Attention, les enfants regardent (1978) Свали субтитрите
Виждаш ли я? – Не.
Летисия...
Летисия!
Извинявай, че ти се развиках.
Ще се върнеш ли в къщата с мен?
Нали няма да останеш тук цял ден?
Хайде, ела при нас. Ще гледаме телевизия
Ще видиш Казимир. Идваш ли?
ВНИМАНИЕ, ДЕЦАТА ГЛЕДАТ (1978)
Добър ден. – Здравейте.
До горе ли? – Не. Чакайте.
За 45 франка. – Само за 45?
И внимавайте да не ги надвишите. Бюджетът ми е ограничен.
Как се стига до там?
Не ходим там. Частен имот е. – А, добре.
Благодаря. Задръжте рестото. Приятен ден.
Благодаря. – Чао.
Господинът умря ли? – Не виждаш ли, че още мърда?
Мъртъв е. – Не е мъртъв.
Мъртъв е. – Млъкни, че не чувам.
Нищо не се чува, защото не говорят.
Авокадо, имаш ли нещо против да си преместиш големия задник?
Не е голям. – Не е колкото твоя, но е голям.
По дяволите, пречиш ни да гледаме! – Не е голям, но не изглежда добре.
Кое? – Задникът на Авокадото.
Обзалагам се, че ще успее. – Ти си луд. Полицията винаги печели.
Не е задължително. – Вечерята е готова.
Време е за ядене. Трябва да ядете.
Какво казва? – Че трябва да ядем.
Защо не говори френски като нас?
Разбрахте ли ме? Да или не? Време е за ядене.
Казах, че е време за ядене! – И ние можем да се ядосаме.
Веднага идвайте да ядете! – Видя ли? Какво ти казах?
Да, но те не знаят къде са скрили парите.
Добре, ще ядете студена вечеря.
Виждате ли, когато иска, може да говори на френски.
ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ
Добър вечер, госпожице. – Добър вечер, Льогранж. Как сте?
Добре. Как са г-н и г-жа Латур?
Още са в Дъблин. Филмът закъснява с осем дни.
Кажете им да не се тревожат за децата. – Ще го направя. Благодаря.
Идеалната секретарка идва да ни провери.
Истинска Мери Попинз. – Мери Попинз ли? Къде е?
Добър вечер, деца – Добър вечер, г-це Милар.
Може да ви е странно, но обичам да ме гледат, когато говоря.
Това не е Мери Попинз. Това е секретарят на татко.
Секретарка, Летисия. – Секретарка.
След 19:00 ч. може да гледаме телевизия.
Днес говорих с родителите ви. Майка ти се тревожи да не изгориш
И, Марк, не забравяй за диетата.
Кой е Марк? – Буцата.
Тогава защо го нарича Марк? – Защото така се казва.
Така, знаете, че трябва да правите всичко,
което ви казва испанката. – Но ние не я разбираме какво казва.
Все пак го направете. – Какво казват?
Че нищо не разбират. Отивам в кухнята.
Ядеш от грешната чиния.
Плюй! Не може да ядеш пържени картофи. Вредни са за теб. Плюй!
Лайна ли имаш в ушите си? Хайде, плюй!
Отвратителни сте. – За твое добро е.
За доброто на задника ми. – Точно заради него.
Хей, вижте Авокадото!
Господи, какво е облякла? Уличница!
Защо е облечена така? – Когато пораснеш, ще ти кажа.
Не разбирам защо. – Защото още си малък.
Хайде, кажи ми! – Разкарай се!
Замък ли рисуваш? – Да, утре ще го направя от пясък.
Може да ми помогнеш, ако искаш. – Добре.
Гадост. Голямо лизане пада.
Ще ми обясниш ли? – Не!
Звънеца!
Татко ли е? – Бих се изненадала.
Отиди да видиш кой е. Побързай!
Кой беше? – Не видях никого.
Кой беше? – Нямаше никой.
Пак започва.
Хей, луда ли си? – Още е рано!
Времето за телевизия свърши! Време е за лягане!
Край на телевизията! – По леглата!
Може да гледаме до 22:00 ч. – Дай ключа.
Вземи й го. – Дай ключа!
Нямате право да ни удряте! – Не може да удряш Буцата!
По леглата! – Мамка му, уличница!
Може да кажеш "мамка му" или "уличница", но не и двете заедно.
Мамка му, уличница!
Вървете да лягате!
Гадост!
Хей, време е да тръгваме. Хей!
Странно. Получила е слънчев удар. – Какво е "слънчев удар"?
Случва се, когато лежиш дълго на слънце и заспиш. Да я събудим.
Божичко! – Във водата ще се събуди.
Димитри! – Какво правите?
Ще я вкараме във водата. – Защото е получила слънчев удар.
Вземи ключа за телевизора.
Дай да видя. – Ключът е наш.
Чакайте! А тя? – Какво тя?
Трябва да я вкараме във водата. – Но тя не може да плува.
Все пак трябва да я събудим. – Ще я потопим ли?
Къде отива Авокадото?
Майко мила! Къде съм? Димитри! Марлен! Помощ!
Да я извадим ли?
Ако продължава така, ще се нагълта с вода.
Тази кучка ще се удави.
Не мърдай, идваме!
Пусни го!
Димитри!
Димитри!
Бързо се връщай!
Не мога повече. – Ела насам.
Добре ли си, Димитри?
Хайде, прибираме се.
Водата хубава ли беше? – Моля?
Мокър си, затова попитах дали водата е хубава.
Наблизо ли живееш? – Да. Ей там.
До скоро.
Ние не сме виновни. – Защо чакаме, да извикаме ченгетата?
Не, няма да ни повярват.
Какво ще ядем? – Ще видиш.
Дръпни се! Първи ги видях.
Глупак!
Какво правиш? – Мамка му!
Видя ли? – Казах ти, че трябва да се сготвят.
Не трябва.
По дяволите!
Добро ли е?
Къде отиваш? – Лошо ми е.
Това бяха последните новини.
Скоро Мартин ще бъде с вас. От нас – лека нощ.
Лягам си. – Не, чакай.
Какво да чакам? – Да се съмне.
Защо? – Не знам.
Има много време, докато съмне.
Видя ли това? – Какво?
Затворихте ли навсякъде? А кухнята? – Да.
Буца! Буца!
Какво й става? – Нищо. Сигурно сънува кошмари.
Какво ще правим? – Нищо. Ще пусна някоя касета.
Ще спим, когато съмне.
Какво пускаш? – "Матросът".
Хей, има ли някого?
Деца! Има ли някого? Хей!
Добро утро, г-н Льогранж. – Добро утро. Спеше ли?
Звъннах няколко пъти. Вече започнах да се притеснявам.
Намерили са това на плажа. Г-жа Юрел ми го даде. Май е ваше.
Да, наше е.
Намерила е дюшека край...
Това ли закусва?
Мама й позволи, за да не я разстройва. – Това може да повлияе на личността й.
Внимавайте, не стъпвайте там! Повикайте прислужницата.
Ние ще го почистим. – Не, повикайте я, ще се порежете.
Тя спи. – Спи? В 11 ч.?
Снощи не спа изобщо. Буцата се разболя.
Дори повърнах. – Не е спирал.
Добре. Поне се обуйте, за да не се порежете.
Добре, господине, ще се обуем. – Е, довиждане, деца.
Довиждане, г-н Льогранж.
Е, имаме неща за решаване. – Буца, дай ми торта. А също и...
Млъкни, Летисия! И теб те засяга. Или искаш да се върнеш в Париж?
Не! – Тогава ме слушай.
Ако родителите ни разберат, че никой не ни гледа,
знаете какво ще направят.
Аз и Димитри ще бъдем изпратени при татко,
Буцата ще отиде при майка си в Лондон, а Летисия – в Париж.
Леля Симон е мръсна! Не искам да ходя при нея!
И аз не искам да виждам майка си. Тя вече не ми е майка.
Е, какво ще правим? – Да намерим друга прислужница.
Виждали ли сте някога деца да наемат прислужница?
Не. – Тогава, глупако?
Не знам. – Няма какво да направим.
Има. Правим както със стареца – държим се така, сякаш тя е тук.
Когато нашите се върнат, какво ще им кажем?
Че се е ядосала и си е тръгнала. – Точно така.
Както прислужницата в Дазонвил миналата година.
Ака ми се. – Тогава отивай.
Не мога сама. – Защо?
Страх ме е. – Никога не си се страхувала.
Ела с мен.
Ало?
Добро утро, г-це Милар. – Всичко наред ли е?
Да. Навън е красиво. Идвате ли? – Не мога.
Кажи на Марк, че ще го претегля, така че да не забравя за диетата си.
Ще му кажа. – Дай ми сега прислужницата.
Авокадото ли? – Да, дай й слушалката.
Не мога, в тоалетната е. Виси там по един час всяка сутрин.
Но мога да й кажа да ви се обади. Дочуване, госпожице.
А ако тя се обади? Ако научи за случилото се?
Никой никога няма да разбере какво се е случило,
освен ако някой от нас не проговори.
Всички ще се закълнем, че каквото и да става...
В какво ще се закълнем? – Като по телевизията. Върху книга.
Как така "върху книга"? – В "Х-мен" се заклеха върху книга.
Сложиха ръка върху една книга и се заклеха.
Върху някоя стара книга ли?
Библията! Беше Библия. Трябва да намерим Библия!
Какво търсите? – Не се притеснявай.
Какво търсите? – Не мисля, че има.
Защо? – Защото татко е евреин.
Евреите нямат ли Библии? – Не съм сигурен, но така мисля.
Знам кой има. – Кой?
Авокадото. Видях една в нейната стая.
Кълна се...
никога да не издавам...
какво се случи с Авокадото.
Каквото и да става...
чак до смъртта си.
Заклевам се. – Заклевам се.
Здравей, Льогранж. – Здравей, Марсел.
Автобусът!
Къде си тръгнал? – Автобусът е тук.
Не! – Но те ни чакат!
Няма да ходим в клуба. Ще останем тук, за да не проговори някой.
Но той ми обеща днес да карам. – Не!
Димитри! Димитри!
Остани тук, докато кажа на шофьора да тръгва.
С братята ми днес няма да дойдем.
Чакаме баба и дядо да ни заведат да видим делфините.
Няма изключения без писмено уведомление
от родител или законен наставник. Повикай испанката.
Хайде, побързай! – Не мога, тя е в банята.
И тъй като съм гледала доста ужаси за войната,
предпочитам да я изчакам да излезе. – Стига!
Това, което мога да направя, е да я помоля да напише бележка
и да я пъхне под вратата. – Добре, върви.
Какво чакаш? – Има проблем.
Какво още? – Тя не може да пише на френски.
Добре, няма значение. А вие млъкнете!
Добър ден. – Добър ден.
Как е днес? – Добре.
Какво? – Вашите позволяват ли ти
да излизаш вечер? – Защо?
Ами... – А, разбирам!
Луд ли си? Това е пощата на татко!
Остави го, утре има рожден ден. Мисли, че има нещо за него.
Здравейте, скъпи мои. – Здравейте, деца.
Здравей, Авокадо! – Добри новини, наваксахме с работата.
Благодарение на баща ви. – Така ще се върнем по-бързо.
Много ни липсвате. – Не сме там, но мислим за вас.
И не забравяйте, че малката ви сестра е само на пет години и е много малка,
така че в известен смисъл вие сте отговорни...
Къде отиваш? – До плажа.
За какво? – Да построя замъка.
Нито дума на никого. – Знам.
На никого! – Какво искаш да ти кажа?
Да се изплюя ли? – Да.
Гадняр!
Марлен, не забравяй крема, който ви донесе г-жа Милар.
Марк, не забравяй за диетата. Излишно е да казваме, че е за твое добро.
Сега трябва да вървим. Целувки на всички.
Чао, мамо.
Не беше свършило! Искам да видя мама и татко!
Свърши. – Не, не е.
Свърши. – Не, не е!
Стига, вече ме ядосваш. – Ще я оставиш ли, копеле?
Ти си един дебелак, който удря малки момиченца! Ти си лайно!
Разкарай се! – Какво ти става?
До утре няма да гледаш телевизия. И внимавай,
защото, ако го направиш отново, няма и да ядеш.
Няма да ям ли? Не ти командваш тук!
В момента аз командвам. Разкарай се!
Марлен!
Марлен, кълна се, че видеото беше свършило.
Може ли да ти помогна?
Разбира се. Отиди да я напълниш.
Не, там няма кула. – Какво значение има?
Казах ти, че там няма кула. – Не сме ли свободни?
Не, не сме. Аз нарисувах замъка и не искам там да има кула.
Писна ми да ми казват какво да правя! – Ти поиска да ми помогнеш.
Искам там да направя кула. – Не! Искам да е като на рисунката.
Писна ми! – И на мен. Махай се!
Искам да строя замък. – Прави каквото ти казвам
или си строй твой замък. Нищо не можеш да направиш сам.
Единственото, което правиш, е да дразниш.
Жалък си! – Майната ти!
За мен ли е? – Дай го на майка си.
Готви се 20 минути, не повече.
Днес защо си сам? – Другите гледат телевизия.
Продължавай и не ми обръщай внимание.
В този замък ще влезете и тримата. – Четиримата.
Аз, Марлен, Буцата и Летисия. Ние ще го пазим.
Какво ще правите в него? – Ще се защитаваме.
От кого? – От всички.
Освен от вас.
Идва месец май, тра-ла-ла...
Трябва да се оженим за годениците си...
За кого да се оженя?
За високия или за ниския...
Какво му каза? – Нищо.
Закле се да не говориш с никого. – Не съм казал нищо за нас.
Все пак си говорил. – 20 минути, не повече.
182-01-52? Домът на г-н Лакур ли е?
Да. Може ли да говоря с Аделита, моля?
Добре.
Благодаря. Дочуване.
Това е нейното име. – На кого?
На Авокадото. Истинското й име е Аделита.
Няма повече кисело мляко. – Да, няма нищо за ядене.
Какво става? – Няма нищо за ядене.
Няма нищо за ядене. – Знам, трябва да отидем до магазина.
Така ли мислиш? – Да! Да!
Да, но трябва да внимаваме. Трябва да купим зеленчуци и други такива.
Защо ще купуваме зеленчуци?
За да си мислят, че майка ни ни е изпратила.
И как ще платим? – Почакай и ще видиш.
Всичко ли взе? – Да. Има и сладолед.
Взех и фъстъци. – А шунка?
Ето я шунката. – Не можа ли да вземеш по-малко?
1780 франка, моля. – Секретарката на татко ще плати.
Не мога да те оставя да си тръгнеш с всичко това.
Тогава какво правим?
Какво има? – Не могат да платят.
Това са децата на Лакур. Добър ден. – Добър ден, господине.
Прислужницата не е с вас. Какво става?
В цикъл е. Истинска касапница.
Здравейте, г-н Льогранж. – Здравей.
Какво става тук? – Всичко е наред. Бяхме на пазар.
Авокадото е в цикъл!
Какво искате? – Може ли да говоря с Аделита?
Не, тя си тръгна. – Тръгнала си е?
Уволнена е. Тази вечер идва нова прислужница.
Така ли? И за какво я уволниха?
Защото водеше мъже в стаята си и правеше... грозни неща.
Да знаеш къде е отишла? – Не.
Благодаря.
Побързай, той ще се тревожи. – Спокойно, гледа "Нашествениците".
Скоро няма да дойде. Какво ще му подариш?
Най-новата кола с дистанционно. – Ламборджини?
А аз какво ще му подаря? – Мамка му, забравихме!
С Буцата не е много трудно.
Ето, вземи това.
Каква красива торта. Трябваше да знам за нея. Къде е Марк?
Гледа телевизия. – Всичко това е изненада за него.
Няколко приятели дойдоха за закуска, затова е малко разхвърляно.
Ако разбирам добре, ти си баща ви. – Да, а аз съм майка ни.
За да почувства, че са тук за рождения му ден.
А испанката къде е?
Авокадото ли? Забрави си шампоана в аптеката и отиде да го вземе.
Не мога да повярвам. Ще трябва да говоря с нея.
Обещахме й след това да й помогнем. – А как е останалата част от къщата?
Сутринта мина с прахосмукачката.
Буцата ще разбере, ако те види тук.
Тя кога ще се върне? – Кой знае?
А ако срещне други испанци и започнат да си говорят...
Кажи й, че съм видяла това и ще се върна да видя дали е почистено.
Оставате сами за час и се търкаляте в кал като прасета.
Честитете рождения ден на Марк от мен.
Няма да издържим без нашите. – Напротив.
Не мърдай!
По дяволите, има пожар!
Побързайте, има пожар!
Ще взема маркуча.
Трябва да извикаме пожарникар! – Отдръпни се, че гори!
По дяволите! – Казах да се отдръпнеш!
Трябва да извикаме пожарникар!
Отвори! Счупи стъклото! – Дръпни се!
Луд ли си? Дръпни се! – Подаръците ми!
Внимавай! – Трябва да извикаме пожарникар!
Млъкни, сега не е моментът.
Какво има? – Порязах се.
Трябва да повикаме лекар. – Не.
При спасителя. Бързо! – Не, той ще ни направи на нищо!
Димитри ще умре ли? – Не.
Не и този път. Днес карнавал ли има?
Да, днес е рожденият ми ден. – Чакай, трябва да го отразя.
Няма нужда. – Казах да изчакаш.
Кой е адресът на родителите ви? – Ей там е.
Номерът? – Нашите ги няма.
Все има някой там. – Точно отсреща е.
Не мога да те пусна така. – Лоран!
Това е той. – Кой?
Хайде, трябва да се махаме.
Какво правиш?
Когато Авокадото се удави, той беше там.
Не, наоколо нямаше никой.
Той беше там. Дори ме заговори. – Щом казваш. Но какво правиш...
Бързо затвори входната врата.
Трябва да извикаме ченгетата. – Няма. Върви!
А ти какво чакаш? – Напишках се в гащите.
Това е лошо.
Виждаш ли го? – Още не.
Може би трябва да се обадим на ченгетата.
Не, няма да се обаждаме на ченгетата или на г-н Милар.
Колко пъти да ти казвам? – Кой е той?
Какво иска? Какво ще правим? – Млъкни и ела.
Какво мислиш да правиш с тях? – Да се защитаваме.
Може ли да видя...
Това е той!
Трябва да извикаме ченгетата.
Прозорецът в кухнята! – Какво?
Счупеният прозорец! Трябва да сложим нещо!
Какво правите тук? – Какво искате?
Нямате право да сте тук. – Не може да останете.
Някой се грижи за нас и скоро ще е тук.
Казва се Авокадо и е... – Мъртва!
Мъртва е. Тя е мъртва.
Къде е ключът? – Баща ни го крие. Не знаем къде.
Донеси ми друга.
Готово.
Лягайте си, деца.
Казах да си лягате.
Ако искаме. – Ела тук.
Страх ли те е?
Първо, нямате право да сте тук.
Второ, това е пистолетът на баща ми и не може да го пипате.
Трето, не сте вие този, който да ни казва да си лягаме.
В леглата.
Негодник!
Искате ли да спите тук?
Спокойно, ще останем заедно. – Ще ми донесеш ли Коко?
Кой е този човек?
Нищо не чувам. – Може би си е тръгнал.
Какво ви казах? Тръгнал си е! – Буца, провери в кухнята.
Тръгнал си е! – Не сме проверили навсякъде.
Сега в банята ли? – Върви!
Да не е спал във ваната? – Може и да е спал там.
Няма го.
Чакайте! Не сме проверили стаята на нашите.
Не знам кой е този човек, нито какво иска,
но трябва да се отървем от него. – Трябва да се обадим на полицията.
Следващия път, когато го кажеш, ще ти избия зъбите! Така че внимавай.
Заклехме се. – Заклехме се да не казваме нищо.
Знам какво да правя. – Кажи какво.
Тихо! Не говори толкова високо! – Тогава кажи.
Знам какво да правя. – Същото като с Авокадото ли?
Стойте!
Но това е пощальонът!
Трябва да отворим. Видя Летисия.
Не знам какво стана, вратата се затръшна.
Няма нищо. Летисия си играе с вратата.
Хей, може ли да се видим довечера? – Не, не тази вечер. Довиждане.
Това са татко и мама!
Това е касета от родителите ни. Ако искате, мога да я пусна.
Как са милите ми деца? – Честит рожден ден, Буца.
Марк! – Да, честит рожден ден, Марк.
Кога се връщат? – Утре.
Утре сутринта в 9 ч.
Дръжте под око Летисия и бъдете внимателни.
Не стойте на слънце по обяд. – Почти компенсирахме закъснението.
Ако всичко е наред, ще се върнем след по-малко от 15 дни.
Прегръдки и целувки на всички. – Довиждане.
Излизайте навън. – Нямаме бански.
Не ми пука! Всички вън!
Димитри, виж, приключих със стената.
Дай да видя. – Какво ще правим по-нататък?
Ще направим гробището.
Не е гробище, ако в него няма мъртви.
Може да погребем него.
Движи се, не е мъртъв!
Ето. Доволна ли си?
Няма да имам нищо против някой да умре.
Елате да видите!
Знам какво правят. Показват снимка,
за да разберат дали някой я познава. – Кого?
Ще се затворим в къщата. – Да познава кого?
Авокадото. – И ние ще им кажем същото.
Че току-що е излязла. – Тя не е излязла, а е мъртва.
Какво каза? – Тя умря. Умря в морето.
Закле се да не казваш нищо. – И си сложи ръката върху Библията.
Не е вярно! – Закле се.
Не е вярно! Ще кажа, че е умряла в морето.
Няма! Иначе... – Боли ме!
По дяволите, идват! – Сега какво ще правим?
Слушай, ако не им кажеш нищо, ще ти направя наистина хубав подарък.
Подарък ли? Какъв подарък?
Ще видиш.
Леле! Това се казва замък!
Невероятно! Има и малки флагчета.
Прекрасен е! Как го направихте? Виждал ли си някога такова нещо?
Никога. – Да построите това на плажа.
Видя ли това? – Да. Направили са и гробище.
Кой е най-голям? Ти ли? – Да, господине.
Как се казваш? – Марлен.
Като известната Марлене Дитрих? – Не, господине. Марлен Лакур.
Лакур... Лакур...
Това горе вашата къща ли е? – Да, господине.
А това братята и сестра ти ли са? – Да, господине.
Здравей. А ти на колко си години?
На пет. Като твоята малка Жозет. – Да.
А как се казваш? – Не мога да ви кажа.
Тя не знае, че сте полицай.
Знам, но не трябва да говоря с полицията.
Права си. – Децата знаят много. Къде е снимката?
Не. – Страх те е да им покажеш труп?
Точно така. – Какво е труп?
Нищо, скъпа. Просто ще поговорим с майка ти.
Тя е в Ирландия. – Ще говорим с този,
който се грижи за вас.
Какво е труп? – Нищо, скъпа. Ела с мен.
Господа? – Добър ден, господине.
Вие ли се грижите за тези деца? – Не, това е работа на Аделита.
Тя тук ли е? – Отиде да купи нещо.
А вие тук ли работите? – Да, господине.
Познавате ли хората, които работят тук?
Имате предвид в къщата? – Да.
Познавам някои... – Но други не.
Щях да го кажа. – А тази?
Познавате ли я? – Има странно лице.
Престояла е повече от 24 часа във водата.
Да, разбира се. Да не казвате, че е мъртва?
Е, познавате ли я? – Не. С това лице щях да я запомня.
Лицето й не е такова. – Ако не е, как очаквате да я позная?
Да, така е. Довиждане, господине.
А вие, деца, знаете ли нещо за изчезнала жена?
Не. – Нищо ли не сте чули?
Защо питате тях? Знаете, че не те са я бутнали във водата. Нали, деца?
Децата са добри. Довиждане, господине.
Буца!
Елате.
Къде са ключовете? – Това е колата на татко.
Шишко, ела тук.
Не исках да ви обидя. Казах го само, за да ви информирам.
Ключовете. – Не знам баща ми къде ги държи.
Кълна се, че не знам!
Не го наранявайте. Той е дебел, но не е лош.
Той не знае нищо, господине.
Хайде, господине, свалете го долу.
Мамка му! Копеле!
Какво каза? – "Мамка му" и "копеле", но не заедно.
Ключовете.
Ключовете! – Добре, господине, ще ги намерим.
Когато се върна, ще ми ги дадеш. – Ще ви ги дадем, но има проблем.
Какъв? – Портиерът познава колата.
Ще му кажа, че работя за баща ти.
Че ме е помолил да я взема. – А ако не ви повярва?
Ще повярва. Иначе...
Когато сте били малки, чували ли сте тази приказка?
Имало едно време четири деца, които се изгубили в гората.
Нямало кой да се грижи за тях.
И един ден четирите малки деца срещнали чудовище или великан.
Истински негодник.
Знае се, че е бил негодник, защото не обичал деца.
Толкова малко ги харесвал, че дори ги убивал.
Когато са ви я разказвали, са ви казали да не се страхувате.
Че такива мъже не съществуват в реалния живот.
Е, нямате късмет. Един такъв стои пред вас.
И искрено се надявам да получа ключовете до довечера,
защото няма да се поколебая нито за миг.
Това беше тежко.
Взе нещо от колата. – Какво?
Не знам.
Ключовете!
Ти, запали лампите. Ти, донеси ми бира.
Тръгвам утре сутринта в 6 ч. Не трябва да казвате на никого.
Този, който проговори...
Разбрахте ли?
Хайде, излизайте.
Чухте го какво каза.
Да.
Виждам само един начин да не проговоря.
Да се обадим на ченгетата? – Не.
Но ако ни убие? – Няма, защото ще го убием първи.
Ще направим като в онзи филм. С жената и детето.
С онова, което уби мъжът. Двамата бяха сами в къщата.
С пистолет ли?
Докато жената го чукаше, за да го разсейва, детето влезе.
Ще вземеш колта на татко. Ще влезеш бавно в стаята
и остава само да стреляш. – В гърба ли?
Децата може да стрелят в гръб. Възрастните не бива да го правят.
Ако съм разбрал правилно, влизам бавно, приближавам... Но чакай.
Какво има?
Каза, че жената го чука. Няма как да стане.
Защо? – Защото нямаме жена.
Аз съм тук.
Хайде, лягайте.
Хей, малката, лягай си!
Защо сте сам?
Къде са децата ви?
Нямате ли деца?
Имам. – Къде са?
Заминаха. – В гората ли?
Каква гора? – В онази, с изгубените деца.
Не. – Не искате ли да ми кажете къде са?
Не! Върви да лягаш!
Ще ме целунете ли?
Какво искаш?
Нищо. – Отивай да спиш.
Не мога да заспя. Другите спят.
Мислех, че може да остана тук замалко.
Няма да ви притеснявам.
Сигурно много момичета са ви го казвали?
Какво?
Че сте красив.
Какви са тези глупости?
Когато дойдохте, не ви харесвах. – Така ли? А сега?
Отивай да си лягаш, иначе ще те напляскам.
Хайде, размърдай се!
Не ти ли харесвам? – Какво се опитваш да направиш?
Не знам.
Полудя ли? Какво, по дяволите...
Спри! Спри!
Хайде, момчета, ставайте. Хайде, събудете се.
Какво има?
Още ли е там? – Сигурен ли си, че е мъртъв?
Ти провери ли? – Не.
Тогава откъде знаеш, че е мъртъв?
Няма го! – Не е възможно.
Не е стигнал далече.
Нищо ли не усещаш? – Не си го убил ти, а телевизорът.
Всички са разтопени. – Няма нищо, ще ги оправя.
Хей, деца!
Елате.
Елате. Какво има? Елате тук.
Снощи пуснах един човек, който каза, че идва да помогне на вашата испанка.
Доколкото виждам, още не си е тръгнал.
Кажете на прислужницата, че трябва да си махне колата.
Добре, ще й кажем. – Да отида ли аз да й кажа?
Не, не. – Щом шефът им замине, си мислят,
че могат да правят всичко. – С емигрантите винаги е така.
Ти го каза. Разбрахте ли ме, а?
Ако все още е тук, ще го намеря и ще си поговорим.
А вие бъдете добри и не си играйте с огън.
Довиждане. – Довиждане, г-н Льогранж.
Нищо ли няма да кажеш?
Какво искаш да ти кажа? – Не знам. Какво ще правим?
В хола имаме труп, а на алеята кола, която не иска да се движи сама.
Знам. – И какво ще правим?
Плачеш ли?
Къде отиваш?
Да помисля.
Ставай.
Марлен, време е.
Ще се върнем след час. – Не може ли и аз да дойда?
Не, трябва да останеш с Летисия. – И прибери оръжията.
Добре, но внимавайте. – Не се притеснявай.
Можеш ли да шофираш? – Автоматик е, като колата на татко.
Какво правиш? – Търся фаровете.
Ето ги.
Внимателно.
По-бавно.
Тук завий наляво.
Добре, помогни ми да я бутнем.
Пусна ли ръчната спирачка? – Не знам.
Не, дръпнал съм я.
Не може да бъде! – Той беше вътре, а аз му крещях:
"Скачай! Скачай!" – И аз скочих.
Да, в последния момент.
Така беше.
Да. Ще приема обаждането. От Ирландия е.
Това са татко и мама! – Да, аз съм.
Да отидем по-рано? Да. Добре.
Какво искат? – Да, добре.
Самолетът им пристига в 18:30 ч.
Да, но счупихме телевизора. Докато играехме.
И Авокадото си тръгна. Тази сутрин.
Остави всичките си неща.
Изабел казва, че е бременна или че има гадже. Не знам.
Искам да говоря с мама. – Дочуване. Да, това е Летисия.
Искаш ли да говориш с нея? Слушай, няма нужда. Добре.
Ако кажеш тайната, ще стане лошо. – Дай ми я.
Закълни се да не казваш. – Дай ми я!
Обещай! – Обещавам.
Ало? Мамо?
Да... Да...
Много съм щастлива.
Да... Дочуване. Целувки.
Добър ден. – Добър ден, госпожо.
Ето, госпожо.
Не е много, предвид това, какво намерихме в шкафовете.
Имаше всякакви... – Дори не искам да знам.
Добър ден, деца. – Добър ден, г-жо Милар.
Преди да се върнат родителите ви, ще се изкъпете
и ще се преоблечете. Разбрахте ли? – Да, г-жо Милар.
Мога ли да ви оставя сами за момент? – Да, г-жо Милар.
Чудесно! До по-късно.
Заклевам се. – Заклевам се.
О, виж това! Толкова е сладко, Ерик!
А това? – О, какво голямо слънце!
превод и субтитри НИКЧО