Tegeran-43 a.k.a. Teheran 43 (1981) (Tegeran-43 (1981)/Tegeran-43 (1981)-2.srt) Свали субтитрите
Е, разбрахте ли?
Какво? – Че бях права. Видяхте ли майка ми?
За какво говорите? – На екрана, до Чърчил – на търга.
Госпожице, не сте с всичкия си. Да говорим за майка ви и за Чърчил,
когато всеки момент могат да ни убият!
Разбирам, но вие сте все зает, а сега изникна удобен случай.
Стойте по-далеч от тази история. По-добре е и за майка ви, и за вас.
Това е моят съвет.
Къде е мястото ви?
Там. – Вървете.
Ясно.
Ще ви разменят със заложниците от самолета.
Знам.
Аз съм против.
Бих предпочел...
Бих предпочел да ви застрелям при опит за бягство.
Знам. Добър психолог съм.
Ако решите да се върнете в моята страна,
знайте, че ви чакам с нетърпение.
Не драматизирайте.
За мен сте безопасен като божа кравичка.
Във вашата страна има прекалено голяма демокрация.
Извинете, имате ли...
Имате ли валидол?
Ей сега.
Заповядайте. Сърцето ли? – Да. Тук е задушно.
Благодаря ви. – Задръжте го. Видях ви на търга.
Сигурно сте се притеснили, че не можахте да купите документите.
Колегите ми от Дружеството на любителите на военната история
ще бъдат много разстроени от тази загуба.
Не съм чувал за вашето дружество. Каква е програмата ви?
Събираме и реставрираме документи от последната световна война.
Документът, който искахте да купите, разкрива още един опит за убийство.
Политическият терор винаги е съществувал.
Този факт обяснява много неща.
Помислете – човешкият живот има определена цена.
Затова при политическите несъгласия не бива да се пренебрегва.
Но това оправдава тероризма.
Трябва ли да се придава на тероризма такова огромно значение?
Пътните катастрофи вземат повече жертви за един ден,
отколкото терористичните акции. – Едното е нещастен случай,
а другото – цинично презрение към човешката личност.
От 18-и ред нататък всички остават по местата си.
Другите излизат от предната врата.
След 18-и ред – всички по местата си!
Не мърдайте! – По-бързо!
На летище "Орли" кацна самолет на полет 327.
На борда на самолета са заложниците, освободени днес.
Моля посрещачите да се отправят към залата...
Извинете...
А, вие ли сте? Много ви благодаря.
Видяхте ли го как страшно гледаше? Ако не бяхте вие, щеше да ме убие.
Искате ли да пием кафе?
Заповядайте. Две кафета, ако обичате.
Знаете ли за кого ни размениха? – Не.
Ще ви го покажа. Фантастична личност!
Вижте какво пише:
След месец е трябвало да излезе от затвора.
Защо са отвлекли самолета, щом скоро е щял да бъде на свобода?
Истински абсурд! – Но явно е имало смисъл.
Тази история дори ми харесва.
Защо ме гледате така? – Как?
Някак странно.
Фамилното ви име не е ли Лони?
Откъде разбрахте? – Веднага ви познах.
Нима сме били познати?
Видях ви в Париж, после в Лондон, на търга.
Не се плашете, няма да ви сторя зло.
Може ли да се срещна с майка ви?
С майка ми?
Значи вие я следяхте. – Да съм я следил?
Напоследък някой постоянно ни следи.
Вие ли?
Не съм аз. Моля да ми дадете адреса на майка си.
Заплашва я опасност.
Време е да тръгвам.
Добре, г-н комисар.
Да, имам адреса. Дъщеря й ми го даде.
Не чух, как се казва? Инспектор Фош.
Ясно. Ще го чакам в хотела. Благодаря ви.
Странно, няма такъв номер.
Ясно. Тя ви е излъгала. Адресът е фалшив.
Много се страхувам за живота й.
Тя не е министър-председател, не й се полага лична охрана.
Разбирам.
Впрочем аз имам куче.
Какво куче?
Белгийска овчарка. – И какво?
Може да се разхождаме под прозорците й.
Ще намеря адреса от по-сигурен източник.
Как се казвате?
Жорж.
Андре.
Ляр! Връщаме се.
Въоръжени терористи отвлякоха самолет с 260 пътници.
Той кацнал в малка тропическа държава.
След преговори с властите били освободени 210 души.
До самолета бил пратен микробус.
Терористите се опитали да напуснат самолета.
Но снайперисти открили огън по тях.
Деветима са убити на място, двама умрели от раните си,
един останал в болницата, двама успели да избягат.
Човекът, причина за акцията, и един от съучастниците
се качили в микробуса и напуснали летището.
Властите са взели мерки за задържането им.
Кой е човекът, заради когото е извършено това престъпление?
Това е той! – Кой?
Шернер. Познах го. – Кой Шернер?
Който беше в затвора. Разказвах ти за него!
Значи са го освободили.
Сега ще го видиш като млад.
Не, това е Рузвелт.
Ден след пристигането си в Техеран той отишъл в съветското посолство.
За какво ми го показваш?
35 години пазя тази лента.
Никой не я е виждал.
Нямаше с кого да споделям, затова написах мемоарите си.
Не се ли страхуваш?
От кого? – Например от мен.
Какво имаш предвид? – Нищо.
Не се страхувам от теб.
Американската мисия беше далеч от съветското и английското посолства.
Сталин предложил на Рузвелт да пренесе резиденцията си
в съветското посолство, за да не се разкарва при нужда.
Поканата била отправена въз основа на данни от разузнаването,
че диверсанти, пратени в Техеран, подготвят срещу Голямата тройка
"неприятен инцидент".
Започвайте.
Как е? – По-добре, но все пак е зле.
Трябва да се съкрати с 10 секунди.
Не се заяждайте, това е репетиция. Когато се наложи, ще тича по-бързо.
Документите ти са готови. Излиташ сутринта. Шернер те чака.
Денис Пю пристига с кораба в сряда между 9 и 11 ч, техеранско време.
Край. Отиде на дъното.
Пурата.
Затварям. Елате утре.
Снимките ми трябват след час. – Работният ден свърши.
Извънредният труд се заплаща тройно.
Плащам десеторно. Купувам и негатива.
Чух прекрасни отзиви за вас.
Способен сте на чудеса.
От двама съвсем различни хора можете да направите близнаци.
Дори се занимавате с фабрикуване на документи.
Какво трябва да направя?
Има две възможности. Или изпълнявате поръчката,
или ще трябва да ви отстраним.
Давате ли си сметка? – А вие?
За творчески труд се полага добро заплащане.
Сигурен съм, че ще намерим общ език.
Да видя какво имате.
Снимката, която се проявява, трябва да замени тази.
Достатъчно. – Добре.
А г-н Денис Пю няма ли да се разсърди?
Той е далеч, все му е едно.
Ще гледам да приключа до сутринта.
Елате към 10 ч. – Ще спим тук.
Няма да ви е удобно. – Ще изтърпим.
Добре тогава.
Добър ден.
Може ли за момент? – Разбира се.
Разбрах, че сте питали за мен. – Да, исках да ви видя.
Какво има? – Неудобно ми е, че ви отказах помощ
и ви поставих в трудно положение.
Но ако се наложи, разчитайте на мен. – Благодаря.
Кажете им да млъкнат.
Нека отговарят на въпросите ми само с "да" или "не".
Ще бъдат ли готови към 30-и?
Правилно ли е разбрал въпроса ми?
Ще бъдат ли абсолютно готови за 30-и, тоест след два дни?
Добре. Благодаря, Мари. Не ми трябвате повече.
Това ли е всичко? – Да.
Колата ще ви откара до хотела.
Спрете, ще сляза тук.
Знаеш ли с какво се занимава погребалният агент?
Погребалният агент ли? – Да.
В момента се провира през бъчва.
Откъде знаеш? – Знам.
Знам още и че днес го прави по-добре, отколкото преди пет дни.
Да не би да е луд?
Не, според мен той е гений.
Никой няма да намери по-добър начин да проникне в английското посолство.
Тук водоснабдяването не е същото като в другите градове на света.
Няма тръби и водонапорни кули.
Водата се стича от планините по специални канали,
минаващи под целия град.
Местните жители ги наричат "канати".
Има ги и под английското посолство.
Обслужват ги потомствени канатаджии.
Човек не може да проникне там и да се придвижва
без специална подготовка.
Тези двамата са канатаджии от английското посолство.
Вярвате ли в предчувствия? – Знаете, че вярвам в случайностите.
Мисля, че случайностите са част от нещо по-голямо, което не познаваме.
Те са като плавки по повърхността на водата.
А голямото е в дълбините, скрито от нас.
Не се тревожете. Няма да позволя да ви обидят.
Благодаря.
Андре! Виж! – Какво?
Ти беше прав, той получи оръжие. – Кой му го даде?
Непознат влезе със сак и излезе без него.
Нашите не го изпускаха от очи.
Изчезнал е.
Предупредиха да останем по местата си.
Сигурно днес ще ги докарат. – Какво от това?
Днес трябва само да снимаш и да запомняш.
Няма да се извинявам за това,
че ви претърсихме и проверихме апаратурата.
Заповядайте в автобуса. Мерките за безопасност...
... и без обяснения са разбираеми.
Не слизайте от автобуса.
Церемония по връчване на дар от крал Джордж VІ на Сталинград.
Върху меча пише: "На гражданите на Сталинград,
хора със стоманени сърца, от крал Джордж VІ,
в знак на уважение от английския народ". Нещо такова.
Макс, защо се забърка в тази история?
Дявол знае. Мръсникът Шернер ме въвлече в нея.
Кафето готово ли е? – Сега ще го донеса.
След церемонията тримата се снимат.
Това става на 29 ноември в 15,30 ч.
Жалко, че тогава не бях там.
Какво правиш, полудя ли?
Не ми се сърди, Франсоаз, свикнах с тях.
Когато те умряха, сякаш загубих близки хора.
Нервите ми не са наред, нощем сънувам разни кошмари.
Прекалено много знам за миналото на Шернер.
Страхуваш ли се? – Не.
Не е лесно да ме намери сега. Нека ме търси.
Голям глупак си!
Знаеш ли защо тогава сбърках вратата?
Защо?
Шернер ми заповяда.
Трябваше да спечеля доверието ти и да разбера всичко.
Продължавай.
Трябваше да науча кой пази ръкописа
и да му съобщя адреса ти.
И защо не го направи?
Защо ли?
Може би ми е жал за теб.
Не е вярно, измисляш си!
Напротив, това е самата истина.
Здравейте.
А, това сте вие?
Инспекторе, не ви ли е досадно? – Кое?
Да стърчите под прозорците ми.
Нима живеете тук? – Да, тук живея.
Какво съвпадение!
Значи все пак сте потърсили услугите на бюро "Справки"?
Нищо подобно! Разхождам кучето тук.
Я се покажи!
Красиво куче, нали? Харесва ли ви?
Защо млъкнахте, какво има?
Изчезвайте оттук!
Незабавно, чувате ли!
Къде тръгнахте?
Ставай!
Хвани се за мен.
Ставай!
Коя е тази жена?
Трябва още днес да напуснеш жилището.
Но ще тръгнеш през нощта.
Тази жена може да те скрие в мазето си.
Тя ще те вземе с такси в полунощ.
Трябва да се видя с Льогрен. – Ще ти помогна, но не днес.
Това е рожденият ден на Чърчил.
След войната прочетох няколко книги за това покушение.
Странно, но там има и част от истината.
Но грешката им е, че приемат лъжливите варианти за истински.
Не се досещат, че има и още един вариант – аз!
Аз бях единствената реална опасност за Голямата тройка.
Ателието на Мустафа. – Ясно.
Моля ви, само за пет минути. – Не може.
Камерата ми работеше нормално. Сигурно нещо е станало,
когато я проверяваха. – Не може!
Такива събития не стават всеки ден!
Добре, давам ви само пет минути.
По пътя ни е – ателието на Мустафа.
Имам неприятности – камерата се повреди.
Заповядайте.
Дайте камерата. Почакайте там.
Всичко е наред, работи.
Кажете им да слязат от автобуса. – Всички да слязат.
Здравейте.
Оставете апаратурата. Може да пушите.
Г-н Пю? – Да.
Искаме да проверим камерата ви. – Току-що я провериха.
Искаме да я проверим още веднъж. – Но вътре има лента!
Не се тревожете, имаме специално помещение.
Добре, да вървим.
Отворете камерата.
Не е достатъчно тъмно, ще осветя лентата.
Отворете камерата!
Ръцете на тила!
Вървете!
Какво правите тук?
Защо се усмихвате?
Според мен сте гладна.
Ужасно! – Елате.
Мини отсреща.
По-бързо!
По-бързо!
Знаеш ли за какво мисля? – Не.
Мисля, че съм най-щастливият човек на света!
Странно, нали?
Преди малко искаха да ме убият, а аз съм щастлива.
Мари...
Трябва веднага да заминеш оттук.
Разбери, трябва да се разделим.
Може да ти причиня нещастие, дори смърт.
Ще те заведа извън града, там ще си в безопасност.
Ще дойда да те взема след три дни.
Съгласна ли си?
Да вървим.
Госпожата напуска ли ни? – Отива за няколко дни извън града.
Клиниката ми е малка. Моля, седнете. – Благодаря.
Отличен персонал, качествено лечение, болните са почтени хора.
Госпожата често има главоболие, но снощи ме изплаши.
Не бива да се тревожите.
Ще я изследваме 2-3 дни и ще й предпишем лечение.
Ако може куфара. – Заповядайте.
След малко сестрата ще заведе госпожата в стаята й.
Г-жа Лони? – Аз съм.
Как сте? – Благодаря, по-добре.
Но аз не ви познавам. – Дойдох да ви взема.
Случило ли се е нещо? – Той е прострелян.
Пред входа на хотела.
Той...
Жив ли е? – Ранен е.
Ранен е и иска да ви види.
Ако обичате.
Къде ме доведохте?
Къде ме доведохте? – Не се тревожете.
Къде ме водите?
От стая номер 16.
Седнете. – Свързах се.
Кого търсите? – Вас.
Елате веднага на ул. "Бархай" номер 7.
Госпожа Лони е при нас. Разбрахте ли какво казах?
Не вярвам, че е при вас.
Кажете нещо, ако обичате.
Андре... Те искат да ме убият. Не знам защо.
Искат само да те сплашат. Къде си? – Искам да ти кажа, че те обичам.
Скоро ще те взема оттам. Кажи къде си.
Не знам. Аз... – Извинете.
Пак съм аз.
Вижте какво, ще ви платя добре.
Не ни трябват пари. Кога да ви чакаме на ул. "Бархай" 7?
След час. По-рано не мога. – Опитайте се.
Правилно ли разбрах – "Бархай" 7? – Негодник!
Знам, че вътре има човек.
Дръж.
Дръж по-здраво.
Давай. Готово. А сега чакайте.
По дяволите! – Какво те тревожи?
Палтото и шапката.
Палтото ли? – Защо не го съблече?
С палто няма да му е удобно.
Идвам от името на Андре. Да не чувам звук!
Тихо!
Какво искате?
Скрий се!
Стой! Оставете стълбата.
Горе ръцете!
Вдигнете глава.
Свалете шапката.
Кой сте вие? – Той...
Накара ме да се преоблека.
Отведете го.
Малхилш! – Аз.
Защо закъснявате? – В града има хайки.
Къде е операторът? – Арестуван е.
Трябваше да вземете лентата. – Взех я.
Из града има арести. Англичаните и руснаците, заедно с иранците...
Натам!
Ставай и тръгвай с мен.
На живот, изпълнен с обич, се врекохме тогава.
Но времето – безмилостен палач –
разби илюзията наша.
Раниха се и мисли, и слова.
Сърцата ни се притаиха.
Гореща кръв без време ги обля, светът внезапно оглуша.
Но сякаш всичко продължи безкрай. "Довиждане" не значи "край".
На Бог се моля да те видя.
Надеждата ми не умира. Водопади думи аз ще изрека
и навеки ще ти се врека.
Живот, с любов изпълнен, и с кристален смях...
Но път един пред нас стоеше
и отвъд тъмата ни отведе.
Безкрайна нощ ни предстоеше.
На живот, изпълнен с обич, се врекохме тогава.
Но времето – жесток палач – разби илюзията наша.
Раниха се и мисли, и слова.
Разтърсени, сърцата ни крещяха.
Очите ни – те в сълзи се обляха.
Сълзите ни – спасение последно на очаквания безнадеждни.
Утрото бе многоцветно, а залезът внезапно посивя.
Но скътаният пламък в нас
ще живее в топлината на едно безсмъртно лято.
Във вечността!
Живот, с любов изпълнен...
Живот, на тебе посветен,
и от обичта ни осветен.
Добро и лошо преживях,
но чувството си съхраних.
Обичам те...
Обичам те завинаги.
Здравей, Андре!
Здравей, Мари.
Здравей, Андре.
Мари...
За какво мислиш?
Проклето време!
Нима никога повече няма да има нищо?
Нима всичко свърши? И вече си е отишло?
Не, Мари, всичко си е останало.
Миналото е реалност, както и това, което става в момента.
Важно е да не забравяме.
Важна е паметта. – Да, паметта.
Спомням си онова мизерно хотелче в Техеран.
За мен то е по-реално от тази чаша с коняк
или от мъжа на онази маса.
Аз пък си спомням антикварния магазин,
статуята, покрита с прах.
И твоите сънища.
Защо седим тук? Да вървим у нас.
Почакай ме, ще се обадя на дъщеря си.
Аз съм дъщеря й, казвам се Натали.
Да, познах ви.
Може ли да седна?
Разбира се.
Извинете, че не ви поканих.
Тя беше в телефонната кабина.
И в това време един камион...
Голям камион...
Майка ми много ми е разказвала за вас.
Тя...
Десетки пъти повтаряше разказите си.
Знам ги наизуст с всички подробности.
Всяко...
Всяко паве на улицата, всяко движение, всеки звук.
Напоследък често си спомняше случката с делфините –
как сте плували в морето и не сте забелязали, че започва буря.
Те ви заобиколили...
Какви делфини?
Ние никога не сме били на море.
Боже мой!
Значи...
Тя всичко това...
Измислила си го е.
Кой е?
Ето че се срещнахме. – Колко години минаха!
Извинявай.
Какво ще пиеш? – Бира.
Какво е това?
Това са те.
Много обичам този филм.
Често го гледам, понякога с часове.
Днес никой от тях не е жив.
Всички умряха от естествена смърт.
А можеше аз да ги убия!
Чърчил на погребението на Рузвелт.
А това е собственото му погребение.
Как живя през цялото това време?
Охолно и богато.
Но това беше живот на дъждовен червей.
После нашите хора ме намериха и ме повикаха.
А ти? – Не измених на каузата си.
Бях много търсен за убийства – особено за политически.
Бяха станали толкова на мода, че дори отказвах предложения.
Нямах време.
После престанаха да ме търсят.
За какво им е старец при това младо попълнение!
Пусни ме.
Освободи ме.
Нямаме много време. Да вървим.
Исках да те попитам от любопитство
къде изчезна тогава от онзи канал?
Беше на две крачки от английското посолство.
Аз съм професионалист, не самоубиец.
Там долу разбрах, че ще ме ликвидират
и излязох през резервния изход.
И досега не ми е ясно как са се досетили за каналите.
Горе ръцете!
Ръкописа!
Г-н Шернер, искам да ви попитам
защо се налагаше отвличането на самолет?
До освобождаването ви от затвора оставаше само месец.
Дори да ми оставаше час, пак щях да се освободя сам,
за да докажа, че все още сме силни.
Извинете, вас чакам.
Днес не приемам. – Аз съм чужденец.
Пристигнах отдалеч по повод книгата.
Интересуват ме някои подробности.
Ръкописа го няма вече. – Може ли да се срещна с автора?
И автора вече го няма, умря.
Убит ли е?
Умря!
А филмовият материал? Гледах го в Лондон.
Няма нищо от него. И негативът е унищожен.
Значи остава паметта.
Какво имате предвид?
Обикновената човешка памет. Тя е най-сигурна от всичко.
Сбогом.
Превод ТРУД
Редактор, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©