Somewhere in Queens (2022) Свали субтитрите
Плачеш ли, татко?
Познайте за какво е време. За тортата!
Честито.
- Честито.
Прекрасна си, Луиз. Не е ли прекрасна?
Прелестна си.
Не запечатвам плика,
докато не видя какво е партито.
ДОБРЕ ДОШЛИ НА НАШАТА СВАТБА ЛУИЗ И СЕБАСТИЯН
Всичко е вътре. Обичам и двама ви.
Луиз, знам, че мислиш, че те мразя, но не е така.
Обичам те и бях права за роклята.
Себастиян, бъди добър с нея, защото бих умряла за нея.
Уважавай я.
- Да, иначе ще те спукам от бой.
Поздравете леля Луиз. Здравей, лельо Луиз.
Честито от името на цялото семейство Русо.
Нали така?
- Наздраве!
Чудесно, татко. Кратко и мило.
Хайде, кажи каквото искаш.
Добре.
- Слушайте внимателно, момчета.
Така.
- Дай ми микрофона.
Аз, Лео и Стикс ви пожелаваме Бог да ви благослови.
Обичаме ви. Кой е следващият? Роу, давай.
Аз ли? Не. Какво да кажа? Ето.
Не го давай на Стикс. Не е гъкнал след кръщенето си.
Държиш да се изцепиш.
Стикс, така ще станеш мъж.
Не, той вече е мъж.
Успокой се, Лео.
- Спокоен съм. Дай ми микрофона.
Не, имам какво да кажа.
Себастиян и Луиз...
- Остави виното. Пи достатъчно.
Кой ми взе вилицата?
- Ето моята.
Имам си.
- Това е моята вилица.
Най-добрият съвет, който мога да ви дам,
е да не се наранявате.
Ако можете да го избегнете.
И...
- Би ли се поместил?
Благодаря ви.
Дай му чаша.
Бог да ви благослови. И вас, и децата,
с които ще дарите Америка.
Готово.
Интересно поздравление.
Ей, почакайте! Стойте!
Слушайте...
Искате да ви изрежем ли?
Да, изрежете ме.
- Добре.
Държиш се като 12-годишно хлапе.
Няма ли нещо със сирене?
- Опитвам се да се съсредоточа.
Няма нищо със сирене.
{\an8}В 17 ч. Не забравяй. Бъди готова.
{\an8}Добре. Не закъсняваш ли?
- Не.
По дяволите!
{\an8}Без повече глоби за паркиране.
{\an8}В 17 ч. Моля те, Андж. Сериозно.
{\an8}Ще ни разориш.
{\an8}Мамка му!
Какво става?
Цял живот сме приятели.
Не помня да е тичал, дори когато бяхме деца.
Сякаш се е надрискал в гащите.
В този квартал не се паркира.
Оставих колата на километър и половина оттук. Дойдоха ли?
Не. Наддават за проекта в Джаксън Хайтс.
Вярно. Чудесно.
Ще си тръгна рано. Да не разбират, че съм закъснял.
Познаваш ме. Гроб съм.
Здрасти, Лео. Може ли един от твоите хора
да погледне банята ми днес? Проклетата вана тече.
Да, разбира се.
Ще се заемем.
- Благодаря ти.
Ако чуете някой да стене, да знаете, че една старица изпълнява йога. Чао.
Надявам се да стене.
- Аз си помислих същото.
СТРОИТЕЛНА ФИРМА "РУСО"
Как мина, татко?
Как мина? Франк им предложи цена.
Ще поискат по-ниска. Ще видим.
Онази дама Памела
се оплака, че ваната тече, и й казах, че ще се качим...
Стига, Лео. Не обещаваш нищо на клиента без мен...
Не съм обещал нищо.
- Забрави. Да се качим да погледнем.
Портата трябва да се грундира и да се боядиса.
Никой не си тръгва преди това.
- Знаеш, трябва да си тръгна по-рано.
Заради мача на Стикс.
- Тогава се залавяй.
Аз ще проверя ваната, татко.
Братчето ти се превръща в гадняр.
Под голямо напрежение е.
Стресиращо е да си бригадир.
Все пак се радвам, че навремето го спуквах от бой.
Прекрасни снимки.
Добре се справят в този "Версай".
Закъсняха с десертите накрая. Това ме вбеси.
Всичко беше наред.
И шоколадовият фонтан се въртеше накриво.
Мисля, че така изглежда, когато се върти.
Всичко беше красиво, Кони.
- Много красиво.
Луиз беше прелестна.
- Изглеждаха чудесно заедно.
Къде отидоха на меден месец?
- В Ангуила. Правилно ли го произнасям?
Чудесно. Климатът там е тропичен, нали?
Не знам какъв е, но дано забременеят.
Нямам какво да правя.
Тя се изнесе от вкъщи. Хайде, давайте ми бебе.
Пъхнах бутилка вино в багажа й, защото виното винаги помага.
Странно.
Когато на Фил му се иска, ми дава вино.
Знае, че ми е нужно вино.
Естествено. Аз не мога да чукам Лу без вино.
Майчице!
Фил ми налива вино и започва да говори с английски акцент.
Не.
- Да.
Мисли си, че е секси. Звучи като японски, кълна се.
Кажи за Лео.
Мълчаливите са най-откачени, нали, Андж?
При нас е малко по-различно.
Луиз е отслабнала, нали?
Роклята й стои прекрасно.
- Да.
За жалост, носът й изпъква повече, след като отслабна,
но няма пълно щастие.
Аз ще тръгвам, татко.
А портата?
- Готова е. На сто процента.
Да.
- Добре.
Ще тръгвам. Довечера е последният му мач, освен ако не победят.
Тогава отиват на плейофи. Но няма да победят.
Ще играят срещу най-добрия отбор в Трищатската зона.
Много жалко. Баскетболът му помогна да стане по-уверен.
Ти никога не си го гледал на игрището.
Не е зле да дойдеш. Това е шанс да видиш как играе.
Това...
Там е различен.
Току-що каза, че ще загуби.
Да, но...
Ваната е поправена.
- Ела.
Искам да ти покажа нещо. Погледни. Имаме проблем.
Боже! Знаеш ли колко главоболия ще ни създаде?
Трябва да повикаме инженер.
- Именно. - Погледни.
Защото тук...
- До понеделник.
...през килера...
Ние сме "Глендейл"!
Ние сме "Глендейл"!
Директор Мърфи!
Стига.
- Директор Мърфи!
Директор Мърфи!
Не ме карай да тичам, Лео.
- Ще изпуснем началото.
Г-н Русо!
- Здрасти, Маршал.
Запазих ви обичайните места. Не беше лесно.
Залата е пълна. Нали е последен мач.
- Не и ако победим.
Така е, но "Норт Джърси" са първи в зоната.
Да.
- Джон Слотър вкарва средно по 31 точки.
Радвам се да ви видя, г-жо Русо. Не сте идвали от февруари.
Нищо не убягва на това хлапе, а?
- Бива си го.
Харесвам го. Хайде.
- Аплодирайте
стартовия състав на вашите "Глендейл Кугарс"!
В защита - първокурсникът Блейк Коркоран!
По дяволите! Вече са започнали. Бързо.
Хайде, давай нагоре.
Не ме бутай.
- Не те бутам. Качвай се.
Лео, вдъхни надежда. Можем ли да измъкнем победата?
Защо не?
- Ето това искам да чуя.
{\an8}Ето тук.
- И накрая
нападателят висок 189 см...
Тъкмо навреме. Успокой се. Дишай.
...Матю Русо, по прякор Стикс!
...Русо!
Господин Русо!
Откога скандират името ти?
- От последните три-четири мача.
Защото постоянно съм в залата, предполагам.
Странно, нали?
- Да. Виждам, че ти е неприятно.
Аз ще го пазя.
Давай!
Майчице!
Подай!
- Давай, Стикс!
Не!
Супер!
Ето това е игра, Лео!
Защита! Защита! Защита!
Мати!
Браво!
Първото полувреме изтече, дами и господа.
Ще се видим след двайсетина минути.
Кой пусна кучетата? Кой? Кой? Кой?
Кой пусна кучетата? Кой? Кой? Кой?
Знаят, че е отпреди 20 години, нали?
- Да.
Препоръчах им да използваме: "Няма да има преиграване".
Така свършва "Роки".
Крийд го прегръща и казва: "Няма да има преиграване".
Роки отвръща: "Аз и не искам да има".
- Филмът е отпреди 40 години.
Благодаря.
Здравейте, г-н Русо! Трябва да вярвате, г-н Русо.
Аз вярвам, Раян.
- Не знам дали този беше Раян.
По дяволите!
- Какво?
Анджела!
- Здравей, Дороти.
Здравей. Не съм те виждала скоро.
- Това е последният мач, така че...
Не, не и ако победим.
- Я виж косата си.
Накъдрила се е, както ти казах.
- Да.
Тя вече е моя сестра.
- Да, и моя.
Два хотдога и един "Спрайт", моля.
- Веднага. Изглеждаш страхотно.
Аз си тръгвам.
- Какво?
Ще почне да ме агитира за групата за подкрепа.
Писна ми да й отказвам. Кажи й, че пишкам.
Стига де.
- Здрасти, Лео.
С какво храниш този младеж? Имаме шанс.
Да, бива си го. Всъщност майка му го храни.
Не, ти го храниш, Лео. Заслугата е твоя!
Мамо, казах ти, че ще ходя на мач.
Да, казах ти. Защото никога не ме слушаш.
Добре. Чао.
ЖЕНИ
Г-жо Р.
- Емъри!
Нашето момче разбива тази вечер, а?
- Да, направо ги разбива.
Как е майка ти? Ядосваш ли я?
Не говорете така. Знаете, че съм примерен.
Да се връщаме.
- Виж кой е тук.
Скъсал си със Стефани?
Стефани ли? Момент, г-жо Р.
Не знаете ли коя е тя? Не сте ли я виждали?
Видях я в тоалетната.
По дяволите! Това е мацката на Стикс.
Какво?
- Моето момче не споделя с майка си.
Разбира се.
- Вие ли сте г-жа Русо?
Божичко! Здравейте.
Здравей.
- Много ми е приятно.
Чакай. За моя Стикс ли говориш?
Типично в негов стил, нали? Мълчалив и странен.
Да.
Само ако можехте да си видите физиономията.
Жестоко.
- Емъри, хайде! Да вървим!
Идвам! Трябва да тръгвам, г-жо Р.
Ще се видим после.
- Добре.
Беше ми приятно.
Да.
- До скоро.
И на мен.
Къде са ми бонбонките?
Андж, търсих те навсякъде. Почивката свърши.
Матю си има гадже.
Защита!
Защита! Защита! Защита!
54 61
Хайде де.
59 61
Аз съм.
- Защита!
Защита!
Пази го, Стикс.
Защита!
Не!
{\an8}Можем да победим.
- Давайте, "Глендейл"!
{\an8}ДОМАКИНИ: 59 61
Вярвам, че ще победим!
Вярвам, че ще победим!
- Давай, Джони!
Добър мач, "Глендейл"!
Браво!
Честито, "Норт Джърси"!
Изиграхте страхотен мач.
Жалко.
- Лео?
Ще ти изкарам снимка с висока резолюция.
Ще мина да ти я донеса.
Благодаря, Скот.
Матю ще й се радва.
- Разбира се.
Да слезем да го посрещнем.
- Добре.
Трябваше да поработим повече върху стрелбата със скок.
Откакто навърши 10 години, постоянно си на игрището с него.
Ето го. Не бъди тъжен.
Да се радваме на постижението му.
Тя в съблекалнята ли е била с него?
Не се дръж гадно пред нея.
Не ни познава още.
Стикс, 22 точки. Браво.
- Предпочитам победа.
Да, разбира се, всички предпочитаме победа.
Коя е тя, Стикс?
- Това е Дани. Казва се Даниел.
Но я наричам Дани.
Привет отново. С вас се виждаме за първи път, г-н Русо.
Здравей. Приятно ми е.
- И на мен.
Кажи нещо!
Вече се запознахте.
Откъде си, Даниел?
- От "Форест Хилс Гардънс".
Не от луксозната част. Ние сме почти нормални.
Нашата къща е най-малката. Нали, Мати?
Ходил си у тях.
- Не съм влизал, но да.
Трябва да тръгваме, Мати.
Ще я закарам на работа.
Мислехме да пийнем лимонада в "Корона",
за да отпразнуваме. Заповядай.
Много мило, но шефът ми мрази да закъснявам.
Той е кретен.
Обещах й да я закарам. Да вървим.
Беше ми много приятно, че се запознахме. До скоро.
Чакай. Ела тук.
Давай.
- Майчице!
Ела на вечеря в неделя!
Мамо, тя...
- С удоволствие.
Обичам италианска храна.
- Добре, в неделя в 12 ч.
Вечеря в 12 ч. Супер. Ще дойда. Благодаря.
Сега ме закарай на работа. Искаш да ме уволнят ли?
Изхлузвам се.
- Тежичка си.
Извинявай.
Изобщо не я харесвам.
Защо чак сега разбираме за нея?
За кого?
- За момичето.
Даниел или Дани, или както там й викат.
Не знам. Той е на 18 години.
Върши много неща, за които не знаем.
Посочи едно нещо, което върши и за което не знаем.
Как да посоча, като не го знаем?
- Отвори колата.
Притесняваш се, че не говори с никого.
Сега си има гадже, а ти пак се притесняваш.
Запълват празнини, Андж.
Какво?
- Роки обясни така
защо излиза с Ейдриан.
- Започва се.
"Аз имам празнини и тя има празнини."
И двамата имат.
- "Заедно ги запълваме."
Извинете? Здравейте. През входната порта ли се излиза?
Не, минавате по баира.
Благодаря ви. И в асансьор мога да се изгубя.
Момент. Вие сте бащата на номер 42, нали?
Господин Русо!
Да.
- Вашият син
изигра добър мач, отбеляза 22 точки.
Да, 22 точки.
Повече от крайния резултат на някои отбори.
В кой колеж ще учи?
- Не, ще дойде да работи с нас.
Имаме семейна строителна фирма.
Няма да продължи с баскетбола, така ли?
Моите уважения, не е моя работа...
Точно така. Не е.
Всъщност е моя работа. Аз издирвам нови таланти.
Набирам играчи за "Сиракюз".
За "Сиракюз" ли? Смятате, че Стикс може...
Не, дойдох заради Слотър.
Синът ви няма да отиде в "Сиракюз",
но никой от по-малките колежи не е душил около него, така ли?
Какво да е душил?
- В това е проблемът.
Никой няма да чуе за хлапе от "Глендейл Кугарс", което е жалко.
Титулярните места вероятно вече са запълнени,
но мога да звънна тук-там.
Може да изскочи нещо.
Някъде предлагат стипендии.
Май говори глупости, Лео.
Уреди ни среща в колежа, така че не говори глупости.
Стори ми се малко ненадежден.
В думите му има логика. Защо Стикс да не може да играе?
Ще ядем след 20 минути. Не го пипайте.
Защо го носиш тогава?
Мама каза да го донеса. Иначе ще дудне,
а ти не живееш с нея! Само на един от нас му се налага да живее тук!
Няма да играе за "Никс", нали?
Никой не е казал такова нещо.
- Боже!
Тези съдии ме убиват.
- За кой колеж говорим?
За "Дрексел" във Филаделфия.
- Звучи като сладолед.
Имаш предвид "Карвел".
- Шегувам се, тъпчо.
Един от одобрените се разболял от лаймска болест. Извадихме късмет.
Ще изгубя облога заради тези корумпирани съдии.
И какво ще стане, Лео?
- Ще виси в колежа за сладолед
четири години, а после пак ще дойде да работи с нас.
Защо да губи толкова време?
Може да следва бизнес специалност
и да научи нещо, което да помогне на фирмата.
Например?
- Нещо, което се учи в колежа. Не знам.
Нещо, което ние не знаем.
- Ние или ти?
Ние знаем всичко необходимо за нашия бизнес.
Затова е успешен.
- Не издържам.
{\an8}Запушете си ушите, момчета. Убиваш ме!
{\an8}Лъжлив, продажен кучи син!
Не беше особено вулгарно, чичо Пийт.
Неделя е. Спестих някои епитети.
Има ли специален повод?
Някой да няма рожден ден?
Не, просто е неделя.
- И всичките ти роднини се събират?
Да, всяка неделя.
Това е удивително. Моите роднини... Не знам.
Различни са. Това е супер.
Ако започна да дрънкам глупости или кажа нещо обидно,
ме сритай под масата и ще млъкна.
Едва ли можеш да ги засегнеш.
Понякога изтърсвам по някоя простотия. Като се раздрънкам... Изчакай.
Ей, момчето с молива, как се казваш?
{\an8}Уоли.
Спокойно! Говоря си с Уоли.
{\an8}Още не съм си изчислила данъците. Ще дойда при теб.
{\an8}ВРЪЩАНЕ НА ДАНЪЦИ "РОТФИЙЛД И СИНОВЕ"
Извинявай.
Хората ги подминават, а аз обичам...
Не знам. Обичам да ги поздравявам, за да не се чувстват невидими.
Боже! Приличам на откачалка.
Какво ли ще си помислят роднините ти, като ме видят?
Не ми дреме.
Защо не сме правили секс още?
Не е лошо, просто...
От три седмици сме заедно, нали?
Емъри ме посъветва да не ти казвам.
Но не съм спал с никого досега.
Знаеше ли го?
Да.
Завий надясно.
Къщата на баба ми е...
- Знам къде е.
Завий надясно.
Така няма да стане. Ела.
Краката ми се заклещват.
Не знам доколко е смешно.
На мен ми е малко смешно.
Започва да ми става студено.
Мамка му!
По дяволите! Качвай се!
Кофти.
Видя ли те?
- Не знам. Защо ме заключи?
Не съм виждала някой да се разхожда тук.
Извинявай.
Значи си идвала и преди?
Не много пъти, но...
Да, идвала съм.
Благодаря Ти, Боже, че ни дари с храна, здраве и семейство.
Благодаря и за новата компания, която имаме днес.
Заради Теб ще простим на нея и на Стикс, че закъсняха с 25 минути.
Това е. Амин.
Амин.
Да хапваме.
Сложи сос.
- Трябва да го полееш със соса.
Дани, как се запозна с този малък кретен?
Пийти!
- Казвам го с обич. Той знае.
Запознахме се, когато "Глендейл" играха в "Хилкрест".
Даниел е от Форест Хилс.
- Така ли? Работихме по една къща там.
Собственикът имаше мазерати.
- Да, но беше жълто. Не, благодаря.
Виждаш ли, Стикс? Мацките харесват спортисти.
Всъщност не знаех, че той играе баскетбол.
Видях го на паркинга.
Видяла го е на паркинга.
Я гледай ти.
- И какво стана после?
Отидох при него и му предложих да излезем.
Ти отиде при него?
- Да.
Да не очакваш Харпо Маркс да я заговори пръв?
Не.
Спокойно, мамо. На жените им е позволено да правят първата крачка от 1971 г.
Какво чакаш тогава?
- Майната ти, Франк!
Късаш сърцето на майка ми.
А искаш ли да те сритам отзад?
Стига! Престанете!
Казах ви да престанете.
Майка ви седи на масата.
Проявете уважение.
- Извинявам се.
Дани, и ти завършваш гимназия другия месец, нали?
Да. Нямам търпение.
- Да. После колеж.
Не, за бога!
Има много неща, които искам да правя. Ще обиколя страната с кола.
Защо?
Как ще променя света, ако първо не го опозная?
Раздрънках се. Трябваше да ме сриташ.
Напротив.
- Работата е там,
че искам да съм наясно със себе си.
Кой е моят път? Как ще внеса промяна?
Какво мислят майка ти и баща ти?
Бесни са.
- Сигурно.
Да, но не са прави.
Искат да уча в престижен колеж, за да се перчат пред приятелите си.
Мислят за себе си.
Работя в оная долнопробна закусвалня, за да си купя кола.
Баща ми каза, че ще плати само за колеж, което е глупаво.
Там само ще купонясвам с шайка кретени,
които също не знаят с какво да се занимават.
Има ли още кюфтенца?
Ще приготвя.
- О, не, аз...
Моля ви.
- Късно е. - Вече го каза.
Няма нужда.
- Ще получиш още кюфтенца.
Всички ще получат още кюфтенца.
И за съседите ще има. За всички.
Благодаря.
Харесвам как мисли тази девойка.
Ами колежът?
- Права е.
Хлапето ще дойде да работи при нас, така или иначе, и ще печели добре.
Да идва.
Приятно е да изкарваш пари, нали?
- Купих си "Мустанг".
На 22 години си купи собствен "Мустанг".
Послушай гаджето си, Стикс. Не си губи времето с онази среща.
Не, не съм казала това. Би било глупаво.
В смисъл?
Предлагат му стипендия, нали? Това са сто бона наготово.
Не се заблуждавай, хлапе.
Нищо не е безплатно на този свят.
Казват ти, че ще ти дадат парите,
а после те баламосват.
Не се знае.
Г-н Русо, вие сте бизнесмен.
Не отказвате работа, преди да говорите с клиента.
Ако не чуете предложението, как ще разберете, че ви баламосват?
Е, не вреди да пробва.
Стикс, имаш си огън момиче.
Стикси!
Браво на теб, момче.
Къде са кюфтенцата, мамо?
- Идвам. Млъкни!
Къде е проклетият спортен център?
Пристигнахме доста бързо. За час и 45 минути.
Погледни само.
Не мислех, че във Филаделфия има нещо красиво.
Охлади малко ентусиазма си.
Какво? Говоря съвсем нормални неща.
Нарече козите край магистралата "величествени".
Не казах това.
Казах, че слънцето, което изгрява зад козите, е величествено.
Козите бяха част от величието.
Малко по-кротко.
Вълнувам се. Стикс може да го постигне.
Кой да очаква, че това тревожно хлапе,
което се страхува от всичко непознато, ще стигне дотук?
Остави той да си реши, защото тревожността не се е изпарила.
Ако го тласнем против волята му,
ще се почувства притиснат и ще се разколебае още повече.
Добре, права си. Ще охладя ентусиазма.
Какви дървета, а, Стикс?
Навсякъде е зелено.
Колежът ни е малък, Матю, но е пълен с добри хора.
С много добри хора.
Да, видяхме.
Съпругата ми се изгуби и едни много мили хора ни упътиха.
Да.
Наричаме го Стикс, между другото, заради дългите крака.
Винаги са били такива. Още от фурната излезе с дълги крака,
които не спряха да растат. И продължават.
192 см?
- 189.
Добре.
И продължават да растат.
Стига приказки. Да отидем да видим игралната зала.
Супер.
Сериозно ли? "От фурната"?
Насам.
Г-н Парсън спомена стипендия?
Отвори се едно място, но за него има шестима кандидати.
Със Стикс стават седмина.
Г-н Парсън не каза нищо по този въпрос.
Той търси таланти. Не работи тук.
Няма как да знае.
- Така е.
Просто разпознава таланта.
След три седмици ще проведем проби.
И ако Бен се окаже прав за таланта на Стикс, което обичайно се случва,
мисля, че имате доста голям шанс.
Ето я залата.
Събота.
В парка.
Две хиляди места. Представяте ли си?
Да, още когато ни го каза преди осем часа.
Казах ли ви за дърветата?
- Да, повтори го няколко пъти.
Време е да си ходим.
Искам да хвана букмейкъра преди началото на мача.
Тръгвайте. Аз ще заключа.
Искам да приключа, за да не ми дудне Франк.
Мога да изчакам няколко минути.
- Няма нужда. Дай ми ключовете.
Добре.
- Върви да прахосваш пари.
Ще се видим утре.
- До утре, Лео.
Хората танцуват.
Усмихват се.
Пеят италиански песни.
Не съм ял по-вкусни картофки. Може би защото са безплатни.
Не мисля, че ме чу.
Какво друго? Как е общежитието?
Далече е.
Доста далече.
- Филаделфия не е далече.
Да, може би.
Там има доста високи играчи.
Изглеждам посредствен покрай тях.
Аз не излизам с посредствени.
Написах ти нещо.
В какъв смисъл?
Понякога ми хрумват разни неща и ги записвам.
Като стихотворение ли?
Не се римува.
Ето.
Ти си го писал, ти го прочети.
Не, не е чак толкова хубаво. Ако го прочета, няма да ти хареса.
Да бе! Давай.
Не е важен критикът, а човекът на арената.
Теди Рузвелт. Или пък беше другият.
Казал го е единият от двамата. И е вярно.
Ти си човекът на арената. Ти си смелчагата.
Мнението на останалите няма значение, защото те са страхливци.
Добре.
"Всеки път, щом я погледна,
устата ми чака подходящите думи, за да й кажа как ме кара да се чувствам.
Думи като "щастлив и "силен",
но още по-хубави.
Хайде, мозъче. Изпрати ми думи.
Но не идват.
Следващия път ще попитам сърцето си.
В него има думи.
Но спокойно, устичке. Думите са само две."
Схващаш ли?
Събота.
В парка.
Пея на 4 юли...
Още ли си тук?
Харесвам бригадири, които остават след работниците.
Честно казано, аз не съм... Брат ми Франк е...
Още ме болят краката.
Бива си ви, и то много.
Ед една картина не можеше да окачи.
Не го биваше в много неща.
Макар че беше...
Винаги беше до мен.
Разбираш ли?
Да, мисля, че разбирам.
После взе, че умря, така че вече и в това не го бива.
Имаш пръст по лицето си.
Ще се видим утре.
- Утре. Да, тогава ще се върнем.
Хубаво.
- Добре.
Чао.
- До утре.
Здрасти.
- Здрасти. Как мина денят ти?
Нормално, съвсем нормално.
Къде е той?
- Как мислиш? С онази.
Така ли?
Значи сме сами?
Естествено. Да не мислиш, че някой се крие в дрешника?
Що за въпрос?
Бих те вкарал в дрешника. Бих влязъл вътре с теб.
Пийти пак ли ти е пускал порно на телефона си?
Ти си порното. Порно мамче.
Лео!
- Беше глупаво.
Не знам защо го казах. Забрави го. Изтрий го.
Приготвям котлети.
- Май си забравила един.
О, и още е с кокал.
По дяволите, Андж! Прозвуча мръснишки.
Спри.
Здрасти, мъжки!
Прибираш се рано. Чудесно.
Какво става?
Тя скъса с мен.
Какво? Защо?
Написах й стихотворение.
За да изразя какво означава за мен.
- Какво означава ли? Нищо не означава.
Моля те, Андж.
- И откога пишеш стихотворения?
Ще си легна.
Чакай. Слушай. Майка ти реагира истерично.
Не обича да те вижда наранен.
Дани иска да се вижда и с други хора.
Не се изненадвам.
- Престани.
Може ли да си ида в стаята?
Да.
Почини си. Утре ще започнем да се подготвяме за пробите.
Очакват те куп вълнуващи неща!
СЕМЕЙСТВО РУСО
Жалко. Беше готина.
Щура, но в хубавия смисъл.
Той ще го преодолее.
Трябва да ангажирам ума му с друго.
Да го накарам да мисли за баскетбола.
Помня първото си момиче - Деби Кийтън.
Не ни интересува.
- Изчуках краката й.
Да, и на двамата ни беше за първи път.
Мислех, че съм във вагината й.
Прибрах се, казах на приятелите си, че съм правил секс.
На следващия ден тя ме шокира с новината.
Изчукал съм краката й.
По-добре да не го беше казвал.
- Аз й казах същото.
Копелета!
Какво става?
Крадци.
- Свили са всички инструменти.
Отмъкнали са циркуляра и всичките ми бормашини!
Мама му стара!
Кой заключи снощи?
Аз.
Издънил си се.
Изписано е на лицето ти, Лео.
Не е вярно. Нищо не е изписано на лицето ми.
Ключалката не е разбита. Значи е било отключено.
Мисля, че заключих.
- Ти не мислиш!
Това ти е проблемът, Ленард!
Ще ти кажа едно.
Не съм се трепал цял живот да градя тази компания,
за да може ти да я съсипеш.
Да се залавяме за работа.
Виж какво открих в пощенската кутия.
Важни моменти от снощния мач. От бащата на Брандън.
Искаш ли да ги гледаме?
Не.
Стикс, помниш ли...
...когато Крийд счупи носа на Роки?
Отивам да се изкъпя.
- Чакай.
Виж, трябва да ми повярваш.
Знам как се чувстваш, но също така знам,
че ще го преодолееш.
Как?
Ами...
Като не се отказваш, като Роки.
Той му счупи носа...
- Не питам за това, татко.
Каза, че знаеш как се чувствам.
Как?
Ти си с мама още от гимназията. Никой...
Никой не те е забравял, татко.
Отивам да се изкъпя.
РОКИ II
Давайте, "Глендейл"!
Зрелостник висок 189 см.
Името му е Матю Русо, по прякор Стикс!
Господин Русо!
Господин...
Ще трябва да ми върнеш парите, мамо.
Ако не ми беше дала колата, щях да хвана автобуса.
Трябва да си поръчам такси.
Това не е спешна работа!
Мамо!
Не им пука. И на двамата.
Ето вечеря. Ще се видим довечера.
Като се нахраниш, изключи телевизора и си напиши домашните.
Здрасти, Дани.
Благодаря за превоза.
- Няма за какво.
Отбих се да видя...
...дали си добре.
Вижте, г-н Русо, аз не...
Стикс е страшно мил.
Но приема нещата твърде сериозно.
Ние сме само на 18 години.
Аз ще замина веднага щом си купя кола.
Последното, което искам, е да го нараня.
Знам.
Затова ще те помоля за нещо.
Мислиш ли, че би могла да се върнеш при него?
Само за три седмици, до пробите.
Няма да се налага да го виждаш често. Ти работиш, той е на тренировки.
Г-н Русо, не мога...
Слушай, Дани, познавам сина си.
Няма да се класира за отбора, ако е тъжен.
Разбирам, но не мога...
Не е готов за любовно разочарование. Не е преживявал такова.
Не мисля, че идеята е добра.
- Ами ако ти дам пари за кола?
Мислите, че ще взема пари от вас?
Не в този смисъл.
Ти ще направиш нещо за мен и аз ще върна услугата.
Нищо повече.
- Не, не е така.
Може ли да спрете?
Да спра ли?
- Да, моля.
По дяволите! Ама че съм глупав!
- Аз наистина...
Забрави, че го казах.
Нямам опит с тези неща
и говоря, без да мисля.
Просто ми хрумна.
Моля те, прости ми и забрави, че го казах.
Добре.
- Извинявам се.
Няма нищо.
Може ли да те закарам?
- Разбира се.
Добре.
Той проговори чак на четири години.
Говореше, но само вкъщи.
На четири години. Представяш ли си?
Хората ни съветваха да го водим по лекари,
но майка му...
Тя е корава. Не вярва в терапии и тем подобни.
Той беше нормално хлапе като цяло.
Ядеше зеленчуци.
Просто винаги по някаква причина...
Не се чувства комфортно сред хората
този висок младеж.
Лагери, гости с преспиване...
Дори в училище. Оставяхме го в училище.
И всичко беше наред. Казвахме си:
"Вече е по-добре".
Но после ни се обаждаха: "Елате да си го вземете.
Иска да се прибере".
Чувстваше се в безопасност у дома.
После монтирах баскетболен кош на двора.
Започна да играе и...
Боже! Като излезе на игрището...
Виждала си го, нали?
- Да. - Да.
Отначало не беше така.
Трябваше да присъствам, дори на тренировките.
Оглеждаше се за мен.
Сочеше ме с пръст, за да се увери, че съм там.
И аз бях.
Всеки път.
ВЕРСАЙСКИ ДВОРЕЦ
Хайде.
Вече съм италианец.
Мама мия!
Не разбирам.
- Какво има за разбиране? Младежи са.
Може би е решила, че е допуснала грешка.
Хайде!
Вече е много по-добре.
Да, миналата седмица здраво му беше клюмнал.
Какво искаш да кажеш?
Първият секс направо...
Побърква те.
- Не, глупости, те не правят секс.
Естествено, че правят. Какво ти става?
Погледнете го.
Секс ли си проси?
Все едно кое е хлапето, Лео. Това е биологичен факт.
Сал, кажи му, че синът му прави секс.
Наистина изглежда по-различен.
Сякаш лети.
Правят секс, Лео. Ясно? И нищо не можеш да направиш.
Ако не ти звънна, да знаеш, че имам да прочета половин учебник по история.
Добре.
Това баща ти ли е?
- Да.
Майчице! Добре че не се целувахме.
Все едно. Ще отиде да се скрие в кабинета си.
Ще го видя чак утре.
Нямаше да те целуна, така или иначе.
Ясно.
Не защото...
Гледала ли си "Роки"?
Филм за бокс. Има цяла поредица с дъртия тип от "Крийд".
В един момент треньорът му или баща му, не съм сигурен,
казва:
"Жените карат краката да омекват".
Заради секса.
Баща ми ми пусна тази сцена сутринта.
Явно се опитваше да ми подскаже
да не правя нищо с теб преди пробите.
В случай че се чудиш защо не се пробвам.
Досетих се, че е заради нещо такова.
Ще те разбия!
Браво.
- Благодаря.
...девет,
десет, единадесет.
Продължавай.
За това ли говориш?
- Да. Преди го нямаше.
Ами...
Добрата новина е, че грешиш. Това е фиброзна тъкан.
Сигурен ли сте?
- На сто процента.
Да направим ли сонограма?
Няма нужда.
- Не е ли добре да проверим?
Анджела, наистина мисля, че можеш да се успокоиш.
Все още има риск, нали?
Не са минали пет години. Сам го казахте.
Да, така е, но те уверявам, че си добре.
След онова, което преживя, е нормално да се тревожиш.
Ето. Хапчета ли ще ми предпишете?
Не съм казал такова нещо.
Ходиш ли на сбирките на онази група?
Очите ми не изглеждат добре, като се погледна в огледалото.
Напипах бучка на същото място, където открих рака.
Не изпитвам нужда да го обсъждам с непознати!
Марджи, да назначим сонограма.
- Добре.
Фиброзна тъкан. Гладна ли си?
Не ме гледайте. Вземам списанието.
Не знам.
Какво мислиш?
- Хубава е. За какъв повод?
За каквото там са планирали семейство Бруно във "Версай" другия месец.
Вярно. Тези партита нямат край.
Италианците празнуват всичко.
Трябва да си купувам нов тоалет заради нечие първо причастие.
Мисля да пробвам с приложенията за срещи.
Не те съветвам, Роу. Пълно е с извратеняци.
Трябва да направя нещо.
Не мога, както Франк мило се изрази, да продължавам да късам сърцето на мама.
Роу...
- Писна ми.
Ще си намериш мъж и той ще е страшен късметлия,
а и на мама й е приятно с теб.
Франк говори глупости и те кара да се чувстваш виновна за всичко.
Майната му.
- Точно така.
Не ми обръщай внимание.
Тъп кретен с малка пишка.
Вярно е. Има малка пишка.
Роу!
- Не се шегувам.
Виждала съм ги голи.
На Лео му е нормална, но на Франк прилича на биберон.
Може би...
...затова Ани го напусна.
Не казвай на никого, че съм го казала.
- Няма.
Приятно е да се посмееш с някого.
Нали?
- За разнообразие.
Да.
Отивам за още сос. Никога не дават достатъчно.
Да.
- Ти искаш ли? - Да, моля.
Наглеждай ми...
- Добре.
Биберон.
Слънцето не свети, когато я няма...
Пак ще изпее скапаната песен.
- Стига, моля те, чичо Лео.
Всеки ден цари мрак.
Не, млъкни! Престани!
И знам, знам, знам...
- Недей!
Извадихте късмет.
"Знам" се повтаря 26 пъти.
- Здрасти, Андж.
Ще фрасна малката уличница по долната муцуна.
Какво? Кого?
- Даниел.
Защо? Казала ли е нещо?
- Не, с друго момче е.
Точно пред мен са. Гледам право към тях.
Успокой се.
Може да е приятел, братовчед, нали така?
Мляска се с братовчед си? Звъня на Матю.
Не бива да му казваш.
- Ще му кажа, и то на мига!
Обичаш ли го?
Какво означава това?
- Обичаш ли го?
Нали видя какво се случи с него?
Ако му кажеш за това, пак ще изпадне в онова състояние.
Какво? Да го игнорирам ли?
Андж, слушай, само казвам да изчакаш,
докато го приемат.
Влезе ли в отбора, всичко ще се промени за него.
Всичко.
Това Дани ли е?
Нали закуси, Стикс?
- Да.
Как мина седмицата ти, Даниел?
Доста скучно всъщност.
Не си ли намери забавно занимание?
- Крава. Ето там.
Онова там е крава.
Виждала ли си крава, Дани?
- Сериозно ли, татко?
Имам предвид сред природата тук.
- Да, виждала съм крави.
Сигурно. Изглежда, че доста ходиш наляво-надясно.
Достатъчно, за да съм виждала крава.
Чувал съм, че е вредно за земята, когато пърдят. Кравите.
Да.
Пристигнахме.
Минахме покрай една жп гара. Влакът стига чак до Ню Йорк.
Возила ли си се на влак, Дани?
- Тя не е амиш.
Не, доста е далече от амиш.
Вълнението някак си напира в мен.
- Извинявай, Дани.
Няма нищо. Вълнуващо е. Това място е красиво.
Така е. С тези дървета, нали? Вие вървете напред. Ще ви настигнем.
Извинявай за баща ми...
- Какво?
Как какво? Какво ти става? Ще оплескаш всичко, Андж.
Два часа слушах тази лицемерка.
Целувала се е с някакъв. Какво от това?
И ти се целува със Скоти Амато.
- Пак подхвана старата песен.
Дори не бяхме гаджета тогава.
- Но знаеше, че те харесвам.
И въпреки това се случи, нали?
Забравил съм го.
- Нима?
Защото още говориш за това. Трябва да забравиш.
Трябва да го пуснеш.
Да, точно така. За това става дума, нали?
Всички жени сте такива.
И ти, и Кони, и Патси ги дундуркате.
- Не.
Държите ги у дома, докато навършат 40.
- Не ме сравнявай с тях.
Ти си същата. Седите, говорите си...
Те могат да прекарат целия си живот с децата си.
Аз не мога.
- За какво говориш?
Чакай, Андж.
Върнал ли се е?
- Не.
Какво става?
Аз съм ужасна майка.
- Какво? Не е вярно.
Видях я да се целува с онзи и знаех, че това ще разбие сърцето му,
но...
Но се зарадвах.
Защото така ще си стои у дома и ще имам повече време.
Стига, Андж. Ще прекараш още много време с него.
Няма как да си сигурен. Не се знае, Лео.
Никой не знае. Ти, Роу, Кони и Патси.
Не мога да говоря с тях за това.
Те искат да си говорим за печени зити и за пилешки котлети.
Смея се с тях.
Усмихвам се с тях, но те не знаят,
че макар да се усмихвам, всъщност...
Плачеш.
- ...се страхувам.
Божичко!
Умирам от страх.
Андж?
Слушай, помниш ли...
Помниш ли как след края на химиотерапията д-р Скарпула ни каза...
Погледна ни в лицата
и каза: "Край. Вече нямаш рак".
Помниш ли колко щастливи бяхме, защото го победихме?
Това е чувството, което трябва да съхраниш в себе си.
Не позволявай на тревогата да ти пречи да водиш нормален живот, защото така
все едно не сме го победили.
Да, добре.
Ти можеш да победиш всичко. Ти си най-силната жена, която познавам.
Да влезем вътре.
- Говоря сериозно.
Ако си спретнем юмручен бой, аз ще загубя.
- Да. Да вървим.
Добре, хайде.
Истината е, че ако го приемат, вероятно ще го виждаш по-често,
защото ще идваме на мачовете.
А и ще се прибира всеки уикенд, за да му переш дрехите.
Не умее да се пере сам.
- Да се надяваме.
Размазах ли си грима?
- Не, чудесна си.
Дори не ме погледна.
- Не, но знам.
Как се справя?
- Мисля, че е напрегнат.
Така е. Трябваше да му кажа къде ще седнем.
Ще се справи. Спокойно. Няма какво да направим оттук.
Напротив.
Една специална песен по желание на г-н Лео Русо.
Дай микрофона.
Празнувайте!
Хайде!
Браво!
Направо съм в истерия.
- Аз съм мъртва.
Роза, празнувай!
- Добре.
Разклати дупе!
- Празнувам. - Давай!
Разклати го!
- Дръпни се от мен.
Извинявам се от името на брат си.
Излез на сцената. Покажи му как се прави.
Г-н Пийти!
Ще повърне в колата. Само гледайте.
Дай чашата.
Хайде!
- Благодаря.
Ще купонясваме заедно...
Така и не казах на Матю за мола.
Виждам.
- Да.
Щастлив е, така че...
- Всички сме щастливи, Андж.
Сети се колко се тревожеше за това уплашено хлапе,
а сега отива в колеж.
Прекрасно.
- Хайде, кретен такъв.
Господи!
- Дай да потанцувам до теб.
Извинявай, че се наложи да дойдеш на поредната сбирка.
Няма нищо. Приятно ми е.
И на мен.
Но на мен навсякъде ми е приятно с теб.
"Рексел" ли?
- "Дрексел".
Намира се във Филаделфия.
Красиво място.
Има много дървета.
Звучи чудесно.
- Залата побира 2000.
2000 души.
- Вече го спомена.
Трябва да се връщам.
- Добре.
В кампуса има мексиканска закусвалня.
Здрасти. Ето я и нея.
- Ще сложа край. Тази вечер.
О, не! Тук? Сериозно ли?
Казахте да изчакам пробите. Той успя.
Приеха го. Това трябва да приключи.
Видях ви да танцувате и ми се стори, че припламна искра.
Нищо ли не изпитваш?
- Г-н Русо, моля ви. - Добре.
Разбирам. Сърцето, нали?
Не можем да го управляваме.
Прилича на койот.
Добре, но нека те помоля за нещо.
Би ли изчакала една седмица?
В понеделник се връща в колежа и ако може да запази приятното усещане
от постигнатото да бъде най-важният сред съучениците си,
ако може да го съхрани, то когато ти...
...направиш каквото се налага,
ударът няма да е толкова тежък,
защото ще знае,
че вече е важна личност.
До петък, и край.
Разбира се. Благодаря ти.
Чуй ме, това, което правиш за него,
ще промени живота му необратимо.
Здрасти.
- Тъкмо говорехме за теб.
Разказвах й за онзи път,
когато беше на две и изяде бръмбар.
Защо?
Ела, Лео!
Ето ме.
Искаш ли да се прибереш?
Сега ли?
- Половината мина.
Хубаво.
Достатъчно се измъчи.
- Добре.
Готови ли сте?
Не мисли, че съм го глътнал. Само пълзеше из устата ми.
Гадост.
Накъде караш?
Реших да отидем на нашето местенце.
Написах ти ново стихотворение.
Наистина ли?
- Да.
Не се притеснявай. Няма да го прочета сега.
Още е нескопосано, но мисля, че започвам да се справям по-добре.
Да се преместим ли отзад?
Става ли?
Не е толкова смешно. Не съм със свален панталон.
Дани?
Моля те, не ми се ядосвай.
Какво има?
Недей да ме мразиш.
Да те мразя ли?
Аз те обичам.
Знам.
По дяволите! Знам!
Съжалявам, но...
Не биваше да го правя.
За какво говориш?
- Той се тревожеше за теб.
Дойде у дома и аз просто исках...
Мамка му...
- За кого говориш?
За какво се е тревожел?
- Не биваше да казвам нищо.
Трябва да тръгвам.
- Дани, чакай!
Забрави за това. Забрави за всичко.
Чакай!
Ти си късметлия, Стикс.
Да имаш семейство,
което е толкова загрижено.
Съжалявам.
Никълъс!
Ето така се прави, хора.
Хайде! Говорим за 50 години брак!
Разкършете се като нея. Вито и Елинор, това е за вас!
Да си тръгваме преди лудницата на паркинга.
Ще заведа милейди у дома за чаша чай и чукане.
Божичко!
- Дали ще започне?
Едва ли. Вероятно не и в началото.
Ако полага усилия, ще успее.
Може би не е зле да бутнем някой рушвет.
Пийти!
- Кой ще разбере?
Аз съм негов чичо. Не може ли да изкарам някой долар?
Господи!
Ако Джоуи Боунс не се спре, ще ни убие.
Нямам търпение
всички да отидем на някой мач.
Ще е много забавно. Вие ще дойдете, нали?
Някои хора работят.
Не можеш да се зарадваш на по-успял от теб.
Кой е по-успял от мен?
- Стига, хора.
Успехът на Стикс се отразява на всички ни.
Точно така.
Дами и господа, ще намаля музиката, защото е време за тортата!
Супер. Обичам торти.
Обичам торти.
Винаги съм ги обичал.
- Здрасти, мъжага.
Какво има, Матю?
Дани скъса с мен.
Нали тъкмо се събрахте?
- Да няма биполярно разстройство?
Има друга дума.
- Какво стана, Матю?
Не знам. Разплака се и избяга.
Татко, ходил ли си в дома й?
- Какво?
Какво означава това?
Каза, че татко е говорил с нея у тях.
Не си ходил у тях.
- Не.
Не съм. Защо ще ходя у тях?
Ето какво се случва.
Тя е объркано хлапе.
Измисля си разни неща, за да обясни онова, което не може да обясни.
Това се случва.
- Седни и хапни торта.
Да, хайде, Стикс. Седни.
Аз не искам торта. Дайте я на него.
Тортата е...
- Има череши в средата. - Лео?
Хайде, това е любимата ти торта.
Ленард!
- Какво?
Ходил ли си в дома й?
- Не, вече ви казах.
Знам какво ни каза.
Познавам, когато прикриваш своя издънка.
Аз също.
Защо го казваш? Не виждаш ли, че е разстроен?
Да, виждам.
- Остави го да яде торта.
Точно това се опитваме всички. Да седнем и да се успокоим.
Да поговорим за хубавите неща, които му се случват.
За баскетбола, Филаделфия, кравите.
Лео!
- Какво?
Какво си направил?
- Нищо! Нищо не съм направил!
Татко?
Моля те.
Да, говорих с нея.
Знаех си.
- Млъквай. Чу ли?
За да ти помогна, Стикс.
Какво си направил, Лео?
- Беше много тъжен след раздялата.
Какво си направил?
- Казах й истината.
Че той не може да играе, след като тя го остави,
че рухва.
И я помолих
да остане с него още малко.
- По дяволите! - Какво?
Преструвала се е?
- Не, тя искаше да го направи.
Грижа я е за теб. Не искаше парите. Не искаше нищо.
Пари?
- Мили боже! За бога, Лео!
Сега кой е по-успял, Роу?
- Какво те прихваща?
Да го оставя да заприлича на твоите деца ли?
Искаш да говорим за тях?
- Не.
Не плащам на никого, за да е с тях.
Тя не искаше парите.
- Приключвайте с тортата.
Точно това обяснявам. Искаше да му помогне.
Да потанцуваме туист, хора.
Не искаше пари. Загрижена е за теб.
Това... Не, не си тръгвай, Стикс.
- Остави го на мира. Направи достатъчно.
Какво съм направил? Вкарах го в колеж!
Отвори си очите! Ти го унижи!
И какво? Не получава образование.
И започва директно да работи за теб и за Франк.
Не, опитвам се да му спестя унижение за цял живот!
Само че не това е истинската причина.
Искаш да получи образование или искаш да играе баскетбол?
Баскетболът ще му осигури образование.
- А на теб?
Повече внимание? Повече деца, които скандират името ти?
Не знам.
- Бъди откровен.
Откровен съм.
- Искаш го за себе си!
Ти бъди откровена!
Лично ми каза, че не иска той да успее.
Иска да си стои вкъщи, за да може...
Така. Да върнем любовта тук.
Знам как да го постигна с малко магия.
Лео!
Какви ги вършиш?
- Остави ме на мира.
Ела, фиркан си до козирката. Ще те прибера.
Остави ме! Пусни ме!
- Ще те прибера.
По дяволите!
- Стана неволно.
Дай ми сакото си.
- Какво?
Не, не беше нарочно. Разкарай се.
Дай ми сакото си.
- Какво правиш?
Съблечи го!
- Няма!
Пусни ме!
- Дай ми сакото!
Полудя ли? Стига, Лео! Гърбът ми!
Пусни ме.
- По дяволите!
Пусни ме!
- Престани!
Какво ти става, Лео?
Ти винаги си бил до мен.
Защо не ми позволиш аз да ти помогна веднъж?
Искаш да ми помогнеш ли?
Остави ме на мира.
- Стига. Ела.
За бога, Лео!
Това е единственото ми сако.
Имам оръжие, нещастнико.
Лео?
Боже! Не мога да повярвам.
Тук не обикалят бездомници.
Да.
Сграбчи те, така ли?
Да, заради наркотици.
Какво изобщо правеше тук?
Имах нужда да се поразходя.
Ти си добра жена.
Трябва да дезинфекцираме раната.
Горе имам кислородна вода.
Да се качим ли да я вземем?
Добре.
Подай ми ръката си.
Това Ед ли е?
- Не, за бога! Това е баща ми.
Изглежда мил човек.
Напусна ни, като бях на седем.
Това не е мило.
- Не.
Беше му дотегнало. Не искаше да живее повече тук.
Поне така каза майка ми.
Още пазиш снимката му обаче.
Да.
Предполагам, че времето лекува всичко.
Не се знае.
- Да.
Единственото, което разбрах след смъртта на Ед,
е, че времето, което ти е гарантирано,
е настоящият момент.
Сега се връщам.
Харесах те от самото начало, Лео.
Защо?
Не знам. Различен си.
Имаш сърце.
Имам сърце, но нямам шкафче, нали, Мик?
Какво каза?
Мики...
Той отне шкафчето на Роки.
Даде го на друг боксьор, защото мислеше, че Роки...
...е неудачник.
Ясно.
Съпругата ми беше права.
Нараних цялото си семейство,
само и само...
...да спра да се чувствам като неудачник.
Какво става?
Не съм сигурен.
Знам само,
че не мога да правя секс с теб.
Нищо не сме правили.
Стана интимно, но аз си тръгнах.
О, Пийти...
По дяволите!
Глупаво сако.
Аз...
Спах на тревата.
Не исках да те будя.
- Колко тактично!
Слушай, Стикс.
Предполагам,
че се опитвам да кажа,
че винаги...
Винаги се мъча да правя най-доброто за теб.
Ще закуся после, мамо.
- Но не и този път.
Тоест...
За да бъда откровен пред себе си,
много от нещата
направих
заради себе си.
И ти беше прав, когато каза, че не знам...
Никой не е разбивал сърцето ми.
Не знаех какво изпитваш.
Знам само едно нещо, което е подобно.
Знам какво е първата любов.
Майчце!
Да изгубиш нея?
Аз извадих късмет, Стикс.
Голям късмет.
Обещавам ти, че един ден и ти ще извадиш късмет.
Все едно...
Надявам се да можеш да ми простиш.
Още не.
Добре.
Няма да уча в онзи колеж.
Добре.
По график приключваме на 25-и.
Колко бързо искаш да действам?
Цялата ми бригада работи денонощно.
Ние сме я будели сутрин.
- Защо е вкиснала така?
Не мисля, че е лично. Просто е малко самотна, това е.
Така ли мислиш?
Здравей.
- Здрасти.
Да.
- Ето твоите.
Татко иска веднага да отида в дъскорезницата.
Добре. Пийти?
Слушай.
Дължа ти...
Забрави го, откачалник. Беше пиян. Сборихме се в саксиите. Приключи.
Добре. Благодаря. Нали не те нараних?
Държах лед на коляното си и вадих глина от задника си, но съм добре.
Аз хубаво те подредих обаче.
Открих тениската, която мислеше, че си изгубил.
Благодаря.
Помниш ли, когато си обръснах главата?
Беше в този ден.
Ти имаше турнир. Баща ти каза, че трябва да присъства.
Каза ми да изчакам, но бях започнала с химиотерапията
и косата ми вече падаше на снопове.
Исках да приключа с това,
затова отидох сама до фризьорския салон и я обръснаха с машинка.
Естествено, дамите в салона
повтаряха колко добре изглеждам,
колко е хубава формата на главата ми.
Бяха длъжни да го кажат.
Аз не исках да го чувам от тях.
Исках да разбера мнението на баща ти, на моя съпруг.
Изпратих му снимка.
Той какво каза?
Каза, че приличам на мутант.
Мислел, че така ще ме разсмее, че ще се почувствам по-добре.
Случи се в този ден.
Понякога постъпва адски глупаво.
Започваме в 7 ч.
- Да. Извинявай.
Имах да свърша някои неща у дома.
Да, сигурен съм.
Снощи наговорих разни неща на теб и на Франк...
Да ги забравим.
Искам само да знаеш, че...
Ще ме караш да повтарям ли?
Не.
Няма.
Добре.
Той ще замине ли?
Не.
Ти приемаш ли го?
Нямам избор.
Така е.
Има късмет, че си негов баща.
Благодаря, татко.
Здрасти.
Махаме се оттук, скъпи!
По дяволите!
Здравей.
Здрасти.
Минавах оттук и...
Ще трябва да си купиш нещо.
Ще взема пакетче дъвки.
Добре. Долар и 75 цента.
"Сочен плод".
- Класика.
Аз...
Реших, че може да срещнеш някого,
да разбереш впоследствие, но...
Няма да ходя във Филаделфия.
Мамка му!
- Недей. Моля те, не се обвинявай.
Затова дойдох.
Истината е,
че май никога не съм го искал.
Реших да потърся своето си...
...нещо.
Нещо за себе си.
Ти ми го показа.
Виж, взе си дъвките.
Ако няма да ядеш...
- Армън, не сега!
Всеки ден бера ядове с това момиче.
Какво казваше?
Исках да ти благодаря.
Ами...
Пак заповядай.
Кога заминаваш?
След две седмици.
Да.
Четири хиляди километра.
Страхуваш ли се?
Всеки се страхува, Стикс.
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ПО-КЪСНО
Дами и господа, бурни ръкопляскания за новопокръстената
малка Изабела!
Сладка е.
Панделката е накриво.
- Не тичай. Ти си баба.
Панделката е накриво. Момент. Закрива окото й.
На нея й харесва.
- Разплака я.
Не е вярно.
- Вярно е. - Стига, усмихнете се.
Сватбата им не беше ли съвсем скоро?
- Преди пет месеца.
Какво означава това?
- Нищо хубаво.
Защо всички са седнали? Хайде, да купонясваме!
Сериозно ли?
Боже! Този тип е гола вода.
Не може да крещиш така. Нужен е такт.
Скъпи, никой не е на твоето ниво, но днес не си на работа.
Права си.
Да се поразкършим и да помогнем на хлапето.
Хайде.
- Ела.
Скоро ще върна дъщеря ви, добри господине.
Не чупете нищо.
Идвам.
"Добри господине".
- "Да се поразкършим".
Млъкнете.
- Стига, татко.
Този тип е палячо, пълен загубеняк.
Будалкаме се с леля Роу.
Тя е щастлива, така че млъквайте.
- Франк, остави на мен.
Какво правиш?
- Проявете уважение.
Сакото ми е ново.
- Трябва да тръгвам.
Поздравете ги от мен.
Къде отиваш?
- Казах ти, че имам работа, татко.
В седем часа в понеделник. Ще ни доставят дървен материал.
Добре.
- Не закъснявай.
Кога съм закъснявал?
Всеки ден.
До скоро.
- Чао.
Чао.
Отвори вратата.
Всички ли са имали рак?
Не, има всякакви сбирки. На алкохолици, на наркомани.
Моята група беше за рак.
- Много хора.
Да. Какво каза на другите?
- Казах, че имаш конюнктивит.
Казах ти да кажеш, че имам температура.
Знам. Исках да го кажа, но от устата ми излезе "конюнктивит".
Е, все едно.
Какво правите вътре? Само си говорите ли?
Да.
Дали ще помогне?
- Може би.
Радвам се.
По дяволите! Да потегляме.
ОБЩИНСКИ КОЛЕЖ
Знаех си, че е от тази страна.
Откъде да знам? Не сме идвали досега.
Извинете? Това ли е малката зала?
Да.
- Благодаря.
Закъсняхме.
- Не обвинявай мен.
Не те обвинявам. Само казвам, че вината е твоя.
Виждаш ли? Празно е. Страшно неориентиран си.
Би ли престанала? Той каза да минем оттук.
Не знаеш дали е говорел за тази зала.
- Никой не знае.
Надигаме глас и пеем.
Изправяме се на крака и танцуваме.
Това е красотата и величието на един инструмент
в ръцете на вълшебник.
Истината е акустична, съвършена,
като балада, като тембър, като каданс, като симфония и дъх.
Затова слушайте.
Слушайте между тези стени,
защото музиката никога не спира да звучи.
Маршал Дейвис Джоунс.
Аз не...
- Да, и аз.
Благодаря, че се върнахте там, откъдето тръгнахте.
Не завиждам на следващия,
но няма как.
Ще изпратим младо агне на заколение.
За първи път на нашата сцена
Матю Русо ще рецитира творба, която нарича "Арената".
Давай, Матю!
Не биваше да идваме.
"Как изглежда?
Винаги съм искал да знам.
Как изглежда това нещо?
Нещото, което не ми позволява да дишам,
не ми позволява да си тръгна,
не ми позволява дори да говоря.
Няма как да го видиш обаче.
Като Невидимия.
Виждаш го единствено,
когато облече костюм.
Нещото облича костюм единствено
на арената."
Това е заглавието.
"Това правя всеки ден. Излизам на арената и го виждам.
Страха.
И се борим
здраво.
Най-често губя.
Но няма нищо.
Вече знам как изглежда.
И всеки път, щом излезе на арената,
и аз излизам там.
И един ден
ще им разкатая фамилиите.
Ще ги смачкам."
Да.
- Точно така.
"Той ще ме спъне и ще ме сграбчи, за да не падне."
Давай.
"Ще ме придърпа и ще прошепне в ухото ми:
"Няма да има преиграване.
Няма да има преиграване".
Обичам те, Матю!
Коя е тази уличница?
НЯКЪДЕ В КУИНС
ЗА МАМА ЛИПСВАШ НИ
Превод на субтитрите: Teodora Tsoneva