Asteroid City (2023) Свали субтитрите
където ще станем свидетели
на нова пиеса на американската сцена.
"Астероид Сити" не съществува. Това е фантастична драма,
написана за предаването.
Героите са измислени, сценарият е хипотетичен,
а събитията - нереални, но заедно представят един разказ
за процеса по създаване на една театрална постановка.
Историята започва с пишеща машина.
Конрад Ърп - драматург, жител на Горен Уайоминг,
известен с романтичната си поезия
за живота на запад от Скалистите планини.
Но да наблюдаваш как човек пише не е особено интересно.
Пропуснете тези мъчни месеци
на размишление, редактиране, доизпипване,
пренаписване, драскане и самотно пиене, и се присъединете към нас,
докато те заемат местата си за първата репетиция.
Местоположение: Театър "Таркингтън", авеню "Саут Нортуест" 345.
Зад завесата е автобусна спирка в пустинята между "Парчд Голч"
и "Арид Плейнс". Сценографията включва
трапезария с 12 табуретки, бензиностанция с една помпа
и мотел "Мотор Корт" с 10 бунгала.
Горе вляво: планината Томахоук, най-висока точка - 3353 м.
Горе вдясно: незавършен надлез над магистрала,
висок 6 метра, затворен с бариера.
На преден план: кратер с диаметър и дълбочина по 30 м,
ограден с метална мрежа.
На заден план в далечината: товарен влак с 650 вагона,
който пафка с 8 км в час. Към главния електротехник:
светлината на пустинното слънце не е нито топла, нито студена, но чиста
и преди всичко безпощадна.
Участват: Оги Стийнбек - военен фотограф в началото на 40-те.
14 годишният му син Удроу, познат още като Всезнайко.
Мидж Кембъл - актриса в края на 30-те. 15 годишната й дъщеря Дайна.
Джун Дъглас - учителка. Пред нея Монтана от "Ранч Хендс".
Гриф Гибсън - генерал с 5 звезди.
Санди Бордън, Роджър Чо, Джей Джей Келог.
Клифърд, Рики, Шели.
Стенли Зак - 65 годишен, пенсионер.
Историята се развива през септември 1955 г.
Първо действие: петък сутрин, 7:00 часа.
Второ действие: на следващия ден. Трето - седмица по-късно.
"АСТЕРОИД СИТИ"
Джейсън ШУОРЦМАН, Скарлет ЙОХАНСОН, Том ХАНКС, Джефри РАЙТ,
Тилда СУИНТЪН, Брайън КРАНСТЪН Едуард Нортън, Ейдриън БРОУДИ,
Лийв ШРАЙБЪР, Хоуп ДЕЙВИС, Стивън ПАРК, Рупърт ФРЕНД,
Мая ХОУК, Стийв КАРЕЛ, Мат ДИЛЪН, Хонг ЧАУ,
Уилям ДЕФО, Марго РОБИ, Тони РЕВОЛОРИ,
Джейк Райън, Грейс Едуардс, Аристу Мийхън,
София Лилис, Итън Джош Лий, Джеф ГОЛДБЛУМ
ГРЕЙПФРУТ, АВОКАДО, ПЕКАН, БАДЕМИ
10 мегатона ядрена бойна глава НЕ ВЗРИВЯВАЙ без съгласие от президент
по идея на Уес АНДЕРСЪН и РОМАН КОПОЛА
сценарист Уес АНДЕРСЪН
режисьор Уес АНДЕРСЪН
ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ПРЕЛЕЗ
Астероид Сити
МОТЕЛ "МОТОР КОРТ"
СТРОЕЖЪТ Е ЗАТВОРЕН ЗА НЕОПРЕДЕЛЕНО ВРЕМЕ
БЕНЗИНОСТАНЦИЯ
Местна забележителност "МЕТЕОРИТ АРИД ПЛЕЙНС"
КРАТЕР Работно време от 9:00 до 19:00
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ Сцени 1-3
ЛЕД, ГУМИ, ОБСЛУЖВАНЕ
Това е мъртва змия. Сплескана е.
Бутни я с пръчка.
5 флапджака и едно черно кафе.
На кого му се пишка?
- На никого.
27 м/с средна скорост. Висок разход на гориво поради
прекомерно съпротивление от вятъра. Вероятно е от багажа.
Това са данните отпреди загубата на мощност.
Принцеси, какво ще пиете?
- Не сме принцеси.
Аз съм вампир.
- Аз египетска мумия...
Пия кръв.
- ... съживила се с отрязана глава.
Аз съм фея.
Какво ще кажете за ягодово мляко?
Какво беше това?
Поредният експеримент с атомна бомба.
Виждал съм го само два пъти при модела "Истейт" от 1952.
Първия път беше лесно, за 75 цента.
Втория - разглобяването и ремонтът на рамата и механизма за смазване
ми отне много усилия, пари и време. Не проработи.
Двигателят гръмна, а автомобилът отиде за части.
Ето го.
А в нашия случай?
- Сега ще разберем.
Като при първия случай.
- Колко ти дължа?
Нищо. 10 долара за тегленето.
Как... какво е това?
Не знам.
Май имаме и трети вариант, с който не сме се сблъсквали.
Жилището на Зак.
- Ромилъс, аз съм Оги Стийнбек.
Добро утро, г-н Оги. Отключено е.
- Не сме там.
Не сте ли?
- Мога ли да говоря с г-н Зак?
Да, г-н Оги.
Не си тук?
- Не сме. Колата се взриви.
Ела за момичетата.
- Колата се е взривила?
Част от колата. Вземи момичетата.
- Аз съм им дядо, не личен шофьор.
Къде си?
- Астероид Сити, път 6, 120-ти км.
Вземи момичетата. Аз оставам с Удроу.
- За какво говориш?
За нещото на Удроу. Там сме.
БУНГАЛА. Добре дошли звездобройци и космически кадети
Ало?
- Как го приеха?
Никак.
- Не са ли?
Не са? Още не си им казал?
- Все още не.
Обеща.
- Знам.
Подходящият момент така и не дойде.
- Моментът...
никога няма да е подходящ.
Добре ли си?
- Не.
Никога не си ме харесвал, нали?
- Просто... не си ми любимец.
Не съм достатъчно добър за теб.
- Казваме едно и също.
Ще изкарам Кадилака. Кажи на децата.
- Ще им кажа.
Ще се видим, когато пристигна.
Това е краят на колата. Андромеда, провери под постелките.
Пандора - страничните отделение, Касиопея - местата между седалките.
Извадете всичко. Какво мислиш, Удроу?
- Мисля, че е жалко.
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ Сцени 4-5
13 минути почивка.
Пребройте се!
- 1-ви, 2-ри, 3-ти, 4-ти, 5-ти,
6-ти, 7-ми, 8-ми, 9-ти, 10-ти.
- Всички са тук. Да благодарим,
че пристигнахме невредими. Били?
- Отче наш, благодарим
за пътуването. Изядох 3 пакета с крекери, купих свирка
и оригинална карта с колониите.
Видяхме камион с 14 колела да прегазва койот и една палачинка.
Какво още? Спряхме 2 пъти, понеже Бернис не можеше да стиска.
Можех.
- Амин.
Време за обяд! Подредете се в колона.
Мале, горещо е.
- Това е пустиня, какво очакваш?
Не знам, но вехна като отрязана петуния.
Хората не вехнат. Увяхването е процес, при който листата или стъблото...
Предизвикваш ли ме?
- Как?
Да изям лютата чушка. Експеримент е.
- Не го прави.
Люта чушка.
- Гръм да ме порази, Мидж Кембъл.
Къде? Коя?
- Точно зад теб. Не се обръщай.
Това сигурно е бодигарда й.
- Г-н Чо, нали? Здравейте.
В бунгало, тоест палатка 7 сте. Ето ключа, но няма врата, а брезент.
Палатка?
- Във вторник обнових ел. системата.
По-силна светлина, ток за машината за лед и лампа срещу буболечки.
За съжаление, е станала грешка и бунгало 7 изгоря. Има палатка.
Не искаме да спим в палатка.
- Разбирам.
Но мисля, че ще ви е уютно. Младият господин да не е уморен?
Жаден е.
- Разбирам.
Сок от ябълка, портокал или домат?
Извинете, сър?
- Кашонът открадна монетата ми.
Моля за извинение.
Сигурно се чудите защо не сме приготвили куфара на майка ви.
Причината е, че тя няма да ни придружи на пътешествието.
Не може да дойде. Болестта се е влошила.
И честно казано, след всичките операции, терапии и интервенции,
след 2 години страдания
болестта е надделяла.
Съжалявам. Не знаех как да ви го кажа.
Нито тогава, нито след това. Не знаех какво да правя.
Подходящият момент така и не дойде.
Да не казваш, че майка ни е умряла преди 3 седмици.
Да.
- Кога ще се върне?
Няма да се върне. Да кажем, че е в рая...
в който аз не вярвам, но вие сте набожни.
Елате тук за прегръдка.
Добре. Седнете.
Ти знаеше ли, Удроу?
Мисля, че да.
Твърде много време липсва.
Да.
Всичко ще бъде наред. Дядо ви е на път.
Ще останете с него, но още не се знае докога.
Тя в това ли е?
Да. В кутията за храна.
Кремирана.
Сега сираци ли сме?
А?
- Вече сираци ли сме?
Не. Защото аз съм жив.
Когато баща ми умря, майка ми каза, че е при звездите.
Отговорих, че най-близката звезда, не тази, е на 4,5 светлинни год.
с повърхностна температура над 5000 градуса.
Казах й, че не е при звездите, а под земята.
Бе решила, че така ще ме утеши. Тя беше атеистка.
Каза и друго невярно нещо.
"Времето лекува всички рани." Не.
Може и да помогне за кратко. Нямате правилна представа за времето.
Едва ли друг освен Удроу знае колко са 15 мин.
15 минути са 6200 часа.
Именно. Вината не е ваша.
Ако можехте да имате цялата храна на света, какво щяхте да изберете?
Героят на Оги Стийнбек, във фантастичния сюжет на продукцията,
иска да се сближи трайно с актьора, създал ролята,
бивш дърводелец, открит от режисьора на пиесата Шубърт Грийн.
Приключих с кореспонденцията, Анализ. Донеси ми хапче и коктейл.
Помните ли пратеника на г-н Грийн?
- О, не.
Тук е.
- Отпрати го. Поръси го със сол
или го прати в гостилницата и да дойде сутринта, но не преди 11.
Поводът за първата среща между драматурга и актьора,
казано по нашему, е жажда за участия и слава.
Обстановка: късна есен, късен следобед,
крайбрежно селце далеч от величествения метрополис.
Не, отново. Извинете ме. Г-ца Уотсън не ви ли предаде? Лошо ми е.
Разбрах, но сладоледът щеше да се разтопи.
Какво е това?
- Любимият ти. Цариградско грозде
от "Фрости Спуун" на "Ийст Ротердам". Опаковах го с талаш,
вестник и черупки от фъстъци. Не е трябвало да даваш пари за мен.
Билетът беше 10 долара, взех половин кутия, прибрах се на стоп и спестих.
Свеж и вкусен.
Откога си в службата?
- Службата? Каква служба?
Не разбирам.
- Ако не се лъжа,
тези ивици издават ранга на ефрейтор втори клас.
Аз съм редник номер 3 и "Бюгъл Бой" да звучи. Но за днес приключихме.
Разбирам. Пускате я в съблекалнята.
- Вече не.
Впрочем как беше?
- Пиесата ли? Не струваше.
Нещо против да отворя прозореца?
- Никак даже, задушно е.
Маргаритките и лютичетата са клюмнали.
- Заяжда. Прозорецът заяжда!
Счупи ми прозореца.
Защо Оги изгаря ръката си на мини грила?
Не се познавам така добре, за да ти отговоря. Не го бях планирал.
Просто се случи, докато пиша. Струва ти се необичайно ли?
Това, което разбрах, бе, че си е търсил извинение за ускорения пулс.
Интересно схващане. Идеята ми допада.
Може би трябва да го каже. Много добра реплика.
А може би не. Не е задължително.
Факт е, че не сме сами.
Извънземното открадна астероида. Преди се смяташе, че отломките,
се отделят от малката Луна на хипотетичната планета Магнавокс-27.
Сега се знае, че са от опасна комета пигмей.
Сигурен съм, че майка ти щеше да му каже нещо.
Щеше да му каже тайните на Вселената, да му се разкрещи или да го разсмее.
Щеше да има хипотеза. Напомняш ми за нея повече от всякога.
Тя не беше срамежлива. Ще го преодолееш.
Между другото, май и сестрите ти са извънземни.
Като се срещнахме, майка ти бе на 19. Пушейки, четеше книга
във вана, сложена върху противопожарна стълба,
извън обсега на камерата ми.
Понякога си мисля,
че все още усещам дъха й до себе си в тъмното.
Кой знае, Удроу? Може би е при звездите.
Ти си съвършен.
Става ли?
- Добре.
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ Сцени 6-9
МЛЕЧЕН ШЕЙК ЗА 40 ЦЕНТА
Чакай, партньоре!
АВТОБУСНА СПИРКА
Триста дяволи!
- О, не.
Кога е следващият?
- Май неделя сутрин.
Изпий си сока.
Снима ме.
Защо?
Аз съм фотограф.
- Не поиска разрешение.
Никога не го правя.
- Защо не?
Защото работя по бойните полета с окопи.
Сериозно? Значи си военен фотограф?
Най-вече. Понякога отразявам спортни събития.
Казвам се Оги Стийнбек.
Какво ще правиш със снимката?
Вероятно ще се опитам да я продам на някое списание.
Мидж Кембъл, ядяща гофрета.
Първо ми дай копие, за да получиш съгласието ми.
Това е Дайна.
- А това - Удроу.
Имам въпрос. Някога прострелвали ли са те?
Дали са ме... Един-два пъти. Само ожулване.
Ударен е и от шрапнел в тила. Покажи й.
Още не съм казала, че ти прощавам.
ЦЕРЕМОНИЯ ПО ОТКРИВАНЕ Награждаване
Приветстваме ви от Отдела по военно- научни проучвания и експерименти,
с подкрепата на фондация "Ларкинс". Поздравяваме ви!
ДЕН НА АСТЕРОИДА 1955
Ежегодно честваме Деня на астероида. Отбелязваме падането на метеорита
Арид Плейнс на 23-ти септември 3007 г. пр.н.е.
Програмата за този тридневен празник включва обиколка
на наскоро обновената обсерватория с д-р Хикенлупър и колегите й,
пикник-вечеря с чили, кренвирши и фойерверки,
наблюдение на звездните елипси в пика им малко преди полунощ,
и за финал връчването на тазгодишната стипендия "Хикенлупър"
след банкета в понеделник на обяд. Ще започна с връчването на медалите,
но първо ще изнеса реч, която ще се съдържа в брошурите,
които ще ви раздадем.
Първа глава: Всяка сутрин извървявах 30 км до училище, доих кози,
скубах кокошки, бягах от училище, улавях светулки, скачах в локви,
нощите се молих и 2 пъти седмично ме биеха с кленов прът. Такъв бе животът.
Втора глава: баща ми замина да се бие, за да прекрати войните.
Не успя. Останките му пристигнаха в чамов сандък със знаменце.
Край на втора глава. После се записах в школа за офицери
и 20 години минаха неусетно. Жена, син, дъщеря, пудел.
Трета глава: нова война. Крайници, хвърчащи като пуканки,
извадени очни ябълки буквално и преносно. Мъжете под палмовите листа
бяха облечени като жени в хавайски поли. Такъв бе животът.
Междувременно, нечия друга история: човек си намисля число,
разделя го на трилион, добавя корен квадратен от обиколката на Земята,
умножава го по скоростта на делящ се атом и получава прогрес.
Аз не съм учен - вие сте. Край на трета глава.
Млади звездобройци и космически кадети,
смаяни наблюдаваме как навлизате в неизследвани територии на ума и духа.
Ако предпочитате мирния и спокоен живот,
не сте се родили в правилното време. Такава бе речта ми.
Знайте, че безопасността ви зависи изцяло от вас.
Внимавайте по време на предстоящите демонстрации.
На Рики Чо, занимавал се с аеронавигационната индукция:
Падащата звезда - лентата на успеха. На Клифърд Келог, изследвал
разпадането на частиците: Черната дупка - значката на триумфа.
На Дайна Кембъл...
- Задвижена е от космическа радиация
вместо светлина.
- ... за ботаническите й открития...
Но прави зеленчуците токсични.
- Червения гигант - пояса на честта.
На Шели Бордън, за производство на минерали...
Синтезирах извънземен елемент. Догодина ще е в периодичната таблица.
... Далечната мъглявина - лавровия венец.
На Удроу Стийнбек...
... за работата му в областта на астрономическите проекции...
Може да се използва за междузвездна реклама.
... Бялото джудже - медал за постижения.
Обиколката приключва тук. Благодаря за вниманието
и за щедрите инвестиции от фондация "Ларкин".
Какво показват импулсите?
- Какво? Звуковите сигнали ли?
Не знаем. Непознати радиовълни от Космоса или буфер.
Променят ли се?
- Доколкото знам, не.
Или е дата. От галактическия календар.
- Възможно е. Мери, може би е дата
от галактическия календар.
- Еха!
Винаги ли в този ден?
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ Сцена 10-12
Благодарим за кетчупа и горчицата.
Благодарим за соса и лука. За киселите краставички и...
Пребройте се.
- 1-ви, 2-ри, 3-ти, 4-ти, 5-ти, 6-ти.
Дуайт? Къде е Дуайт?
- 8-ми.
Вероятността за извънземен живот е по-малка от 0.0000% за Вселената.
Научен факт е, не като космически буболечки и червеи.
Не съм съгласен.
- Нито пък аз. Не е факт.
Няма и такова число.
- Може ли краставичките?
Чилито хареса ли ви?
- С лютия сос, да.
Предвид безкрайното пространство и неизмеримо време, вероятността
се увеличава с фактор безкрайност.
- Откъде е?
От автомата.
- Къде е той?
Виждаш ли нещо с тези очила?
Олеле! Как си го изпроси?
- Не съм.
Кой те удари?
- Никой.
Гримирах се, за да вляза в роля.
- Какво се е случило на героинята ти?
Не е в сценария, а в душата й. Поне би трябвало да бъде.
Душата й. Ясно.
- Фондация "Ларкин" претендира
за абсолютни права. Наши са.
- Точно така.
Над всички патенти и изобретения от всеки конкурс.
Не са на тийнейджърите, дребния шрифт - собственост на чичо Сам.
Кръстих го "Тройна орбита и връщане без изгаряне в атмосферата."
Защо стоиш там сам?
Ей, ти. Срамежлив ли си?
Аз съм от късно съзряващите. Поне според родителите ми.
Чувстваш ли ни като заплаха?
- Не.
Да направим личностен тест. Как се казваш?
Удроу Л. Стийнбек.
- Откъде идва "Л"?
Линчбърг.
- Всички да погледнат Удроу.
Съгласна съм. Срамежлив, но не и уплашен.
Ела тук, Удроу.
Всезнайко, а?
- Да.
Понякога от бебе си личи, че сме над средното ниво.
Така е. Майка ми ми го подари. Харесваше тази шега,
но вече не е така смешна.
- Нима? Защо?
Вече не е сред живите.
Каква беше тя?
Майка ми ли? Тя...
изглеждаше така.
Кога я загубихте?
Официално тази сутрин, но като че ли вече знаех.
Привет.
Какво правиш там горе?
- Наслаждавам се на пустинния бриз.
Предизвиквате ли ме?
- Как?
Да скоча от бунгалото. Експеримент е.
- Не.
Обичам гравитацията. Може би е любимият ми физичен закон в момента.
Сценични актьори, племе от трубадури и бунтари.
Те водят неконвенционален и понякога опасен живот,
който улеснява артистичните им стремежи и им носи слава.
10 седмици по-късно: в навечерието на първото представяне
на "Астероид Сити". Купе във влака Апачи Плейнслайнър,
пътуващ към калифорнийския бряг.
- Отключено е.
Шубърт иска да се върнеш.
Щом съм незаменима, защо той не е тук?
- Твърде зает е.
Изпратиха мен. Знаеш ли кой съм?
- Така мисля. Дубльор.
Аз съм дубльорът. Да, нека само...
Каза, ако плачеш, да ти прочета това, не това, ето го.
А ако си ядосана - това.
- Дай ми и двете.
Не, той каза...
- Дай ги.
"Кажи й, че е надут сноб от нисък клас без покритие.
Държи ли се грубо, отвърни й. Наречи я "объркан невротик"
със слабо място."
- Това беше втората.
"Предай й, че разчита само на красотата си. Това е недостатъкът й.
Има нужния потенциал, но съм сигурен, че никога няма да успее."
Има ли друго?
Каза, че ако си хладнокръвна, както и изглеждаш,
значи не искаш да се върнеш и трябва да ти дам това.
Прочети го.
- Той не каза това.
Каза, че е лично за теб и...
"Мила Ким, съжалявам, че ти виках и те нарекох капризна кучка и бездарница,
и че хвърлих чашите ти през прозореца. Винаги съм те смятал
за най-надарената актриса и интелигентна личност с характер.
Твърденията и действията ми не разкриват истинските ми чувства.
"Може би съм манипулативна змия, както говориш зад гърба ми,
имам своите източници, но те обичам като сестра.
Изключвам деня на запознанството ни в банята, който не се повтори.
Никога не съм искал да те нараня или обидя,
само исках нещата да вървят с малкото средства, които имам.
Прости ми. Утре ще има представление със или без теб.
Без теб - задружната ни компания ще се провали,
заедно с гений на име Конрад Ърп.
С теб - това ще е триумфа в кариерата ти, което е без значение.
От значение са само миговете на сцената, прекарани с приятели.
Твой верен режисьор, който ще се радва да бъде и твой всеотдаен ментор,
Шубърт Грийн."
Как се казваш, дубльоре?
Продължиха така до Охайо през цялата нощ,
стигнаха, хванаха самолет на обратно и се върнаха 2 часа преди началото.
Талантливият дубльор замени актьора в ролята на Удроу.
Съмнявам се, че замазката на дъщеря ти има общо с Космоса.
Не е замазка. Нарича се С'морестозиум.
- Съмнително.
Превъзходно е.
- Благодаря. Само това може машината.
Какво знаеш за астрогеологията, Джей Джей, каквото и да значи?
Аз си гледам работата.
- Тезата на Кели е подкрепена...
От остарели факти.
- Върни си думите.
Не са мои, С'морестозиумът ми хареса. Цитирам него.
Синът ти за малко да ни убие с проекта си.
А семейството ти ни осигури електромагнитен лъч.
Все пак е оръжие.
- Признаваш си?
Да не говорим за флага на Всезнайко. Трета световна ли цели?
Реактивният колан е безопасен. Бях го дал на осемгодишен,
Чип - братовчеда на Рики, и счупи рекорда за височина
на самостоятелен полет.
- Децата Ви не са ли странни
в сравнение с нормалните хора?
- Вярно е.
После вторият играч повтаря казаното от първия и добавя име.
Третият повтаря двете и казва ново, продължава следващият.
Игра на памет, ясно? Аз ще започна. Клеопатра.
Клеопатра, Джагадиш Чандра Босе. Така ли?
Точно.
- Клеопатра, Джагадиш Чандра Босе,
Антони ван Льовенхук.
- Клеопатра, Джагадиш Чандра Босе,
Антони ван Льовенхук, Парацелз.
- Клеопатра, Джагадиш Чандра Босе,
Антони ван Льовенхук, Парацелз... Курт Гьодел.
Виенската школа.
- Австрийският философ.
Клеопатра, Джагадиш Чандра Босе,
Антони ван Льовенхук, Парацелз,
Курт Гьодел, Уилям Браг.
Кой от двамата?
- Уилям Хенри Браг.
Предпочитам сина.
- Клеопатра,
Джагадиш Чандра Босе, Антони ван...
- Льовенхук.
Парацелз, Курт Гьодел, Уилям Хенри Браг.
Добави име.
- Лорд Келвин.
Клеопатра, Джагадиш Чандра Босе, Антони ван Льовенхук,
Парацелз, Курт Гьодел, Уилям Хенри Браг, Лорд Келвин...
Мидж Кембъл. Брои ли се?
Стига да е реална личност.
- Клеопатра, Джагадиш...
Включително майка ми.
- Тя ми е кумир.
Мой ред. Джагадиш Чандра Босе, Антони ван Льовенхук, Парацелз,
Курт Гьодел, Уилям Браг - бащата, Лорд Келвин, Мидж Кембъл - майка ти,
Константин Циолковски - учен по ракетите.
Не мисля, че имаме шанс. Всезнайко може да продължава вечно.
Нямам против. Последно играх в училище преди сто години.
А и имената се повтаряха.
- Измислих - Диофант.
Изчакай си реда.
- Отзад напред, Всезнайко.
Започни с новото.
Ходжо Токиюки, Константин Циолковски,
Мидж Кембъл, Лорд Келвин, Уилям Хенри Браг, Курт Гьодел,
Парацелз, Антони ван Льовенхук, Джагадиш Чандра Босе...
Клеопатра.
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ Сцени 13-17
Изгаси цигарата, Дуайт.
Чакай, чакай.
- Не ви ли е срам?
Да, г-це, но не ние му я дадохме.
- Не сте ли?
Сигурно я е взел от машината.
- Дуайт!
За малко да се хвана. Да вървим.
До скоро, Дуайт.
- Довиждане.
А бях ли там?
А бях ли там?
А бях ли... там?
Уча репликите си.
Имаш разрешение.
Репетирам гола сцена. Искаш ли да видиш?
"Да" ли казах?
- Не си отговорил.
Исках да кажа "да". Думите ми не излязоха.
Монолог е. Започва, когато изляза изпод душа.
Бях секретарка и имах 111 долара в сметката си, когато те срещнах.
Живеех с котка и папагал в едностаен апартамент с мивка.
Продадох ДеСотото си, за да ти заема пари за годежния си пръстен.
Беше пролет. Не съм наранена. Ти си добър човек.
Не съжалявам. Никога не съм те лъгала.
Помни ме като неясен образ в задното огледало. А бях ли там?
Видя ли ме?
Вече не мога да се гледам.
Но ето ме тук.
Нека се разведем.
Ще бъде поднесено с вкус. Когато хавлията падне,
фокусът отива към краката ми.
- Понякога се наемат и дубльори.
Само понякога. Впрочем не съм по брадите.
Може ли още една снимка? Няма да я публикувам.
Мислех, че никога не искаш разрешение.
Не мърдай.
Предпочитам да играя малтретиран алкохолик и някой ден да ме намерят
в преливаща вана с празна бутилка и приспивателни по пода, но...
жалкото е, че всъщност съм надарен комик.
Вярно е.
- Женен ли си?
Вдовец съм, но не казвай на децата ми.
- Защо не? Не бих им казала.
Добре.
- Съжалявам.
Благодаря. Те разбраха, но още не го осъзнават.
ТОАЛЕТНИ ПРИНАДЛЕЖНОСТИ
НЕДВИЖИМИ ИМОТИ
Какво пуска джубоксът, г-не?
Разбирам. Машината продава земя.
Земя казвате?
- Да, имотите са малко след вилите.
От тази машина за напитки?
- Точно така.
Не те обвинявам в лъжа, но ми звучи като небивалица.
Разбирам. Не е небивалица. Пускате парите
и получавате нотариален акт.
- Колко?
Колкото половин тенис корт за десет долара на монети.
Прах (1 от 3 кутии)
Изсипете отварата тук.
Фрискити, трискити, брискити, бу. Никити, нокити, токити, ту.
С това заклинание мама ще се съживи!
Господи, спаси тези кости.
Какво има в кутията?
Най-после ви е казал.
Кой е този старец?
- Мисля, че е дядо.
Не ме помните.
- Помня миризмата му.
Няма да зарежем дъщеря ми в мотел в пустинята,
погребана до обществените душове.
- Проваляш погребението!
Заради него ще отиде в ада!
- Ако ни измъчваш,
ще те жертваме.
- Разбирам. Благодаря за информацията.
Знаете ли? Да я оставим тук до сутринта.
Утре ще вземем кутията в Кадилака и ще я погребем пак в задния двор,
на голф игрището в "Ранчо Палмс" до красивата ми къща с басейн.
Съгласни ли сте?
- Да.
Дано дотогава не я изкопае койот. И без това нищо не може да се направи.
Погледнете.
АСТРОНОМИЧЕСКИ ЕЛИПСИ ПОЛУНОЩ
Тази вечер ви чака нещо незабравимо. Не знам колко от вас
са виждали астрономически елипси. Вдигнете ръце.
Никой ли? Добре.
Е, това, което ще видите, са три точки светлина
в кутията си на пречупване.
Може би звучи скучно, но се замислете как точките
изминават милиарди километри, за да стигнат до парчето картон.
2 пъти на 57 години Земята, Слънцето, Луната и хоризонталът на Млечния път
принадлежат към един аспект на орбитален интерес.
Лъчистата енергия на 3 съседни звездни системи води до паралелен транзит,
почти доказвайки хипотезата за небесния флирт.
Проблемът е, че математическите ни уравнения не са верни.
Но един ден може някой от вас да ги реши.
Събитието ще започне след 30 секунди.
Ако погледнете елипсите без защитата на кутия,
не само няма да ги видите, но и точките ще попаднат в очите ви,
което води до трайно ослепяване. Разбрах го от личен опит
на 11 годишна възраст. Тогава осъзнах, че искам да бъда астроном,
което е друга история. Започва се.
Ето ги.
Тези сияйни цветове не са ли ослепителни? Толкова е вълнуващо!
Всички ли ги виждат?
- Аз не. Виждам телче от телбод.
Да! Работи.
Ти ли си Шели?
- Да.
Аз съм кумирът ти. От какъв ранг си?
- Главен секретар.
Аз бях звезден воин.
- Наистина?
Какво ли биха казали от Отряд 75?
Извънземното... открадна астероида.
КРАЙ НА ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ Почивка по желание
ПЪРВА РЕПЕТИЦИЯ Точно в 8:00
Шубърт Грийн, роден като Шайлок Гржворвшовски.
Режисьор, емигрант, познат с неизчерпаемата си енергия
и безкраен ентусиазъм. Актриса го сравни с животно
в сексуален смисъл. И по-точно - със заек,
а дългата му, дълбока и интимна връзка - с успех.
Какво мислиш, Лънки?
- Хубаво.
Ще си премълча.
Съпругата му Поли го напусна за бивш футболист
през първата седмица на репетиции.
- Жилището си е мое.
Подпиши го.
- О, не.
Това е бележникът на Кларк.
- Ти какво си помисли?
Мислех, че вече сме разведени.
- О, все още не сме.
Отново е сред отличниците.
Ще отседна в мезонета на Диего. Кларк е при майка ми.
Апартаментът е свободен. Защо не се прибереш у дома?
Не бива да съм сам в сграда с истински прозорци.
Гримьорите ме подстригват и бръснат. Шивачите ми перат гащите.
Засега тук съм си на мястото.
Така е много по-добре. Зеленият цвят твоя идея ли беше?
Последните 10 години бяха прекрасни. Не съжалявам и за миг.
Кларк още те обича. Аз също.
Но не както някога?
- Не както някога.
Шубърт Грийн живееше в театър "Таркингтън"
през всичките 785 пиеси на "Астероид Сити".
В самотните нощи беше в апартамента на губернатора в хотел "Небраска".
Последен съвет. При трето действие, пета сцена
предложи на Мидж да каже репликата, след като затвори вратата.
Може би наистина сме обречени. Ще й кажа.
Сбогом.
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ Сцени 1-2
ПЪЛНА КАРАНТИНА Да не се влиза или излиза
Идва.
Уведомих президента. Той ме упълномощи да прочета и приложа разпоредбите
на план X за национална сигурност. Започвам.
"Следната свръхсекретна директива е въведена със закон на 1 юли 1950 г.
В случай на контакт с интелигентна форма на живот
от друга планета, трябва да следвате следните протоколи:
Първо: потвърждавате, че тази форма на живот не е
от чуждо вражеско правителство. Едва ли е от руснаците
или червените китайци, но не се знае.
- Не ми приличаше.
Второ: потвърждавате, че формата на живот няма да колонизира, изпари
или изземе ресурсите на суверенни територии на САЩ.
Съмнявам се, взе астероида и замина.
- Трето: идентифицирате и задържате
всички възможни свидетели най-малко за седмица.
В това време ще бъдат подложени на медицински
и психо прегледи, и на кръстосани разпити.
Процедура, по която работим.
- Четвърто: подсигурявате
подземно хранилище за съхранение на информация
и прехвърляне на доказателства. Публично всичко се отрича
за повече от 100 години, тоест 36500 дни.
Край на директивата. Всичко е ясно.
- Какво ще им кажем?
На кого?
- Звездобройците, космическите кадети
и родителите.
- На Мидж Кембъл.
Ще им кажем, че не се е случило?
Не, очевидно ни трябва по-достоверна история.
Предизвикваш ли ме?
Как?
- Да натисна бутона.
Ще ти счупя врата.
- Това е извънземно, ядящо ябълка.
Спортуващо извънземно. Извънземно с цилиндър.
Извънземно на стълба. Извънземно на състезателен кон...
Да започнем отначало.
- Казах ви 50 пъти, взе астероида и...
Хипотетичното извънземно.
- Знам какво видях!
Диапозитиви от училищния вестник. Авторът не е съгласен
с дисциплиниращите методи. Източници?
- Бях в 6-ти клас.
Отговорете.
- Няма да назовавам имена!
Предизвика ме!
- Какво казах? А?
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ Сцени 3-8
Така...
Ще продължа с урока, който първоначално подготвих.
За да има дисциплина при тези обстоятелства. Предполагам...
информацията ни за Космоса може би вече няма да е точна,
но доколкото знаем, планетите в Слънчевата система още са девет. Били?
Само че сега има извънземно.
Така изглежда. А сега за Нептун - четвъртата по големина планета.
Нептун обикаля около Слънцето веднъж на 165 години. Бернис?
Може извънземното да е отишло там.
- Възможно е.
Не мисля, че някой знае къде е или откъде е дошло. Да, Дуайт?
Изглеждаше ми подло, но явно е било нервно, идвайки на Земята.
Едва ли е идвало преди.
- Тогава защо открадна астероида,
щом е такъв джентълмен?
- Това са основателни въпроси,
но да се придържаме към Нептун, защото нямах време да се подготвя
по тази тема.
- За извънземното.
Да, извънземното. Впрочем не избягвам въпросите ви.
Знайте, че сте в безопасност. Всички на Земята сме.
Родителите ви могат да са сигурни за едно - Америка не е застрашена.
Да, Монтана?
- Бих искал да дам мнение, Джун.
Добре.
Извънземното идва от племе, за което нищо не знаем, нали?
И да кажем нещо, ще бъде чиста спекулация. Ето какво смятам.
Смятам, че извънземното не ни мисли злото.
Че е дошло, за да види Земята и хората тук.
С цел проучване.
Не гледам на извънземното с подозрение.
Не, то не е американец. Не е и създание от Божията Земя.
Но е създание от някъде, както и ние.
Сега нека покажем малко гостоприемство,
а ако се окаже мръсно псе, в което се съмнявам...
това ще е работа на въоръжените сили на САЩ, а те не са губили война.
Благодарско.
Съгласна съм с Монтана. А сега за Нептун.
Накъде тръгна?
- Май тръгна от тук,
натам, мина от там и... не знам къде е отишло.
Майка ми не знаеше имената на съзвездията и си измисляше нейни.
Това са Закачалката и Спуканият кран. А там е Пърженото яйце с шпатула.
Моята е съзвездие. Швейцарски учен е кръстил една от звездите на нея.
Как се казва?
- Мидж Кембъл X-9 Главна.
Мидж Кембъл X-9... Ще проверя.
- Тя интересува ли се от астрономия?
Интересува се от слава. Не я виня. Работата й е да бъде известна.
Писна ми да я гледам, но гласа й е хубав. Трябва да работи в радиото.
Никога не съм имала деца. Понякога се чудя дали не е трябвало.
И аз открих хипотетична звезда.
- Къде е?
Коя?
- Онази там. Зад изгорялата крушка.
Как стана това?
- Не знам.
След теб.
Понякога си мисля, че ще се чувствам по-добре извън земната атмосфера.
Леле, аз също.
Прояви ли я?
Говоря за другата.
Добре.
Чувстваш ли се различно?
Ей. Чувстваш ли се различно?
Нищо не чувствам.
- Нито пък аз.
Не съм добра майка.
Обичам дъщеря си, но за нейно нещастие, тя не е на първо място.
Понеже винаги мисля за предстоящото си начинание.
Обичам дъщеря си. Обичам всичките си деца.
Прекарваме си чудесно заедно. Имам още едно момиче и момче.
Живеят с втория ми бивш съпруг в Юта. И той ги вижда рядко.
Иска ми се да се чувствам гузна, но не изпитвам тази емоция,
ако я разбирам правилно. Но съм имала такива роли.
Не си се чувствала гузна в живота?
- Не мисля
Може би заради жестокото ми минало. От баща ми и брат ми до чичовците ми.
И аз слагам на първо място предстоящите ми начинания.
Обикновено са войни. Нищо не е по-важно от това, нали?
Вероятно не. Веднъж ходих на УСО тур. Беше хубаво.
Оформих си представа за нас, сега вече осъзнавам какви сме.
Добре.
- Две ранени души,
непризнаващи дълбочината на болката си, защото...
не искаме. Това ни свързва. Съгласен ли си?
Хайде да... сменим темата, а?
Отворено е.
Ехо?
- Тук съм.
Ехо? Здравей. Аз съм Стенли Зак, съседи сме.
Исках да се уверя, че с дъщеря ти нямате нужда от нещо.
Благодаря. Май си имаме всичко.
- Каква странна ситуация, а?
Бяхме в юридическия с бившия ти агент.
- Морт ли?
Да, Морт.
Получила се е.
- Всичките ми снимки се получават.
Както и да е, ние сме отсреща на алеята,
както зет ми изглежда вече е разбрал. Поздрави на Морт и семейството му.
Ще му предам, ако осъществим контакт със света, въпреки че не си говорим.
Прическата ти ми харесва.
- Господи.
Виждате ли пукнатините между мъртвите кактуси
и пресъхналото корито?
- Да.
Това е парцелът ви.
- Каква част?
Финансовият механизъм е интересен. Технически не притежавате нищо.
Само акции в града под формата на заем с 50-годишен срок.
После заемът се опрощава.
- Предизвикваш ли ме?
А вода?
- Разбирам, но няма. Това е пустиня.
Предизвикваш ли ме? Експеримент е.
- Не ме интересува.
Няма значение. Прави каквото искаш. Предавам се.
Каква е причината? Какъв е смисълът?
Защо постоянно искаш да те предизвикват?
Не знам.
Може би ме е страх,
че никой няма да...
забележи съществуването ми
във Вселената.
Как искаш да те предизвикам?
- Да, как?
Да се покатеря на онзи кактус.
- Господи, не. Недей.
Здравей.
Привет. Виждали сме се. Аз съм майката на звездния воин,
който те боготвори.
- Знам.
Реших, че няма да ме познаеш без униформа.
Изпъкна като скитницата-педиатър с амнезия в публичен дом.
Благодаря. Тя е любимият ми герой.
- Беше автентична.
Не знам защо на другите не им хареса.
- Нито пък аз.
Благодаря. Не на всички.
- Убедена съм. Аз я харесах.
Кой те удари?
Не участвам ли тук?
Извинете ме. Няма ме тук.
- Кой те удари? По окото.
Грим е. На някои им харесва.
- Сигурна съм.
Помислих, че е от втория ти бивш съпруг в Юта.
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ Сцени 8-10
Ако спя в кошара вместо на диван, ще ми остане място за
фото лаборатория в къщата с басейна. Възможно ли е?
Зависи от площта. Ще карам момичетата до училище с количка за голф.
Ако стигна 14-та дупка.
- Училището близо ли е?
Как може да мислите за това? Светът никога няма да бъде същият.
Какво ще се случи? Никой не знае. Ще се върне ли?
Ще осъществи ли контакт? Защо открадна астероида?
Изобщо наш ли е бил? То харесва ли ни? Не знаем.
Така е.
- Какво има там? Има нещо.
Смисълът на живота. Може би има такъв.
- Надявам се още си вярващ.
Ти го засне, татко.
Аз съм фотограф.
Вярващ!
Наистина ли ни искаш тук, Стенли?
- Не, но се нуждаете от мен.
Тя ме обичаше.
- Кой твърди обратното?
Все пак съм сам от 12 години. А и жена ми препи до смърт.
"Препи до..." Не знам какво означава това.
Докато бях самотен, а може би това е причината,
се научих да не съдя хората, да си изграждам собствено мнение за тях
и най-вече да давам надежда на хората, които обичам.
Не знам дали си в това число, но дъщеря ми и четирите ти деца са,
така че може да останеш колкото искаш, независимо дали ми харесва.
За да сме наясно, не ми харесва.
Стига си ни помагал. Ние скърбим.
Аз също.
Да не планираш да ни изоставиш?
Планирах, но за малко. Отказах се.
Имах предчувствие.
- Аз не. Не съм бавачка, а дядо им.
Искам да наема детегледачка.
Вече не смятам да ви изоставям, дори за кратко,
което би било най-лошото.
Прощавам ти, че си го обмислял.
НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ "План за битка X"
МЕТЕОРИТНА КОСМИЧЕСКА РУДА
ТЕЛЕФОННИ УСЛУГИ Само за длъжностни лица
Добър вечер, войнико.
Ще пъхнете ли тази стотинка в автомата, моля?
Телефонните услуги са прекратени до второ нареждане.
Знам. Но преди вчерашната врява се обадих на братовчед ми
и операторът ми зае пари, защото имах само 3 пенита.
Не ми е приятно да крада от телефонна компания.
Но може да означава друго на планетата му.
Така е. Ако изобщо си има негова. Може да е номад.
Оператор? Кисмет-9770. Гара до гара.
Останете на линия.
- Благодаря.
Ало? Кой е на телефона?
- Добър вечер, г-жо Уедърфорд.
Рики Чо е. Мога ли да говоря с...
- След 21:00 е. Вече пие Овалтин.
Не може ли да почака до утре?
- Опасявам се, че не.
Нямаше да ви безпокоя, ако не бе много важно за "Уикли Бобкат".
Трябва ми само минутка.
Хубаво, не затваряй. Скип, Рики Чо е!
- Има ли нещо между вас?
Между кои? Нас ли?
- Кои? Вас. Знаете кои.
Запознахме се вчера.
- Не мисля, че ме харесва така.
Едновременно изглеждаш умен и глупав.
- Ало?
Тихо.
- Скип, Рики е. Разбрахме нещо.
КРАЙ НА ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
Първите идеи за "Астероид Сити"
бяха представени по време на семинар по желание на драматурга.
Конрад Ърп, как да ти помогнем?
Салци, бих искал да добавя сцена, в която героите са съблазнени
от най-дълбоката дрямка в живота им поради споделения им опит
на тайнствена и ослепителна небесна мистерия.
Сцена със сън.
- Да. Но не знам как да я напиша.
Още.
- Още. Мислех си, ако ти
и талантливите ти ученици импровизирате,
може да се получи нещо.
- Кой няма да е известен?
В класната стая на Залцбург Кайтел всеки ден
имаше смайващ списък от неоткрити звезди:
Лайнъс Мао, Лукриша Шейвър, Уолтър Джеронимо,
Аскуит Идън, Мерцедес Форд и неофициално Джоунс Хол.
За какво е пиесата?
За безкрайността и не знам какво още.
- Има ли заглавие?
Още се чудя. Може би "Космическата пустош".
Харесва ли ви?
- Не особено.
Какво е алтернативното заглавие?
Името на градчето в пустинята Мохаве, където се развива действието.
Кой тук е заспивал на сцена
пред публика на живо?
Аз. През първите 3/4 от второ действие на "Полусредната категория"
бях на масажна кушетка до последната минута и половина.
Една нощ задрямах.
- Нарочно ли?
Не.
- Изпусна ли реплика?
За малко. Чух и се събудих ужасен, но знаех репликите си.
Добро утро, Шубърт. Какво те води тук?
- Добро да е, Салци.
От 6 седмици не сме се виждали.
- Впрочем "Лавандула и лимони"
отвори снощи и бе като в сън. На разположение съм.
Какво преподаваше? Пример.
- Сънят - това не е смърт.
Тялото функционира: диша, помпи кръв, мисли.
Може да посетите мъртвата си майка, да легнете с бившата или бившия си
или да изкачите Матерхорн. Кони, събуждаш се с нова сцена
и 3/4 вече са написани. Шубърт, ти се събуждаш с махмурлук.
Случват се важни неща. Има ли нещо за представяне? Да.
Да изиграем сцената отвън навътре. Бъдете пасивни.
После сънувайте.
Мястото и времето, Кони? Кажи ни.
Добре. Една седмица по-късно:
Неспособността на героите да приемат реалността ги е довела до карантина
и те навлизат в пространство с особени, емоционални измерения.
Междувременно информационната блокада на генерал Гриф Гибсън
изглежда е била...
недообмислена.
ТРЕТО ДЕЙСТИЕ
(да бъде изиграно безкомпромисно, без почивка)
ПЪЛНА КАРАНТИНА! Влизането и излизането забранени
ИЗВЪНЗЕМНИ ПОДАРЪЦИ
АСТЕРОИД СИТИ НЛО
ДЕНЯТ НА ГИБЕЛТА
НАБЛЮДЕНИЕ НАД ИЗВЪНЗЕМНИ КОРАБИ
ИЗВЪНЗЕМЕН ПАРКИНГ
"Екстра"! Късното издание!
АСТЕРОИД СИТИ "ИЗВЪНЗЕМЕН ПРЕВОЗ"
ГИМНАЗИСТ РАЗКРИВА НАШЕСТВИЕ НА ИЗВЪНЗЕМНО: ВОЕННИТЕ ПРИКРИВАТ
Вие и съучастниците ви подлежите на съдебно преследване за престъпление
и обвинение в държавна измяна.
- Ще се боря до Върховния съд,
ако се наложи и ще победя.
- Това пристигна от президента.
Бесен е. Много ти благодаря, Рики.
- Не знам какво да кажа, генерале.
Извинявам се.
- Недей, татко. Заслужаваме истината.
Изказа се.
- Този трибунал е подигравка!
А Стийнбек, който е снимал?
- На 1-ва страница на всеки вестник е.
Ще го арестуваме ли?
- Не. Пуснал е копие в пощата
до фотото си във вторник сутрин и пощальонът го е получил преди нас.
Невинен е. Предполага се, че има и гола снимка
на Мидж Кембъл.
- Мидж Кембъл?
Както знаете, родителите ви кацнаха с военен хеликоптер късно снощи.
Последните часове са изолирани в хамбара, докато учените
им обяснят обстоятелствата, макар че пише във вестниците.
Вярвам, че всеки миг ще се появят на екрана.
Всичко е накачено, но не работи.
- Тогава да продължим с урока. Били?
Направих летяща чиния от тенджера с капак.
Добра работа! Доближава се. Юпитер - петата планета,
най-голямата в Слънчевата система... Да, Бернис?
Нарисувах извънземното на родната му планета.
Браво! Красива е. Поради особените атмосферни условия,
антициклон бушува на повърхността на Юпитер от...
Да, Дуайт?
- Написах песен за него.
Ами моментът не е подходящ за музикално изпълнение.
Нека... Да, Монтана?
Извинете за прекъсването, Джун. С момчетата чухме дрънченето на Дуайт
и научихме песента.
Раз, два, три.
Мило извънземно на небето,
слабо и високо близо 2 м,
въпреки че наш брат ти не си,
кажи ти дружка ли си ни или враг наш?
Или нещо друго?
На крак скочи, втория пропусни. Танцувай, космонавте, как е?
Скочи с четвъртия, на третия се приземи.
Да бъдем космонавти, как е?
Хайде, всички!
На крак скочи, втория пропусни. Танцувай, космонавте, как е?
Скочи с четвъртия, на третия се приземи.
Да бъдем космонавти, как е?
Това е стара снимка, която съм забравил да проявя.
"Автопортрет с шрапнел".
Прочети на 45-та страница.
"Какво направи? Как можа?"
- Пише "крясъци и плач".
Крещи и плачи.
- "Как можа?!"
"Как не можах?"
- "Как не можа ли?"
"Това питам."
- "Всичко бе свършило. Беше свободна.
Какъв е смисълът да се самоубиеш, ако няма от какво да бягаш?"
"Може би това е бил проблемът."
- "Гледа втренчено за миг."
После пише, че чупи всичко от рафта.
- Тогава го направи.
"Такава голяма загуба! Помисли за хората, за местата, за света..."
Излей си мъката.
- На репетиция? Дори не участвам.
Аз съм военен фотограф.
- Излей си мъката.
Хубаво.
"Такава голяма загуба!
Помисли за хората, за местата...
за света който можеше да видиш, Долорес."
"Вече го видях."
Тя още е... призрак ли е?
Не е ясно.
След това... влиза съдебният лекар и ме прогонва от стаята.
Бавно се обръщам и затварям вратата. Сцена.
Сандвичът ми прегаря.
Дъщеря ми ни е видяла.
- Какво?
Дайна ни е видяла. През този прозорец.
Вчера, когато сме били в спалнята ти.
Каза ли й, че отново репетираме?
- Не се сетих, а трябваше.
Но е късно, признах си всичко.
Казала ли е на Удроу?
- Трудно е да се каже.
Добра е в пазенето на тайни. Не знам дали би го направила.
Това не е началото на нещо, Оги.
- Не е ли?
Дали е?
- Вероятно не.
Освен ако е.
- Не ми харесва как ни погледна.
Кой?
- Извънземното.
Как ни е погледнало?
- Сякаш сме обречени.
Може би сме.
Какво направи?
- Изгорих си ръката на мини грила.
Защо?
- Не е ясно.
Покажи ми я. Наистина си го направил.
Сега.
Колко дълго могат да ни държат в Астероид Сити законно?
Не съм адвокат, но бих казал колкото искат.
Ще можем да оспорим след шест месеца до година?
Ще трябва да предявим и граждански иск.
Или просто да бягаме. Не съм убеден, че ще ни спрат
без жертви.
- Интересно твърдение.
Какво разстояние минава реактивната раница?
Питай Роджър или сина му. Съдят го за разкриване на държавни тайни.
Няма как да ни задържат.
- Не бързам. Харесвам пустинята
и извънземни.
- Сега.
Откъде я взехте?
- Проектите са секретни.
Забранено е без разрешението на...
- Синът ми изобрети лъча.
Може, но заповедите ми... Назад.
- Кротко, момчета.
Вече не сме в Гуадалканал.
- Моля ви! Карантината бе тежка.
Ще те убия!
- Открадна проектите!
Да се оттеглят!
- Чухте ли? Генералът каза да спрете.
Женена си?
- Да.
Пак ще конфискуваме проектите. Вероятно след вечеря.
Само опитайте.
НЕ ВЛИЗАЙТЕ
Таб Хънтър, Дорис Дей, Джак Изкормвача, Бинг Крозби,
Шърли Темпъл, Орсън Уелс, Люсил Бол, Марлон Брандо,
кралица Елизабет, Мики Мантъл, Юл Бринър, Луис Армстронг, Лана Търнър,
Бети Грейбъл, Ела Фицджералд, Рок Хъдзън, Джери Люис,
Грета Гарбо, Карл Маркс, Жана д'Арк, Чарлз Дарвин, Уолтър Пиджън,
Емили Дикинсън, Галилео, Пилат Понтийски, Ърнест Хемингуей, Джаки...
Кой открадна радиотелескопа, приемника на сигнали
и цялото ми спектрографско оборудване?
- Искат да се свържат с извънземното.
Оценявам го, ами д-р Хикенлупър? Щом целите това, включете и мен.
Някакви сигнали?
- Не.
Какво е всичко това?
- Сложих знамето от патриотизъм.
Сега да измислим нещо. Световно послание, а не само към земляните.
Помислили сме за всичко: кръст, звезда,
четирилистна детелина, букви, цифри, йероглифи.
Защо ще прожектирате звезда на Луната? Искрено се чудя.
Ами E=MC2? Още мисля...
- Знаят го.
Това е шансът ни да сме значими с нещо.
Разбирам те.
- Кой беше на ред?
Стигнах до средата. Ще започна отначало. Клеопатра...
Само секунда, Удроу. Относно настройките на спектрографа.
Там, ако нямаш против.
- ... Курт Гьодел, Уилям...
На етикета пише...
Допринесъл си толкова много.
- Добре.
Любопитството е най-важното ти качество. Довери му се.
Винаги ще можеш да ползваш лабораторията. След като това свърши.
Може да ми бъдеш протеже, ако си съгласен.
Може да докажем хипотезата за небесния флирт и да я изчислим.
Леле! Нека опитаме.
- Виждам как точките от Космоса
изгарят в очните ви ябълки.
Съжалявам за майка ти. И моята ми липсва, а умря преди 46 години.
Благодаря.
Подадох петиция до Щатското събрание името на града да се смени
на Елиън Ландинг (Извънземно кацане). Тази община може да стане център
на огромна общност от звездобройци и космически кадети.
Ще остане в историята.
ИЗВЪНРЕДНО СЪБРАНИЕ
Както знаете, Денят на астероида бе прекратен миналата седмица
поради обстоятелствата. Ще направя изявление.
Д-р Хикенлупър и Отделът по военно-научни проучвания
и експерименти, съвместно с фондация "Ларкингс",
са избрали на кого да присъдят тазгодишната стипендия "Хикенлупър"
... и всички ще се приберете утре сутрин.
Президентът реши да прекрати карантината с изпълнителна заповед.
Ще се възползвам от възможността... и впрочем тазгодишните проекти,
загърбвайки различните ни мнения с Рики Чо,
са с най-висока степен на отличие, официално декларирам...
Какво сега?
- Стипендията... Какво следва?
Отново се случва.
Бил е заприходен.
Съгласно разпоредбите на план X за национална сигурност,
прекратяването на карантината, което обявих, е отложено
поради неочакваното събитие, което току-що...
НЕИЗВЕСТНО
У. С.+Д. К.
Защо Оги си изгаря ръката на мини грила?
Продължавам да не разбирам пиесата.
Какво?
Къде отиваш?
- Ей сега се връщам.
Всъщност не играя извънземно, това е метафора.
Така го тълкувам.
- Метафора за какво?
Още не знам. Не сме го изяснили.
Шубърт. Шубърт!
- Да.
Какво има? В роля ли си?
- Да, но генералът започна сцената,
в която президентът не приема спогодбата. Имам 6 минути и половина.
Трябва ми отговор на един въпрос.
- Добре.
Справям ли се?
Ами... както казах, това е много работа...
лулата, запалката, камерата, веждата... но като цяло,
в отговор на въпроса ти... Седни.
Справяш се. Дори според мен ти не просто стана Оги.
Той стана теб.
- Чувствам се изгубен.
Хубаво.
- Той е травмиран. Всяка нощ усещам,
че сърцето ми се разбива.
- Хубаво.
Да продължавам ли? Без да разбирам?
- Да.
Не трябва ли да има отговор някъде в космическата пустош?
Репликата на Удроу за живота.
- "Може би има такъв."
Това питам.
Още не разбирам пиесата.
- Няма значение.
Просто продължавай да разказваш историята.
Правиш го правилно.
- Имам нужда от глътка чист въздух.
Хубаво, но няма да намериш.
Добре.
Здравей.
Ти си съпругата, която изигра моя актриса.
Изрязаха сцената ми след една репетиция.
Още използваме снимката ти.
Помниш ли диалога?
Не.
- Срещаме се насън
на планетата на извънземните.
- Магнавокс-27.
Така се казва една от луните там.
Питаш: "Говори ли с извънземното?"
Отговарям: "Още не."
Казваш: "Защо не? Мислех, че ще му се разкрещиш или ще го разсмееш."
Продължавам: "Или ще го питам за тайните на Вселената?"
Отговаряш: "Именно."
Казвам: "Мисля, че е срамежливо."
А ти: "Както и Удроу, но съм убеден, че ще го преодолее.
Поне се надявам да може без майка."
Казвам: "Ще съзрее по-късно,
но може би ще трябва да ме заместиш."
Ти в отговор: "Какво? Защо? Как? Не мога."
Аз продължавам: "Май ще трябва да опиташ.
Няма да се върна, Оги."
После ме снимаш и се разплакваш,
и аз казвам:
"Надявам се да се получи."
А аз: "Всичките ми снимки се получават."
Добра памет. Защо я отрязаха?
- Заради продължителността.
Сега съм първата придворна в "Плод на вехнеща лоза".
Изпусна репликата си. Джун и каубоят вече се любят в комбито.
В момента превързват ръката на дубльора.
Това си ти. За малко да ни сложат в една сцена.
Здрасти.
- Здравей.
Шест месеца по-късно групата получи новина:
автомобилна катастрофа. Конрад Ърп - американски драматург,
несравним по страст и въображение, умрял на 50.
Бих искал да добавя сцена, в която героите са съблазнени
от най-дълбоката дрямка в живота им поради споделения им опит
на тайнствена и ослепителна небесна мистерия
но не знам как да я напиша.
Не можеш да се събудиш, ако не заспиш.
Какво беше това?
- Какво се случва?
Не можеш да се събудиш, ако не заспиш.
Какво? Повтори.
- Кой го интересува?
Не можеш да се събудиш, ако не заспиш.
- Защо да се събуждаш?
Не можеш да се събудиш...
- Ако не заспиш.
Не можеш да се събудиш, ако не заспиш.
Не можеш да се събудиш, ако не заспиш.
Не можеш да се събудиш, ако не заспиш.
Не можеш да се събудиш, ако не заспиш.
Не можеш да се събудиш, ако не заспиш.
Не можеш да се събудиш, ако не заспиш.
ЕПИЛОГ
ПЪЛНА КАРАНТИНА ПРЕКРАТЕНА
Къде са?
- Добро утро, г-н Стийнбек.
Сок от ябълка, портокал или домат?
- Къде са всички.
Разбирам. Все пак президентът премахна карантината в полунощ.
Всички тръгнаха - войски, каубои, звездобройци и космически кадети.
Може да се върнете, откъдето сте. 11 гости ни напуснаха сутринта.
Май сте проспали това. Върнаха и научните проекти.
Доматен.
- Веднага.
Планът бе да я изровим и да я вземем с нас.
Както казах, ще изровим кутията.
Нямаме право да погребваме в този парцел.
Парцел е силно казано.
- Не е.
Не убивайте праха на мама!
- Той ще я убие!
Не, нека се помолим.
Дядо!
Отче наш, благодарим Ти за живота
на тази прекрасна жена, която някога е била момиченце
като тези 3 подрастващи вещици.
Не сме подрастващи.
- Отчасти вещици, отчасти извънземни.
Като тези 3 вещици.
Нямахме намерение да я погребваме до този кактус завинаги,
но вече нямам сили да се боря за достойнството й,
нито пък Оги. Имаш ли?
- Не.
Затова ще изпълним желанията на упоритите й дъщери.
Удроу, последни думи?
Вече не вярвам в Господ.
- Разбирам те.
Амин.
- Амин.
Фрискити, трискити, брискити, бу. Никити, нокити, токити, ту.
Мама е под земята. Кажете молитвата за мама.
Мамо, и ние ще кажем молитва. Ти си красива...
5 флапджака и 2 черни кафета. Благодаря.
На кого му се пишка?
- На никого.
Какво ще кажете за ягодово мляко?
- Да, моля.
Някой спечели ли стипендията?
- Аз.
Кога?
- Миналата нощ.
Генерал Гибсън ми я връчи при общите душове.
Явно е искал да приключи с това. Оказа се стандартен чек.
Големият е за пред публиката.
- Поздравления, Удроу.
Удивително.
- Явно си гений.
Съгласен съм.
- Сигурно си всезнайко.
Каква е уловката? Лично за теб е.
Как смяташ да го използваш?
Вероятно ще го изхарча за приятелката си.
Какво записваш в тази книжка?
- Поверителният ми проект за догодина.
Гледай ти!
- Еха! Възможно ли е?
Мидж Кембъл остави адреса си за вас.
Адресът е пощенска кутия.
Какво стана нощта, когато видях...
- Не е твоя работа, Стенли.
Знам. Питам, понеже Дайна е казала на Удроу.
Разбирам. Разбрах.
С бившия й агент бяхме в юридическия. Не съм против.
Тя всъщност е надарен комик.
Така е.
Поредният експеримент с атомна бомба.
Удроу, да тръгваме.
Субтитри от ditta
© 2023 Translator's Heaven