Asteroid City (2023) Свали субтитрите
Днес ще ви отведем зад кулисите,
за да наблюдавате лично от начало докрай процеса
по поставянето на нова пиеса на американска сцена.
"Астероид сити" не съществува.
Той е драматургична измислица, създадена за това предаване.
Героите са измислени,
текстът е хипотетичен, а събитията - изфабрикувани,
но заедно те представят автентично механизма
на съвременната театрална продукция.
Историята ни започва, разбира се, с мастилената лента.
Конрад Ърп, драматург от Горен Уайоминг,
добре познат със своите романтични, поетични картини
на живота западно от Скалистите планини.
Наблюдаването на пишещ мъж обаче не е твърде развлекателно.
Затова нека прескочим месеците в самотно, мъчително композиране,
изглаждане, редактиране, доработване, съкращаване, прекрояване,
драскотене и самотно пиене
и да се присъединим към трупата в първото прочитане на сценария.
Място - театър "Таркингтън", "Саут Нортуест Авеню" 345.
Завесата открива автобусна спирка между Сухи дол и Пусто поле.
Сценографията включва: малка закусвалня с 12 места,
бензиностанция с една колонка и автомотел с десет бунгала.
В дъното вляво - планината Томахоук.
Най-висок връх - 3300 м.
В дъното вдясно:
недовършена пасарелка, издигаща се на шест метра
и прекъсваща в нищото зад пътен блокаж.
Отпред в средата: кратер, широк и дълбок 30 м,
ограден с ниска телена ограда, тип бейзболна.
Встрани в далечината: 650-вагонен товарен влак, потракващ с 8 км/ч.
Бележка към елтехника:
"Слънчевата светлина не е ни топла, ни студена,
но винаги ясна и най-вече безмилостна."
Герои: Оги Стийнбек, военен фотограф, на 40 и нещо.
Синът му Удроу, на 14, наричан още Умника.
Мидж Кембъл, към края на 30-те, филмова актриса.
Дъщеря й Дайна, на 15.
Джун Дъглас, учителка.
Над нея: портрет на монтански труженик.
Гриф Гибсън, генерал с пет звезди.
Санди Бордън, Роджър Чо, Джей Джей Келог,
Клифърд, Рики, Шели.
Стенли Зак, на 65, пенсионер.
Действието се развива през септември 1955 г.
Първо действие. Петък сутрин, 7:00 ч.
Второ действие. На следващия ден.
Трето действие. Седмица по-късно.
"АСТЕРОИД СИТИ"
10-МЕГАТОННА ЯДРЕНА ГЛАВА НЕ ДЕТОНИРАЙ
БЕЗ ПРЕЗИДЕНТСКА ЗАПОВЕД
АСТЕРОИД СИТИ - НАСЕЛЕНИЕ 87
КАФЕНЕ
АВТОМОТЕЛ
ПОГРЕШНА КАЛКУЛАЦИЯ РАМПАТА ЗАТВОРЕНА ЗА НЕОПРЕДЕЛЕН СРОК
БЕНЗИНОСТАНЦИЯ
РЕГИОНАЛЕН МОНУМЕНТ "ПУСТОПОЛСКИ МЕТЕОРИТ"
УДАРИЛ ЗЕМЯТА ТУК ПРЕДИ ОКОЛО 5000 ГОДИНИ
КРАТЕР
СЦЕНИ I-III
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
Това е мъртва сплескана змия.
Бутни я с тази пръчка.
Сигурно е изяла мишка.
Пет пъти палачинки и едно чисто кафе.
Кой ще пишка?
Никой.
- Аз не.
Средната ни скорост е 25 м/сек.
Ниско КПД поради високо съпротивление вероятно от багажника.
По данни преди загубата на мощност.
Какво ще пиете, принцеси?
Не сме принцеси.
- Вампир съм.
Аз съм мумия.
- Смуча човешка кръв.
Съживена съм без глава.
- Аз съм фея.
По едно ягодово мляко?
Какво беше това?
- Пак тест на атомна бомба.
Два пъти съм наблюдавал тези симптоми в "Естейт Модел '52".
Веднъж беше лесна поправка с част за 75 цента.
Втория път беше сложно, скъпо, времеемко пълно разглобяване
и сглобяване на задвижването
и смазочните механизми, които не работеха.
Двигателят се самовзриви и купето отиде за скрап.
Ето го там.
Кое от двете е при нас?
- Скоро ще разберем.
Първото е.
- Колко ви дължим?
Нищо. Десет долара за извозването.
Какво е това?
Не знам.
Май имате трети непознат досега проблем.
Дом Зак.
Ромул, тук Оги Стийнбек.
Добро утро. Отворено е.
Не сме там.
- Не сте ли?
Ще ми дадеш ли г-н Зак?
- Да, г-н Оги.
Не сте ли тук?
- Не сме.
Колата гръмна. Ела за децата.
Колата е гръмнала?
- Част от нея.
Да. Ела да вземеш момичетата.
- Не съм им шофьор, а дядо.
Къде сте?
- В Астероид сити.
Шосе 6, 120-и километър. Вземи момичетата.
Оставам с Удроу.
- Защо?
За онова нещо с Удроу. Там сме.
ДОБРЕ ДОШЛИ, ЗВЕЗДОБРОЙЦИ И КОСМИЧЕСКИ КАДЕТИ
Ало?
- Как го приеха?
Никак.
Не?
- Не.
Не.
- Да.
Още не си им казал.
- Не съм.
Обеща.
- Знам.
Все няма подходящ момент.
Моментът винаги е неподходящ.
Ти добре ли си?
Не.
Никога не си ме харесвал, нали?
- Никога не съм те обичал.
Смяташе, че не съм за нея.
- Да. Говорим за едно и също.
Приготви кадилака.
Кажи на децата.
- Добре.
Ще съм там, щом пристигна.
Тази кола приключи.
Андромеда, огледай под постелките.
Пандора - във вратите.
Касиопея - между седалките. Приберете всичко.
Какво мислиш, Удроу?
- Тъжно е.
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
СЦЕНИ IV-V
АВТОБУСНО ДЕПО
СУХИ ДОЛ - ПУСТО ПОЛЕ
Почивка тринадесет минути.
Преброй се!
Едно.
- Две.
Три.
- Четири.
Пет.
- Шест.
Седем.
- Осем.
Девет.
- Десет.
Да благодарим, че сме живи и здрави. Били?
Отче наш, благодарим за страхотното пътуване.
Ядох гризки, получих кучешка свирка и миникарта на първите 13 колонии.
Видяхме огромен камион да сплесква койот на палачинка.
Спирахме два пъти, защото Бърнис не може да стиска.
Мога.
- Амин.
Време е за обяд. Стройте се.
Каква жега.
В пустиня сме. Какво да е?
Не знам, но вехна като отрязана петуния.
Хората не вехнат.
- Дали?
При вехненето цветче, листо или стъбло губи...
Предизвикваш ли ме?
- За какво?
Да изям лютата чушка като експеримент.
Недей.
Люта чушка.
Гледай ти! Това е Мидж Кембъл.
Къде? Кой?
- Точно зад теб.
Не поглеждай.
Този сигурно е охраната й.
Г-н Чо? Здравейте!
Вие сте в бунгало седем. Всъщност е палатка.
Ето ключа, но няма врата, само платнище.
Палатка ли?
- Знам.
Във вторник подобрих елинсталацията.
Свързах машината за лед и стенния инсектотрепач.
Уви, стана грешка и бунгало седем изгоря.
Сега е палатка.
- Не искаме палатка.
Разбирам.
Ще установите, че е много удобна.
Проблем ли има младият господин?
Жаден е.
- Разбирам.
Ябълков, портокалов или доматен сок предпочитате?
Ако обичате.
Тази щайга ми глътна монетата.
Моля за извинение.
ВОЕННОНАУЧЕН
Сигурно се чудите защо не взехме куфара на майка ви.
Този път няма да дойде с нас.
Не може. Разболя се тежко.
Казано направо, след всички операции, терапии и интервенции,
след две години борба и мъки
тя почина от болестта си.
Съжалявам. Не знаех как да ви го съобщя тогава,
нито как да ви го кажа после.
Не знаех какво да правя. Моментът все беше неподходящ.
Майка ни е умряла преди три седмици?
Да.
Кога ще се върне?
Няма да се върне.
Да речем, че е в рая. За мен той не съществува, но вие сте протестанти.
Елате да ви гушна.
Добре. Сега си седнете.
Ти знаеше ли, Удроу?
Мисля, че да.
Нямаше я твърде дълго.
Да.
Всичко ще е наред. Дядо ви пътува насам.
Ще останем при него известно време. Колко - тепърва ще видим.
Тя там вътре ли е?
Да, в кутията е.
Кремирана.
Сега сираци ли сме?
Сега сираци ли сме?
Не, защото аз съм още жив.
Някога майка ми каза, че баща ми е при звездите.
Отвърнах й: "Най-близката звезда, освен онази,
е на 4,5 светлинни години с температура 5000 градуса по Целзий.
Той не е при звездите. Той е в земята."
Искаше само да ме утеши. Тя беше атеист.
Каза и друго невярно нещо: "Времето лекува всички рани."
Не. По-скоро е като лейкопласт.
Представата ви за време обаче е изкривена.
Никой от вас, без Удроу, не съзнава какво са 15 минути.
Петнадесет минути са 6200 часа.
Именно. Не сте виновни вие.
Ако можете да си пожелаете нещо за ядене, какво ще е то?
Героят Оги Стийнбек от въображаемата ни история
щеше да се прочуе като неразривно свързан
с актьора, създал ролята,
бивш дърводелец, открит в малка роля
от режисьора на пиесата Шуберт Зелени.
Приключих с писмата, Анализ. Донеси ми коктейла и хапчето.
Помните ли, г-н Зелени е тук.
- Не.
Отпрати го. Настани го в "Соления шкипер" или "Маяка".
Да дойде пак утре след 11:00 ч.
Първата среща между драматурга и актьора
вече е предание от театралните митове и легенди.
Обстановка - късна есен, късен следобед.
Крайбрежно село в близост до огромния град.
О, не отново. Моля за извинение.
Г-ца Уотсън не ви ли уведоми? Неразположен съм.
Сладоледът щеше да се разтопи.
Какъв е?
- Май е любимият ви.
"Цариградско грозде" от "Фрости Спуун".
Увих го във вестник с фъстъчени черупки.
Охарчили сте се за стар глупак като мен.
Получих десет долара за билет.
Хванах стоп, купих сладолед и прибрах рестото.
Хладен и прелестен.
Откога сте на служба?
Не знам за какво говорите.
Ако не съм подведен умишлено,
тези нашивки отговарят на чин ефрейтор втори клас.
Не, аз съм Джи Ай номер три от "Млад левент свири блус".
Или бях. Приключихме.
Ясно. Собственост на гардеробната.
Вече не.
Как беше, впрочем?
Пиесата ли? Ужасна. Нещо против да открехна?
Ни най-малко. Ужасна жега, нали?
Дори маргаритките клюмнаха.
Прозорецът заяжда.
Счупихте ми прозореца.
Защо Оги изгаря ръката си на котлона?
Честно казано, и аз не знам.
Не беше планирано. Той го направи, докато пишех.
Твърде необичайно ли е?
Според мен е търсел оправдание за учестения си пулс.
Колко интересно. Харесва ми.
Може би трябва да го каже. Репликата е добра.
Всъщност не е нужно.
Не сме сами, това е факт. Извънземният отмъкна астероида.
Смятан за отломка от малката луна на хипотетичната планета Магнавокс 27,
сега е считан за блуждаеща комета пигмей според енциклопедията.
Тя щеше да му каже нещо, убеден съм. Говоря за майка ти.
Щеше да изкопчи тайните на Вселената, да му кресне, да го разсмее.
Тя щеше да има хипотеза.
Напомняш ми за нея повече от всякога. Тя не беше свенлива. Ще го израстеш.
Мисля, че и сестрите ти може да са извънземни.
При срещата ни майка ти беше на 19.
Пушеше цигара, четеше книжка
и си вземаше вана върху ръждива аварийна стълба
три четвърти етаж под нивото на фотоапарата ми.
Понякога ми се струва, че още я чувам ей тук
да диша в мрака.
Кой знае, Удроу? Може пък да е при звездите.
Перфектен си.
Нали?
- Добре.
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ СЦЕНИ VI-IX
Чакай, приятел!
Проклятие!
- О, не.
Кога е следващият?
- В неделя сутрин, струва ми се.
Пий си сока.
Снимахте ме.
Защо?
Фотограф съм.
Не искахте разрешение.
Никога не искам.
- Защо?
Защото работя в окопи и на бойното поле.
Нима?
Военен фотограф ли сте?
Предимно. Понякога отразявам спортни събития.
Казвам се Оги Стийнбек.
Какво ще правите със снимката?
Ако става за нещо, ще я продам на някое списание,
щом питате.
"Мидж Кембъл яде гофрета."
Първо искам копие за одобрение.
Това е Дайна.
Това е Удроу.
- Имам въпрос.
Прострелвали ли са ви?
Дали са ме...
Веднъж-дваж. Повърхностно.
Има белег от шрапнел на тила. Покажи й.
Още не съм ви простила впрочем.
ОФИЦИАЛНО ОТКРИВАНЕ С НАГРАЖДАВАНЕ
Военнонаучният изследователско-експериментален отдел
и фондация "Ларкингс" ви приветстват с добре дошли!
ДЕН НА АСТЕРОИДА 1955
ПОЧЕТНИ ЗВЕЗДОБРОЙЦИ
Всяка година честваме Деня на астероида.
Почитаме 23 септември 3007 г. пр. Хр.
Тогава Пустополският метеорит удря Земята.
МЕТЕОРИТНА РУДА
Тридневното честване включва обиколка на реновираната обсерватория
с д-р Хикенлупър и нейния екип,
пикник с чили и франкфуртери
и вечерни фойерверки.
ФОЙЕРВЕРКИ
Наблюдение на астрономическо троеточие в пика му точно преди полунощ
и награждаване с ежегодната стипендия "Хикенлупър"
след понеделнишкия банкет.
Преди да представя възпоменателните медали,
ще изнеса реч, която ще получите като диплянка за спомен.
Глава първа. Сутрин вървях 29 км до училище,
доях кози, скубех пилци, бягах от час, ловях светулки, плувах гол,
вечер се молех
и ме пердашеха два пъти седмично, такъв бе животът.
Втора глава. Баща ми замина на война, която не спря всички войни.
Върнаха го в чамов сандък отгоре с флаг.
Край на втора глава.
После заминах да уча за офицер и двадесет години отлетяха като сън.
Жена, син, дъщеря, пудел.
Трета глава. Нова война.
Ръце и крака хвърчаха като пуканки. Очи изскачаха буквално и преносно.
Мъже изнасяха представления като жени с хавайски поли.
Такъв бе животът.
Междувременно, една чужда история.
Човек си намисля число, дели го на трилион,
включва го в обиколката на Земята по скоростта на делене на атома
и ето ти прогрес!
Аз не съм учен. Вие сте. Край на трета глава.
Млади звездобройци и звездни кадети, ние гледаме втрещени
как навлизате в непознатите селения на ума и духа.
Ако сте искали хубав, тих и мирен живот,
не сте уцелили кога да се родите.
Това беше речта ми.
ЗА ЕДНА СИЛНА АМЕРИКА
Всеки отговаря за своята безопасност.
Бъдете нащрек при предстоящите демонстрации.
На Рики Чо, за работата му по аеронавтичната индукция,
отличие за успех Колапсираща звезда.
На Клифърд Келог, за изследването му на разпадането на частиците,
значка за триумф Черна дупка.
На Дайна Кембъл.
Захранва се с космическо лъчение.
За работата й по ботаническото ускоряване.
За жалост, зеленчуците стават отровни.
Почетна лента Червен гигант.
На Шели Бордън за работата й по създаване на минерали.
Синтезирах извънземен елемент.
Догодина ще влезе в периодичната таблица.
Лавров венец Далечна мъглявина.
На Удроу Стийнбек
за работата му по създаване на астрономически изображения.
Може да има приложение в междузвездната реклама.
Медал за постижения Бяло джудже.
Обиколката завършва тук. Благодаря за вниманието,
както и на фондация "Ларкингс" за щедрото финансиране.
Какво означават импулсите?
- Тези бипкания ли?
Не знаем. Неразгадаеми радиоемисии от космоса.
Може би фалшив сигнал.
- Променят ли се?
Доколкото знам, не.
Може би е дата. От галактическия календар.
Мери, може да е дата от галактическия календар.
Винаги ли е днес?
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ СЦЕНИ X-XII
Благодарим Ти за кетчупа и горчицата.
Благодарим Ти за подправките и лука.
Благодарим Ти за...
- Преброй се!
Едно.
- Две.
Три.
- Четири.
Пет.
- Шест.
Дуайт? Къде е Дуайт?
- Осем.
Съществува по-малко от 0,0000% вероятност
за извънземен живот във Вселената. Това е научен факт.
Освен космически буби и микрочервеи.
- Не съм съгласен.
И аз. Не е научен факт.
Дори не е число.
- Дай краставичките.
Как е чилито?
- С лют сос бива.
При безкрайно пространство и неизмеримо време
вероятността расте с коефициент безкрайност.
Откъде е?
- От автомата.
Къде е той?
- Автомат ли?
Виждаш ли нещо с това на лицето си?
Майчице.
С какво го заслужи?
- С нищо.
Кой те удари?
- Никой.
Това е грим. Да почувствам героинята си.
Как й насиняват окото? По сценарий.
В сценария го няма.
Травмата е вътрешна.
- Ясно.
Поне така се очаква.
- Добре.
Фондация "Ларкингс" настоява за пълни права.
Неоспорими права за всички патенти и изобретения,
произтичащи неизменно и без изключение.
Не и за юноши. Има ситен шрифт. Проектите принадлежат на Чичо Сам.
Нарекох го "Тройна орбита и завръщане без изгаряне в атмосферата".
Защо седиш там сам?
Ти.
Стесняваш ли се?
С късен разцвет съм. Поне така казват родителите ми.
Притесняваш ли се от нас?
- Не.
Ще ти направим тест. Как се казваше?
Удроу Л. Стийнбек.
- Какво значи това "Л"?
Линдбърг.
- Погледнете Удроу.
Съгласна съм. Свенлив, но не и притеснен.
Ела насам, Удроу.
"Умник"?
- Точно така.
Не се ли подразбира?
Всички знаят, че сме свръхинтелигентни.
Така е. Мама ми го направи.
Би трябвало да е забавно, но не е толкова смешно, колкото беше.
Така ли? Защо?
Преди беше жива. Сега не е.
Ха-ха.
Каква беше?
Майка ми ли?
Беше...
Такава.
Кога я изгуби?
Официално тази сутрин, но май вече се досещах.
Здрасти!
- Какво правиш горе?
Наслаждавам се на пустинния въздух.
Предизвиквате ли ме?
- За какво?
Да скоча от бунгалото като експеримент.
Не.
Обичам гравитацията.
Засега ми е любимият физичен закон.
Сценичните актьори, тези трубадури и неконформисти,
водят нетрадиционен и понякога опасен живот,
подхранващ и извисяващ артистичните им въжделения,
осветлявайки човешкото състояние.
Следва, десет седмици по-късно,
навечерието на първото представяне на "Астероид сити".
Гостна в "Апашки поля експрес" напът за калифорнийското крайбрежие.
Отворено е.
Шуберт иска да се върнете.
Щом съм важна, защо не е тук?
Сигурно е зает, за да ви гони. Пратиха мен.
Знаете ли кой съм?
- Мисля, че да. Дубльор.
Смея да кажа. Да. Момент само...
Каза, ако плачете, да ви прочета това.
Не. Ето го.
Ако побеснеете, чета това.
Дай ми и двете.
- Той не каза това.
Дай ми ги.
"Кажи й, че е високомерен жалък сноб, при това без основание.
Ако те напада, отвърни. Кажи й, че е невротичка с комплекс за уязвимост."
Това е второто.
"Кажи й, че красотата й е нейна патерица и най-голяма слабост.
Кажи й, че има огромен потенциал, но твърдя, че няма да го постигне."
Още нещо?
Каза, ако сте спокойна, какъвто е случаят според мен,
значи едва ли искате да се върнете и да ви дам това.
Чети.
- Той не каза това.
Каза, че е лично между двама ви.
Той каза...
"Скъпа Ким, съжалявам, че ти виках, нарекох те разглезена и посредствена,
счупих и изхвърлих очилата ти.
Тъй като винаги съм те смятал за най-даровитата жива актриса
и човек с блестящ ум и характер,
тези твърдения и действия не отговарят на чувствата ми.
Може да съм подмолна змия, както ме наричаш зад гърба ми...
Имам си източници.
Но те обичам като сестра
освен онзи път в банята, който повече не се повтори.
Не съм искал да те нараня или обидя,
а само с малкото налични средства да си върша работата,
а именно, да движа нещата.
Прости ми. Премиерата е утре вечер със или без теб.
Без теб всеотдайната трупа ще понесе пълен провал и трагични последствия
заедно с блестящия и раним гений Конрад Ърп.
Дойдеш ли, ще се радваш на триумф в кариерата си,
което е без всякакво значение.
Важни са само всяка секунда живот на сцената
и нашето приятелство.
Твой слуга, режисьор и, ако позволиш, твой всеотдаен ментор,
Шуберт Зелени."
Как се казваш, дубльоре?
Те продължиха в нощта до Охайо,
където слязоха и хванаха полета обратно,
пристигайки два часа преди вдигането на завесата.
Талантливият дубльор веднага замести оригиналния Удроу.
Не съм убеден, че пластилинът на дъщеря ти
наподобява нещо извънземно.
Не е пластилин. Казва се "сморстозиум".
Отлично.
- Благодаря. Само от машината е.
Какво разбираш от астрогеология, Джей Джей, каквото и да означава това?
Аз само я поддържам.
Шели се осланя на...
- "Съмнителни, остарели данни."
Моля?
- Не го твърдя аз.
Сморстозиумът ми хареса. Само цитирам него.
Синът ти можеше да ни избие днес с проекта си.
Твърдят го авторите на гибелния лъч.
- Нормално, нали е оръжие.
Значи признаваш.
- Ами флагът на Умника?
Трета световна война ли иска?
Реактивният колан е безопасен. И осемгодишно ще се справи.
Братовчедът на Рики, Чип,
счупи с него рекорда за височинен полет.
Децата ви са доста странни.
Спрямо нормалните хора.
- Да.
Така е.
- Вярно е.
Вторият повтаря първото име и добавя едно.
Третият ги казва и добавя едно и продължава така в кръг.
Игра за запомняне е. Започваме. Клеопатра.
Клеопатра, Джагадиш Чандра Бос. Така ли?
Точно така.
- Ясно.
Клеопатра, Джагадиш Чандра Бос, Антони ван Льовенхук.
Клеопатра, Джагадиш Чандра Бос, Антони ван Льовенхук, Парацелз.
Клеопатра, Джагадиш Чандра Бос,
Антони ван Льовенхук, Парацелз, Курт Гьодел.
Виенският кръг.
Австрийският логик.
- Същият.
Клеопатра, Джагадиш Чандра Бос,
Антони ван Льовенхук, Парацелз,
Курт Гьодел, Уилям Браг.
- Кой?
Двама са.
- Уилям Хенри Браг.
Предпочитам сина.
- Бащата.
Клеопатра, Джагадиш Чандра Бос.
Антони ван...
- Льовенхук.
Парацелз, Курт Гьодел, Уилям Хенри Браг.
Следващият?
- Лорд Келвин.
Клеопатра, Джагадиш Чандра Бос, Антони ван Льовенхук, Парацелз,
Курт Гьодел, Уилям Хенри Браг, Лорд Келвин, Мидж Кембъл.
Може ли?
- Щом има такъв човек,
няма ограничения.
Клеопатра, Джагадиш Чандра Бос.
- Майка ми.
Моят идол.
- Аз съм.
Джагадиш Чандра Бос, Антони ван Льовенхук, Парацелз, Курт Гьодел,
Уилям Браг-баща, Лорд Келвин, физикът математик,
Мидж Кембъл, майка ти,
Константин Циолковски, ракетният учен.
Не знам дали играта е подходяща за умници като нас.
Може да продължи безкрайно.
- Лошо няма.
В училище никой не би я играл с мен, а и имената ще са банални.
Аз си намислих Диофант.
- Чакай си реда.
Пробвай на обратно, Умник. Започни с новото име.
Хойо Токиюки, Константин Циолковски,
Мидж Кембъл, Лорд Келвин, Уилям Хенри Браг,
Курт Гьодел, Парацелз,
Антони ван Льовенхук, Джагадиш Чандра Бос...
Клеопатра.
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ СЦЕНИ XIII-XVII
Изгаси цигарата, Дуайт!
Изчакай.
Срамота! Срамувате ли се?
Да, госпожо, но не му я дадохме ние.
Взел си я е сам от автомата за цигари.
Почти повярвах.
Тръгвай.
Чао, момче.
- Чао, Дуайт.
Била ли съм там?
Била ли съм там?
Била ли съм там?
Уча си текста.
Одобрявам.
Искаш ли да видиш голата ми сцена?
Казах ли да?
- Дума не отрони.
Исках да кажа да, но устата ми отказа.
Монолог е на излизане от душа.
Когато ме избра измежду секретарките, в сметката си имах 111 долара.
Живеех сама с котка и папагалче в скучна боксониера.
Продадох колата, за да ти заема вноската за годежния ми пръстен.
Беше пролет. Не се сърдя. Знам, че си добър човек.
Не съжалявам. Не съм те мамила.
Запомни ме като мъгляв силует в огледалото за задно виждане.
Била ли съм там? Видял ли си ме наистина?
Вече сама не виждам себе си.
Но ето ме тук.
Нека да се разведем.
Ще бъде с вкус. Сцената свършва с падането на хавлията.
Понякога ползват дубльор.
Понякога.
Не знам дали харесвам брада.
Може ли още една снимка? Няма да се публикува.
Нали не искаше позволение?
Стой така.
Обичам да играя трагични алкохолички.
Някой ден ще ме намерят мъртва в преливаща вана
с празно шише приспивателни, пръснати по пода.
Тъжното е, че съм много даровита комедийна актриса.
Вярно е.
- Женен ли си?
Вдовец, но не казвай на децата.
Защо? Не че щях да им кажа.
Добре. Да...
Съжалявам.
- Благодаря.
Те всъщност знаят, но доста бегло.
НЕДВИЖИМИ ИМОТИ
Колко се плаща за този автомат, господине?
Разбирам. Автоматът продава земя.
Земя, казвате?
- Именно.
Имотите отвъд тези къщички.
От този автомат ли?
- Точно така.
Не че ви наричам лъжец, но ми звучи като някаква шашма.
Разбирам. Не е шашма.
Пускате пари и получавате нотариален акт.
За колко земя?
Срещу десет долара на монети, около половин тенис корт.
АСТЕРОИД СИТИ СТРОИТЕЛЕН ПАРЦЕЛ
ПЕПЕЛ 1 ОТ 3
Сипи вътре еликсира.
Трънчета, грънчета, брънчета, брум, кенчета, кончета, пончета, друм.
С това заклинание мама се съживява!
Бог да пази тези кости.
Какво има в кутията?
Казал ви е най-сетне.
Кой е този старец?
- Дядо, струва ми се.
Не ме ли помните?
- Помня миризмата му.
Няма да оставим дъщеря ми в мотел насред пустинята,
заровена до душовете.
Проваляш погребението!
- Ще я прати в ада!
Ако ни измъчваш, ще те пожертваме.
Разбирам. Благодаря за пояснението.
Вижте какво,
да я оставим в земята до утре сутрин.
После ще ексхумираме кутията, ще я вземем в кадилака
и ще я погребем в двора до седма дупка на ранчо "Палми",
където живея в къща с басейн.
Става ли?
- Става.
Дано до утре не я изрови някой койот.
Но няма какво да се направи.
Гледай ти.
НАБЛЮДЕНИЕ НА АСТРОНОМИЧЕСКО ТРОЕТОЧИЕ
ПОЛУНОЩ (00:00)
ОТКРИВАНЕ: Д-Р ХИКЕНЛУПЪР
Очаква ви нещо специално.
Кой от вас е наблюдавал астрономическо троеточие?
Да вдигне ръка.
Никой ли?
Добре. Предстои ви да видите съвсем прости точици.
Три светлинки в рефракторната ви кутия.
Може да не звучи много интересно,
докато не осъзнаете как са пропътували трилиони километри космос
до това късче черен картон.
Два пъти на 57 години, когато Земята, Слънцето, Луната
и галактическата равнина на Млечния път се подредят под един и същи ъгъл,
лъчението на три съседни звездни системи
индуцира еклиптичен транзит,
почти потвърждавайки хипотезата за Небесна флиртация.
Спънката тук е, че математиката не работи!
Но може би сред вас се намира геният, който ще реши проблема.
Събитието започва след 30 секунди.
Помнете, ако гледате директно, а не през рефракторната кутия,
не само няма да видите ефекта,
но ще прогорите точките в ретината си, може би завинаги.
Знам го, защото са прогорени в моята, откакто бях почти на дванадесет.
Тогава поисках да стана астроном,
но това е друга история. Започваме.
Ето го.
Какви сияйни цветове, нали?
Много вълнуващо. Виждат ли всички?
Аз не. Виждам само едно телче.
Да! Получи се.
Ти ли си Шели?
Да.
- Аз съм идолът ти. Кой ранг си?
Главен секретар.
Аз също бях бисквитен скаут.
- Наистина ли?
Какво ли ще кажат от отряд 75?
Извънземният отмъкна астероида.
КРАЙ НА ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ АНТРАКТ ПО ЖЕЛАНИЕ
ПЪРВА РЕПЕТИЦИЯ ТОЧНО В 8:00
(ПО-РАНО Е НАВРЕМЕ) Г-Н ЗЕЛЕНИ (РЕЖИСЬОР)
Шуберт Зелени,
роден като Шайлок Гжворвжовски.
Режисьор, имигрант.
Прочут с неизчерпаемата си енергия, ненаситен ентусиазъм...
Известна актриса го описва сексуално
като "животно, по-конкретно заек"...
И неговата дълга, дълбоко интимна връзка с успеха.
Какво мислиш, Лънки?
Добре е.
Няма да питам какво става тук.
Жена му Поли го заряза заради бейзболна звезда
в първата седмица от репетициите.
Моето жилище.
Подпиши се.
О, не.
Това са оценките на Кларк.
Ти какво помисли?
Че може вече да сме разведени.
Още не, но някой ден.
Пак е отличник.
Отивам в пентхауса на Диего.
Кларк е у майка ми. Апартаментът е празен.
Защо не си вървиш вкъщи?
Не бива да оставам сам в сграда с истински прозорци.
Гримьорът ме подстригва и бръсне. Гардеробиерката ме пере.
Мястото ми е тук. Засега.
Много по-добре е. Направи ли зеленото?
Бяха чудесни десет години, Шуберт. Не съжалявам и за секунда.
Кларк още те обича, аз също.
Но не както преди?
Но не както преди.
Шуберт Зелени живя в склада на театър "Таркингтън"
през всичките 785 представления на "Астероид сити". В останалото време
спеше в губернаторския апартамент на хотел "Небраска".
Последна бележка. Когато Мидж излиза в трето действие, сцена V,
нека каже репликата си, след като затвори вратата.
Може би наистина сме обречени.
Добре.
Сбогом.
СЦЕНИ I-II ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
СТРОГА КАРАНТИНА! НЕ ВЛИЗАЙ (ИЛИ ИЗЛИЗАЙ)
Ето го.
Уведомих президента. Той ми възложи да задействам
Национален план Х за действие в извънредни ситуации. Започвам.
Следната строго секретна директива влиза в сила на 1 юли 1950 г.
При непредвидена среща с разумна форма на живот
от планета, която не е нашата Земя,
задействайте следните протоколи.
Първо. Потвърдете, че въпросната форма
не е ръководена от враждебно земно правителство.
Едва ли е с руснаците или китайците.
- Не останах с такова впечатление.
Второ. Потвърдете, че не смята да анексира, колонизира, вапоризира
или експроприира ресурси от суверенни територии на САЩ.
Едва ли. Взе астероида и отлетя.
Трето. Задръжте всички свидетели
под групов арест поне за седмица, или седем календарни дни,
за да бъдат подложени на поредица от медицински и психологически прегледи.
Стандартна процедура. Вече е задействана.
Четвърто. Спрете разпространяването на информация,
приберете доказателствата в херметично подземно хранилище
и публично отричайте събитието
за не по-малко от сто години, или 36 500 дни.
Край на директивата.
Съвсем ясно е.
Какво ще кажем?
- На кого?
На звездобройците, кадетите, майките и бащите.
На Мидж Кембъл.
- Мидж Кембъл.
Да им кажем, че не се е случило?
Не. Ще трябва да измислим приемлива версия.
Предизвикваш ли ме?
ПУНКТ №1 - МЕДИЦИНСКИ
За какво?
- Да натисна бутона.
НЕ НАТИСКАЙ
Ще ти скърша врата.
Извънземен яде ябълка. Извънземен подскача.
Извънземен с цилиндър. Катери стълба.
Извънземен на кон.
Отначало.
Казах ви 50 пъти. Извънземният взе астероида...
Така смятате.
- Видях го!
Казва се метеорит.
- Микрофилм на училищния ти вестник.
В дописка към статия критикуваш методите на директора.
Кои са източниците ти?
- Бях в шести клас.
Отговори!
- Няма да посоча имена!
Предизвика ме!
- Казах ли ти нещо?
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ СЦЕНИ III-VII
Така.
Ще се опитам да проведа урока по предварителния план.
Колкото да се поддържа някакъв ред.
Предполагам, че част от познанията ни за космоса
може вече да не са точни,
но планетите около Слънцето си остават девет, доколкото знаем.
Били?
- Обаче сега има извънземен!
По всичко личи, че е така.
И така... Нептун.
Четвърти по големина,
Нептун обикаля Слънцето веднъж на 165 години.
Бърнис?
- Може извънземният да е отишъл там?
Може би.
Едва ли някой знае откъде е или къде е отишъл извънземният.
Да, Дуайт?
- Извънземният ми се стори подъл,
но сигурно се е притеснявал да дойде на Земята.
Определено не е идвал досега.
Като е джентълмен, защо открадна астероида?
Основателните въпроси са много,
но да се върнем на Нептун,
защото нямах време да подготвя урок на тази тема.
За извънземния.
- За извънземния, да.
Не се опитвам да избягвам въпросите ви.
Бъдете спокойни, на Земята всички сме в безопасност.
Родителите ви са уведомени поне за нещо.
Америка остава спокойна.
Да, Монтана?
Бих искал да споделя нещо, ако може, Джун.
Добре.
Сигурно извънземният е от народ, за който не знаем нищо, нали?
Каквото и да кажем, ще са само догадки.
Но ще ви кажа какво мисля.
Мисля, че извънземният не е искал да навреди.
Просто се е отбил да огледа мястото и хората му.
Чисто изследователски.
Аз не гледам на един извънземен с подозрение.
Вярно, не е американец.
Не е създание от Божията зелена земя.
Но все е отнякъде, както и ние.
Нека му окажем гостоприемство,
а ако се окаже змия в пазвата, което не мисля,
с него ще се разправят въоръжените сили на САЩ,
а те не са губили война.
Благодаря.
Съгласна съм с Монтана.
И така, Нептун.
ГАЛАКТОТРОН МОДЕЛ С БЕЗГРАНИЧЕН ОБХВАТ
Накъде тръгна той?
Мисля, че се придвижи оттук дотук, после дотук.
И нататък не знам.
Мама не ги помнеше, затова си измисляше свои съзвездия.
Закачалката. Капещият кран. Пърженото яйце с Шпатулата.
Моята майка е съзвездие. Или поне част от такова.
Швейцарски учен нарече на нея звезда.
Как се казва?
- Мидж Кембъл Х-9.
Ще я потърся.
Майка ти разбира ли от астрономия?
Не. Тя разбира от други звезди.
Не я критикувам. Работата й е да е известна.
Писнало ми е от лицето й, но обичам гласа й.
Трябва да наблегне на радиото.
Аз нямам деца.
Понякога се питам дали ми се иска да имах.
Впрочем и аз открих вероятна звезда.
Къде е?
- Коя?
Ей там. Отчасти е скрита от изгорялата крушка.
Какво става?
- Не знам.
След теб.
Понякога ми се струва, че ще ми е по-добре извън земната атмосфера.
Леле. И на мен.
Получи ли се?
Питам за другата.
Добре.
Чувстваш ли се различно?
Чувстваш ли се различно?
Не чувствам нищо.
И аз.
Не съм добра майка.
Обичам дъщеря си, но за нейно съжаление, тя не ми е приоритет.
Винаги планирам следващия си ход.
Аз обичам дъщеря си. Обичам всичките си деца.
Заедно си изкарваме вълшебно.
Имам и други дъщеря и син.
Живеят с втория ми бивш мъж в Юта. И той почти не ги вижда.
Поне да изпитвах вина, но това чувство ми е непознато,
макар да съм го играла.
Не разбирам. Никога не изпитваш вина ли?
Доколкото знам.
Може би е заради опита ми с мъже насилници,
като се започне с баща ми, брат ми и чичовците ми.
Аз също винаги планирам следващото нещо.
Обикновено е война. Никой не може да се мери с това.
Вероятно не.
Правила съм турне пред военни. Беше вълнуващо.
Мисля, че разбирам как ни възприемам.
Мисля, че вече осъзнавам какви сме.
Добре.
- Двама ужасно наранени хора,
които не изразяват болката си, защото не искат.
Това е връзката между нас. Съгласен ли си?
Хайде да сменим темата.
Отворено е.
Ехо?
- Тук съм.
Ехо?
Здравейте. Аз съм съседът ви Стенли Зак.
Проверявам дали с дъщеря ви имате всичко необходимо.
Мисля, че да.
Какво странно преживяване, нали?
Впрочем, учих право с бившия ви агент.
С Морт ли?
- Да, с Морт.
Получила се е.
Да. Снимките ми винаги се получават.
Както казвах, ние сме отсреща,
както моят зет вече е показал.
Много поздрави на Морт и семейството му.
Ще му предам, ако някога ни пуснат оттук,
макар че с него не си говорим.
Тази прическа ви отива.
Боже.
АСТЕРОИД СИТИ СТРОИТЕЛЕН ПАРЦЕЛ 4398
Виждате ли ронливия терен
между мъртвите кактуси и пресъхналата река?
Така мисля.
- Ваш е.
Колко от това е мое?
Финансовият механизъм е интересен.
Не притежавате нищо в реални граници. Притежавате акции от града
под формата на заем с 50-годишен падеж.
После се опрощава.
- Предизвикваш ли ме?
А вода?
- Разбирам. Такава няма.
Това е пустиня.
Предизвикваш ли ме? Експеримент е.
- Чух. Все едно дали те предизвиквам.
Прави каквото щеш. Предавам се.
Каква е причината? Какъв е смисълът?
Защо все търсиш предизвикателство?
Не знам.
Може би защото се боя,
че иначе никой няма да забележи...
моето съществуване във Вселената.
Какво да те предизвикам?
- Да, какво?
Да изкатеря онзи кактус.
Не.
- Недей.
ДУШОВЕ
Здравейте.
Здравейте. Вече се познаваме.
Майка съм на хлапето, което ви боготвори.
Знам.
Мислех, че без униформа няма да ме познаете.
Бяхте много добра като скитницата в бордея,
която имаше амнезия и стана лекар. Бяхте автентична.
Може би е любимата ми героиня.
- Не знам защо не се хареса.
Аз също. Благодаря.
Някои я харесаха.
- Аз със сигурност.
Кой ви удари?
Аз не съм ли включен?
Извинявам се. Не съм включен.
Кой ви удари? Другото око.
- Това е грим.
Някои я харесаха.
- Не се съмнявам.
Помислих, че е бил вторият ви бивш мъж в Юта.
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ СЦЕНИ VIII-X
Ако спя на походно легло,
ще си направя тъмна стаичка в съблекалнята.
Дали е възможно?
Зависи от площта.
- Не е голяма.
Ще водя момичетата на училище с количка за голф
напряко през игрището.
- Близо ли е?
Как можете да мислите за това?
Светът се промени завинаги.
Никой не знае какво следва. Ще се върне ли?
Ще каже ли нещо? Какво?
Защо ни взе астероида? Беше ли изобщо наш?
Харесва ли ни? Никой не знае.
Така е.
- Какво има там отвъд?
Нещо. Смисълът на живота? Може би има такъв!
Надявам се, че още си протестант.
Ти го снима, татко!
Аз съм фотограф.
Протестант.
Наистина ли ни искаш, Стенли?
- Не, но съм ви нужен.
Тя ме обичаше.
- Кой твърди обратното?
Аз съм сам от 12 години.
Спомни си, че жена ми се напи до смърт.
Не знам какво означава това.
В самотата си, а може би заради нея,
аз се научих да не съдя другите,
да ги приемам, както ги виждам, а не както ми ги описват,
и най-вече да вярвам безрезервно в хората, които обичам.
Не знам дали това включва и теб,
но включваше дъщеря ми и четирите ви деца.
Затова сте добре дошли при мен,
колкото и да не ми харесва това.
Стига си ни помагал. Ние скърбим.
Аз също.
Каниш се да ни изоставиш ли?
Канех се като временна мярка...
Какво?
- Но се отказах.
Знаех си, усетих го.
- Аз не.
Не съм бавачка, а дядо.
Щях да наема бавачка.
Не се каня да ви оставя. Вече не.
Дори като временна мярка, каквото щеше да бъде.
Прощавам ти, че си го обмислял.
МОТОРНО МАСЛО
НАЦИОНАЛЕН ПЛАН Х ЗА ДЕЙСТВИЕ В ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИ
МЕТЕОРИТНА РУДА
ТЕЛЕФОННИ УСЛУГИ ПРЕУСТАНОВЕНИ САМО ЗА ОФИЦИАЛНА УПОТРЕБА
Здравей, войниче.
Би ли пуснал тази монета в телефонния автомат?
Услугата е прекратена до второ нареждане.
Знам.
Точно преди суматохата вчера звъннах на братовчед ми
и операторът ме свърза, макар да имах само три пенса.
Не искам да крада от телефонната компания.
...на неговата планета може да значи друго.
Вярно е. Ако има планета. Може да е скитник.
Оператор? Късмет 9770. От станция до станция.
Изчакайте.
- Благодаря.
Кой се обажда?
- Г-жо Уедърфорд.
Аз съм Рики Чо. Може ли да...
Минава 21:00 ч. Той вече си пие млякото.
Не може ли да почака?
- Боя се, че не.
Не бих ви безпокоил, ако не беше особено важно за "Уийкли Бобкет".
Ще му отнема само минутка.
Добре, Рики, изчакай.
Да няма нещо между вас?
Скип! Рики Чо.
- Кой?
Кой? Ти.
- Кой?
Знаеш кой.
- Ние?
Знаем се от вчера.
- Тя не ме харесва така.
Да бе. Умен си, но си и доста глупав.
Ало?
- Тихо.
Скип? Рики е. Имаме новина.
КРАЙ НА ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
Първите загатвания за появата на "Астероид сити"
бяха направени на специален семинар по искане на драматурга.
Конрад Ърп, с какво да помогнем?
Залци, искам да създам сцена,
в която героите ми са нежно примамени
в най-дълбокия сън в живота си вследствие на общото им преживяване
на смайваща и озадачаваща небесна мистерия.
Спяща сцена.
- Сцена със сън.
Но не знам как да я напиша.
Все още.
- Все още.
Мислех си дали
с талантливите ти ученици не бихте могли да импровизирате
и да се получи нещо.
Кой нямаше да се прочуе?
Класната стая на Залцбург Кайтел
винаги е била пълна с изключителни неоткрити светила.
Линус Мао, Лукреция Шейвър,
Уолтър Джеронимо, Аскуит Идън,
Мерцедес Форд.
Дори неофициално Джоунс Хол.
За какво е пиесата?
За безкрайността и не знам какво още.
Има ли заглавие?
- Разкъсвам се.
Може би "Космическа пустош". Харесва ли ви?
Не бих казала.
Какво е алтернативното заглавие?
Името на малкото градче в пустинята
в Калифорния/Невада/Аризона, където се развива действието.
Кой тук е заспивал на сцената по време на представление с публика?
Аз.
Първите три четвърти от II действие на "Боксьорът"
бях на масажна маса, без реплики.
Едната вечер се унесох.
Умишлено ли?
- Не.
Изтърва ли си реда?
- За малко.
Чух подаването и се сепнах, но си знаех репликата.
Здравей, Шуберт.
- Здравей, Залци.
Какво те води насам? Скоро не сме те виждали.
Снощи открихме "Лавандула и лимони" с отлични отзиви от критиката.
На разположение съм.
Какво учеше той? Пример.
Сънят не е смърт.
Тялото е заето да диша, изпомпва кръв и мисли:
"Може да посетиш покойната си майка.
Може да си легнеш с бившата жена. Или мъж.
Може да изкачиш Матерхорн."
Кони, събуждаш се с нова сцена, вече почти готова в главата ти.
Шуберт, ти се събуждаш с махмурлук.
Случват се важни неща. Има ли какво да се играе? Така мисля.
Да поработим над сцената отвън навътре,
първо сме инертни, после сънуваме.
Къде сме, Кони? И кога? Говори.
Добре. Седмица по-късно.
Слабият досег на нашите герои с реалността
е доразмит от карантината
и групата вече обитава необичайни емоционални измерения.
Междувременно информационната блокада на генерал Гриф Гибсън
се оказва непълна.
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ
(ДА СЕ ИГРАЕ НЕУМОЛИМО, БЕЗ ПОЧИВКА)
СТРОГА КАРАНТИНА! НЕ ВЛИЗАЙ (ИЛИ ИЗЛИЗАЙ)
ИЗВЪНЗЕМНИ СУВЕНИРИ
АСТЕРОИД СИТИ НЛО
ДЕНЯТ НА СТРАШНИЯ СЪД ВИДЯН КОСМИЧЕСКИ КОРАБ
АСТЕРОИД СИТИ "ИЗВЪНЗЕМЕН БРОЙ"
Извънреден брой! Късно издание!
ПУСТО ПОЛЕ ПОУСТ
ГИМНАЗИСТ С ИСТОРИЯ ЗА ИЗВЪНЗЕМНО НАШЕСТВИЕ:
РАЗКРИВА ВОЕНЕН ПАРАВАН
С твоите съучастници
сте застрашени от съд и обвинение в държавна измяна.
Ще стигна до Върховния съд, ако трябва. И ще спечеля.
Току-що дойде от президента.
Бесен е. Много благодаря, Рики.
Нямам думи. Съжалявам.
Не се извинявай. Обществото има право да знае.
Чухме те.
- Този трибунал е подигравка!
Ами Стийнбек? Кой снима?
На първа страница е във всички вестници.
Да го арестуваме?
- Уви, не можем.
Пратил я е на агенцията си и е доставена, преди да се намесим.
Невинен е. Снимал е и Мидж Кембъл гола.
Мидж Кембъл.
- Мидж Кембъл.
Снощи родителите ви пристигнаха с военен хеликоптер.
Изолирани са в металното бунгало,
докато бъдат запознати със ситуацията, макар да знаят от вестниците.
Ще се появят по тази вътрешна ТВ мрежа.
Всичко е свързано, но нищо не работи.
Да продължим с урока. Били?
Изработих летящата чиния от капак за джанта и тарелка.
Добра работа. Много прецизно.
Юпитер. Петата планета, най-голямата в Слънчевата система...
Да, Бърнис?
- Рисувах извънземния на планетата му.
Много добре. Колко хубаво.
Поради екстремни атмосферни условия на Юпитер вилнее мощен антициклон...
Да, Дуайт?
- Написах песен за него.
Сега не е моментът за музикално изпълнение.
Монтана?
- Прощавай за прекъсването, Джун.
Чухме, че старият Дуайт съчиняваше песен,
и я разучихме.
Раз, два, три.
Скъпи извънземни на небето,
слаб и строен, към два метра.
Макар ти нам да не си брат,
приятел ли си, враг...
Или чудак?
Скок на крак, прескок на два,
за космическия танц!
С четири крака или три,
в космоса ще сме, нали!
Хайде всички!
КАМЕРА 1 РОДИТЕЛСКО БУНГАЛО
Това е стара лента, която не бях проявил.
"Автопортрет с шрапнел."
Чети 45-а страница.
"Какво направи? Как можа?"
Пише: "Вика и плаче."
Викай и плачи.
"Как можа?"
"Как не бих могла?"
- "Как не би могла?"
"Това питам."
- "Беше свършило."
"Ти беше свободна.
Защо да се самоубиваш, щом вече няма от какво да бягаш?"
"Може би това е бил проблемът."
"Взира се за момент." После пише, че потрошавам всичко на рафта.
Тогава го потроши.
"Каква ужасна загуба. Помисли за хората.
Помисли за местата, за света..."
Използвай скръбта си.
- За репетиция ли?
Дори не участвам. Аз съм военен фотограф.
Използвай скръбта си.
Добре.
"Каква ужасна загуба.
Помисли за хората. Помисли за местата,
за света, който можеше да видиш, Долорес."
"Виждала съм го вече."
Тя призрак ли е?
Не е ясно.
Тогава...
Тогава влиза патологът и ме отпраща.
Бавно се обръщам и затварям вратата.
Сандвичът ми гори.
Дъщеря ми ни е видяла.
- Какво?
Дайна ни е видяла през прозореца вчера в спалнята ти.
Каза ли й, че пак сме репетирали?
Не се сетих, а трябваше.
Вече е късно, признах всичко.
Тя каза ли на Удроу?
Не се знае. Тя умее да пази тайна, но не знам дали ще го стори.
Това не е начало на нещо, Оги.
Не е ли?
Е ли?
Едва ли.
- Освен ако е?
Не ми хареса как ни погледна онзи.
Кой?
- Извънземният.
Как ни погледна?
- Сякаш сме обречени.
Може би сме.
Какво направи?
Изгорих си ръката.
Защо?
- Не е ясно.
Покажи ми.
Наистина си го направил. Случило се е.
Пускай.
Колко могат да ни държат в Астероид сити законно?
Не съм адвокат, но мисля, че колкото си искат.
Ще пуснем жалба и ще ги съдим. Шест месеца до година?
Ще заведем и граждански иск за пропуснати ползи.
Направо да си вървим.
Едва ли могат да ни спрат, без да убият някого.
Интересна идея.
Колко далеч лети реактивната раница?
Питай Роджър и сина му.
Явно го съдят за издаване на държавни тайни.
Недоказуемо е.
Не бързам. Харесвам пустинята и извънземните.
Пускай!
Как я взехте?
Проектите са под ключ.
Никой няма достъп без разрешение...
- Синът ми изобрети този лъч.
Но заповедта е...
- Назад!
Кротко, момчета, вече не сме в Гуадалканал.
Моля ви, карантината е тежка.
Ще те гръмна!
- Това е кражба!
Кажи им да спрат!
- Спрете! Чувате ли?
Ген. Гибсън каза да спрете!
Женена ли си?
- Че как.
Ще конфискуваме проектите пак. След вечеря.
Опитайте.
Таб Хънтър, Дорис Дей, вън, Джак Изкормвача, вън,
Бинг Кросби, Шърли Темпъл, вън, вън.
Орсън Уелс, Люсил Бол, вън, Марлон Брандо, вън,
кралица Елизабет, Мики Мантъл, вън, вън,
Юл Бринър, Луис Армстронг, вън, Лана Търнър, вън,
Бети Грейбъл, Ела Фицджералд, вън, вън,
Рок Хъдзън, вън, Джери Люис, вън, вън,
Грета Гарбо, Карл Маркс, вън, Жана д'Арк, вън,
Чарлз Дарвин, Уолтър Пиджън, вън,
Емили Дикинсън, Галилей, вън, вън, Пилат Понтийски, вън,
Ърнест Хемингуей, Джаки О...
Кой открадна радиотелескопа ми, сигналообработващия ми приемник
и мрежата ми за спектрографско наблюдение?
Търсят връзка с извънземния.
Чудесно, ами д-р Хикенлупър?
Щом ще влизате в контакт, включете и мен.
Имате ли някакъв напредък?
Не.
Какво е всичко това?
Американският флаг е в знак на патриотизъм.
Трябва да е нещо важно. Универсално послание. Не само за земляни.
Изредихме каквото се сетихме:
кръст, звезда, детелина, букви, цифри, йероглифи.
Защо да проектираме звезда върху Луната?
Именно.
- Питам искрено.
Ами Е = mc на квадрат?
Те знаят.
- Твърде лесно.
Това е шансът ни да постигнем нещо значимо приживе.
Разбирам те. Чий ред е?
Мой. Започвам отначало.
Чакай, Удроу.
- Клеопатра...
За настройките на спектрографа.
Ела, ако обичаш.
...Курт Гьодел, Уилям Хенри...
Има предупреждение, че...
Всичко е значимо приживе.
Тоест това.
- Добре.
Любопитството е най-ценният ти актив.
Довери се на любопитството си.
- Добре.
Лабораторията ми винаги е на твое разположение, щом това приключи.
Би могъл да си мое протеже.
Може да докажем хипотезата за Небесна флиртация
и да оправим изчисленията.
- Да опитаме.
Май виждам точиците, прогорени в ретината ви.
ФОТОННА РЕТИНОПАТИЯ НА ЛЯВАТА МАКУЛА
Съжалявам за майка ти.
Моята още ми липсва, а почина преди 46 години.
Благодаря.
Пуснах петиция за смяна на името на града
от Астероид сити на Извънземново, САЩ.
Може да стане център на голяма общност от звездобройци и космически кадети.
Това е исторически шанс.
СПЕШНА СРЕЩА
Както знаете, честването на Деня на астероида
беше прекратено от стеклите се обстоятелства.
Трябва да направя съобщение.
Д-р Хикенлупър и Военнонаучният изследователско-експериментален отдел
заедно с фондация "Ларкингс"
официално избраха тазгодишния носител на стипендията "Хикенлупър".
И всички се прибирате у дома още утре сутрин.
Президентът издаде декрет за вдигане на карантината.
Използвам възможността...
Впрочем, всички тазгодишни проекти,
като оставим настрана разногласията ми с Рики Чо,
бяха от най-висш калибър, без изключение.
Официално обявявам...
Какво става?
- Какво става?
Не знам.
- Отново е днес.
Инвентаризиран е.
Според Националния план Х за действие в извънредни ситуации
вдигането на карантината се отменя или поне отлага
поради непредвидено ново събитие...
Протестираме!
НЕИЗВЕСТНО
Протестираме! Протестираме!
У. С. + Д. К.
Защо Оги изгаря ръката си на котлона?
Още не разбирам пиесата.
Какво?
Ти къде тръгна?
Сега се връщам.
Не го играя като извънземен, а като метафора. Така го тълкувам.
Метафора на какво?
- Още не знам. Не конкретизираме.
Шуберт. Шуберт.
Шуберт.
- Да. Какво има? Не е ли твой ред?
Да, но ген. Гибсън започна сцената с отхвърлянето на оставката му.
Имам шест минути и половина. Искам отговор на един въпрос.
Добре.
- Добре ли го играя?
Преди ти казах, че е претрупано. Лула, запалка, фотоапарат, вежда.
Но като цяло, в отговор на въпроса ти...
Седни.
Играеш го добре.
Дори по мое мнение не само ти стана Оги, но той стана ти.
Объркан съм.
- Хубаво.
Той е съкрушен.
И сякаш моето сърцето е разбито.
Моето сърце. Всяка нощ.
- Хубаво.
Да продължавам ли?
- Да.
Без да знам нищо?
- Да.
Не трябва ли да има отговор в космическата пустош?
Думите на Удроу за смисъла на живота?
- "Може би има такъв!"
Това е въпросът ми.
Още не разбирам пиесата.
Няма значение. Продължавай да разказваш историята.
Играеш го добре.
Трябва ми свеж въздух.
Добре, но няма да намериш.
Ясно.
АСТЕРОИД СИТИ ПРЕДСТАВЛЕНИЯ
Здравей.
Ти си. Съпругата, която изигра моята актриса.
Изрязаха сцената ми след една репетиция.
Още използваме снимката ти.
Помниш ли диалога?
Не.
Срещаме се в сън на планетата на извънземния.
Магнавокс 27. Всъщност е една от луните й.
Питаш: "Говори ли с извънземния?"
Отвръщам: "Още не."
Питаш: "Защо?
Мислех, че ще му креснеш или ще го разсмееш."
Казвам: "Или да го питам за тайните на Вселената?"
Ти отвръщаш: "Именно."
Аз казвам: "Мисля, че е свенлив."
Ти казваш: "Удроу също, но ще го израсте.
Поне се надявам. Без майка."
Аз казвам: "Той е с късен разцвет,
но може би ще трябва да ме замениш."
Ти казваш: "Какво? Защо? Как? Не мога."
Аз казвам: "Може би, но поне трябва да опиташ."
"Аз няма да се върна, Оги."
Тогава ти ме снимаш и заплакваш,
а аз казвам:
"Дано да се получи."
А аз отвръщам: "Всички мои снимки се получават."
Добра памет. Защо я изрязаха?
- Заради продължителност?
Сега съм Първа придворна дама в "Плод от вехнеща лоза".
Пропусна си реда. Джун и каубоят вече се целуват във фургона.
Сега превързват ръката на дубльора.
Това си ти. За малко да имаме сцена заедно.
Здравей.
- Здравей.
След шест месеца представления трупата получи новина.
Автомобилна катастрофа.
Конрад Ърп, американски драматург с ненадминати страст и въображение,
си отива на 50 години.
Искам да създам сцена, в която героите ми
са нежно примамени в най-дълбокия сън в живота си
вследствие на общото им преживяване
на смайваща и озадачаваща небесна мистерия,
но не знам как да я напиша.
Не можеш да се събудиш, ако не заспиш.
Какво?
- Какво става?
Не можеш да се събудиш, ако не заспиш.
Моля? Я пак?
- Не е вярно.
Все едно.
Не можеш да се събудиш, ако не заспиш.
Защо?
- Може би.
Да.
Не можеш да се събудиш...
- Ако не заспиш.
Не можеш да се събудиш, ако не заспиш.
Не можеш да се събудиш, ако не заспиш.
Не можеш да се събудиш, ако не заспиш.
ЕПИЛОГ
СТРОГА КАРАНТИНА! ВДИГНАТА
Къде са другите?
Добро утро, г-н Стийнбек. Ябълков, портокалов или доматен сок?
Къде изчезнаха всички?
- Разбирам.
Президентът вдигна карантината в полунощ.
Прати всички у дома. Войниците, каубоите, звездобройците и кадетите.
Свободен сте да си вървите.
Освободени бяха 11 помещения. Сигурно сте се успали.
Върнаха ви научните проекти.
Доматен.
- Веднага.
Планът беше да я изровим и да си я вземем.
Както казах, ще ексхумираме кутията.
В този парцел нямаме права за погребение.
Съмнявам се, че дори е парцел.
Не е.
Не убивай пепелта на майка ни!
Не, не. Да се помолим.
Дядо!
Отче наш,
благодарим ти за живота на тази прекрасна жена,
която някога беше момиченце като тези три бъдещи вещици.
Не бъдещи.
- Вещици сме.
Полувещици, полуизвънземни.
- Като тези три вещици.
Не възнамерявахме да я погребем завинаги
до този необозначен кактус,
но вече нямам сили да се боря за достойнството й,
нито пък Оги. Нали?
- Не.
Затова отстъпваме пред твърдоглавите й дъщери.
Удроу? Нещо за последно сбогом?
Вече не вярвам в Бог.
- И с право.
Амин.
- Амин.
Трънчета, грънчета, брънчета, брум, кенчета, кончета, пончета, друм.
Мама е в земята.
Помолете се за мама.
Мамо, и ние ще се помолим. Ти си краси...
Пет пъти палачинки и две чисти кафета.
Кой ще пишка?
- Никой.
По едно ягодово мляко?
Да, моля.
Някой спечели ли стипендията?
Аз.
Кога?
- Снощи.
Ген. Гибсън ми я даде на опашката за душовете.
Май искаше да се отърве от нея.
Стандартен чек с типични размери. Големият е само за парлама.
Честито, Удроу! Това е изумително!
Трябва да си гений.
- Съгласен съм.
Сигурно си голям умник.
Има ли условия? Чекът е на твое име. Как ще използваш парите?
Сигурно ще ги профукам за приятелката си.
Какво си пишеш в онова тефтерче?
Проектът за догодина. Поверително.
Гледай ти.
- Това възможно ли е?
Възможно ли е?
Мидж Кембъл ви остави адреса си.
Само пощенска кутия е.
Какво стана онази нощ?
- Не е твоя работа.
Знам. Не е, разбира се.
Питам, понеже Дайна казала на Удроу.
- Разбирам.
Учих право с бившия й агент.
Все едно, не възразявам.
Тя е много даровита комедийна актриса.
Вярно е.
Пак тест на атомна бомба.
СВОБОДНИ МЕСТА
Удроу. Да тръгваме.
АСТЕРОИД СИТИ
Превод МИЛЕНА БОРИНОВА
subs by sub.Trader at