The Last Samurai (2003) (The Last Samurai cd#2.sub) Свали субтитрите
Не бях виждал такава дисциплина.
Бях учуден да разбера, че самурай означава "да служа"
и че Кацумото смята, че е служи на императора.
Здравей. Прекалено мисли.
Прекалени мисли?
Мисли за меча, мисли за хората,
мисли за врага. Прекалено мисли.
Не мисли.
Не мисли.
Благодаря. Още ориз?
Така. Той говори японски.
Яж колкото искаш. Няма нужда да питаш.
Не толкова бързо. Как се наричат тези?
Как разбира?
Теме.
Така.
Искам да си тръгне. Не го издържам вече.
Толкова ли е отблъскващ?
- Срама е непоносим.
Искам да сложа край на живота си.
- Ще правиш каквото ти кажа.
Искаш да го убия, за да отмъстя за съпруга ти ли?
- Да.
Хиротаро се опита да го убие. Това е карма.
Знам.
Прости слабостта ми.
- Трябва да има причина той да е тук.
Нещо, което не мога да разбера.
Тя е много добра с мен.
За нея е чест да се грижи за моят гост.
Зимата на 1877.
Какво е да бъдеш самурай.
Да се посветиш изцяло на определени принципи.
Да търсиш центъра на мисълта си
и да усъвършенстваш меча.
Надобрява, нали?
Но все още е грозен.
Няма нужда.
Японците не помагат на жените си.
Аз не съм японец.
Съжалявам.
За съпруга ти.
Той е изпълнявал дълга си.
А ти твоя.
Приемам извинението ти.
Лятото на 1877.
Това е рекорда ми по прекарано време на едно място откакто съм на 17.
Има толкова много неща тук, които няма да разбера.
Никога не съм ходил на църква редовно, но съм научил, че каквото видя
на бойното поле не е случайно. Определено усещам нещо
духовно в това място.
Въпреки, че може би то винаги ще остане далечно за мен,
усещам силата му.
Знам само, че за първи път от години насам спя спокойно.
Не мен. Топката.
Уджио ще спечели с три хода.
В пет.
Сега в пет.
В шест.
Равен?
Кой е този аматьор?
Кацумото!
Защитете Кацумото! Пазете го!
Влезте вътре, господарю!
Идеалният свят е нещо рядко.
Човек може цял живот да прекара в търсене и не би бил изгубен живот.
Кой прати тези хора да те убият?
- Имам много врагове.
Тигровите очи са като моите,
но отдалеч идва някой разтревожен.
Може би императора?
Омура?
- Ако императора поиска смъртта ми
щеше да ме помоли.
- Значи е Омура.
Имам проблеми с последната строфа на поемата си. Ще ми помогнеш ли?
Не съм писател.
- Засега.
Много страници си написал откакто си тук.
Какво друго ти е казала?
Имаш кошмари.
Всеки войник има кошмари.
- Само този, който се срамува от делата си.
Нямаш идея какво съм направил.
Видя много неща.
Да.
- Не се страхуваш от тях,
но понякога ти се иска, нали?
Да.
- Надявам се.
Случва се така с хората, видели това което ние сме видели.
След това злословя срещу предците си.
Тогава се сещам, че както тези цветове
и ние ще умрем.
Да опознаеш живота във всеки дъх.
Всяка чаша чай. Всеки живот който отнемем.
Това е живота на един войн.
- Да опознаеш живота във всеки дъх.
Това е така.
Аз...
Императора ни е осигурил безопасен път до Токио.
Тръгваме утре.
Добре.
Добре.
Когато ти отнех това ти беше мой враг.
Извини ме.
Няма нищо. Аз приключвам.
Трябва да заминавам.
Да.
Ти беше толкова добра с мен.
Няма да го забравя...
Божичко. Жив си.
Никога не спираш да ме учудваш.
Нима, сър?
- Да.
Щом императора подпише сделката всичко ще бъде наред.
Включително това. 200 изстрела в минута.
Има още нови оръжия.
Трябва ми един душ.
Сигурен съм.
Добре дошъл, капитане.
Изправяш се срещу учителя ми.
Не, господарю. Изправям се срещу враговете ви.
Те са ми съветници, като теб.
Те ви съветват в техен интерес.
Трябват ми съветници, които познават новият свят.
Ако съм безполезен ще сложа край на живота си.
Не. Трябва ми глас ти в съвета.
Вашият глас е важен, ваше величество.
Вие сте господар на себе си. Правете както прецените.
Аз съм господар,
докато правя както те смятат за правилно.
Не говорете така.
Простете, че казвам това, което трябва да каже един учител.
Забравихте ли народа си?
Кажи ми какво да правя,
учителю.
Вие сте императора, не аз.
Вие трябва да намерите мъдрото решение.
Влизайте, господа.
Капитан, Алгрен, изглеждате афектиран от пленяването ви.
Не се отнесоха добре с мен.
- Г-н Омура,
нося споразумението за оръжията.
- Капитан Алгрен,
интересува ме колко самураи има при Кацумото.
Не знам.
- Цяла зима беше в лагера му.
Като затворник.
- Набавил ли е оръжия?
Кажи ни какво си видял.
- Както казахте, г-н полковник,
те са диваци с лъкове и стрели.
Относно...
- Сигурен съм, че документите ви са наред,
г-н посланик. Ако ги оставите на бюрото ми ще ги прегледам.
С цялото си уважение сър, но търпението на президента ни се изчерпва.
Може би трябва да говорим с някой друг.
С цялото ми уважение, но може би ние трябва да говорим с другиго.
Примерно, французите, или англичаните.
Те чакат в съседната стая.
- Да.
Ще очакваме отговора ви.
Приятен ден, господа. Капитан Алгрен,
надявах се да поговорим насаме.
Седнете, ако обичате.
Да ви предложа уиски?
- Не, благодаря.
Кацумото е невероятен човек, нали?
Той е водач на племе. Много такива съм виждал.
Но не и самурай. Те се ползват с по-голямо уважение.
Не мисля, че това ме засяга.
- Напротив.
Бяхте прав. Миналата година не бяхме готови да се бием.
Бяхте прав, а полковник Барг и сгреши, но сега сме готови.
Ако Кацумото привлече други самураи
ни очакват 10 годишен бунт.
Това е нещо, което няма да позволя. Или ще го спра днес в съвета,
или вие ще водите армията ми срещу него.
И с тези нови оръжия ще го премажете.
Оценявам предложението.
- Не е предложение.
Г-н Омура, договора ми с вас бе
да обуча армията ви.
- Значи ще направим нов договор.
Такъв в който ще упоменем невероятната ви помощ към императора.
Разбрахме ли се?
Да.
- Радвам се.
Проследи го и ако се доближи до Кацумото го убий.
Какво става капитан Алгрен?
Дипломатическият изход е невъзможен. Трябва да действате.
Искам питие, г-н Греъм.
Този Кацумото наистина ли мисли да се изправи в съвета днес?
Хей, саморайче. Не знаеш ли какъв е реда?
Започна се.
- Слушаш ли ме, момче?
Нищо чудно, че чужденците ти се подиграват.
Отрежете му опашката.
- На колене.
Капитан Алгрен.
- Свалете оръжията.
Свалете оръжията!
Кой си ти?
- Аз съм капитан Алгрен.
Спрете!
Долу!
Да тръгваме.
Ще те отведа у дома.
Трябва да се противопоставим на запада, като бъдем по-силни.
Трябва ни силна армия и стабилна икономика.
Министре, за нас удоволствие.
За мен е чест да се присъединя към този съвет отново.
Изглежда не сте запознат с правилата за мечовете.
Чета внимателно всеки закон.
Въпреки това носите оръжие тук?
Аз защитавах това място с този меч, когато--
Не ни трябва помощ. Ние сме нация със закони.
Ние сме нация с курви, които ни продават--
Ако сме курви, то самураите са ни направили такива.
Не съм видял семейство Омура да дава злато на хората.
Министър Кацумото, с нежелание ви съобщавам,
че трябва да оставите меча си.
Този меч служи на императора. Само той може да поиска това.
Императорският глас е прекалено чист, за да бъде чут в тази зала.
Значи отказвам да оставя меча си.
Тогава охраната ми ще ви отведе в Токио.
Там ще довършите събирането.
Разбрах, че си тръгваш.
Имаме работа, а ти се отказваш.
Предполагам, че трябва да ти благодаря.
500 долара на месец плюс допълнителни
за времето в плен.
Имаш достатъчно до края на живота си.
Моля.
Почти всичко свърши.
Кацумото е в плен.
Ако Кацумото го няма, няма да имаме трудности с бунтовниците.
Дори без теб.
Особено без теб.
Кажи ми само едно.
Какво толкова мразиш в народа си?
Спести ни неприятностите.
Свършено е със самураите.
Спри! Не се доближавай.
Каквото и да правиш не спирай.
Министър Омура ни заповяда да снимаме предателя.
Спри! Някой! Донесете оборудването!
Веднага! Спри.
Некадърен кучи син.
Как смееш да вадиш меча си в негово присъствие? Знаеш ли кой е това?
Това е президента на САЩ.
Дошъл е да води битката срещу бунтовниците.
Не зависи от мен.
Сега отивай там и им помогни с техниката.
Донесете я.
Президент на САЩ?
- Съжалявам.
Мисля, че ми стана лошо.
Как си?
Краят ще бъде труден.
Това е Саймън Греъм и много иска да те снима.
Мислех, че си се върнал в Америка.
Реших да остана.
Да се опитам да те убедя да избягаш.
Как да го направя?
Г-н Греъм, може би искате да направите снимки на селото ми.
С най-голямо удоволствие.
Господарю.
Нобутада!
Остави ме тук, тате.
Време ми е.
Господарю, трябва да вървим.
Не чувах гласа си.
Бях в армията.
Това е края.
900 години предшествениците ми са защитавали народа.
Сега аз ги провалих.
Значи ще се самоубиеш.
В срам.
Срам за живота, делата,
дисциплината, състраданието.
Пътят на самурая не е необходим вече.
Необходим?
Кое може да е по-необходимо?
Ще умра от меча.
Моят, или този на врага.
Тогава нека бъде на врага.
Заедно ще накараме императора да те чуе.
Той беше добър човек.
И срещу белите ли ще се биеш?
Ако дойдат тук, да.
Защо?
Защото идват да унищожат, това, което обичам.
Пътят на самурая е труден за сина ми. Липсва му баща.
И е ядосан, защото аз съм го убил?
Не. Страхува се, че и ти ще умреш.
Баща ми ме е учил, че е славно да умреш в битка.
Той така е вярвал.
Мен ме е страх да умра в битка.
Мен също.
Но ти си участвал в много битки.
Винаги ме е било страх.
Не искам да ходиш.
Идват.
Идват на вълни по 1000.
Имат оръдия.
- Няма значение.
Ще се бием.
- С колко души разполагаме?
Около 500.
Някога е имало една битка на място наречено Термаполи.
300 смели гърци удържали едно-милионна персийска армия.
Милион. Разбираш ли тази цифра?
Да.
За два дни гърците така изтощили персите, че загубили желание за бой.
Били победени скоро след това.
Какво имаш в предвид?
- Да отнемем предимството на оръжията им.
Те са уверени само в тях.
Трябва да се доближим до тях. Да сме на един меч разстояние.
Вярваш ли, че човек може да промени съдбата си?
Вярвам, че човек прави каквото може,
докато съдбата му не се изясни.
25 Май, 1877.
Това ще бъде последният ми ден тук.
Опитах се да направя оценка на всичко видяно
и направено. Не твърдя, че знам целта в живота ми,
но знам, че съм благодарен, че съм част от всичко това.
Било то толкова кратко.