Gigli (2003) (Gigli CD2.sub) Свали субтитрите
Пише ги и в сантиметри или нещо такова.
Същите глупости и отзад.
- Лека нощ.
- Лека нощ, Лари.
Благодаря ти много.
Какви са твоите приятели?
- Всъщност нямам приятели.
- С кой излизаш тогава?
С никой.
Защо ли мисля, че не преувеличаваш?
Просто се придържам към себе си.
Такава ми е работата. Върша си работата.
Такъв чаровник като теб? Трябва да излизаш повече.
Сигурна съм, че има хиляди жени които можеш да ощастливиш.
Луис иска да отрежем палеца на момчето.
Искам да всички да ме чуете.
Г-жа Фридман. Лили.
Г-н Мосман и мъжа с който той играе карти.
Забравих му името.
И всички мои надзиратели в "Грижи за Възрастни".
Всички в кафетерията. Ура!
И да не забравяме моя човек, Лари. И Рики.
Йо, йо, йо.
Имам съседи тук.
"Дигами саброса".
- Какво е това?
- Това е "еспаньол".
Какво означава?
Не знам.
Видя ли?
Не разваляй купона.
- Да?
- Кой си ти бе?
А ти коя си ма?
Извинявай.
К'во е гадно тук!
- Г-це, мисля, че бъркаш мястото.
- Не ти си на грешното място.
Нямаш си идея.
А ти пък кой си?
- Ти си "А ти пък кой си".
- Какво?
Какво правиш тук?
- Дебна те.
- Я чакай, познаваш ли я?
Първо не ми споменавай името в тази стая.
Второ, ти си аут.
Това е професионална ситуация и нямаш право да нахълтваш.
Каква е тая професионална ситуация? Не мога да повярвам.
Шибан мъж?
Всъщност мислех, че всичко е заради Шарон.
- Ще ми кажете ли какво става тук?
- Не се меси в чужди работи.
- Я се разкарай.
- Да го духаш.
Слушайте, и двамата.
Виж, не съм казал на никого къде сме. И, Робин...
това е професионална ситуация.
Нашите проблеми нямат нищо общо с Шарон...
и нищо общо с него.
- Искам да напуснеш веднага! Моля те.
- Не!
Няма да се махна, той да изчезне.
Какво? За коя мамка му се мислиш ти?
- Аз живея тук. Няма да отивам никъде.
- Така ли?
Нито пък аз.
- Защо правиш това?
- Ами ако те изхвърля?
Ами ако аз ти вкарам една в дебелата глава и ти счупя черепа.
- Не знам. Дай да пробваме.
- Недей. Тя знае как да го направи.
Не се прави на мачо.
Не е време за лесбийски разправии. Имаме да вършим работа.
- Ти изчезваш оттук, ясно ли е?
- Имаш нужда от това?
Трябва ти свобода или нещо такова? Можем се чукаме всички.
Да правим секс заедно, добре, много добре.
Какво ще кажеш, Здравеняк?
- Ще ти хареса ли?
- Ти си напълно побъркана.
- Знаеш, че го искаш. - Нашите отношения нямат нищо общо с него.
Всичко свърши.
И не заради него. Заради нас, скъпа.
Млъкни за една секунда! За Бога!
Това няма нищо общо с него.
- Просто приключихме.
- Не, не сме скъсали.
Ще си живеем заедно, и тримата, докато ти мине.
- Бейби, не слушаш ли?
- Слушам те по дяволите?
По дяволите!
Сега ще се самоубия, и ти ще си виновна...
- Тя е готино момиче.
- Млъквай!
Какво направи...
Не.
Това достатъчно ли е бейби?
- Махай се.
- Искаш ли малко?
Разкарай се. Какъв ти е проблема?
Г-жо, имате нужда от лейкопласт.
Това е най-побърканата болна седмица.
Тази жена е шибано красива.
Да.
Тя прилича на една от "Baywatch".
Те карат моя пенис да расте.
имаш добро чувство за хумор, знаеш ли това?
Бог да те благослови.
- Благодаря ти.
- Не, не теб, глупако.
Когато моя пенис стане, казвам, "Бог да те благослови".
"Бог да те благослови, пенис".
Ще се оправи.
Какво облекчение.
Брайън, ще ни извиниш ли? Искам да поговоря с Лари за малко.
- Ще стоиш ли мирно в колата?
- Да.
Окей, добре.
Аз само...
да ти кажа, не съм съгласна за тая работа с палеца му.
Казвам да не го правим.
Ти тестваш ли ме?
Това е нали? Искаш да видиш дали ще направя това което се очаква?
Не.
Какво си ти, предприемач със съвест?
Виж, правила съм някои лоши неща...
но не се наех на това, за да бъда брутален уличен главорез.
Защото, това не е работата която приех.
И какво ще направиш?
Вън съм.
Но най-напред искам да знам, дали си с мен?
Разбира се.
Разбира се или да?
- То е едно и също.
- Не, не е едно и също.
Виж, ако те помоля да ми преместиш дивана, най-вероятно ще кажеш, "Разбира се".
Но ако те помоля да ме погледнеш в очите...
и да ми кажеш от дъното на сърцето си...
дали ще ти достави удоволствие, ако смуча твоя пенис 12 часа...
най-вероятно ще кажеш, "Да".
Точно в това е разликата.
Задай ми въпроса отново.
Окей. С мен ли си?
Да.
Да? Добре.
Това не е ли втория етаж?
Не, това е четвърти? Не трябва да сте тук.
Аз търся втори етаж.
Това е 4-и етаж и нямате право да сте тук. Трябва да се върнете на 2-ия етаж.
Почакайте. Защото ме обърквате.
Обърквате ме.
Нека започнем от начало. Ако това не e 2...
О, боже.
- Така съжалявам.
- Всичко е наред.
Само го накиснете в студена вода и това ще изчезне?
- Затвори си очите.
- Какво?
Затваря си очите. Следвай ме. Не поглеждай.
- Може ли да ги отворя?
- Не. Стой тук.
- Тук е студено.
- Не поглеждай никъде.
- Може ли да ги отворя?
- Не.
Стой обърнат натам.
Мирише като баба ми.
- Какво беше това?
- Нищо.
Това е стара песен от училище.
И от твоето училище, Лари.
Имаме едно нещо, което искаме да опаковаме лично и...
- Да го пратим по пощата.
- Може ли да вземем плик от вас?
Кой размер?
- Този най-отгоре...
- 6 на 9.
Всичко е на шест.
Ще се справим, нали?
Това е.
Благодаря.
Искате ли да го застраховате?
Не, няма смисъл.
Веднага се връщам.
Познаваш ли я?
Твърде лично.
Знаеш ли какво? Ти си права. Това е скръб.
Аз съм тъжен. Хвана ме. Ти си гений.
И знаеш ли защо съм тъжен? Защото имам до мен една шибано...
красива, секси, великолепна...
интелигентна, страхотна бомба...
с оценка 17 по десетобалната система, жена...
спяща в моето легло.
И знаеш ли какво?
Тя е студена като камък.
Шибано недостъпна...
неуловима, недостижима...
като някой Осама Бен Ладен.
Затова съм тъжен? Какво искаш да направя?
Чувствам се тъжен заради това.
И няма какво да направя.
И тя не е само главното сладурче...
аз наистина харесвам това момиче много.
Много.
Тя е различна от всички досега...
и това е абсолютно ново нещо за мен.
Дори не й знам истинското име.
И ако случайно те интересува, животът ми е гаден.
Забий ми някоя стрела, аз свърших.
Мислиш ли, че ноктите ти се нуждаят от поукрасяване?
Добре са си.
Какво? Сега пък ноктите ми ли не ти харесват?
Не знам дали е истина или не, но съм чувала да казват...
че истинските мъже, проверяват ноктите си по този начин...
А онези които имат нещо женско в себе си, проверяват така.
Имам усещането, че дори да продължаваш да играеш жилавото момче...
вътре в себе си се бориш с много силни женски наклонности.
Това са шибани глупости.
Не виждам добре. Аз съм далекоглед. Късоглед, всичко накуп.
Така че, ги гледам така, по-наблизо не мога.
За да разбереш дали съм достатъчно мъж, погледни ме.
Не виждам. Затова ги гледам отдалеч.
- Всичко е наред.
- Да, наред си е.
Исках да направя така. Това исках.
Но знам, че не виждам добре, затова ги държа така.
Добре де.
Не ме гледай така. Виждам как ме гледаш.
Гей ли си?
Не, не съм гей!
Защо ме гледаш и ме питаш дали съм гей?
Не съм шибан гей!
- Сигурен ли си?
- Да, абсолютно.
Басирам се, че си прав.
- Благодаря.
- Това не беше комплимент.
Рики, или там както ти е истинското име, това е заради очите ми.
Виж как се държа. Ти ме побъркваш.
Направи ми шибано главоболие.
Даже не знам защо се сблъсках с теб, като се върна назад, когато те срещнах...
ти ме излекува.
Не знам.
Може би е така, защото знаеш, че мога да те сритам.
Може би това те оправи.
Не можеш да ме сриташ.
Какво?
На теб ти трябва жена.
Хванах си една.
Спри.
Целуни ме отново.
Мисля, че искаше да бъдеш моята кучка.
Това е толкова шибана история.
- Къде отиваш?
- Време е за сериозната част.
Влиза, влиза.
Какво?
Сега, ти говориш...
знаеш, че аз очаквам да дойдеш. Хайде.
Покажи ми това, което пропускам цял живот.
Сложи малко от този сладък "хетеролингус" в мен.
Аз мисля...
да бъда сериозен...
Аз просто... знаеш какво мисля...
Помислих, и ти се оказа права...
когато ти каза, че всъщност жената знае повече...
за това как да накара друга жена да се чувства по-добре.
Мъжът определено губи.
Изглежда обичаш да поставяш другите в неудобна ситуация. Като в голфа.
Млъквай и идвай тук.
Бог да те благослови, пенис.
Какво каза?
Нищо.
Във всяка връзка има бик и крава?
Точно така.
Само бъди над всичко това...
когато тази работа отмине...
Искам да знаеш, че ще напусна.
Ти и Tрикси, ще ме чакате на Бевърли и Ломитас.
Луис, какво става?
И не носи онова нещо.
- Какво?
- Нещото. Не носи.
Кое нещо?
Нещото. Не го носи...
- А, имаш предвид...
- Да.
Остави го някъде на безопасно място.
- Добре.
- Ясно ли е?
- Да, разбрах.
- И побързайте, задник.
Луис. Шибаняк.
Ето ти малко бисквити.
- Кога ще се върнеш?
- Скоро.
- Спокойно, изяж си закуската.
- Не съм гладен.
Е, не можеш да пропускаш закуската. Това е много важно ядене.
Не отивай никъде. Не пипай нищо.
- Недей да въртиш по телефона.
- Добре, Лари.
До скоро.
- Чао, Рики.
- Чао, Брайън.
- Какво?
- Нищо.
Имам една фантазия.
Да го направиш с момче?
Не.
Не е това.
Да замина някъде, някъде където е наистина...
чисто.
- Чисто?
- Да.
Без някакви отрепки да ми казват какво да правя. Без да ти се крещи постоянно.
Някъде където можеш да бъдеш...
да бъдеш себе си.
Без тия гадории.
Това звучи добре.
- К'во става?
- Имаме посетител от Ню-Йорк.
Карай след мен.
Ехо.
- Добре дошли. Радвам се да се запознаем.
- Здравейте, сър.
Най-накрая.
Виж се само. Красота.
Влизайте. Разполагайте се.
Сядайте.
Казвам всичко по два пъти. Седнете, седнете.
Много се радвам, че успяхте да откликнете...
на толкова бърза покана.. Благодаря, оценявам го.
Наистина... Благодаря ви.
Извинявам се за безпорядъка, но пристигнах преди няколко часа.
Сигурен бях Луис, казах ти, имам...
някои малки правни проблеми.
Какво ще направите? Това е неприятност, но какво ще направите?
Ще се борим, нали?
Не мога да отида в затвора. Това просто не може да стане.
Ще използвам крайни мерки.
- Луис, прав ли съм?
- Абсолютно.
Не може да бъде. Мисля, че можем да кажем...
без никакво съмнение, че това няма да се случи.
Някъде е направена грешка.
Знаете ли...
че някои хора...
технически не разглеждат палеца, като пръст?
За мое учудване, се обърнах към Луис...
който с неговите умения да говори, трябваше да свърши нещо за мен.
- Знаете ли какво казаха?
- Не.
Кажи му, какво казаха, Луис.
Цитирам:
"Късата, дебела, вътрешна част на дланта."
Той каза, "част", не "пръст".
И така, аз всъщност не знам, как да го тълкувам, като пръст или не.
- Нали?
- Да.
Погледнете го. Аз го обичам.
Обичам това момче. Той яде, независимо какво. Обичам те, Луис.
Какво е това?
Какво е това? Луис.
Аз бях призован в съда.
Не мога да общувам с въоръжени престъпници.
Съобразявай се, моля те.
Между другото, мислиш, че това ти е необходимо...
за да сплашваш хората?
Аз мисля, че сплашването трябва да идва от вътре.
Има множество качества, които ако притежаваш...
можеш да ги плашиш.
Не само това, то е излишно. А тези качества са вътре.
Но знаете ли кое е най-ефикасно?
Не, че сте ме питали.
Но аз мисля, че най-ефикасния начин да изплашиш някой е...
Когато не ти пука.
- Луис, искаш ли да отидеш в училище по медицина? - Училище по медицина?
Да!
На учениците там, винаги има трябва някой върху който да се учат.
Чувствам се така, все едно, че плувам.
Чувствам се...
освободен.
Не ми пука.
Въобще.
Аз нямам съвест...
абсолютно никаква.
Но съм обезпокоен...
за начина, по който нещата се объркаха.
Как беше кървенето?
Кървенето?
Не, не неговото.
Малоумникът, когато му отрязахте палеца.
Луис ми каза, че вие бяхте ангажирани с това.
Кървенето беше добре.
Добре?
Беше си нормално.
Окей. Добре.
Не ми трябва помощта ти. Мога и сам да се оправя.
Как мислиш?
Трябваше да изнудиш един федерален агент.
А ти помисли, че можеш да кажеш:
"Отвлякохме малкия ти брат, разкарай всички обвинения, и момчето ще е наред?
Не помисли ли, че целия ад ще ти се стовари?
Не помисли, че всеки един федерален..
ща зареже това, което прави...
и ще се впусне да защити един от своите хора?
Какво идиоти такива си помислихте...
че, това е Малката Италия?
Събудете се!
Ние сме в шибания 21-ия век!
И така...
нещата стоят зле.
И както и да наричате палеца...
пръст или вътрешната част на дланта...
в случая, няма никакво значение.
И знаете ли защо?
Защото, както и да му викате...
палецът...
си има отпечатък...
а това което изпратихте...
не беше с правилният отпечатък.
- Г-н Старкман...
- Знам си шибаното име...
ти малко лайно!
Не се опитвай да изнудиш...
шибан федерален агент!
А ако ще го правиш...
не се ебавай!
Майната му.
Отрязването на палеца му беше глупава идея.
Щяхме да си свършим работата и без това.
Ало.
Колко дълго щяхме да изкараме без да ни забележат...
с кървящ малоумник, без палец?
Понякога...
трябва да използваш тяхната привилегия...
да отхвърлиш молбата.
С цялото си уважение...
дори в този случай ако ни беше помолил...
да следваме задачата, това щеше да бъде...
да кажем, в противоречие с твоите интереси...
и колкото и глупаво да звучи...
ние трябваше да направим изключение.
С изключение на нас, в тази стая...
има само един човек, който те свързва с тази гадна случка.
И имам усещането, че трябва...
да оправим този проблем колкото можем по-бързо.
Аз мисля, че предпочитам просто да...
нали знаете...
да приключим това тук.
И това е твое професионална привилегия.
Ако мислиш, че това да предадеш детето на властите...
и да им кажеш, че е бил похитен в опит да спасиш задника си, има смисъл.
Ако мислиш, че това е най-добрата тактика да не влезеш затвора.
Ако мислиш, че е по-малко тъпо от това да му отрежем пръста...
добре, тогава това е нещото което трябва да направиш.
Но ако не го направиш...
тогава ни остави да те измъкнем от тази бъркотия.
Остави ни да убедим това момче, да не свидетелства никога срещу никой.
И ако след това, все още си недоволен...
тогава можем да поговорим пак.
- Ти се шегуваш нали?
- А ти какво мислиш?
Че ще заведем Брайън обратно там откъдето го взехме и ще изчезнем.
Сега до "Baywatch" ли отиваме?
Не, не можем да отидем до "Baywatch" сега. Ще те заведа по-късно.
Може би беше дотук. Може би това е моментът.
Може би това е знак...
казва ми, че е време. Време да изляза. Моментът да го направя.
Когато съм сам в стаята си. Понякога гледам втренчено стената
и надникна в мислите си, чувам съвестта да ми казва
че ми трябва момиче, което е сладко като гълъб...
За пръв път през живота си усещам, че имам нужда от любов...
Ето защо, ако вие знаете кой сте защо не се опитате...
шанса си в любовта, ще разберете какво имам предвид...
Нуждая се от любов
Нуждая се от любов
Искам да те питам нещо. Имал ли си приятелка?
Не.
Нека да направя нещо за теб.
Нещо като извинение за всички проблеми, които ти причиних.
Защото виждам, че си малко на нервен когато става въпрос за жени, нали?
Слушай сега. Няма за какво да си срамежлив. Няма нищо страшно.
Ще ти кажа какво чух, и започвам да вярвам, че това е вярно.
Това е най-трудното нещо през живота...
веднъж като го направиш, после всичко ще е наред.
Виждаш момичето което харесваш, страхуваш се да я заговориш...
братле, приближаваш се.
Приближаваш се до нея и казваш:
"Здрасти, как си? Времето е хубаво".
Натам си ти, както и да продължи. Давай опитай.
Опитай с мен. Практикувай. Давай
Здравей, как си?
Опитай, хайде. Просто го кажи.
Здравей, как си?
Хайде, Брайън.
Как си днес?
"Как си днес"?
Времето е страхотно.
"Времето е страхотно".
Видя ли как го направи? Това е защото се приближи, Брайън.
Ако те е страх, приближаваш се и оттам нататък всичко ще е наред.
- Аз се приближих.
- Вътре си, своднико.
Така, след като сме партньори в престъпление...
искаш ли да ми кажеш истинското си име.
Питам те, защото...
мисля за това, откакто вчера вечерта...
Изглежда, че и двамата ще напуснем.
Затова си помислих...
Виж...
Лъгах те за всичко досега.
Опитвам се да кажа, защото, това съм аз.
- Аз мисля...
- Лари.
Не съм правила такива неща почти никога.
Всичките тия неща с мъжете...
всъщност, обикновено за мен те са много трудни.
Знам.
Но по някакъв начин, ти ги направи по-лесни.
Някак.
Но на края...
Не мисля, че някога ще мога да бъда това което ти искаш.
- Е, къде мислиш да отидеш?
- Не знам.
Някъде където е спокойно.
Може би, Северна Калифорния...
Орегон, може би.
Можеш да ме хвърлиш до най-близката тихоокеанска магистрала...
...оттам ще се оправя сама.
- Окей.
След това, Брайън, мисля, че е време да се прибираме вкъщи.
Но ние току що излязохме.
Нямах предвид апартамента ми, а мястото където ти живееш.
Откъдето те взех.
Какво, искаш да кажеш да ме оставиш?
Да, приятел.
Боже Господи.
- Отворено е.
- Какво правиш? Седни.
- Боже. Ще отида.
- Брайън, какво?
- За какво говори той?
- Отворено е.
Отворено. "Baywatch".
Това ли е "Baywatch"?
Това е "Baywatch".
Здравейте на всички!
Не мога да повярвам.
- Не мога да повярвам. Спри.
- Не можем да спрем сега.
Не, трябва да спрем!
Не, Лари, не! Те са тук. Ние сме тук.
Знам. Но не можем. Съжалявам. Не можем да спрем.
- Тук сме. Хайде.
- Ние сме тук.
- Точно тук.
- Брайън.
Почакай.
Как мислиш?
- Може ли да отида там?
- Брайън, не може.
Няма да ни разрешат да слезем там.
А и трябва да тръгваме скоро.
Моля те? Може ли да сляза там?
Виж, Брайън, Дори не мисля...
Това дори може да не е "Baywatch". Най-вероятно е нещо друго.
Лари, ти ми обеща.
Обеща ми.
- Ей там е.
- Знам.
Само пет минути?
Брайън, как се казва брат ти?
Вонящото име на брат ми е Джими Дорф. Искаш ли да знаеш защо?
Да, някой друг път ще ми кажеш.
Лос-Анджелис. Съдебната палата. Офиса на Джеймс Дорф.
- Защото... искаш ли да знаеш защо?
- Да.
Защото понякога той мирише на риба.
Не, не мисля.
Да, добре ще ви кажа името си. Задръжте. Забравих го.
Брайън, погледни ме.
Мисля, че брат ти и неговите приятели ще дойдат скоро да те приберат.
Окей?
Искам да знаеш нещо.
Ти си добро момче.
Съжалявам за всичко...
Извинявай, че бях...
Съжалявам.
Аз мисля, че грешиш.
Мисля, че това е "Baywatch".
Кой знае. Може би.
Аз гений, човече. Знаех си.
Пази се, Брайън.
Пази се, Лари.
Ще внимавам.
Може ли да те попитам нещо? Как са ноктите ти?
- Моите нокти?
- Ноктите ти, как са?
- Не казвай нищо.
- Добре са си.
Имам шестица по нокти.
Няма значение. Добре.
Тръгвай.
Давай.
Не знам как мислиш да се махнеш оттук...
или какви са плановете ти...
но мисля, че трябва да вземеш колата ми.
Давай, вземи я.
Не мога да направя това, Лари.
По-точно... имам предвид да си е твоя.
Колата е добра, и искам да бъдеш добре.
А аз знам, че тя ще те закара, където искаш.
Затова просто я вземи.
Така или иначе мислех да се отърва от нея.
Опитвам се да си сменя имиджа.
Давай, вземи я.
Моля те.
Окей.
- Ще ти се отплатя.
- Няма за какво.
Само ми направи една услуга.
Казвай.
Колкото до лесбийските неща...
Да?
...ако някога мислиш да скочиш от другата страна...
обещай ми, че ще се обадиш.
Окей, дами и господа.
Камерата е готова и снимките започват.
Искам всички танцьори на линия веднага.
Добре, слушайте приятели. Може да спрете с приказките?
Хайде всички, няма да се жените един за друг.
Хайде, Брайън. Намери си някой.
Времето е прекрасно.
Да, много е хубаво.
Така ли?
Да. Но времето винаги е хубаво наоколо, нали?
Да.
И 10% възможност за леки дъждове в районите близо до брега...
от Нов Южен Уелс до Виктория.
Плейбек.
Екшън.
Рошел.
Какво?
Рошел. Това е истинското ми име.
Е, Рошел...
това означава ли, че си прескочила от другата страна?
Това беше толкова отдавна.
Но го разбрах, когато започнах да ти помагам във всичко това...
и най-малкото с което мога да ти помогна, е да те повозя.
Така е честно.
Какво?
Басирам се, че ще си много готин, ако използваш малко спирала.
- Не знам как се използва това..
- Това е комплимент.
Така ли?
Както майка ти каза, живота не винаги е черно-бял.
Ти така и няма да го разбереш.
Ще караш ли или какво?
Ще карам.
превод и субтитри: gotin