Outlander - 07x06 (2023) Свали субтитрите
- Г-жа Макензи, новият инспектор.
Роб Камерън.
Видя някого отвън и се изплаши. Беше нъкелавито.
Доставете тези писма дискретно.
- Късмет, че Ви открих навреме.
Аз съм Иън Мъри. Това е Уилям Рансъм, ранен е.
Леля Ви е Клеър Фрейзър? Работехме заедно.
Ще Ви виждам често?
- Вероятно.
Издърпа ми ухото и каза, че в клас говорим английски.
Защо келтският език е лош?
- Не е.
Трябва да се евакуираме.
- С малко помощ ще успея.
Съжалявам, но е много скоро, шевовете няма да издържат.
Британците нямат достатъчно храна, иначе щяха да чакат да се предадем.
ДРУГОВРЕМЕЦ Сезон 7, епизод 6
"Където се срещат водите"
По книгите на Диана Габалдон
ПРЕВОД И СУБТИТРИ Horatio
Редник, къде мога да намеря ген. Саймън Фрейзър?
Бригадирът? Май е на бойната кула и разглежда плячката от победата.
Срещнах трудности, докато изпълнявах завет на капитан Ричардсън.
Но във форт Краун Пойнт ген. Бъргойн ми нареди да докладвам на Вас, сър.
Капитанът ще дойде скоро.
- Чудесно, сър.
Иска ми се да бях дошъл навреме, за да помогна в битката.
Без нито един изстрел едва ли е битка.
Бунтовниците толкова желаеха да се отърват от мястото,
че ни оставиха топа си като подарък.
Но ако търсите сражение, лейтенант, не ще чакате още дълго.
Бъргойн ни заръча да съберем гарнизона
и да ги последваме на юг, срещайки се с хората на ген. Хау.
Той се намира в Ню Йорк.
Ако се насочат на север...
Планираме да отрежем тази им армия и изолираме Ню Ингланд от колониите.
Много проницателно! Но не очаквам друго от сина на лорд Джон Грей!
Джейми, не смятам, че повечето хора ще стигнат далеч пеша.
Няма как - скоро ще ни нападнат. Не можем да се защитаваме,
ако британците са ни победили там. Нека се движим на малки групички.
С взвода ще се запътим към Хъбардтън.
Не би трябвало да са на повече от ден-два оттук.
Не се притеснявай, сасенак.
Ако някой не може да ходи, аз ще го пренеса.
Ще кажа на Иън да избърза и потърси маршрут.
Хайде, време е да тръгваме.
Хванете ме за ръка.
- Не можем да вярваме на индианеца!
Води ни в капан при другите диваци, ще избие всички ни.
Успокойте се, няма място за тревога.
- Не ще допусна да ме залови жива!
Ще ме одере, докато още дишам!
- Нищо подобно!
Това е Иън, познавам го. Нежен е като агънце.
Опитва се да ни помогне.
- Сигурна ли сте?
Вярвам му безрезервно. Да ставаме!
Г-жо Рейвън.
Джейми. Трябва им почивка.
Да потърсим къде да пренощуваме.
- Добре.
Индианци! Ще убият всички ни!
- Тихо!
Може би още не са ни видели. Махнете се от пътя!
Елате насам. Не се показвайте!
Стойте заедно.
Както и подозирах - британците тичат до пътя, преструвайки се на индианци.
Плашат ни, за да издадем къде сме.
- Почти им се получи.
С ловците преведете хората по-навътре в гората.
Моите мъже ще останат с вас, а аз и Иън ще заблудим войниците.
Рейчъл, Дензъл, да заведем всички натам.
Тишина!
Знаете ли къде е г-жа Рейвън?
- Не, откак...
Вървяхме заедно, щом започнаха крясъците.
Мърмореше, че не иска да я заловят.
Успокоявах я, но Томи заплака...
- Къде я видяхте за последно?
Добре, последвайте останалите.
Съжалявах да го сторя, но нямах избор.
Или подкрепям авторитета на учителите си, или всичко отива по дяволите.
Синът ми е кълнял единствено, защото онази жена почти е откъснала ухото му.
И то само заради споменаването на няколко думи на келтски.
Джеремая спомена ли Ви какво е казал?
- Не и в подробности.
Нарекъл е г-ца Глендънинг изтощена стара дъщеря на вещица с дъх на коза.
Подозирам, че не се е впечатлила.
Научил е това от тъст ми.
Аз никога не бих изрекъл тази фраза пред него.
Но Вие самият сте добре запознат с въпросния език?
Открих го като млад в Минч, докато работех на рибарските лодки.
Обсъдих казуса с г-ца Глендънинг,
но се опасявам, че самата тя е симптом за по-голям проблем.
Какъв?
Хората днес пламенно желаят децата им да говорят английски,
да имат добра работа, за да напуснат страната.
Да, срамота е. Езикът е нашата история, култура.
Шотландците отдавна са се биели и умирали за правото да говорят келтски.
Още от преди бунта.
Напълно съм съгласен с Вас.
Чудесно. Някога сте били преподавател, нали?
Виждам страстта у Вас.
От известно време искам да имаме клас именно за това, което обсъждаме сега.
Нали не бъркам? Обучавали сте?
Да.
Мисля, че това е последният, чичо. Другите са избягали.
По-добре да се връщаме.
Г-жо Рейвън?
Г-жо Рейвън?
Г-жо Рейвън?
Г-жо Рейвън, трябва да дойдете с мен.
Ще сте в безопасност при останалите.
- Никога няма да бъда. Те идват.
Трябва да пазите тишина. Господи...
Покажете се!
- Джейми, аз съм - Дензъл.
Какво правиш тук? Къде са другите?
- В къмпинга.
Г-жа Уелман ми каза, че Клеър е отишла да издирва своя пациентка.
Но така и не се върна. Мина време, затова и тръгнах след нея.
Следи от войнишки ботуши. Трима или четирима са, от тази посока.
Някой е бил влачен.
Клеър. Потеглили са на север, към форта.
Сър, бихте ли ни дали малко вода?
Сър, трябва ни вода!
Може ли поне да отида до кладенеца и да налея малко за болните?
Мадам, заръчано ми е никой затворник да не излиза.
Тогава се налага да предложа един от хората Ви да свърши това.
Или са Ви заповядали да оставите хората да умрат от жажда?
Уолтър.
Г-жо Фрейзър, не се сдържахте да стоите настрана, нали?
Къде е Големият Ред? Спаси ли се?
- Да.
Какво, по дяволите, правите тук?
Британците се нуждаеха от собствена болница, предполагам.
Но им казах, че трябва да ме преместят внимателно.
Наставления на хирурга. И именно това сториха.
Радвам се да го чуя.
Превръзката е суха, което означава, че раната заздравява.
Как се чувстваш?
- Не кракът ме притеснява, мадам.
По-скоро гърдите. Не мога да си поема достатъчно въздух.
Нека те преслушам.
Вдишай дълго и дълбоко. Бавно и равномерно, Уолтър.
Кога започнаха симптомите?
Беше ми добре до преди няколко часа.
Какво има, г-жо Фрейзър?
Може да е само слуз в дробовете ти от влагата във въздуха.
Тогава защо сега сте по-обезпокоена,
отколкото когато мислехме, че британците може да стрелят?
Съжалявам. Би могло да е и емболизъм.
Това е състояние, при което кръвта почва да се съсирва в белите дробове.
Възможно е да бъде усложнение след операция като ампутацията ти.
Това не звучи добре.
- Не е.
Ето защо ще те наблюдавам отблизо.
Скоро ще ни дадат вода и ще пробвам да взема някои билки.
След като видимо нямам много работа днес, би било хубаво.
Влезте!
Капитан Ричардсън, сър.
- Лейтенант лорд Елсмиър!
Дойдох веднага, щом научих, че сте тук.
Бях се отчаял, че няма да Ви видя пак.
- Извинявам се за закъснението си.
Съдбата ме забави повече от очакваното.
Значи сте имали много време да доставите съобщението ми?
Носите ли ми нещо?
- За съжаление не, сър.
Голямото мрачно блато ми отне и коня, и Вашите писма.
А преди това имахте ли възможност да ги прочетете?
Може би сте пробвали да разбиете кода и запомните съдържанието им?
Не съм ги поглеждал, понеже изрично ми наредихте да не правя това.
Обаче разбрах нещо за получателите им.
И какво е то?
Съобщиха ми, че Самюъл Картрайт е бунтовник.
Същото се отнася и за Хенри Карвър и Джошуа Харингтън.
Как, смятате, се печелят войни, лейтенант?
Чрез победи на бойното поле, сър.
- Несъмнено.
Но откъде командирите знаят къде е самото то?
Как разбират числеността и силата на своите противници?
А техните слабости и как да ги използват за своя изгода?
С разузнаване.
А моите дълги години опит ме научиха,
че най-добрата информация идва от хора, на които врагът вярва.
Значи те са шпиони.
Очи и уши за британската кауза.
Сведенията в кореспонденцията бяха жизненоважни за работата им.
А заради перипетиите Ви не са успели да стигнат до тях.
Простете, капитан Ричардсън.
Не мога да опиша колко съжалявам, че провалих тази мисия.
Имате ли идея какво още съм разбрал досега, лейтенант?
Не, сър.
Войните са дълги.
Уверен съм, че ще се появи шанс за изкупление.
Ще бъда готов, сър. Давам Ви думата си.
Много добре.
Сега Ви препоръчвам отново да се запознаете с униформата си.
Сандъкът Ви е пътувал на север заедно с моя.
Ще го откриете в помещението на офицерите.
Гладна е.
Но моето мляко не идва както обикновено.
Не се учудвам. Почти не сте яли или пили нещо.
Така се забавя производството му.
Искам да пиете колкото можете повече.
Ще се постарая да Ви потърся малко храна.
Заповядайте.
- Благодаря, госпожо.
Уолтър. Това би трябвало да помогне.
Благодаря, г-жо Фрейзър.
Сър. Извинете ме. Сър!
Настоявам най-малкото да осигурите основните нужди за своите затворници!
Чувате ли ме, сър?
Извинявам се, мадам, но подозирам, че Ви познавам.
Вие сте г-жа Фрейзър, нали?
- Да.
Аз съм лейтенант лорд Елсмиър. Уилям Рансъм.
Гостувах Ви в Хребета, когато бях малко момче.
Спасихте живота на баща ми.
- Уилям?
Вие сте от бунтовниците?
Да.
Съпругът ми е полковник в милицията.
Разделиха ни и ме заловиха.
Сега се чудя дали бих могла да помоля за запаси.
Превързочни материали.
Ще питам полковия хирург.
- И храна.
Имаме гладуващо бебе, а и се страхувам да не изгубим някои от болните.
Това ще е сложно.
Продоволствените ни резерви изостават с два дни.
Съмишлениците Ви изгориха всичко, което бе останало в складовете.
Ще видя какво е възможно.
Благодаря Ви.
Питайте хирурга също за билки и лекарства, ако обичате.
Много би допринесъл за общото благо.
На Вашите услуги, мадам.
Познаваш бръмчащия звук и чувството, което създава в костите ти.
Това усетих в тунела, преди да изляза. Но и забелязах нещо.
Не камъни, а енергия. Беше...
Изчакай, Бри.
Добре.
Изглеждаше както топлината се вижда над асфалта.
Или над водата? Не знам, трудно е за описване,
но има нещо там, Роджър!
Мисля си...
Язовирната стена е над езерото, нали?
- Да. От изток, срещу Питлокри.
Имаш ли представа за местоположението на тунела към язовира?
Чертежите са в офиса, мога да проверя.
Но ако помня точно, тунелът минава оттук.
Мислим, че има лей линия от камъните в Ахаванич
до онези в Крейг на дун, нали? А ако...
Същата линия продължава надолу към ВЕЦ "Ерохти"? Да!
Може би някак каменните кръгове
си взаимодействат с лей линии на определени места,
създавайки портал.
Няма по-добро предположение.
Инженерите предпочитаме термина "работна хипотеза".
Няма по-добра работна хипотеза.
Трябва да я добавя в своя пътеводител.
Чакай малко... Така ли го наричаш?
Като комедията на радио "ББС"?
- Неофициално, понякога на себе си.
Роджър, нямаш ли час по келтски в училището в 16:00 ч.?
По дяволите! Панталони или пола?
- Второто.
Ще ми помогнеш ли с багажа?
- Да.
Под картата.
Смяташ ли, че британците ще обесят затворниците си?
Да. Не са военнопленници.
Това би означавало да отбележат суверенитета на Америка.
Но те гледат на нас като на изменници на Короната.
Падне ли нощта, ще вляза във форта. Намери леля си.
Трябва аз да го сторя, чичо. Хванат ли те, ще те обесят.
Няма да им се получи.
Мохауките са с британците!
Пазачите ще ме сметнат за съюзник.
Мохауки или не, няма да се зарадват, като тръгнеш със затворник.
Ще се справя, чичо!
Така да бъде.
Но има какво да направя, за да ги разсея.
Ще заема лъка ти.
Трябва да съберем съчки, за да запалим огън и сварим вода,
както и да стерилизираме превръзките. Отидете там.
Г-жо Фрейзър, нося превръзките и други запаси.
Уведомиха ме, че това съдържа различни нужни лекарства.
Благодаря.
- Лейт. Хамънд на Вашите услуги.
Припасите са комплименти от лейт. лорд Елсмиър.
Дългът му попречи да Ви ги донесе лично.
Моля, предайте му най-искрените ми благодарности.
Дали ще може да получим и малко храна?
Съмнявам се, г-жо.
Лейтенантът прати вест до фурната, но войските ядат онова, което са носили.
Опасявам се, че не можем да предложим нищо, докато влакът не пристигне.
Лорд Елсмиър заръча да Ви дам и това.
Спомена, че изглеждате пресъхнала.
Благодарете му за алкохола.
Ако е удобно да питам... Как разбрахте коя съм?
Описа Ви така - къдрокоса жена, раздаваща заповеди като сержант-майор.
Успех.
Добър ден!
- Добър ден.
Казвам се Роджър Макензи и съм бащата на Джеремая.
Роден съм в Шотландия
и се вълнувам днес да обсъдим келтския език.
Знам, че някои от вас са чували свои роднини да го говорят
и вероятно даже знаете дума или две на него.
Колко от тук присъстващите искате да се научите да кълнете на него?
Нямаме много лоши думи в келтския, както на английски.
Псуването на този език е изкусен въпрос.
Веднъж чух фермер да казва на прасе, вече влязло в кашата си от трици...
Но какво ще рече това?
Вътрешностите ти да излязат през корема и бъдат изядени от гарваните!
Да продължим...
Хората ни говорят на келтски още от четвърти век.
Четвърти!
Това е било преди над 1500 години!
Колко от вас са запознати с шотландските народни песни?
Жените пеят, докато работят заедно,
пълнейки вълната, за да стане водоустойчива.
Именно.
Това не трябва да изчезва, нали?
- Не.
Продължаваме с акапелното пеене.
То е започнало по времето, когато хората не са имали много книги.
Иде реч за обикновено събиране или паство.
Някой запява песен, а останалите му пригласят.
Джеми, Боби.
Това са църковни и народни песни от 19-ти век,
които покойният ми баща, преподобният Уейкфийлд, е събрал.
Хвърлете им един поглед, докато опитваме да пеем вкупом.
Щом ви подам сигнал, изпълнете лебедовите викове.
Те звучат така...
Да пробваме ли?
- Да.
Колумба излезе...
В ранни зори...
Лебед видяхме...
Уолтър?
Уолтър, трябва да изпиеш колкото можеш повече!
Какво е това, по дяволите?
- Чай.
Джинджифил, чесън и много лют червен пипер.
Знам, че не е приятен, но толкова можах да издействам.
Искам да разредя кръвта ти, за да разтворим белодробния съсирек, хайде.
Какво ли не бих дал за нещо по-силно...
За щастие...
Каквото и да пия, няма да промени предстоящото...
Нали?
- Прав си.
Но с брендито ще ти е по-леко.
Уолтър, каза ми, че обичаш да танцуваш, нали?
Така си се запознал с жена си. Мисли за нея.
Спомни си
за първия път, когато си я държал в ръцете си и сте танцували заедно.
Това стопли сърцето ми.
- Удоволствието бе мое, благодаря Ви.
Беше прекрасно, Роджър!
Надявам се, че ще проведете още подобни часове.
Наистина?
- Да.
Ако трябва да съм честен, напоследък бях изгубил пътя си.
Днешният урок ме върна отново на земята.
Значи сте съгласен?
- В интерес на истината - да.
Очаквайте да Ви се обадя с някои дати и часове.
Беше прекрасно. Роб Камерън.
Знам кой сте. Работите с жена ми.
Най-добрият инспектор от години. Не допуска да й се качват на главата.
Така е.
Доведох племенника си - Боби. Малкият хулиган ей там.
Сестра ми е вдовица, помагам й, когато имам възможност.
Радвам се, че часът Ви е харесал.
- Несъмнено.
Надявах се да прочета сборника на преподобния с химните.
Нямахте ли възможност?
- Не.
Вместо него разлистих нещо с повече действие.
Беше сред произведенията, които раздавахте.
Стори ми се, че е попаднало там неволно, затова го извадих.
Пишете книга?
Още свиквам с идеята.
- Разбирам.
Не знам как се е озовала там.
- Ще позволите ли да я прочета накрая?
Голям фен съм на научната фантастика.
Нека първо я завърша.
- Да.
Май е време да грабвам Джем и да се прибирам, за да сготвя.
Получава ли Ви се?
Повярвайте ми, направо засрамвам Бри в кухнята.
Бойни думи. С удоволствие бих дегустирал някога.
Никога не съм отказвал домашна гозба.
- Трябва се доуточним.
Свободен съм другата седмица, ако Ви е удобно.
Ще донеса виното.
Съгласен.
- Добре.
Страхотно, до скоро!
На добър път, Уолтър.
Подредете ги от тази страна.
Г-жо Фрейзър.
Един момент. Иън!
Чичо Джейми ме изпрати. Ще чакаме тук и когато...
Върни се.
Г-н Мъри!
Какво, за Бога, правите тук?
Скаут съм, дойдох от Тайенданегеа. Прати ме вождът Джоузеф Брант.
Вашите хора. Какъв добър съюз!
- Да.
Полезен и за двете страни.
- Наистина.
Също и настоящата ни среща.
Нямах възможност да...
Искам да Ви благодаря за парите и че поверихте грижите за мен
на изключително способните ловци. Дължа Ви живота си.
По-добре да се връщам към задълженията си.
Сбогом, г-н Мъри.
Г-н Мъри.
Предния път не споменахте ли, че сме се запознали в Хребета?
Да.
- И сте племенник на Джеймс Фрейзър?
Странно, но сега в къмпинга ни е г-жа Фрейзър, която също е оттам.
Вярвам, че това я прави...
- Негова леля.
Вие сте не разузнавач, а чист лъжец!
Има ли други с Вас?
- Само аз съм, дойдох за леля ми.
Г-н Мъри, въпреки факта, че ви залових в опит да извършите измяна,
Ви пускам да си ходите в името на честта ми.
Никъде не отивам без нея.
- Дамата остава.
Тя е затворник на Краля.
- Уилям, моля Ви.
Пуснете леля ми!
- Не мога!
Задължен съм да...
- Дължите ли ми живот или не?
Значи ще е нейният.
Казвате, че убиваме жени? Животът й е в безопасност.
Знам способностите на армията Ви.
С ген. Бъргойн сме джентълмени.
Няма вечно да съм заложник, нали? Какво ще стане, щом тръгнете?
Къде ще ме пратите? На затворнически кораб!
За Бога, човече!
Обърнете си гърба за малко и няма повече да Ви притесняваме.
Заради спасяването живота на баща ми. Има дупка в оградата.
Там, където копаят тоалетните.
Няма да бъдете забелязани.
- Благодаря Ви.
Живот за живот, г-н Мъри. Квит сме!
Постарайте се да не се видим отново. Може да нямам избор.
Насам.
Лельо.
Сасенак!
Джейми!
Добре ли си?
Ти?
- Вече да.
Джейми, всички онези хора...
Жени и деца... Просто ги изоставих...
Познавам те, сасенак.
Знам, че си сторила всичко възможно. Не ги мисли повече.
Г-жа Рейвън...
- Да.
Знам.
- Уолтър Уудкок...
Бях безсилна.
Просто стоях до него и държах ръката му.
Спасих живота му само, за да гледам как умира.
Понякога ръка в тъмата е комфортът, от който се нуждае човек,
преди душата му да поеме на последния си път.
Това бренди ли е?
Кой ти го даде?
Синът ти.
Той го прати за мен.
Разкажи ми за него.
По-натам. Когато има време.
Къде отиваме?
- На юг.
След няколко дена пак се присъединихме към бунтовниците от форта,
вече открили маршрута обратно към Континенталната армия.
Времето, което Джейми трябва да служи, бе почти изтекло
и скоро щяхме да поемем към Шотландия.
Казаха ми, че ще Ви намеря тук.
- Пристигнали сте!
Как е леля Ви? Трябва ли й помощта на Дензъл?
Мисля, че е в болницата. Мога да Ви заведа.
Не, леля ми е добре.
Не ми е необходим брат Ви.
Имам нужда...
Не се притеснявайте, знам защо сте дошъл.
Тъй ли?
- Разбира се.
Надявали сте се да видите пак най-скъпия си приятел - кучето.
А, да... Беше ли послушен?
Пускахме го да спи вътре с нас, но през деня бе по петите на едно момче
с надеждата да изтърве гозбата си.
- По-добре да го държа изкъсо, тогаз.
Да не ни изгонят за кражба на храна.
- Би било жалко.
Бъдете спокойна. Чичо Джейми отиде на лов.
Уверен съм, че ще има достатъчно ядене за нас... И за Роло.
Дано не Ви е досаждал по време на пътуването.
Напротив - бе голяма утеха през нощта в гората.
Ако някога не успявате да заспите...
ще Ви разреша да вземете Роло.
Ще се радва да Ви прави компания.
Не съм ли късметлийка?
Нарочно ли сте направили това?
- Да, винаги се целя в очите.
Така не се разваля месото.
А Вие сте?
- Джеймс Фрейзър.
Полковник на Нередовната войска на Фрейзър.
Аз съм командирът на Стрелците на Морган. Бих искал да ме последвате.
Простете, но трябва да говоря с коменданта за палатката ми.
С жена ми току-що пристигнахме и няма къде да се настаним.
Елате, оставете коменданта за после. Несъмнено ще се погрижи добре за вас.
И донесете оръжието си.
Даниъл Морган? Името ми е познато.
- Да.
За уменията на стрелците му се говори от тук чак до Вирджиния.
Иска да станеш един от тях?
Но скоро ще се уволняваш.
- Така е.
Все пак се съгласих, Клеър.
Знам, че така отлагам Шотландия с още малко.
Не мога да тръгна точно сега.
Ген. Гейтс е надвил северната ни армия и събрал войници на Хъдсън,
точно до селище, наречено Саратога.
Британците напредват на юг. Сраженията идват насам.
Битката при Саратога.
Джейми, не помня много подробности, но това е ключов момент за Америка.
Французите също ще влязат в бойните действия.
Тогава разбираш защо трябва да участвам.
Знаех, че не би избягал.
Но щом е така, се радвам, че си приел предложението на полк. Морган.
Защо?
По своята същност снайперистите, както се обръщаме към стрелците в бъдещето,
действат от разстояние.
Нито един войник не е в безопасност, но е добре да си по-далеч от битката.
Чудя се... Защо жените не започват войни?
Не си създадена за това, сасенак.
Не смяташ, че сме способни колкото вас да се бием за това, в което вярваме?
Нямам това предвид.
Многократно си ми доказала обратното.
Думата ми е, че жените вземат със себе си много повече, щом си отидат.
Когато мъж умре, е само той. А и повечето са еднакви.
Да, семейството се нуждае от мъж, който да го храни и защитава.
Всеки по-достоен ще го направи.
Жената си отива заедно с живота около себе си.
Тя е възможност.
Ако смяташ, че мъжете си приличат,
не мога да се съглася с теб.
Може би има капка истина в това, което твърдиш.
Вероятно
способността да се създава живот
би усложнила слагането на край.
Не бих казал, че днес ме е страх от смъртта както едно време.
Естествено, че не ми харесва.
Но сигурно сега бих съжалявал по-малко.
Децата са пораснали.
Внуците процъфтяват.
От друга страна, докато се боя по-малко за себе си,
повече се притеснявам да убивам младежи,
които още не са живели пълноценно.
Надали ще оценяваш годините на тези, които стрелят по теб.
Трудно.
Дано не възнамеряваш да разрешиш на някое хлапе да те убие,
защото още не е на твоята възраст.
Не.
Ще го убия, просто ще ми бъде по-неприятно.
Разкажи ми за Уилям.
За сина ми.
Красив е.
Още от малък е такъв.
Също е внимателен, наблюдателен,
упорит.
Но и очевидно мъж на честта.
Когато ме погледна,
съзрях у него същата доброта, която имаш и ти.
Обаче забелязах и огън.
Ярост на шотландец
изпод всички тези придворни маниери.
Какво си въобразявате, че правите?
Господи!
ПРЕВОД И СУБТИТРИ Horatio
/ © Translator's Heaven 2023