Collateral (2004) Свали субтитрите
- Да. Не се тревожете.
Нищо ли ви няма?
Приятен престой в Ел Ей.
Той беше.
- Всичко е наред.
МАКС ДЮРОШЪР
Защо всичко да се върти около теб?
- Не се върти около мен.
Онзи компютърен маниак беше саркастичен
и ти го знаеш.
- Не бях на това мнение.
Ами закачката за преобразяването? Много мило!
Какво очакваш от мен? Работя с него!
Способна си да се грижиш сама за себе си.
Доколкото знам, спиш с мен.
Ако не искаш да почнеш да чукаш него, най-добре...
Здрасти. Къде мога да хвана кола за летището?
Отзад.
- Благодаря.
Говореше по мобифона си в златистия "Лексус".
Още ли искат смяна на съдебния окръг?
Може да увеличат обвиненията за предишни престъпления.
Закъде?
- Центъра, "Норт Спринг" № 312.
Центърът.
Преписите трябва да са готови до 7 ч сутринта, ясно?
Минете по "Сепулведа" и "Слосън" до "Ла Бреа".
После на север до Шеста и влезте в центъра.
Ще стоиш до късно. И аз ще работя цяла нощ.
Ще мина през 105-а до 110-а.
По-бързо е.
- Какво?
Казах, че през 105-а до 110-а ще е по-бързо.
110-а продължава в паркинг при университета.
Но щом стигнеш до "Ла Бреа", започват задръствания.
На север по 110-а има хора, които пътуват към Пасадена и карат бавно.
Да, но аз излизам по "Гранд", а след това...
Щом искате надземни пътища, така ще направим.
Хващаме ли се на бас?
- Хващаме ли се?
Ами ако грешите?
Не мисля, че греша, но ако е така, возенето е безплатно.
Добре, разбрахме се.
Хайде, кажете го.
- Какво?
Хайде.
- Имах късмет със светофарите.
Не беше късмет. Просто бяхте прав.
А аз сгреших...
Макс.
Ще усилите ли звука?
Обичате класиката.
- Да. Свирех в гимназията.
На духов инструмент.
- Не. Струнен.
Нямах дробове за духов.
Останах с друго впечатление от разговорите ви.
Различен инструмент.
Ако бяхте ме послушали, щяхме да сме в задръстване
и щяхте да изкарате 5 долара отгоре.
Запазете си ги и си купете нещо специално. Отпуснете се.
Не е нищо кой знае какво. Нищо особено.
Колко таксиджии биха влезли в спор, за да ти спестят пари?
Бяхме двама. Убих другия. Не обичам конкуренцията.
Гордеете ли се, че сте професионалист?
Това ли? О, това е... Само почасова работа е.
Временно е. Така плащам сметките.
Но ще бъда най-кадърният. Само че в друго нещо.
Какво друго?
- Захванал съм някои неща.
Например? Кажете ми.
Компания за лимузини под наем. "Айлънд".
Ще е като остров на колела. Неповторимо изживяване.
Стигнете ли до летището, няма да искате да слезете.
Работя временно това, докато изплатя мерцедеса,
набера персонал и се сдобия с подходящи клиенти.
Харесва ли ви да сте юрист?
Да не сте ясновидец?
- Донякъде.
Тъмен раиран костюм.
Елегантен, но с мярка. Не сте в рекламата.
Също и скъпо куфарче, с което не се разделяте.
Пък и чантата. "Ботега".
Ако някой се качи със сабя, взимам го за майстор на суши.
А вие сте като Кларънс Дароу.
Не съвсем. Той беше адвокат, аз съм прокурор.
Важно дело ли?
- Да.
Стигнахме бързо.
- Разбира се.
Но не ми отговорихте.
Харесвате ли професията си?
Да.
Но не и днес.
Напротив. Нямам търпение.
Обичам да се изправя в съдебната зала.
Същевременно стомахът ми се свива на топка през нощта в първите дни.
На топка? Как така?
Мисля, че ще изгубя, че аргументите куцат,
че доказателствата не са в ред,
че ще разберат каква некадърница съм
и че съм мамила всички толкова години.
Представлявам Министерство на правосъдието,
а встъпителното ми слово ще се приеме зле
и ще ми се смеят.
После плача. Не повръщам.
Много хора повръщат. Аз имам здрав стомах.
После се стягам, пренаписвам встъпителното слово,
работя по доказателствата и не мигвам цялата нощ.
Винаги така става.
На сутринта вече съм добре.
- Нуждаете се от почивка.
Току-що си починах на магистралата.
Не в такси. Трябва да си проясните мислите.
Да върнете цялостта си, да постигнете хармония.
Кога за последно почивахте?
- Аз излизам често в отпуск.
Колко често?
- Дузина пъти дневно.
Любимото ми място.
Малдивите.
Личното ми място за отмора. Като ми натежи повече,
взимам 5 минути почивка и отивам там.
И изпразвам главата си от всякакви мисли.
Вземете я.
- Не, не бих могла.
Вземете я, нуждаете се много повече от нея.
Ще ви помогне. Гарантирам.
Благодаря ти, Макс.
Разбийте ги.
Ей...
Не знам, в случай, че поискаш да разследваш
някоя просперираща компания,
или да спориш за маршрути.
Чакайте, чакайте. Елате, съжалявам.
Не съм ви чул. Качвайте се. Ще ви взема.
Накъде?
- Ул. "Саут Юниън" 1039.
Разбрано.
Колко време ще отнеме?
- 7 минути.
Седем. Не осем? Или шест?
2 минути да стигна до "Норманди", до "Венис" - още три.
До "Юниън" - една. И една, ако изникне нещо.
Може ли да засека времето?
- Да.
Ако грешиш, ще мина ли безплатно?
Ще ти се извиня. Вече возих безплатно днес.
Кого?
- Едно момиче.
Уредихте ли си среща?
За пръв път ли сте тук?
- Не.
Честно казано, когато дойда, нямам търпение да си ида.
Градът е твърде пръснат, разпилян.
На теб харесва ли ти?
- Това е домът ми.
17 милиона души. Ако бе държава,
щеше да е петата икономическа сила, а хората не се познават.
Четох за един, дето се качил на метрото и умрял.
Возил се 6 часа, преди някой да види как трупът му
обикаля Лос Анджелес, хората сядали и ставали до него.
Никой не забелязал.
Не съм влизал в по-чисто такси.
Постоянно такси?
- Редувам се с дневната смяна.
Предпочиташ нощите?
- Хората са по-отпуснати.
По-малко движение, по-добри бакшиши.
Как са осигуровките?
- Не е този тип работа.
Не съм за дълго. Запълвам времето.
Само докато подготвя някои неща.
Временно е.
- От кога караш?
От 12 години.
- Сериозно?
Какви неща подготвяш?
Не ми се говори за това. Малък бизнес план.
Не се обиждайте.
- Няма такова нещо.
Ти си от тези, които действат, вместо да говорят. Страхотно.
Седем минути. Бива си те.
- Имах късмет на светофарите.
Да, сигурно знаеш и тяхното разписание.
Дойдох заради сделка с имот, ще я приключа тази нощ.
Трябва да мина през пет места, да събера подписи,
а в 6 ч сутринта излитам. Защо не останеш с мен?
Колата не се наема. Против правилата е.
Правилата?
- Да.
Не ти плащат болнични. Колко изкарваш на смяна?
Колко?
- 350-400.
Ето какво. Ще ги направя 600.
Не знам.
- Ще добавя сто,
ако ме закараш до летището без да закъсняваш.
Не. Не знам.
- Знаеш.
Не знам.
- Напротив.
Шестстотин...
- Значи се разбрахме. Ето ти 300.
Как се казваш?
- Макс.
Макс. Аз съм Винсънт.
- Добре.
Но съм паркирал неправилно.
- Ще те чакам в задната уличка.
Определено не е тукашен.
Ето това е.
О, не! Мамка му!
Мамка му! Какво, по дяволите?! Дявол да го вземе!
Добре ли си, човече?
Мамка му.
Той... Падна върху таксито.
Падна отгоре върху проклетото такси.
Мисля, че е мъртъв.
- Добро предположение.
Ти ли го уби?
Прострелях го. Куршумите и падането са го убили.
Мамка му, човече.
Червен светофар, Макс.
- Чакай.
Свали си ръцете. Свали ги.
- Добре.
Помогни ми. Отвори багажника.
- Моля?
Отвори багажника.
Стига, стига. Какво...? Какво правиш?
Ще го претърколя. Не може да остане тук.
Ако не искаш да е до теб... При тази хигиена...
Мамка му.
- Добре.
Просто мъртвец. Хвани ръцете му.
Не мога.
- Хвани му китките.
Държиш ли ги?
- Да. Мърда, по дяволите.
Така е добре.
Да тръгваме.
- Защо не вземеш таксито?
Да го взема?
- Да.
Аз ще си трая. И бездруго не знаят кой ги кара
през повечето време. Не проверяват нищо.
Така че просто го вземи. Аз, ти...
Обещаваш да си мълчиш?
- Да.
Сериозно?
- Обещавам.
Качвай се в шибаната кола.
Качвай се.
Рамон?
Рамон?
Рамон!
Рамон!
По дяволите.
Командир дежурна смяна.
- Инсп. Фанинг, "Наркотици".
Пратете двама униформени и инспектор на "Саут Юниън" 1039.
И съобщете на Специалния отдел.
- Прието. "Саут Юниън" 1039.
Какво правиш?
- Трябва да почистя.
Лейди Макбет, висим тук на зелен светофар.
Зарежи седалките.
Задник!
Вече нямаш най-чистото такси.
Примири се и се концентрирай върху шофирането.
"Фаунтън" 7565. Знаеш ли го?
- Западен Холивуд.
Колко време ти трябва?
- Не знам. 17 минути.
Защо?
Не, не. Чакай малко.
- Казах ти,
че ще се отбием и другаде.
- Не.
Щеше да ходиш при приятели.
- Те са нечии приятели.
Караш таксито, аз си свършвам работата, а ако оцелееш тази нощ,
ще спечелиш 700 долара.
Не искам да те ядосвам, но не мога да те карам, докато избиваш хора.
Не работя това.
- Тази вечер - да.
Явно не разбираш. Говоря сериозно.
Не съм в състояние.
Добре. Под стрес си.
- Да.
Под стрес си. Разбирам те.
Дишай дълбоко и запази самообладание.
Дишаш ли?
- Да.
Добре.
Ето какво.
Щеше да ме караш из града в неведение,
но дебелакът застана до прозорец и се изтърси долу.
Минаваме на план Б. Дишаш ли още?
Сега ще импровизираме. Ще се пригодим.
Дарвин. Случват се гадости. "И Чин". Човек го приема.
За какво говориш?
Изхвърли човек през прозореца.
- Не съм. Падна.
Какво ти беше направил?
- Какво?
Какво ти беше направил?
- Нищо. Не бях го виждал.
Виждаш го за пръв път и го убиваш?
Трябва първо да опозная човека ли?
Не.
- Планетата има 6 милиарда души,
а ти се впрягаш заради един дебелак.
Кой беше той?
- Какво ти пука?
Чувал ли си за Руанда?
- Да.
Десетки хиляди избити за ден.
Никой не е избивал хора така след Нагасаки и Хирошима.
Размекнал ли си се?
Да не си член на "Амнести Интърнешънъл",
"Спасете китовете" или "Грийнпийс"?
Пречуквам един дебелак, а ти истерясваш.
Не познавам руандийци.
- Не познаваш и мъжа в багажника.
Боже...
Ако това ще те утеши, бил е престъпник,
замесен в дълга престъпна дейност.
Да не ликвидираш боклука?
- Да. Нещо такова.
Отбийте вдясно.
- Мамка му.
Разкарай ги.
- Как?
Нали си таксиджия? Отърви глобата.
Само не прави нищо.
Не ме принуждавай. Няма място в багажника.
Не е за вярване.
- Повярвай.
Недей. Аз ще говоря с тях.
Сигурно е женен.
Другият има деца. Може жена му да е бременна.
Аз ще се погрижа. Остави на мен. Само секунда.
Как сте? Моят партньор ще ви помогне.
Книжка и регистрация.
- Да.
Спирам ви, защото стъклото ви е разбито.
От сега ли е?
- Да, полицай.
Да не е имало бой с храна?
- Да, аз... Поизцапа се.
Ще почистя...
Това върху стъклото кръв ли е?
Да.
Блъснах сърна.
Блъснали сте сърна?
- Да, беше на...
Бях на "Слосън".
- Сърна в центъра?
Да, излизат там. Изскочи пред колата, не можах да я избегна.
Защо още возите пътник?
- Пътувах към депото и...
Можех да го взема. На път ми е.
Таксито ви не е безопасно и го конфискуваме.
Ще направим оглед, преди да го извозят.
Отворете багажника и излезте. Съжалявам, ще вземете друго такси.
Налага ли се? Само на километър оттук съм.
Боя се, че да. Излезте от колата.
Вие също.
- Ако го отвориш, ще влязат вътре.
Изкарах тежка вечер, човече.
Пък и депото е съвсем близо.
Оставете ме. Той е първият ми клиент.
Излез и отвори багажника. Хайде.
Излез. Вие също, моля.
Дежурният диспечер е. Престрелка на 83-а и "Хувър".
Да отидат всички коли от 26-и участък.
Трябва да тръгваме. Прието.
Отивай право в гаража. Приятна вечер.
Спри тук.
Сложи ръце на кормилото.
Защо?
- Защото аз ти казвам.
Макс. Чуваш ли ме, кучи сине?
Кой е този?
- Лени. Диспечерът.
Макс, знам, че си там. Отговори ми.
Какво ще стане иначе?
- Ще продължи.
Макс, обади се.
Не ме издавай.
Да, Лени, кажи.
- Току-що говорих с ченгетата.
Проверяваха дали си докарал таксито.
Е и?
- Мразя да говоря с ченгета,
а те казаха, че си разбил колата?
Не, удариха ме. Не съм...
Не ме е грижа къде и защо. Ти ще платиш.
Не носиш отговорност за случилото се.
Не нося отговорност.
- Глупости. Вече носиш.
Ще го покриеш от твоя джоб.
- Да си го завре в дебелия задник.
Не мога. Той е мой шеф.
- Е и?
Работата ми трябва.
- Не е вярно.
Чуваш ли? На теб говоря. Макс!
Нищо няма да ти плати.
- Кой се обажда?
Албърт Рикардо, помощник-прокурор,
пътник в таксито. Ще докладвам за вас.
Да не се горещим.
- Така ли?
Как да не се горещя, като слушам как изнудваш работник?
Наясно си, че застраховката ви ще покрие щетите.
Какви номера пробутваш, а?
Исках само...
- Кажи му.
Кажи му, че е задник. Давай.
Ти си задник.
И ако пак те тормози, ще му завреш таксито в задника.
И ако пак ме тормозиш,
ще трябва да завра таксито в задника ти.
Мамка му!
Например съдебни възбрани, защото има случаи,
в които мъжът иска да си върне съпругата.
Все казват: "Издействайте си възбрана."
Използваме съдебните възбрани,
но те са често само лист хартия за натрапника.
Да.
- Г-н Кларк, един нотариус ви търси.
Легитимира ли се?
- Да.
Добре, пусни го.
Или ги застрелват. Случва се много често.
Но ги използваме.
- Само че много пъти...
Може да пишат и да се обаждат непознати.
Но в колко от случаите
натрапниците са познати на потърпевшите?
Ей! Аз съм в таксито!
Мамка му. Тук, в уличката съм!
По дяволите!
Ей, чакай.
Да, да. Тук съм.
В таксито съм. Заклещен съм. Благодаря.
Вижте какво, трябва да изляза оттук.
Какво става?
- Завързан съм тук.
Един тип ме завърза, но влезе вътре да върши гадости. Трябва да изляза.
Вързан си, а?
- Измъкнете ме и ще викна полиция.
Я ми дай портфейла си.
Шегуваш ли се?
- Така ли ти изглежда?
Не виждаш ли, че съм вързан за кормилото?!
Не ми пука къде си вързан. Ще те пречукам.
Не стреляй.
- Тогава се размърдай.
Мамка му.
Какво друго има вътре? Плячка.
Било истина.
Ей, приятел.
Това моето куфарче ли е?
Да. Искаш ли си го?
А къде ти е портфейлът?
Какво друго ще ми дадеш?
Мамка му!
Къде е копчето? Под таблото ли?
Ще го натиснеш ли?
Ако привличаш вниманието, ще умрат невинни хора. Ясно ли е?
Да.
- Наистина?
Но пък новината е, че сме напред с графика.
Обичаш ли джаз?
- Моля?
Обичаш ли джаз?
- Не кой знае колко.
Казаха ми за едно място до Креншоу.
"Лимърт Парк". Всички звезди са свирили там.
Декстър Гордън, Чарли Мингъс, Чет Бейкър и други.
Приключвай. Ще те черпя едно.
Как се казва твоят информатор? Рамон?
Рамон Аяла. Имахме среща снощи в Белфлауър.
Не се появи, дойдох тук и намерих това.
Откога го разработваш?
- От 4 месеца. Дребен играч е.
Част от мрежата, свързана с Феликс.
- Феликс Рейес-Торена?
Федералните са го поели. Не искат да се бъркаме.
Откога полицията ни работи за ФБР?
Ще ни вземат всички улики
и ще оберат лаврите. Какъв е смисълът?
Моят човек е паднал през прозореца. Щом е полетял оттам,
значи Феликс е намесен. И случаят е мой.
Има ли въобще убийство? Къде е трупът?
Виждам само стъкла.
- И кръв.
Тук, в стъклата. Има и още.
Има също пръски там и ето тук.
Ричард?
- Да, аз съм.
Рамон е паднал през прозореца, тупнал е долу.
Има стъкла и следи от гуми върху тях.
Може да е скочил.
- Да.
Депресиран е и е скочил от четвъртия етаж.
"О, по-добре ми е. " Изправил се е.
"Сега мога да продължа нататък. "
Я стига.
- Ей, Рей! Дръж.
Отскоро ли е?
- Още мирише на кордит.
Един старец отсреща гледал телевизия и видял по-рано паркирано такси
и двама души, които се мотаели.
- Видял ли е нещо?
Горе-долу. Има очила с дебели стъкла.
В окръга има 4 000 таксита.
Нещо друго?
- Това е.
Продължете обиколките. Разпитвайте.
Помниш ли онази история в Оукланд? Таксиджия карал цяла нощ,
убил трима, а после се гръмнал.
- Изперкал е. И какво?
Инспекторът в Оукланд не се вързал.
Таксиджията нямал досие или психично заболяване.
Да пречука трима и себе си?
Инспекторът смятал, че е имало още някой в таксито.
Не се научих да слушам джаз.
Няма мелодия. Не е това, което очакваш.
Импровизация, като тази вечер.
- Тази вечер?
Повечето хора след 10 години ще са на същата работа и място.
Няма да поемат никакви рискове.
След 10 години.
А ти не знаеш къде ще си след 10 минути.
Нали?
Кой свири на тромпета?
- Даниъл. Той е собственикът.
Страхотен е. Ще го поканите ли при нас после?
Трябва да го черпя едно.
- Дадено, миличък.
Бях на около 19 и почиствах масите тук.
Плащаха малко, но не беше там въпросът.
Важното беше да съм до музиката. Да вземем една вечер.
22 юли 1964 г. Кой мислите, че влезе тук?
Майлс Дейвис. Точно така.
Самият той?
- Да.
През вратата влезе най-страхотният човек на света.
Беше ходил в звукозаписното студио
на "Калъмбия", на "Вайн". Та Майлс влиза тук.
Докато се усетим, вече импровизираше с оркестъра.
Трябва да е било...
- Жестоко.
Беше невероятно концентриран.
Освен това всички му имаха страх. Всички знаеха,
че не може просто да заговориш Майлс Дейвис.
Може да изглеждаше отпуснат, но беше вманиачен.
Един ден някакъв хипар опита да се здрависа с него.
Каза: "Здравейте, казвам се... "
Майлс рече: "Разкарай ми се от очите.
И вземи глупавата си кучка."
Да, такъв беше Майлс.
Такъв беше, когато се вживееше в музиката. Свиреп.
Успя ли да говориш с него?
- Дори нещо повече.
Свирих около 20 минути.
- Невероятно.
Как се справи?
- Как ли?
Не струваш нищо, ако свириш редом с Майлс.
Но той ме изтърпя.
Какво ти каза?
- Само една дума. "Супер".
"Супер"? И толкова?
- Да.
Тоест: "Ставаш, но не си готов. "
"Потърси ме, когато бъдеш готов. "
Направи ли го?
- Не.
Мобилизираха ме и се заех с други неща.
Когато се върнах към музиката, времето ми беше минало.
Роден съм през 1945 г.,
но онази вечер бе мигът на моето зачатие.
Точно в тази зала.
- Вече не се тълпят хора.
Джазът не привлича толкова хора като преди.
Страхотна история.
Трябва да я разкажа на хората в Кулиакан и Картахена.
Познаваш хората в Кулиакан и Картахена?
Боя се, че да.
Аз пък те мислех за готин тип.
Готин тип съм и съм сключил договор.
Стига, Винсънт, остави човека.
В момента работя.
- Ти говориш за импровизации.
Хареса ти как свири.
Да послушаме малко джаз.
- Импро...
Странно е да го чуя от теб.
Защо не ти задам въпрос?
Какъв въпрос?
- Свързан с джаза.
Ако отговориш вярно, махаме се.
Ти ще изчезнеш тази вечер.
Ако изляза оттук, ще замина толкова далеч,
че ще съм все едно мъртъв. И още нещо:
Тези хора и представителят им тук - Феликс.
Кажи им, че съжалявам.
Нямах избор. Предоставиха ми имунитет.
Трябваше или да се съглася, или да се върна в затвора.
Няма да се върна там.
Да.
Питай.
Къде е учил Майлс?
Знам всичко важно за Майлс.
- Тогава да чуем.
Завършил е музикално училище, нали?
Баща му е бил зъболекар в Сейнт Луис.
Инвестирал в земеделие и забогатял.
Пратил Майлс в музикалното училище "Джулиард"
в Ню Йорк през 1945 г.
- Господи.
Отпаднал от "Джулиард" след година. Издирил Чарли Паркър на 52-а улица,
който станал негов наставник.
Ей!
- Не. Не, приключих.
Намери си друго такси.
Остави ме. Бездруго съм ти гаранция.
Не си играя.
Ти го изигра.
Отговори ти вярно, но не го пощади.
Тук 102. Тук 102. Макс?
Какво му има на този?
- Макс?
Пак ли тормозиш шофьора ми?
- Кой е?
Същият, с когото говори преди.
Майката на Макс ме побърква. Дайте ми го.
Един момент.
Внимавай.
Да.
- Майка ти звъни през 10 минути.
Не си отишъл. Добре ли си? Къде си?
Къде да ида?
Кажи й, че днес не мога.
- Не съм ти роднина. Ти й го кажи.
Къде да идеш?
Тя е в болницата.
И ходиш всяка вечер?
- Има ли значение?
Ако не се явиш, нарушаваш шаблона.
Хора почват да търсят теб и таксито. Не е хубаво.
Няма да те водя при майка ми.
Защо мислиш, че подлежи на обсъждане?
Две крачки пред мен, една - вляво.
Ей! А цветя?
Само ще похабим пари. Все едно й е.
Носила те е 9 месеца в утробата си.
Хората купуват цветя. Хайде.
Извинете. Не искам ресто.
Задръжте асансьора.
На кой етаж?
- Пети.
Как сте тази вечер?
- Горе-долу. А вие?
Извинете.
Здравей, мамо.
Звънях толкова пъти.
- Да, бях ангажиран.
Защо не се обади?
Лежа тук и се притеснявам за теб.
Донесох ти цветя.
- Защо са ми?
Успокой се.
- Как?
Като се тревожа, че пилееш пари за неща, които ще повехнат и умрат?
Видя ли? Не аз ти купих цветята, а той, мамо.
Кой?
Защо не каза, че не си сам?
Как се казвате? Извинете, синът ми е невъзпитан.
Няма нищо, госпожо.
- Вие сте купили цветята ми?
Красиви са.
Е, Макс?
Мамо, това е Винсънт. Винсънт, майка ми Айда.
Много ми е приятно, г-жо Дюрошър.
- Наричайте ме Айда.
Айда. Бях с Макс, когато му се обадиха.
И дойдохте дотук, за да ме видите?
Няма нищо.
- Кажете го на сина ми.
Трябва да му опреш пистолет в главата, за да свърши нещо.
Сигурно сте от важните клиенти на Макс.
Клиент? Предпочитам да се смятам за негов приятел.
Макс не е имал много приятели.
Все си говори пред огледалото. Нездравословно е.
Колко пъти да те моля? Не го прави.
- Кое?
Не говори за мен, сякаш ме няма.
- Какво казва?
Казва, че е тук, в тази стая.
Така е. Чувствителен е.
Знам. Но сигурно много се гордеете с него.
Разбира се, че се гордея. Започна от нулата.
А вижте го сега. Тук, Вегас...
- Мамо.
Той не се интересува от тези неща, чу ли?
Дойдох да те видя, добре си. Тръгваме.
Не, не, не. Много се интересувам, Айда.
Компании за лимузини под наем.
- Виж ти!
Кара знаменитости.
Знаменитости. Лимузини под наем. Голямо постижение.
Как казахте, че ви е името?
- Винсънт, госпожо.
Ще дойдете ли пак?
- Не, утре заминавам.
Когато се върнете.
- Разбира се.
Макс!
Недей!
Вътре бяха всичките ми материали. Объркваш ми плановете.
Да видим какво друго можеш.
Тази вечер докараха четирима. Може да е сред тях.
Не, не е Рамон. Да видим този.
Не, следващият.
- Все пак има нещо странно в това.
Тези тримата дойдоха в рамките на половин час.
Хлапето и последният според мен са застреляни от един човек.
Защо смятате така?
- Разположението на раните.
Две в гръдния кош и една в главата.
Освен това попаденията са едно до друго.
Делят ги само 2 милиметра.
Да видим този.
Ето, виждате ли?
Може ли да ползвам телефона?
- Да.
Хайде, събуди се.
Ало?
- Фанинг е.
Още съм в моргата на болницата.
Не е при неидентифицираните трупове,
но познай кой е във фризера.
- Кой?
Силвестър Кларк, прокурор, който стана адвокат.
Той представляваше Рамон, който никакъв го няма.
И двамата са замесени в сделки с наркотици.
Тук става нещо, а не мисля, че ФБР е наясно.
Чакай на мобифона си. Имам номера на агента за свръзка.
Ще се чуем след 30 мин.
- Добре.
Ще идеш в заведението "Ел Родео". На бул. "Вашингтон" в Пико Ривера.
Къде на "Вашингтон"?
- Провери.
Лимузини, а?
Не започвай.
- Не аз лъжа майка си.
Чува каквото й се иска. Не убивам илюзиите й.
Може би чува каквото й кажеш.
Каквото и да й кажа никога не стига. Винаги е било така.
Какво има в "Ел Родео"?
- Карай.
Прехвърлят ти недостатъците си.
Онова, което не харесват в себе си и в живота си.
Вечно ти се оплакват.
Откъде знаеш?
- Имах такъв баща.
Майките са по-ужасни.
- Не знам. Моята е умряла,
дори не я помня.
- Какво е станало с баща ти?
Мразеше всичко, което правя.
Напиваше се, биеше ме, даваха ме в приемни семейства.
А после?
Убих го.
Бях на 12.
Шегувам се.
Умря от цироза.
Съжалявам.
- Не е вярно.
Какви са тези глупости с временното каране на такси?
Не са глупости.
- 12 години не е временно.
Трябва да събера парите. Застраховки, поддръжка, гуми.
Персонал, подходящи клиенти.
Не е достатъчно само да вземеш колите.
Защо?
- Лимузините на "Айлънд"
няма просто да возят. Ще е неповторимо преживяване.
Няма да искаш да слизаш. Трябва да е съвършено.
Съвършено.
По-нагоре е. Завий надясно.
Дай ми портфейла си. Хайде.
- Моят портфейл? Защо?
Ще ти го пазя, в случай че хората вътре те претърсят.
Кой претърсва?
- Хората вътре.
Влез и потърси Феликс. Той те очаква.
Феликс. Как изглежда?
- Не знам. Не го познавам.
Кой е той?
- Свързан е с тези, които ме наеха.
Не разбирам.
- Ти унищожи материалите.
На ред е номер 4. Мислеше, че е свършило?
Представи се за мен. Вземи резервните файлове
на флаш-устройство или компактдиск.
Защо не идеш ти?
- Не се срещам с хора.
Запазвам анонимност. Гледай да не прецакаш нещо.
Имам договор с шефовете им. Не са ме виждали.
Не знаят как изглеждам.
Ако не се справя, тогава...
Ще те убият. Имаш 10 минути.
В 10.01 ч. отивам до болницата и убивам майка ти, преди да замина.
Не се прави на безразличен.
- Не мога.
Не мога.
- Разбира се, че можеш.
Ако опитам, само ще причиня смъртта на още хора.
Нека те утешава мисълта, че не си имал избор.
Откога се занимаваш с това?
- Защо?
Ако ме попитат.
В частния сектор съм от 6 г.
- Добре. Шест години.
Дават ли ти осигуровки? Например за пенсия?
Не. Не плащат болнични. Не отлагай. Излез от колата.
Един момент.
- Чакай малко.
Кой е този?
Отбележи времето.
Всичко е наред.
Какво става?
- Казвай.
Идвам при Феликс. Има нещо за мен.
Не познавам Феликс.
Кажете му...
Винс... Кажете, че е Винсънт.
Аз съм Винсънт.
Прието.
Пуснете го веднага да влезе. Хайде.
Инсп. Ричард Уайднър, отдел "Наркотици".
Инсп. Рей Фанинг. Отдел "Наркотици".
- Агент Франк Педроса.
Благодаря, че ни прие.
- Как мога да ви помогна?
Защо ви интересува случаят ни?
Нещо необичайно тази вечер?
- Какво?
Свързано с убийство или убийства в Уилшир или Западен Холивуд?
На Западния фронт - нищо ново.
Някои хора спят, други - не.
Идват и си отиват с коли, пикапи, таксита.
Наблюдаваме движението на въздуха.
Та какъв е вашият интерес?
- Имаме случай. Два трупа.
Може да е съвпадение, но не прилича на такова.
Адвокат и клиентът му...
- Покривът е смачкан.
Покривът е смачкан.
Може ли да приближите?
- Кое?
Това.
Погледнете ето там.
- Какво?
Да. 5-Куин-49974.
5К49974.
Очаквах да си по-висок.
Е, Винсънт...
Как се казват?
- Рамон Аяла и Кларк.
Рамон Аяла и Кларк са били убити?
- Кларк - със сигурност.
За Рамон не знам.
- Още един труп.
Даниъл Бейкър в Саут Сентрал, "Лимърт Парк". Стават трима.
Какво?
- Свидетели.
"Винсънт се среща с хората в Кулиакан и Картахена.
Но не се вижда с теб. " Така.
А сега си дошъл.
Защо?
Загубих си материалите.
Списъкът.
Искам да ме чуеш добре.
Специални групи сглобиха списъка с "дедос".
"Дедос"?
- Доносници. Информатори.
Прихващане на сигнали, разчитане на гласове,
наблюдения.
Много скъпо контраразузнаване изготви този списък.
Важен списък. Съгласен ли си?
И ти си го изгубил?
Да. Съжалявам.
Съжалявам.
Съжалението не може да върне целостта на Хъмпти Дъмпти.
Вярваш ли в Хъмпти Дъмпти?
- Не.
А в Дядо Коледа?
- Не.
Нито аз, но децата ми вярват. Още са малки.
А знаеш ли кого обичат дори повече от Дядо Коледа? Помощникът му.
Педро ел Негро. Черният Питър.
В стара мексиканска приказка се разказва как Дядо Коледа
бил толкова зает да се грижи за добрите деца,
че му трябвал помощник, за да се погрижи за лошите.
Затова наел Педро. Дядо Коледа му дал списък
с имената на всички лоши деца.
Педро ходел всяка нощ да ги проверява.
И при децата, които се държали невъзпитано,
които не си казвали молитвите,
Педро оставял магаренце играчка на прозорците им.
Малко магаре.
По-късно се връщал. Ако децата не се били поправили,
Педро ги взимал и никой повече не ги виждал.
Ако аз бях Дядо Коледа, а ти - Педро,
как щеше да се почувства Дядо Коледа,
ако един ден Педро му заявеше, че е загубил списъка?
Според теб колко щеше да се ядоса?
Кажи ми, Винсънт.
Кажи ми какво мислиш.
Какво?
Мисля...
Че трябва да кажеш на мъжа
зад мен да свали оръжието.
Какво каза?
Мисля, че трябва да му кажеш да свали оръжието,
преди да го грабна и да го пребия с него.
Открих, че ме следят.
Федералните?
- Не знам, вие кажете.
Затова хвърлих списъка.
Разработките и всичко останало.
Отчасти, за да защитя
твоя облечен в скъпи марки задник.
Да не мислиш, че ми се идва тук?
Но все пак се случват гадни неща.
Трябва да ги приемеш. Да се приспособиш.
Дарвин. "И Чин".
Да не...?
- Дебелакът, баровецът, джазменът.
Остават двама.
Можеш ли да довършиш?
За шест години...
... кога не съм го правил?
Кажете, че е Винсънт.
Аз съм Винсънт.
Кажете, че е Винсънт.
Аз съм Винсънт.
- Кажете, че е Винсънт.
Аз съм Винсънт.
Кажете, че е Винсънт.
Чувам името "Винсънт".
- "Аз съм Винсънт".
Последните двама.
Между другото, в знак на благодарност,
ще ви предложа отстъпка.
25 % за всичките ми услуги.
Много щедро.
- Нека бъдат 35.
И между другото...
Даниъл каза, че съжалява.
Интересно.
Иди във "Фивър". Ако нещо се обърка,
убий го.
Прати ми по имейла данните.
- Разбра ли?
На мобифона ми. Не, ще изчакам.
Има ли още някой в таксито?
Шансът да излезеш беше малък.
Да, внушавам голям респект.
6-а улица и "Александрия", клуб "Фивър".
Открийте свидетеля Питър Лим и го евакуирайте.
Л.А. 101 до всички коли.
- Да. Афроамериканец, среден ръст.
Специалният отряд ще го задържи.
- Сигурно ли е?
Хеликоптерът да не слиза под 500 м.
За колко ще стигнем?
- 12 минути.
Според диспечерите в компанията този тип кара таксито от 12 години.
И какво?
- Казвате,
че е влязъл в телефонна будка и е станал страховит наемен убиец?
Да не вмъква между курсовете?
Истинският шофьор е в някоя канавка.
Човекът, който излезе, прилича на този.
Избрал е шофьор със сходни черти.
- Не знам.
Аз знам. Зи?
- Частни охранителни компании
вършат услуги на картели в Колумбия, Русия, Мексико,
наемат бивши командоси, бивши агенти на ЩАЗИ и КГБ.
Истински професионалисти, които приличат на таксиджии.
Какво ще правите?
Ще го спипаме. Ще спасим свидетеля.
Ами ако те грешат?
- Записан е да казва, че е Винсънт.
Влязъл е да говори с лошите.
- Става нещо друго.
Няма такова нещо, Рей. Мислех, че е така, но не е.
Те определят правилата. Нас не ни засяга.
Теб също.
- Точно така.
Късно е, прибирам се. Знаеш ли кое време е?
Намериха ли Питър Лим?
Шийла говори с жена му. Бил във "Фивър".
На 6-а и "Александрия". Л.А. 101 до Л.А. 103,
Л.А. 105, Л.А. 108. Свидетелят е в клуб "Фивър",
на 6-а и "Александрия". Там отива Винсънт.
Специалният отряд ще се заеме с Винсънт.
Първият екип на място да изкара Лим оттам.
Л.А. 105 до Л.А. 101. Прието.
Ще я потърсиш ли?
- Кого?
Приятелката ти. Тази, която ти е оставила визитката.
Не знам. Може би да, а може би не.
- Какво?
Вдигни телефона.
Животът е кратък. Свършва внезапно.
Ако оцелеем в тази история, трябва да я потърсиш.
Така си мисля.
Както и да е...
Ето го. Дай газ.
Давайте.
Обикновено сяда на масата отзад.
Уилки, върви надясно. Брайън, пази вратата.
Стреляйте на сигурно. Пазете си гърба.
Полиция.
Иди 5 метра напред, 1 метър вляво.
Иначе първи ще пострадат невинни хора. Ясно ли е?
Лим е във второто сепаре отляво. Изкарайте го.
В средата на дансинга. Не мърдай, Винсънт!
ФБР! Горе ръцете! Горе ръцете, Винсънт!
Стой! Горе ръцете!
- ФБР. Къде е Питър Лим?
ФБР! Горе ръцете!
Хвърли го!
Не мърдай!
- ФБР!
Не съм Винсънт!
- ФБР!
Свали пистолета! Сбъркали сте...
Простреляха Педроса. Извикайте линейка.
Не, не! Чакайте!
Ей, чакай! Аз съм инсп. Фанинг.
Аз съм Макс и съм шофьор на такси, човече!
Знам, ще те измъкна. От полицията съм.
Как ме намерихте?
- Спокойно.
Хайде, не спирай.
Всичко е наред.
Как ме намерихте?
- Всичко е наред.
Няма проблеми.
Да тръгваме!
Хайде.
Давай! Карай! Карай!
ПОЛИЦИЯ
Не се появи единствено полската кавалерия.
Жив си. Аз те спасих.
Но не получавам благодарност. Просто млъкна.
Искаш ли да говорим? Или да се разкарам?
Разкарай се.
Защо уби Фанинг?
- Кой е Фанинг?
Фанинг, ченгето.
Защо го уби? Сигурно има семейство.
Ще остави сираци. Той ми повярва.
О, трябваше да го пощадя заради това.
Не заради това. Добре, заради това. Защо не?
Така си изкарвам хляба.
- Ама че прехрана!
Карай към центъра.
- Какво има там?
Можеш ли да смяташ? Наеха ме за 5 души. Убих 4.
Защо не ме убиеш и не си намериш друг шофьор?
Защото си способен. Заедно сме в кюпа.
Космическо съвпадение.
Дрънкаш глупости.
- Кой, аз ли?
Ти си примерът за това. Дори се върза,
"Че аз само отстранявам отрепките. "
Така ми каза.
- И ти ми повярва?
А какво са направили?
- Откъде да знам?
Всички ми приличат на свидетели на обвинението.
Може би за важно обвинение срещу някой,
който не иска да бъде обвинен.
Това ли е причината?
- Няма причина, а обяснение.
Няма добра или лоша причина да се живее или умре.
Какъв си тогава?
- Безразличен.
Проумей го.
Милиони галактики на милиарди звезди и прашинки върху тях за миг.
Загубени в Космоса.
Ченгето, ти, аз...
Кой обръща внимание?
Какво ти има?
В смисъл?
Ако ти опрат пистолет в главата и кажат:
"Кажи ми какво става с този човек,
или ще те убия.
Какво го мотивира? Какво си мисли?"
Нямаше да можеш, нали?
Щяха да те убият,
защото не знаеш какво си мислят другите.
Според мен нивото ти е ниско, братле.
Да не си от децата, отгледани в интернати?
Има ли нещо такова?
Обичайните части, които трябва да притежава човек,
в теб...
... липсват.
И защо не си ме убил още?
От всички таксиджии в града попадам на Макс - Зигмунд Фройд.
Отговори ми.
Виж се в огледалото.
Книжни кърпи, мечти за лимузини под наем.
Колко си спестил?
- Не е твоя работа.
"Някой ден мечтата ми ще се сбъдне"?
Една вечер ще осъзнаеш, че не е станало.
Всичко се е обърнало срещу теб. Изведнъж си остарял.
Не е станало. И няма да стане, защото не си го мислел сериозно.
Ще ти остане спомен, докато седиш във фотьойла,
хипнотизиран от телевизионни сериали до края на живота си.
Не ми говори за убийство.
Нужна е била само една вноска за Линкълн.
Дори не можеш да се обадиш на онова момиче.
Защо въобще още караш такси?
Защото никога не съм си правил равносметка.
А трябваше да го сторя.
Опитах се да се измъкна, но начинанието беше обречено.
Намали.
- Трябва да е идеално,
за да се получи нещо. Рискът да е минимален.
Можех да го направя по всяко време.
Червен светофар.
Но ето ти нещо ново.
Бездруго няма значение. Какъв е смисълът?
Всички сме незначителни в това огромно нищо.
"Зоната на здрача".
Казва гадният социопат отзад.
Точно за това трябва да ти благодаря.
Защото досега не съм виждал нещата така.
Какво значение има? Никакво. Поправи нещата.
Какво имаме да губим?
Намали.
- Защо? Ще ме гръмнеш ли?
Ще убиеш и двама ни? Хайде, стреляй.
Намали!
- Ще ме застреляш ли? Ще ни убиеш?
Хайде, стреляй. Давай.
Намали!
- Прав си.
Знаеш ли какво, Винсънт?
Върви на майната си!
Това беше блестящо.
- Не беше ли с колан?
1-Л-20, код шест при "Олимпик" и "Фигероа".
Катастрофа с пострадали.
- Прието.
Добре ли сте? Какво стана?
Претърпели сте катастрофа.
Идва линейка, за да ви помогне.
Разбирате ли ме? Седнете и се отпуснете.
Не се тревожете за таксито. Ще ви дадат ново.
Отпуснете се и дишайте.
Горе ръцете. С лице към таксито. На колене.
Арестувай ме.
- Ръцете на тила.
Заведи ме в ареста. Там е супер.
- Не мърдай! Сложи ръцете на тила.
1-Л-20, трябва ми подкрепление.
Свали оръжието!
- Легни назад!
Аз тръгвам.
- Свали оръжието!
Не мърдай! Не мърдай! Не подлежи на обсъждане!
Дай си двете ръце. Хайде.
Някой ще умре, ако не тръгна веднага.
Сложи си белезниците.
Отивам на 6-а и "Фиг". Извикай полиция.
Дай ми това.
- Ей! Мамка му!
Хайде!
Хайде. Давай.
Хайде, давай. Вдигни.
Вдигни.
Хайде, момиче.
Хайде, вдигни.
Прокуратурата.
Ани! Макс е. Шофьорът на такси.
Слушай ме! Човек на име Винсънт...
Чуй ме, Ани.
Странно време за обаждане.
Чуй ме, Ани. Един мъж на име Винсънт идва да те убие.
Какво?
- Идва да те убие.
Оглеждаше сградата, когато те оставих.
Знаеш ли какво? Макс, ако е шега,
никак не е смешно.
Не е шега. Ани, чуй ме.
Феликс го е наел. Или хора, за които Феликс е работел.
Феликс Рейес-Торена. Откъде знаеш за делото?
Нищо не разбирам.
Знам, че вече уби свидетели. Идва да убие теб.
Когато те оставих, не знам как,
но той се озова в колата.
АНИ ФАРЕЛ
Ани. Чуй ме. Искам само...
Не разбирам.
- Ани, чуй ме, моля те.
Напусни сградата. Ани.
Излизам веднага.
- Не, чакай.
Макс.
- Чакай, чакай.
Къде си в момента? На кой етаж?
На 16-ия. В юридическата библиотека.
Той е 2 етажа надолу, в ъглова стая.
- В моя кабинет?
Не знае, че си горе. Стой там и набери 911.
Сигурен ли си, че е на 14-ия?
Стой там и извикай полиция. Обади се в полицията.
Макс?
Батерията свършва.
АРХИВ 16 етаж
Макс?
Макс.
- Той знае, че си горе.
Не те чувам. Ало?
- Ани, слушай.
По дяволите.
Ани!
Мамка му.
911, дежурната.
- В сградата ми има мъж, който...
Ало?
Остави я.
Макс?
Защо? Какво ще направиш?
Хайде.
Макс!
Феликс Рейес-Торена?
- Да. Запознах се с него.
Как така се запозна?
- Не знам.
Когато те оставих, се появи клиент.
Каза, че името му е Винсънт.
Чакай, чакай.
- Натам е улицата.
Насам. Хайде.
По-живо, по-живо.
Какво ще правим?
- Чакай, чакай.
Не, натам.
Чакай, чакай.
Наведи се.
Мамка му.
Има спирка.
По дяволите.
Макс!
Така си изкарвам хляба!
Почти стигнахме...
... следващата спирка.
Ей, Макс.
Някой се качва на метрото в Лос Анджелес и умира.
Дали някой ще забележи?
Режисьор МАЙКЪЛ МАН
Сценарист СТЮЪРТ БИЙТИ
Субтитри DVDRipped
Корекции и тайминг Disnilenddd