L'agression a.k.a. Act of Aggression (1975 ) Свали субтитрите
Знаеш ли, можехме да купим стара селска къща, която да реставрираме.
Съжаляваш ли, че купи мястото в Гранд-Мот?
Не. Нашият дуплекс е много добър,
просто казвам, че можеше да вземем нещо по-евтино.
Виж ги тези двама идиоти.
Не можеш ли да вдигнеш повече?
Не се изнервяй.
- Тези ме вбесяват.
Фашист! Нацист!
Освен това са и швейцарци.
Знаете ли какво означава "CH"?
- Кое?
"CH", като регистрация.
Не.
- Означава "сирене".
А, Швейцария!
- Не. "Сирене".
"Сирене"...
Каква бракма е тази кола.
- Да.
Ще бъдем изпреварени от 2CV.
Гладна съм.
- Аз също.
До горе.
- Да, господине.
Ще взема пържола.
- Полусурова, средна или препечена?
Почти сурова.
Ще предам. А за пиене?
"Вител".
- Добър е за гърлото.
Чакай малко, аз не съм Фанджо.
Полусурова пържола, салата и минерална вода.
Това е отвратително и все пак го ядем, без да кажем нищо.
Не искам повече. Не е хубаво.
Бихте ли ми платили, ако обичате?
Може ли да платя с карта?
- Да, разбира се.
Колко струва?
- Три пъти повече от нормалното.
Колко значи това?
- Колко е три пъти повече?
Не знам. Защо ме питаш?
Ще сваля седалката, за да може да поспи.
Чакай ме! Идвам. На конче!
Веднага, татко.
Хайде.
Да!
Хубави крака!
Хайде, качвай се!
- И ти се качвай.
Да ги придружим.
Ако нямаше ограничение на скоростта, вече щяхме да сме пристигнали.
Какво е това? Какво правят?
Нищо, искат да минат.
Какво правят?
- Просто се подиграват.
Щом ги забавлява...
Сложи си колана.
- Не съм го сваляла!
Мамо!
- Няма нищо, скъпа.
Казах ти, че имаме прекалено много багаж!
Ти си луд!
Жалко.
Дадох им урок на тези глупаци.
Не бъди вулгарен!
Татко!
- Знам, видях ги.
Татко!
Намали, татко!
Не!
Запали светлините и натисни клаксона!
Татко!
По дяволите, кого ще удряш?!
Татко!
Господи!
Вървете по дяволите!
Елен!
Елен?
Елен?
Пати!
Пати?
Пати, миличка...
Момиченцето ми...
Момиченцето ми... Момиченцето ми!
Ало? Слушам ви. Ало?
Не затваряйте... Говорете по-силно, не ви чувам.
Да, да, веднага ще дойдем.
Ало, господине? Не се отдалечавайте от телефона.
Инцидент ли претърпяхте? Ранен ли сте?
Ще направим бърза снимка.
Да взема ли камъка?
- Давай, давай.
Има следи от гуми.
- Добре, снимай ги.
Мъртва е.
Колко души бяха?
- Трима.
Три коли?
- Не, три мотора.
Можете ли да ги разпознаете?
Можете ли да ги разпознаете?
- Не.
Боли ли ви?
- Той ви пита дали ви боли!
Вас питам...
- Няма значение.
Да, нападнали са ви и са оставили следи.
Какво е това?
- Мента.
Оставете го на мира.
- Говорете вие.
Когато сте дошли, и вие сте оставили следи.
Трябва да отделим вашите от техните.
Например одеялата.
Не ги покрих аз с одеялата, а един полицай.
Добре, не се разстройвате.
Извинете ме.
- Няма проблем.
Какви бяха моторите? Често срещани ли са?
Не знам.
- Не сте видели и номерата им.
А някакви емблеми, лепенки, други подобни неща?
Вие сте единственият очевидец.
Още утре ще забравите, затова сега ви притесняваме.
Изобщо не ме притеснявате.
- Колко бяха?
Трима.
- С каски ли?
Да.
- Имаха ли очила?
Имаха цяло стъкло на каските. Лицата им бяха скрити.
С бради?
- Не знам.
С дълги коси?
- Не знам.
Млади ли бяха?
- Предполагам, че да.
Как бяха облечени?
- С кожени дрехи.
Или от плат. Всички бяха в черно.
Бяха облечени като всички мотористи.
Виждали ли сте някога?
Да, аз...
- Преди ресторанта.
Не. Никога.
- Сигурен ли сте?
Да.
- Защо сте толкова сигурен?
Не познавам мотористи.
На 600 км от дома си съм.
- Къде отивахте?
Вече ви казах.
- Не сте.
Казах ви! Отивахме в Гранд-Мот, където имаме дуплекс.
Казахте, че мотористите са били младежи.
Така ли съм казал?
- Да.
Не, казах, че предполагам.
И са ви нападнали за забавление?
- Да, така мисля.
Ще вземем проба от кръвта под ноктите ви.
Ще трябва да се видите със следователя.
Но първо ще ви оставим да поспите.
- Не, не искам да спя.
Предвид обстоятелствата, вашите показания са убедителни.
Няма следи, нито пръстови отпечатъци. Нищо.
Освен показанията ви за присъствието на трима младежи с мотори.
Но вие знаете добре, че...
- Знам. Но самото престъпление
не е доказателство срещу тези трима мотористи.
Какво искате да ви кажа?
- Откъде е кръвта по ръката ви?
Не си спомням.
- Кръвта на някой от нападателите ви,
ранен по време на боя?
- Разбира се. Какво друго може да е?
Не е ли било възможно сам да сте си причинил тези рани?
Обмислям всички възможности. Това е функцията на следователя.
Може вие да сте убиецът.
- Така ли?
Кръвта беше от същата група като на жена ви.
Но това е...
- Много често срещана група.
Това е пълна лудост!
- Разглеждам всички възможности.
Когато оформя заключението си, това ще е и краят на разследването.
Показанията ви изглеждат достоверни.
- Много добре. Благодаря.
Радвам се да го чуя.
- Успокойте се, г-н Варлен.
Благодаря ви...
- Успокойте се!
Това са пълни глупости!
Спомняте ли си г-н Варлен?
- Да. Плати с карта.
Беше тук с една жена и момченце... Не, беше момиченце.
Към колко часа си тръгнаха?
Точно ми свършваше смяната. Около 20 ч.
По онова време да сте видели или чули шум от мотори?
В 20 ч. ли? Шегувате ли се?
Навсякъде дрънчат съдове, клиентите подвикват...
С микрофон може и да ги чуя, но...
- Добре.
Не сте ли любопитен защо ви питаме всичко това?
Ако искате да знам, ще ми кажете, но няма да си правя труда да питам.
Виждам, че господинът е имал проблеми. Дано не са сериозни.
Това е всичко, което мога да кажа.
- Благодаря.
За нищо.
На мястото на инцидента открихме същото.
Това е маслото, което са хвърлили по вас.
Добре, ще ви върнем в града.
- Благодаря.
Ще останете ли в Гранд-Мот?
Да.
- Извинете ни, но трябва да знаем.
Благодаря за организацията на погребенията.
Забравете...
- Не, наистина го оценявам,
защото наистина бяха достойни.
И не беше скъпо. Доволен съм.
- Благодаря.
По дяволите!
Успя ли?
Да. Направих близки планове. А кое е мацето?
Снаха е на Варлен.
- Има хубаво дупе.
Засне ли някой от ковчезите? Този на детето?
Дърветата ми пречеха. Кипарисите са тънки, но върбите...
Това не са върби.
- А какво са?
Не знам, но не са върби.
Г-н Варлен, госпожице, приемете моите съболезнования.
Съжалявам, че ви безпокоя в момент като този.
Аз съм Раул Дюмурие, репортер от "La Liberte du Sud-Est",
както и радиожурналист. Вие сте г-н Варлен, нали?
Извинете ме, но не сега. Без снимки, моля.
Хората биха искали да знаят какво се е случило.
Попитайте капитан Ескудеро.
- Той няма да ни каже нищо.
Сигурно има причини. Без снимки!
- Не иска да ни посочи причини.
Вие можете да ни кажете, но ако не искате,
аз ще ви питам, а вие ще отговаряте с "добре" или с "така е"...
Оставете ни на мира!
- Не говоря с теб, кучко...
Недей! Спри се! Той това искаше да направиш!
Защитавате интересите на зет си, а? Или е нещо повече от това?
Спрете! Това е абсурдно! Хайде!
Казах без снимки!
Ти си луд!
- Педераст! Рогоносец! Гей!
Мръсен евреин!
Желаете ли аперитив, господине?
- Сара?
Едно уиски.
- Някакви предпочитания?
Нямам. Двойно.
Все пак трябва да вечеряме.
Въпреки че не знам защо.
На погребения трябва да правим като ирландците –
всички пият, пеят, ядат.
Мисля, че и евреите го правят. Всички малцинствени групи го правят –
негрите в Америка, хмонгите в Индокитай...
Знаеш ли какво означава "хмонг"?
- "Хмонг" ли? Не.
Означава "див".
Защо не ядеш?
- Не съм гладна.
Искам да кажа, че вече не съм толкова гладна.
От колко време не сме се виждали?
Има поне шест години, нали?
- Да, почти.
Не знам защо ти се обадих.
А, да, не исках да го научиш от някой друг.
Как е?
- "Как е"?
Имам предвид как върви животът ти в Единбург?
Добре ли е?
- Засега е добре.
А как е...
Съпругът ти беше Питър, нали? Питър добре ли е?
Да, Питър е добре. Питър се справя добре.
Бих предпочела той да умре, отколкото сестра ми.
Това, което казваш, е ужасно.
Пие ми се. Ще си поръчам още нещо за пиене.
Хайде, пийни с мен, Сара.
- Не.
Хайде, пийни нещо.
Не, благодаря.
- Не искаш ли да се напиеш?
Ще ти покажа една игра, която се играе за напиване.
Нарича се "Кардинал Бум".
И така, пия за здравето на кардинал Бум...
веднъж.
Пия за здравето на кардинал Бум... втори път.
И правиш едно и също отново и отново?
Ще продължа. Ако сбъркаш, трябва да изпиеш всичко,
и след това да започнеш отначало. Веднъж.
Добре, сега...
- В бутилката няма нищо.
Пия за здравето на кардинал Бум за четвърти път.
Сбърках. Сега трябва да започна отначало.
Четири пъти.
Ще дойда с теб.
Внимавай! Спри!
Не, не е тук. Мястото, което притежавам, е там.
Тук е! Спри!
Добре ли си?
- Много добре!
Озон!
Ще оставя куфара ти тук.
Извинявай, оставих те да носиш...
- Не се притеснявай, всичко е наред.
Сега трябва да си легнеш, Пол. Часът е 6 ч.
Трябва да си сверя часовника.
- Утре ще го направиш.
Трябва да наема кола.
Не мога да те закарам у вас, вече нямам кола. Много съжалявам.
Няма значение.
Объркан съм.
В кухнята е пълно с кафе...
- О, да, много ми се пие!
Какво?
- Кафе.
Сега?
- Моля те.
Ще ме направиш щастлив, ще ми доставиш удоволствие.
Но не много силно, нали?
Какво?
- Кафето да не е много силно.
О, стига, стига...
По дяволите!
- Внимавай, кранът пръска.
Заповядай. Няма сметана.
Не искам кафе.
- Какво?
Вече не искам кафе. Имам друга идея.
Много по-добра. Искам да те чукам
Хайде, пий си кафето.
- Предпочитам да те изчукам.
Хайде, Пол, седни и си пий кафето.
Искам да те чукам.
Изобщо не намирам това за смешно.
Това е абсурдно, Пол. Дълго можем да се въртим така.
Наистина намирам това за абсурдно.
Не!
Искам да те чукам.
Пол, веднага ме пусни да изляза.
- Искам да те чукам.
Пол, веднага ме пусни! Не, Пол! Пол!
Правиш с мен същото, което направиха с Елен!
Мръсник!
- О, Боже!
Стига толкова, Пол.
Пусни ме да изляза. Не ме карай да те удрям.
Сара...
- Пусни ме да изляза, Пол!
На аз съм отчаян.
Сара, по дяволите!
Не!
Не! Пол!
Ти си пил, а аз не съм. По-силна съм от теб!
Горкият! Каква слабост!
Хайде, върви си, Сара. Тръгвай или ще те изчукам.
Добре, давай. Хайде, ела.
Ела. Сега те е страх, а? Хайде, идвай.
Сара, тръгвай си или наистина ще те изчукам.
Хайде, ела. Чакам те. Хайде!
Сара...
- Да?
Завий се.
Съвестта ли те загриза?
Сара?
- Какво?
Съжалявам.
- А аз не съжалявам.
Но беше доста жалък. Вярно е.
Когато си в такова състояние... погледни ме,
трябва да се въздържаш да скачаш срещу хора.
Не ми го натяквай. Сега съжалявам.
Осъзнаваш безобразието на постъпката си, а?
Истината е, че малките момичета искат гаджето на по-голямата си сестра.
Мислех, че съм го превъзмогнала.
Беше просто въпрос на обстоятелства.
Звучиш цинично.
- Съвсем не. Всъщност говоря мило.
Доколкото мога.
- Тогава не казвай нищо повече.
Всички ли са заподозрени?
- Не се притеснявайте за това.
Може ли да засилим осветлението?
- Първо опитайте така.
Изведете тази група навън.
Доведете другите.
Трябва ми светлина.
Спокойно. Този човек е от нашите.
Извинявай, старче. Хайде, излизайте.
Мислите ли, че разпознахте другия?
- Не съм сигурен.
Превръзката ли ви усъмни?
- Да.
Но нищо друго.
Анализирахте ли кръвта, която имах под ноктите си?
Това е често срещана група. Сетете се за нещо друго.
Гласът. Искам да чуя гласа му.
"По дяволите, кого ще удряш?!"
- Говори по-високо!
"По дяволите, кого ще удряш?!"
Не знам дали каза "по дяволите" или "шибаняк". Има ли значение?
Кажи го както трябва.
- Как трябва?
Ето така.
- "По дяволите, кого ще удряш?!"
Той е.
Напълно ли сте сигурен?
- Ако кажа "да" какво ще стане?
Същото, ако кажете и "не".
Е, тогава... не съм съвсем сигурен.
Добре, тогава ще ви просветля.
Този човек е побойник, краде коли...
Накратко – класически сценарий. И обикновено с двама приятели.
Защо не ги арестувате?
- В ареста са.
И аз забелязах превръзката...
Може ли да видя и двамата му приятели?
Вече ги видяхте.
И не ги разпознах?
- Не.
Не ме ли очакваше? Пол!
Това не е много мило.
- Трябва да се върнеш в Единбург.
Толкова ли те плаша?
- О, не.
Дръпни си полата надолу. Полицаите те гледат.
Дойдох да разбера какво научи.
- Мисля, че не ти вярвам.
Добре, дойдох да се хвърля в краката ти.
Не звучиш искрено.
- Прав си.
Искаш ли да вечеряш с мен?
- Да, искам.
Знам едно невероятно място. Ще видиш.
Ела да видиш.
- Какво?
Там сипахме гориво.
После паркирахме там и вечеряхме в онзи ресторант.
Тримата мотористи бяха там.
Но ни нападнаха по-късно, на магистралата. Ще ти покажа къде.
Нокаутираха ме и изнасилиха Елен и Пати.
Не съм те карал да идваш.
- Извини ме.
Грешката е моя, съжалявам.
Топла пържола!
- И ти си топла.
Мръсник! Този глупак ме ядосва.
Пържолата ти не изглежда добре.
- Да, наистина не изглежда.
Трудно е.
- Ще останеш по-дълго, защото
отдавна не си била във Франция ли?
- Не, не е заради това,
а защото искам да те чукам.
- Чуваш ли се какви ги говориш?
Да, искам да те чукам.
- Ти си луда, Сара.
Аз ли съм луда? Писна ми от всичко.
Омръзна ми да съм разумна, да бъда целомъдрена.
"Дръж се прилично, скъпа!" Слушам това от години.
Писна ми! Край! Нищо не си видял. Госпожице! Сервитьор!
Има ли някой? Сервитьор!
- Момент.
Това парче месо е отвратително!
Какво има?
- Това е гадно. Като подметка е.
Но това е филе...
- Не, лайно е.
Това са глупости...
Какво ти става? Защо правиш сцени?
- Защото казвам това, което мисля ли?
Стига, яж.
Не си играй с храната, а яж.
Ето, както я искате.
Късмет.
- А, това е друго.
Ще остана в мотела, докато тече разследването.
Нямам проблем с пържолите.
- Много добре.
Влез.
Чувствам се самотна.
Наела си съседната стая?
Нея ми дадоха, не съм я избирала. Просто съвпадение.
Предполагам, че не мога да те спра?
- Не.
По дяволите!
Пол!
Пол, студено ми е. Пол!
Пол, много ми е студено. Дай ми поне пижамата!
Моля те, Пол. Студено ми е и ме е страх. Моля те... Пол!
Пижамата ми.
Дай ми поне пижамата...
Чорапите ти са скъсани.
- Да беше само това.
Г-н Варлен, имате ли нещо против да не пушите?
Поддържате ли твърдението си?
- Да.
Кой беше?
- Онзи.
Той си мисли, че ще се бием, за да чукаме. Ти си луд, приятел.
Този човек е полудял!
Г-н Варлен! Господине...
Спрете! Спрете веднага!
Не ме докосвай!
- Изведете всички, освен г-н Варлен.
Малък лъжец!
- Ще подам жалба!
Седнете и се успокойте. Този път ще си затворя очите,
но ви съветвам повече да не се повтаря.
Г-н Варлен, извинете, че съм толкова настоятелна,
но в този кабинет и без това е задушно.
Искам да обсъдим случая, но не съм сигурна, че сте достатъчно спокоен,
за да слушате.
- Пробвайте.
Имам доклад, според който сте идентифицирали момчето.
Май не можете да го потвърдите.
- Напротив, потвърждавам го.
Дори и да го потвърждавате, едва ли разпознавате гласа.
Не ме прекъсвайте! Тези три момчета могат да докажат,
че не са били на магистралата в нощта срещу 18-ти.
Така ли? И къде твърдят, че са били?
Те не твърдят, че имат, а имат алиби.
Следователно ще трябва да ги пусна.
- Не!
Да, г-н Варлен.
- Не, не, не...
Не искам нищо необичайно. Искам името на този боклук,
защото излъга. Знам, че излъга!
За да предпази тримата си... Ало? Ало!
Внимавай, кучко!
- Той е глупак. Караш много добре.
Виждаш ли, че е добре, че останах?
При нормални обстоятелства бих могъл да бъда мил с теб,
или да се влюбя в теб. Може дори да спя с теб.
Ако ситуацията беше нормална. За съжаление, не е.
Ще се погрижим за това.
- Това не е начинът.
Съдията няма да направи нищо, полицията – също.
Може да получим каквото искаме от репортера от онзи ден.
Влизай.
Извинете за бъркотията. Щях да ям, когато ми се обадихте.
Имам проблеми с дъвченето. Онзи ден почти ми счупихте челюстта.
Търсехте си го.
- Да не говорим за това.
А за какво ще говорим?
Имате ли цигари?
- Разбира се.
Наши, вносни...
- Благодаря.
Огънче?
- Да.
Заповядайте.
Благодаря.
- Удоволствието е мое.
На него не му харесва.
- Свършихте ли с глупостите?
За какво говори, госпожо? Госпожа или госпожица?
Тръгвам си.
- Това е глупаво. Не сте искал нищо.
Дайте ми шанс.
Пол смята, че е разпознал трите момчета, но те имат алиби.
Жан-Шарл Соге, механик. ул. "Жан Жорес" 124.
Ако му счупите врата, ще ми се обадите, нали?
От свещите е.
- Не може ли да е от стартера?
Той има връзка.
Г-н Соге, моля. Искам да говоря с г-н Соге.
Може ли да го повикате?
Ще го повикате ли?
- Как се казвате?
Варлен.
- Кой?
Варлен.
- Варлен ли?
Търсите ли нещо?
Защо не казахте истината?
- Това видях.
Нямам какво друго да ви кажа.
- Не знам защо,
но знам, че лъжете.
- Не лъжа! Спрете да ме обиждате.
Притеснявате ме.
- Всички сме напрегнати...
Не съм напрегнат, госпожо.
Знаете ли какво направиха, господине?
- Не са те, уверявам ви.
Така мислите вие.
- Бяха тук от 18 ч. до полунощ.
Поправяха моторите си.
Не са ли вечеряли онази вечер? А вие?
- Аз хапнах малко в офиса си.
Но те не са. Когато работят по моторите си, не мислят за друго.
Госпожо! Слушайте, аз ги познавам, те не са убийци.
Познавам ги отдавна. Казвам ви истината.
Този механик е странен.
Не е много убедителен.
Те са луди!
Слез от колата.
- Моля?
Вземи първото такси, когато те сваля.
Не!
Може би ще трябва да бутаме. Постави нещо под гумите.
Трябва да намерим плоски камъни.
Каква бъркотия!
Тези мотористи ни направиха на глупаци.
Не знам дали забеляза, но когато излетяха...
Този е тежък, ще го оставя на теб.
Чакаха те, придружиха те, а след това изчезнаха.
Когато решиха да си тръгнат, не те питаха за мнението ти.
Сигурен съм, че онзи механик ни излъга.
Аз също.
- Не мисля, че са се върнали в града.
Познават планината твърде добре.
Отпред ли?
- Под задната гума.
Под задната гума... Добре. Какво казваше за...
Казах, че познават планината твърде добре.
Не, те са градски деца.
- Те не са деца, а убийци.
Има ли нужда от още камъни?
- Трябва да са достатъчно.
Искаш ли цигара?
- Да.
Трудно е.
Трябва да се върнеш в Англия,
да забравиш тази история и да си върнеш нормалния живот.
Животът ми в Англия не беше нормален.
Взимах стимуланти и сънотворни, за да живея нормално.
Ти преобърна живота ми, скъпи.
Аз ще седна на волана, а ти ще буташ, нали?
Да, давай.
Никога не съм възнамерявал да ти преобръщам живота.
Така е.
Едно нещо не разбирам. Дори не съм...
Да, не ме докара до оргазъм. Вярно е.
Но ме накара да се чувствам жива.
Наистина беше неволно.
Но се оказа, че точно от това имам нужда.
Връщаме ли се?
- Не, ще видим докъде води този път.
Не излизай, остани там. Изчакай ме.
Пол!
Пол!
Тук има още един. Прилича на крадец.
Пуснете ме, това е абсурдно!
Чуй го как говори.
Извинете, но не знаехме, че тук живее някой.
Разочарован ли си?
- Не.
Значи се радваш?
- Не, просто не ми пука.
Влизаш по къщите на хората и не ти пука?
На теб щеше ли да ти пука?
- Зависи къде прониквам.
В това е въпросът.
- По принцип обичам да прониквам.
Стой мирно!
- Аз посещавам стари руини.
Посетител.
- Чуйте ме, предполагам...
Какво?
- Търси място да изчука гаджето.
Вие сте двама глупаци!
Момент! Псувните са глупави, особено когато не можеш да броиш.
Капитан Ескудеро знае къде сме.
- Защо обиждаш приятелите ми?
Нищо не са ти направили. Те имат идеи. Говореха за чукане.
Те разбират жените. Жената е чиста, крехка...
Жената е магия.
- Обича петли. Това са факти.
Млъквай!
- Ще ни оставите ли на мира?
Следващия път, когато го направиш, ще си изплюеш зъбите.
Още нищо не сме ви направили. Но не си насилвайте късмета.
Все още сме готини.
Не съм ли готин? И му кажи да спре да се помпа.
Пол, стига толкова! Наритай им задниците!
Чухте ли я, тя говори за насилие.
Изчезвай!
- По-добре ни пуснете.
Госпожицата много ме уплаши!
- Трябва да ви е страх.
Мога да ти издера очите или да те ритна в топките.
Леле, това е ужасно!
Да, ужасно е. Пусни го.
Да се омитаме. Но внимавай,
следващия път нея може да я няма, за да те защити.
По дяволите, загубих си обувките. Уплаших се. Ти как си?
Уплаших се за теб.
- Аз също.
Тази група е отвратителна. И са правили това в студио?
Гледаш пушката ми, а? Разбирам защо.
След онази нощ с Морис решихме да сме подготвени.
Честните хора трябва да са защитени, нали?
Това ще доведе до въоръжени милиции. По принцип не е толкова лошо.
Какво е демокрацията? Трябва да си въоръжен.
Властта на съдиите какво ще направи на вашите копелета?
Ще получат по няколко годинки. Намирам това за отвратително.
Те могат да те убият, а ти тях – не.
Каквото повикало, такова се обадило. Без много обсъждане.
Това е демокрацията.
Ще се съгласите с мен, нали?
Е, имам работа. Който не работи, не трябва да яде. Нали така?
Чукане и насилие. Ако разгледаме днешното общество,
какво друго има в него? Чукане и насилие.
Чукане и насилие, чукане и насилие...
Пол...
- Остави ме на мира.
Ако е защото сме тук...
- Не.
Спомни си какво ти казах, Сара.
- Искаш да си тръгна, а?
Да, защото ме е срам.
Тя може да е малко лесна, но не е курва.
Курва е. Но на вас, момчетата, това ви прави удоволствие.
Доволни сте, че можете да се правите на сводници.
За какво говориш? За какво става въпрос?
Говоря за всички вас! Големи мръсници сте!
Не само момчетата могат да бъдат мръсници!
Така че не ми прави номера...
Наташа!
Хубава двойка. Имат късмет.
Никога повече няма да имам любовни караници. Не и с теб.
Ще те попитам спокойно, Сара – ще си тръгнеш ли?
Не бъдете толкова тъжна.
- Оставете ме на мира.
Хайде, пийнете с нас.
- Няма да откажа.
Имам много работа, но трябва да взема и глътка въздух.
Трябва да се работи усилено, но понякога трябва да се отпуснеш.
Вижте. Ще ви пусна нещо, което ще ви хареса.
Това е онази млада двойка, която седеше зад вас.
Сложих машинката си под масата.
Като казвам "машинката ми", просто това е начин да се изразя.
Знаех, че ще дойдат. Имам дарба. Чуйте...
Записвате хората?
- Обичам звуците.
Намирам ги за изключителни.
За някои това са колите, хубавите жени, снимките,
а за мен са звуците. Чуйте.
Доволни сте, че можете да се правите на сводници.
За какво говориш? За какво става въпрос?
Говоря за всички вас! Големи мръсници сте!
Не само момчетата могат да бъдат мръсници!
Така че не ми прави номера...
Какво ви става?
- Свиня!
Какво й направих?
- Не мисля, че ви харесва.
Вулгарен съм.
Какво казахте?
Че хората, които искат да се забавляват, не идват тук.
Не, преди това какво казахте?
За мястото, където ходят мотористите ли?
Да. Къде е?
Да поговорим утре за това, а? В момента се чувствам уморен.
Няма причина да се вълнувате. Оставете това.
Да не объркахте колата?
- Не, не мисля.
Слизам веднага!
- Не, ще стоиш тук!
Стой тук ти казвам!
- Не!
Какво направихте? Кой сте вие?
- Спрете, мисля.
Това е моята кола! Тук не е място за мислене!
Ще ви изхвърля...
- Престанете!
Знам къде сте бил в нощта срещу 18-ти.
Вижте, трябва да се прибирам, така че, моля ви, слезте.
Г-н Соге, имате прекрасен сватбен пръстен.
С Жози ли бяхте в нощта срещу 18-ти?
Това е лъжа.
- Не, не е.
Не можех да разбера защо толкова упорито
лъжехте в защита на онези мотористи. Но вече знам.
Осигурили сте им алиби и те са направили същото за вас.
Така ли е?
Г-н Соге, примерен съпруг, е работил през нощта срещу 18-ти в гаража си.
Всъщност сте се забавлявал на паркинга с някаква курва.
Вече не помня...
- Разбира се.
Може би съм объркал датата. Да, объркал съм датата.
Но нищо друго няма да кажа.
- Не е нужно да казвате друго.
Как така? Не ви разбирам.
Не искам да ви нараня, г-н Соге. Изобщо не искам да ви нараня.
Слезте, моля.
Не ви разбирам много точно, капитане.
- Ще се държите ли по-разумно?
Просто исках да се срещна с този господин и си поговорихме малко.
Скрити на паркинга ли?
- Отидохме да седнем в колата,
защото в заведението беше много шумно.
Това вече сме го чували.
Когато пристигнем, спират да се удрят един друг и започват да налагат нас.
Нали не искахте да правите това?
- Стига, не сме се карали.
Говорехме си спокойно с г-н Варлен.
Добре, добре, тръгвайте си.
Тръгвайте си.
- Да... Приятна вечер.
Приятна вечер.
Така и не разбрах какво искате?
Жена ми и дъщеря ми няма кой да ми ги върне.
Претърпях морални щети.
- Със сигурност.
Мисля, че имам право на обезщетение.
Така ли е?
- Колко?
Пари ли искате? Шегувате ли се?
Да, шегувам се.
- Не са били те.
Никога не бих излъгал. Знам какви са последствията.
Повярвайте ми, аз съм честен човек.
Бих искал да чуя техните обяснения.
Просто искате да си поговорите?
- Да, точно така.
Със сигурност знаете къде да ги намерите, нали?
Да... Кажете ми къде и кога ще ви е удобно.
Ще ви кажа кога ми е удобно.
Ето къде сте. Търсихме ви навсякъде.
Снаха ви е истинска фурия. Видяхте ли я?
Какво търсите?
- Списание за оръжия. Имате ли?
Интересувате се от стрелба? Кое списание?
Без значение.
- Тук няма да намерите.
Жалко, у дома имам купища от тях. Член съм на стрелковия клуб.
Не ви ли казах? Съжалявам. Не знаех, че това ви интересува.
Утре ще ви донеса.
- Не може ли днес?
Защо е това бързане? Не е възможно, имам работа.
Живея на десет минути от тук. По магистралата.
Може ли да ви предложа нещо?
- Давайте.
Можеше да ме предупредиш. Какво стана?
Обадих се на Питър.
Кой Питър?
- Съпругът ми.
Исках да му кажа, че се прибирам,
но му казах точно обратното.
- Жалко.
Не е заради теб. Не ми пука за теб.
На мен също.
Сара...
Дюкател ни покани на вечеря.
- Няма да отида при този човек.
Чуваш ли, Пол? Пол?
Пол!
Ето, десет минути. Казах ви, че е наблизо.
И сега шофьорът ви ще се превърне в майстор-готвач.
Може ли малко от киселото зеле?
За мен е удоволствие.
- Наистина ли?
Така...
- Подай ми горчицата.
Отделете му време, така ще го оцените повече.
Искам да кажа, да не се притеснявате. Яжте.
Знаем какво ядем. Не е от консерва.
В консервите може да има всичко.
Правят ги работници, на които не им пука. Понякога пикаят вътре.
За да придадат повече вкус. Извинете ме за езика, госпожице.
Исках да ви кажа, че харесвам как поддържате това място.
Наистина ли?
- Да.
Животът е просто миг, който свършва.
- Моля?
Повечето мебели бяха на майка ми.
Така ли? Това е хубаво.
- Освен бюфета... и библиотеката.
Сложих я и пасна идеално.
- Да, много е добре.
Най-много ми харесват тапетите.
- Тапетите ли?
Всички тези цветя, тази радост. Романтично е.
Така ли е? Романтичен ли сте?
При вас през цялата година е пролет, г-н Дюкател.
Наистина го намирам за много красиво.
- Казвайте ми Андре.
Андре.
Хайде, яжте.
Киселото зеле е вкусно.
Вие ли приготвихте всичко?
- Всичко, освен шунката.
И с всички тези качества никога ли не сте се женили, Андре?
Да, да... Леле... Бях женен, но се разделихме.
Беше прекрасна индокитайка, но придирчива към яденето.
И затова не продължи дълго.
- Ясно.
Тези хора трябва да си знаят мястото.
Когато се вземат твърде сериозно, се превръщат в сноби.
Уцелихте проблема.
Сбогом, Берта. Всъщност не се казваше Берта.
Въпреки че съм чувала,
но не съм мъж и не мога да знам...
Чувала съм, че в сексуален план,
цветнокожите жени са по-чувствени от европейките.
Подкрепяте ли тази теория, Андре?
Коя теория?
- Дали е вярно, че индокитайките,
арабките и други цветнокожи момичета са наистина...
Сара!
Знаете какво имам предвид.
Още бира?
- Да, моля. Малко.
Бяло вино?
- Не, всичко е наред.
И аз няма да сменям.
Наздраве.
- Кара те да пърдиш.
Добре ли сте с очите?
- Да.
Ето, вижте това.
Помпаш, дърпаш, зареждаш. Удивително, нали?
А това е за едри сачми или бренеке. Или и двете едновременно.
Очевидно не е като на стрелбището.
Ако си мислите, че добрият стрелец по панички е и добър ловец,
ще сгрешите. Когато става въпрос за стрелба по яребици,
неминуемо ще пропусне.
Причината е очевидна – ловът не е като стрелбата по неподвижна цел.
С това трябва да се прицелиш, да прецениш скоростта на птицата
и да стреляш, когато ти е на мушка. Точно обратният принцип.
А за нещо по-голямо от птица, куршуми ли използвате?
Зависи. Предпочитам едри сачми.
Целта не е да го нараниш,
а да го убиеш бързо. По-хуманно е.
Но глупаците ги забраниха. Било опасно.
Опасно е. Но ви гарантирам,
че и с това от 5 или 6 м не сте по-малко опасен.
Невероятна е. С нея ще направите дупка
като чиния.
- Доста добре.
Разглеждате малкия ми музей ли?
- Извинете, гледах нещата на стената.
Голите жени? Е, аз живея сам, знаете.
Но това не е най-интересното в моя малък музей.
Ако е подобен разговор като онзи от онази вечер, ще се въздържа.
Съвсем не.
Какво е това?
- Различно е, нали?
Друго е.
- Какво е?
Ревът на животните в сезона за чифтосване.
Записах го за себе си. Добавих и малко романтична музика.
Прави го по-хармонично. Слушайте, сега ще чуете...
Звукът, който издава свинята, в момента на проникването.
Вагнер!
Започнах да се интересувам от звуци преди около десет години,
когато моята индокитайка ме заряза. Е, когато я уволних.
Нарекох я "Ниак". Това я вбеси.
Не мога да ви обвиня.
- Първо се интересувах от записи,
но продължих с индивидуални звуци. По-лично е.
Имам съмишленици навсякъде.
Разменяме ленти. Всеки си има своя специалност.
Вашата специалност е чифтосването, доколкото разбирам.
Пропусна.
Възстановяваш се след тежка нощ?
От какво да се възстановявам? Ти не ми даваш да правя нищо.
Говорех за вчера у Дюкател.
- Гадост!
Махни този фалически символ. В момента ти прави фалшива реклама.
Яж си яйцата. Сварих ги тази сутрин.
Пресни са.
- Извинете, търсят ви по телефона.
Благодаря.
- Ще изстинат.
Ало? Г-н Варлен?
- Да, Соге, аз съм.
Говорих с тримата младежи.
- Слушам ви.
Съгласни са да се срещнат с вас.
Добре.
- В 17 ч.
Тази вечер?
- Да.
Добре.
- Но имат едно условие.
Какво?
- Младата жена, която беше с вас,
също трябва да дойде.
- Защо?
Предпазливи са. С нея рискуват по-малко.
Ако сте намислили нещо, тя също може да пострада.
Ако сте съгласен, кажете къде да ви чакат.
Където вие искате.
Г-н Варлен? Ало? Ало?
Кажете им, че съм съгласен.
Ще ви се обадя веднага, щом реша къде ще е срещата.
Моля ви.
Тази добра ли е?
Има гаранция пет години. Зависи какво предпочитате.
Искам и малко сачми.
- Не мога да ви продам.
Забранено ли е?
- На теория.
"На теория"?
- На практика – също.
Ще стрелям по едър дивеч. Трябват ми от най-големите.
Да, но все пак...
Бих искал многокалибрена пушка-помпа.
Нещо тежко.
Ще видя какво мога да направя за вас.
С калъф.
Отново ме остави. Едва имах време да се преоблека.
Ядосана съм ти. По-добре е да внимаваш!
Какво е това? За мен ли е?
Това е моят начин да се извиня.
- Аз само се шегувах.
Не, искам да се извиня за всичко и за това, което ще последва.
Облечи я и излизаме.
- Великолепна е!
Какво празнуваме?
Краят на тази мръсна история. Тази вечер всичко ще свърши.
Какво имаш предвид?
- Ще ти обясня по-късно.
Става ли?
- Но аз...
Тихо!
Много си красива, Сара.
- Ще се чукаме ли?
Пол!
Ти си луд!
Красива е, нали?
- Ти си красива.
Блести, движи се, красива е. Харесва ми.
Мислех си...
- Без сериозни разговори.
А след това?
- А, довечера...
По дяволите! Колко съм непохватна!
Благодаря. Трябва да има едно червило и под...
Извини ме.
- Няма нищо. А, ето го тук.
Съжалявам, и аз съм непохватен.
- Не, аз бях виновна.
Тръгваме ли?
- Да.
Не, спри!
Каза, че всичко ще свърши тази вечер. Полицията знае ли?
Не съм им се обаждал.
- Каза, че са я наранили.
Много лошо.
Искаш кожата им.
- Вече няма значение.
Да, но ако не са...
- Знам, че са те.
Казвам ти, че знам.
- Не може да си сигурен.
Не знаеш...
- Елен, бяха изнасилени от тези...
Не говоря за това. Казвам, че винаги ще има съмнение.
Добре, съмнявам се.
Видях оръжието под седалката.
Жалко, роклята е красива.
Исках да те използвам за стръв.
Слизам. Ако не ме последваш,
ще трябва да се обадя на капитан Ескудеро.
Пол! Пол!
По дяволите!
По дяволите!
Това какво е?
- Това са моите ленти и моите неща!
Не искам да ги пипаш!
- Няма нужда да крещиш.
Гледай си работата!
- Това ми е работата!
Може ли да ми дадете ключовете за...
- Да не отивате на карнавал?
Трябва ми колата ви. Можете ли да ми я заемете?
Не. Това е принципен въпрос. Никога не си давам колата.
Ако не беше въпрос на принцип... Но... вижте, имам...
След малко свършвам, мога да ви закарам.
Няма нужда от това. Бързам! Какво ще правите с това?
Можете ли да го настигнете?
Да, лесно. Дръжте се здраво.
Къде е мацката?
- Болна е.
Мръсник! Убиец!
Ноно! Ноно!
Спрете!
Не!
- Недейте да крещите!
Моля ви, не викайте за помощ.
Няма да ви нараня.
Грешите, като мислите, че аз...
Успокой се.
Уверявам ви, че това е инцидент. Не го правя нарочно.
Вие сте луд! Недейте!
Не, не съм луд. О, не.
Не се приближавайте!
- Нека ви обясня.
Знам какво мислите. Това е пълен абсурд.
Първо, през онази нощ изобщо не съм бил тук. Не.
Да, това е обичайният ми маршрут, но онази нощ трябваше да заобиколя.
Имах нужда от захаросани плодове. Захаросаните плодове са хубави.
Обичам захаросани плодове. Разбирате ли?
Вие сте ми приятелка, нали?
- Да, Андре.
Лъжете. Заложихте ми капан!
Чудесно, но няма да стане, защото мога да докажа всичко!
Имам доказателства!
Изчакайте.
Не... Чакайте, чакайте...
Чуйте.
Какво правите?
Това микрофон ли е? Разбирате ли какво ви казвам?
Съпругът ми беше нападнат. Ранен е. Какво искате?
"Моля да ме извините."
Моля да ме извините.
Ще му помогнете ли?
Какво правите? Спрете! Спрете...
Помощ!
Той е луд! Да се махаме от тук!
Не в същата посока, глупаво е.
Вината не е моя.
Вината не е моя.
Вината не е моя! Това е лудост! Вижте...
Вината не е моя!
Разбирате ли? Вината не е моя!
Вината не е моя! Разбирате ли какво ви казвам?
Обстоятелствата бяха такива. Пуснете ме! Видях я пред фаровете.
Приличаше на курва! Гърдите й бяха разголени!
Все едно не бях аз.
Видях я пред фаровете си. Пуснете ме! Пуснете ме!
Пуснете ме!
- Вие сте луд!
Помощ!
Чуйте... Чуйте...
Мамо! Мамо!
Вие ли сте Пол Варлен?
- Да.
Бъдете така добър и ми дайте пушката.
Чуйте ме внимателно, г-н Варлен.
Тези младежи не са нападнали семейството ви. Бил е друг.
Бил е друг и ние го заловихме.
Не. Връщам се в Англия.
Да се сбогувам със съпруга си.
Той е малко като теб. Имам предвид, както беше преди.
В него няма насилие. Така че никога няма да се промени.
Но аз се промених и имам нужда от дълга почивка.
Няма да се върна за теб.
Но ще ти кажа къде да ме намериш. Опитай се да дойдеш.
На място, където няма убийства.
- Няма такова място.
превод и субтитри НИКЧО