Lord Of The Rings - The Return Of The King (2003) (Return Of The King CD1.sub) Свали субтитрите
Голямо е. Хванах го!
Хванах риба!
Фродо!
Леголас!
Имаше късмет!
Защо?
Защото днес имам рожден ден и го искам.
Моят Драгоценен!
Прокълнати сме!
Откраднахте Драгоценния ми. Паднахте страшно ниско!
Забравихме какъв е вкуса на кръвта.
Сладко изкушение.
Чак забравихме и ...
Събудете се, събудете се поспаланковци!
Свежо месо, да. Наистина свежо.
Аз почти не съм спал г-н Фродо.
На някой и толкова е достатъчно.
Вече става късно. А може би не е.
Не е? Защо не се стъмва?
Да тръгваме!
Не и преди да хапнем нещо с г-н Фродо.
Няма време да ядеш.
Ето ти.
А за теб?
-Не, аз не съм гладен.
Не сега.
-Сам.
Всичко е наред. Не ни остана много.
Трябва да пестим за да не умрем от глад.
Спокойно изяж това, Господин Фродо.
Но разделете порцията на две.
За какво?
-За завръщането в къщи.
Да вървим.
Чакай грознико. При Мордор всичко това ще престане да съществува.
Побързайте.
З А В Р Ъ Щ А Н Е Т О Н А К Р А Л Я
Чувствам се като Зеления Дракон, който току що е припалил огъня.
Да но то никога не си правил това
Добре дошъл, Господарю мой.
Вашият Изенгард.
Вие малки нехранимайковци! Приятно ми е че отново се срещаме.
- Засрамете се и престанете да пушите.
-Оцеляхме след победата си заслужихме по цигара.
Този осолен бурен е наистина добър.
Осолен бурен?
Хобити! -Получихме заповед! От Двубрадия който стана господар на Изенгард.
Млади господарю Гандалф. Бистра вода, Чисти души като нас.
Бистра вода, чисти души като истински господа.
...... Погледнете тази кула.
Тук искаме да останем.
Под ваше водачество.
Мисля че приключихме с това.
-Не!
......
Ти си много задръстен.
Моля Ви, погледнете дърветата...
-Пипин!
Върни ми я.
Аз ще я взема.
Побързай.
Довечера ще почетем тези който проляха кръвта си за да опазят тази земя.
Поздрав за героите!
Това е за теб.
Радвам се за теб. Той е честен човек.
Всички сте прекрасни хора.
Така победихме в Рохан. Трудно стигнахме до победата.
Не ме слушай. Млада си. Тази вечер е за теб.
Няма ли вести от Фродо?
Нито дума. Нищо.
Имаме време.
С всеки изминал ден се приближаваме до Мордор.
Колко близко?
Какво казва сърцето ти?
Че Фродо е жив.
Да.
Да, все още е жив.
Прекалено рисковано е. Прекалено рисковано е.
Убийте ги. Избийте всички!
Какво казва Драгоценния ми, моята любов?
Дали някога ще загубя любовта си?
Не. Няма. Никога. Това никога няма да стане. Той не обича такива работи.
Аз ще победя. Щом го е направил веднъж ще го направи отново.
Трябва да върнем Драгоценния. Трябва. Драгоценния, моята любов.
Първо трябва да ги заведем до него.
-Мислиш ли че ще останат там? -Да!
Ще останат.
-А аз ще остана с Голум.
Ще минем заедно през тунела.
-Отивам сам. Оттатък няма изход.
Той винаги излиза навън защото му трябва храна. Трябва да се храни.
Иначе ще се разболее.
-А за това никога не е късно, нали Драгоценни?
Не.
Въобще не е късно.
Той обича вкусно месо, и да глозга кокали. Ние ще го намерим.
И ще го вземем за мен!
За нас.
-Да, Гимли за нас.
И Драгоценния ще бъде наш.
Остави го на мира!
Той е убиец!
-Той убиец? Той и мравка не би прегазил!
- Ти си един обикновен извратеняк.
- Как можеш да кажеш такова нещо за него.
Ти си извратеняк, ти малък урод!
Да не си луд? -Не ми пука. Не искам само да седя и да чакам да ни убие, г-н Фродо.
Ще го пребия!
Той е жалък.
-Не можем да го направим сами.
Не и без водач.Трябваш ми.
Аз съм на ваша страна г-н Фродо.
Знам Сам. Знам.
Вярвай ми.Хайде след мен.
Няма звезди.
Нещо става.
Нечовешка злоба.
Окото на врага се променя.
Какво правиш?
Пипин?
Пипин?
Пипин?
Да не си се побъркал?
-Исках само да погледна.
Само още веднъж.
Пипин?
Недей!
Пипин?
Тук е!
Пипин!
Помощ! Гандалф!
Помогни му!
Погледни ме.
Прости ми, Гандалф!
Погледни ме!
Какво виждаш?
San.
Беше едно бяло дърво и каменен двор.
Беше мъртво.
Всичко беше в пламъци.
Минас Тирит? Това ли видя?
Видях...Видях го!
Чак чух гласа му в главата си!
Какво ти каза?
Кажи!
Питаше ме как се казвам.
Не му отговорих. Но той ме разбра.
- Какво му каза за Фродо и пръстена?
Той сега е жив в очите на Пипин.
Този малоумник... Всички знаят че е малоумник.
Нищо не е казал на Саурон за Фродо и пръстена.
Имахме изключителен късмет.
Пипин за момент е видял плановете на нашите врагове.
Саурон планира да удари град Минас Тирит.
Той вече веднъж победи и знае че може пак.
Противника му не е толкова слаб колкото той очаква. Все още има храбри воини.
Ото това се страхува Саурон.
Не би рискувал хората от Средната Земя да се обединят зад един водач.
Ще изравни Минас Тирит със земята преди кралят да се е върнал на престола.
Ако наистина е така, Рохан трябва да се готви за битка.
Кажи ми ...Защо биха ни помогнали които не дойдоха да ни помогнат преди?
Дали ще успеем Гандалф?
Аз ще отида. -Не!
- Те трябва да знаят.
Ще знаят.
Трябва да дойдеш в Минас Тирит. Прекоси реката и търси черни пътища.
Трябва да разбереш, че това което е направено, вече не може да се поправи.
Аз тръгвам за Минас Тирит.
При това не сам.
Вие хобити,....
Бързо, Бързо!
Къде отиваме?
-Защо да ти кажа?
Защото си много любопитен?
Това е по-силно от мен.
-Да, наистина е така.
Извинявай, става ли?
Няма да се повтори повече!
-Не разбираш ли?
Врага мисли че пръстена е в теб. Ще те търсят Пип. Трябва да те махнем от тук.
А ти ...няма ли да дойдеш с мен?
Марвин?
Хайде с мен.
Колко далеч е Минас Тирит?
- Три дни езда. Ако няма неприятни изненади по пътя.
Надяваме се всичко да е наред.
Ето ти нещо за из път.
Кутия цигари?
Знам че нямаш повече.
Много пушиш, Пипин.
Но...Скоро пак ще се видим.
Защо не?
-Не знам.
Сега може да тръгваш. -Марвин?
-Така трябва. Показа му лицето си. -Марвин?
Води я по сигурен път. Реката е потънала в сивота.
Реката ще я заведе до морето. Последният и път. Утопия.
Тук няма нищо за теб.
Само смърт.
Лейди Аурен?
Не бива да закъсняваме.
Милейди?
Какво видя сега?
-Аурен.
Ти винаги си могъл да предвидиш всичко. Какво видя?
Погледнах в твоето бъдеще и видях смърт.
Но така също има и живот.
Видял си дете. Видял си моя син.
Бъдещето е неясно.
Но не е загубено.
Нищо не се знае.
Нещо ще се случи.
Ти би трябвало да знаеш.
Аз ще изчезна завинаги.
Така е.
Ще се разгори огън от пепелта.
Ще засияе светлина от мрака.
Счупения меч ще бъде възстановен.
И Арагорн отново ще бъде крал.
Ще му трябва меча.
Защо не?
Ръцете ти са студени.
Напуска те старият ти живот.
Това бе мой избор.
А какво стана с твоята воля?
Къде се изгуби? Защо я няма?
Пристигнахме пред Гондор.
Минас Тирит.
Това е кралско място.
Това дърво ли е?
Гандалф? Гандалф? Да това е дървото на Гондор. Кралското дърво.
Но господарят Демитор не е крал. Той е само пазител на трона.
Трябва да му кажем, че неговия обичан син е мъртъв. Това сигурно няма ...
...да е приятно.
Бъди внимателен?
Не говори нищо докато не ти кажа.
Като се размисля .., не говори въобще.
Поздрав за Демитор, сина на Екселиор, Господаря на Гондор.
Дошъл съм в тези мрачни времена да завърша нещо а също и за съвет.
Може би си дошъл да обясниш това?
Може би си дошъл да ми кажеш защо моят син е мъртъв?
Боримир умря за да спаси нас.
Моя сънародник и мен. Падна в бой бранейки ни от многобройни орки.
-Пипин!
Предлагам Ви своите услуги.
Като отплата за неговата смърт.
Млъквай!
Господарю, ще дойде време за тъгуване по Боримир.
Но то не е сега.
Задава се битка.
Враговете са пред града.
Ти си длъжен да отбраняваш града! Ние сме войската на Гондор.
Все още имаш приятели. Не си сам във войната.
Идва Теодон, кралят на Рохан.
Запалете светлините.
Мислиш се за мъдър?
Със цялата твоя лукавост ти все пак не си мъдър.
Мислиш си че очите са слепи?
Видял съм много повече от колкото ти.
Лявата ръка ще разпериш като щит над Гондор, а дясната ще размахваш срещу мен.
Наясно съм какво правиш и защо.
Да, доста неща достигнаха до ушите ми.
...и ти казвам веднага, че няма да се кланям на тези хора от севера, които са само едни...
...от многото които съм подчинявал.
-Самостоятелност да не определяш дата за завръщането на краля.
Тронът на Гондор е само мой и на никой друг!
Да вървим.
Дали знаеш на кого се полага това?
Трябва ли да съм изненадан?
Трябва ли?
Сега ги си на неговите услуги.
Трябва да правиш каквото ти каже.
Светлината изчезва пред вратите на града.
Толкова е тихо.
Дълбоки ровове пред стените.
Не искам да се бия.
Но този от който не можеш да избягаш е още горе.
Гандалф, Има ли надежда изобщо за Фродо и Сам?
Не трябва да говориш така. Само глупавите се надяват.
Нашият враг е готов.
С цялата си сила. Събрали са се всички, идват от юг, идват ...
...всички които са готови.
това ще бъде краят за Гондор, такъв какъвто го видяхме.
Тук ударът ще бъде най-силен.
Това е буйна река. Ако успеят да я преодолеят, ще падне и последната отбрана на града.
И ние ще бъдем тук, защо не? Това означава нещо.
Гандалф?
Кой смее да му се противопостави? Той води цялата тази войска в битката.
Няма човек който да му каже не, затова защото може да го убие.
Кралят на мрака.
Вече го опозна.
Той преследва Фродо.
Господарят на Носгула , най страшния от всички.
Той е последното изчадия на мрака.
Град! Мислех че сме се загубили.
Пълен е с врагове.
Тихо. Тихо!
Ще ни видят. Ще ни видят.
Ела тук, ела насам.
Гледай, намерихме го.
Пътят за Мордор.
Това е пътя по който трябва да тръгнем.
Да вървим.
Не, г-н Фродо!
Гаден звук!
Стигнахме и до тук.
Най-великата битка на всички времена.
Хайде, хобити. Живи сме. Все още сме живи.
Сега всички поемат насам.
Хайде, има един път който води натам.
Ще ти покажа всичко което знам.
Не си и помисляй че няма да успеем.
Тихо!
До реката! Бързо, бързо, да вървим!
Хайде!
Бързо!
Вадете мечовете!
Успя!
Запалени са светлините!
Гандалф вика помощ!
И Рохан ще се отзове!
Подгответе се за тръгване!
Съберете войската. Колкото може повече хора.
Имате два дни.
На третия ден ще се разхождаме из Гондор.
Всички заедно.
Кажете ми ако преминат реката.
Повикайте всеки който е годен.
Искаш да дойдеш с нас.
- Жените не остават. Това е традиция при нас.
Но хората които отиват да се бият, вероятно ще загинат до един.
Няма да губим надежда.
Значи, преди битката за Минас Тирит над нас тегне проклятието на тези времена.
Хора, дойде време да тръгнем по пътя който сме избрали! Да изпълним задачата!
Не можем да ги задържим! Градът е загубен!
Кажи им да отстъпват. Влизаме в Минас Тирит.
Отстъпление, Отстъпление прибираме се в Минас Тирит!
Това беше последния човек! Готово е!
Дойде и нашето време!
Пуснете го да мине!
Събуди се. Завзеха моста от западната страна.
Вече преминават и реката.
Той отдавна предвиди това. Това проклятие!
Предвиди го , но нищо не направи.
Той е един от тези който утъпкаха пътя.
Видял си Фродо и Сам?
Къде? Кога!
- Само преди два дни в Тилион.
Гандалф, поеха по пътя към Могул Вейл!
Това не е път за деца?
Какво става?
Какво не е наред?
Моля те, кажи ми всичко.
Внимателно господарю!
Внимателно, Много внимателно!
Тук е много опасно!
Хайде господарю!
Кой би очаквал това?!
Господин Фродо, върнете се насам!
Не се хващайте!
Какво правиш?
-Какво съм сгрешил?
Господарю!
Господарят със себе си носи тайни. Тайни които никой не знае.
А аз на никого няма да кажа.
Това съм аз господарю.
Но той го иска. Виждам го в очите му!
Не виждаш ли!
Твой приятел ще поска да ти го вземе.
Изчакайте 4 групи!
Не ги нападайте докато не се съберат.
Всичките ги избийте.
Вече е нападнат.
- Аз ще го покоря!
Как ви се струва? Кога ще дойде войската?
Смелостта е най големия съюзник който имате.
Кълна се във вярност към Гондор.
В мира или войната, в смъртта или живота...
...от...
...от този момент докато господарят не ме освободи или смъртта не ме вземе.
И аз това няма да го забравя.
Няма да забравя и за награда.
Чувствителност и любов.
Съвестност и достойнство.
Нелоялност и предателство.
Мисля, че не трябва да останем под отбрана.
Отбраната, която твоя зет организира.
Какво искате да направим?
-Не искам реката да се преминава.
Трябва да си върнем Озкилит.
Господарю, Озкилит е прегазен.
Много е рисковано.
Има ли някой водач който е готов да изпълни волята на господаря?
Искате да бяхме си разменили местата.
Аз да бях загинал, а Боримир да беше жив.
Да.
Това искам.
Със съзнанието, че Боримир го няма вече, ще направя всичко в негова чест.
Татко надявам се да мислиш по друг начин за мен, ако се върна.
Това зависи от това как ще се върнеш.
Какво гледаш?
Разсънвам се?
Разсънвам се? Разсънвам се!
Ти винаги си така любезен.
Аз ще ви покажа таен път който никой не би могъл да намери, а ти си неблагодарен!
Грозник!
И ти си ми бил приятел!
Хей, хей, спокойно.
Само ме изплаши, това е всичко.
Какво правеше?
Разсънвах се.
Добре де.
Извинете, че ви будя, г-н Фродо, но трябва да тръгваме.
Още е тъмно.
Тук винаги е мрачно.
Нямаме храна!
-Какво?
Това беше всичко което имахме!
Той я е взел! Трябва да е той!
Не, Не аз. Аз никога не бих го направил.
Ти си едно гнусно човече! Какво си направил с храната?
На него не му трябва.
Не може той да я е взел.
Какво е това? Трохи по неговата дреха?
Той я взе! Той я взе!
Видях го. Той винаги тъпче всичко в устата си докато господаря почива.
-Това е долна лъжа!
Не съм направил това!
Умри!
-Млъкни!
Ще го убия!
-Не!
Извинявай, не исках да отида толкова далеч. Бях много ядосан.
Ето, успокой се малко.
Добре съм.
-Не, не си добре.
Уплашен си. Всичко е заради онзи грозник.
Това е заради това място.
Мога да помогна и да я понося малко.
Изчезвай от тук!
-Не искам да я задържа!
Искам само да помогна.
Виждаш ли, иска го за себе си.
Заминавай!
Не, Сам ти си този!
Съжалявам Сам.
Но той е лъжец, настройва те против мен!
Не ми говори повече.
Не мислиш с главата си.
Върви си в къщи.
Остави ме да ти помогна! Остави ме да продължа!
Не съсипвай живота си, не е разумно.
Дадох своята дума там, не тук.
Не забравяй, че баща ти все още те обича.
Умееш ли да пееш?
Ами, да... доста добре за разбиранията на моя народ.
Но нашите песни не са за аристократи, не са за това място.
Защо мислиш че твоите песни не са за тук?
Хайде, Запей ми песен.
Всички ли сте готови?
-Готови сме да направим каквото кажете, господарю!
Шест хиляди копия.
По-малко от половината им сме. Това не е добре за нас.
Ще дойдем.
Ще бъде загуба за нас да не се появим и заради това да загубим.
Ще дойдем дори да закъснеем.
Конете за изморени, а хората умълчани.
Винаги е така когато са в планината.
Какво е това?
Това може да е знак за път в планината.
Никой който е тръгнал по този път не се е върнал.
Тази планина е злокобна.
Да намерим някаква храна.
Така. Първенецът на Рохан!
Извинете. Това е много опасно.
Не е чак толкова остър.
Това не е добре. Няма да ги убиеш с толкова тъпо острие.
Хайде!
Хайде един вече тръгна!
Не би трябвало да го превъзнасяш.
А ти не би трябвало да се съмняваш в него.
Не се съмнявам в сърцето му.
Тези който останаха с вас са също толкова добри да влезнат в битка колкото и вие.
Защо той не може да се бори за това което обича?
Избрала съм живота на смъртните.
Иска ми се да мога да ги видя.
Само още веднъж.
Господине?
Това беше само сън.
Господарю мой.
Идвам в името на онази която обичам.
Аурен умира.
Няма да преживее злото, което се е разстлало от Мордор.
Звездата и бавно загасва.
Тъгата надделява над нейната храброст.
Нейния живот сега е важен за съдбата на пръстена.
Мрака е над нас.
Идва краят.
Това няма да е нейния край, а неговия.
Ти имаш право на война, но няма да победиш.
Войската на Саурон идва право към нас, но той тайно призова още войници, който да нападнат по реката.
Цяла флотилия от кораби идва от юг.
Ще бъде в града до два дни.
Ще бъдат много повече от вас.
Трябват Ви още хора.
Нямаме повече.
Има - тези които бродят в планината.
Убийци? Предатели?
Ти би ги призовал да се бият?
Те в нищо не вярват. На никого не биха помогнали.
Ще помогнат на краля на Гондор.
Изкован е на запад в град Нарси.
Саурон забрави че този меч съществува.
Острието е съвършено.
Връща се на мястото което му подобава.
Всеки които знае за този меч, знае и това че той е страшилище за армията която и сега...
...идва към тази земя.
Само погледа към него е опасен.
С него ще постигнеш това за което си роден.
Тръгни по пътя на победата.
Направи всичко на прах и пепел.
Ще направя това което казваш.
Защо го правиш?
Войната се разпростира на изток. Не можеш да тръгнеш сега!
Не можеш да оставиш хората.
Трябва да вървя.
-Но ти ни трябваш тук.
За какво си дошла?
Не знаеш ли?
Аз съм само сянка на онзи който бях.
Не мога да ти дам това което искаш
Какво мислиш, накъде си тръгнал?
Този път не. Този път ти оставаш, приятелю.
Нима нищо не си научил за нашата твърдоглавост?
-Гледай да не я прихванеш.
Ние идваме с теб, малкия.
Къде е?
Виж меча.
Дали не направи това заради злото?
Той замина защото няма надежда.
Той замина защото трябваше.
Малко хора дойдоха, няма да можем да победим.
Не. Не можем.
Но въпреки това ще се борим до край.
Оставил съм инструкции.
Ще владееш вместо мен, а народа ще те следва.
Заеми моето място в златния кръг.
И нека дълго да господстваш.
Сега когато битката наближава...
-Какви са моите задължения, Господарю?
Задължения?
Не.
Искам отново да се смееш.
Жалко за тези на които дните им са преброени
Ти ще преживееш да видиш новото време.
Баща ти вече няма да го има.
Кой нормален човек би се заврял на това място?
Този който е прокълнат.
Тези които са се заклели да се борят до смърт.
Тези които казаха че ще дойдат да помогнат.
Но когато дойде време...
...когато Гондор се нуждаеше от помощ всички те побягнаха .
Скриха се в тъмната планина.
И бяха прокълнати.
Да не намерят покой, докато не изпълнят своята клетва.
Входът е прикрит.
Направили са го тези които са мъртви и мъртви го пазят.
Точно както предполагах.
Аз не се плаша от смъртта.
Знаете ли пътя?
Аз бих го потърсил. Където би трябвало да бъде.
Идвам и аз, проклятие.
Ще вървим тихо и бързо.
Чака ни дълъг път.
Трябва да стигнем на време.
Малките хобити не участват в битки.
Всичките ми приятели са там. Срамно е да не се бия и да им помогна.
Трябва да яздим три дни. Няма да им позволя да те изоставят.
Искам да се бия!
Не казвай нищо повече.
Тръгваме!
Отиваме в Гондор.
Кой ни безпокои?
Онези на които дължиш проклятието.
Мъртвите не искат да се придържат към тях.
Но заради мен ще поискат.
Прекрасна вещ държиш в ръцете си.
Направен е в страната на тези които са мъртви.
И те са тук.
Бяха убити.
А сега и вие трябва да умрете.
Задачата ми е да Ви подсетя за проклятието.
За нас това вече не е важно.
Умееш ли нещо по-добро?
Мога и още по-добре.
Елате с нас и сънят ще ви бъде върнат
Какво казахте?
Какво казахте?
Тук само си губим времето. Нямаха чест и в оня си живот. Защо да я имат и в тоя.
Аз съм човек на честта.
Ще изпълня обещанието си към Вас.
Какво казвате?
Бързо! Отворете портите!
Бързо! Побързай!
Форомир! Не мога да повярвам че и той загина!
Бяха много повече от нас.
Никой не оцеля.
Страх! Градът е препълнен.
Така да бъде. "Освободете затворниците"!
Синът ми е мъртъв!
Нямам наследник.
Той е жив!
Не се шегувай с това. Мъртъв е.
Не е мъртъв.
Моят живот приключи!
Господарю!
Рохан падна.
Теодон ме предаде.
Отстъпвайте.
Подгответе се за битка.
Върнете се на местата си.
Размажете тая сган.
Навеждайте се ниско.
Назад по местата си.
Открийте троловете, убийте ги!
...върни се в града.
Дойдох да се бия.