Midsomer Murders - Season 20 (2020) (Midsomer Murders S20/Midsomer.Murders.S20E04.720p.WEB-DL.AAC2.0.h264.srt) Свали субтитрите
Подайте проклетата топка!
Замалко, Джеки. Още 5 мин. и бях твой.
Какво каза?
- Казах: "Още 5 мин. и бях твой".
Я се разкарай.
Какво ще направиш, а?
- Стига!
Не тук.
Ясно?
Да, тренер.
Да, тренер.
Всички в играта! Веднага!
Бил. Как са моите момчета?
Бавни и жалки.
- Извън сезона и ние бяхме така.
Говори за себе си.
Дани Уикъм е много устат.
- Но е звяр на игрището, Марк.
Докога?
- Имаме нужда от него.
Благодаря ви.
Благодаря.
Ехо!
Бабо.
- Колкото пъти дойда
все на бардак ми прилича.
- Как си днес?
Невил ме кара да стискам гумени топки.
Било полезно за силата и фината моторика.
Скоро ще връзваш връзки.
- Някой ден.
Кога ще се прибереш?
- Забравих, ще работя до късно.
Принцеса Вейхай Вей какво ти възложи сега?
Остави Саманта.
Измислих нова рецепта. Ще ти хареса.
Твоя ли е?
Да.
Излизайте.
Сезонът започва след 2 седмици.
Ще бъдат ли готови?
- Всичко върви по график.
Благодаря, Деби.
- Няма защо, г-н Уайнър.
Какво правиш?
- Имаш съобщение.
От кого е?
- Ти сериозно ли?
Прекрасна торта. Харесаха я повече от булката.
Не може така, Марк! Това трябва да престане!
Имам работа.
УБИЙСТВА В МИДСЪМЪР
КОСТЪНСКИТЕ ЛЪВОВЕ
Сър. Марк Адлър, бизнесмен.
Собственик на "Костънските лъвове".
Кой го е намерил?
- Деби Галахър. Тук работи.
Масаж, физиотерапия, такива неща.
- Едно време използвахме гъба с оцет.
Носите ли си грейка?
Така. Обикновено ги замразявам след аутопсията.
Така ли е умрял?
- Няма външни рани,
нито следи от травми, не е бил удушен,
под ноктите също няма нищо, така че да.
Умрял е, защото са го превърнали в ледена шушулка.
А часът на смъртта?
- Предвид промените
в телесната температура…
- Грубо казано?
Около 8,30 снощи.
При употреба, камерата записва часът.
След падането на температурата, му е оставала минута, или по-малко.
При нормални условия тялото е подложено
на температура от -60 по Целзий за 5 мин.
А снощи?
- Минус 150.
Какво е правел тук и защо не се е опитал да излезе?
Съжалявам. Това не е по моята част.
В лабораторията ще знам повече, но не очаквай бърз резултат.
Заради орязания бюджет и абсурдното количество работа?
Не, защото трябва да се размрази.
Деби Галахър?
- Да.
Инспектор Барнаби.
Казах му, на всички казвам да не влизат в камерата просто така.
Не и сами. Това е първият им урок. В случай, че…
Камерата често ли се използва?
Помага при травми. Като лед е, но по-ефективна.
Адлър защо е влизал?
Идеята беше на татко.
- Баща ви?
Невил Галахър. Физиотерапевтът на отбора.
Кой, освен вас, знае как да работи с контролния панел?
Всеки, който умее да натиска копчета.
Има ли роднини?
- Съпруга Саманта.
Колегите са при нея.
Тук ли тренират "Лъвовете"? Да чуем какво е мнението им за собственика.
Миналия сезон Марк купи 3-ма играчи.
Трима от Нова Зеландия и двама от Самоа. Идеята беше тяхна.
Аз измислих думите, те ги преведоха.
"Бързи ли са краката ви, като вятъра?
Пълни ли са сърцата ви до горе?
Днес слънцето ще изгрее,
защото заедно сме по-силни от 100, и по-смели от 1000 души.
Днес сме единни".
Много емоционално.
Върши работа.
Днес не са се вживели. Не и след…
Но не мога да прекъсна графика.
Марк смяташе, че твърде много държа на него.
Играли сте заедно, нали?
- Много отдавна.
Беше най-добрият играч. След мен, естествено.
Кой би искал да му навреди?
- Не се сещам за никого.
Ядоса някои хора, когато купи отбора. Вярно е.
С какво?
- Направи го професионален.
Замени служителите и играчите, и това помогна.
Миналия сезон бяхме последни в аматьорската лига.
А сега сме на път към шампионската.
Добре ли сте?
Да, стара травма.
Някой ми строши глезена в мелето.
Така приключи кариерата ми. За 2 секунди.
Съжалявам.
- Зимно време става още по-зле.
Преди няколко седмици отидох на почивка в Корсика.
Почти не се усещаше. Трябва да емигрирам.
Разбрахте ли кой е бил?
- Не.
Хранех някои подозрения. Имаше и инциденти, заплахи.
Няколко играчи не бяха доволни от мен.
Защо?
- Разкрих, че съм гей.
Мислех, че криотерапията ще помогне.
С какво, г-н Галахър?
Преди няколко седмици Марк дойде при мен. Доста разтревожен.
Резки промени в настроението, гневни пристъпи, загуба на памет.
Първо каза, че е от стрес и аз не се изненадах.
Напоследък обаче, много се влоши.
Трябва да присъствам на тренировката. Сезонът започва след 2 седмици.
Марк Адлър ви е поискал помощ.
Предложих му да отиде на лекар.
При специалист по… деменцията.
- Но той отказа?
Мисля, че се уплаши от това, което може да открие.
И вие препоръчахте криотерапия?
Според някои, тя забавя развитието на мозъчните заболявания.
Марк беше готов на всичко.
- Знаехте ли, че снощи ще влиза?
Нямах представа.
- Нямаше ли ви?
Не, вечерта си бях в къщи.
Ако не бях аз, нямаше да припари до камерата.
Донякъде вината е моя.
Казахте, че не сте били изненадан, че Адлър е отдавал всичко на стреса.
Защо?
Г-н Галахър?
Говорете със Сам.
С жена му ли?
- Не е моя работа да се бъркам
в чужди бракове, но…
Марк подозираше, че тя се среща с друг, зад гърба му.
Като млад и аз играех.
- Нима?
И то добре. Нищо, че го казвам аз.
Доста отдавна е било. Но…
Здрасти.
Крауд фъндинг?
- Да.
От това имаме нужда.
- За какво?
Седни.
Добре. Може да си основем наш отбор.
Нали имаме отбор?
- Това вече не е отбор.
Стока, мърчъндайз.
Преди си беше само наш.
Виж. Аз ги разпечатах.
"Време е за нов отбор."
С пари от поддръжници?
- Защо не?
Ще ги разлепя и ще съберем средства. Имам и страница във Фейсбук.
Браво! С колко лайка?
- Много.
73, но тепърва започвам.
Дребни жълъди. Ето ти име за отбора.
Ако спечелиш делото, имаш половин отбор.
Да.
- Здрасти, Дон.
Какво желаеш?
- Имам идея. Ще ти хареса.
Какво ще кажеш за гей порно?
Осем години брак.
- Щастлив?
Не ми е изневерявал, ако това ме питате.
А вие?
- Не.
Той на друго мнение ли беше?
Имахме проблеми.
През последните месеци сякаш не го познавах.
Той отричаше, но след вечерята нямаше как.
Каква вечеря?
- Преди няколко седмици
по случай началото на новия сезон.
"Ура за лъвовете. Да ги чуем как реват"
Не одобрявате ли?
- Не обичам ръгби.
Имах си мой бизнес, Марк - негов.
- Ваш бизнес?
Правя бонбони и торти за сватби. Много се търсят.
Ако успее, печалбите са впечатляващи.
Вие успявате ли?
- Справяме се добре.
Но Марк ми се присмиваше. Било пълен виц.
За разлика от група мъже, които преследват топка пъпеш.
А вечерята?
Изнесе реч. И веднага разбрах, че нещо не е наред.
Казаха ми, че съм луд да купя отбор.
Било импулсивно, щял съм да стана за стана за смях.
Кой се смее сега?
Както и да е. Ето го Бил. Все същият, точно какъвто го помня.
Никой не е идеален, нали?
Сещаш се. Да.
Импулсите си, човек трябва… трябва да се довери на своите…
Марк?
- Съжалявам, аз…
Напуснах партито и с Невил го заведохме в къщи.
Невил Галахър?
- Да, сложихме го да си легне.
но бълнуваше: "Аз съм виновен.
Не нараних никого, да бях изхвърлил "боклука".
Пълни глупости.
Оставих го с Нев, и на сутринта сякаш нищо не беше станало.
Опитах се да говоря с него, но как да помогна на някой,
който не иска да му помогнат.
Това ли е всичко?
Можем да ви изпратим психолог, ако имате нужда.
Благодаря, не. Добре съм.
В отбора има двама талантливи играчи, които жадуват за място
в националния отбор. Но макар че са съперници на терена,
Марк Адлър и Бил Уайнър не допускат това да пречи на приятелството,
което са изградили през последните няколко сезона.
Проучвам Коу и Овет, но с бутонки.
Остави.
- Не всички се радват,
че Марк Адлър е купил "Лъвовете".
Това е Гай Бевън. Последният треньор на отбора
преди Адлър да го уволни.
- И иска да си отмъсти,
като основе отбор?
- Цяла година прави демонстрации
и протестира. Това е най-новото му хрумване.
Отборът бил откраднат, ставало дума за пари.
Обикновено е така.
Обаждам се за дивана и столовете.
Кажете ми, дали още са за продан?
Ролекс на тази цена? Още ли е…
Наистина ли сте Дани Уикъм? Сериозно? Продавате си и бельото?
Боже мой!
Бети спи ли?
- Да.
Мислиш ли, че съм се отпуснал?
- И още как.
Малко упражнения, май няма да ми се отразят зле?
Заради момчетата от отбора ли?
Не се тревожи. Движиш се достатъчно.
Скачаш от извод на извод.
Виж ти! Помниш ли уволненият треньор?
Публикувал е това преди 3 дни.
"Как да спрем Марк Адлър? Постарайте се да схване."
На ти това.
Пади, ела!
Браво. Сега вече ме плашиш.
Говорих с Уинтър. Следобед отиваме на корта.
Кой ще влезе във форма, а?
- Който не се убие, докато опитва.
На някой не му достига вяра.
А друг ще си докара херния.
Гай Бевън? Инспектор Барнаби.
Може ли да поговорим?
Местният отбор трябва да е местен.
Не приех действията му, но това е всичко.
Това беше шега. Видя ми се смешно.
Къде бяхте миналата вечер, г-н Бевън?
Тук.
- Някой може ли да потвърди?
Не.
Как точно си контузихте врата?
- Биячите на Адлър.
Нараниха ви?
- Да. Протестирахме отпред.
Съвсем законно. Те се опитаха да ни разгонят, и ме събориха.
В момента съдя компанията.
Няма логика. Защо ще го убивам, докато чакам да ми плати?
В стомаха му намерих голямо количество бензодиазепин.
Приспивателно?
- Затова не се е опитвал да излезе.
Бил е полузаспал.
- Сам ли го е взел?
Няма синини около челюстта, явно никой не го е насилил.
Може да не си е дал сметка.
Или да не е бил на себе си.
Това да не е…
- Мозъкът му? Да.
Страдал е хронична травматична енцефалопатия.
Дегенеративно мозъчно заболяване, следствие на множество удари
по главата, особено при контактните спортове -
бокс, футбол.
- Ръгби.
30 дангалака се мятат един върху друг.
Това не е спорт, а бунт с врати.
- Навремето ми беше приятно.
Сигурна ли си? Спрял е да играе преди години.
Заболяването се проявява много след края на спортната кариера.
Води ли до загуба на паметта, промяна в характера
и смяна на настроенията?
- Като по учебник.
Той е знаел.
От там са и хапчетата.
Благодаря.
На онази вечеря Марк Адлър е казал: "Не нараних никой".
Интересно защо.
- Не е самопризнание.
Казал е и че иска куче.
Бълнувал е, както каза жена му.
Прегледах уебсайта на отбора. Форумът е интересен.
Говори се, че Дани Уикъм ще бъде прехвърлен.
Най-добрият им играч. Защо?
- Най-добър и най-луд.
Постоянно ходи по клубове. Всички клюкарстват за личния му живот.
На Марк Адлър му е омръзнало.
Изглежда на партито, което спомена съпругата му Саманта,
нещата са излезли от контрол.
48 часа по-късно
келнерката подала жалба, че е била нападната.
Така ли?
- Никой не е я разследвал,
а после оттеглила обвинението.
- Размислила е?
Или са я сплашили.
- Как се казва?
Трейси Хортън. Работи в кръчмата в Мидсъмър Малъм.
Вече не съм келнерка.
Партита, събития. Плащат ми в брой.
Наели са ви за партито на "Лъвовете".
Разкажете ми.
Започна добре. Всички се държаха прилично.
Още едно.
- Почти всички.
И още едно.
Винаги искам още.
Ей!
Ще се видим после.
Когато гостите се разотидоха,
те откачиха. Бирата се лееше.
Дани беше твърде пиян, за нещо по-лошо,
но не спря да ме опипва и не издържах.
Всички си мислеха, че се опитвам да забогатея.
Не беше така. Казах истината.
- Но сте оттеглили жалбата си.
Той каза, че ще загубя, и ще ми се стъжни.
Кой? Дани ли?
- Марк Адлър.
Заплашвал ви е?
- Нямало да ми позволи
да срина името на отбора.
Нямало свидетели, докато 15 играчи
щели да се закълнат, че е лъжа.
- Съюзили са се.
Какво можех да направя?
Отказах се.
- Как се почувствахте?
Вие как мислите?
Изобщо не съжалявам, че умря.
Да имам нещо общо с това? Не.
Разбирахте ли се?
- Г-н Адлър ми беше шеф.
Въпреки че ви е наказал?
Само недоразумение.
Заради махмурлук?
- Пропуснах тренировка.
Три, заради махмурлук
и един мач, защото сте били в затвора за нападение срещу фотограф.
Ало, суперзвездата!
Избърши де! Хайде!
Адлър щеше ли да ви прехвърли?
За първи път чувам.
Не ви ли го спомена?
- Не.
Дори като заплаха?
- Бъркаш човека, приятел.
Каквото и да правя, облека ли екипа, бележа точки.
Шефът го знаеше. Останалото са само слухове.
Страшен е, нали? Дани.
Суперзвездата.
Мислите ли, че е замесен в смъртта Адлър?
Само го разпитах.
Питайте го какво стана в предишния му отбор.
Защо? Какво знаете вие?
За малко да го изгонят.
- Защо?
Не знам. Но ако вие се разровите, ще разберете.
Сам?
Полудявах в къщи.
Приех поръчка. Триетажна. Подземия и дракони.
Черен и бял шоколад.
- Чакай. За кога?
За вдругиден.
- Имам 2 поръчки за утре.
Ще работиш и вечерта.
А ако съм зает?
- С какво?
Ще седиш с Белинда, и ще ядеш нещо с твърде много яйца?
Извинявай, аз…
- Няма нищо.
Ще остана.
Донесоха ти пощата.
Всичко наред ли е?
- Да.
НОВИТЕ КОСТЪНСКИ ЛЪВОВЕ
ИЗТРИЙ
Здравей.
- Постарах се, наистина.
Недей така. Ще успеем.
Той спечели. Знаеш го. Мъртъв е, но пак спечели.
Не е вярно.
- Не е ли?
Сервирайте, сър.
- Благодаря ти.
Готов ли си?
- Да.
Впечатляващо, сър.
- Знам някои хватки.
Другия път ще победя аз.
Това да се чува.
Добре ли сте, сър?
- Да, да. Добре съм.
Ще кажем, че е станало на корта.
- Мъдър човек си, Уинтър.
Огънят е бил запален в 2,45 сутринта. Портиерът живее наблизо.
Видял пламъците и повикал пожарната.
Как са влезли?
- Има катинар,
но са срязали веригата. Дошли с кола.
До оградата има следи от гуми.
Да видим дали ще разберем каква марка е колата.
Провери за камери. Нищо не се знае.
На тръгване са се блъснали в оградата.
Има следи от зелена боя.
- Добре.
Още ли сте схванат?
- Защо слагат закачалките
толкова високо? Не е смешно.
- Не, сър. Никак.
Разбрахме се това да престане.
- Взели са ме на мушка.
Ставаш смешен.
- Първо тормоз,
сега ми пращат глупости. Продават ми нещата онлайн.
Занасят се.
- Вече не.
Адлър е променил завещанието си.
Обади се адвокатът му. Станало неочаквано преди 10 дни.
Какво е променил?
- Оставил отбора на Бил Уайнър.
Саманта Адлър дали е знаела?
Сега ще дойде.
Едната печка се повреди.
Впечатляващо. Вие ли я направихте?
Колко би ми струвала?
Тази не се продава.
Само за украса е.
Отдавна ли познавате Саманта?
От самото начало. Работех тук, когато сладкарницата беше на баба.
Нейна е била, значи?
Разходите я довършиха. Не успяваше да си поеме въздух.
Сам предложи да стане съдружник и…
- Тя е приела.
Не се разбираха.
Сам искаше ето това.
Според баба, идеята беше глупава.
Съдиха се и…
- Баба ви загуби?
Пенсионира се.
- Трудно ви е било по средата.
Не. Баба е гениална и реши, че това ще е добра възможност за мен.
Така и стана.
Следовател Уинтър, простете за закъснението.
С какво мога да помогна?
Нямах представа.
- Защо го е направил мъжът ви?
Не знам.
- Отборът струва пари.
Ако мислех да го убивам, щях да го направя,
преди да промени завещанието.
- Може би за това сте му се ядосали?
Не бих го убила, следовател Уинтър. Особено заради отбора.
Ако Бил го иска - прав му път.
Той ли го е направил?
- Надявах се вие да знаете.
Знаете ли, Марк ме спаси. След травмата.
Цял живот исках единствено да играя ръгби.
Но изведнъж не можех.
- Тежко ви е било.
Тренировките са тежки. Това беше краят.
Не го приех леко. Пиех, не преставах да пия.
Партньорът ми ме остави.
Бях свършен.
И тогава Марк ми направи оферта.
Да станете треньор?
Не знам защо. Сигурно от съжаление.
Стар приятел ми подаде ръка. Какво значение има?
Важното беше, че прояви доверие.
Това ми помогна.
Така се взех в ръце.
- Значи не пиете?
От 2 г. съм трезвен.
Благодарение само на Марк.
Виждате ли, нямаше защо да оставя отбора на мен.
Аз му бях задължен.
Да, Уинтър?
- Дани Уикъм е бил пристрастен
към обезболяващи. Негов съотборник ми каза.
Преди 5 г. за малко да го изгонят от отбора му.
Не са го разгласили, за да влезе в клиника.
Никак не съм изненадан?
- Мисля, че пак взема.
Защо?
- Вчера беше на ръба.
Потеше се, трепереше, избухваше.
Мислех, че е от тренировките, но вече не съм убеден.
Поговорете. Виж колко близо е до ръба.
Да, сър.
Може ли?
- Не може.
Нещо не е наред ли?
- Не, но бързам.
Сега ще може ли?
Защо започнахте пак?
Успехът от миналия сезон е "бяла лястовица".
Сега всички очакват да го повторим и разчитат на мен за това.
Знаете ли какво е?
Имах нужда от помощ.
Спрете да ходите по клубове.
Твърде лесно става. Всеки ти е приятел,
алкохолът е без пари,
ако пусна туит за клуба им и ги вкарам във вестниците.
Всичко е сделка.
Кой друг знае?
- Вижте,
този път съм по-хитър.
Знам си границата. Мога да тренирам. Мога да играя.
Само аз знам.
- Не е точно така.
Още някой знае.
Кой ви ги дава, Дани?
100% кислород. Нали помниш?
Ако искаш да запалиш цигара, недей.
Много си скучен. Тръгвай, добре съм.
И бъди послушен. Чу ли?
Още една вълшебна стая.
Да, това е хипербарна камера.
Вдишвате кислород при налягане 2 пъти по-високо от атмосферното.
И така той се разгражда по-бързо.
Използваме при спортни травми.
- Понякога допускат и цивилни.
Полезно е за пациенти прекарали инсулт.
Може ли, г-н Галахър?
Връщам се след час. Благодаря, Дебс.
Как да помогна?
Да започнем с обезболяващите за Дани Уикъм.
Знаехте ли, че преди е имал неприятности с тях?
Каза, че ги е превъзмогнал.
- Пишете му рецепти цяло лято
и не се тревожите?
Знаете ли какво е да сте елитен играч?
Знаете ли какви травми понасят всяка седмица?
Постоянно ги боли, сякаш катастрофират всяка събота.
Така че не, не се тревожех. Не виждах причина.
А търсихте ли?
С отбора съм от 15 години.
Когато беше жива, жена ми казваше, че всъщност съм женен за него.
Виждал съм ги на дъното, а сега
с Бил постигнаха нещо необикновено.
Внушават на хората страст, чувство за гордост.
Кой би застрашил това?
Ако Марк Адлър е знаел за порока на Дани,
това значи, че и Дани, и Невил Галахър имат мотив.
Имали са достъп до камерата, и са знаели как да я използват.
Остава само възможността.
Сър. Криминалистите току-що ми пратиха резултатите
за следите от гуми.
- И какво?
Фолксваген "Голф" отпреди 98-ма.
Не се среща често.
- Да. Разполагаме и с това.
Ето. 2,47 ч. през нощта, на по-малко от километър
от мястото, броени минути след палежа.
Голф?
- На името на
Гай Бевън.
Да?
- Къде бяхте снощи, г-н Бевън?
Тук.
- Цялата нощ?
Да.
- Тогава защо колата ви
е видяна близо до пожара, минути след началото му?
Гай нищо не е подпалил.
Аз бях.
Как можа?
- Не можех да те гледам така.
Така обезверен, сякаш съвсем се беше отказал.
И ти реши да…?
- Постъпиха ужасно с теб.
Той даде живота си на онзи отбор. Целият!
Така се запознахме. После Адлър дойде и го изгони.
Никой не постъпва така с хората, на които държа.
Знам, че нищо не промених,
но за миг, докато гледах пламъците, си казах…
че така поне ще ни забележат, ако ще и за кратко.
Трябва да дойдете в управлението.
- Ще я затворите ли?
Ще ви обвиним в нанасяне на щети, и ще освободим под гаранция.
Разбирам.
Тези чии са?
- Мои.
Това е корсиканското знаме.
- Татко ми го даде,
преди няколко седмици. Ходи там на почивка.
Сам?
- Да, защо?
Време е за дегустация.
Какво е това?
- Морски свинчета.
От какво са?
- Сладки картофи и соев сос.
Вкусно.
- Наистина?
Естествено, че не.
- Изчакай, ще свикнеш.
Днес ще работя до късно.
Нали ще се справиш?
- Ако не, ти ще си виновен.
Ами другите рецепти?
- Втасват.
Днес видях Саманта. Внезапно възрастта й личи.
Бледа, със сенки под очите.
Не й отива.
- Много страда.
Ще се разплача.
Били сте в Корсика.
- Да.
На почивка?
С Бил Уайнър?
Нещо, което сте скрили от дъщеря си.
По каква причина?
Бил и аз…
Стана преди 6 месеца.
Докато жена ми беше жива
си повтарях, че тези чувства не са истински.
Преструвах се на щастлив.
Толкова отдавна, че убедих себе си, че е вярно.
Бил промени това. Вече няма да се преструвам. Няма!
Но го пазите в тайна.
На 57 съм, имам дъщеря.
Семейство, приятели.
И не искам да ги нараня.
Благодаря ви.
Рамото ли ви мъчи?
- Малко.
Заповядайте по всяко време. Ще го погледна.
Благодаря.
- За Бил…
Нали няма да ни разкриете?
Зависи от разследването, г-н Галахър.
Чудесни са, наистина.
Просто, откраднаха ми телефона. Знам, ужасно е.
Искам да се свържа с човека, който е уредил доставката,
и да му благодаря. Надявах се, че имате номера му.
О, чудесно!
Имате 1 съобщение.
Здравейте. Обаждам се от "Подслон за птиците",
да ви благодаря за неочакваното и щедро дарение.
Много бихме желали да поговорим с вас.
Обадете се, ако обичате, и благодаря.
Точно сега ли?
- Съжалявам.
Не можех да отрека.
Трябва да кажа на Деби.
Виж,
всичко ще бъде наред.
Деби те обича.
Не е ясно защо.
Знам какво става. Знам и как да го спра.
Ехо?
Сам?
Кой е там?
"С шоколадова глазура" - така пише на кутията.
Но обикновено вътре има лешници, не глава.
Час на смъртта?
- Ще знам, когато го отворя.
Дойдох в 8,30.
Отпред всичко изглеждаше нормално,
но после влязох в кухнята. И… го заварих.
Кой би го направил? Извратено е.
Знаехте ли, че Доминик
ще работи до късно?
- Не.
Необичайно ли беше?
- Не и при много поръчки.
Той беше перфекционист.
Какво ще правя без него?
Ще прочистя трахеята в лабораторията.
Няма да се учудя, ако има шоколад и в дробовете му.
Удавил се е?
- Със сигурност.
Извършителят го е заливал, докато шоколадът го е убил.
И той не е помръднал?
Не бил на себе си. Погледни.
Ударен е силно.
Интересното е, че няма защитни рани. Нищо не намерих.
Дори не е разбрал.
По пода намерихме кръв.
След удара или е залитнал, или са го довлекли тук.
С какво е ударен?
Ако съдя по размера и вида на раната, с нещо тежко.
Вероятно метал.
Нещо такова ли?
Живеел е с баба си, нали?
- Грижил се е за нея.
Казахте ли й?
- Още не.
Върви тогава.
Благодаря.
Благодаря.
Всеки път ме побиват тръпки.
Сериозно?
- И питаш.
"По-силни сме от 100, по-смели от 1000, днес сме единни".
Прекрасно е.
- Лигльо.
Дани го няма?
Да му се обадя ли? Може да има неприятности.
Да, благодаря ти.
Как е Деби?
Снощи я обвиниха. Ще дойде да си вземе документите.
Трябваше да я уволним.
Нали разбираш?
Значи ще й кажеш?
- Щом си дойде.
Най-сетне! За взлома ли идвате?
Пълзяхте ли до тук? Жалки сте.
Влезли са през прозореца.
- Снощи ли?
Сутринта, докато я нямало. Била е на лекар.
Не се ли разтревожила, че Доминик го няма?
Често работел нощем, когато имат поръчки.
Пари, кредитни карти и камера.
- Не е било обир.
Търсили са нещо.
- Въпросът е какво.
Здрасти.
- Дебс, нали знаеш, че те обичам.
Тя беше щастлива, татко.
Това е важното.
Твърдия диск на Доминик.
- И?
Бинго!
- Ще се престоря, че не съм те чул.
Бяха скрити в папката "Рецепти".
Гай Бевън, преди няколко дни без яка.
- Опа.
Писмо до Гай, че снимките може да заинтересуват хората,
които съди.
- Освен ако плати, колко?
Не пише. Но обещава, че ще му предложи алтернатива.
Значи това са файловете на Доминик?
- Така изглежда.
Вижте тук. Документи подадени от Саманта
според които миналата година е била на загуба.
Каза, че са се справяли.
- Тя, да.
Според сметките й, печалбите са повече от добри.
Излъгала е данъчните.
- С 50 хиляди.
Доминик е заплашил да я разкрие, но преди това…
Й предложил алтернатива.
Това ли е всичко?
- Има и още нещо.
Имената на файловете са подредени. Пазил е всички снимки.
Е, и?
- Липсват 3
от нощта на убийството Марк Адлър.
Разбирам, че сигурно сте шокирана, но подозирахте ли за това?
Разбира се. Идеята беше моя.
Онази Адлър е виновна.
- За какво?
За това, че получих инсулт.
Заради нея го направихме.
Тя ме измами. Сладкарницата беше моя.
Цял живот работех и накрая
и накрая я получи тя, защото има пари и власт.
Доминик е останал.
Как беше? Дръж приятелите си близо…
- А враговете още повече.
Работеше там, наблюдаваше.
Щом откри какво прави същинска манна небесна.
И вие я изнудихте?
У кого е властта сега?
Поредният огромен данък щеше да ме довърши.
Защо не помолихте мъжа си за помощ?
- Помолих го.
Когато разбра, че съм закъсала, ми се изсмя.
И вие подправихте сметките?
- Какво да направя?
Не мислех, че някой знае.
- Доминик е разбрал.
Явно.
- Не знаехте ли?
Не подписваше писмата.
Къде бяхте снощи?
Вкъщи.
- Цяла нощ?
Да. Гледах телевизия, а после си легнах.
Не сте се ограничили със Саманта Адлър.
Дом го измисли. Защо да спираме?
Той гледаше и слушаше вместо мен.
Ще се удивите какво крият хората.
Къде внасяхте парите?
- Какви пари?
Обикновено сте искали пари, но не ги намерихме в сметка.
Нищо чудно. Карахме ги да правят дарения.
Това ли беше алтернативното предложение?
Възможности много - детски ясли,
физиотерапия за възрастни хора, подслон за птиците.
Целта не беше да забогатеем
а да бъдем наясно и да ги гледаме как се гърчат.
Доставяше ни удоволствие.
Докато някой ви е отвърнал.
Преструвах се пред всички.
- Дори пред Деби?
Да.
Честно казано, олекна ми.
- Изнудвали са ви.
Деби знае ли?
Няма представа.
- Това ли е единственото писмо?
Да. Казаха, че ще ме потърсят.
Били сте под напрежение.
- Предполагам.
Къде бяхте снощи?
Не допусках, че е Доминик Браун!
Къде бяхте снощи?
Обвиниха Деби. С нея бях.
После я върнах в къщи.
- По кое време?
След 9. Проверете.
Ще проверя.
По-приятно от скуош.
Тичай по-малко и мисли повече.
Така ще станеш по-добър играч, Уинтър.
Дежурният сержант потвърди, че Деби Галахър е освободена след 9,40 ч.
Според Фльор, Доминик е бил убит
между 10 и полунощ. При Гай и Деби, всеки е алиби на другия.
Способни ли са да…
- Според Гай,
Марк Адлър е съсипал живота му,
а Деби, е извърши палеж. Кой знае на какво са способни.
Ами Саманта Адлър?
Скърбящата вдовица. И тя няма алиби.
Била си в къщи, гледала телевизия.
Но защо ще убие Доминик и ще остави снимките,
които биха ни отвели при нея?
- За да изглежда невинна.
Ако убия човек, който изнудва и други хора,
ще изтрия нечии чужди снимки, за да подведа полицията.
Много си коварен, Уинтър.
- Благодаря, сър.
Ами ако Доминик Браун е бил наясно кой е убиецът Марк Адлър?
Прекалил е, и се е опитал да изнуди и него.
Трябва да намерим липсващите снимки.
Доминик не е ползвал облака. Проверихме.
Все някъде има резерви. Виж дали…
Госпожице Хортън.
- Знам кой уби Доминик.
Бил е Дани Уикъм.
Отби се снощи. Беше побеснял. Крещеше, хвърляше, чупеше
и само повтаряше, че го изнудвам.
Дани е бил изнудван?
- Да.
За какво?
- Не спомена.
Казах му, че не бих го направила.
Но знаехте, че Доминик изнудва хората.
Открихме улики в компютъра му.
Дани защо реши, че сте вие?
Онази нощ на партито, се държа сякаш съм парче месо.
Размина му се.
Исках да си върна, и му изиграх…
дебелашка шега.
- Дебелашка шега?
Дом го измисли.
Тормозех го онлайн.
Пращах му неща, които не е поръчал, библията, гей порно.
Обявих вещите му за продан. Детски работи. Но ми олекна малко.
Но Дани разбра.
Каза, че ще ме убие.
Много се уплаших и му казах, за да се спася.
Дани е убил Доминик, и вината е моя.
Заминавате ли, Дани?
Уинтър!
Бързак!
Когато разбрах, че е Доминик, реших да отида
и да го сложа на мястото му.
- Но не отидохте?
Отидох. У тях светеше. Баба му беше там. Исках да е сам.
Не отидохте ли да го търсите
в сладкарницата?
- Не, разбира се.
Скара ли сте се, нещата са излезли от контрол.
Какво?
- Нападнал ви е, и…
Чакайте! Какво е станало?
Доминик Браун е бил намерен мъртъв.
Какво?
И според вас…
Не съм го убил аз.
- Но сте влезли у тях.
Изчаках баба му да излезе. Намерих папката със снимките.
Може ли да ги видим? Откраднатите.
- Нямаше ги!
Паникьосах се, че ги е скрил другаде из компютъра.
И затова сте го повредили?
- Нямах време.
Направих каквото можах. И хукнах.
Кълна се.
Къде е снимката, която ви е пратил?
- Изгорих я. Съжалявам.
Ако вие не сте изтрили снимките на компютъра му,
кой е бил?
- Не знам.
Невил Галахър?
Защо ще го прави?
- На снимките
ви е давал хапчета, нали?
- Не, Доминик не знаеше за тях.
Тогава за какво ви изнудваше?
Спях със Саманта.
Може тя да е изтрила снимките?
- Може,
но Доминик едва ли няма резервни. Говори с баба му. Може да знае.
Да проучим Саманта Адлър. Ти ще караш.
Любовникът съвсем ми повреди рамото.
Хайде.
Знаехте ли, че Доминик изнудва Дани Уикъм?
Каза, че готви нова рецепта.
Така наричахме мишени. Щяла съм да остана доволна.
Съжалявам, че започнахме.
Доминик пазеше ли печатни копия?
Не беше нужно. Бяха на компютъра.
А резервни?
- Не знам.
Флашки, или нещо такова?
Питах го. Усмихваше се и казваше: "Спокойно. Всичко ми е под шапката".
Под шапката?
- Да.
Благодаря.
Шапка!
Заповядай.
- Благодаря, мамо.
Днес си без ракета.
- Ще ме скъсаш от подигравки, нали?
Най-вероятно.
- Това е Уинтър.
Отивам на физиотерапия. Ще се върна като нов.
Или ще се влошиш.
Алибито на Саманта за смъртта на Доминик?
Гледала е телевизия.
- Едва ли.
В квартала цяла нощ е нямало ток.
Ако не е гледала телевизия, какво е правила?
Не знам какво очаквате да намерите.
Излъгахте ни, г-жо Адлър.
- Обърках се. Това е.
За кое? В дома ви 3 ч. е нямало ток.
Осветление, или телевизия.
Какво точно ви обърка? Пак ви питам - къде бяхте?
Тук. Просто не гледах телевизия.
Защо ни казахте друго?
- Защото звучи по-добре
от истината.
- А тя е?
Опекох браунита.
Не беше нарочно, но ги изядох всички, и после припаднах на дивана.
За цяла нощ?
Шоколадът не действа така.
За разлика от марихуаната.
Отпуска ме, което ми е нужно напоследък.
Нямаше да ви го призная, без да ми се наложи.
И…
- Сър, в колата.
Беше в нишата за резервната гума.
Има следи от кръв.
Не разбирам. Какво търси тук?
- Няма ли вие да ни кажете?
Бояли сте се, че мъжът ви знае за изневярата,
но заради финансовите затруднения не сте искали да се разведе с вас.
Глупости!
- Дали сте му приспивателните
без да разбере. Изчакали сте да влезе в камерата,
и сте го замразили.
- Не! Аз го обичах.
Мразех онова, в което се превърна, но се надявах,
че може да се сближим.
- Като му изневерите с Дани Уикъм?
Бях самотна. Дани трябваше да ме разсее. Това целях.
Но той реши, че има нещо повече.
Нещата рядко се подреждат,
както трябва.
- Да, г-жо Адлър.
Доминик Браун ви е заснел пред Стъбингтън Хол, с Дани.
Когато съпругът ви е умрял, сте били там.
Знаели сте, че Доминик работи. Убили сте го,
и сте пратили Дани за снимките.
- Пълен абсурд!
Нима ще убия Доминик и ще задържа оръжията?
За толкова глупава ме смятате наистина?
Защо питате мен? Дани също е на снимката.
Може той да е убил Марк? За Доминик има не по-малко причини от мен
и може да е подхвърлил тежестта в колата, за да ме натопи.
Може Марк да е разбрал за нас, или за хапчетата на Дани. Не знам.
Знам, че искаше да прехвърли Дани и той го мразеше за това.
Това ли ви каза? Как може да мисли, че бих го направил?
Можете ли?
Правя каквото си искам. Мога да имам всяка, която пожелая.
Всички са ми приятели.
Сам не я беше грижа. Не знаеше кой съм.
Харесваше ме, заради мен самия.
Очаквах този път да е различно.
Но явно съм сгрешил.
Не съм убил Доминик и не съм я натопил.
Моля ви, кажете й…
Кажете й го.
Вчера говорих с Дебс.
- И?
Всичко е наред.
Чудесно.
- Искам да кажа на всички, Бил.
Няма да се крия. Омръзна ми.
Никакви тайни повече.
В управлението ли отиваш?
- Да, ще чета показания.
До скоро. Отивам на физиотерапия.
- Да.
Травмите от пешкир са сериозно нещо.
Напрегнат сте. Животът ви е пълен със стрес.
Така ли? Чудно защо.
Резултатите за Доминик Браун.
- Косми, тлъсти отпечатъци?
Нищо, което да уличава Саманта, ако на това се надяваш.
Изглежда виновна.
- Но не смяташ, че е?
Просто не се връзва. Защо ще го убие на работа?
Ще задържи оръжието и ще го скрие толкова нескопосано?
Без да си измисли добро алиби.
- Защото хората са глупави.
Или тя казва истината, но някой иска да я изкара виновна.
Много любопитно.
Благодаря.
Поздрави Барнаби.
Много любопитно.
Много, много любопитно.
Шапка.
Как е?
- Вие сте чудотворец.
Всеки държи другия нащрек. Така е по-интересно.
Бил Уайнър съгласен ли е?
- Да го чуем. Ей, Бил!
Никой, ела насам.
Никой? Такъв му е прякорът - "Никой не е идеален".
Много си смешен. Знаех, че ще го кажеш.
Кога помогнахте на Саманта да сложи Марк да си легне?
Когато получи пристъп ли?
Тя каза, че говорил безсмислици.
- Да.
Помните ли какво каза?
Не мисля.
Нещо за боклука.
- О, да, да.
"Да бях изхвърлил боклука".
Познато ми е.
- Да, когато се сетиш, вече е късно.
Нещо друго?
- "Аз нараних "Никой".
"Аз нараних "Никой".
- Нещо такова. Не помня.
Само бълнуваше.
- Прякорът на Бил Уайнър
е бил "Никой".
Умен сте.
Къде е Невил Галахър?
- Не знам. Какво има?
Нев?
Уинтър!
Нев?
Нев? Невил, какво правиш?
Не можете да отворите.
Изключил съм управлението.
Ще трябва да излезете, Невил.
Съжалявам.
Марк Адлър ви е направил признание, онази вечер, нали?
Той е счупил глезена на Бил.
Той е провалил кариерата му.
За това сте го убили.
На ти това!
Марк?
Точно преди мача си разбрал,
че влизаш в националния отбор, а той не.
Изсмял си се.
Искал да ти даде урок.
- Боже мой!
За теб го направих. Нали знаеш?
Толкова години и толкова болка.
Затова Марк е оставил отбора на Бил.
Искаше да ти се реваншира.
Щеше да ти каже.
Да успокои съвестта си. Какво като си страдал?
Щеше да му олекне. Но ако ти научеше какво ти е сторил
така наречения ти приятел, щеше, щеше да…
Какво? Да се пропия?
Постоянно се претоварваш.
Боях се, че ще те загубя.
Вие ли му предложихте да влезе в камерата?
Тревожеше се, че криотерапията
не му помага, и аз настоях да я прилага по-често. Лесно беше.
Дали сте му приспивателните и сте го изчакали.
Дадох му твърде много.
Когато влезе, почти спеше. А аз исках да се проточи.
Исках да осъзнава защо.
Доминик ви видя, нали?
Откъде я взехте?
Не сте изтрили снимката. Имал е резервна.
Дани ли ви я показа?
Дойде да ми иска приспивателни. Попитах го защо пие.
Не е осъзнал, защо снимката е важна, за разлика от вас.
Знаели сте, че ако я види, край с алибито ви.
Били сте на мястото, където е загинал Марк.
Нев, кажи, че лъжат.
Невил?
- Онази нощ сте отишли у Доминик?
Там ли щяхте да го убиете?
- Нямали сте възможност, нали?
Нямало го е. Първо сте изтрили снимките,
а после сте го убили в кухнята.
- Трябваше.
Скоро щеше да осъзнае с какво разполага.
Не можех да рискувам.
Да вървим, Невил.
Не.
За вас е време.
Остави я, Невил.
- Невил, моля те!
Знаеш, че те обичам, нали?
- Невил.
"Бързи ли са краката ти?".
Не, не, Невил, моля те недей!
- Оставете запалката.
"Бързи ли са краката ти?".
"Като вятъра".
- "Пълно ли е сърцето ти?".
"До горе."
"Днес слънцето ще изгрее."
- Бягайте!
"Защото заедно сме по-силни от 100".
- Веднага!
"По-смели от 1000".
"Днес сме един".
Не бях губил човек.
Така беше решил.
От любов?
От любов.
В тортата ли беше?
- Да, Фльор ми подсказа.
На не я го дължа.
- Не й казвай. Ще ни се присмива.
Как е рамото?
- Боли.
Идете на лекар, сър.
Ще си продължа с гъбата.
Преводач: Илиана Велчева