Midsomer Murders - Season 17 (2015) (Midsomer Murders - S17/Midsomer.Murders.S17E01.HDTV.srt) Свали субтитрите
С какво да помогна?
- Искам да съобщя за обир.
Трудно ми е да кажа, но ръкописът определено го няма.
Ръкопис на книга.
"За Сузи от Маги"
"Каквото и да правиш, не завъртай рулетката."
УБИЙСТВА В МИДСЪМЪР
КЛУБЪТ НА ДАГЪР
Мляко.
Памперси. Пуснах пералнята и стерилизирах шишетата.
Идеално, благодаря.
- Със Сайкс разбираме от тези неща.
Ще бъдеш чудесна домакиня. И двамата!
Това си е оферта.
Какво ще правиш днес?
- Днес какво е?
Днес имам маймунска йога и после "мейк и шейк".
А за Бети?
- Късметлийка.
Имам забавен съпруг домакиня.
Ако ти трябва помощ за йогата, бива си ме в дишането.
Точната дума е хъркане.
Какво има, Нелсън?
- Познайте.
Жертвата е Сузи Колбрук, художничка и илюстратор на книги.
В 8.42 е съобщила за обир.
През нощта не е била у дома и като се прибрала
къщата е била преобърната. Изчезнал е ръкопис на книга.
Изгаряния и по двете ръце. Починала е силен електрошок.
Сърцето й е спряло на момента.
- Как е станало?
В рулетката има монтиран механизъм.
Кой знае как се прави такова нещо?
Отпечатъци?
- Проверяваме.
Има по кашона. Сигурно са на куриера и жертвата.
Убиецът дори не е бил тук.
Убийство от разстояние. Никой няма да те види.
Марката е от Мидсъмър.
Сержант?
- Благодаря.
Има бележка.
"На Сузи от Маги".
"Каквото и да правиш, не завъртай рулетката".
Защо ще я предупреждава?
- А тя защо го е направила?
Обратна психология - забраняват ти нещо
и ти искаш да го направиш. Умно.
Роднини?
- Съпруг.
Казва се Найл. Има малка печатница тук.
Къде е сега?
- На лодката си.
Знае и пътува насам.
Сузи Колбрук е илюстрирала романите за Джед Дагър.
Кой?
- Джед Дагър. Хазартният детектив.
Герой от поредица романи за 60-те,
писани от Джордж Съмърсби.
- Може да ни подскаже нещо?
Дагър е добър, но не чак толкова.
Г-жа Колбрук казала ли е на диспечера
къде е била?
- Не.
Паркирала е в Лъкстън Дийпинг на Хай стрийт за 7,50.
Дагър щеше да се гордее.
Съжалявам, не може да минете.
- Как така?
Аз живея тук!
- Съжалявам.
Г-н Колбрук?
- Да.
Гл. инспектор Барнаби, съжаляваме за случилото се,
но трябва да ви зададем няколко въпроса.
Има ли къде да разговаряме?
Кога за последно видяхте жена си?
Вчера сутринта, преди да отида на пристанището.
Имам лодка на Пъндълфут Бейли.
Знаете ли кой е искал да я убие?
- Не. Разбира се, че не!
Жена ви не се е прибрала цяла нощ. Къде може да е била?
Тя имаше свой живот, аз мой.
Коя е Маги?
- Маги Маркъм, приятелка.
Ръководи фестивала за криминална литература.
Фестивал за криминална литература в Лъкстън Дийпинг -
"Играта на престъплението"
Сър.
Новият роман за Дагър?
- Щеше да е последната публикация!
Може да греша, но Джордж Съмърсби не е ли мъртъв?
От три години.
Знаехме, че работи върху нов роман. Сузи го намери.
Ръкопис?
- Бил е на тавана.
Сузи беше изпълнител на завещанието.
След смъртта му, тя получи ръкописа.
- Вие не издавате криминални романи.
Мисля си, че това би било сензация, нали?
Тук е нещо като Светия Граал.
- Имате ли копие от ръкописа?
Сузи не ми даваше да го доближа. Щеше да го покаже на фестивала.
Тя боготвореше Джордж.
Г-н Колбрук, къщата ви е била обрана, преди убийството на Сузи.
Съобщила, че липсва ръкопис.
- Не може да бъде!
Без ръкописа, сме с вързани ръце.
Нямате представа колко е важно. Трябва да го намерите.
По-важно е да открием убиеца на жена ви.
Да даде пълни показания
и провери застраховката на г-жа Колбрук.
Съпругът й може да е бенефициент.
Не е бил тук, но може да е изпратил пакета.
Добре, а вие?
- Ще разговарям с Маги Маркъм.
ФЕСТИВАЛ ЗА КРИМИНАЛНА ЛИТЕРАТУРА ЛЪКСТЪН ДИЙПИНГ
ИГРАТА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Благодаря, скъпи. Как върви?
- Можеше и по-добре.
Поне всички ще дойдат на представянето на книгата на татко.
Да, няколко изгубени романа ще се съживят.
Иска ми се.
Какво става при Сузи и Найл?
- Не знам.
Каквото и да е, дано не блокират улицата.
Листовки за изложбата на Сузи. Ще ги раздадеш ли след събитието?
Ако не си забелязал, сме заети, Винсънт.
Да, за разнообразие.
Не оставяй да те ядосват.
- Опитвам се, опитвам се!
Къде са ми парите?
Абсолютно правилно.
Вдъхновявам се от необичайното и всекидневното.
Сайлъс, книгите ти са забележителни.
Как създаваш такива невероятни герои?
Създавам ги на принципа, който наричам "рич" -
реализъм, намерение, характер и героизъм.
От неговата уста звучи зле.
Извинявай!
Да?
- Искам да попитам…
Привет.
- Здрасти.
Не си ли фен на Сайлъс, мамо?
По-добре да си избода очите. Няма да разбере какво е сюжет,
дори някой да му го залепи за черепа.
В обичайното си настроение си.
- Познаваш ме.
Ще дойдеш ли на представянето на книгата на татко?
Не мисля. Няма да е уместно.
Не може ли да продължим?
- Лесно е да се каже, скъпа.
Тръгвам си, че тя ще "изпуши".
Защо си тръгваш, Джини?
- Не ми допада компанията.
Наистина? Мислех, че с Бела отново се разбирате.
Извинете, в момента имаме събитие. Имате ли билет?
Това става ли?
- С какво да помогна? Бела Съмърсби.
Дъщерята на Джордж Съмърсби?
Да, книжарницата е моя и на съпруга ми Роб.
С какво да помогнем?
- Искам да говоря с Маги Маркъм.
Разбира се, елате.
Главният герой е милиардер през деня, и вълк през нощта.
Защото е конфликтен.
- Но не е Дагър.
Започва се. Госпълът на Къртис Брейлсфорд.
Добре, Къртис, благодаря. Сайлъс, благодаря и на теб.
Беше чудесен разговор.
Не забравяйте за голямото събитие,
представянето на новия роман на Съмърсби
и мемоарите на също толкова талантливия му брат Ник.
Спри да ме продаваш!
Маги, търсят те.
- Здравейте.
Главен инспектор Барнаби.
- Проблем ли има?
Изпращали ли сте колет на Сузи Колбрук?
Не, защо?
По-рано днес, е получила пратка с вашето име.
Страхувам се, че е била убита.
Всичко наред ли е?
Дървото на прозореца се е счупило навън, не навътре.
Странно, нали?
- Питай криминолозите.
Това не ми е силната страна.
- Като твой наемател, гарантирам.
Не всички сме богини домакини, като теб.
Чела ли си ги.
- Не, предпочитам ужаси.
"Когато дъщерята на собственик на казино изчезва
Дагър разкрива мистериозна тайна"
"Когато токов удар поразява…"
За новия роман на Съмърсби,
трябва да знаете, че домът на Колбрук е бил ограбен,
и ръкописът откраднат.
Той ни трябва! Той е гвоздеят в програмата.
Всичко, за което работи Маги.
- Ник!
По-важно е да намерите убиеца на Сузи.
Ако намерим ръкописа, той ще ни отведе до убиеца.
Кой би искал ръкописа?
- Цялото село.
Къртис искаше да го пречете.
Майлс Ратиган искаше да го издаде, но Колбрук го изпревариха.
Някой да е имал вражда със Сузи?
Вдовицата на брат ми - Джини.
Едно време имаше слухове за него и Сузи.
Два пакета.
- Еднакви?
Да, еднакви.
- Единият е бил за Сузи Колбрук.
Знам, искам адреса на другия.
Но като негова вдовица, тя няма ли
да спечели пари от издаването на романа?
Не, Джордж промени завещанието си, преди да умре.
Дъщеря му е единствен наследник.
За Джини няма и пени.
Сър!
- Извинете ме.
Рулетката е от първия роман за Дагър. Има двойно убийство.
От пощенския клон в Мидсъмър, са изпратени два еднакви колета.
За кого е вторият?
- За някой от Мидсъмър Миър.
Ще ми изпратят адреса.
- Да изпратят и телефонен номер.
Извинете ме.
Сесили Питърсън живее на този адрес,
но няма домашен телефон. Проверяват за мобилен.
Свържете се с местната полиция веднага да отидат там.
На път сме, но искаме полицаите ви да са там?
НА СЕСИЛИ ОТ МЕН
Оставете съобщение след сигнала.
Ей, слушай. Това че се разхождаш из горите,
не означава, че може да ме примамваш с подаръци.
КАКВОТО И ДА ПРАВИШ НЕ ЗАВЪРТАЙ РУЛЕТКАТА
Търся леля ти за книга, която поръча.
В градината е.
Благодаря.
Забави се.
- Дойдох веднага.
Може ли да не ми изпращаш такива съобщения от кафето?
Исках да съм сигурна, че си ме разбрал.
Много ясно, но в момента нямам пари. Трябва ми още време.
Колко? Няма да живея вечно.
Съжалявам, търговията с книги винаги е трудна.
В момента е лудница.
- Жалко.
Може би трябва да говоря с Бела.
- Не, не, не искам да разбира.
Не виждам защо не. Баща й те одобри.
Старият Джордж беше ненаситен.
Колко удобно. Тя се омъжи за човек със същия проблем.
Моля те. Бела няма нищо общо.
Има, ако е заради парите. Нали ще излезе нова книга.
На теория. Ще си получиш парите. Обещавам.
Как?
Освен…
Да го направим отново? Довечера съм свободна.
Но ако не искаш.
- Няма проблем.
Да го направим.
- Доведи и приятели, ако искаш.
Ще си прекараме чудесно.
Добре, благодаря.
Потвърдиха, че колетът е изпратен днес, но няма как да проследят
кой ги е изпратил.
Същите изгаряния.
Идентични убийства в две села на 30 мили разстояние.
По сюжетите на детектив Дагър.
Между двете жертви трябва да има връзка.
Кой е познавал и двете. Кой е общият знаменател?
Дали е в книгата?
- Ще проверим.
Може да е фен на Дагър, който се фука.
Провери Къртис Брейлсфорд, той ми прилича г-н Дагър.
Добре.
- Какво знаем за жертвата?
Не много. Сесили Питърсън.
Преместила се е в Мидсъмър преди 4 години.
Не е общувала с никой. И откакто е тук не е работила.
Какво е правила преди.
- Имала е магазин за дрехи в Лондон.
Свързах се с полицията.
- Имаш приятели навсякъде? Браво.
Кейт?
- Това си е дежа вю.
Абсолютно същият случай. Същият капан, всичко е същото.
И същото мастило.
Убиецът - нуждае ли се от специални умения за това?
Според криминолозите, всеки може да го направи чрез интернет.
А мастилото е от пишеща машина.
- Съобщенията са различни.
"За Сесили от мен".
Който и да е този "мен".
Някого, на когото е имала доверие, както Сузи е вярвала на Маги.
Отворили са колета, без да подозират нищо.
Което значи, че убиецът е достатъчно близък с жертвите си,
и знае на кого се доверяват.
Искам копие на тази снимка.
- Сър.
Снимайте я, моля!
- Веднага.
Нелсън!
Знаела е за книгата.
- Купила е картината на Сузи.
Всеки художник си има дилър. Разбери коя галерия е продала картината.
Искам повече пари и по-голям дял.
- 40% е стандартно и Сузи се съгласи.
Сузи е мъртва. Сега аз решавам.
Имаме договор и изложбата ще бъде довечера.
Господа, какъв е проблемът?
Найл избра точно днес да преговаря за договора за картините.
Може би мога да помогна.
- Как?
Искам да купувам,
но не понасям несигурността на уговорени сделки.
Нали може да прескочим посредника?
Какво ще кажеш, Найл?
Вие сте всичко, което мразя в издателския бизнес!
Защо да работя с вас?
- Защото си разорен.
Ще купя цялата колекция.
Още сега. До последната картина.
И издателските права, ако искаш.
Трябва да мисля за бъдещето. Загубих Сузи.
Не ти пукаше за нея.
- А на теб пукаше ли ти?
Ще намеря пари, без да се забърквам с лешояди като вас.
Какво искаше да каже?
Нали ръкописът не е в него?
Инспектор Нелсън. Някой от вас да е г-н Триборн?
До довечера.
За Сузи ли? Ужасна вест.
Огромна загуба. Беше много талантлив художник.
Всички сме съкрушени.
Толкова, че изложбата ще се състои,
въпреки, че Сузи е мъртва.
- Сузи щеше да е съгласна.
Художниците искат безсмъртие, сержант.
Няма да позволят на смъртта да им попречи.
Вие утроявате цените.
Пазарът ме притиска.
Кога видяхте г-жа Колбрук за последно?
Преди няколко дни. Не си спомням.
Странно, защото снощи е паркирала на Хай Стрийт.
Това е тук, нали?
Може да е била на много места наоколо.
И аз така си помислих.
Затова говорих с управителя на хотела отсреща.
Той потвърди, че снощи е видял жена
с описанието на Сузи в галерията.
- Е, и?
Щом ви интересува, цялата нощ подреждахме изложбата.
Цяла нощ?
- Да.
Тръгна си малко след осем сутринта.
Тогава защо не ми казахте?
Защото, ако съпругът й разбере, пак ще го хване параноята.
След слуховете за Сузи и Джордж,
Найл й нямаше доверие. А и честно, казано не скърби.
Това ли е всичко?
- Не съвсем.
Имате ли клиент с име Сесили Питърсън?
Може би приятелка на Сузи?
Не се сещам.
Не, съжалявам.
Тя притежава една от картините на Сузи,
илюстрация на книгата "Колелото на правосъдието".
Това е първият роман на Джордж. Има колекционерска стойност.
Дали би я продала?
Не мисля, не.
Г-жо Съмърсби, гл. инспектор Барнаби.
Бих искал да поговорим за Сузи Колбрук.
Кой живее в другата къща?
- Ник и Маги.
Джордж купи тази къща с печалбата от първите си романи
и подари другата част на брат си.
Как почина съпругът ви?
- Инцидент с лодка.
Типично. Да си беше стоял на земята.
Работеше тук, но трудно издържаше на едно място.
Когато завършваше книга, тръгваше нанякъде.
Лодката беше последната му прищявка.
Е… Сузи.
Бяхте ли близки?
- Разбирахме се.
Не е ли странно, че е била изпълнител на завещанието на съпруга ви?
Не, познаваха се от години. Работеха заедно.
Джордж и неговият илюстратор.
Предполагам, сте против издаването на новия ръкопис.
Ръкопис? Какъв ръкопис?
Кой може да потвърди, че е оригинален?
А не е ли?
Проверих всяка от вещите на Джордж, преди да ги предам.
Не съм глупава. Нямаше никакъв ръкопис.
Те са го фалшифицирали.
Какво ще правим?
- Ще се успокоим и ще продължим.
Имаме фестивал и ще се правим, че всичко е наред.
Свърши нещо полезно. Подписвай.
Подписвам рецепти, не книги.
Не и тази седмица.
Защо си толкова спокойна?
Талантът е овладяване на напрежението.
Така казваме в книгоиздаването.
Какво казвате когато загубите ръкопис?
Не се е случвало.
Да разлепим обяви. Ще предложим и награда.
Ще стане по-вълнуващо.
Струва си да опитаме.
Името Сесили Питърсън говори ли ви нещо?
Не.
Джордж на компютър ли пишеше?
Никога! Беше старомоден. Пури, пишеща машина.
И от време на време водка.
Дори се опита да пише прав, като Хемингуей.
Но все залиташе, заради водката.
Каква пишеща машина?
- "Винтидж" от 1953 година.
Купих му я за годишнина.
- И къде е тази пишеща машина?
Нямам представа.
Някои вещи са при Бела, други са при Сузи.
И подаръкът за годишнината?
- Не съм сантиментална.
Ръкописът не може да е далеч. Сузи можеше да го сложи в сейф.
Да отложим събитието.
- Няма начин.
Щом няма ръкопис, ти ще изпъкнеш.
Може да четеш откъси от твоята книга.
Все пак си Съмърсби.
- Но не съм самият Съмърсби.
За мен си.
Заети ли сте?
- Много.
Чух, че сте помогнали на брат си
за медицинско проучване за книгата му.
Ако може да се нарече помощ. Подхвърлих му идеята.
Глупости, той беше силата зад трона.
Да, да.
- Смърт от рулетката, например?
Да. "Колелото на правосъдието" - първият и най-добър роман.
А информацията за хазарта през 60-те. Джордж правеше ли проучвания?
Разбира се. Беше изчерпателен. Пише го в мемоарите.
Ето ви копие.
- Подарък.
Благодаря.
- Ник може да ви се разпише.
Маги ще пусне листовки из селото.
Предлагат награда за този, който върне ръкописа.
Добре, защото имаме стотици клиенти, но не и книга за представяне.
Ако се наложи, можем да им върнем парите.
Не може да си го позволим. Не знам, може да предложим
някои от вещите на баща ти на търг, за да съберем пари.
Какво?
- За да е по-интересно събитието.
Това е книжарница, не аукцион.
- Знам.
И няма да продавам вещите на татко. Благодаря за идеята.
Как можа да си го помислиш?
Извинявай. Забрави, че съм го казал.
Бела!
Книгата ми е в раздел "Криминални романи".
Да.
- Но това е книга
в два жанра. Може да бъде и в раздел "Ужаси".
Щом настояваш.
- Можеш да я сложиш
на витрината, за да се вижда.
За кого?
- Нора.
На корицата има вълк. Да я сложим ли в раздел "Животни"?
Чудесно.
- Може би "Хумор"?
Съжалявам, че ръкописът на баща ти е изчезнал.
Как разбра?
- Слуховете са бързи.
Ако нямаш автор за събитието, мога да чета от моята книга.
Нещо в книгите?
- Нищо.
Най-вече убийства в казина, провокирани от алчност.
Като говорим за алчност, дилърът на Сузи утрои цените на картините й.
Печели от смъртта й.
- Найл Колбрук също.
Ако не получи застраховката на жена си, бизнесът му загива.
Но той ще спечели много пари, ако новата книга бъде издадена.
Сузи била решена на това.
- Да.
Няма логика той да е убиецът.
Преча ли ти?
Това са телефонни разпечатки на Сузи и Сесили.
Общи номера?
- Не виждам.
Но Сесили е звъняла на предплатен номер точно преди да умре.
Не знам чий е.
И е имала кола.
Това не ни помага много.
Колата не е била при нея, не и в местните гаражи. Проверих.
Тази сутрин се прибрала с такси. Къде е колата?
Зает си, Нелсън.
- Благодаря.
Затова не си забелязал двата еднакви номера.
Тук… и тук.
Какъв пропуск!
Човекът, когото и двете са познавали е…
Бела Съмърсби.
Спокойно, дами и господа. Всичко е наред.
Разбира се, че ще има нова книга.
Някой иска да ни злепостави.
- Кой ви каза?
И искам да ви успокоя, че утрешното събитие ще се състои.
Трябва да говорим с Бела Съмърсби. Домакиня на среща с Майлс Ратиган.
Ще я извикам.
Провери ли Къртис Брейлсфорд?
Да, от време на време идва при леля си Одри.
Анализира данни за охранителна фирма.
Говори с него.
Значи чичо ви е последният Съмърсби, с литературна кариера.
Да, татко щеше да се шокира от мемоарите и фестивала.
Едва ли щеше да одобри. Не харесваше суетнята.
Сигурно ви липсва.
- Всеки ден.
Щеше ли да хареса книжарницата?
Да. Оплакваше се, че наблизо няма добра.
Поне това направих.
- С неговите пари?
Да. Книгите не се продаваха с години.
Но след смъртта си, татко получи нещо като повторно одобрение.
А и Ратиган преиздаде романите му.
Ръкописът ли ви интересува?
Не, но… виждали ли сте го?
Не, Сузи не ми даваше. Пазеше го като очите си.
Тогава, откъде знаете, че съществува?
Истина ли е, че ръкописът го няма?
- Така изглежда.
На кого залагате?
- Нямаше да съм тук, ако знаех.
Нов ръкопис. Изчезнал!
Истински шедьовър.
- Откъде знаете, че е шедьовър.
Чели ли сте го?
- Иска ми се.
Но Сузи говореше така…
Не даваше на никого да го чете.
Каза, че е връщане към формата.
Как го приемахте?
- Облекчен.
Последните романи бяха провал.
Не, заради това, че не ви е дала да го прочетете.
Бях бесен.
При леля си ли отсядате? Затова ли познавате книгите?
Запознах се със семейството. С книгите по-късно.
Идвам тук откакто бях дете.
Всяко лято.
Разкажете ми за Сесили Питърсън.
Сес? Тя какво общо има?
Надявах се вие да ми кажете. Добре ли я познавахте?
Приятелки сме, защо?
- Приятелки от…
Дойде в книжарницата и се разприказвахме.
Просто така, случайна среща?
Да. За какво става дума?
Тази сутрин беше намерена мъртва.
Какво? Как?
Електрошок, също както и Сузи.
Две еднакви убийства, по сюжет от една книгите на баща ви.
Сузи и Сесили познаваха ли се?
- Не знам.
Била ли сте в дома й? Пращали ли сте й нещо?
Не.
Говорихме си по телефона и излизахме на кафе.
Споменавала ли е други приятели, партньор, доверен човек?
Не, тя…
- Не е била общителна. Чухме.
Говорили ли сте за баща ви?
Знаехте ли, че е била негов почитател?
Не. Защо, била ли е?
В дома й има картина на Сузи от първия роман на Дагър.
Не ми е казвала.
Кой би искал да убие Сузи?
И да се добере до ръкописа?
Беше притеснена заради издаването му. Водеше спорове.
С Майлс Ратиган, защото издателят не е той?
Не, с Найл.
Защо да спори със съпруга си,
щом са щели да издадат ръкописа заедно.
Сузи не беше сигурна. Искаше да работи с Ратиган.
Защото?
- Справи чудесно с другите книги.
Против волята на съпруга си?
Значи, Найл Колбрук има мотив.
Криминолозите казаха, че прозорецът е счупен отвътре навън.
Грабежът е бил инсцениран.
Взел е ръкописа, но се е постарал да изглежда като обир.
Печели от смъртта на жена си, но каква е връзката със Сесил Питърсън?
Защо да я убива?
- Бракът му не е бил стабилен.
Може би е имал афера?
Мисля, че допускаш голяма грешка.
Имам фенове по целия свят, и 20,000 последователи в Туитър.
Това не е критерий за вкус.
Ако си толкова известен, за какво съм ти?
Ще сме страхотен екип. Имаш нужда от хит.
Мина много време от бестселърите за Дагър.
Явно скоро няма да се повтори.
- Така ли?
Все още си за милиони!
- Милиони какво, години?
Не отговаряй.
Как мина събитието?
- Не питай.
Какво стана с времето, когато бяхме само ти, Джордж и аз?
На Джордж му писна. Двамата се скарахте, а бракът ни удари дъното.
Като изключим това.
- Благодаря.
Какво искаш, Майлс?
Ръкописът? Или е у теб?
Би било интересно.
Ключът към преговорите е, никога да не разкриваш коза си.
Кажи ми, в какви отношения си с Бела, в момента?
Разбираме се, благодаря.
Добре, защото след смъртта на Сузи,
решенията за наследството на Джордж ще се вземат от Бела.
Бих имал полза от човек, който да наднича зад рамото й.
Аз съм й майка, Майлс.
Дори ти не би очаквал да предам доверието й.
Не знам.
Благодаря.
Капитанът каза, че лодката на Колбрук е тук - "Лястовиче крило".
Каза ли, че според мемоарите на Ник,
това е мястото където е загинал Джордж?
Сигурно това е лоша реклама.
Ето я.
Някой е влизал. Г-н Колбрук?
Не сме единствените, които го търсят.
Къртис, скъпи, тази вечер ще те оставя сам.
Сега се сещам. В какви отношения си с Роб Мийд в момента?
Много добре знаеш, че не го понасям.
Да, така и си мислех. Значи трябва да дойдеш с мен.
Защо?
- Ще ти хареса да видиш
как отмъщавам на Съмърсби, след начина по който те нараниха.
Не искам да правя нищо срещу Бела.
- Не е срещу нея. Само Роб.
Г-н Колбрук?
Печатницата!
Г-н Колбрук!
Рани по гръдния кош.
Още не знам какви са щетите по органите му.
По тила му има рани, в които са се забили трески.
Но явно не са от машината.
- Причина за смъртта?
Най-вероятно някой го е ударил по главата
и е сложен върху пресата, докато е бил в безсъзнание.
Починал е от задушаване предизвикан от механизма на пресата.
Кога?
- Преди няколко часа.
Сър! Някой тършувал в хотелската стая на Майлс Ратиган.
Явно някой е търсил ръкописа.
Същият човек, който е бил и на лодката на Найл, преди да дойде тук.
Убит е защото ръкописът е бил у него, или защото не го е дал?
Въпросът е дали убиецът го е намерил? Иначе ще продължи да търси.
Трябва да говорим с Ратиган.
Вече не е в хотела, но го видях по-рано.
Ще бъде на изложбата.
- Ние също.
Какво става?
- Нищо. Само ще пием бира.
Със Сайлъс?
- Да, става ли?
Но, ти не го понасяше?
- Не е толкова лош.
Сериозно? Какво става?
Нищо не става. Мислихме да пием по две бири, това е.
Сайкс, зает съм.
Слава богу! Тя заспа.
Как беше йогата?
- Знаеш, йога.
Работа ли имаш?
- Да.
Исках да почета, но трябва да отида на изложба.
Не е лошо.
- Очевидно по работата.
Очевидно.
Искаш ли аз да я прочета? Какво търсиш?
Само допълнителна информация. Няма нужда.
Не се тревожи.
- Нямам нищо напротив.
Категорично не! Последното, което искам, е да ти давам още работа.
Тръгвам.
Ще говоря с Ратиган.
Убиецът може да е тук.
Обиколи.
Г-н Ратиган!
Имали сте посетител в хотелската си стая.
Много врагове ли имате?
Всички мислят, че не бих се спрял пред нищо,
за да получа новия роман.
- И така ли е?
Разбира се.
Ръкописът е крадена собственост. Няма как да го публикувате.
Притежанието е девет десети от закона, инспекторе.
Книгата е моя по право.
- Защото?
Платих аванс на Джордж, а той не ми е даде нищо.
Беше в застой и без пари. Какво ми изпрати? Пури!
Може ли да попитам? Кориците трябва ли
да са иронично постмодернистично изображение,
на жените от 60-те?
Не. Джордж беше женкар.
А Сузи илюстрираше жените такива, каквито той ги искаше.
И вие ли сте му фен?
- Дойдох в Лъкстън заради Джордж,
за да изследвам работата му.
После се роди фестивалът.
- Кога?
Дойдох седмица след смъртта му.
Значи, двамата не сте се срещали?
За съжаление, не.
Обичате да става на вашето, нали?
Сузи е искала да ви даде издателските права.
Беше ли решила?
- Защо питате?
Защото не мисля, че сте най-търпеливият човек в света.
Аз съм бизнесмен. Това не е престъпление, нали?
Не, но убийството на г-н Колбрук е.
Днес е бил убит.
- Какво?
Неговият убиец, е същият човек, който е претърсил стаята ви.
Ще се видим в пет.
Имаме ли късмет?
- Не особено.
Чао.
Защо си тръгва толкова рано?
- Проследи го.
Благодаря.
Трябва да поговорим за ръкописа.
Не сега. Тази вечер Сузи е важна, не парите.
Когато ръкописът се появи, ще отговаряш за него.
Искам да съм сигурен, че ще бъде за мен. Нали?
Ти и семейството ти ми го дължите.
Бела!
Не ме пренебрегвай! Ще съжаляваш!
Разбираш го, нали?
Разкарай се. Живееш на гърба на чуждия талант.
Ей, спри!
О, това е ужасно. Какво ще кажеш?
Стига. Не можеш да се откажеш, точно сега.
Е, скъпо ми е, и се отказвам.
Не, не.
Ти и аз, и този път ще те победя.
Иска ти се.
Залагам.
Всичко.
Господи!
Мога да продължа, ако искаш?
С какво?
Книжарницата, срещу твоята къща.
Книжарницата не е твоя, я е и на Бела.
Тогава моя дял от книжарницата.
И…
ако ти кажа, че ръкописът е в мен.
Дори и аз знам, че блъфираш.
Все в някого е.
- Защо не у мен?
Представете си да спечеля ръкописа?
Това би ядосало много Съмърсби, нали?
Ще бъде за теб, скъпи.
- На Бела е.
Струва много пари.
Е, играеш ли? Или не?
Блъфираш. Пръстите ти шават, когато си нервен.
Ясен си ми.
Приемам облога. Дадено.
Роб!
Какво правите? Какво става?
- Не сега, Бела.
Мъжът ти иска да спечели или ще загуби богатство.
На техен гръб.
Чакаме асо.
Явно загуби книжарницата.
- Какво?
А ръкописът?
- И аз това питам.
Роб!
- Не е у мен. Блъфирах.
Тогава ще взема и половината на Бела.
Какво направи?
- Не е честно.
Какво разбират Съмърсби от справедливост?
Сър. Идвам.
Качвай се.
Какво беше намислил Винсънт Триборн?
Тайна игра на покер и много напрежение
между Съмърсби и Одри Брейлсфорд.
Джордж предизвиква силни емоции в хората, нали?
Пропуснали сме нещо, Нелсън. Някой караше колата на Сесили
и преследваше или Бела, или Ратиган.
- Значи някой кара колата. Кой?
Човекът, когото Сесили е мислила, че й праща колета, обадила му се е.
Човекът с когото е живяла.
Но в дома й нямаше следи от човек, живял там.
Не сме ги търсили.
Снимката на Сесили беше тук.
Хората слагат на бюрата си снимки на любимите си хора, не на себе си.
Това не е нейният кабинет.
Сесили е имала магазин за дрехи от 60-те.
Действието на романите се развива през 60-те.
Джордж е правил подробни проучвания.
Те са се срещали.
Бракът на Джордж се е разпадал.
- Имал е дългове.
Писането не му е вървяло.
Ами ако е имал връзка със Сесили? Това е кабинет на писател.
Бюро, гледка.
Надушваш ли нещо?
Слаба миризма на дим от пури.
И…
старата пишеща машина на Джордж.
Джордж Съмърсби е жив и здрав, и живее в Мидсъмър.
Всичко наред ли е? Бети добре ли е?
- Да, спи дълбоко.
Ти какво правиш?
- Не издържах.
Съжалявам, Сайкс. Отдавна ми е време за сън.
Добре. Какво разбра от тези мемоари?
- Интересни са.
Прекарали са детството си по горите.
Хвърляли са камъни в реката, като тийнейджъри са флиртували с момичета.
Пълна идилия. Твърде перфектно, ако питаш мен.
Пише и много за идеите за убийствата.
Нещо за инсцениране на смърт?
- Не, засега не. Защо?
Защото си мисля, че нашият мъртъв автор е жив.
Според мемоарите, Ник е бил там, когато Джордж е умрял.
Потвърдиха, че бележките са написани на същата пишеща машина.
Значи Джордж Съмърсби е заподозрян за три убийства.
Защо ще убива Сузи? Били са близки,
или пък Сесили, заради която е инсценирал смъртта си?
Не знам.
- Добро алиби е да си погребан.
Д-р Съмърсби, трябва да говорим с вас?
Защо ме доведохте тук?
За да поговорим за смъртта на брат ви?
Вие сте разпознали тялото му.
- Да.
Беше във водата, там.
Беше зловещо. Тялото му беше разкъсано от витлата.
А лицето му?
Как разбрахте, че е Джордж?
- Беше трудно. Изглеждаше ужасно.
Но разпознах дрехите и халката му.
- Как е станало?
Сигурно е искал да поправи нещо,
и е паднал под лодката. След това течението го е отнесло.
Защо сте били тук?
Щяхме да плаваме заедно, като едно време.
Когато дойдох, хората от пристанището вече звъняха на "Бърза помощ".
Някой друг видя ли трупа?
- Да, Джини.
Тя взе вещите му от моргата.
По кое време на деня беше?
- Вечерта.
За какво става въпрос? Защо питате?
Имаме основание да вярваме, че брат ви Джордж, е жив.
Това някаква шега ли е?
- Де да беше.
Брат ви е инсценирал смъртта си,
и от тогава живее със Сесили Питърсън в Мидсъмър.
Но сега не е там и го търсим
във връзка с убийствата на Сузи и Найл Колбрук,
и Сесили Питърсън.
Съжалявам, не разбирам.
Джордж е мъртъв. Казвам ви, видях го.
Може ли да е бил някой друг?
- Беше Джордж, сигурен съм!
Лицето му е било обезобразено, било е тъмно. Огледахте ли го?
Не съвсем, но просто го разпознах.
Бях разстроен.
Момент. Да се изясним. Казвате, че брат ми е жив?
Това казваме.
- Къде е?
Не знаем.
Възможно ли е да ви е заблудил?
Не знам. Беше шегаджия,
и гений, когато говорим за убийства.
Защо да го прави? Защо да кара мен, Бела, Джини да мислим, че е мъртъв?
Кой човек прави така?
Никога не си ти. Винаги е някой друг.
Не аз имам проблем с хазарта.
Но баща ти имаше. И това не ти пречеше.
Той не е залагал дома и бизнеса ни. И не губеше.
В очите ти никога не е грешал!
Понякога ми е жал за майка ти.
- Защо?
Защото е трудно да живееш в сянката на Джордж Съмърсби.
Вие ли сте?
Г-н Съмърсби!
Вие сте жив!?
Аз съм Къртис. Помните ли ме?
Излизах с Бела.
Ще злорадстваш ли?
- Нося ти съобщение.
От баща ти.
- Стига, Къртис!
Семейството ти ни нарани достатъчно.
Говоря сериозно. Не се шегувам. Видях го.
За какво говориш?
И аз не повярвах.
- Просто се махай!
Каза, че не може да дойде.
Спомена гората, в която си си играла.
Каза, че ще разбереш. Поиска да ти дам това.
Каза, че ти си му я подарила на последния му рожден ден.
Но татко е мъртъв.
Баща ти е жив.
Джордж Съмърсби е мъртъв отпреди три години.
Това е докладът от аутопсията му. Прочети го
и да кажи какво е станало.
- Какво търся?
Доказателство, че тялото е на Джордж, а ако не е, чие е?
Никога не искаш много.
Къде би отишъл Джордж Съмърсби?
Не може да е в Лъкстън. Ще го разпознаят.
И сигурно използва фалшива кредитна карта.
Сигурно се крие някъде.
- Но къде?
Израснал е тук. Познава района.
Тук има глава за детството.
Сара спомена нещо,
че Джордж и Ник са играли в гората до къщата.
Ето. Тук.
Татко!
Татко, ти ли си?
Не разбирам!
Ако си ти, моля те кажи нещо.
Татко!
Има някой.
- Наистина си ти.
Да се махаме от тук.
- Какво?
Ето това е мястото.
Не разбирам. Какво е станало?
Не сега, Бел. Тичай!
- Къде беше?
Да се махаме.
Трябва да знам. Къде беше?
Бях със Сесили.
- Сесили?
Какво?
Тя не ми каза.
- Забраних й.
Чрез нея разбрах, че си добре.
- Но…
Защо си отиде?
Съжалявам, трябваше да изчезна.
Да изчезнеш?
Ти ме изостави, заради любовницата шпионин.
Направи го.
Как можа?
Мислех, че си умрял. Ние те погребахме.
Виж… не сега.
Който и да е, преследва мен. Ти стой тук.
Не!
- Бела, стой тук!
Добре. Проверихте ли навсякъде?
Дълбока прободна рана до ключицата
от лявата страна на врата.
- Какво показва?
От лявата страна на лицето има синини. Някой го е държал отзад.
Ако съдим по позицията на ножа и ъгъла на раната, бих казала…
Левичар.
- Точно така.
Няма отпечатъци до тялото.
Как да сме сигурни, че е имало и друг човек?
Освен Джордж Съмърсби и Бела.
Защо дойде в гората?
Къртис каза, че е видял татко и трябва да дойда тук.
Тук си играех като дете.
Какво стана, когато дойде?
Някой ни преследваше.
Кой?
Не знам.
Видя ли някого?
Как разбра, че ви преследват?
Татко беше много изплашен.
Разделихме се, но аз размислих и тръгнах след него.
Защо тръгна след него?
Не исках да го загубя отново.
Баща ти каза ли къде е бил последните три години?
Ти как се почувства?
Ножът?
Обърнах тялото и го извадих.
Значи, не знаеш кой го е направил?
Не.
Дали Бела казва истината?
Вероятно, макар, че сигурно е била ядосана на баща си.
Ножът е оръжието и в романите.
Може да е някой фен.
- Да.
Доведи Къртис в участъка.
Той казал на Бела да дойде тук, знаел е къде е бил Джордж.
Добре. Вие къде отивате?
- Ще говоря с Джини Съмърсби.
Защото все някой е знаел, че той е жив.
Боже!
Г-жо Съмърсби!
- Инспекторе.
Ник и Маги ги няма. Отидоха на голямото събитие.
Исках да видя за какво е цялото вълнение.
Влязох. Няма да купя книгата, нали?
- Всъщност искам да говоря с вас.
Съжалявам да ви съобщя, но съпругът ви е мъртъв.
Знам. Почина преди три години.
Не, г-жо Съмърсби. Почина преди три часа в гората.
Беше инсценирал предишната си смърт.
Живял е в Мидсъмър Миър.
Коя е тя? С кого е бил?
Живял е с жена на име Сесили Питърсън.
Съжалявам.
Бела знае ли?
Тя е беше с него, когато почина.
Кажете ми, какво мислите за тези мемоари?
Измислици, пълни измислици.
Маги е написала всяка дума.
Значи, тя е силата зад трона?
- Да, винаги е била.
Още откакто дойде тук.
Кога е било това?
След като Джордж… изчезна.
Имате две съобщения. Първо съобщение.
Здрасти, Роб е. Събитието остава ли? Наздраве!
Второ съобщение.
Маги, Къртис е. Вчера говорихме за Дагър.
Каза, че убийствата са 23.
Не. 20 са. Проверих.
Разбира се!
Искам да говоря с Къртис. Тук ли е?
- Не съм сигурна.
Важно е.
Къртис не обича посетители. Не е много общителен.
Г-н Брейлсфорд! Г-н Брейлсфорд!
Къртис, имаш посетител.
Инспектор Нелсън. Г-н Брейлсфорд, отворете!
Много му е трудно. Не успя да забрави Бела.
Едно време излизаше с нея. Нещо такова.
Не прие добре раздялата им.
Семейството направи проблем
и когато всичко приключи, го изоставиха.
Къртис!
- Непростимо.
За Джордж Съмърсби.
Той обвини Джордж и Джини. Мислеше,
че не е достатъчно добър за Бела.
- Отвори вратата!
Трябваше да му кажа, че това можеше да се избегне.
Какво да му кажете?
- Родителите нямаха нищо общо,
Бела реши да сложи край.
Къртис, Джордж Съмърсби беше убит тази сутрин.
Знам, че си го видял, Къртис.
Както казах, Къртис винаги е бил особен.
Но не би наранил никого. Така мисля.
Къртис!
Спри!
Къде е Бела?
- В кабинета.
Бела!
Ти съсипа живота ми.
Защо не ми каза, че ти си искала да се разделим?
Кейт, слушам.
Бела, остави ножа!
Изведете го от тук!
- Не!
Защо ме изпрати до там?
- Казах ти, баща ти поиска.
Къртис, ела с мен. Бела, погледни ме.
Леля ми каза, че ти си сложила край на връзката ни.
Не някой друг.
- Бела.
Съжалявам, Къртис.
Не трябваше да обвинявам нашите.
Не знаех как да ти кажа.
Ти не беше мъжът за мен.
Можех да бъда.
- Не.
Съжалявам.
Нелсън, всички да дойдат веднага!
Разбира се, няма да е брат ми, ако няма обрати и изненади.
Както знаете, последния му ръкопис изчезна.
Д-р Съмърсби. Спрете.
Защото ръкописа, всъщност, не е изчезнал.
Нали, Маги?
Той е у теб, нали!
Затова знаеш, че в романите има 23 убийства,
а не 20!
В чантата ти е, нали?
- Сложно е.
Някой поиска наградата.
- Всъщност, е много лесно.
Използвала си резервния ключ за къщата на Сузи
и си инсценирала грабеж.
Какво си направила?
- Направих го,
за да не се провали събитието.
- Защо не ми каза?
Уплаших се, умряха хора.
Не става въпрос само за ръкописа, нали?
Става въпрос за Джордж Съмърсби.
Джордж винаги е печелил, нали? Имал е кариера, бил е известен.
Имал е голяма къща.
- Какво намеквате?
Мисля, че сте прекарали живота си в сянката на брат си.
Докато не умрял. После всичко се оправило.
Срещнали сте Маги, написали сте книга.
Смъртта на брат ви е най-хубавото, което ви се е случило.
Ник обичаше Джордж.
Е, Ник е поел голям риск заради брат си.
Нали? Ето.
Какъв риск? Не разбирам.
Помниш ли Марк Симпсън?
Бил ти е пациент. Умря или ти го уби?
Умря от естествена смърт.
Но си казал, че неговият труп, е този на брат ти.
Помогнал си на брат си да инсценира смъртта си.
Не си го обичал, искал си да се отървеш от него.
Беше идеално! Идеалното изчезване!
Но той не е изчезнал.
Останал е наблизо и е продължил да пише,
после е казал на Сузи, че има нов ръкопис.
Това е било кошмар за теб.
През цялото това време е бил жив?
Щеше да се върне.
Защо просто не сте уби Джордж?
И защо уби двете жени, с които е близък?
Исках да страда.
Исках поне веднъж да изпита болка.
Исках да загуби.
Но не е било достатъчно.
Уби Найл, за да спреш издаването на романа.
А след това проследи Джордж и го уби в гората тази сутрин.
Вярно ли е?
Не аз бях проблемът, а Джордж!
Вие го мислехте за велик, нали?
Не беше.
Изневеряваше, изостави дъщеря си, и с години ме унижаваше.
Вечно!
И за какво?
Заради глупавите книги.
Заради това голямо нищо.
Мразех го.
Ето. Дори сега го защитаваш.
Защото е важно за мен.
Ами аз? Аз важен ли съм?
Разбира се.
Не исках да се върне
и всичко да започне отначало.
Можеше да те отнеме от мен. Не можех да рискувам.
Защо си мислел, че ще стане така?
Всички искаха само Джордж!
Джордж това, Джордж онова!
Нямах шанс.
Нямаше да го поискам!
Уверявам те. Не ми пука за това.
Изобщо не ми пука!
Съжалявам за баща ти. Съжалявам за всичко.
Не е било правилно да изчезва,
но е мислел, че прави най-доброто за теб.
Нали го знаеш?
- Като ми оставя пари?
Предпочитам време с него.
Парите не ме интересуват.
- Нито пък мен.
На теория, книжарницата вече е твоя.
Няма никаква теория. Моя е!
Но Бела, можеш да я задържиш. Благодари на Роб.
Той дойде при мен и ме помоли да не те наранявам,
заради някаква глупава грешка.
- Много щедро!
Не особено. Моралното превъзходство разкрива прекрасна гледка.
Страшен номер с чипа.
Откъде го научихте?
- Джак Дагър го е правил.
Прочетох го в "Колелото на правосъдието".
Значи си свободен?
- Да.
Може да се разходим в парка, и после да отидем на вечеря?
Малко време за семейството.
Чудесно, харесва ми.
- И на мен.
Или… може ли да бъда честна?
- Моля?
Да останем у дома.
- Може ли?
Защо не каза?
- А ти?
Изморително е да имаш бебе.
- Да.
Но и е прекрасно!
Хайде.
Хайде, момче!
Преводач: Миряна Мезеклиева
Субтитри от БГ озвучаване: paket