The Witcher - 03x07 (2023) Свали субтитрите
Къде си, Гералт?
Богове...
Защо си тук?
Търсех охраната си.
Мислех, че няма да те видя повече.
Да, такъв беше планът.
Какво е станало тук?
Не само Дийкстра и Филипа крояха планове на Танед.
Подозират, че Вилгефорц заговорничи с Нилфгард.
Емхир вар Емрейс изненада Континента.
Втората война е започнала.
Тръгвай, не е нужно да ме слушаш.
- Да те измъкнем от тук.
Има стар път, водещ до Мирте. Ще те отведе в Оксенфурт.
Там имам приятели. Дай им това.
Ще стигнеш до столицата.
- Не разбирам.
Плановете се променят.
Ела с мен.
- Не.
Трябва да открия семейството си.
- Ще говоря с брат си, имам пари.
Къде да се срещнем?
- Не разбираш.
Войната е нищо с онова, което Гералт ще направи, за да открие дъщеря си.
Не знам какво ще стане.
Нека бъда до теб. Ще ти докажа, че не съм маска.
Може би.
След като открия Цири.
- Първо намери Гералт.
Защо?
- Видях как кулата се взриви.
Усетих ударната вълна. Не знам как може да е оцеляла.
Много съжалявам.
Вещице!
- Барде.
Ранена ли си?
Къде е Цири?
- Видели са я при Тор Лара.
Претърсих руините и не я открих.
- А Гералт?
Трис го води в Брокилон да се възстанови.
Може да умира.
- Мамка му.
Това е лошо.
Ще му трябва легло. Донесете вода и парцали.
Внимателно, зле е ранен.
Не е ранен, а умира, майко Еитне.
Кой е той?
- Приятел, трябва да му помогнем.
Недейте да си губите времето...
Времето.
- Не е загуба на време, Гвинблейд.
Магьосницата остави това за теб.
Каза да ти предам, че нещо те очаква.
И Цирила ни е била гостенка.
Откри ли те?
- Да.
Но я изгубих.
Какво?
Какво се случи, по дяволите?
Гералт?
Йенефер?
Червен пясък.
Корат.
Чудесно.
Добре.
Гералт би казал да наместя костта в ставата.
Вероятно ще мърмори как трудностите градят характер.
После...
Къде е?
Винаги ще се намираме.
Ехо?
Хайде, Цири.
Не спирай.
Ехо?
Ехо? Кой е там?
Така е по-добре.
Гералт и Йенефер се нуждаят от мен. Трябва да се върна при тях.
Добре. Слънцето залязва на запад.
Корат е на изток.
Ако се движа към залязващото слънце, ще вървя на запад.
Към планините. Там ще има храна и подслон.
Има логика.
Трябваше да слушам Мишовур, докато обясняваше за съзвездията.
Много ще се тревожат.
Трябва да продължа. Просто трябва да вървя.
Ще уловя утринната роса, преди сенките да паднат.
Дано си прав, Коен.
Да!
Цяла нощ вървя в грешната посока.
Няма да умра тук.
Няма да умра тук!
Знам, че тук има някой. Покажи се!
Ще те открия и следвам до края на пустинята!
Къде отиде? Не ме оставяй сама тук.
Вода.
Какво е това?
Теб ли следвам?
Ти си еднорог.
Йенефер каза, че съществувате, но не й повярвах.
Спаси ме.
По-малък си от онези в книгите.
Няма да те докосвам, разбрах.
Почакай, конче!
Конче!
Къде отиде?
Конче!
Как ще ме открият сега?
Никой няма да ме открие. Полудявам ли?
Нищо не виждам!
Изгубена си завинаги.
Ще гладуваш.
Полудявам, представяйки си еднорози.
Трябва ми храна. Не мога повече.
Почакай!
Храна!
Това не е поведение на принцеса.
Майко.
- Моята Цирила.
Иска ми се да беше тук.
Много мислех за теб. Сънувах те.
Трябваше да имаме повече време.
- Знам.
Цял живот се опитваш да откриеш място, на което принадлежиш.
Но ето те тук.
Отново си изоставена.
Не съм изоставена. Гералт каза, че ще ме открие.
Вината никога не е твоя, нали?
Близките ти сториха всичко, за да ти помогнат.
Не беше достатъчно.
Какво?
- Знаеш го вътре в теб.
Те са ми семейство и ме обичат.
- Както ние с баща ти.
Но ти, дете мое, си непосилна тежест.
Защо говориш така?
Гералт е бил облекчен, виждайки те да влизаш в кулата.
Като се замислиш, никой не те е искал.
Не ме познаваш! Ти ме изостави!
Качи се на кораба и не ме взе! Защо?
Виждам те, гадино!
Не се чувствам добре.
Гералт и Йенефер се нуждаят от мен.
Искаш ли да чуеш една история?
Гералт и Йенефер се нуждаят от мен.
Събуди се, Цирила!
Какво си направила?
В тежест си... Отново изоставена.
Знаеш ли къде си? Само се присегни...
Какво?
Съветвам те да не ядеш гущерите.
Отровни са.
- Къде съм?
Коя си ти?
- Добри въпроси.
Аз съм миналото, а това е бъдещето.
Възможното бъдеще.
- Не го виждам за първи път.
Какво е това място?
- Може и да го знаеш.
Една от многото бъднини.
Зависи от решението ти.
- Полудявам.
Могъщите жени винаги са били считани за луди.
Винаги са били глупости и винаги ще бъдат.
Историята се повтаря.
Имаме нещо общо. И двете сме луди принцеси.
Изоставени от закрилниците си и изиграни от семействата си.
Поне твоите избраха да умрат. Трябваше да убия своите.
Убила си семейството си?
- Най-вече баща ми, провалът.
Системата ме провали.
Баща ми бе просто спица в колелото, въртящо се от поколения.
Дали някога ще се промени?
- Още добри въпроси.
Колко още пъти историята трябва да се повтори?
Може ли да ти кажа нещо?
Мисля, че имам силата да променям неща.
Не си първата, която се чувства така.
Но ти, приятелко...
Може да си последната.
Ехо?
Ехо? Моля те.
Моля те, не ме изоставяй.
Не се чувствам добре, конче.
Весемир нарича това място Тигана.
Сега разбирам защо.
Ще позволиш ли да те погаля?
Трябва да знам, че си истински.
Добре, какво искаш?
Почакай, къде отиваш?
Почакай!
Това ли искаше да ми покажеш?
Конче, не мога повече.
Хаос в земята.
Въздухът. Водата.
Тук има жилка.
Истинска е.
Сигурно и ти си жаден. Пий.
Благодаря.
Добре, идвам.
Разказах ли ти за Плотка? Щеше да я харесаш.
Изчакай тук, приятелю.
Очевидно тук няма храна.
Отвратително.
Махай се. Знам, че си илюзия.
Как смееш да ми държиш такъв тон?
Лъвчето на Цинтра. Жалко.
Знам, че не си истинска.
- Не знаеш ли къде си?
Най-голямото гробище на Континента.
Да умра ли искаш?
Искам да се събудиш.
Събуди се, Цирила!
Хората се страхуват от теб.
Използват те в плановете си.
Близките ти остават на заден план.
Как се подготви за войната?
Какво направи?
Нищо! Умрях, както аз реших.
Добрите водачи се изправят пред врага си.
През цялото време се криеш. Нищо не правиш.
Сега се криеш в пустинята!
Признай си!
- Не!
Поведе Цинтра към прах и забвение.
Беше високомерна и страхлива, Не помагаше, а управлява с насилие.
Позволи на историята да се повтори.
Уби хора като мен.
Проля елфическа кръв.
Моята кръв! Защо?
Накрая смъртта те застигна.
Трябва да има друг начин.
Мислиш ли, че ще промениш нещо, като толкова други се провалиха?
Не можеш да дадеш вода на един кон!
Млъквай!
Мамка му!
Още един съвет. Не удряй скалите.
Чудех се дали ще те видя.
- Липсвам ли ти?
Не те познавам.
Подсъзнанието ми иска да се самоубия.
Защо мислиш, че не искам същото?
- Ще видим.
Каза, че мога да променя нещата.
Защо?
- Знаеш, че имаш сила.
Това ли е общото помежду ни?
- Винаги съм привличала приятели.
Трябваше да съм кралица, но баща ми отрече съдбата ми.
Вдигнах въстание със селяните.
С помощта им взех онова, което ми се полагаше.
Взех го по начин, който знаех, че ще запомнят.
Кръв и огън.
- Чувала съм историята.
Накрая ме вързаха за кол и ме изгориха жива.
Ти си Фалка.
Според историите си демон. Прокълнато елфическо чудовище.
Разказват тези истории на децата, за да си вършат задълженията.
Беше по-лесно да си направя островърхи уши
и да бъда онова, за което ме винят. Така беше по-просто.
Наводнила си цели улици с кръв!
- Чия кръв?
На онези, които искаха да ме използват или убият.
Мислиш, че си прокълната. Знаеш ли какво виждам в теб?
Какво?
- Дете.
Семейството ти те пусна в месомелачка.
Излъгаха те и те оставиха уязвима.
Заради тях те е срам, вместо да се гордееш.
Чувстваш омраза вместо любов.
Страх вместо одобрение.
Убила си баща си и си вдигнала въстание.
Какво искаше всъщност?
- Свободата да усетя гнева си.
Да не се срамувам за неща, които не зависят от мен.
Системата ли искаш да промениш, принцесо Цирила?
Изгори я до основи.
Здравей.
Не знам колко още ще издържа тук.
Знам. Не остава много.
Нещо не е наред.
Усещам нещо.
Мамка му.
Не!
Конче, трябва да ми позволиш да ти помогна.
Това може да помогне.
Моля те.
Хайде, трябва да се движим, за да оцелеем.
Спокойно, ще се погрижа за теб.
Всичко ще бъде наред.
Конче, всичко ще е наред.
Добре ли си, приятелю?
Ще погледна.
Мамка му!
Тази безжизнена дупка!
Да си безпомощна принцеса.
Не съм безпомощна.
Няма нещо, от което да извличам.
Нали магията е навсякъде?
Забранено е.
От кого?
- Йенефер каза, че е опасно.
Аретуза са го забранили. Виждала съм какво прави с хората.
Това е едно добро, което можеш да свършиш.
Ако не помогнеш на това създание, то ще умре.
Не са ми го показвали.
- Пусни огъня в себе си.
Почакай!
- Недей!
Тези, които се страхуват от теб, са бреме.
Остави ги.
Усещането е невероятно, нали?
Имала си тази сила през целия си живот.
Изглежда лесно.
Усещането е добро.
- Така е.
Аз съм доказателството.
Щом пламъците облизаха лицето ми, не плаках.
Възползвах се от проклятието, което казаха, че олицетворявам.
Същото проклятие е във вените ти.
Историята се повтаря.
Само, че не е проклятие, а дар.
Искат да те използват заради него или да те унищожат.
Убиха Лара Дорен заради него.
Изгориха ме на клада заради него.
Но ти, Цирила...
Различна си.
Ще промениш всичко.
Ще дойде време на презрение.
Тогава ще си върнеш онова, което ти принадлежи.
Гневът ти е правдив.
Отмъщението ти е справедливо.
Заслужават да страдат. Накарай ги.
Тези, които обичаш, ще те предадат.
Ще те измамят.
Винаги ще си им пешка.
Почувствай гнева си, дете на Старата кръв.
Усети удоволствието, като го освободиш.
Сама го каза. Никой не ти трябва.
Усети удоволствието, като го освободиш.
Винаги ще си им пешка.
Почувствай гнева си.
Няма да ги предам.
Само ще ти попречат.
Това е силата ти. Магията е навсякъде.
Съдбата ти.
Не я искам.
Моля те, спри! Отказвам се от силите си!
Махнете се да я видя.
- Тя е.
Откъде знаеш?
Колко белокоси и зеленооки си виждал на ръба на пустинята?
Глупак. Това момиче търси.
Добре, не бъди гаден.
- Вдигнете я.
Започва се.
Знам, че сте там и знам, че не съм добре дошъл.
Приятелят ми е тук.
Връщай се или ще умреш, грозни човеко.
Дърво и камък може да счупи костите ми.
Но думите също ме нараняват.
Приятел съм на Гералт. Белия вълк.
Гвинблейд.
Моля.
Ще изчакам да излезе.
Пее "Омагьосани цветя".
Достатъчно, барде.
Има нужда от теб. Не изоставай.
Не очаквах да има толкова хора.
Мислех, че дриадите са недостъпни.
Нещо като...
Мислех, че не пускате мъже при вас.
Какво ви накара да размислите?
Войната?
Давате им убежище.
Не е добре.
- Гералт!
Облечен ли си? Никога не е.
Знам, че се дразниш...
Мамка му.
Какви са новините?
Добре ли си?
Мислех, че Трис те е възстановила.
Имам новини, но как си?
- Нещо за Йен или Цири?
Йенефер е добре.
- Цири не е ли?
Цири е добре. Добре е.
Съжалявам, Гералт.
Цири е изчезнала. Йенефер я търси, но Нилфгард...
Дойдох от Танед, щом разбрах, че си тук.
Използвах стари пътища.
Има едно село извън Рогевеен.
Изравниха го със земята.
Опитах да открия оцелели.
Щяха да избият всички, за да я открият.
Очевидно се получи.
Императорът обяви празненство.
Тя е на път към Нилфгард.
Превод: Koen