?
- Ето там!
Добре ли е?
Родрик?
- Да.
Защо хората крещят преди да умрат? Да не мислят, че това ще им помогне?
Вярваш ли в Бог?
Вярваш ли?
- Разбира се!
Искаш ли да се срещнете?
- Все още не.
Тогава ще отговориш на въпросите ни!
Как стигна до тук?
Няма да отговоря. Знам какво ще ми направите като ви кажа.
Значи няма да ни отговориш?
Къде са останалите?
- Дойдох сама.
За глупаци ли ни имаш?
Много ще те последват откъдето си дошла.
Ти си от рода на Ерик Ужасния, нали?
Ерик Велики?
Това е било толкова отдавна.
Значи сме се превърнали в легенда?
Забравихме лицето му,
забравихме гласа му,
но не ще забравим…
Миризмата...
Кръвта ви ви издаде, Ваше Величество.
Братя мои,
след толкова много време,
човеците най-после се завърнаха.
- По-грозни са, отколкото помня.
Сред тях
е наследничката на най-големият ни враг,
Ерик Ужасния.
Здравей.
И днес ще усетим
сладкия вкус на отмъщението!
Генерале!
Много добре.
Ваше височество!
- Принцесо!
Каква прекрасна среща.
Опасявам се, че не се познаваме.
Колко сте?
- Разкарай се, великане!
Затваряй си устата, Кроу.
Как се качихте тук? Къде е пътят надолу?
Дано се задавиш с костите ми.
Фин, какво става?
- Ще пируваме!
Какво си чул?
- Били трима.
Как са се качили тук?
- Може да са се научили да летят.
Прекалено са тъпи, за да го направят.
Това е самата истина.
Хайде, да видим за какво е цялата тази врява.
Кажи ни как се качихте тук! Или ще изядем нея.
Не, генерале! Аз я открих.
Правото да я изям е само мое.
Знаем законите на лова, Фам, но тя е различна!
Злоупотребяваш с правата си. Ти не си наш крал!
Мисля, че тази титла принадлежи на мен.
Фоу? Фай?
- Нямахме избор, генерале.
Той носи…
- Короната.
Да, короната.
Издълбана от същата скала като сърцата ви.
Те имат изключителна връзка.
Да отречете короната, е все едно да отречете същността си.
Така че падни на колене.
По-ниско.
Още.
Изправете се, генерале.
Затворници на Гантуа…
Браво, Родрик, кажи им да ни освободят.
В момента говоря с великаните.
Между другото, скъпа, сватбата се отменя.
Затворници на Гантуа,
дарявам ви свободата.
Тази вечер ще пируваме.
Но утре ще се върнем в низините, а аз ще съм новият ви крал.
Първо ще превземем кралството Клойстър.
А след това и съседните. След време ще тръгнем отвъд моретата.
Родрик, да не си се побъркал?
Изглежда властта замъглява преценката ми.
Предател такъв!
Както казвах, сложете броните си,
наточете мечовете си и се пригответе за битка.
Ще атакуваме на разсъмване.
Пуснете ни да си ходим!
- Тишина!
Спокойно, принцесо, всичко ще е наред.
Къде го сложих това.
Ти дойде!
- Звучиш изненадана.
Нали се страхуваше от височини?
Не ме е страх. Просто не ми допадат.
Трам-та-та, трам-та-там,
кръв на човек надушвам пак.
Жив или мъртъв, аз си знам,
наместо хляб ще го изям.
Ще те измъкна.
- Аз щях да се оправя, Джак.
Разсеях се за момент, но всичко е под контрол.
По-леко!
Вземи това.
- Готово.
Здравей, малката.
Остави ме!
- Веднъж ми донесоха херцогиня.
Беше доста дебеличка. Ти си само кожа и кости.
Казаха ми, че си принцеса.
Дано си хубава отвътре.
Убий го, Джак!
Добра работа, Джак!
Заповядай.
- Мерси.
Хайде. Знам къде е изходът.
Къде е Кроу?
Генерале.
- Викали сте ме, сър.
Мислиш ли, че трябва да го отсечем?
- Никога не съм изричал такова нещо.
Не те питам какво си казал. Питам те в какво вярваш.
Вярвам в това, което виждам, сър.
Когато гледаш това стъбло, какво виждаш?
Виждам път нагоре и път надолу.
И се моля хората ми и дъщеря ви да намерят пътя надолу.
Ами ако нещо друго ги изпревари?
Тогава ще настъпи момент,
в който никой човек не ще иска да бъде крал.
Съжалявам, генерале.
Изглежда няма "човешко" в менюто тази вечер.
Ти.
- Аз?
Не, ти.
Имам задача за теб.
Имаш страхотна гледка, стари приятелю.
Това ще спре кървенето.
- Какво е?
Равнец. Билка, която расте навсякъде.
Полезна е.
Познаваш много земята.
- Трябва. Цял живот я обработвам.
А аз само й се наслаждавам.
Ако не бях се изгубила, нищо от това нямаше да се случи.
Аз съм безполезна принцеса.
Ако не беше избягала, Родрик щеше да нападне кралството
без предупреждение. Твоето бягство
може да ни помогне да го победим.
Никой не е безполезен. Най-малко принцесата.
Трябва да се върнеш, защото един ден ще си кралица
и ще имаш силата да направиш света едно по-добро място.
Изабел, представи си всичко, което можеш да сториш.
Майка ми ми повтаряше същото.
Кървенето спря.
- Чудесно.
Накъде е пътят, Джак?
- Трябва да следваме водата.
Тя ще ни отведе до ръба.
Със сигурност го е изпратил Родрик.
- За да пази изхода.
Имам план. Ще събудим спящият великан.
Като че ли идеята не е добра.
Това е ужасна идея.
- Убивал ли си великан досега?
Уби един и стана специалист?
Къде беше преди час?
Щом освободи изхода, бягаме към него.
Пчели!
Защо винаги на мен се случва?
Добре, да вървим.
Принцесо, Джак!
Вие вървете. Аз ще се върна възможно най-бързо.
Какво? Ще си тръгнем заедно.
- Не тръгвам без короната.
Мисията ни беше да открием принцесата и да я върнем.
Ти изпълни мисията. Остави Родрик на мен.
Но…
- Досега убивал ли си човек?
Вървете.
Благодаря ти.
Ето.
Благодаря, че спаси живота ми.
Сега си един от нас, Джак.
За мен е чест.
Само се върни, чу ли?
- Разбира се. Вървете.
Генерал Еджин?
- Сър?
Отсечете го.
Легендата се отказа истинска.
В името на кралството, отсечете го!
Не ме ли чухте?
Прости ми, Изабел.
Чухте какво каза кралят.
Ще го отсечем!
За човек, който не обича височините...
...се справяш много добре.
Кроу ме научи на един номер.
- Сподели.
Представи си, че пред теб стои нещо друго.
Нещо, което ти харесва.
- Лесно.
Да, така е.
Клойстър... не очаквах някога да ми липсва.
Изабел, преди да се завърнеш в твоя свят, а аз в моя.
Каквото и да се случи оттук нататък, искам да знаеш...
Погледни светлините. Какво ли правят?
Надяват се да се върнем.
Фай, Фоу, свалете ме долу.
Ваше Височество.
- Да, Ваше Величество.
Отиваме надолу.
Помогнете ми!
Изкарайте го от там.
- Хайде, братя!
Ти си помисли, че си героят на приказката.
Не знаеш ли, че всички си го мислим?
- Не!
Като не съм героят на приказката, поне ще видя как свършва.
Помогнете ми! Помощ!
Помогнете ми!
Не!
Поклон пред краля!
Дръж се здраво!
Готова ли си?
Очаквах да мине по-зле.
Ваше Величество.
Татко!
- Изабел! Слава Богу!
Помислих си, че съм те загубил.
Къде са останалите закрилници?
- Само Елмонд е жив.
Но той остана, за да се изправи срещу Родрик.
Защо?
- Родрик те предаде, татко.
Сдоби се с короната от легендата.
Поиска да използва великаните, за да завземе Клойстър,
Аз щях да му поверя кралството си.
А по-лошото е, че и теб щях да му поверя.
Много съжалявам, Изабел.
- Няма нужда.
Пътят до замъка е дълъг. Ела да ти намерим нова броня.
Къде е Джак?
- Кой е Джак?
Човекът, с когото дойдох.
Той ме спаси.
- Фермерчето?
Джак?
Искам да си поговорим.
Изпратих най-добрите си стражи.
Но ти успя да върнеш Изабел.
Като крал, мога да те наградя с много неща.
Но като един баща, никога няма да мога да ти се отплатя.
Много щедро от ваша страна, Ваше Величество.
Това е повече, отколкото бих могъл да поискам.
Хубава броня.
Изглеждаш прекрасно.
- Благодаря.
Чакат те.
За да се сещаш за мен.
Аз никога няма да те забравя.
Сбогом, Ваше Височество.
И преди съм ти казвала, викай ми...
- Изабел.
Време е да тръгваме.
Не сега.
Какво има?
Боб.
Готови ли сте, братя?
Усещате ли?
Гръмотевицата идва!
Фей, Фай, Фоу, Фам.
Напред и надолу!
Помни, Фам... Принцесата е моя!
Спаси краля тогава.
Радвам се да те видя, приятел.
Доста път си изминал.
Трябва да ти разкажа една история.
Какво има?
Няма нищо, татко.
Хубаво е да се върнеш.
Идват! Великани!
Тази камбана не е бита от...
Даже не мисля, че съм я чувал.
Бягайте!
Джак.
Джак!
- Какво крещи?
Великани! Великани!
Не можете да избягате от мен!
Татко!
Отдръпнете се!
Кралят идва!
Няма да вдигате моста, докато не кажа!
Стрелците да се наредят! Изливайте маслото!
Готови!
Чакайте.
Чакайте.
Палете!
Вдигнете моста!
- Елмонд, не!
Няма да ми избягаш, момче!
Хайде, Джак!
Хайде, Ансър!
- Джак!
Стреляйте!
Сега какво?
- Докарайте куките.
Бързо! Вдигнете моста напълно!
Това няма да ги задържи за дълго.
Джак!
Изабел!
- Стрелците да се подготвят.
Принцесо!
- Елмонд, ти дойде.
Джак. Размина ти се май?
- Да.
Елмонд!
- Ваше Величество.
Родрик?
- Родрик е мъртъв, Ваше Величество.
А короната?
- Опасявам се, че е у великаните.
От покоите ми може да се стигне до кулата, която е на изток.
Там има един фар. Запалете го. Предупредете останалите кралства.
Можеш да разчиташ на нас, татко.
Джак.
Пази я.
Дърпайте!
Съпротивляват се, ще имаме нужда от помощ.
Ето тук е, Джак.
Хайде, насам.
Какво е това?
- Пряк път.
Отивайте да се биете, хайде.
Излизайте!
Къде се намираме?
- В кралска гробница.
Акведуктите минават под целия град. Тук играехме на криеница.
Доста предци имаш.
- Знам.
Осквернители на гробове?
- Май не само аз знам това място.
Какво има, братя? Не сте ли гладни?
Хайде! Давайте!
Хайде, дърпайте!
Заемете позиции!
Целете се високо!
Огън!
Дръпнете ги оттук!
Дърпайте!
Какво научи? Великаните имат ли си слаби места?
Дърпайте!
- Мисля, че нямат.
Тук е като у дома.
- Джак, хайде.
Очакваш ли някого?
Бягай!
Дърпайте по-бързо!
Оправете ги! Хващайте въжето!
Почти усещам вкуса на победата!
Оставете на мен.
Миризмата ви не се усеща ясно, принцесо.
Усещат се димът... и обгореното.
Но ние винаги можем да помиришем...
...страха.
Защо хората искат да са безсмъртни?
Искат вечен живот.
Бягай!
Изабел, хайде.
- Тя е моя, момче!
Джак! Побързай!
Не!
Дойде краят, принцесо!
Не!
Джак!
Кой си ти?
Казвам се Джак. Изрод!
Гледай да не шаваш, като те изям.
Да му се не види!
Почти успяхме. Още малко.
Давайте!
Сега!
Затворете портите!
Приберете краля!
- Не.
Заемете защитни позиции!
Наредете се! Никой да не мърда!
Помирисвате ли го, братя?
Не ви ли харесва, когато ги е страх.
Хайде да убием един-двама.
Зад мен има нещо, нали?
Това бил краят за великаните.
Стъблата били изсечени с великански мечове.
Кралят отменил закона, който налагал,
принцесите да се женят за благородници.
Оттогава не е имало такава сватба. Оженили се принцесата и фермерчето.
Не разказа всичко. Какво е станало преди сватбата?
Ухажвали се.
- Какво се е случило с короната?
Никога не ни разказваш за това.
Короната.
- Да, ами ако се върнат великаните?
Не се тревожете. На сигурно място е.
Ще ни разкажеш ли пак за великаните?
Добре, но ще е за последно тази вечер.
Трам-та-та, трам-та-там.
Не питай отде бурята иде.
Не питай где стадото отиде.
Нито питай що птицата не пее.
Бягай у дома, не се бави,
че по Албиона зло върви.
Не питай отде бурята иде. Не питай где стадото отиде.
Нито питай що птицата не пее.
Трам-та-та, трам-та-там, кръв на човек надушвам пак,
жив или мъртъв, аз си знам, наместо хляб ще го изям.
Имало принцеса със златна арфа.
- И конче на име Ансър.
Завел семейният кон на пазара.
- Не беше ли крава?
Точно така. Разменил кравата за три бобени зърна.
Разменил е крава за бобени зърна?
- Магически зърна.
Знаел ли е, че са магически?
- Не.
Той хвърлил едното през прозореца.
- Майка му го е хвърлила.
И зърната са били три.
- Майка му хвърлила трите зърна
и огромни стъбла поникнали високо към небесата.
След кражбата на богатствата
от Уестминстърското абатство през първата половина на 14 век,
английското правителство преместило короната
в Лондонската кула за по-голяма сигурност.
Направете път!
Сега ще разгледаме Зелената кула.
Известна е... Ехо, не се разделяйте от групата.
Превод и субтитри vortex, dumbeto & EurekAa
Translator's Heaven 2013 ©