Outlander - 07x07 (2023) Свали субтитрите
Трябва да го добавя в пътеводителя.
- Така наричаш писанията си?
Радвам се, че часът Ви е харесал.
- Бе чуден! Исках да прочета сборника.
Командир съм на "Стрелците на Морган".
Елате с мен.
- Британците отиват на юг.
Задава се битка.
- Саратога.
Много съжалявам, че Ви провалих.
- Несъмнено ще се появи втори шанс.
Ще бъда готов за него.
- Бък Макензи ме обеси.
Роджър...
- Чуваш ли нещо?
Пее. И тя чува.
Какво е станало с корнфлейкса и бисквитите?
Беше нъкелавито.
- Какво си мислите, че правите?
КОНТИНЕНТАЛНА АРМИЯ БЕМИС ХАЙТС, НЮ ЙОРК | 09.1777 Г.
Скъпа Бри, нощуваме близо до Бемис Хайтс, Ню Йорк,
извън Саратога. Баща ти прие нова работа
като полковник в редиците на "Стрелците на Даниъл Морган".
Можеш да си представиш как се чувствам.
Изпитвам смесица от крехък оптимизъм и неприятно безпокойство.
Притеснявам се за бъдещето въпреки всичко, което знам.
Имам доста за разказване, Бри,
но вероятно най-важното от последното ми писмо насам е,
че в Тикондерога съдбата ни срещна с брат ти.
Бях пленена.
Сега съм в безопасност, благодарение на баща ти и Иън,
но именно там видях Уилям.
Толкова се развълнувах да го видя отново,
че от гледката сърцето ми плака за това, че не си до мен. Липсваш ми.
Бри! Бриана!
Нека аз говоря.
Кой е този, по дяволите?
Позволи ми да ти представя нъкелавито,
още известно като Уилям Бъкле Макензи.
На Вашите услуги, мадам.
ДРУГОВРЕМЕЦ Сезон 7, епизод 7
"Практически наръчник за пътуване във времето"
По книгите на Диана Габалдон
ПРЕВОД И СУБТИТРИ Horatio
След Аламанс бях разорен.
Жена ми - Мораг - имаше брат в Инвърнес,
уредил добре живота си. Каза, че може да му трябва чиновник.
Тъй като съм бил адвокат,
дойдохме в Глазгоу и продължихме на север.
Приближавахме Инвърнес,
когато чухме странен шум.
Бе като от рояк пчели.
Помислих, че ще полудея.
Сякаш го усещах в костите си.
Бе в Крейг на Дун.
Мисля, че и двамата го знаете.
Мораг остана с децата, а аз отидох да видя какво става.
И ето ме.
Стигнах до града, а по пътя
отстрани се движеха огромните
ръмжащи карети.
Но как се озова в Лалиброх?
Видях ви...
Да влизате в магазин в Инвърнес.
Вие сте единствените, които биха знаели какво ми се случва.
Ако си търсел отговори, защо се криеше и плашеше децата ни?
Само глупак би стъпил на прага ви, без да очаква да го посрещне гневът ви.
Ти оцеля след обесване,
и то осъден на такова заради мен, а ето те тук.
Не знаех с кого или какво си имам работа.
Британска армия близо до Стилуотър, Ню Йорк
Пазете се.
Господа, радвам се, че можем да се срещнем.
Докато се оттеглят, бунтовниците горят реколта и унищожават мостове...
Най-после шампанско! Изглежда обещаващо.
Всяка победа върви със загуба.
Когото не изгубим в битка, дезертира.
- Това е позор.
Малодушници.
- Страхливци.
Но признавам, изненадан съм.
Въведете ред в строя, ген. Рийдизел.
Не само наемници дезертират, полк. Грант, уверявам Ви.
Достатъчно! Няма да има значение!
В Албъни ще ни посрещнат подкрепления.
Мъжете на ген. Хау напредват. Обединените ни сили ще потушат бунта.
Ако стигнем Албъни безпрепятствено, сър.
Нямаме много коне, за да теглим артилерията и запасите.
А континенталната армия расте стабилно и къмпингува между нас и целта ни.
Но, господа... Те се страхуват от открито сражение!
Именно затова ще ги срещнем
на бойното поле, разчитайки на силните си страни,
сред които - лека артилерия. Бог да им е на помощ.
Много добре казано, ген. Фрейзър.
- Това е последният напън.
И ще победим!
- Както винаги.
Господ да пази краля!
- Господ да пази краля!
Генерал Бъргойн, пристигна пратеник с писмо.
От генерал Хау.
Който няма място на тази маса, незабавно да напусне.
Капитан Ричардсън.
А сега да продължим с по-належащите въпроси...
Как да сготвя пуйката си?
- Имаш ли изобщо такава?
Не, но пратих един от скаутите си да намери, така че...
Оптимист както обикновено.
- Какви са ми шансовете?
Пожелай ми късмет.
- Не ни е нужен, Санди.
Най-качествените воини на армията!
- Хайде пак...
Много добре!
Конят ми е впечатлен.
Не ще ме видиш да прахосвам и хапка ябълка за коня, колкото и да е расов.
Капитан Клерк!
- Извинете ме, господа.
Трябва веднага да открия г-жа Линд.
Дочух, че тя е любовницата на генерала.
Ако е призована толкова рано, едва ли е за добро.
Опасявам се, че не е.
Лейт. лорд Елсмиър.
Ген. Хау няма да ни посрещне в Албъни.
Смята да превземе Филаделфия.
Американските сили вече са позиционирани за сражение.
Точно така.
А ген. Фрейзър ме натовари със спешни пратки -
молба към ген. Клинтън в Ню Йорк -
да създаде диверсия в полза захода на армията ни в Албъни.
Понеже исканията трябва да се пратят в два екземпляра,
ген. Фрейзър ми разреши да Ви взема като свой помощник.
Победата ни вече се задава.
Ген. Бъргойн възнамерява да нападне до три дни.
Ще пропуснете атаката.
Пресвета Дево, вкусно е, но не мога да го преглътна.
С това ли храните децата си?
Джеремая е името и на моя син. Не е ли странно?
Къде са малките?
- Скоро ще се върнат...
По-добре побързай с историята си. Аламанс?
Моят началник в Северна Каролина се изказа в полза на Регулацията,
така че и аз отидох.
Мораг и детето останаха с мен в малък къмпинг,
където следващият, когото тя среща, си ти.
Тя не ти ли каза кой съм? Че й помогнах да се качи на кораба?
И така да е, мъжът не ухажва чужда жена,
докато съпругът й е близо.
- Опитвал е да те предупреди.
Криейки кокардата си? Защо милиционер би го сторил?
Защото...
По пета или шеста линия Мораг е моя прабаба.
Това те прави мой дядо.
Синът ми беше именуван Джеремая на баща ми,
той - на своя дядо,
а той - на сина ти.
Може би някъде там се губят един-двама Джеремаи, но това е положението.
Семейство сме.
Дали имате нещо по-силно от кафе?
Ако искаш да го разредиш...
Ако беше долнопробният алкохол, който пих в Америка, щях да го хвърля.
Водата отключва аромата на качественото уиски.
Но знаете това, нали? Въпреки, че не сте шотландка.
Всъщност съм. По линия на баща ми.
Името му е...
Беше... Джеймс Фрейзър. От Брох Туарах.
МОРАГ ГЪН | 1747-1793 Г. УИЛЯМ БЪКЛЕЙ МАКЕНЗИ | 1744-1778 Г.
Вие друга ли сте?
Като съпруга Ви и мен.
Друга... Каквото и да е това?
Да.
Откри ли родословното дърво?
- Не.
През коя година дойде тук?
- 1778.
Господи, Роджър! Фиона и децата.
Би ли...
Не, Роб Камерън е.
Иисусе Христе! Казах му, че може да дойде за вечеря някой път.
Очаквах, че първо ще се обади!
- Какво?
Не може да останеш тук, трябва да се скриеш.
Бъди тих.
Впечатляващо местенце!
- И ние си го харесваме.
В лош момент ли идвам?
- Ни най-малко.
Просто се възползвахме, че децата ги няма,
за да почистим малко.
Истинска лудница е вътре, има неща къде ли не.
Ремонтираме, знаеш как е.
Надявам се, че обичате червено вино.
- Да.
Заповядай!
- Благодаря!
След теб.
Внимавай със стола.
Здравей, губернаторе!
- Здравей.
Виждам, че сте почнали без мен.
Както казах, понякога положението тук е с краката нагоре.
Когато можеш, трябва да си угаждаш.
- Така е.
Май спомена, че ти си готвачът.
- Нямаш късмет.
Днес е ред на Бри. Преструвай се, че ти харесва, аз това правя.
Наистина ли?
Наздраве!
- Наздраве!
Хубаво е, нали? Бих желал да погледна сборника с църковни песни на баща ти,
тъй като не успях по време на часа ти. Ако не е проблем, разбира се.
Да вървим, в такъв случай. Натам.
Натам?
- Имам още, събирани
от различни пътешественици, търговци и исторически проучвания.
Това е истинска съкровищница!
Може ли да препиша няколко?
- Да.
Приятно е историята да бъде запазвана. Ще видя дали Бри има нужда от помощ.
Ей сега се връщам.
Ще е зает достатъчно дълго, колкото да се отървем от първия изненадващ гост.
Тате!
- Тук сме, скъпи.
Вкъщи сме!
- Здравей!
Вижте какво ми дадоха в училище.
- "Клубът на Тъфти"!
На твоите години и аз членувах в него.
И бе почти невъзможно да разчета записките ти за захранването.
На торбичката, в която си носиш обяда, ли пишеш?
Не, не.
- Не?
Никога не си се сещал?
- Не, но първо ще си изяждам сандвича.
Радвай се, че не трябва да разкодираш краснописа на Анди или Крейг.
Не искаш да знаеш какво обядват.
Изобщо.
- Аз съм леко любопитен.
Могат ли трима мъже да вдигнат турбина? Не са ли тежки?
Огромни са. Тримата само управляваме машините.
Многотонните мостови кранове,
които ги вдигат извън гнездата им. Преди всичко...
За да стигнем долу, минаваме през...
- Тунелите!
Мамо, ще ме заведеш ли да ги видя? Моля?
Миличък, те не са подходящи за деца.
Някои биха казали същото за жените.
И биха сбъркали.
- Хайде, вие двамата.
Ако сте готови, се приготвяйте за лягане.
Може ли първо да гледаме телевизия?
- Само малко.
Придружи сестра си до караваната.
- Чао, Роб.
Лека нощ, скъпи.
- Лека нощ, младежо.
Говорейки за обяд, никога ли не ядете в кафенето?
Не. Първото правило е...
- Защо?
"Не яж в кафенето."
- Ужасно правило!
Профитеролите на Гленда...
- Бе веднъж.
Щом си тръгна, се нахвърлих на палачинки и пудинг с масло.
Получи ли бележката на Крейг за ротора на втората турбина?
Да.
- Смята, че затова почти няма ток.
Мисля, че проблемът е повредено острие или нещо се е заклещило.
Каквото кажеш, губернаторе.
- Ще планираме ремонт другата седмица.
Можеш да разчиташ на мен, Крейг и Анди.
Считай ни за твоите трима мускетари.
Бе прекрасно, благодаря.
И комплименти за готвача!
- Трябва да повторим някой път.
Но знаеш ли какво би било още по-перфектно точно сега?
Още едно малко питие.
Донесох ти подарък, сасенак.
- Така ли? Какъв?
Гъски? Патици?
- Не.
Книга. Да.
- Книга?
Думи, напечатани върху хартия. Вероятно си спомняш що е то.
Намерих я в края на реката.
Изпусната по време на полет, предполагам.
Сасенак.
Не бях осъзнал, но имаш нужда от очила.
Глупости! Виждам си перфектно!
Тогава прочети това.
Как? Шрифтът е прекалено малък.
Размер 12 е. Кориците са ужасни.
Отстоянията от сгъвката са много малки.
Но въпреки това ти трябват очила, скъпа моя.
Ще бъдем слепи като прилепи, преди войната да свърши.
Моля те, кажи ми, че виждаш достатъчно добре, за да стреляш.
Не се притеснявай, сасенак, мога и със затворени очи.
Което е добре.
Събират ни за битка след три дни.
Едва ли има очен лекар във Филаделфия,
но щом се приберем в Шотландия,
ще ти купя чифт с рамка от костенурка за всеки ден
и един със златна рамка за неделите.
Нали не очакваш да почна да чета Библията с тях?
Не, но малка молитва за мен довечера не би навредила.
Ще се завърнеш при мен. Винаги го правиш.
В противен случай...
Ще тръгна да те търся.
Сигурен съм, сасенак.
Все още ли чакаш скаутът ти да се появи с онази пуйка?
Досега вече я е изял.
Какво ли не бих дал за вечеря в "Клуб Бифтек"!
Генерал Фрейзър.
Можем ли да Ви бъдем полезни?
- Не.
Дошъл съм без искания. Моля, хапнете.
Знам, че от известно време сте изгладнели.
Вечерята ни не е съвсем по стандартите на ген. Бъргойн, предполагам.
Липсват ни качествено бордо и музика.
Трябва да намерим начин да повдигнем духа си.
Моят е на достатъчно високо ниво тук - около огъня с хората ми.
Такъв ще бъде и на бойното поле,
стоейки рамо до рамо с моите събратя войници.
Потърсете храбростта си! Очаква ни слава!
Сега е шансът ти, Уилям.
Ген. Фрейзър, може ли за момент?
- Добре. Оправете колелото.
Не спирам да мисля, че мястото ми е тук, редом до тези мъже.
С Вас.
Извинете ме, сър, но знам, че съм по-нужен
в полесражението, а не като пощальон. Казал сте на ген. Бъргойн,
че сме в ключов момент във войната. Не съм момче за всичко,
а истински войник. И с Вашето позволение, генерале,
бих желал да остана тук с армията.
Не мога да Ви виня за куража, бил той и много безразсъден.
Ще ви трябва, ако оставате да се биете.
Ако това повелява сърцето Ви.
- Да.
В такъв случай ще уведомя капитан Ричардсън
да си потърси нов пощальон.
Бе изключително приятно да прекарам вечерта с прекрасно семейство.
Не правиш така със сестра си и Боби?
- Напротив.
Чудесно е с тях, обаче...
Бях женен някога. Прелестна французойка, но...
Да кажем, че не бяхме идеалната двойка.
Разведохме се преди няколко години и се прибра във Франция със сина ни.
Нейното семейство е заможно, а аз - не.
Накрая се оказва, че по-скъпоплатеният адвокат печели подобни дела, тъй че...
Трудно е да си отделен от семейството си.
Да.
Както и да е, благодаря за гостоприемството.
Ще водя Боби на кино утре вечерта.
Дали Джеми би искал да дойде?
Може да преспи у Боби.
Да, би му харесало.
- Супер.
Лека нощ.
Карай внимателно.
- До скоро!
Не я ли заключи?
- Не мислех, че се налага.
Полетът трае 9 секунди.
- Казва се Блейк.
Той е астронавт 500 години в бъдещето и има доста приключения.
Ти си Бък.
Мястото в четвъртото измерение ще е...
- "Астро-навт"?
Ако не ме лъже паметта ми по латински, това е "пътешественик сред звездите".
Вярно е.
- Така ли ни наричат?
Това е! Хайде, ще успееш.
Какво чакаш?
- Не съм сигурен, прекалено е опасно.
Бри!
Открихме нъкелавито. И сте роднини!
- Така е.
Братовчеди. И се извиних.
- Той не е толкова страшен, мамо.
Как вече е привлякъл Джем и Манди на своя страна?
Има и свой малък Джеремая.
Вероятно децата му му липсват.
Не му е било много лесно, а?
Да му разрешим тази вечер да спи в къщата?
Не мога да го върна в гълъбарника, нали?
Човекът вътре не е врагът, когото срещнах в Аламанс, а...
Братовчедът Бък.
И той също е наясно.
Така да бъде, ще разтворим канапето в трапезарията.
Децата и без това са с нас в караваната.
Но не желая да се мотае около къщата, докато не сме тук.
Не е като да мога да го взема с мен в училището утре.
Ти ще имаш ли възможност?
Вероятно, но в събота...
В събота ще го заведа обратно при камъните, обещавам.
Тоест си му простил?
- Да.
Веднага, след като го набих.
Чакай, мислех, че е защото беше изплашил децата.
Някои от юмруците бяха и за мен самия.
Както и да е, чувството бе приятно.
Сигурно е притеснително да видиш нещата толкова променени.
Да.
И все пак има много, което е постарому.
Там на високото.
Да. Каквито винаги са били.
Но всички хора вече ги няма.
Всички.
Мораг...
Беше бременна.
Децата ми са мъртви. До едно.
Щом дойде за пръв път и осъзна случилото се,
защо не се върна в кръга?
Не мога да потвърдя, че разбрах нещата на мига.
Но знаех, че е станало нещо ужасно и камъните са свързани с това,
ето защо си имах едно на ум за тях.
- Но опита ли изобщо?
В името на семейството ти?
За какво си мислеше, когато дойде за пръв път?
Нещо конкретно?
- Защо ме доведе тук?
Ясно е, че искате да ме държите под око, докато не сте вкъщи.
Има ли още нещо, което ви притеснява?
- Да. Искам да разбера защо си тук.
Желаеш да се върнеш при Мораг и Джеремая, нали?
Можеш ли да ми помогнеш?
Камъкът липсва на пръстена ти заради предприетото пътешествие.
Поради незнайна причина се нуждаеш от такъв, за да пътуваш.
Успеем ли да ти открием нов, ще се прибереш.
И ако мислиш за семейството си, би трябвало да те насочи към тях.
Здрасти, губернаторе.
- Здравей.
Бък Макензи, братовчед на Роджър. На гости ни е.
Бък, това е Роб Камерън.
- Приятно ми е.
Да взема Джем в 17 ч.? Филмът е от 18.
- Добре.
Звучи перфектно.
- Чудесно, ще те видя тогава.
Е, насладете се на гледката.
Какво?
Прекалено много ти се усмихва.
Така се отнасят хората един с друг в днешно време.
Нарича се любезност. Може да пробваш.
Само казвам, че не съм глупав.
Какво правиш тук?
- От всичко, което съм видял...
Бил ли си в такъв?
- Няколко пъти.
Веднъж летяхме от Америка до вкъщи,
след като минахме през камъните в Окракоук.
Моят Джеремая би го харесал.
Сред любимите играчки на Джем е,
но вероятно би ти разрешил да го вземеш със себе си,
ако е съгласен да се раздели с него.
Онзи господин Камерън, когото срещнах днес, е проблем.
Хвърлил е око на жена ти.
Смяташ, че всеки е такъв,
затова и се оказах с примка на врата си.
Всеки друг човек в моето време би си помислил същото.
Човек се ражда с усета, когато някой се стреми към жена му.
Грешиш. И това не е твоето време.
Исках само да ти кажа.
Май аз трябва да ти кажа нещо.
Намерих родословното дърво на Макензи.
Не знаех дали да те уведомя,
защото... Дори не съм сигурен дали е правилно.
Но видях годината на смъртта ти.
Желаеш ли да я узнаеш?
Не.
Но въпреки това ми я кажи.
Бе отбелязана 1778 г.
Това може би свидетелства, че никога няма да се прибереш в своето време
и поради това семейството ти е приело, че си мъртъв.
Значи може да е грешна.
Или... Успявам и...
Да.
Съществува и този вариант.
Когато бяхме при язовира, имах чувството, че не иска да се върне.
Не го посъветвах.
Само реших, че трябва да знае кога умира.
Имаше неща, които е сметнал, че и аз трябва да имам предвид.
Например?
Според него Роб Камерън си пада по теб.
Това е нелепо.
Вечеряхме заедно, видя какъв е.
Да. Обича да флиртува.
Просто му е самотно след развода.
Добра причина да ти се нахвърля.
Аз съм му началник.
Мисля, че доста се наслаждава, когато те нарича "губернаторе".
Роджър Макензи...
Да не би да си защитаваш територията?
И какво, ако е така?
Знам, че модерният мъж не би трябвало да се налага,
но ако тази вечер се чувствам малко по-първичен?
Кой сте Вие?
Какво става?
Иън е заловил британски дезертьор.
Казал, че ще съберат 1500 човека, за да тестват мощта на левия ни фланг.
Отново Бъргойн води атаката.
Ще ме целунеш ли, Клеър?
Винаги.
ПЪРВА БИТКА ПРИ САРАТОГА 19 СЕПТЕМВРИ 1777 Г.
Поставете щиковете.
- Започнете поставяне на щиковете!
Поставяне!
Щикове!
Внимание!
Според теб коя е с по-хубави гърди? Г-жа Линд или баронесата?
Предпочитам да не коментирам толкова вулгарна тема.
Започва се, Хамънд.
- Разбирам. Избягваш въпроса.
Харесал си някоя. Как се казва?
Едва ли ще я видя отново някога.
Значи няма да има значение, ако ми кажеш, нали?
Рейчъл, но тя...
Хамънд?
Хамънд?
- Артилерия!
Огън!
Лейтенант Хамънд!
Стани!
- Артилерия!
Огън! Зареди! Огън!
Огън!
Пушки - готови!
Санди!
Пехота, тръгни!
След мен! Ходом марш!
Лорд Елсмиър, вървете при хората си! Бързо!
Спокойно, миличка, всичко е наред.
Джеми го няма!
- Той е добре.
Ще остане у приятел тази нощ и утре ще се върне.
Напротив, изчезнал е! Не е тук!
Няма проблем, скъпа, при Боби е.
Не разбирате! Не е тук!
- Какво искаш да кажеш?
Не е тук с мен!
- Връзката им.
Успокой се, скъпа.
Защо се събуди? Кошмар ли сънува?
Камъните ми крещяха.
И после какво се случи? Приближи ли се до тях?
Не аз, а Джем. Онзи лош човек го отвлече.
Ще проверя Бък.
- Ще се обадя на майката на Боби.
Хайде, миличко. Всичко ще се оправи.
За какво е цялата тази врява?
Манди е имала кошмар. Виждал ли си Джеми?
Нали е с Камерън?
- Роджър! Бил е Роб.
Джем не е с Боби, говорих с майка му. И не е имало филм и преспиване.
Роб живее срещу къщата й. Помолих я да види колата му, няма я.
Писмата. Някой е бъркал в кутията в кабинета.
Току-що забелязах - чел ги е.
Защо, по дяволите, този негодник би завел сина ти до камъните?
Разгледал е наръчника ми за пътуване във времето.
Преструваше се, че съм го написал за забавление, но е знаел.
Знаел е... А после е прочел писмата.
Мамка му!
Тогава този Камерън е като нас?
- Не знам.
Не знам, по дяволите!
- Но има и други?
Свекърва ми, индианец, когото срещнах в колониите, и...
Господи... Гейлис Дънкан. Проклетата Гейлис Дънкан!
Писах за вярването й в нуждата от кръвно жертвоприношение, за да пътува.
Иисусе Христе! Защо го написах?
Стигнахме. Хайде.
Това е фенерче.
Роб!
- Джеми!
Камерън!
Джеми!
- Роджър.
Раждаме се от пръстта, за да се бием в калта,
после преживяваме с нея и накрая ни погребват в нея.
Да приключваме с това.
Достатъчно дълбоко е, по дяволите!
- Продължавайте!
Стига толкова, казвам.
- А аз твърдя обратното!
Вдигайте лопатите! Всички!
Тези мъже умряха смело и достойно.
Не събрахме телата им от полето, за да ги извадят от плитки гробове
и разкъсат през нощта.
Ще копаем по-дълбоко.
Очаквано, попътният вятър бе с нашата армия.
Най-добрата армия на света.
Победата и славата са наши.
Ура!
Лейтенант Грюенвалд, едва удържахме позициите си.
И все пак - ето ни тук и сега.
Ако ген. Бъргойн може да ни убеди, че сме победители,
приемаме, че е така.
- Лейт. Хамънд е мъртъв.
Почтена смърт. И доживях да разкажа историята му.
"Изпращат мъже на битка, но после се не връщат.",
казва Есхил.
Различен сте сега.
"Изпращат мъже на битка, но после се не връщат.
А за да поискат посрещане у дома, се прибират с прахта си в урна."
ПРЕВОД И СУБТИТРИ Horatio
/ © Translator's Heaven 2023