Paint (2023) Свали субтитрите
но нека обходим всичко с поглед
и да видим какво ще открием.
Кой знае?
Може то да открие нас.
Още докато изричаме думите.
Това е Мис Марси.
Тя е прекрасен, пищен боровинков храст,
на който сме се натъквали по време на пътешествията си.
Какво ще споделиш с нас днес, стара приятелко?
Сочна боровинка?
Кога за последно сте чували някой да казва нещо толкова интересно?
Може би Мис Марси ще изпусне няколко боровинки в потока.
И може би те ще пуснат корени по брега надолу по течението
и ще раждат дечица за Мис Марси години наред.
Не знам дали боровинките растат така.
Но звучи добре.
Обзалагам се, че Мис Марси би се радвала да си има някого,
с когото да разнообрази това местенце.
Как ще го наречем?
Артър.
Артър Вечнозеления.
Мисля, че могъщата планина Менсфийлд би одобрила такова име.
Защото нищо не може да се сравни
с усещането да имаш до себе си близка душа,
когато студ скове света.
Това е картината, която всички искаме да нарисуваме.
Благодаря, че дойдохте на това специално място с мен, Карл Наргъл.
Стоп! Край.
По същото време утре?
Не бих го пропуснал за нищо на света.
ХУДОЖНИКЪТ С КАРЛ НАРГЪЛ
Да. Точно така.
Гледате "Най-силният човек на света".
За момент почти забравих къде съм.
Почти.
Зашеметяващо!
Няма друга дума.
Уникално и страхотно.
Имали ли сме Артър досега?
Имаше езеро Артър, но не и дърво.
Не и дърво?
- Да.
Нови територии.
Забравих млякото.
- Добре.
Боли ли те някъде?
Не, чувствам се добре.
- Някакво схващане?
Сняг по това време?
Невероятно.
Никога не знам накъде ще тръгна.
Но стигаш до крайната цел.
Вятърът носи влага.
Може ли да отнеса Мис Марси и приятелите й във Вантастик?
Мисля, че ще им хареса.
Толкова са топли.
Извинявай за минута.
- Тони.
Ето ти кафе с мляко.
Чудесно.
Тони.
Тони.
Катрин.
Доналд!
- Гледате "Следобед в Бърлингтън".
Готово.
- На живо сме.
Добре дошли в "Следобед в Бърлингтън".
Камера две.
Аз съм водещият...
- Камера едно.
... Доналд Мур.
- Остани на първа.
Трудно е да откъснеш очи.
- И все пак много хора го правят.
"Фокс Нюз" ни убива, канал "Времето", че и Телевизионната програма.
Ти.
- Да?
Не губи вяра.
По-важният въпрос е дали искаме парадът да блокира достъпа
до местните културни средища.
Доктор Брадфорд Ленихан?
Уредник на Музея на изкуствата в Бърлингтън.
Музея на изкуствата в Бърлингтън?
Всеки истински художник, който живее над Питсфийлд и под Сейнт Олбънс,
излага там.
- Да.
Аз познавам художник, който води най-популярното предаване във Върмонт.
Името му е Карл Наргъл.
Да.
Благодаря, но... Разочароващо е.
Имам чувството, че когато си всестранно развит,
хората не виждат дарбата ти.
Ние...
Аз имам идея как да променим това.
Ела.
Орязаха бюджета и се нуждаем от помощта ти.
Казвай какво да направя. Ще разписвам рекламни торбички,
докато пръстите ми се оцветят в парижко синьо.
Торбичките няма да помогнат. Нуждаем се от рейтинги.
Рейтинги, които само Карл Наргъл може да ни осигури.
Ще излъчваме предаването два часа дневно.
Два епизода. По една картина на час.
Нужни са ми за подготовката.
Хората ще имат възможност да видят два пъти повече произведения?
Идеята е на Катрин.
На Катрин?
Иска да се погрижи телевизията да е в добра форма.
Аз също.
За да напусне.
Разбира се, като истински творец,
ако започна да рисувам още 255 картини годишно,
хората ще си помислят, че тези творби не са безценни за мен.
Не мога да поема този риск.
Ще измислим нещо.
Ако мога да помогна с нещо, само ми кажи.
До скоро.
ВАНТАСТИК
ХУДОЖНИК ОТ ВЪРМОНТ
Вантастик!
Здравей, Вантастик!
Не свири буги-уги на краля на рокендрола.
НЕ ЗАВИВАЙ НА ЧЕРВЕНО
МУЗЕЙ ПО ИЗКУСТВАТА НА БЪРЛИНГТЪН
Това можеше да е в музея.
- Не.
22 ГОДИНИ ПО-РАНО
Добра е, Карл.
Човек получава само един шанс с Музея по изкуствата на Бърлингтън.
Няма сграда или човек,
за когото не би било късмет да те има.
За мен би било късмет да имам теб.
Молиш ме да бъда твое платно?
Моля те да дойдеш с мен на специално място. Отзад в буса.
Хайде.
Точно така. Внимателно.
Разтегателен ли е?
По поръчка.
Страхотни са.
Лесен достъп. Едно, две...
И готово, легло.
Мисля, че някаква сила на природата иска да правим любов тук.
Това португалски бархет ли е?
Тройно изчеткан за повече плътност.
- Няма начин.
Това ме разгорещява като лют дюнер.
Вдъхновяваш ме да бъда велик.
Здравей. Моля?
Вдъхновяваш ме да бъда велик!
Аз съм четката в ръката на Бог.
Придружавам те до специалното място, откакто бях на девет години!
Благодаря, че идваш с мен.
Господи! Бързо, бързо.
Червеното държи много дълго.
Отивам в Уолмарт.
Казах, че отивам в Уолмарт.
Тръгвай.
МУЗЕЙ ПО ИЗКУСТВАТА НА БЪРЛИНГТЪН
Хей, номер 12 е тук.
Как си, Сид?
Някой има среща.
Аз. И съм въодушевен.
Да не би да живее в рамка, скрита в планините?
Катрин? Не.
Но смята да напусне ПБС Бърлингтън.
Аз не възразявам.
Караш бус без огледала за обратно виждане и без спирачки.
Звучи опасно. Харесва ми.
Винаги се движа напред, към следващата цел.
Нямаше да седя тук днес, ако живеех по друг начин.
Да, ти си на най-доброто място в най-добрата бръснарница в града.
Де всички да имахме този късмет.
Всяка гора има най-високо дърво
и ние май открихме нашето.
Вероятно е най-впечатляващият дървен материал,
който планината Менсфийлд е виждала.
Благодаря, че дойдохте на специално място с мен, Карл Наргъл.
Стоп.
- Дървото беше твърде високо.
Пригответе се. Ще има обаждания за това.
Да. Ела за малко насам.
В началото беше крилат бряст, а се превърна в бял дъб.
Да. Уенди, вземи картината.
- Твърде голяма е. Да я сложа...
Сложи я в буса, както си правила вече 6000 пъти.
Забравих кутията.
- Амброжа!
Ако имах още 30 минути, щеше да стане секвоя.
Божичко!
- Или гигантска секвоя.
Ако може... Насам.
- Господин Наргъл.
Здравей. Извинявай.
- Здравейте.
За мен е чест да се запознаем.
- Благодаря.
Когато бях малка, нашите използваха предаването,
за да ме научат, че всичко е възможно.
- Нима?
Стига да вложиш четките си, нали?
Коя е тя?
- И ето ме тук!
Амброжа. Не е ли страхотна? Фантастична е.
След три, две, едно...
- Добре.
Какво става?
- Нищо.
Нищо, за което трябва да се тревожиш.
Ти си Карл Наргъл.
Не е нужно да гледаш през рамо
в пряк и преносен смисъл.
Да поговорим.
Гледате "Художникът" с Амброжа.
Бяло платно.
Така започваме всички.
Дали е стряскащо, или е възможност да създадете нещо,
което светът не е виждал?
Честно казано, по малко от двете.
Но аз съм във възторг,
че ще ви придружавам в това пътуване към себе си.
Да рисуваме.
Скала. Да нарисуваме скала.
Когато мисля за скали, първо се питам какво има вътре в тях,
защото това е най-важното.
Не се съмнявам, че малко приятелска конкуренция
ще извади на бял свят най-доброто от теб.
Не че Амброжа може да ти бъде конкуренция.
Опитвам се да ти кажа,
че младият бик с радост ще се учи от стария.
Но е неизбежно младият бик да убие стария.
Ще поздравя Амброжа, ако успее да го направи.
Не прозвуча както трябва.
Извинете, че ви прекъсвам.
Александра Мур от "Бърлингтън Бонет".
Готов ли сте за интервюто?
Интервю?
Поредицата "Съкровищата на Върмонт".
Вие сте номер четири. Заради снега.
Оставих ви съобщение на мобилния.
Още не знам как се използва телефонният секретар вътре.
Преди човек записваше съобщенията.
Удобно ли е да ме заведете на специално място, за да поговорим?
Бусът на Карл.
Сигурно е поласкан, но е обвързан.
Говорех метафорично.
За буса на Карл има опашка.
Може да говорим в офиса ви, Карл.
Прегази всички предупредителни знаци. Невероятно.
Може ли да ви цитирам?
Да, стига да помогне на телевизията.
Както сте разбрали...
- Офисът ми е тук.
... аз обичам риска, а никога не съм рисувала пън.
Това ще бъде втората ми картина.
Две картини за един час?
Не е голяма работа.
Защо е голяма работа?
Никой не рисува две картини за един час.
Отведе предаването на ново място. И местата са много.
Ще бъде като блока "Танци със звездите" и "Басейн с акули".
"Танци със звездите" е любимото ми предаване!
Изгубихме това.
Днес ще направим нашия пън...
Беше удоволствие да поговорим. Приятна вечер.
Не съм го виждала толкова бесен.
Довечера имаме среща. Какво да правя?
Ще ходя в "Прайс Чопър" на щанда за бира. Ела и ти.
Ще гледаме самотниците и ще ги утешаваме.
Ако го правиш както трябва, не е нужно да излизаш от магазина.
Всеки пън има корени, нали? Доказателства за началото му.
Това втора картина ли е?
Рисува пън.
Невероятно.
"Танци със звездите" е любимото ми танцувално предаване със знаменитости.
Имаш право на любимо предаване. Затова тази страна е велика.
Любимото ми предаване е "Художникът" с Карл Наргъл.
Качвай се.
Рисуването е като живота.
Трябва да загърбиш грешките, ако искаш да си щастлив,
ето защо ще добавя кафяво.
Май Джена ще си получи картината тази вечер.
Разказвала ли съм ти как получих моята?
Моля те, недей.
Разказвала си много пъти. Твърде много.
Всичко е като в мъгла, но го помня, сякаш беше вчера.
Знам. Но не го разказвай.
Поне този път. Поне веднъж.
Изяде супата и почти цялата хлебна купичка...
19 ГОДИНИ ПО-РАНО
...после се обърна към мен и каза:
Искаш ли да ми пипнеш сандалите?
А аз казах:
Повече от всичко на света.
Не остана дълго и с чорапи.
Дори под чаршафа
си личеше, че е впечатляваща.
Тогава я окачи на стената в дневната,
за да я видят всички.
Какво мислиш?
О, Карл.
Единствена по рода си картина само за мен.
Защо НЛО-то и пънът са покрити с кръв?
Защото това е изкуство.
Хората не рисуват такива неща по ПБС.
До скоро рисуване. Аз съм Амброжа.
Твърде много кръв за НЛО.
И за пън.
Как разбирам кога е готова?
Майко мила.
Стоп! Готови сме.
И... стоп!
Край.
Това НЛО ли е?
Половината зрители ще помислят, че е истинско.
Рейтингите.
- На Амброжа?
Не, от миналата седмица.
Опитах се да нарисувам обратното на това, което рисува Карл,
и се получи НЛО.
Покрито с кръв.
- Господи!
Ти си Катрин.
Добре.
Карл каза,
че ти си причината да рисува, да живее и да обича.
"Бърлингтън Бонет", 15 август 1993 г.
Това беше отдавна. На практика го бях забравила.
"НЛО, покрито с кръв" ли каза?
- Да.
Зрителите се обаждат често, когато са разстроени.
Никаква кръв повече. Нито НЛО.
- Ясно.
Ясно?
- Да.
Тези рейтинги...
Ако продължаваш с тези дръзки промени,
скоро твоят профил ще е в "Бърлингтън Бонет".
Чувала ли си за "Чийзспот Депо"?
Ще ти сложа повече. Ето.
Аз съм веган от седемгодишна.
Наистина ли?
Нищо няма да ми стане от още една хапка.
Не тази вечер.
Искам да опитам сиренето.
И месото под него.
Толкова...
- Телешко.
Или беше агнешко?
Не. Сивото беше телешко.
Добре ли си? Искаш ли нещо, с което да го прокараш?
Побързай.
- Ето. Вземи малко чедър.
Как е храната?
- Добре.
Много добре, благодаря.
ЧИЙЗСПОТ ДЕПО
Обмислям да създавам собствено изкуство.
Може би керамика.
Толкова те бива с копирната машина и факса.
Колко страници пускаш по факса наведнъж?
Двайсет и четири.
Двайсет и четири?
Аз дори не знам къде са джобовете за документи.
Бих могла да ти покажа.
Опитвам се да кажа, че телевизията беше добра с мен
и може да направи същото за теб.
Понякога трябва просто да сме благодарни за това, което имаме.
Вместо да се хващаме в капана на нещо, което не върви, нали?
Както ти излизаше с Катрин, а сега не мислиш за нея.
Това Катрин ли беше? Не можах...
Странно е, че погледът ми дори не се спира върху нея.
Откакто наеха Уенди, нали? Тогава скъсахте с Катрин?
Да.
Започна като невинен масаж на раменете
в буса край реката,
а се превърна в картина, която не очаквах, че ще нарисувам.
Имам маслени бои в чантата. Спусни завесите.
Добре че Катрин първа ти изневери.
Да.
- За да не се чувстваш виновен.
Истинският мъж никога не гледа назад.
Като мен.
Благодаря. Много благодаря.
Искаш ли един съвет?
Винаги.
Рисувай от сърце. Живей от сърце.
Да.
- Нахвърляй графика на динозавър.
Покажи го как напада Атлантида, ако така ще изразиш себе си.
Точно това е същността ми, така че е страхотно.
Да.
И недей...
Не позволявай на славата да извади на показ най-лошото у теб.
И всички около теб.
Дадено.
Ти можеш да ми помогнеш.
Аз съм...
Предложиха ми работа в ПБС Олбъни.
Същата работа като тук, но ще съм заместничка на директора.
Катрин, ти управляваш ПБС Бърлингтън без титла "директор".
Трябва да управляваш ПБС Олбъни с титла.
Готова ли си?
- Да вървим.
Благодаря.
- Да.
Надявам се да ти хареса тази картина на планината Менсфийлд
в студен февруарски късен следобед.
Това значи ли, че съм твоя муза? Винаги съм искала да бъда.
Да видим ли какво дават по телевизията?
Всъщност мисля, че може да има друг
телевизор в цвят "синьо и пясъчно"
на върха на тези стълби в цвят "позлата номер пет".
Определено познаваш цветовете.
Да изтеглим къдриците му бавно назад
и леко да погалим основата на врата му.
Не мога да намеря телевизора.
Забравих.
Преместих го в другата стая, когато си взех по-голямо легло.
Да се плъзнем към ключицата му.
Може би целувките трябва да са по-леки тук.
Като стана дума за телевизори, не знам дали си чула,
но дават "Художникът" по Канал 9 в Рътланд.
Знаеш ли какво е това?
Не ходя в Рътланд толкова често, колкото ми се иска.
Нежно подухване в ушния канал.
Просто не обичам магистралата.
Но по-дълбоко от очакваното.
Да разберем дали завесите са в тон с пердетата.
Ще имаш по-добър разход на гориво...
Добре ли си?
Мисля, че ще повърна.
Може би не само по магистралите се избързва мъничко.
Всъщност е от месото.
Не спирам да мисля за кравата, която погълнах.
Телешкото?
Искам да знаеш, че не мога да си представя по-хубава вечер.
А ти?
И аз така.
Това португалски бархет ли е?
Не знам. Купих го от магазина.
Само ще си измия зъбите набързо и веднага излизам.
Чакай. Не бързай.
О, не.
Изглежда невъзможно да пренебрегнеш планината Менсфийлд,
защото е най-голямото нещо във Върмонт,
но някои хора го правят и се влюбват в Камилската гърбица,
която е едва в топ четири на най-високите планини.
Ако имах избор, щях да съм планината Менсфийлд.
Благодаря, че дойдохте на специално място с мен, Карл Наргъл.
Стоп! Амброжа. Добре.
Насам.
- Благодаря.
Чу ли какво казах за Камилската гърбица?
Да. Трогателно.
Още един велик епизод, г-н Наргъл.
Невероятно е, че продължавате да го правите.
Благодаря.
- Да.
Според мен беше чудесно. Ще взема лулата, ако искаш.
Успех.
След три, две...
Здравейте и добре дошли в "Художникът" с Амброжа.
Днешната картина е вдъхновена от сърцето на тази телевизия.
Катрин.
И в знак на благодарност ще я нарисувам като влак-стрела.
Защото влаковете-стрели са неудържими, щом потеглят.
Крещиш ли ми?
- Да.
Когато завърших вчерашния епизод,
исках гевречета, а никой не ми донесе гевречета.
Знам, че е период на адаптация, откакто Амброжа е тук,
но ще ти кажа какво става.
Става това, че хората трябва да си вършат работата,
което няма да стане, ако Катрин и останалите служители
гледат твърде много творчески предавания,
вместо да правят това, за което им се плаща.
Ще въведа почивки през един час.
Тук има добра енергия, Карл.
- Знам.
Не искам да я загубя.
- Аз също.
Това са вълнуващи времена за новата ПБС Бърлингтън.
Това ли са новите рекламни торбички?
Защото твоите не се продаваха.
Ще перифразирам. Защото твоите не се продаваха.
Имам нещо за теб.
Динозавърът напада Атлантида?
Да.
Напоследък ми е трудно да не правя нещо за теб.
Всички ще ми завиждат.
Ще нарисувам по нещо за всеки, но...
Не толкова яко, нали?
Олбъни има какво да предложи.
Магистрала 90 и магистрала 87 минават точно през центъра.
Столицата на щата има нужда от предаване за художници.
Поне така мисля.
Добре.
Добре.
Добре.
Добре.
Добре.
Трябва да те предупредя, че не съм правила това, което се каним да направим.
Добре. Какво се каним да направим?
Никога не съм правила секс с жена.
Катрин?
Здравей.
Това са майка ми и баща ми.
- Ние се познаваме.
Аз съм Манди. Манди Лонг. Учихме заедно в гимназията.
Ти беше последен клас, а аз - първи.
Здравей.
Малък свят.
Мамо, ще ни донесеш ли пица?
Пеперони или обикновена?
Ти реши.
Пеперони.
Пеперони да бъде.
Няма значение накъде духа вятърът, тя си е там.
Надявам се, че усещате силата й.
Планината Менсфийлд.
Благодаря, че дойдохте на специално място с мен, Карл Наргъл.
Стоп! Край.
Тогава за последно си купих костюм с панталон.
Благодаря.
Господин Наргъл.
Още един диамант.
- Благодаря.
Добра работа.
Три, две...
- Тони?
Карл! Ще махнеш ли картината?
В почивка съм.
Карл!
Карл!
Здравейте и добре дошли в "Художникът" с Амброжа.
Среща на личния състав утре в 8 ч.
Среща... За какво?
ПБС БЪРЛИНГТЪН
Взел съм ви подаръци, нещо дребно, за да изразя
благодарността си за всичко, което правите за "Художникът" с Карл Наргъл.
"Аз съм твой тип"?
Значи за теб съм само персонал?
От Ти Джей Макс е.
Помниш ли как ме заряза?
Тук Художник, търся Люти картофки.
Отговори, Люти картофки.
Тук Люти картофки. Къде си, Художник?
Идваш ли? Край.
Не, Люти картофки.
Всичко свърши. Край.
Какво искаш да кажеш с това "край"? Край.
Надявам се да си останем приятели, приятелко. Край.
Прекъсвам.
Прехвърли се на Бевърли, а нея заряза заради Джена.
Съжалявам.
- Много вода изтече оттогава.
Веднъж каза, че изглеждам секси с анцуг
и оттогава нося "Сочна мода".
Ходя с това на църква.
Там има деца, които мислят, че така се казвам.
Добри християнчета, които казват:
"Молим се за теб, Сочна".
Искам да отида на специално място с теб, Карл Наргъл,
ако специалното място е адът и ще те гледам как гориш!
Може ли да кажа нещо?
Ако не ви харесват чашите за кафе, имам...
... купони за намаление от кафе "Грийн Маунтин".
Кучи син!
И аз имам подаръци за вас.
Осъзнах, че направих нещо само за Катрин,
а искам всички да се чувствате значими и оценени.
Затова ви нарисувах картини. На сцената са.
Това е.
Да.
Ще я върна за точки от магазина.
Обичам изкуството да прави хората щастливи.
Не се опитвам да разваля ничие настроение.
Знам, че искаш да си вземеш картината.
Не искам.
Върви. Всичко е наред.
Върви.
- Благодаря.
ХУДОЖНИКЪТ С АМБРОЖА
Хубаво. Тъкмо щях да си взема кръстословицата.
Чакай.
"Нова художничка дава на ПБС Бърлингтън живителен тласък."
Четох го.
"Ами ако ви кажа, че има нова художничка,
която слага Карл Наргъл в малкия си джоб?
Ще поискате ли да я гледате?
Едно е сигурно - хората гледат ПБС Бърлингтън
както никога досега и причината е едно име:
Амброжа."
Да.
"След години със скучните картини на Карл Наргъл,
Зелените планини оживяха от творческа искра..."
Знаеш ли? По-добре не го чети.
"Карл е едноизмерен, закостенял, секси...
Сексист."
Схванах идеята.
Добре ли си?
Да.
Познаваш ме достатъчно, за да знаеш, че не ми пука
какво говорят хората за мен.
Или пишат.
ВЪРМОНТ ХУДОЖНИК
Помниш ли, когато каза, че някой може да спаси телевизията?
Да. Рейтингът се вдига, но още не сме на печалба.
Ще я спася с нещо, което Бърлингтън не е виждал досега.
Супер. Кажи си идеята, а аз ще питам Катрин и Амброжа.
Вече питах себе си и имам одобрение.
На живо сме след пет, четири, три, две...
В днешното предаване този човек ще стане ключодържател.
Да видим как.
Уитлър!
Търгът на ПБС Бърлингтън винаги е събирал каймака
на обществената телевизия във Върмонт.
Но сега, за първи път,
зрителите ще наддават за Карл Наргъл
или изгряващата звезда Амброжа,
които ще рисуват портрети на живо.
И ще получат рекламна торбичка.
За обществената телевизия това е
Суперкупата, световните серии
и "Истинските домакини от Ню Джърси", събрани в едно!
Да започнем наддаването.
Карл ми е гадже. Не ти е гадже!
Напротив! Той така ми каза!
Благодаря, Силвия и Порша.
Всички се влюбват в Карл.
Още едно обаждане за Карл.
И едно за Амброжа.
Невероятно!
Как го направи?
Благодаря, Джей Фогърти от Читъндън.
Ти си вълшебник.
Ако искате портрет, нарисуван от Амброжа,
трябва да наддавате от 435 долара нагоре.
Ако искате портрет, нарисуван от Карл Наргъл,
трябва да наддавате от 875 долара!
В следващите десет, девет, осем, седем,
шест, пет, четири, три, две, едно!
Край на обажданията!
- Това е всичко.
Търгът на ПБС Бърлингтън.
Брои ли се?
Късно е. Всичко свърши, нали?
Брои ли се?
Да.
Да. Записвам го.
Всички сме развълнувани.
Беше страхотен ден.
Благодаря за всичко, което направихте за телевизията.
Е?
Майката на Джей Фогърти иска да го вземе
от телевизията след десет минути.
Това е.
- Да.
Благодаря. Продължавайте да наддавате.
Ти успя.
- За добра кауза е.
Вижте Бриджит, която озарява сцената с ярката си усмивка.
Тя е победителка.
ПБС Бърлингтън също се усмихва...
Мери също е победителка и е наслада да я рисувам.
И двете изглеждат добре.
Още нещо страхотно в ПБС Бърлингтън.
Ние имаме...
- Щедростта на Бриджит.
Тя засрами всички ни.
Чест е да бъда тук и да рисувам жената,
която наддава най-много от всички.
Благодаря, Бриджит.
Благодаря, Мери. Признателна съм ти.
Тя е безработна от осем години,
така че в процентно съотношение вложи повече,
което е истинският барометър.
Бриджит няма да може да посети внуците си тази година.
Не може да си го позволи.
Страшно е да си помисля колко много значи за нея.
Това е тъжно, но Мери е спряла отоплението си.
Ще спра твоето.
- Ти не си го пускал.
Не съм се опитвал!
Готова съм!
- Аз вече бях готов.
Колко събрахме?
- Близо 8000.
Колко ни трябват?
Малко под 300 000.
Мери, това е за теб.
Наричам я "Богат дух".
Винаги съм искала лазер.
Бриджит, готова ли си?
Това е за теб.
Нарекох я...
"Планината Менсфийлд в изненадващо студено априлско утро".
Виждаш ли я?
Защо се усмихвах през цялото време?
Ти винаги рисуваш същата планина.
Не прилича на мен.
Същата картина
като в осми сезон, Деня на влюбените.
Поточето е по-малко.
Това е, защото...
Карл не искаше да развали изненадата.
И двете ще получите по две картини.
Портрет от мен
и от красивите пейзажи на Карл.
СЕЗОН 8 ЕПИЗОД 26
Искахме да получите картина на Наргъл.
Той трябваше да нарисува портрета ми.
Похарчих парите си за следобедна закуска за осем години.
Знам, но не чу ли какво каза Амброжа?
Ще получиш портрет от нея
и пейзаж от величествената планина Менсфийлд.
И...
... 29 долара.
Още 20. Заповядай.
Станаха 74 долара.
Може да си поръчаш всичко от бюфета.
Сандвичи, стафиди.
Мамка му.
Винаги ме разпитват за рекламната ми торбичка.
Всеки път в ресторантите...
- Какво има?
... хората идват и питат...
Знам как да спася телевизията.
Да добавим малко дим в тези комини.
Може да стане още по-уютно.
Мисля, че Амброжа ще ревнува, ако те види да гледаш това.
Проверявам дали старите касети са наред.
Това те връща назад, нали?
Има ли неподходяща вечер за яхния?
Погледни това.
Не е мръднала.
Така е.
В тази хижа те заведох на първата ни среща.
Хубав спомен. Да.
Страхотен спомен.
Забравила съм, че рисуваше и други неща.
Лавки за сладолед, мелници, птици в полет.
Сега всичките ти картини са само на планината Менсфийлд.
Човек се вкопчва в някои мечти.
Защо го направи?
Отказах се от колежа заради нас
и беше страхотно.
После осъзнах, че "ние", това си ти.
Стана прочут и започна да се отнасяш с мен като с всеки друг.
Не зле. Не си се отнасял зле.
Но не бях специална.
После някой ми обърна повече внимание.
И аз допуснах грешка.
Не можех да живея със себе си.
Затова ти казах.
Умолявах те да ми простиш.
И минута по-късно ти правеше секс с Уенди.
Цял живот гледам как караш всички около мен
да се влюбят в теб.
Иска ми се да знаех какво трябваше да променя.
Аз също.
Познай кой ще гледа сезони от 2 до 8
на "Художникът" с Карл Наргъл.
Звучи като сбъдната мечта.
Тук има много хубави неща.
Сбърках ли някъде?
Не си.
Здравей. Седни.
Имам вълнуващи новини, които искам да споделя.
Винаги е приятно да чуеш вълнуващи новини.
- Готов ли си?
Намерих ти невероятна работа.
Какво?
- Ще преподаваш в Университета на Върмонт
и ще предадеш изумителния си опит
на студенти от цял свят.
Харесва ми идеята да се отплатя. Това е голяма чест.
Но от работата тук няма да ми остава време.
Именно.
Карл, приходите ни намаляха,
а ти печелиш 46 000 долара на година.
Университетът ще ти плаща с 4000 повече.
Ето и най-хубавото.
Имаме епизоди от предаването, снимани 22 години,
хората няма да разберат, че си свален от екран.
Най-доброто от двата свята.
Ще водя "Художникът", ще преподавам,
ще въртите предаването 22 години.
Превърнахте Карл Наргъл в работно добиче.
Като скапан катър.
Ето какво.
Амброжа ще води предаванията за дечурлигата,
а ние ще въртим повторенията за аудиторията над 65 години.
Не е нужно да водиш повече епизоди от "Художникът".
Но аз искам да рисувам.
Ще рисуваш в университета.
Петдесет студента дневно ще те гледат,
аудиторията ти между 18 и 25 години ще скочи с 400 процента.
Трябва само
да подпишеш две неща.
Заповядай. Ето тук.
Декларираш... Давай.
Декларираш, че не си уволнен, защото си стар.
Много добре.
Благодаря, Карл. Това е всичко.
Ще се видим.
- Да.
Карл.
Хей, Карл!
Аз...
Исках да ти благодаря,
че прокара пътя за мен.
Имам този номер от 30 години.
Виждала съм колата, паркирана пред "Лъмс".
Дом на лъмбургера.
Добавила си буква към Мона Лиза.
ХУДОЖНИКЪТ
Но никой няма да чака на опашка,
за да види Мона Е. Лиза, защото това е тъпо име.
Не е много оригинално.
Не се ли опита да вземеш този регистрационен номер?
Никога.
Истинският художник не би надраскал динозавър,
за да го подари на някого, защото е тъпо.
Карл, ти използва четката, за да съблазниш и съсипеш
хора, които те обичаха.
Отварях им вратите, плащах всички сметки.
Винаги носех големия куфар.
- А третираше ли ги като равни?
Не. Третирах ги като нещо повече от мен.
Нарича се "джентълменство".
- До следващата.
Защото гаджето ти допусна грешка.
- Ти си грешка!
Имаш късмет, че съм художник, а не жена,
която нагрубява другите жени,
защото имам какво да ти кажа.
Много неща.
Беше художник.
Започнах работа тук заради Карл.
Пък и Куизнос не наемаха хора.
Работното им време е хубаво.
Той е лайно.
- Хайде.
Не можем да си позволим заплатата му, за да поддържаме телевизията.
Да.
Понякога няма друг избор, освен да продължим напред.
22 ГОДИНИ ПО-РАНО
Ако зависи от мен,
няма да излезеш от този бус.
Звучи райско.
Какво правиш?
Запомням всеки сантиметър от теб,
за да се връщам към този момент
до края на живота си.
Видът ти.
Дори повърхността на облегалката.
Жуженето на печката.
Надушваш ли нещо?
Не.
- Течност от трансмисията.
Не е много. Бусът е доста чист.
Аз просто...
Знам, че винаги ще помня как се чувствам в момента, защото...
Искам винаги да се чувствам така.
Готов съм и аз да се почувствам така.
Това е облегалката.
Какво?
- Това е...
Това е облегалката.
Това съм аз. Това вече съм аз.
Трябва да ти задам един труден въпрос.
Защо не нарисува портрета?
С един страхотен портрет щеше да издухаш Амброжа.
Глупаво е.
- Реших, че ще те помоля
да ме закараш у дома, ако не отговориш.
Добре!
Преди 19 години д-р Брадфорд Ленихан каза,
че Музеят по изкуствата на Бърлингтън има нужда от картина на най-високия връх -
планината Менсфийлд.
Много исках да изложа картина в този музей.
И?
Започнах да я рисувам.
В случай, че ме гледа.
Нека да позная.
Доктор Брадфорд Ленихан не хареса начина, по който я рисуваш?
По-сложно е.
Тогава ще вървя, ако не мислиш, че ще те разбера.
Не знам. Не знам.
Как така не знаеш?
- Виж, аз...
Не знам дали е гледал предаването.
Не ти хрумна да му се обадиш?
Или да му занесеш една от хилядите си картини
за 19 години?
Ами ако ми откаже?
Истинският творец следва сърцето си на всяка цена.
Ти цял живот залага на сигурно и сега изгуби всичко.
Всичко!
Имам още един въпрос.
Защо никога не правим секс?
Казвали са ми, че съм привлекателна.
- Много привлекателна.
Ще влезеш ли? Хайде.
Хубавото е, че продължаваме напред заедно.
Когато започна да преподавам...
Сега те е грижа за мен
само защото само аз ти останах.
Уберът ми дойде.
Не знам какво е това.
Това е сбогуване.
Аз съм Карл Наргъл и ще ви бъда преподавател.
Благодаря.
Целта ни за този семестър е много проста.
Искам да вземете това, което е тук,
и да го пренесете на платното.
Не се тревожете, не е ядрена физика.
По-трудно е.
Вярно ли е, че Амброжа ще преподава заедно с вас?
Може да се отбие някой ден.
Никога не се знае кой ще дойде и накъде ще поемем.
Да започваме.
Съжалявам, ако е прозвучало грубо.
Искаме да гледаме и вас.
Благодаря. Ще започваме ли?
Платното няма да се нарисува само.
Би било хубаво да знаем кога ще дойде,
за да присъстваме на лекцията.
Може ли един въпрос?
Ако излизаш с някой млад и красив,
защо не би правила секс с него?
Надявах се да заговориш за Амброжа.
Каква загадка.
Всъщност не.
Занесох картината на Карл снощи и...
Сексът с нея сигурно е като да караш колело.
Но вместо да въртиш педалите,
само се плъзгаш напред и назад на седалката.
Не съм карала такова колело.
А аз обичам велосипеди.
Трябва да отида на едно място.
Сега.
Здравей.
Здравей.
Ходила си в дома на Карл снощи?
Третира те като боклук.
Аз му изневерих.
Обичаш ли го?
Струва ми се, че пропилях живота си,
вместо да обикна друг.
Надявах се да кажеш: "Не, обичам теб".
Какво е това? Планината Менсфийлд.
А това? Пак планината Менсфийлд.
Съжалявам.
Дайте ми минута
и ще ви нарисувам най-хубавата планина Менсфийлд,
която сте виждали.
Перчи се.
Не.
Толкова е добра.
ПУШЕНЕТО ЗАБРАНЕНО
Какво е това?
Планината Менсфийлд.
През нощта.
Как върви, Карл?
Страхотно.
Преподавателите говорят, Карл.
Според мен най-логичната стъпка е
да ти платя до края на семестъра
и да закрия курса ти.
Вече говорих с останалите студенти
и те са съгласни.
И двамата.
Гледате "Художникът" с Амброжа.
Рой Дж. Бив.
Когато бях малка,
нашите ми казваха, че той живее в дъгите.
Днес знам, че не е вярно, защото няма дъги.
Ами ако рейтингът се срине?
Време е да тръгвам, Тони.
Буут.
Здравей, Тони. Карл е.
Карл.
- Тони, какво стана с предаването ми?
ПБС не може да показва хора, които пушат.
Какво?
- Пушиш лула във всеки епизод.
Не можем да излъчваме "Художникът" с Карл Наргъл.
Дори повторения.
Получавам друго обаждане.
Откога имаш тази функция на телефона?
НЕ ЗАВИВАЙ НА ЧЕРВЕНО
МУЗЕЙ ПО ИЗКУСТВАТА НА БЪРЛИНГТЪН
Доктор Ленихан? Здравейте.
Господин Карл Наргъл.
- Да.
На какво дължим честта да ни посети
живо съкровище на Върмонт?
Не знам дали сте чули, но наскоро се пенсионирах.
Пишеше във вестника.
Което значи, че имам
4274 картини, които си търсят дом.
Рисувам предимно планината Менсфийлд.
Не знам дали ще ви заинтересува.
Винаги търсим майстори, които да изложим
в Музея по изкуствата на Бърлингтън.
Чудесно.
- Хора, ценени
заради приноса си в света на изкуството
или представляващи нещо уникално за Върмонт.
Да. Чудесно.
За жалост, току-що боядисахме стените,
така че сегашната ни експозиция
е красотата на самия музей.
Може ли да предложа нещо?
- Да.
Защо не ги дарите
на веригата "Мотел 6"
или на "Ред Рууф"?
Картините ви притежават топлота,
която може да допадне на морния пътешественик със скромен бюджет.
Ще спестите много за склад.
Имам хамбар, така че това не е проблем.
Благодаря за отделеното време.
Доктор Ленихан, имате великолепен музей.
Карл.
- Да?
Може ли един въпрос?
Да.
Кой образ, заровен в съзнанието,
кара сърцето ви да стене,
а душата ви да копнее за полет?
Вероятно на планината Менсфийлд?
Какъвто и да е този образ,
подобни картини ще ни опазят от необходимостта
да гледаме празни стени в Музея по изкуствата на Бърлингтън.
Благодаря, че се отбихте.
Винаги е приятно да видиш върмонтска легенда от плът и кръв.
Много е добра.
Кой образ, заровен в съзнанието,
кара сърцето ви да стене,
а душата ви да копнее за полет?
Кой образ, заровен в съзнанието,
кара сърцето ви да стене,
а душата ви да копнее за полет?
Кой образ, заровен в съзнанието,
кара сърцето ви да стене,
а душата ви да копнее за полет?
ХУДОЖНИК
Катрин, знам, че моментът не е подходящ,
но ако не го кажа сега, никога няма да го кажа.
Когато се запознахме,
рисувах от любов.
Но после главата ми се замая, станах...
- Здравей.
Тъкмо отивам към телевизията.
Как я караш?
Имам върхове и спадове.
Така и не се извиних,
че нарисувах планината.
Не, вината е изцяло моя.
Искам само да довърша посланието до Катрин.
Трябва да тръгвам.
- Ще бъда бърз.
Катрин,
както знаеш, повече ме бива в рисуването, отколкото в говоренето.
Но ако можех да ти нарисувам извинение...
Всичко свърши.
Мислех, че сме любезни един с друг.
Сега ми се струва, че ми натриваш носа.
Не, между нас всичко свърши.
Тя не можеше да ме обича,
защото не е спирала да обича теб.
Здравей, Карл.
Бевърли?
Това не го очаквах.
Чакай. Идвам. Идвам.
Ето.
- Приятно е да видиш стари приятели.
Така и не ги изхвърлихме.
Ето така. И тук.
- Това е хубаво.
Това трябва да го излъчим.
Добре. Започваме след три, две...
Къде е Амброжа?
Обади се и каза, че днес Карл ще води.
Имам да казвам нещо и това е единственият начин.
А ПБС
има нужда от два часа неизлъчвани кадри всеки ден.
Излъчваме "Художникът" с Карл Наргъл след пет...
Карл, преди да си казал нещо,
трябва да знаеш, че аз свалих предаването ти от ефир.
Ако не го беше направила, нямаше да съм тук сега.
Аз съм Карл Наргъл, гледате "Художникът".
Винаги казвах, че трябва да рисуваме
и да живеем от сърце, но не правех нито едното.
Затова днес започвам с мандариново оранжево 22.
Защо мандариново оранжево 22?
Ами...
Защото всички имаме моменти от живота,
към които ни се иска да се върнем
и да живеем в тях вечно.
Моят момент е на задните седалки на буса.
Върху изработен по поръчка разтегателен диван
с една жена, която едва познавах.
Амброжа е. Защо не гледате предаването ми?
Шегувам се. Знаете какво да направите сега.
Знаете ли какво?
Това е съвършен спомен.
Това, което го прави съвършен,
са несъвършенствата, които споделихме.
ПБС Бърлингтън.
Искам да кажа, че е страхотно, че Карл се върна.
Да, страхотно е, че се върна. Задръжте. ПБС Бърлингтън.
Вече не ме е страх да гледам "Художникът".
Съгласна съм, картините на Карл не са ужасяващи като тези на Амброжа.
Изчакайте. ПБС Бърлингтън.
Карл ми открадна вестника.
Да, знаем, че Карл краде вестници.
Задръжте. ПБС Бърлингтън.
Онази
миризма на трансмисионна течност.
Нямаше много течност, бусът е чиста машина.
Амброжа?
Не. Съжалявам. Катрин?
Брайън Хофман е.
- Да. Здравей. Извинявай.
От ПБС Олбъни.
- Да. Здравей. Как си?
Аз... Аз...
Събирам си нещата
и нямам търпение за понеделник.
Ние също.
Но прегледахме автобиографията ти.
Нямаш ли колежанска диплома?
Ако през цялото време се опитвате
да нарисувате съвършената картина,
ще изпуснете най-хубавата част от живота.
Аз го направих.
Благодаря, че за последен път дойдохте на специално място с мен,
Карл Наргъл.
Страхотно! Можеш да си върнеш предаването!
Каквото кажеш.
- Не.
Само продължи да рисуваш.
- Не ми остана нищо за рисуване.
Карл.
- Благодаря.
Ето.
- Сбогом.
Карл.
- Благодаря.
Ще уволня Амброжа, ако се върнеш!
Обичам да се шегувам така.
Постоянно. Не е истина.
Уважаеми зрители, ето я звездата на "Художникът"!
Това е Амброжа!
Това е...
Здравейте.
Аз съм Тони.
Ще ви покажа нов метод за рисуване
в следващия час и 31 минути.
Да нарисуваме хора,
които гледат мечките.
Не сме рисували мечка, нали?
Тук нямам цвета на мечката,
затова ще я направя...
Рисувай от сърце, живей от сърце.
Послуша съвета ми.
- Как са всички?
Трябва да видиш това.
Някой ще ми донесе ли вода?
Ето. И това е...
Добре ли си?
Какво става, Неудържими?
Ще ми направиш ли номер четири?
- Какво?
Номер четири от каталога.
Сложих го там през 1979 година, защото вървеше с бръсначката.
Не знаех какво е номер 12, докато ти не го избра.
Сега не знам какво е номер четири.
И аз не знам.
Но го искам.
Здравейте, аз съм Карл Наргъл.
Не мислех, че някога ще го кажа, но изглеждаш по-добре.
Някак успя.
Винаги си на моя страна, Сид. Благодаря.
Какво ти дължа, Рубен?
От заведението.
Може ли да я взема?
Кое?
- Косата ми.
За нея трябва да си платиш.
Шегувам се.
Разбира се, че можеш да я вземеш.
Чакай.
Имаш нужда от нещо за сваляне на напрежението.
Не.
Рисуването е моята дрога.
Това е медицинска марихуана, а ти имаш нужда от лекарство.
И желирани бонбони за стимул.
Напред, Карл. Движи се само напред.
Винаги, Сид.
Прекарваме живота си в стремеж към високите върхове,
големите успехи, следата, която оставяме след себе си.
В един момент осъзнаваш, че те нямат значение,
ако нямаш специален човек до себе си.
Защо си още тук?
Карл!
Карл? Карл?
Карл!
Музеят по изкуствата на Бърлингтън
искаше картина на планината Менсфийлд.
Деветнайсет години нямах куража да им покажа моите картини.
Знаеш ли защо?
Защо не ми кажеш навън?
- Не.
Защото любовта на живота ми ме напусна
заради жребец от "Върмонт Маунтин Експрес"
и не можех да понеса мисълта, че ще се проваля и като художник.
Карл, това не те прави непълноценен.
Значи...
- Имаш ли чипс?
Това не значи, че не си истински мъж.
Значи, че допуснах грешка!
- Аз допуснах повече грешки.
На колко части от тялото може да се разпише един човек?
И се дрогирах. Това не е отговорът.
Хайде да вървим.
- Имаш ли чипс?
Или нямаш чипс?
- Нямам чипс.
Хамбарът гори. Да се махаме.
Рискува живота си заради мен.
- Вярно е!
Така е.
Сбогом, любов моя.
- Да вървим. Хайде.
Тежка нощ за планината Менсфийлд.
Какви наркотици си взел, Карл?
Голямото М. Марихуана.
Но се чувствам добре. Не се тревожи за мен.
Мислех, че няма да се скапеш толкова.
Носиш много дънкови дрехи.
- Не бях аз.
Сид и Рубен ми я тикнаха в ръцете.
Изпуших я и изядох желираните бонбони.
Не обичам желирани бонбони, но се чувствам добре.
Всичко пламна.
- Къде е картината от днес?
Мина през огън, за да ме спасиш, откачалко.
Във Вантастик ли е?
Ти си луда.
За жълта книжка си.
- Добре.
Катрин, ти си луда.
Виж дали има чипс в жабката.
Мамка му!
И аз съм луд.
Тази вечер видя истинския Карл.
Добре.
Добре. Виж.
- Как е Вантастик?
Гори. Да се махаме.
Планината Менсфийлд? Я стига.
Идеално.
Заобиколи.
Заобиколи!
Карл.
Най-добрите млечни продукти в целия Североизток.
Мляко и сирене "Джерал".
Задоволяват нуждите ви от мляко и сирене
вече 46 години.
Пожарът е основен репортаж в новините.
Си Ен Ен?
Местните.
Кога тръгваш?
Няма да тръгвам.
Предложиха ми работа като асистентка,
когато разбраха, че не съм завършила колеж.
Няма ли да приемеш?
Стига съм се примирявала.
Чакай.
Ето последните новини за Карл Наргъл.
Анонимен източник от полицията каза за Канал 31,
че ДНК на Карл Наргъл,
по-точно голяма част от косата му,
е открита сред пепелищата.
Картините му изгоряха, но поне ще имаме къдриците му,
за да си спомняме за това съкровище на щата Върмонт.
Като заговорихме за съкровища, децата обичат подаръци.
Шестима късметлии...
Карл Наргъл е мъртъв.
Така е.
Добро утро.
НАРГЪЛ Е МЪРТЪВ
Колко картини на Наргъл имате?
Наеха ме да правя графиките.
Не става дума само за статията,
в която питате репортерка дали иска да прави секс с Карл.
Лично водихте две предавания за творчество.
По ужасен начин.
Нямах избор, много хора напуснаха.
Имаше и положителни коментари.
ПБС Бърлингтън.
Антъни.
Брадфорд Ленихан се обажда.
Моите съболезнования за Карл Наргъл.
Да, тъжен ден.
Ще бъда кратък.
Наскоро обсъждах с Карл идеята за изложба в музея.
Всичко изгоря в пожара.
Това значи, че оцелелите му картини
ще се ценят много високо.
Да.
Музеят на изкуствата в Бърлингтън
няма да разполага с пълна колекция от творби,
без поне една картина на Наргъл.
Готови сме да си платим.
Намерих я!
Антъни, моля те, кажи ми, че си намерил една.
МУЗЕЯТ КУПУВА ПОСЛЕДНАТА КАРТИНА НА НАРГЪЛ
Направи Джена богата.
Направи всички ви богати.
Да.
Ще влизаме ли?
Да.
Хайде.
Иска ми се да умра.
- Всичко е наред.
Говоря неподходящи неща, когато съм нервна.
Аз съм Манди, майката на Амброжа.
Здравей.
Това е баба.
- Бевърли Браун?
Бях съученичка на баба ти.
Пускай графиката.
Първа камера.
Последният ни гост днес е новият водещ на "Художникът".
Моля, посрещнете Мери.
- Един от водещите, Доналд.
ДОНАЛД МУР - МЕРИ ГЪБИНС
Щастлива съм да съобщя,
че благодарение на сумата, дарена от новата директорка Уенди
и технологичния гений
на новия отговорник за графиките Тони,
ПБС Бърлингтън заличи дигитално
лулата на Карл Наргъл от предаванията.
Сега ще ни води на специалното си място завинаги.
Пускай клипа.
Бих изял всичко в яхния.
Обичам яхнията.
Пратете ми писмо със списък с любимите си яхнии.
Винаги е приятно
да имам вести от хората у дома.
Чудесата
на технологията.
Да.
ОТ РАМКА НЯКЪДЕ В ПЛАНИНИТЕ
Знаеш ли колко струва?
Да.
Добре?
- Давай.
Къде е той според теб?
На небето.
Да.
Ето я. Мис Марси.
Какво ще споделиш с нас днес, стара приятелко?
Изглежда някой не е пестил усилия.
Нося провизии.
Какво ще кажеш за скара?
Вече я приготвих.
Как беше в училище?
Объркващо и ужасно.
Преди години се опитах да те предупредя.
Може ли да ти кажа нещо много важно?
Да.
- Ако няма да мърдам оттук,
трябва да си пуснем кабелна.
Знаеш ли?
Мъж, който се радва на любовта на хубав боровинков храст,
не би трябвало да се нуждае от кабелна.
Поне видеокасетофон?
Ако мога да гледам филми, докато те няма,
нашето място ще стане по-специално.
За мен и така е страхотно.
Какво мислиш?
Направи балона червен.
- Добре.
Защо да не е малко момиче?
Харесва ми.
Само ми обещай, че няма пак да станеш прочут.
Няма да я подпиша като Карл Наргъл.
Той умря в хамбара.
Подпиши се като "Барнси".
Рибарнси.
Риборнси?
Рибланкси.
- Бланкси.
Бланкси.
ЯХНИЯ
ХУДОЖНИКЪТ
Превод на субтитрите: Антония Халачева
subs by sub.Trader at