Good Omens - 02x02 (2023) Свали субтитрите
Трябва да знаеш защо ще умреш.
Бог те изостави.
Бог, която твърди, че те обича,
която настоява да Я почиташ, реши, че заслужаваш унищожение.
Лош късмет.
Ще започваме ли?
Земята Уц
Спри ръката си, демоне!
Презрян инструмент на Сатаната! В името на Бог!
Махни се!
Това си ти. Леле...
Не сме се виждали от...
От потопа насам?
- Да.
Съжалявам за това.
- Няма проблем.
Боже. Докъде бях стигнал?
"Махни се".
- Да, да. Махни се, зло изчадие!
В името на Всемогъщата, заповядвам ти, махни се!
Няма.
- Няма ли?
Няма. Имам разрешително.
- Разрешително ли? От кого?
От Бог.
Виж, нямам нищо против шегите...
- Не, не, не, няма шега.
Тези кози са на Йов, нали?
- Да, на Йов са.
А Йов е любимец на Бог, затова...
Да обобщя?
"Сатаната и дяволските му слуги
може да унищожат всяко притежание на Йов.
Прегръдки и целувки. Бог."
- Не. Това е абсурдно!
Йов е добър и праведен човек. Истински сладур.
Аз съм демон. Може и да лъжа.
Хайде да проверим.
Май не лъжа.
"Подпечатано от нас с ръка и копито. Амин!"
Няма проблем!
- Боже!
Какво е направил?
- Йов ли? Нищо.
Той е най-добрият човек на света. Затова е идеален за облога.
Облог ли има?
- Да.
Бог говореше колко е праведен Йов и колко Йов обича Бог.
А Сатаната отбеляза...
- Сатаната...
Да. Каза, че това е, защото Бог е много мила с него.
Накратко, Бог дава на Сатаната да унищожи всичко, което Йов има.
Тогава ще видим.
Значи само земните му притежания.
- Именно. Нищо важно.
Само фермата му, камилите му, козите му,
воловете му, децата му, гъските...
- Какво?
Гъските му. Знаеш - големи зли патици.
Децата му?
Ясно. Значи няма проблема.
- Разбира се.
Никога не се съмнявай в Божия план, Азирафел.
Разбира се, разбира се. И щом изпитанието на Йов приключи,
всичко ще му бъде върнато?
- Ще е дори по-добре.
Бог ще му върне всичко двойно.
- Слава Богу.
Двойно повече волове, кози, деца...
- Двойно повече деца?
Разбира се. Колко деца има сега? Три?
Ще получи шест.
- По-скоро седем.
Знаете, че Бог харесва седмици.
- Да.
Само че... Ами Ситис е на петдесет и осем.
Не знам доколко сте запознати с процеса на раждане при човеците.
Доста съм запознат.
Лично видях първото човешко раждане.
- Разбира се.
Но пък раждането на Ева не е съвсем типично...
Такова... Както и да е. Питах само за едно.
Сигурни ли сме, че Ситис ще иска да роди още четири пъти?
Още седем пъти.
- Нали вече има три деца и...
Да, но те ще са мъртви. Слушай внимателно.
Няма ли да им върнем децата?
- Няма, разбира се.
Ще им дадем нови.
- Мисля, че те си харесват старите.
А ако ги убием...
- Азирафел.
Ние сме добрите. Ясно ли е? Не убиваме никого.
Просто няма да попречим на изчадията от Ада.
Само че те си решават какво да правят.
Лондон В настоящето
Какво идва след "К"?
Стресна ме.
- Това хубаво ли е?
Не те видях.
- Ясно.
Може да издаваш звук, докато се движиш.
Да.
- След "К" е "Л".
Но какво точно правиш?
Реших да подредя книгите по азбучен ред.
Според името на автора?
- Какво е "автора"?
Не, подреждах ги според първата буква от първото изречение.
Но никой няма да... Добра идея. Благодаря, Джим. Действай.
Ще издавам звук, докато се движа.
- Добре.
Не такъв звук.
Нито такъв.
С всеки ден сближаваме се ние.
От влакче в лунапарка по-бързо се движим.
Любов като твоята ще стигне до мен...
Какво пееш?
- Пея ли?
Май пея. Може би съм си измислил нещо.
"Беше най-хубавото време, беше най-лошото време."
Това отива в "Т"
Имаме проблем.
- Очевидно.
Бивш демон, мразен от Рая, ненавиждан от Ада.
Как ще се справи нашият герой?
Подиграваш ли ми се?
- Щеше ли да се усетиш?
Нещо против да вляза?
Гавраил е изчезнал.
- Чух.
Говорих с Велзевул. Вярваме, че Азирафел има нещо общо.
Не звучи особено вероятно.
- Снощи се е случило могъщо чудо.
Само най-могъщият архангел би могъл да го направи.
Случило се е близо до книжарницата му.
Да не би да не знаеш причината?
Откъде знаеш, че не съм го направил аз?
Помогни ни и ще ти бъдем благодарни.
Иначе в Рая няма да те харесват,
а от Ада ще те преследват, за да те елиминират.
Нали разбираш, че те заплашвам?
Глава 2: Следа
ДОБРИ ПОЛИЧБИ
Маги! Ти разбираш от музика.
Какво можеш да ми кажеш за песен, която звучи така...
С всеки ден сближаваме се ние.
Любов като твоята ще стигне до мен...
Плачеш.
- Не е вярно.
Наистина ли мислиш така?
- Знам, че плача.
Просто така се казва.
- Разбира се.
Тогава може ли да попитам защо не плачеш?
Определено не плача заради нея.
Разбира се.
- Искам да кажа, да.
Трябваха ми месеци да събера смелост да й занеса плоча.
А после се оказахме заключени в кафенето снощи.
Аз напълно се изложих, а тя вече си има приятелка!
Но, като изключим това, мисля, че съм влюбена.
Но тя ме мрази и...
Какво ще правя?
Може ли по-късно да ти помогна? Точно сега нямам чудеса.
Да, няма проблем.
Обреченият ми любовен живот не е ваша работа.
Песента е "Всеки ден" на Бъди Холи и Норман Пети.
Излиза в сингъла "Пеги Сю" от лейбъла "Корал" през 1957-а.
Прекрасно. Имаш ли копие?
- Имам твърде много.
Има една кръчма в Единбург.
Изпращам им плочи за джубокса, а те ми връщат "Всеки ден".
Казват, че всяка плоча, която пускат, се превръща в тази песен.
Това е откачено, но пък те са шотландци.
Ето.
"Възкресителят". "Козя порта" 66, Единбург.
Не. Това изобщо не е хубаво.
- Кое?
Тук са. Не ги ли усещаш?
- Кой е тук?
А той е там съвсем сам.
Не ви очаквах тук.
- Азирафел.
Знаеш защо сме тук. Търсим...
- Здравейте! Аз съм Джим!
Накратко от "Джеймс", но не е нужно все да го казвам.
Аз съм помощник-продавач.
- Гавраил.
Къде е Гавраил?
- Гавраил?
Понякога мен ме наричат така.
Да поговорим вътре?
- Да!
Разбира се.
Бихте ли желали да влезете?
Ура! Време е за продажба на книги!
Джим, остави хората на спокойствие. Не искат книги.
Защото не са ги опитали. Книгите са хубави. Ще ви покажа.
Да не мислеше, че няма да видим струята?
Струята ли? Каква струя?
- Огромна струя чудеса.
Снощи. От този магазин. Почти двайсет и пет лазария.
Не ми казвай, че ти си го направил.
- Ами предполагам...
Може и да съм направил чудо.
За какво е това чудо? Нещо толкова могъщо сигурно е важно.
От меките стават хубави ветрила.
- Беше...
Такова... Беше за любов! Да!
Виждате ли...
Маги, която притежава магазина за плочи,
се е влюбила.
Така правят човеците. Влюбена е в Нина от кафенето.
Само че... Нина не я обича.
А Маги е моя наемателка.
Затова... Затова направих голямо чудо.
За да се погрижа тя и Нина...
Да се влюбят.
Получи ли се?
- Да, да! Проработи идеално!
Сега са лудо влюбени.
Значи чудото няма нищо общо с изчезването на Гавраил.
Гавраил?
Споменахте, че търсите Гавраил.
Така ли?
- Да.
А с големите можете да убивате мухи.
Знам какво си мислите, но няма проблем.
Хубавото е, че никога не се получава.
Ние...
Ние познаваме ли се?
- Да.
Познавате ме. Аз съм помощник-продавач.
Отворих вратата за вас.
Утре ще изпратя някого да потвърди и опише чудото.
Ще те следим внимателно, Азирафел.
Много професионално.
Ами аз? Няма ли да следите и мен?
Изглеждаха мили.
С всеки ден сближаваме се ние...
Мръсното магаре
Отиваме на кръчма.
Ти никога не ходиш на кръчма!
- В момента сме в кръчма.
Какво му е на кафенето?
- Именно.
Искам шери. Голямо.
Голяма чаша "Талискър". И шери за приятелката ми.
Господин Фел!
- Здравейте.
Браун от "Светът на килимите".
Срещнахме се на сбирка на Асоциацията на магазинерите.
Разбира се.
- Тогава казахте,
че с радост бихте били домакин на месечна сбирка.
Така ли?
- Но когато дойда, все е затворено.
Ако бях суеверен, щях да го приема лично.
Така ли?
- Да.
Трябва да обсъдим събирането на боклук и кампанията за осветление...
Боя се, че...
- Шери за теб.
Уиски за мен. Здрасти.
Господин Фел каза, че няма търпение да организира сбирка.
Удивително.
- Ще ви изпратя подробности.
В четвъртък след затварянето.
Затова не ходя по кръчми.
- Идеята беше твоя.
Излезе нещо спешно.
- Да. Снощното чудо.
Не може да говорим в кафенето.
Защо?
- Заради жената там.
Казва се Нина. Маги от магазина за плочи
си пада по нея, а не знае как да я ухажва.
Имаме истински проблем и той е в книжарницата ти!
Същият проблем.
Чудото ни с Гавраил е вдигнало тревога в Рая.
Подозират нещо, затова им казах, че съм направил чудо за Нина и Маги.
Защо?
- Не се сетих за друго.
Повярваха ли ти?
- Ще изпратят някого да провери.
Направи чудо, Нина се влюбва в Маги, готово.
Чудесата не работят така.
- Какво предлагаш?
Предлагам да го нагласим.
Нина и Маги да се влюбят. Край на подозренията.
Искаш внезапна дъждовна буря
да ги накара да се скрият заедно под някой навес?
Двете се поглеждат в очите и осъзнават, че са една за друга?
Не звучи много вероятно.
- Не, не, не.
Ако човеците се намокрят и се погледнат в очите, ще стане.
Гледах го в един филм на Ричард Къртис.
Ако ще използваме произведения на изкуството,
да го направим както трябва.
- Моля?
Помниш ли Джейн Остин?
- Да.
Как бих могъл да я забравя?
Планира обира на "Диаманти Клеркънуел" през 1810-а.
Контрабандистка на бренди. Шпионка. Страхотна.
Пишеше романи.
Джейн? Остин?
- Да!
Това е странно. Романи?
- Да. Много добри.
Брей. Просто съм изненадан. А си мислех, че я познавам.
Тя пишеше за разни неща.
- Ами...
За балове.
Хора се събират, танцуват формално
и осъзнават, че са се разбирали погрешно
и че всъщност се обичат.
Това съвсем не звучи вероятно.
- Но се получава всеки път.
Има и още нещо. Ще ти покажа плочата.
Мисля, че това може да е Следа.
- Не разбирам. Ще правя ли буря?
Ела! Ще ти покажа Следата!
Само не я наричай "Следа".
Тя е Следа.
- Не произнасяй главната буква.
Тази сутрин Гавраил изпя песен.
- Какво?
Чувал ли си това: "С всеки ден сближаваме се ние"?
Не.
- Той пееше това. Човешка песен.
С нея е свързана истинска мистерия. Това е Следата! Да.
Не казвай нищо.
Джейн Остин. Значи е писала и книги.
Човеци... Никога няма да ви разбера.
Джим. Кажи ми какво знаеш.
Добре. "Какво знаеш".
Питам те кое е първото нещо, което си спомняш?
Спомням си, че изпях песен сутринта.
- Но къде я чу?
Чух я сутринта. Излезе от устата ми.
Спомням си и тримата добряци, които бяха в книжарницата сега.
Спомняш ли си ги?
- Да. Бяха в книжарницата сега.
Можеш и повече. Хайде, мисли!
Мисли с всички сили! Кое е първото, което си спомняш?
Спомням си общото ликуване на утринните звезди,
когато всички Божии синове възклицаваха от радост.
Да! Да, да! Точно така!
- Не...
Продължавай.
- Не мога.
Можеш.
- Не! Не мога да си спомням това!
Главата ми вече не е достатъчно голяма.
Да, разбирам.
Джим, съжалявам. Ти се справи добре.
Почини си.
Шефката ти е каза същото на Йов, помниш ли?
Определено помня.
Децата ми?
Наоколо ли са? Трябват ми за едно нещо.
Не съм сигурен. Ситис знае.
Съжалявам. Идваш в лош момент.
Ами да, виждам. Какво е станало?
Бог се отказа от мен и ме остави на демоните.
Леле! Сигурно си бесен!
- Горя от гняв.
Разбира се. Беше така отдаден на Бог.
Не съм ядосан на Бог, а на себе си.
Така ли? Какво си направил?
- Не знам.
Колко ли съм затънал в грях, че не само съм заслужил това,
но даже не знам защо.
- Сега пък какво има?
Ситис, скъпа, този господин търси децата.
Защо? Кой си ти?
- Стар приятел. Нося утеха.
Какъв стар приятел?
- Ти ми кажи.
Вилдад Савхеец?
Разбира се. Децата.
Къде са?
- Не сега, Вилдад Савхеец.
Малко сме заети с гнева Божи.
- Ами да...
Затова трябва някой да види децата.
Не. Бог не би го направил.
- Сигурна ли си?
Не са направили нищо. Невинни са.
- И козите бяха невинни.
Хубава квартирка.
Много жалко...
- Кроули!
Не е нужно да унищожаваш децата на Йов.
Преди мислеше, че не мога да унищожа козите му.
Да, и сбърках.
Технически можеш, но...
- Тогава технически ще го направя.
Но не е нужно. Това е важното.
Хубавото на това да си демон е, че правиш каквото си искаш.
Май ми завиждаш, ангел.
- Не е така.
Аз правя каквото Бог поиска.
Бог иска невинни деца да умрат заради облог със Сатаната.
Не... Не мисля...
Не мисля, че Бог го иска.
- Ами...
Не мисля и че ти го искаш.
- Ти откъде знаеш какво искам аз?
Познавам те.
- Не ме познаваш.
Познавам ангела, който беше.
- Вече не съм този ангел.
Тогава... Тогава ми кажи, че искаш да го направиш.
Погледни ме в очите и ми го кажи.
Искам го.
Копнея да унищожа невинните деца на Йов,
точно както унищожих невинните му кози.
Дано Бог ти прости.
Е?
Спри да се хилиш.
- Не се хиля.
Това не значи, че сме на една страна.
Разбира се...
Временно не сме на различни страни.
- Точно така.
Не бойте се!
Аз съм ангел Господен!
Донесе ли виното, за което баща ми се помоли?
За празника.
- Ами... Не.
Не нося вино, дете. Нося...
- Енон!
Какво?
- Ангелите са тук.
Но не са обичайните. И не носят вино.
Тогава отивайте да го донесете.
Изглежда мил.
Нося предупреждение!
Сатаната е изпратил демон да ви унищожи!
Тази вечер!
- Глупости. Не би посмял.
Моля? Сатаната ли не би посмял?
- Точно така.
Аз съм Кезия, дъщеря на Йов.
- Аз съм Енон, син на Йов.
А аз съм Емима. Направих това гърне.
- Вярно е.
А и е дъщеря на Йов.
- Нали знаете кой е Йов?
Буквално любимият човек на Бог.
- Знам кои сте.
Ти си странен ангел.
- Нали?
Демон ли си?
- Бива си я.
Да, технически той е демон.
Именно. Изпратен съм да ви унищожа!
Готови ли сте?
Каза, че няма да го направиш.
- Аз съм демон! Излъгах!
Не можеш ли да ни спасиш?
Боя се, че не мога. Виждате ли, той има разрешително.
Но не се страхувайте. В безопасност сте.
Сигурен ли си, ангел?
- Да. Напълно съм сигурен.
Какво стана? В избата сме.
- Знаех си!
Вятър, предполагам. Това е планът на Сатаната.
Могъщ вятър от пустинята, който да срине къщата върху тях.
Ти си цял гений, а?
Всъщност мисля, че е много умно да ни вкараш в избата.
Някой ще ми каже ли какво...
Какво му направи?
- Това.
Може ли аз да съм син гущер?
Няма нужда. Още не си ме ядосала.
- Но може ли?
Добре...
Подраняват.
Ами... Може да се настаним удобно.
Човешко вино ли пиеш?
Това е източникът на пиянството.
- Нали?
От много обещаваща винарна е.
Хубаво, не пиеш.
Но опитай храната. С храна не можеш да се напиеш.
Хайде. Хапни си волско ребърце.
Да ме изкушиш ли се опитваш?
Ангелите не се поддават на изкушения, нали?
Никак даже.
- Значи можеш да опиташ храната.
Леле...
Наздраве.
Стига де! Поне донякъде си на наша страна.
Абсолютно невярно.
- Не си и на страната на Ада.
Оправям се с Ада, доколкото мога.
А на чия страна си тогава?
- На своята.
Леле... Това звучи...
- Какво?
Самотно.
- Моля? Не, не съм самотен.
А ти на чия страна си?
На страната на Бог, разбира се!
- Така ли?
Нали точно Бог иска да убия децата?
Да. Но...
- Да.
И с мен се започна така.
Ще се видим в Ада.
На следващия ден
Боже!
- Богохулстваш, ангел.
Не го очаквах от теб.
- Не, гледай!
Боже!
Йов, ако имаш въпроси към мен, и аз имам въпроси към теб.
Знаеш ли как създадох Земята?
Къде беше, когато положих основите на Земята, Йов?
Къде беше, когато утринните звезди ликуваха,
а всички Божии синове възклицаваха от радост?
Да не би Бог...
- Така мисля.
... да му говори?
Той надали получава отговори.
- Не.
Но може да зададе въпроси...
Знаеш ли правилата на Небесата? Ти ли постави съзвездия в небето?
Можеш ли да изпратиш светкавици и ги да накараш да се върнат при теб?
Даде ли крила на пауните, Йов? Научи ли щраусите да тичат?
Какво ти каза Бог?
- Не... Не съм сигурен.
Не разбрах много. Беше твърде чудно за мен.
Стана дума за щрауси.
Щрауси?
- И китове.
Бог се гордее с китовете.
Скъса се да обяснява колко са невероятни.
Значи обяснява?
Мисля, че Бог искаше да каже това:
"Ако искаш отговори,
ела пак, когато можеш да направиш кит".
А децата? Бог спомена ли децата?
Не.
- Не.
Добродетелни Йов, ти издържа изпитанието на Бог.
Приготви се за награда. Загуби триста овце.
Бог ти дава шестстотин.
Съжалявам. Съжалявам.
Какво ще кажеш?
- "Благодаря"?
Не благодари на мен, а на Бог!
- Значи да благодаря на Бог за овце?
Ами децата ни?
- Да, да, да.
Тъкмо щях да стигна до тях. Ето!
Вашите деца са напълно мъртви,
но Бог ви позволява да заченете седем нови деца!
Значи децата ни са мъртви?
- Да.
Обичах децата си!
- Не искам нови деца.
Ако децата ми са мъртви, ще прокълна Бог и...
Чакайте, чакайте, чакайте! Това никога не свършва добре.
Помните ли ме? Вилдад Савхеец.
- Кой е този?
Казва, че е Вилдад Савхеец.
Това съм аз. Вилдад Савхеец.
Трябват ли ви обувки?
Разбира се, "Савхеец" означава, че е от Савхея.
Да.
- Точно така.
Но пък съм и изключително добър обущар.
Какво, в Савхея не носят ли обувки?
Да, би било от огромна полза,
ако се окажеш експерт по човешко раждане.
Значи днес е щастливият ви ден!
Обущарство и акушерство!
Двете страсти на Вилдад Савхеец. Какъв е проблемът?
Ами Ситис научи, че ще роди още много деца.
Леле! Да започваме! Ситис, не се срамувай.
Аз съм професионален обущар акушерка.
А и ангелите със сигурност са виждали всичко.
Да, всъщност, Гавраил лично е виждал
раждане в Райската градина.
Така ли? Леле!
Тогава по-добре да внимавам, щом ще ме гледа експерт.
Прави точно каквото ти казвам. Вярвай ми.
Сега, добра ми жено, обърни се към мъжа си.
Бръкни под дрехата му.
По-високо. Малко по-високо.
Точно така! Издърпай три от ребрата му.
Да. Ребра. Спокойно.
Това е част от процеса. Виждал съм го.
За да завършим процеса - проста прегръдка.
Мамо!
Но... Не са бебета.
- Много ясно.
Ева беше ли бебе?
- Беше ли?
Не. Всякакви размери са възможни.
- Енон, момчето ми!
Енон?
- Не, не, не.
Енон го няма вече, Йов.
- Това е новият ти син.
Но това е...
- Чудо.
Чудо е, че новият ни син прилича толкова много на предишния.
Но това е...
- Не, Йов. Гледай.
Това не е Енон. Това е ново дете.
Това... Това са нови деца.
Права си! Това не е Енон.
- Глупости.
Азирафел, това децата, обещани от Бог, ли са?
Така изглежда.
- Би трябвало да са.
Но явно са предишните му деца.
Азирафел, кои са те?
Това са...
Това са новите деца на Йов.
Давам думата си на ангел.
Значи няма проблем. Защо не каза по-рано?
Поздравления!
Кроули?
- Той излезе.
Знаеш ли, някога ти беше...
Беше отвратителен. Наистина отвратителен.
Сега отвратителен ли съм?
- Не знам.
Надявам се, че не си.
Прекрасно.
"Възкресителят" Единбург, "Козя порта" 66
Ти си този от вчера. Удареният от светкавица.
Не беше толкова страшно.
- Шест шота еспресо в една чаша.
Тъп въпрос, но какво мислиш за внезапния дъжд?
Да, наистина е тъп въпрос.
Ако се случи внезапен проливен дъжд,
има ли вероятност да се скриеш под навес?
Леле... Все едно си видял в душата ми.
Това ми е дарба. Например...
Мажи? Не. Абсурд. Определено.
Просто приятелки сме. Даже това не сме. Едва се познаваме.
Заключихме се в кафенето, като спря токът. Приятелката ми се ядоса.
Не беше приятно. Това е.
Ясно.
Да те закарам?
- Не, благодаря.
Опитвах се да ти кажа за това. Моята Следа.
"Възкресителят".
- Кръчма. Има джубокс.
Тази плоча е била в джубокса.
- И?
Само че не е била в джубокса.
Каквото и да искат клиентите на кръчмата да слушат,
накрая плочата се превръща в това.
Може да се каже, че това е чудо.
Затова си помислих да отида лично там
и да разследвам.
Хубаво. Кога тръгва влакът ти?
- Мислех да отида с колата.
С коя кола?
- С нашата кола.
Нямаме кола.
- Имаме, разбира се.
Прекрасна е, нали?
- Бентлито е мое.
Технически - да, както книжарницата технически е моя.
Но я използваме често, нали?
- Не може да караш бентлито ми.
Мога! Имам книжка. Изкарах изпита преди 90 години.
А тогава даже не искаха изпит.
- Не.
Спокойно. Ще бъда много внимателен.
- Не!
А докато ме няма, ти ще наглеждаш книжарницата.
И Гавраил. Нали така?
"Беше денят, когато баба ми експлодира."
"Беше истина, призната навсякъде,
че един необвързан богат мъж би трябвало да си търси съпруга".
Каквото и да е това.
В началото Беше хубав ден. Всичките бяха така.
"Беше хубав ден." Така е по-добре.
Да. Помислих си, че може да те изпратят.
Ами...
Готов съм да тръгна.
- Къде ще отидеш?
В Ада.
Няма да те водя в Ада, ангел.
Защо?
- Не мисля, че там ще ти хареса.
Трябва да ме заведеш там.
Сега съм като теб. Демон.
Извинявай.
За демон ли се мислиш?
С къдравата косичка и...
- Аз съм паднал ангел!
Излъгах, за да се противопоставя на волята Божия.
Ами да, излъга, но...
Няма да кажа на никого. А ти?
Тогава няма нужда нищо да се променя, нали?
Но какво съм аз?
Ти си просто ангел, който се оправя с Рая,
доколкото може.
Звучи...
Самотно?
Така е.
- Но ти каза, че не е самотно.
Аз съм демон. Излъгах.
Превод: Tigermaster