Sept hommes et une garce a.k.a. Seven Guys and a Gal (1967) Свали субтитрите
Да живее генерал Бонапарт!
Това е генерал Бонапарт.
Най-младият, а скоро ще стане и най-прочутият генерал на Европа.
Само за месец той премина през прохода Сен Бернар,
който на теория е непроходим и разби австрийската армия.
Той вече завоюва миланците.
Сега Бонапарт е решил да преследва австрийците в равнината
и ако се наложи - плътно до Виена.
За да повдигне бойния дух на войските си,
той се кани да им чете прокламация, която досега е пазена в тайна.
Войници! Вие сте голи и сте хранени лошо!
Правителството е в дълг пред вас! То не...
Хей!
Побързайте иначе ще забележат!
Да вървят на майната си!
И ти върви на майната си!
А стоте пистола, които спечелих от теб в Милано?
А момичето, което ми отне в Париж?
- А, да, пехотинско куче!
А тази, която ми грабна в Рим?
О, да, това беше толкова смешно! Лицето ти изглеждаше така!
Като твоето сега!
Там ще откриете чест, слава и богатство!
Войници на Италия!
Има ли у вас смелост и...
- Мръсници!
Да живее генерал Бонапарт!
Хей, ромът ти е рядък!
- Моят ром ли е рядък?
А аз бих казал, че е разреден с вода.
Аз казах, че е рядък!
А аз казах, че е разреден с вода.
- А аз казах, че е рядък!
А аз...
- Мирно!
Доржевал! Дюпра! Граждани капитани!
Кажете, какво правихте по време на речта на генерал Бонапарт?
Бихме се, г-н полковник.
- Както обикновено, г-н полковник.
Доржевал! Дюпра! Граждани капитани, какво става?
Банда мръсници!
Тя налива рома. Открихме, че го разрежда с вода.
Сега я наказват според обичаите на Великата френска армия.
Сигурни ли сте, че тази идея не е ваша?
О, г-н полковник!
- Батальон!
Господин графът е ужасно ядосан! Чакат само вас, за да тръгнат!
Тогава предай на дядо ми, че просто не искам да тръгна.
Французите идват, г-н граф!
- Французите идват, а аз заминавам!
Те пристигат с гилотината, а на мен главата ми е скъпа.
Но австрийците ще се върнат! Те винаги са ви защитавали!
Ще се спасите, ако сте любезен с французите.
Госпожице, французите идват!
- Това е чудесно!
Омръзна ми да умирам от скука с австрийците.
Чакам французите с надежда, че ще ме забавляват.
Карлота, ще загинеш, ако попаднеш в ръцете на французите.
Не влизайте, къпя се!
Това е заповед на дядо ти. Ще се обличаш в каретата. Хайде!
Не искам да заминавам! Чакам французите!
Добри хора, излезте от домовете си!
Полковник Лафон ще говори пред вас за свободата,
която ви носи войската на Републиката!
Според мен не искат да слушат за свободата.
Ще видим! Войници, изведете всички!
Давайте!
Кажи "да"!
- По дяволите!
Всичко съм правил през живота си, но призванието ми е любовта!
Няма да съжаляваш, че ще опиташ.
- Добре.
В полунощ, в малкия дворец.
- Чудесно!
Следващият път ще те разполовя!
Най-накрая! Колко са?
- Двама.
Прави като мен.
- Слушам!
Колко са забавни!
А какви красавци са! Блондинът! Брюнетът също хваща окото.
Виж това. Когато видя такова нещо, кръвта ми кипва.
На какво се обзалагаш, че ще го уцеля право в сърцето?
О, не!
- Видя ли?
Направи го по-добре, ако можеш.
- Погледни огледалото.
О, не!
- Ще скъсам въжето.
И то дори без да се прицелвам.
О, не!
Хей, има ли някого?
Има ли някого?
Добър ден, господа офицери.
- Обядът ще е сервиран след минута.
Оказа се, че има някого.
Натъпках се!
Беше гениална идея да се домъкнем в замъка.
Беше моя идея. Ти просто я подкрепи.
Идеята беше моя. Ти просто първи я формулира.
Кой е това?
Леле, те са три!
Ти къде беше? Не те видяхме.
- Ходих до избата за вино.
Как се казваш?
- Карлота.
И така, Карлота, ето какво ще ти кажа.
Очарователна си.
Но не можеш да наливаш вино.
- Но Доржевал ще те научи.
За начало - седни тук.
О, не, не смея!
- Смей! Смей!
От днес ти си свободна гражданка и може свободно да ми седнеш в скута.
О, извинявай! Щом е свободна,
значи има право да откаже да ти седне в скута и да седне в моя.
Това е то Републиката!
Пий, пий!
- Не, не, не.
Не! Не, тя е свободна!
Може да избере твоята чаша, а може и да я откаже,
ако иска да пие от моята.
- Ти си свободна жена.
Не, благодаря, не съм жадна.
Свободната жена трябва да е жадна за вино и за любов.
А, за любов? Да!
Да живее Републиката!
Да живее Републиката.
И да живее Италия!
Замъкът е прекалено малък за нас двамата.
Единият е излишен.
- Да.
Хей, господарке!
Къде си, красавице?
О, спечелих на борсата – имам две наведнъж!
Г-н капитан!
Г-н капитан!
Г-н капитан!
Но, но това е моят капитан! А има и други кап...
Но какво е това?
Оттук със сигурност няма да избягат.
Е?
Е?
Тук ли ще ги оставим или ще ги бутнем в дупката?
Да започнем с този. Познаваме го по-малко от другите.
Давайте!
Остава само да го бутнем?
Да.
- Да.
Да!
Ще ги наредим по края и утре сутринта, щом се събудят, сами ще паднат.
А, да!
- Давайте!
Мислите ли, че вече са паднали в дупката?
А, ако паднат, няма ли риск да загинат?
Омръзнахте ми с вашите въпроси!
Камбанки!
Чувам камбанки в главата си.
Дупка!
Г-н капитан!
- Какво?
Пак устоя негодникът!
Идеята ти беше чудесна!
Замъкът ти е хубав!
- Тази идея първо хрумна на теб!
Чудо е, че не паднахме всички в тази дупка.
Пияница!
- Да, сложили са ни нещо във виното.
Ти си пияница!
- Вместо да се ругаете...
Да измислите как да го извадите.
- Нека пукне!
Сам ще изляза! По дяволите!
Ето, хвани го, ако можеш.
Не можеш ли да го пуснеш още малко?
- Не.
Хвана го, мръсник!
Дърпа ми ръцете!
И краката ми дърпа!
Хубаво ли беше долу?
- Г-н капитан.
Какви мръсници!
Хубаво начало на войната. Вече имаме четирима пленника.
Прекрасно е, че повече няма да скучаем.
Къде са? Къде са онези кучки?
Насам!
Слава Богу, живи са!
- Сега вече наистина ще ни изнасилят!
По-скоро ще ни убият. След това, което направихме с тях.
Мръсници!
Виждам една! Ето там!
Там горе има още една!
Мръсница! Сега ще те науча!
Спасете ме! Помощ!
Помощ! Помогнете ми, госпожице!
Чакай, сега ще те хвана!
- Госпожице, спасете ме!
А, госпожицата! Значи тя е била Карлота Д'Анже!
Ще те намерим, мръснице! Тогава ще се зарадваш!
Не може да е отлетяла!
Виждаш, че тук я няма. Но я видях, сигурен съм.
Не за първи път грешиш. Сигурно пак имаш халюцинации.
Не се подигравай, не му е времето.
- Ще се подигравам, колкото си искам.
Сержант!
Вие сте моя пленница!
Ще ни платиш за това!
- Да!
Държа я! Няма да я изпусна!
Какво си ме стиснал?
- Измамник!
Предавам се! Отсега съм военнопленничка.
Съвсем не. Ти се опита да ни убиеш. Ще бъдеш разстреляна!
Г-н капитан, няма обичай да се разстрелват военнопленници.
Няма, но ще въведем.
- Аз преди теб станах капитан.
Недей да командваш.
- А и за да е военнопленничка,
трябва да има униформа. Това униформа ли наричаш?
Какво ли не съм правил, но мога да кажа, че днес едва не загинах.
Аз също.
Взех решение това момиче да бъде съдено от Военен трибунал.
Ще я предадем на полковника. Отиваме в селото.
Но, капитане, в селото...
- Ти млъкни!
Къде е батальонът?
Но, г-н капитан! Това дойдох да ви кажа!
Тази нощ полковникът замина
заради контраатака на австрийците!
Аз дойдох да ви го кажа, а вие ми отговорихте:
"Млъкни!" Това е.
Да ни прости Господ, но тези животни
от перата ли се канят да ни лишат?
Вижте, тези мръсни французи са хванали г-ца Карлота!
Но ние няма да оставим това така! Напред, приятели! Да я освободим!
Когато не можеш да яздиш, какво става? Падаш!
Нахвърлете му се всички! Издърпайте го оттам!
Хванете ги живи! Те са мои пленници!
Французите! Французите! Оставете ги, французите се връщат!
Крийте се! Отивайте си по домовете!
По дяволите! Бързо да се скрием!
Продължавай да свириш.
Какво правиш тук? Къде е батальонът?
- Защо, не е ли тук?
Не спирай!
Упражнявах се в гората, за да не будя хората, а сутринта...
После ще си разказваш живота.
- Да вървим! Бий барабана!
Леви! Леви! Леви!
А Карлота?
- Майната и.
Само тя говори италиански и познава страната.
Само тя може да ни помогне да си намерим полка.
Ти си глупак.
- А ти си дезертьор.
Свири!
Ето я, мръсница!
Карлота! Стой! Карлота!
Карлота!
Мръсница!
Забавно е, а?
- А сега ни обясни защо, уличнице!
За клоуни ли ни мислиш, а?
Авс... авс...
- Бързо! Всички в каруцата!
Хайде, тръгвай!
Авс... авс-...
Какво има вътре?
- Нищо! Вехтории!
Това ли е всичко? И накъде отивате?
Как накъде, хубавецо?
- Много мило.
Само не отивайте към хълмовете. Французите са там.
Довиждане.
- Довиждане. Приятен път.
Обясни ми защо не ни предаде?
Защото вие сте много по-забавни от австрийците.
Добре, а сега ни откарай при нашия батальон при хълмовете. Давай!
Защо се опита да ни убиеш?
- Защото ми беше скучно.
По дяволите!
Тя ни се подиграва!
Вбий си го в главата!
- Не ни пука за теб.
Само трябва да си открием батальона.
Но се бихте заради мен.
Ти беше само повод.
- Нищо повече.
Давай, по-бързо!
И спри да кокетничиш. Това вече не действа. Нали, момчета?
Аз, ако не бяха австрийците...
Стой!
Господи, това е момиче.
- Г-н капитан!
Това е Ка...
- Каброл, Пастаняк и Аристо!
Повярвайте, капитане, ако знаех, че това е вашата каруца,
не бих действал по този начин.
- И аз също.
Но какво правехте тук?
А вие?
- Загубихме ба...
Батальонът ли? И ние. Снощи свърнахме от другата стана на хълма.
И не намирате полка си?
- Не.
И сигурно ви смятат за дезертьори. Готови сте за Военен трибунал.
И вие.
- Как така и ние?
А, да. Но...
Да, и ние. Но нашият полк има преднина само няколко левги.
За половин ден ще ги догоним. По моя команда, в каруцата.
Тръгнала си е!
- Коя? Да не сте намерили жена?
Да, и изгубихме тази мръсница. Силвио! Къде е той?
Трябва да я намерим. Ако ни предаде на онези...
Авс... австрийци.
- Ти си виновен за всичко!
А защо да не си ти?
Хайде!
Не те ли е срам да побъркваш момчето?
Можеш да му бъдеш майка.
Не трябва да се преувеличава. Госпожо, простете на тези господа.
А вас двамата не ви ли е срам?
- За какво?
Да ревнувате от това хлапе.
Жаден съм.
Там е би... Там е би...
- Бивакът.
Армията явно е минала оттук. Огнищата още са топли.
Трябва да кажа...
- Армията ли? Напред!
Вие сте животни с вашата армия!
А, мъже! Вече не съм ли в сметката? С мен свършено ли е?
Вече не съм в сметката, а? Ще видим!
Мислех, че е пепел.
- Не, това е дим.
Да вървим, чувам оръдията!
- Не, задава се буря.
Сега ще видите!
Още няколко часа.
- И ще ги догоним.
Довечера ще вечеряме както обикновено. Качвайте се в каруцата.
Хайде да вървим.
Карлота - в каруцата.
Карлота, идваш ли?
- Не!
Ще изляза!
- Стой тук, ще се пребиеш!
Вземи сабята, ще счупим колелото.
- Добре. На "три".
Благодаря Ти, Господи, живи са. Можем да продължим забавата.
Ка...
Каруцата!
Сега как ще догоним полка? Мръсница!
И още как!
Къде е?
Мръсницата ли?
- Ето я!
Чакай, кучко!
Стига! Повече не играя. Нараних се.
Наричаш игра да ни изпратиш с каруцата на дъното на дерето?
Не съм виновна! Не аз съм впрягала конете!
Да, повярвахме ти!
- Не, аз бях.
А в кладенеца не се ли опита да ни убиеш?
Постоянно говорите за миналото! И през цялото време ме обвинявате!
А мен толкова ме боли!
- Боли ли те? Къде?
Къде?!
- Навсякъде.
Не е нито мястото, нито е времето да съжаляваме мръсницата,
която се опита да ни убие.
- Изобщо ли не ви харесвам?
Помниш ли, че ти обещахме, че ще дойде и твоя ден? Е, този ден настъпи.
О, не, не и вие! Вие сте толкова добър!
Какво ли не съм правил. Бил съм дори в плен при турците.
Там имаше едно строго правило:
Ако наложницата на халифа се провини, я даваха за забавление на робите.
Така ли?
- О, не!
Какво ви става, господа? Да не мислите...
Въпреки, че...
Давали са я за забавление на робите. О!
Съгласен ли си?
- А ти?
Хей, австрийците!
Австрийците! Австрийците!
Австрийците!
Нямаме и оръжие!
- Остана в каруцата. Мръсница!
Не съм ви наложница на халифа!
Аз ще се заема!
Всички към реката!
Хей, Карлота! Мисля, че един добър шамар...
Слушай, австрийците...
Не мислиш ли, че оръжието и конете им може да са ни от полза?
Точно така.
Ще крещиш.
- Не!
Ще крещиш!
- Не!
Аз казвам "да"!
Помощ! Помощ!
Чудесно! Продължавай!
Помощ! Помощ!
Помощ!
Това са австрийците!
Мръсница! Взе конете!
А с тях какво да правим? Ще ги убием ли?
Крокийо! Дюпра! Каброл! Всички насам! Тук е!
Да вървим!
- Къде е?
Господи, спаси ме! Дай ми съвет!
Дай ми съвет, моля те!
Аз не съм наложница. Аз съм твоята малка Карлота.
Какво ли не съм правил, но това няма да го изпусна.
О, не, нищо няма да правиш!
Къде отиваш?
- Господа!
Възбужда ли те, като я гледаш гола?
- А може би теб не?
Веднага излизайте от водата! Банда глупаци!
Давайте! По-бързо!
Какво чакате?
Ако не можем да си позволим крава,
какъв е смисълът да воюваме?
Ето ти кравата. Това е кон на австрийски офицер.
Всичко в чантата е мое.
Конете избягаха сами. Аз ги подгоних, за да ги върна.
И тъй като гоненицата те е разгорещила,
се съблече да се изкъпеш, а?
- Генерал Карл...
О, ка...
- Какво?
Капитане, вижте!
Дай го.
Генерал Карл фон...
Генералът пише на полковника на артилерийския полк.
Заповядва му да вземе боеприпаси от Ченто,
за да направи засада и да унищожи 25-и полк.
Нашият полк?!
- Къде е засадата?
Не пише. Полкът ще попадне под обстрел на артилерията, скрита в засада.
Непременно трябва да научим къде ще бъде засадата!
Към Ченто. Може би там ще научим.
- Да, това е единственото решение.
Внимание, господа. Ченто е крепост, построена от италианската армия.
Добре, стига, Аристо!
Остава да се преоблечем като австрийци.
Аз като австриец?
Тази история със засадата истина ли е?
Говориш ли немски?
Само, ако не е вярно...
- О, не!
Ще ти отрежа ухото.
- О, не!
Тогава и двете.
Нали няма да го направите?
- Ще го направя, мръснице!
А аз си мислех, че ме обичате. Че ви харесвам.
Но, ако някога загубя приятелите си заради теб...
Приятелите! Плюя на вашите приятели!
Освен Доржевал.
Слушай, моментът е много сериозен. Трябва ми твоето мнение.
Нима?
- Става дума за спасяването на полка.
Няма значение дали французите ще стрелят по нас.
Ще се преоблечем като австрийци. Трябва да отидем в Ченто.
Не всички. Само един от нас.
Да съм пленник на австрийците, дори и за смях...
Не ми е до смях.
Може ли да я плесна по задника, капитане?
Не!
- Да! В Ченто.
Хей, австрийци!
Карлота!
- По-внимателно!
В Ченто ли водите тези пленници?
Струва ми се, че сте много млад за лейтенант?
Просто сутринта се обръснах добре, капитане.
Имам сестра — близначка, капитане.
Когато бяхме малки, майка ми ни обличаше като момичета.
И ето - навиците останаха.
- Колко вълнуващо!
Ако капитанът позволи, ще го запозная със сестра си.
Тя трябва да дойде в Ченто. А може би вече е пристигнала?
Добре, до срещата в Ченто, лейтенант. И побързайте.
Нямам търпение да разпитам тези пленници. Марш!
Ще имате ли нещо против да вземете двама пленници?
Съвсем не. Кои?
- Първият.
Защо аз?
- И този в края.
Кучка!
- Не! Не. Помисли за батальона.
После ще се оправим с нея.
Ще го очаквам!
Слизай.
Слизай!
Мирно! Като в кавалерията!
Вкъщи обожавах да дресирам коне.
А аз какво ли не съм правил, така че познавам дресурата.
И аз също. Дръж я!
Сега как ли се радва Доржевал!
- Само това ни липсваше.
Никога не съм виждал толкова изгнила барака!
Няма и капка вода!
И тази глупава кана!
Дори решетката не се държи.
Дори една решетка не могат да направят.
Не е ли обидно?
Ако имах оръжие какъв салют бих устроил!
Като на 14 юли ли?
Знаеш ли за кого са тези боеприпаси? За другарите от 25-и полк.
Но нямаме оръжия. Поне знаем къде е барутът.
Трябва по-бързо да се махнем оттук!
Дърпай! Дърпай ти казвам!
Да, тук наистина всичко е изгнило. Трябва да измислим нещо друго.
Капитан Доржевал щеше да измисли.
На ти!
Оберлейтенант Фон Фридрих!
За мен шише кианти и шунка.
А за тези бедни французи?
- Нека умират!
Добре.
- Фелдфебел!
Заключете затворниците в килера, докато вечерям. След час тръгвам.
Пази си ушите.
Мръсни французи!
Платете ми, отивам да спя.
Хайде, давай! Дърпай! Дърпай!
Хей, красавице, комендантският час настъпи.
Никой не трябва да бъде на улицата.
О, заспала съм, господин капитан.
Но вие приличате на един човек, когото познавам.
Разбира се. На лейтенант Фон Фридрих.
Вие да не сте капитан Фон Ститц?
Така си и знаех! Брат ми толкова ми е разказвал за вас.
Наистина много си приличате.
- А, не, той твърди така!
Той да няма толкова тънък нос, такива хубави устни
и такива стройни крака?
Наистина, наистина.
Брат ви беше с ботуши. Нямаше как да съдя за изяществото на краката.
А имаше ли толкова прилепнали дрехи?
- Не.
Той се има за момиче. И дори...
Не!
Но вие сте италианка. Как така брат ви носи мундир?
О, загубих си кръстчето!
Какво кръстче?
- Кръстчето на майка ми.
Къде?
- О, кръстчето ми.
Може би е там.
Моля ви, бихте ли ми помогнали? Не мога да достигна.
Аз ли?
- Да.
Няма ли?
- Ами да!
Не можете ли да го намерите?
- Не, не мога.
Тогава може би ще е по-добре да отидем там.
Ще си сваля корсета. Така ще ни е по-удобно.
Да, може би.
- Имате ли ключ?
Да! Ето го!
Хайде, по-бързо!
Как така?
- По-бързо!
По-бързо, по-бързо!
А сега какво ще правим?
Ще се заемем с барута. Ако можем да слезем.
А после какво ще правим?
- Първо - Дюпра и Ла Туш,
а след това - барута, ако успеем да се качим.
Тук е прекалено високо!
Хей, Дюпра! Ла Туш!
Къде е този глупак Дюпра?
Къде е Доржевал? Намерихте ли го?
- Не.
Но къде може да е, Дюпра?
Тук.
Къде може да е този негодник Дюпра?
Там.
- Къде "там"?
Там, там!
Ах, мръсник!
Елате!
Къде е този негодник Дюпра?
Скрийте се в двора на кръчмата. Върви с другите!
Росе! По моя команда - единичен изстрел.
Внимание! Огън!
Изненадах те!
Да се възползваме.
А сведенията, които трябва да получим? Получихте ли ги?
Полкът ви, другарите ви, за тях мислите ли?
Добре. Войници на Републиката!
Видяхте една пола и забравихте всичко!
Вие сте истински французи!
- Мръсницата е права.
Вдигнете шум като от войска.
- Стройте се по двама!
Мирно! Надясно!
Ходом марш! Раз-два, раз-два.
Французи, какво е това, наказателна команда?
Да, ще ви изправим до стената, ако не ни дадете нужните сведения.
Убийте ме. Нямам какво да ви кажа.
Ето, и армията пристига. Познавам барабаните на 25-и полк.
Виждате ли - френската армия е тук.
Засадата ви не е нужна на никого. Питаме ви от чисто любопитство
къде тези кретени причакват полка, който вече е в Ченто?
Ако ме бяха послушали, щяхме да струпаме силите си тук,
а не да ги изпращаме на моста Сен Бернар!
Благодаря, полковник, много сте любезен.
Австрийците!
Внимание!
Сбогом, Карлота.
Какво ли не съм правил, но никога...
Не са те завързвали за стената?
- Не са! Откъде знаеш?
Как мислиш, Карлота дали ме обичаше поне малко?
Ех, тези жени.
Казвах ви, че австрийците ще ни хванат!
Дюпра!
- Да?
Върви на...
- Да, знам.
Доржевал.
- А?
Върви на...
- Да, знам.
Бавят се.
Тук сме само заради онази кучка!
Не е вярно!
- Да живее Републиката!
Да живее Републиката!
Напред!
По-бързо, застанете пред тях!
Отвържете ги!
Бягайте през тази порта!
Стой!
Свети Бернар е проповядвал любов, прошка и признателност.
Пълна противоположност с войниците на Републиката!
Той ни показва пътя към моста. Е, Дюпра, доволен ли си?
Край на конете. Побързайте!
Нека си вървят!
И какво, зарязвате ли ме?
Карлота, батальонът ни ще бъде унищожен.
Нямаме време.
- Вече знаем пътя, разбираш ли?
Но аз ви спасих живота в Ченто!
Ти толкова често се опитваше да ни убиеш.
Спомни си, Карлота – каменния кладенец,
каруцата.
- Върни се вкъщи, малката.
Малка ли? "Малка" ли казахте? Аз ли съм малка?
Хайде да вървим.
Карлота!
Дюпра, стой на място! Всички останете на място!
От нас зависят хиляди хора! Дюпра, умолявам те!
Стой тук, Дюпра!
Ти си виновен.
- И ти беше груб, старче.
Сега не му е времето!
- А, вече си с добро сърце?
А другарите на моста Сен Бернар?
- Слушай, Доржевал, този път...
Ще пожертваш френската армия заради едно момиче?
Но ние имаме време да я спасим!
- По дяволите, оставям ти я!
А аз на теб шоколадовите медали! Проклет войник! Глупак с нашивки!
Господа!
Искам да напомня на капитаните, че гражданката Карлота е в опасност.
Добре, отивам!
- А, не, аз отивам!
Какво?
Вие пак ли започвате? Хайде, хайде, вървете!
Добре.
Карлота!
- Да!
Дръж се, Карлота!
- Да!
Е, добре ли си? Пусни се и се хвани за мен.
Хайде, нагоре! Още малко!
Получи ли се?
- Получи се.
Сега се опитай да се изкачиш. Опитай да се изправиш.
Господи, спасени са!
Мостът Сен Бернар е натам! Следвайте течението!
Елате, ще ви покажа пътя!
Тя каза, че мостът Сен Бернар...
Наляво е.
- Не.
Надясно е.
Трябва просто да следваме течението.
- Да го последваме.
Вижте, ето ги!
Мостът Сен Бернар!
Внимателно!
Побързайте, иначе ще ни открият!
Внимателно!
Ще са тук утре по изгрев.
- По-късно – на разсъмване.
Казах по изгрев!
Пак се започва!
- Трябва да ги предупредим.
Няма да ни повярват. За полка ние сме дезертьори.
И какво, ще ни разстрелят ли?
- Имам идея.
Аз имам друга и то по-добра.
- Обратното би ме удивило.
Ти толкова неща си правил, как мислиш...
Не съм виждал австрийци от едната страна, а французи - от другата.
Аз съм прав!
- Не си!
В крайна сметка поне в едно нещо сме единодушни.
Ще са ни нужни всички, освен Ла Туш.
Значи той ще предупреди френската армия.
Но те ще ме разстрелят!
Австрийците ли предпочиташ?
- О, не, не! Не.
А аз? Може би и аз съм способна на още нещо?
Г-н по... Г-н по...
- Какво?
Г-н полковник, австрийците!
Там са!
- Вашето име?
Ла Туш. От ротата на Дюпра.
Дюпра? Дюпра и Доржевал? Дезертьорите?
Браво! Браво!
Песента ви е изпята!
- Моля ви, спрете колоната!
Австрийците са там!
Австрийците са там!
Напред! И излезте от крачка!
Браво, Дюпра!
Доржевал. Доржевал!
- Да, да, г-н полковник.
Доржевал!
Ще победите при моста Сен Беранар, г-н полковник!
О, не, г-н генерал!
- Артилеристи, пригответе оръдията!
Насочете ги към хълма!
- Прицел 2!
Не, 3!
Дюпра, Доржевал, веднага се върнете! Това е заповед!
Хайде, напред! Ура!
Давайте, давайте! Напред!
Напред.
Хей, държиш ли се на коня? Напред!
Напред!
Недей да търсиш, няма я тук.
Ти си тесногръд.
- Знам.
О, милата ми, да бъдеш в ръцете на тези бандити!
Сигурно ужасно си страдала!
- О, много по-лошо е.
Гориха ме, биха ме, мъчиха ме, държаха ме вързана.
Бъркаха ми под полата.
- О, Боже мой!
Това са французите!
- Господи!
Тичай след нас, детето ми. Каретите ни чакат при южната порта.
Да, дядо.
Приятели, вие спасихте нашия полк!
Генерал Бонапарт ми поръча да ви кажа, че е доволен от вас.
За съжаление още не съществува Орденът на почетния легион,
военните медали още не са измислени, а и военният кръст също.
Но в дадения момент генерал Бонапарт
все пак би искал да направи нещо за вас.
Австрийците!
Закъсня!
А, не! Повече няма да се биете!
Сега девизът ми е: "Напред и не се пъчи много!"
Какво ще им направим сега на австрийците?
Върви.
Казвам ти, върви.
- Ти не можеш да ми заповядваш.
И още как мога. Преди теб станах капитан.
Върви на майната си.
- Ти също.
Чаша ром, красавице!
Ромът ти е разреден!
Разреден ли? Моят ром? На ти!
Знаеш ли какво направихме с предишната ромаджийка за това престъпление?
Съблякохме я гола.
- Знам. Не ми пука, свикнала съм.
Превод и субтитри: Никчо
Изцяло нов тайминг и редакция за FRA BD50 /Release date: 07.06.2023/: RX8