Good Omens - 02x01 (2023) Свали субтитрите
Извини ме.
Да? Ти ли ме извика?
- Да, здрасти.
Може ли да подържиш това, докато го навивам?
Как?
- Просто го дръж здраво. Ето.
Готов ли си?
- За какво?
Готово. Благодаря. Може да пуснеш свитъка.
Да... Това ли беше?
- Не. Само подготвях двигателя.
Сега е забавното. Чакам го, откакто...
Ами винаги съм го чакал.
- Здравей.
Аз съм Азирафел.
- Приятно ми е. Добре, започваме.
Да бъде материя, да бъде гравитация,
да бъде всичко от страница 11 до страница 3000602 включително.
Трябва ли да се случи нещо?
- Съжалявам. Да, да.
Знаех си, че съм изпуснал нещо. Да бъде светлина.
Боже.
- Гледай каква красота.
Ти ли направи всичко това?
Ами, такова, горе-долу. Не съм... Не съм...
Не съм дизайнер на концепцията, но работих здраво.
Много е красиво.
- Благодаря ти.
Мисля, че си свършил превъзходна работа.
За какво е?
- Моля?
Какво прави всичко това?
А какво не прави тази красота? Това е нещо като фабрика за звезди.
Прахът и газът, които виждаш, всъщност изграждат
около пет хиляди млади звезди и протопланети.
По-голямата част от звездите ще бъдат състарени предварително,
но тези са нови. След няколко милиона години
ще има звезди навсякъде!
Много хубаво.
Знаеш ли, че горе се говори, че ще сложим край на всичко това
след около шест хиляди години?
Но това е нищо.
Какъв е смисълът да създаваме безкрайна Вселена с трилиони звезди,
ако ще съществува само няколко хилядолетия?
Дотогава двигателят още няма даже да е загрял.
Да... Чувал ли си за Земята?
Не бих казал.
- Ясно. Синьо-зелена планета.
Ще бъде там, като направят онзи квадрант.
Там ще бъдат човеците,
които в момента проектираме.
Видях плановете. Първо ще е двойка за разплод.
Скоро след това ще бъдат купища.
Ще се множат като... Ами ще се множат като хора.
Останах с впечатление, че звездите и твоята...
Мъглявина.
- Да.
Ще съществуват, само за да могат хората
да гледат към небето през нощта
и да се възхищават на безкрайната шир,
създадена от Всемогъщата.
Това е пълна тъпотия. Създаваме Вселена, а не тапет!
Милиони галактики, трилиони звезди, купища...
Купища от всичко! Няма само да блещукат!
Повечето даже няма да се виждат от Земята!
Защо не сложат Земята в средата на Вселената, за да има видимост?
Не е наша работа да съветваме Всемогъщата.
А чия работа е?
Някой трябва да каже: "Началство, това е ужасна идея".
Подозирам, че това ще се приеме за неуместно.
Никой няма да възрази, ако сложа бележка в кутията за предложения.
Не вярвам Всемогъщата да е създавала такава кутия.
А и не мисля, че е наша работа да предлагаме
създаването на кутия за предложения.
Ако аз бях големият шеф, щях да се радвам да ми задават въпроси.
Да получа нова гледна точка.
Не може да създадем Вселена, а да я оставим само за хилядолетия.
Харесва ми онова розовото в ъгъла на...
В ъгъла на мъглявината. Много е...
Само да ти кажа нещо.
Не искам да се вкараш в беля.
- Благодаря ти за помощта.
И за съвета. Но не се тревожи.
В каква беля ще се вкарам с няколко въпроса?
Глава 1: Пристигането
ДОБРИ ПОЛИЧБИ
Лондон В настоящето
"Скъпи господин Фел, има нещо, за което трябва да си поговорим.
В известна степен е..." "Сшепно"? "Спешно".
"Съвсем искрено ваша, Маги."
Здравей, Маги. Получих бележката ти.
Помислих си... Ами... Бяха тежки години.
Локдауни, проблеми с онлайн поръчки...
Мога да се махна до две седмици.
- Да се махнеш?
Защо? Тук не ти ли харесва вече?
- Обожавам магазина!
Обичам го, откакто бях малка, но знам, че изоставам с наема.
Аз съм виновен, че не го вземам. Ето.
Сега, мисля, че ми беше казала,
че ще ми намериш плочи с музика на Шостакович.
Не мога да платя наема. Съжалявам. Ще се изнеса другата седмица.
Само да си събера багажа.
Маги, ако се махнеш, откъде ще взема плочи?
Петминутните плочи се намират по-трудно от дългосвирещите.
Не знам къде да ги търся.
- Нямам пари.
Маги, какво ще кажеш,
ако взема плочите на Шостакович, без да ги плащам?
Така ще сме квит.
- Дължа ви хиляди лири!
А плочите струват осем лири.
Осем лири и 75 пенса.
Не може просто да ми опростите наем за осем месеца.
Мога. Умея да прощавам. Това ми е едно от любимите неща.
Сега, наемът ти е платен, а аз си имам музика.
Знам точно какво ще правя през следващите 21 минути.
Кларинетът може да прави прекрасна музика.
Какво?
- Кларинетът.
Може да прави прекрасна музика.
- Сбъркал си пейката.
Търсиш азейбарджанския началник. Там е.
Нося ти пощата.
- Нещо интересно?
Предимно сметки. Не знам защо не ги изпращат при колата ти.
Прати ги на финансовия отдел на Ада.
- Направих го.
Не приеха моя подпис.
- Не им давай хляб, олигофрен такъв!
Патиците не трябва да ядат хляб.
- А какво?
Знаят ли?
- Патиците?
Долу. Знаят ли, че говориш с мен?
- Кроули.
Аз сега съм представител на Ада в Лондон.
За Ада няма значение как се върши работата.
Помня. Важно е само да бъде свършена.
Чудила ли си се какъв е смисълът?
- Моля?
Какъв е смисълът на всичко? Рай, Ад, демони, ангели.
Всичко... Всичко е безсмислено.
Винаги ли е било толкова лесно?
- Какво?
Планирам стратегии за пръскане на нещастие и паника сред хората.
Тъкмо ще задействам един план, а те сами измислят нещо,
което е много по-лошо от всичките ми идеи.
Да. Винаги е било толкова лесно.
Трябва ли да знам за нещо?
- Все още си персона нон грата.
Велзевул остави някои от по-нисшите демони на половин порцион.
И нещо става.
Къде?
- Горе.
Нещо голямо ли?
- Не знам.
Чух слух, че нещо долно се случва горе.
Ако научиш нещо от своя приятел в книжарницата, ще ми кажеш ли?
Не, вече не говоря с него.
Ако науча нещо, което да ти е от полза,
ще ти кажа, а в замяна ти ще ми кажеш каквото ми трябва.
Имаш ли нещо за мен?
Замразен грах.
Какво?
- Това трябва да дават на патиците.
Обичат замразен грах, а и той е полезен за тях.
Здрасти.
Харесваш ли си нещо?
- Да. Кафе.
Обичайното. Не ми казвай. Помня.
Лате без сметана.
- Запомнила си.
Много хора, много кафета, но помня само редовните.
Да. Аз съм редовна.
- Работиш в магазина за плочи, нали?
Кой изобщо купува плочи в днешно време?
Майчице!
Какво?
- Гледай.
Майчице.
Ти.
Какво...
- Какво правя тук?
Да.
Е? Какво правиш тук?
- Не знам. Затова попитах.
Не знаеш ли?
- Ще се радвам да разбера.
Би било добре и да разбера къде се намирам.
И кой си ти. И кой съм аз.
И защо си гол.
- Кой ти каза, че съм гол?
Виждам, че си гол.
Кой знае? Може ли да вляза?
- Не!
Добре.
Добре де!
Влизай.
Това не се вижда всеки ден.
- Така е.
Може да е нова услуга за доставки. Стриптийзограма.
Сега си я измисли.
- Да.
Аз съм Маги. Магазинът за плочи е мой.
Знам коя си. Латето без сметана.
Аз съм Нина.
Не казвам, че от Ада са съучастници.
Не обвинявам никого в съучастничество.
Казвам само, че ако някой му помага,
ние сме готови да извършим извънредна санкция.
Извънредна?
- Да.
Книгата на живота.
- Заемам се.
Благодаря.
Това е горещ шоколад. Пие се.
Значи не знаеш кой си?
- Знам.
Аз съм себе си. Но не знам кой е това.
Ясно.
- Но ти ме познаваш.
Разпознаваш ме.
- Ами...
Познавам един, който прилича на теб.
Значи сигурно той е аз.
Мисля, че това е един от начините да се познае.
Но ти не ме разпознаваш?
Не те разпознавам. Съжалявам.
Тогава защо дойде в книжарницата ми?
Не знам. помислих си, че трябва.
Знаеш ли какво е да не знаеш абсолютно нищо,
но да си сигурен, че всичко ще е по-добре,
ако си до някоя точно определена личност?
Не, определено не знам. Нямам представа какво е.
Какво те кара да го кажеш?
- Мисля, че ме кара мозъкът ми.
Но не съм сигурен. Имах това чувство.
Че ако дойда тук, може и да не ми се случи ужасното нещо.
Ужасното нещо?
Леле, това е невероятно.
- Какво ужасно нещо?
Тук прави едно, а тук - нещо съвсем друго,
но и двете са страхотни!
- Кажи ми за ужасното нещо.
Какво? Не знам нищо.
Знам само, че е невероятно гадно
и затова трябваше да дойда и да ти дам онова.
Какво? Какво?
- Сега прави нещо тук.
Това е най-хубавото.
- Какво е онова?
Какво е онова, което трябва да ми дадеш?
Не нося нищо. Дали е важно?
- Ами ти...
Ти каза, че само така ще предотвратим ужасното нещо.
Така ли? Какво нещо?
- Не знам!
Тогава предполагам, че всичко ще е наред.
Обикновено накрая всичко е добре.
Като онзи път, когато ми стана студено.
Сега имам хубаво одеяло.
Или другия път, когато ръцете ме боляха,
защото носих онази кутия, а сега не ме болят.
Кутията.
С тази страна нагоре
Боклук. Боклук. Боклук.
Да?
- Трябва да знаеш още нещо.
Основи на демонската работа.
Избери си едното - или се обаждай, или се явявай мистериозно.
Защо не може и двете?
- Довери ми се.
Добре.
Излезе още малко информация за горния етаж.
Каквото и да се случва, Гавраил е замесен.
Негова надменност е в беда? Много тъжно.
Така ли? Защо?
- Сарказъм. Ще го обсъдим друг път.
Това ли е всичко?
Тук няма нищо. Какво ми носеше?
Ти си забавен. Обичам те.
Благодаря. Ами...
Каза, че носиш нещо.
- Така ли?
Значи съм носил нещо.
- Гавраил, моля те.
Концентрирай се. Защо донесе кутията тук?
Какво е Гавраил?
- Това си ти!
Поне така си мисля.
- Гавраил? Хубаво. Харесва ми.
Гавраил.
- Всъщност, не.
Ако някой пита, не си Гавраил.
- Добре.
А какво съм?
- Ти си...
Джоузеф Конрад, "Лорд Джим"
Джим.
- Джим? Хубаво. Харесва ми.
Джим. Съкратено от Гавраил.
- Не, не. Съкратено от Джеймс.
Джеймс. Хубаво. Харесва ми.
Джеймс. Удължено от Джим. Съкратено от Гавраил.
Не, забрави за Гавраил!
- Ще се опитам.
Но ми е трудно да забравям неща.
Така ли? Тогава ми кажи. Какво имаше в кутията?
Каква кутия?
Здрасти, аз съм. Не казвай нищо.
Там ли си?
- Да кажа ли нещо?
Ела на улицата до книжарницата. Ще бъда в "Кафе или смърт".
На улицата.
- Две минути.
"Дъхът му въглища разпаля, и от устата му пламък излиза."
Йов, 41:13
Добре, какъв е проблемът?
- Кой каза, че има проблем?
Тонът ти. Има три причини да ми звъниш.
Скучно ти е, искаш да се похвалиш или има проблем.
Говореше с тона за проблеми.
Хубаво е да кажа на някого за добрите си дела,
след като вече не се отчитам пред Рая.
Здравейте. Да ви донеса нещо?
Вземи голяма чаша и вътре изсипи шест шота еспресо.
Звучи забавно. Успокоява ли те?
- Не.
Нина, какво от твоята стока успокоява хората?
Сладкиши с пълнеж?
- Малко сладкиши с пълнеж.
Как е голият ти приятел?
- Не е... Не ми е...
Вече не е гол.
- Ти си странен тип, господин Фел.
И ти ли продаваш книги?
- Абсурд.
Това е Кроули.
С него се знаем отдавна.
- Много ми е приятно.
Слушай, в Рая става нещо голямо. Знаеш ли нещо?
Може би знам малко.
- Защо не говорим в книжарницата ти?
Защото там има гол човек?
- Технически, не.
Това има ли нещо общо с причината сега да не си в книжарницата си?
Мога ли да ти помогна с нещо?
Господин Фел, за наема. Само да кажа - вие сте ангел.
Нищо подобно. Сладкиш?
Пак ли правиш добро, ангел?
- Не се брои. Беше от егоизъм.
Пак ли?
- Да си взема нещо за края на деня.
А аз си мислех, че съм ти симпатична.
Всъщност, нося ти нещо, защото...
Нина Симон. А ти се казваш Нина.
Нямам грамофон.
Ясно. Разбира се.
- Лате без сметана?
Не, цяла нощ ще ме държи будна.
Ментов чай. Но и този от лайка изглежда добре.
Остаряваме. Преди купонясвахме по цяла нощ.
Сега си лягаме в десет.
- Не ходих по купони.
Не си ли била тийнейджърка?
- Не бях такава тийнейджърка.
Извинявай, че ти донесох плочата, без да питам.
Дълъг ден беше. Трябва да затварям. Чакат ме вкъщи.
Значи си имаш половинка?
Не обича да закъснявам. Избирай - мента или лайка?
Нямаше да го кажа там, но изглежда,
че на бившето ти работно място се случва нещо.
Няма да познаеш за кого ме разпитваше Шакс.
Мисля, че ще позная.
- Пробвай.
Джим?
- Джим? Познаваме ли Джим?
Здрасти.
- Гавраил!
Казах ти, че изглеждам като Гавраил.
Той защо е тук?
- Не знам.
Какво му се е случило?
- Не знам.
Питай него!
- Питах го! И той не знае.
Питай го както трябва!
Какво правиш
в тази книжарница?
Аз бърша прах.
Добре. С него няма да има проблем.
Само ще го зарежем някъде.
- Къде?
Където и да е. Важното не е да го заведем някъде,
а да не го връщаме.
Ще го качим в бентлито и ще го закарам в Дартмур.
Защо в Дартмур?
- Защото Дартмур е далеч и не е тук!
Кроули, той е в беда.
- Тогава трябва да е далеч от нас.
Каза, че ще му се случи нещо ужасно.
Още една причина да е далеч от нас, когато се случи!
Просто...
- Ангел.
Това е бившият ти шеф. Върховният архангел в Рая.
Той се опита да те унищожи с адски огън.
Не ни е приятел.
- Не мисля, че има приятели.
Точно.
- Да, точно.
Какво точно значи твоето "точно"? Мисля, че моето "точно" е различно.
Той няма приятели. Затова му трябваме ние.
Не искам той да е близо до мен
и до безценното, мирно, крехко съществуване,
което съм си изградил тук.
Мислех, че сме го изградили заедно.
- Аз също!
Хубаво. Ако отказваш да ми помогнеш, разбира се...
Свободен си да си тръгнеш.
Да си тръгна ли? Така ли искаш да играем?
Не. Искам да ми помогнеш.
Моля те да ми помогнеш да се погрижа за него.
Но ако не искаш, недей.
- Няма да ти помогна.
Оправяй се сам.
Дишай. Така правят човеците.
После броят до десет, преди да направят нещо малоумно!
Странно. Виждаш ли го? Шест шота еспресо. Пуши.
Пушенето на улицата не е забранено.
- Виж го. Пуши.
Не мога да го направя! Прекалено съм ядосан! Десет!
Мисля, че го удари светкавица.
Не е истина!
- Какво има?
При спиране на тока охранителната система заключва автоматично.
Ще прекараме доста време тук.
- Да викнем някого да ни измъкне.
Телефонът ми не работи.
- Моят също.
Уриил, не си ме разбрала. Със сигурност не е било нарочно.
Мисля, че те разбирам съвсем добре, Михаил.
Казваш, че някой трябва да заповядва и че този някой си ти.
Разбира се,
несъмнено трябва да заменим върховния архангел.
Аз съм архангел Михаил.
Ти си архангел Уриил.
- Не командваме ние.
В момента в Рая няма върховен архангел.
Винаги има върховен архангел.
- Така ли? Кой?
Казвам, че докато Гавраил го няма,
някой трябва да изпълнява задълженията му.
Някой трябва да заповядва.
И този някой си ти?
- Всички ние сме.
Под мое ръководство. Аз изпълнявам длъжността.
Благословени архангели?
- Да.
Мисля, че трябва да чуете това. Мюриил!
Здравейте.
- Коя си ти?
Никоя.
Технически - Мюриил, трийсет и седми писар. Никоя.
Е?
Е... Намерих нещо. До асансьора за долу.
На пода.
- Материален предмет?
В Рая? Това е невъзможно.
- Да... Знам.
Определено е предмет от Земята.
- Виждам.
Мисля, че той е отишъл на Земята.
Сериозно ли? Стига де! В колата ми!
Здравей, предател.
- Господарят Велзевул!
Сигурно се чудиш защо те призовах тук.
Ти дойде при мен! Стига де!
Мислех, че имаме споразумение.
Нямаме. Все още си предател.
Мога по всяко време да обявя награда за главата ти.
Това ново лице ли е?
- Това ли?
Нося го от векове.
Жалко е, че Адът не оцени таланта ти, Кроули.
Така ли?
- Ами ако ти кажа,
че сме готови да ти простим и даже да ти дадем повишение?
Това не звучи като нещо, което ти би ми казала.
Може и да е. Архангел Гавраил е изчезнал.
Знаем, че не е в Рая. Не знаем къде е.
Каква мистерия.
- Може някой да го крие от нас.
Едва ли.
- Ако го намериш и ни го доведеш,
ще получиш каквото искаш. Пратих всички да го търсят.
Ще го намерим, но ти познаваш Земята най-добре.
Ами... Вселената е голяма.
Има много места, където един архангел да се скрие.
Където и да е, ако го намериш,
ще получиш каквото мръсното ти сърчице пожелае.
Може да станеш херцог на Ада.
По канал, който не съществува, чух,
че горе много се притесняват заради изчезването на Гавраил.
Чувам, че всеки, за когото решат, че е намесен, ще пострада.
Как?
Ще има извънредна санкция.
Извънредната санкция е приказка за плашене на херувимчета.
Напротив.
Всеки намесен в изчезването на Гавраил
ще бъде изтрит от Книгата на живота.
Няма просто да изчезне. Никога няма да е съществувал.
Това ще му даде урок.
Ако чуеш нещо, първо на мен ще кажеш, нали?
Не знам. Ще ти се обадя по-късно.
Не, не, не! Азирафел, какво си направил?
Идва някой. Вдигни надписа.
Помощ! Токът спря. Заключени сме.
Стига де.
Може някой да влезе в магазина ми и да вземе плочите.
Да вземе всичко, а аз не мога да го спра.
На твое място щях да се притесня, че може някой да остави още плочи.
Искаш ли вино? Имам малко за спешни случаи.
Това е спешен случай.
- Не пия.
Защо?
- Никога не съм искала.
Вкусът не ми харесва.
- Аз трябва да изпия едно.
Не те съдя.
- Хубаво.
Вече достатъчно са ме съдили.
Когато телефонът ми се включи, ще имам сто есемеса от Линдзи.
Сигурно е хубаво някой да се интересува къде си.
Линдзи държи да й пиша, ако ще закъснея с повече от 10 минути.
Надявах се да си поговорим, а сега...
Сега сме тук. Заключени.
И двете сме тук.
Не ми се пречкай!
На това платно има място само за мен.
Не, дори не си го помисляй.
Така е по-добре.
Защо продаваш плочи? Вече никой не купува плочи.
Прабаба ми е започнала да продава плочи през двайсетте.
В началото магазинът ни е бил в ъгъл на книжарницата на Фел.
Той сигурно затова не ме гони.
Защото дядо му е познавал прабаба ти?
Да.
Някой идва! Надписите!
- Това е той!
Удареният от светкавица. Онзи с шестте шота.
Сериозно ли? Моя грешка.
Какво съвпадение. Токът спря, когато той отиде натам, а...
Това е Линдзи.
Върнах се.
Виждам.
Искаш ли голямо извинение,
или да приемем, че вече съм се извинил?
Извинението ще ме зарадва.
Ти беше прав.
Не става. Искам истинско извинение.
- Не.
С танц.
- Няма да танцувам.
Аз танцувах танца "Сбърках" през 1650 година,
през 1793-а, през 1941-а...
- Хубаво!
Ти беше прав, ти беше прав. Аз сгреших, ти беше прав.
Така добре ли е?
- Хубаво.
Трябва да го задържим тук и да го скрием.
От кого?
- От всички - Рая, Ада, човеците.
Заедно ще се погрижим да не го забележат, докато намерим решение.
Заедно?
- Да, ще направим...
... малко чудо, за да не го видят, дори да го търсят.
Особено ако го търсят.
В Рая ще забележат, ако направя дори микроскопично чудо.
Не искам и Адът да обръща внимание.
- Здрасти. Откъде се върна?
Бях отвън.
- Отвън?
Отвън голямо място ли е? Може ли да го видя?
Не, не, не, трябва да стоиш тук. В книжарницата.
Тук можем да се грижим за теб. Стой тук.
Кроули, ами ако всеки от нас направи половин чудо?
Аз ще го скрия от твоите бивши шефове, а ти - от моите.
Това ще бъде почти незабележимо.
- Да.
Да, може и да се получи. Добре.
Ти...
- Джим.
Съкратено от Джеймс, но...
- Джим.
Да. Седни на този стол.
Ти го хващаш за дясната ръка, аз - за лявата.
Това трябва да бъде най-миниатюрното,
най-незабележимото половин чудо, което някога сме правили.
Да не остават следи от нищо чудно.
Да няма аларма в Рая.
- Ясно. Брой до три.
Едно, две, три, сега.
Мислиш ли, че се получи?
- Не знам. Сигурно.
Джим, имам добра новина. Никой няма да те забележи.
Тук си в безопасност. Засега.
Докато разберем какво точно става.
Мисля, че знам какво става.
- Какво?
Не отидох да видя Отвън.
Сега имам двама приятели.
- Не съм ти приятел.
Мисля, че се е получило.
Това си беше първокласно тайно половин чудо.
Никой нищо не е забелязал.
Михаел, извинявай, но мисля, че това е твоя работа.
Какво става?
- Ти заместваш Гавраил.
Знам!
- Проблем на Земята.
По-добре ела.
Да не си забелязала Гавраил?
- Не, но гледай.
Спри този шум.
- Моля, спрете алармата.
Ясно.
Може да не знаем къде е Гавраил, но ще ви кажа какво знаем.
Един бивш ангел и настоящ книжар е затънал до гушата в този случай.
Превод: Tigermaster
©2023 Translator's Heaven