Tegeran-43 a.k.a. Teheran 43 (1981) (Tegeran-43 (1981)/Tegeran-43 (1981)-1.srt) Свали субтитрите
С участието на ИГОР КОСТОЛЕВСКИ
НАТАЛИЯ БЕЛОХВОСТИКОВА
ТЕХЕРАН – 43
АЛЕН ДЕЛОН
КУРД ЮРГЕНС
АРМЕН ДЖИГАРХАНЯН
АЛБЕРТ ФИЛОЗОВ
НИКОЛАЙ ГРИНКО ЖОРЖ ЖЕРЕ
КЛОД ЖАД ГЛЕБ СТРИЖЕНОВ
ВСЕВОЛОД САНАЕВ НАРТАЙ БЕГАЛИН
ТЕХЕРАН – 43
Сценарий АЛЕКСАНДЪР АЛОВ ВЛАДИМИР НАУМОВ, МИХАИЛ ШАТРОВ
Режисьори АЛЕКСАНДЪР АЛОВ и ВЛАДИМИР НАУМОВ
Оператор ВАЛЕНТИН ЖЕЛЕЗНЯКОВ
Музика ЖОРЖ ГАРВАРЕНЦ МОЙСЕИ ВАЙНБЕРГ
Текст и изпълнение на песента ШАРЛ АЗНАВУР
Повече от 35 г. историята, за която става дума, бе обгърната в мистерия.
Но се случи едно събитие, което предвещаваше разгадаването й.
В кантората дойде Ерих Бехлер
във връзка с публикуване на негови спомени
относно участието му в опит за покушение.
Бехлер искаше да продадем на търг ръкописа му
и неизвестен досега филмов материал за това покушение.
Той смята да получи от сделките три милиона долара.
Опитът за покушение е срещу Рузвелт, Сталин и Чърчил
по време на срещата им в Техеран през 1943 г.
Ерих Бехлер истинското му име ли е?
Не, псевдоним.
Къде е ръкописът?
В една банка.
Сигурно ли е, че документът е достоверен?
Експертизата потвърди, че подписът е на Хитлер.
С резултатите може да се запознаете при секретарката ми.
Защо г-н Бехлер не е публикувал по-рано мемоарите си?
Не съм упълномощен да отговоря на този въпрос.
Той може лично да ви отговори.
Това е Ерих Бехлер. Може да му задавате въпроси.
Не бива да снимате.
Не снимайте!
Защо по-рано не публикувахте мемоарите си?
Човекът, натоварен с организирането на акцията, остана жив.
Боеше се някой да не го издаде като съучастник.
Но вече излезе от играта.
Мъртъв ли е? – Не, в затвора е.
За какво? – За тероризъм.
Полиция!
Не мърдайте!
Никой да не мърда!
Г-н Льогрен! – Извинете, бързам.
Господи! Сега ли? – Винаги обвиняват полицията,
че не идва навреме. – Тук ли ще ме разпитвате?
Моля.
Не смятам да ви досаждам с дреболии.
Но имам една малка молба.
Само една. – Досещам се каква е.
Да ви уредя среща с клиента ми. – Точно така.
Ще ми отговорите, че не знаете адреса му,
че сам ви намира при нужда.
Доста сте досетлив за полицай. – Благодаря.
Най-смешното е, че наистина не знам как да се свържа с него.
Най-смешното е, че ви вярвам.
Разговорът ни явно приключи. – Да. Всичко хубаво.
Какви са впечатленията ви от пресконференцията?
Трудно ми е да ги обобщя. – Потърсих ви,
защото институтът ни се заинтересува от съобщенията в пресата.
Решихме да се обърнем към вас като участник в събитията.
Ще ви предложим пътуване до Париж и Лондон
за установяване истинността на материалите.
Съгласен ли сте?
Добро утро.!
Екипажът ви приветства с добре дошли на борда на самолет ТУ 154...
Тук е кантората на адвокат Льогрен.
Търгът ще се проведе в Лондон. – Бих искал да... Извинете.
Филмът не може да се прожектира. Ще бъде продаден на някоя компания.
Ще трябва да контактувате с нея. Не мога да ви помогна.
Искам да ме свържете с шефа си. – За жалост не е възможно.
Момент. Той е в Ню Йорк.
Г-н Льогрен? – Да. А вие сте?
Идвам от името на г-н Джонсън. Аз съм Жаклин, секретарката му.
Защо с хеликоптер? – Има голямо задръстване,
с кола се пътува цял ден. – Тогава да не губим време.
Какво става? – Колата се повреди.
Ще стигнем пеша, близо е. – Добре, да вървим.
Къде е лентата? – Не разбирам.
Неясно ли се изразявам?
Говоря за лентата на онзи филм. – На кой филм?
Не се правете на глупак. – Луда ли сте?
Ако не получа лентата, ще се простите с живота си.
Какво?! Вие ли ще ме убиете? – Не, разбира се.
Ще се намери кой. – Кой?
Някой минувач. Например този с каскета.
Или този.
Онзи с очилата. – Дръж. Свободен ли съм?
Не още. Натам.
Довиждане, г-н Льогрен. Поеми го.
Довиждане. – Влизал ли си тук?
Не.
Ето ти дребни.
Забавлявай се. След половин час ще те пуснат.
Г-н Джонсън? Аз съм адвокат Льогрен.
Изпратената кола се върна преди 2 ч. Къде бяхте?
Бях с вашата секретарка. Приятелите й са много симпатични.
Преди 10 г. жена ми изгони последната ми секретарка.
Ясно!
Още в Париж исках да ви предупредя,
че работата, с която се занимавам, е по-опасна, отколкото предполагате.
Бях отвлечен веднага щом слязох от самолета.
Но явно не сте пострадали. – Не.
Показаха ми много забавни места в Ню Йорк.
Но ми се наложи да платя с лентата. – А негативът къде е?
Още ли се интересувате? – Повече от преди.
Негативът е в Париж, в сейфа на една банка.
Свържете се с вашия Бехлер.
Непредпазлив сте – идвате тук след пресконференцията.
Нямах друг изход. – Полицията се интересуваше от вас.
Видях от таксито как инспекторът говореше с вас пред хотела.
Не се страхувам от полицията, а от този човек.
Прав сте. Отмъкнаха ми лентата посред бял ден, на улицата.
Неговите хора навсякъде са свързани с терористични организации.
Чух за тях. – Ще ви покажа
интересни кадри от миналото му. Да видим.
Припомням ви накратко.
На 12 септември отряд диверсанти, командван от Скорцени,
освобождава от ареста сваления Мусолини.
Операцията е замислена и осъществена от друг.
Той се казва Шернер, по прякор Палача.
Голям специалист на Третия райх по убийства и диверсии.
Имал е неограничено влияние над Хитлер.
Дори Химлер се е страхувал от него.
Вижте – Мусолини не е успял да се преоблече.
Трогателна среща!
Гледайте внимателно – камерата се обръща надясно.
Ето го Шернер. Слага си шапката.
А това е синът на Мусолини.
След успешното отвличане Хитлер съвсем полудява.
Обхванат е от фиксидеята да убие Чърчил, Сталин и Рузвелт.
Разработен е план за покушение.
Той включва няколко варианта.
Отново Шернер.
Стотици агенти от много страни са въвлечени в операцията,
без да знаят крайната й цел.
Единствено Шернер е посветен в подробностите.
Той трябва да задвижи сложния механизъм на убийствата.
Със Скорцени не вярват в успеха, защото добре знаят,
че ако повече от двама знаят тайната, тя вече не е тайна.
Решават да използват терористите за отвличане на вниманието,
а ударът да бъде нанесен от другаде.
Двамата са убедени, че само единак може да разчита на успех.
И Шернер си спомня за мен.
Запомнете това лице. Променил се е за 35 години,
но се надявам да го познаете.
Несъмнено ръцете му ще се протегнат към гърлото ми.
Ще се опита да ме намери чрез вас.
Добре запомнете това лице.
Решението, което предлагаш, е много несигурно.
Постъпките им са непредвидими.
И Сталин, и Рузвелт, и Чърчил разполагат с огромна власт.
Те могат да променят ситуации и обстоятелства.
Могат да отложат планирана среща.
Ако знаех,
че тримата ще се срещнат след два месеца
еди-къде и еди-кога – с точност до 1 час и до 50 метра,
щях да вярвам, че е възможен успех.
Те самите не знаят къде ще бъдат след два месеца.
Ако ние с теб знаехме, щяхме да сме ясновидци.
Те може и да не знаят, но аз трябва да знам точно.
Готвачът на Рузвелт – филипинец,
е отложил отпуска си във Флорида, предвиден за края на ноември.
Това напомня светска хроника, а не данни от разузнаването.
Немците узнали, че съюзниците дали указания в болницата,
която е между летището и Техеран,
за ноември да се пази кръв от определени групи и резус-фактор.
Сравнили ги с данните на Чърчил, Рузвелт и Сталин
и открили пълно съвпадение!
Какво гледаш?
Вали като из ведро, а месарят говори с някаква жена.
Пак ли?
Разменя нещо за месо.
Влизай, отворено е.
Съгласен съм.
Вече знам най-важното – времето и мястото.
Тримата ще се срещнат на 30 ноември
примерно от 8 до 12 ч вечерта в британското посолство в Техеран.
Не е възможно. Откъде можеш да знаеш?
Те самите още не го знаят, поне двама от тях.
Третият засега не му отдава значение.
Потънало е в дълбините на съзнанието му.
Но когато му дойде времето, ще изплува.
Сред разнообразието от факти, дати и места
ме интересува само британското посолство в Техеран
на 30 ноември от 20 до 24 ч.
Откъде почерпи тези сведения?
Чърчил? – ''Биография''.
Господи, колко е лесно!
Рожден ден!
На 30 ноември сър Уинстън Чърчил навършва 69 години.
Те със сигурност ще му гостуват. От вас искам само едно.
Още днес трябва да получа адресите на най-богатите възрастни иранци,
живеещи в други страни, за предпочитане в Швейцария.
Име: Дариуш. Националност: персиец. Възраст: 65 години.
От 40 години живее в Швейцария.
Здравен статус? – Стенокардия, хипертония.
Богатство? – Много голямо.
Има син – Дариуш-младши, живее в Испания.
Кой движи делата му? – Адвокатът Жерар Симон.
Това са Дариуш и адвокатът Симон.
Г-н Симон, имам предложение. – Слушам ви.
Отнесете се сериозно към него, дори да ви се стори нелепо.
Внушете на клиента си Дариуш да добави в завещанието си,
че иска да бъде погребан в Техеран.
Вие луд ли сте? – Трябва само да му подскажете.
Ще получите 10 000 долара,
които още утре ще бъдат преведени по сметката ви.
Съгласен съм. – Благодаря.
Моля.
Здравейте, докторе.
Ще ви повикат при човек, който довечера ще умре.
Регистрирайте смъртта и установете причината.
Нека е инфаркт или инсулт – както решите.
При друга диагноза ви чака смърт!
А това е хонорарът ви.
Утре ще дойде представител на погребално бюро
и ще се погрижи за всичко.
Волята на баща ми трябва да бъде изпълнена.
Днес заминаваш за Швейцария с много важна задача.
От Женева ще пътуваш с полет 1703 за Техеран.
Огледай хората, придружаващи ковчега на богат иранец.
Сред тях може да има опасен агент.
Ето ти пари и билети. Ще получиш инструкции в Техеран.
Г-жа Мари Лони? – Да.
Приятно ми е, адвокат Симон.
Това ли е багажът ви? Само това ли?
Препоръчаха ви като добра преводачка от фарси.
Седем години живях в Иран. – Знам, че по произход сте рускиня.
През 1916 г. баща ми напуснал Русия. Родена съм в Париж.
Знаете ли какви точно ще са задълженията ви?
Общо взето – превод. – И дребни услуги.
Секретар и преводач. – Ясно.
Говорите ли руски? – Да, руски и английски.
Г-н Жерар Симон?
Добър ден, господине. Добър ден, госпожо.
Макс Ришар – представител съм на женевската погребална агенция.
Може да ме наричате Макс.
Приятно ми е. Запознайте се с преводачката ни от Париж.
Ще ни придружава в пътуването. – Чудесно.
Надявам се да закусите с мен. – Благодаря, не съм гладна.
Но защо? – Г-н Ришар!
Трябва да изясним някои подробности за пътуването,
свързани с риск и опасност.
Келнер!
Изпратете госпожата. – Довиждане, госпожо.
Ах, г-н Жерар. Нали може да ви наричам така?
Както искате.
Не мислете за пътуването, всичко ще бъде наред.
Да мислим за нещо по-съществено –
например как да прекараме вечерта.
Имам сериозен проблем –
откакто общувам с мъртъвци, обикнах живота.
Госпожо, може ли да ви почерпя?
Какво? – Исках да ви почерпя с кафе.
Какво кафе? – Истинско, отпреди войната.
Кой сте вие? – Няма значение, нека да ви почерпя.
Как ви хрумна? – Не знам.
Просто имам хубаво кафе, реших да почерпя някого.
И избрах вас.
Защо се усмихвате? – Просто така.
Имам късмет. – Вас ли викат?
Да, трябва да тръгвам. Благодаря ви. Сбогом.
Пътниците за Техеран да се отправят към самолета.
Заповядайте. – Нима сте вие?
Истинска загадка! Летим с един и същи самолет.
В Техеран ли отивате? – Да.
Не предполагах, че ще ви видя пак.
Случайност. – Да.
Случайността е най-интересното природно явление.
Непредвидима и необяснима, тя е в основата на всичко.
Тя е най-важният фактор, двигател на човешката история
и на отделния човек.
Случайност са и раждането, и любовта.
Случайно купих кашон с кафе в Париж. Бразилско е, пийте.
Открих го, защото наблизо бе изгорял магазин.
Първа случайност – пожар в магазина.
Да не пропуснем и други случайности, които ни доведоха на летището.
Днес в Женева валеше дъжд. – Валеше.
Случайно. При друга посока на вятъра нямаше да вали
и нямаше да седнем в залата.
И последна случайност. Сред стотина души избрах вас
и пътищата ни се пресякоха.
Значи се запознахме, защото преди половин година
в Париж е изгорял магазин? – Точно така,
макар още да не сме се запознали.
Андре. – Мари.
Колко е суха земята! Страшно място.
Защо е искал да го погребат тук? – Сигурно тук са роднините му.
Но тук няма нищо. – Все едно, те са в тази земя.
Погребението още не е край.
Гробът трябва да се слее със земята, така учи ислямът.
Смъртта преминава през вековете. Или може би – безсмъртието.
Тук имало много змии.
Крият се под горещите камъни.
Вижте този гроб.
Добър вечер.
Трябва да поговорим.
Дълго се колебах... – Симон, престанете.
По-добре да поиграем на карти. Ще ме подлуди с тези глупости.
Но той практически беше здрав.
Имах практически здрав приятел, но умря в леглото на любовницата си.
Всички сме практически здрави, докато не станем практически мъртви.
Моля да ме разберете. Отнесете се сериозно към факта.
Това е убийство! Не знам как да постъпя.
Дали да се обадя в полицията? – Не знам.
Сред документите има смъртен акт.
Там пише черно на бяло, че Дариуш е починал от мозъчен кръвоизлив.
Много добре си спомням. – И все пак нещо не е наред.
Извинете. Лека нощ.
И аз се прибирам.
Не вярваш ли на очите си? – Не вярвам.
Ермолин!
Здравей, Андрей. – Здравей, Ермолин.
Нямам много време. Докладвай.
Какво да кажа?
Потвърди се, че Дариуш не е умрял от естествена смърт.
Трябвало е някой легално да пристигне тук.
Подозирах адвоката, но той сподели с мен подозренията си.
Реши да иде в полицията. Макар това да не е алиби.
А погребалният агент...
Не се е компрометирал с нищо, но очите му не ми харесват.
Какви са очите му? – Неподвижни, особени.
Той се смее, а очите му – не.
А преводачката?
Жал ми е за нея.
Това не е град, а гъмжило. Вавилонско стълпотворение.
Всеки ден стрелба, обири, убийства.
Радвам се, че пратиха теб.
Това е Нартай, ще ти бъде помощник.
Г-н Симон!
Лошо ли ви е?
Помощ! Един човек е убит!
По-бързо!
Андре! Отворете!
Добър вечер.
Защо сте тук?
Случило ли се е нещо?
Какво ви е?
Какво ви е?
Симон... – Какво?
Там... Симон...
Как стана? – Когато влязох, вече беше мъртъв.
Чуках на вашата врата и на Макс, но нямаше никого.
Кой е? – Отворете.
Сега. – По-бързо.
Какво има? – Симон е убит.
Кой Симон? – Нашият. Адвокатът.
Кога? – Някой надничаше през прозореца ми.
Нищо ли не забелязахте? – Нищо.
Обадихте ли се на полицията? – Моля ви, звъннете вие.
Елате.
Седнете.
Мъжът ми...
Немците го разстреляха
преди година и половина.
Малката ми дъщеричка остана в един пансион във Франция.
Казахте ми да се обадя.
Г-н Льогрен спешно заминава за търг в Лондон.
Съжалявам, но вече излезе от бюрото.
Повече не мога да ви кажа.
Г-н Льогрен, радвам се, че ви намерих.
Бързам за летището. Не мога да ви отделя време.
Имате ли нещо против да пусна музика?
Таксито е заето. – Има свободно място.
Може би сме в една посока. – Аз съм до булевард ''Распай''.
Чудесно. Аз съм за летището. – То е в противоположната посока.
Не е ли все едно накъде ще карате? Ето, той е съгласен.
Мисли, че се е отървал от мен.
Кой? – Адвокатът.
Но ще го намеря и вдън земя!
Не се съмнявам, госпожице... – Натали Лони.
Инспектор Фош. – Не знам защо, но не понасям ченгета.
Благодаря, много сте любезна. – Потегляйте, закъснявам.
Ама че време! Ту вали, ту грее слънце.
Булевард ''Распай''.
Почакайте ме. Веднага се връщам.
Не смятате ли, че прекалявате?
Понесе се.
Каква наглост, нали?
Точно така.
Г-н Льогрен... – Пак ли вие!
Не сте много любезен. – Нямам време, госпожице.
Ще ви отнема само минутка. – Полетът вече е обявен.
През 1943 г. майка ми е станала неволна свидетелка на събитията.
Дори не е разбрала в какво е въвлечена.
Разберете ме... – Познавала е автора на мемоарите.
Може би за вас не е важно, но там е имало и един човек...
Извинете... – Тя цял живот го търси!
Нямам право да говоря. Въпрос на професионална етика е.
Моля ви, много е важно.
След няколко дни се връщам от Лондон.
Обадете ми се в кантората. Довиждане.
Приятен път.
Надут пуяк!
Чу ли? Майка й е свързана с тази история.
Проследи я.
Извинете.
Такси!
Свободно ли е? – Заето е.
Вие ли сте? Благодаря ви. – Портокалите ви.
Представяте ли си, не ми каза нито дума!
Безчувствен пън! – Потегляме.
Благодаря, че ме изчакахте.
Бихте ли ми дали телефонния си номер?
Моя? – Спокойно, за служебни цели.
Едва ли представлявам интерес за вас.
Интересувам се от всичко, което е свързано с Льогрен.
Щом сте полицай, намерете номера ми от ''Справки''.
Включи десен мигач и завий наляво.
Какво става? – Нарушаваме правилата.
Размислих. Връщаме се.
Къде? – На летището.
Пак?! – Ще летя.
Закъде? – За Лондон.
Вие луда ли сте? – Разбира се.
Така и предполагах.
Какво правите тук?
Тук живея.
Моята стая сигурно е съседната. Сбърках вратата.
Извинете. – Почакайте!
Какво има?
Искате ли да пийнете нещо? – Не знам...
Всъщност... – Останете за компания, моля ви.
Щом искате...
Благодаря ви.
Какъв е този филм?
Стара хроника.
Кой е този град? – Някъде в Ориента е.
Били ли сте там? – Не си спомням, възможно е.
Пътувал съм много, а там градовете си приличат.
Благодаря. А този кой е?
Някакъв просяк или поклонник.
Интересно.
Как се казвате? – Франсоаз.
А вие? – Макс.
За ваше здраве, Макс.
Това е сестра ми.
Тя ми беше и вместо майка.
Родителите ни умряха от тиф през Първата световна война.
Тя ме отгледа, избра ми пансион, мечтаеше да уча в университет.
Заради мен постъпи на работа при онзи дипломат.
Когато го назначиха в Иран, тя дойде тук с децата му.
После започна войната.
Изгубихме се един друг.
Съгласих се да придружа Дариуш само заради сестра ми.
Трябва да я намеря, длъжен съм.
Какво казва? – Че е дошъл.
Виждам. Нека седне.
Онези двамата искат среща с вас. – Кога?
Утре към 10 часа в кафене ''Фарух''.
Добре.
Какво? – Каза, че си тръгва.
Да си тръгва.
Благодаря.
Преди войната този човек беше шофьор в английското посолство.
После се пенсионира. На години е.
Разстроена ли сте от нещо? – Не.
Ключовете. – Благодаря.
Струва ви се странно, че се срещам с подозрителни лица.
Да, никак не ми е приятно.
Нямам друг изход. Официалното търсене трае дълго.
А този човек ще ме свърже с нужните хора.
Ще ми излезе доста по-скъпо, но такива са правилата.
Разбирам. Но не може ли да минете без мен?
Без вас съм за никъде. Те знаят само родния си език фарси.
Добре. Лека нощ.
Искам да ви помоля за една услуга.
Няма да ми е приятно, ако някой разбере за срещите ми.
Няма да кажа на никого. Лека нощ.
Багажът на погребалния агент е оскъден.
Бельо, пуловер. Нямаше оръжие, нито документи.
Но се натъкнах на тефтерчето му.
Една от страниците ме заинтересува.
Отначало помислих, че е шифър, после – че е някаква игра. Виж.
Какъв е тайният смисъл на цифрите?
Разстояние, скорост, възраст?
Да предположим, че 30 е ден от месец, например 30 ноември.
Какво значи тогава колонката от 32 цифри?
Не може да са дни от месеца – няма как да са 32.
Почакай. Ако към 30 ноември прибавим 32 дни?
Получава се 1 януари, Нова година.
Безсмислено е. Дотогава конференцията ще е приключила.
Ако извадим 32 дни, се получава 29 октомври – обикновен ден.
Почакай.
29 октомври е денят на пристигането ни в Техеран.
Точно така е. Точно тогава пристигнахме тук!
Значи между цифрите има връзка.
Стига да предположим, че 30 е ден от месеца.
Нещо трябва да се случи на 30 ноември.
Мари! Добър вечер.
Довечера имам важна среща.
Нуждая се от помощта ви. – Добре.
Не ми излиза от ума случката с клетия Симон.
Не беше с цел грабеж.
Беше убит, защото не можеше да си държи езика зад зъбите.
Какво искате да кажете? – Нищо.
Чакат ме Салик юзбаши и синът му.
Добър вечер.
Питайте дали е възможно.
Да, възможно е. – Носят ли?
Нека обяснят.
Това е оградата. Това е къщата им.
Главният вход.
Вестибюл, баня. – Къде е входът за мазето?
Трябва да се мине по този коридор. В края му има врата и стълбище.
Но е тъмно – крушката е счупена.
Наближава комендантският час. Трябва да се върнете в хотела.
Веднага се връщам.
Мари...
Сигурно ви изглеждам досаден.
Но все си мисля колко нелепо загина Симон...
Нелепо! Страшен град!
Много се тревожа за вас.
Вървете, колата ви чака.
Кой е? – Аз съм.
Извинете, но не мога повече да ви превеждам.
Поставяте ме в безизходно положение.
Успя ли да чуеш разговора? – Само отделни думи.
Често споменаваха английското посолство.
Нещо ново? – Трийсет и втора страница.
На 30 ноември е роден сър Уинстън Чърчил.
Значи на 30 ноември вечерта в английското посолство
тримата лидери ще се съберат да празнуват.
Германците са заложили на това и мисля, че не грешат.
Отговорихме на въпросите кога и къде.
30 ноември, в английското посолство.
Но не знаем отговора на най-важния въпрос: Как?
Как погребалният агент ще се озове в посолството?
Това е абсолютно невъзможно.
Но той се държи така, сякаш знае как да иде там.
Прав си. – Заповядай да го арестуват.
Не бива. Има друг, който ръководи целия заговор.
Той има и резервни варианти.
Погребалният агент поне веднъж ще влезе в контакт с него.
Ще чакаме да се случи. – А ако не стане?
Трябва да се срещнат. Наложително е.
Агентът разполага само с малък дамски пистолет.
Не е подходящ за покушение.
Значи в последния момент той ще получи специално оръжие.
Ще му го връчи онзи човек.
Това е антикварен магазин. – Знам.
Добър ден.
Ще купувате ли нещо?
Просто разглеждаме. – Заповядайте.
Да сте идвали в магазина? – Не. Отскоро съм в Техеран.
Магазинът беше на баща ми. Гъркът го купи от него, затова ме позна.
Детството ми мина тук.
Играех си с иконите и статуетките като с кукли.
Измислях им имена, говорех с тях и те ме разбираха.
Дълги години ги сънувах.
Вижте тази статуетка. Струва ми се, че ме позна.
Хубаво е, че не са я продали.
Когато бях малка...
... спях в тази стая.
Вече се обърквам. Било ли е наяве?
Боли ли те?
Автомобилът на президента се движи със засилен ескорт.
А Рузвелт пътува без охрана към американското посолство
по странични улици и пристига благополучно.
Посрещането на Чърчил е организирано неумело.
Покрай пътя са поставени ирански патрули,
които само привличат вниманието.
Полицейската кола отпред е знак за пристигането на важна особа.
Ето какво пише Чърчил в своите мемоари:
''Ако се бяха намерили двама-трима въоръжени смелчаци,
аз бях лесна мишена.
На завоя към нашата мисия попаднахме в задръстване.
Три-четири минути не можехме да помръднем.
Бяхме сред тълпа зяпащи ни персийци.
Ако някой поискаше да ме подложи на риск и да ме лиши от охрана,
едва ли би се справил по-добре.
Но нищо не се случи.
Аз се усмихвах на хората от тълпата, а те – на мен.''
А ето какво пише моят клиент в мемоарите си:
''Пробих си път към колата и изведнъж видях Чърчил.
Беше на метър от мен. Можех да го достигна с ръка.
Обхвана ме странно чувство. Съдбата ни събра сякаш нарочно.
Но аз не стрелях. Нещо ми попречи. Не разбрах какво точно.
Може би френският археолог и преводачката,
които се бяха лепнали за мен.
А може би просто късметът –
старата лисица Чърчил винаги е имал късмет.
А как Сталин е стигнал до резиденцията си,
никой в Техеран не знаеше.''
Предлагаме негатив на току-що показания материал.
И исторически документ от 1943 г., подписан от Адолф Хитлер –
заповед за операцията ''Далечен скок'' – покушение срещу голямата тройка.
Отговорен за операцията е човек с неизвестно име и звание.
В документа той фигурира под прякор ''Палача''.
Експертната комисия потвърждава истинността на документа.
Начална цена – 250 000.
300 000. – 600 000.
650 000. И така... – Извинете, господа.
Току-що ми се обадиха от Париж, че банката, чиито услуги ползвах,
е ограбена преди час. Документите и филмите са изчезнали.
Явно има и жертви. За съжаление продажбата се отменя.
Предлага се картина на неизвестен фламандски художник от 15-и век –
от частна колекция.
Горе ръцете! Никой да не мърда!
В случай на съпротива самолетът ще бъде взривен.
Спокойно, няма да причиним зло на никого.
Никой да не мърда! – Горе ръцете! Бързо!
Никой да не говори!
Заповядайте. – Не пия.
Ти ми харесваш.
А вие на мен – не. – Няма значение, да вървим.
Изчезвай, тъпако! – Дръж.
Нищожество! Ще ти дам да се разбереш!
Стани!
Да не си глуха? – Младежо!
Какво има?
Не мърдай! Ръце на тила!
Да не си мръднал! – Застреляй го.
Лягай! – Какво ти става?
Ръце на тила!
На мен ли говориш? – Изчезвай в кабината!
Мръсник!
Дами и господа, извинете за този малък инцидент.
Ние не сме бандити. Младежът е пийнал повечко.
Имам добри новини.
Властите ще изпълнят всички наши условия.
Но ако се опитат да ни измамят, ще взривим самолета.
Край на първа серия