Bleach: Thousand-Year Blood War - 02x07 (2023) Свали субтитрите
Носът ти кърви! Удари ли се в нещо?
Не помня.
Ама разбира се. Не трябва и да помниш.
Много ми е драго. Аз съм щернритер "V",
"Точката на изчезване" Гуенаел Лий.
ЩЕРНРИТЕР "V", ГУЕНАЕЛ ЛИЙ
Съществуването ми за вас е...
Странно. Мислех, че го ударих.
Да, именно. Силите ми имат три версии.
Първа версия: Мога да заличавам формата си.
Втора версия: Мога да заличавам съществуването си.
Започва да реагира все по-бързо.
В такъв случай...
Трета версия: Ще залича съществуването си и от съзнанието ти.
Нямаше ли някой тук?
О, скъпа моя, дори не зная къде сърцето ми се дяна
Забравих онзи сън, който някога сънувах
Да станеш възрастен е равно на това да сложиш маска и да блъфираш?
Кажи ми какво се отразява в боядисаното огледало?
Снимката ти започва да избледнява
Напуска ме, докато се променям
Ще крещя с пълно гърло, докато гласът ми пронизва нощта
Безформеният страх гърдите ми изгаря
Няма нищо, ако не мога както в онзи ден да се смея
Тъга, белези и всичко... Искам със себе си да ги взема
Не можеш да убиеш настроението ми, о, бейби
Изгарям като падаща звезда
Не можеш да убиеш настроението ми, о, бейби
Изгарям като падаща звезда
BLEACH: ХИЛЯДОЛЕТНАТА КЪРВАВА ВОЙНА
Да опитаме отново. Драго ми е да се запознаем.
Мислех, че го ударих.
Какво й става? Веднага ми се нахвърля.
Какви ги вършиш? Не знаем дали е приятел, или враг.
Убедена съм, че е враг.
Поби ме тръпка още щом го зърнах.
Ударила ме е инстинктивно? Проклето животно!
Казвали са ми, че е важно да се доверявам на тези тръпки.
Втрисвания, от които усещаш студ, топлина или щастие...
Такива тръпки.
Кени казва, че щом открие такъв човек,
не може да устои да не го посече. Но него сега го няма,
едва ли би имал против, ако аз го посека.
Умри!
Какво? Невъзможно!
Знам, че избегнах меча й! Невъзможно е да ме е ударила!
Прав си. Мечът ми поразява целта си, независимо дали си го избегнал.
Моля?
Мечът ми е имитатор.
В предната и задната му част има имитатори.
Колкото повече се опитваш да прецениш разстоянието,
толкова по-вероятно да объркаш. Може да излезете...
Санпо Кенджу.
Какво е това?
Раз, два... Хей! Хей!
Хей!
Това е шикаят й?
Но мечът й не е променил формата си.
Дори не е материализация на истинската форма на дзанпактото,
както става при обучението за банкай. Не знаех, че съществува такъв шикай.
Странно. Мислех, че го разполових.
Глупачка! Каза ми как работи, мислиш ли, че няма да го избегна?
Това не е истина...
- Напротив, истина е.
Кога влезе в бариерата?
Не... Бих се добре, нали?
Да, би се много добре
за плод на въображението ми.
Чакай! За силите ми те не са никаква...
Да, силите ти са невероятни.
Умееш да заличаваш съществуването си от полезрението, ума и паметта.
Ето защо
ти току-що изчезна от паметта ми.
Греми!
Съжалявам. Вече не мога да си представя бъдеще за теб.
Кой си ти? Моля да се отдръпнеш от там.
За капитаните ли се притесняваш?
- Веднага!
Не се тревожи.
Вече ги убих.
- Не...
Ръката ми...
Представи си,
ако костта на ръката ти беше направена от бисквитки.
Помисли си, че би било нормално да се счупи, нали?
А сега си представяш:
"Ако ръката ми беше от бисквитки, значи и останалите ми кости също са."
В нашия свят най-голямата сила е тази на въображението.
Всичко, което си представям,
се превръща в реалност.
Какво е това?
Дойдох да търся Ячиру, защото реяцуто й беше колебливо,
а заварвам хлапе, което вдига врява.
Кени...
Капитан Дзараки. Да попитам...
Къде е капитан Унохана?
Мъртва е.
Разбирам.
Убих я.
Ако ме мразиш, може да ме убиеш.
Слава богу. Щом като сте я убили, значи сте наследили
титлата на капитан Унохана.
Да, наследих я.
Значи ти си Кенпачи Дзараки? Изглеждаш силен.
Точно както си те представях.
Не!
СЛЕД ИНВАЗИЯТА, КАМЕННА КРЕПОСТ НА СЕЙРЕЙТЕЙ
Така. Сцената е подготвена. Ти си прословутият Кенпачи Дзараки,
ще е грубо да не те посрещна на голяма сцена.
Какво е това? Някаква магия?
Не е нито магия, нито илюзия. Това е реалност.
Аз съм Греми, "Фантазьорът", който превръща фантазията в реалност.
ГРЕМИ ТУМО
Късметлия си да се биеш с мен.
Защото се смятам за най-силния сред щернритерите.
Тъй ли?
Ще се повторя:
Мога да превръщам фантазията в реалност.
Сега например просто си представих,
че тялото ми е по-яко от стомана.
Я стига... Щом си як като стомана, да беше казал така.
От самото начало щях да те срежа сякаш режа такава.
Защо гледаш така? Представи си, че не мога да те срежа ли?
Нека ти кажа нещо. Смешното ти въображение
не може да създаде нещо, което да не мога да срежа.
Защото аз съм Кенпачи.
АЗ
СЪМ
НАЙ
АЗ СЪМ НАЙ
Какво е това?
Какво става?
Ей! Това реяцу е на...
Капитан Дзараки!
Долу взе да се вдига шум.
Остави ги. Мислят си, че ти ще им спечелиш войната.
Свободни са да си го представят.
Можеш да изцеряваш раните си?
Мога ли? Предполагам си прав.
Макар че просто си представих, че раната ми вече е зараснала.
Навярно силата ми ти звучи като лоша шега.
Такива като теб не могат да я проумеят, докато не изгубят.
Нападни ме, Кенпачи Дзараки.
Няма да казвам, че ще те бия с един пръст или подобни изтъркани фрази.
Дори няма да използвам един пръст.
Ще те убия само с ума си.
Силите ти са абсурдни.
Но нямам против да се бия срещу нещо, което е отвъд разума!
Какво правиш, Ячиру? Скрий се!
Не бъди строг с нея. Силата ми превърна
всяка кост в тялото й в бисквитки.
Какво е "бисквита"?
- Не знаеш ли?
Може би трябваше да дам пример с ракуган.
Ракуган? Защо просто не каза така?
Обичаш заобикалките!
Колко абсурдно, нали?
Въздухът, в който скочи, вече беше под вода.
А сега умри бавно,
заобиколен от вода и смазан от пукнатините в земята.
Каквото и чудовище да си, един час ще е достатъчен.
Май костите на Ячиру станаха отново нормални.
Толкова отчаяно ли искаше да ме победиш, че тя ти излезе от ума?
Ах, бога ми...
Светът няма добро мнение за хората, които умеят само да си представят.
Но щом видиш някой, който умее да прави всичко с въображението си,
си даваш сметка колко е бил спокоен, когато не е могъл да прави нищо.
Реяцуто на Котецу още се усеща. Слез долу да ти оправят ръката.
Слушам!
Какво искаш да правиш с мен?
Искаш да се биеш, нали?
Да се бия?
- Като какъв се беше определил?
Не си ли най-силният куинси?
Не искаш ли да смажеш най-силния, ако и ти се определяш за такъв?
Нападай! Да започваме битката.
Не е истинска битка, ако се разсейваш от някой,
различен от врага, който стои пред теб!
Какво беше това?
Какво каза той току-що?
Дали не искам да смажа най-силния, ако се определям и аз за такъв?
Никога не съм се замислял.
Никой не се е опитвал да ме докосне и с пръст.
Очевидно е защо.
Аз съм най-силният.
Затова няма нужда да го доказвам, като убивам някого.
Заради това никога не съм изпитвал желанието да смажа някого.
Защо тогава...
Защо толкова много
искам да смажа този човек?
Използва...
ръцете си.
Хубав поглед. Май най-накрая това чудо ще се позабавлява.
"Хубав поглед"?
Не знам как изглеждам сега,
но е странно. Защо се...
Защо се чувствам...
толкова добре?
Това беше жалко. Нали ти казах, че мога да режа и стомана!
Не мога да извадя меча!
Това беше жалко. Нали ти казах, че е напразно да ме режеш.
Проклятие!
Много си бавен!
Твърде късно осъзнах, че бях срязан!
В този кратък миг следващият му удар ще ме покоси!
Невъзможно... Защо не мога да спра меча му?
Наистина ли ще изгубя от него?
Това не е възможно! Това не е възможно!
Не е възможно!
Какво има?
Представи си, че губиш ли?
Прав е.
Благодаря.
- За какво?
Думите ти ми помогнаха да залича всякакви мисли за смъртта ми.
Вече не мога да умра.
Ще съжаляваш за това.
- Никога не съжалявам!
Нека ти върна услугата, като ти покажа най-голямата ми сила.
Двойник ли си направи?
- Не е двойник.
Мога да създам дори живот с въображението си.
Не можеш да ни срежеш. Не можеш да ни убиеш.
А силата на въображението ми просто се удвоява.
Какво пък е това?
- Метеор.
Може да изчезнеш заедно със Сейрейтей.
Аз ще съм единственият оцелял сред развалините.
Метеор? Не съм разрязвал такива досега.
Не е ли вълнуващо, Нодзараши?
Обречени сме!
- Ще се стовари върху нас!
Ще умрем! Всички ще умрем!
Да речем, че например
това не е просто въображението ми.
Да предположим, че успееш да ме убиеш.
Ще е безполезно. Метеорът вече е реалност и няма да изчезне.
Ще падне и ще убие всички.
Само аз ще оцелея, както си го представях.
Нищо не можеш да направиш по въпроса,
Кенпачи Дзараки.
Нищо не мога да направя ли?
Да. Може би за теб.
Пий, Нодзараши!
Откъде се пръкна, хлапе?
Как е името ти, хлапе?
Нямаш ли си такова?
Аз също си нямам.
Проклето чудовище!
Успокой се. Просто е.
Няма нещо, което да не мога да срежа.
Прав си, просто е.
Нищо няма да се промени, като увеличиш бройката си!
Напротив.
Щом можеш да срежеш всичко, ще те убия с нещо,
което няма форма!
Умри в бездната на открития космос!
В космоса течностите ти се изпаряват, а кръвта ти кипва.
Тъканите на тялото ти ще се разрушат и ще умреш от бавна смърт.
Ако останеш дотогава в съзнание, де.
Какво?
- Какво има?
Забрави да втвърдиш тялото си.
Какво е това?
Какво, по дяволите? Ти си истинско чудовище.
Добре. Значи просто трябва да стана по-силен от теб!
Искам да победя! Искам да победя! Искам да победя!
За пръв път в живота ми искам да победя някого.
Ще те смажа и ще докажа силата си!
На теб!
Превърна ме в чудовище в собствената си глава.
И същото това чудовище те уби,
глупако.
Останете и след финалните надписи.
Изведнъж светлините угаснаха
Напомняйки ми с глас и не мога да помръдна
Не мога да предам и милиметър от репликите, които дублирах
Всички реплики, които не искам да забравя,
се пренавиват, повтарят,
превърнаха се в белег и забелязвам прахта
Чакам ли, чакам, но няма да започне, ако вече е свършило
Предавам се, но може ли за малко рамото ти?
С оставения нож
го пронижи
Все още
по средата на съня неспирно търсехме
Белега, който въртящият се свят помни
Търсехме го със силното желание да живеем
Ще изберем утрешен ден, който няма да се върне
Съвсем скоро
ще падне последната завеса
Озарявайки ни
със замъглените финални надписи
Собственото ми въображение ли ме уби?
Не, не е то.
Не, Кенпачи Дзараки.
Въображението ми не беше грешно. Напротив, беше прекалено вярно.
Успях правилно да си представя всичките ти сили.
Но единственото нещо, което не успях,
беше да си представя, че само твоето тяло може да им устои.
Не силата на въображението ми изгуби от теб,
а тялото ми.
Не. Оправдавам се.
По дяволите...
Толкова много исках да победя.
Какво е това?
Казах ти, че ще те убия, без да използвам и един пръст.
Дори тялото ми е плод на въображението ми.
Както казах, не използвах и пръст срещу теб.
Макар че аз съм този, който умря накрая.
Ах, изглежда, че въображението ми е на предела си...
Тъжно ще е да си представя какво ме очаква
в свят, в който вече не мога да си представям нищо.
Подкрепи труда ми в Револют: revolut.me/animekuhnia
"От мълния поразен, паднал си на колене.
Туй е моето желание."
Bleach #21: ЗАБЛУДЕНАТА ЗВЕЗДА
Превод ГЕОРГИ ГИНЕВ