Bleach: Thousand-Year Blood War - 02x06 (2023) Свали субтитрите
- Отлично. Готови сме!
Дано и ти си готов, Ичиго.
Да.
Не смятате ли, че дрехите са ми в повече?
Те ще ти позволят да преминеш през 72-слойната бариера,
която съществува между Кралския дворец и Сейрейтей.
Ще са ти нужни, не мислиш ли?
Ще се върнеш пеша.
На драго сърце бихме те пратили с Тенчурен,
но не можем да слизаме постоянно.
Не е толкова далеч. С шунпо си долу за около седмица.
Разбрах.
Така ли?
Ако си дам зор, ще сляза за половин ден.
Важно е да се върна, преди да ударят.
- Не се тревожи за това.
Куинситата удариха преди три часа.
Защо не ми го каза по-рано, глупако?
Допреди три часа още тренираше, забрави ли?
Ичиго, ето няколко оризови топки.
Благодаря!
Това момче се е променило.
- Определено.
Стана истински шинигами.
Шинигами, който надмина обикновените.
И как предлагаш да обърнем ситуацията?
Нека да помисля...
Ало?
Куросаки?!
Да. Още малко и съм при вас.
Ясно. Разбрах. Моля те, внимавай.
Урахара.
- Да?
Може да прозвучи самонадеяно,
но ако везните на битката се наклонят в другата посока,
устискайте, докато пристигна. Обещавам да се погрижа.
Разбрано.
Ще те чакаме, Куросаки.
Урахара не каза нищо за ситуацията в Сейрейтей.
О, скъпа моя, дори не зная къде сърцето ми се дяна
Забравих онзи сън, който някога сънувах
Да станеш възрастен е равно на това да сложиш маска и да блъфираш?
Кажи ми какво се отразява в боядисаното огледало?
Снимката ти започва да избледнява
Напуска ме, докато се променям
Ще крещя с пълно гърло, докато гласът ми пронизва нощта
Безформеният страх гърдите ми изгаря
Няма нищо, ако не мога както в онзи ден да се смея
Тъга, белези и всичко... Искам със себе си да ги взема
Не можеш да убиеш настроението ми, о, бейби
Изгарям като падаща звезда
Не можеш да убиеш настроението ми, о, бейби
Изгарям като падаща звезда
BLEACH: ХИЛЯДОЛЕТНАТА КЪРВАВА ВОЙНА
Мисля, че мога да ти кажа
що за създание е Негово величество.
След като си негов наследник.
Ела с мен.
Победените ще се изправят пред съда.
ВТОРА КУЛА НА РИТЕРИТЕ, МЯСТО ЗА ЕКЗЕКУЦИИ
"Желязото".
Имаше късмета да парираш меча на правосъдието.
Но това, че късметът ти те спаси първия път
не означава, че ще го повтори.
Виждаш ли?
Везната се накланя.
Изглеждаш объркан.
Силите на всички, споделящи душата на Негово величество,
ще бъдат погълнати от него самия след смъртта им.
Знанията и способностите, които носят душите им,
стават част от силата на Негово величество.
Но те двамата бяха ценни кадри. Необходимо ли беше да ги убиваме?
Истинската цел на Негово величество не е Обществото на душите.
Само той може да решава
кое е необходимо и кое не, за да постигне целта си.
Ти също пи от кръвта му и имаш гравиран Шрифт в душата си.
Не можеш да го избегнеш.
Негово величество трябва да продължи да се бори и да поглъща души.
В противен случай...
СЛЕД ИНВАЗИЯТА, ГРАДСКА ЗОНА
Не усещам реяцу на никого от Готей.
Явно нещата не се развиват добре за шинигамитата.
Ако е така, може би не е лоша идея да се присъединя към Ренджи
и да щурмуваме вражеския замък.
Какво беше това усещане? Кой е там? Къде си?
Ха-ха... Страх ли те е?
Самотно ми е.
Самотно... Самотно...
Кой си ти?
Самотно... Самотно...
Толкова съм самотен...
Моят Сенбондзакура... Къде е?
Ясно. Ти си човекът, който е откраднал банкая на брат ми.
Ес Нод.
Познавам те.
Ти си по-малката сестра на Бякуя Кучики. Рукия Кучики.
Къде е Бякуя Кучики?
Не съм длъжна да ти отговарям.
Дали ще дойде, ако те убия?
Може би.
Това е умението му, значи? Страх.
Соде-но-Шираюки!
Напразно е.
Ледът не може да спре страха.
Това е страх.
Такова е усещането му.
Значи това е страх?
- Правилно.
Кажи ми, от какво се страхуваш ти?
Моля?
Може би се боиш страхът ти да не повлияе на някого?
Страхът ми да не повлияе?
Това не е възможно.
Не е ли? Ако наистина го вярваш,
насочи шиповете си към мен още веднъж.
Гледай и трепери от страх.
Това е истинският Соде-но-Шираюки.
Макар че вече мога да извлека истинската му сила,
на тялото ми му е нужно време да привикне.
А дотогава не можех да допусна атаката ти да ме порази.
И какво, като си ги замразила?
Ще се повторя, ледът не може да спре страха.
Моят страх не прониква през раните.
Просмуква се при най-малкия контакт с кожата.
Не можеш да се предпазиш от него. Никога.
Всеки човек има обекти, които му дават спокойствие,
и такива, които му всяват страх.
Когато човек отиде на безопасно място
и го попитат защо се чувства спокоен,
той отговаря неясно със: "Просто така."
Когато обаче отиде на страшно място,
и глупак ще ти даде ясна причина защо се страхува.
"Тъмно е." "Студено е." "Много е високо." "Затворено е."
"Болезнено е." "Мръсно е."
Изрежда ти списък от страхове.
Усещането за сигурност е обвързано с живота,
а усещането за страх със смъртта.
Дори онези, които не знаят защо искат да живеят,
могат да ти кажат защо не искат да умрат.
Не са само създанията, които имат емоции.
Всички живи същества инстинктивно избягват смъртта.
Иначе казано, страх.
Всичко, дарено с живот, живее, за да избегне страха,
укрепва се, за да избегне страха,
и расте, за да избегне страха.
Страхът винаги ще ти влияе,
докато си жива.
Знам.
Ето защо страхът няма да ми повлияе.
Не разбираш ли?
Опитвам се да ти кажа, че в момента не съм жива.
Какво намекваш?
Излиза, че Соде-но-Шираюки не е бил меч,
който отделя вледеняващ въздух от върха си.
Соде-но-Шираюки е дзанпакто, което понижава телесната температура
на притежателя му под нулата.
Всичко, до което се докосне, замръзва.
Острието е само удължително рамо на обхвата му на замразяване.
Това е нелепо.
Ако телесната ти температура падне под нулата,
тялото ти ще спре да функционира и няма да си жива.
Правилно. В момента съм мъртва.
Контролирайки рейшито си,
придобих умението временно да убивам тялото си.
Всяко молекулярно движение в тялото ми е спряло.
Даже страхът, който се просмука в мен,
изгуби ефекта си, щом ме докосна.
Това е нелепо.
Минус 18 градуса по Целзий.
Кръвта замръзва.
От раните не потича кръв.
Минус 50 градуса по Целзий.
Водата под краката ми замръзва,
причинявайки леден трус.
Минус 273.15 градуса по Целзий.
Абсолютната нула.
Трябва да съм бърза.
Мога да функционирам на тази температура едва четири секунди.
Минус 198 градуса по Целзий.
Минус 142 градуса по Целзий.
Минус 116 градуса по Целзий.
Минус 85 градуса. Минус 67 градуса.
Ако не искам тялото ми да се разпадне,
ми е нужно време да деактивирам силата си.
Трябва ми още практика.
Явно съм прекрачила прага от четири секунди.
Страх?
Страх, казваш?
Това ли наричаш страх?
Дишането е мъчително.
Трябва да се измъчвам така само за да живея.
Колко е неудобен животът.
Чудя се дали в Рая се диша по-лесно?
Дали Адът е още по-мъчително място от това?
Страх ме е, ако е така.
Ти оцеля.
Ще те даря със сила.
Не, това не е страх.
Единственото нещо, от което се страхувам...
... е да не бъда порицан от Негово величество!
В сравнение с това
не изпитвам нито болка, нито страх от битката!
Татар Форас!
Не можеш да ме достигнеш, а?
Хабиш усилия. Не можеш да ме стигнеш.
Стреснала си се.
Какво?
- Виждаш ме, нали?
Клетките в тялото ти може и да са неактивни при температури под нулата,
но не и нервите ти.
Татар Форас всява страх у теб през зрителните ти нерви!
Виждаш ли? Накъдето и да се обърнеш, ще виждаш очите ми.
Нервите ти не могат да ми се изплъзнат!
Няма смисъл да си затваряш очите.
Хубавите спомени в сърцето ти са трайни,
но лошите са още по-трайни!
Както минали страхове изплуват в мрака на нощта,
страх, който веднъж е бил изпитан,
ще резонира още по-силно в дълбините на мозъка ти,
когато си затвориш очите!
А сега ще изпепеля душата ти с миналите ти страхове!
Ти си...
Бякуя Кучики!
КРАЛСКИЯТ ДВОРЕЦ И СЕЙРЕЙТЕЙ
Бякуя Кучики...
- Братко!
Радвам се да те видя. Чаках те.
Я ми кажи... Как са вътрешностите, които ти извадих?
Изтъргах ти целия стомах.
Сигурно умираш от глад, защото не можеш да се храниш.
Отслабнал ли си?
Братко, внимавай! Не го гледай в очите!
Късно!
За кого е късно?
Ясно.
Покрил си района с твоя Сенбондзакура Кагейоши.
Браво.
Много ми се иска да бях задържал този банкай.
Банкай? Виж по-внимателно.
Използвал си вече банкая ми, трябваше да разпознаеш,
че това е шикай. Най-обикновен Сенбондзакура.
Би ли повторил?
Благодарение на това, че открадна банкая ми,
успях да преоткрия истинската същност на Сенбондзакура.
Връзките са като поантилистична картина.
Трябва да се отдръпнеш, за да видиш истинската й форма.
Бях го забравил.
Нека ти благодаря, Ес Нод.
Няма да те убия, няма да те убия, няма да те убия...
Няма да те убия, няма да те убия, няма да те убия...
Никога няма да те убия!
Ще съхраня ума ти и ще те държа в съзнание,
докато те потапям в море от болка и страх.
Ще те държа вечно жив и ще ме умоляваш да те убия!
Рукия.
Можех да усетя реяцуто ти, докато още слизах насам.
Станала си силна, Рукия.
Брат ми...
Брат ми ми каза, че съм станала силна.
Страхът не се ражда от нищото.
Храни се от несигурността в сърцето.
Още ли имаш страхове, Рукия?
Не!
Време е да сложим край, Бякуя Кучики!
Значи искаш да сложиш край?
Съжалявам, но се боя, че не аз ще те убия.
Моля?
Омръзнаха ми подигравките ти!
Хубаво го погледни, Рукия.
Това, което виждаш отразено у него, не е твоят страх.
Ако няма страх в сърцето ти, значи виждаш
неговия собствен страх.
Банкай...
Хакка-но-Тогаме.
Страх ме е...
Ще...
... умра ли?
Съжалявам, Ваше величество.
Моля ви, не ми се сърдете.
Страх ме е...
Агонията... Болката...
Плашат ме.
Страх ме е... Страх ме е... Страх ме е...
Страх... ме е.
Отмени го бавно, Рукия.
Полека.
Великолепен банкай.
Но също така и сложен.
Най-малката грешка ще ти струва живота.
Опасен банкай.
Ползвай го внимателно. Никога не прибързвай.
Запомни, че нищо не може да бъде спасено от меч,
замахнат в замяна на живота на онзи, когото го държи.
Да вървим, Рукия.
Да защитим Обществото на душите.
Да, братко!
БЯЛАТА МЪГЛА
ЧЕТВЪРТА ДИВИЗИЯ, ВРЕМЕНЕН МЕДИЦИНСКИ ПУНКТ
Котечин! Намерих нещо ново, с което да се завием!
Съжалявам, че ти възложих толкова опасна задача.
Не се притеснявай!
Кени още не се е върнал и нямам какво друго да правя.
Пък и когато намеря одеяла или лекарства,
изтичвам, взимам ги и дим да ме няма!
Хич не е опасно!
- Изненадана съм...
"Изненадана съм, че все още не са ни открили."
Това ли си помисли?
Къде гледаш? Ето... тук съм!
Пак не можеш да ме видиш.
- Бам!
Странно. Мисля, че го ударих.
Ударила съм го? Какво се опитвах да ударя?
Лейтенант Кусаджиши!
Стори ли ти се, че ме удряш?
Не и в този живот.
Присъствието ми ще изчезне напълно
от полезрението и съзнанието ви.
Подкрепи труда ми в Револют: revolut.me/animekuhnia
"Красотата означава, че нищо не съществува."
Bleach #20: АЗ СЪМ НАЙ
Превод ГЕОРГИ ГИНЕВ