Try Seventeen (2002) Свали субтитрите
StraightEse представя:
ОПИТАЙ СЕДЕМНАДЕСЕТ
Проба, проба, проба.
Това е проба.
Едно, две, проба.
Хлапе?
Да не си се изгубил, хлапе?
-Здрасти. Къде е големият ти брат, малкия?
-Нямам.
Така ли? Не изглеждаш ли малко малък за колежа?
Подмокряш ли още леглото?
Поздравления. Ето как стоят нещата.
Аз слушам ска, ясно? Само ска.
Без рап, пънк, хип-хоп, хеви метал...
...класическа музика, класически рок, ню уейв, ню ейдж...
...блус, джаз и без шибаното кънтри.
Не съм селяндур като вас.
И взимам долното легло.
-По-добре внимавай, боклук!
-Точно така, боклук.
Ако ни видиш отново по-добре внимавай, хлапе.
Точно така, хлапе.
Ало, казвам се Джоунс Дилън. Обаждам се за апартамента.
Мога да ви го покажа сега. Утре също е удобно.
Не, сега е добре.
Много е хубаво, г-жо.
Благодаря.
Не знам. Не си ли малко малък, за да наемаш апартамент?
Не, г-жо. Почти съм пълолетен.
-Какво е това там?
-Нещата ми.
Виждам, но повечето хора предпочитат да разгледат преди да ги качат.
Добре.
Горе има две бели момичета, а на първият етаж един бял мъж.
Тук ще си добре, Джоунс.
Благодаря ви.
-Какво е това?
-Чекът за наема?
-12 хиляди долара?
-Така пишеше в договорът.
Това са парите на дядо ми. По-точно бяха.
Ходил е на колеж тук и волята му беше и аз да дойда.
Не исках да ходя до Тексас.
-Какво има в Тексас?
-Майка ми.
Ще си радостен да научиш, че днес напуснах колежа.
Казвал си ми, че всичко от което се нуждаят писателите...
...са техните очи, уши и достатъчно чувство да ги използват.
Освен това знаеш, че не се разбирам добре с другите деца.
-По-добре внимавай, боклук!
-Точно така, боклук.
Знаеш колко много означава това за мен.
Виж, ще бъда тук...
Затварям ей сега.
Затварям! Задник!
Влизай, влизай.
Не знам какво търсиш, но си...
...дошъл на точното място, за да си го получиш.
Можеш да ме наричаш "Мамо". Аз съм жената в тази къща.А ти си...?
Джоунс. Джоунс Дилън.
Слушай Мама защото тя казва истината.
Няма нищо, абсолютно нищо по важно от леглото.
-Нищо ли?
-Нищо.
Щастливо легло направено за щастлив дом, г-н Джоунс...
...ако разбираш какво искам да кажа.
Джоунс.
Джоунс. Преди време познавах човек на име Джоунс.
Може би е баща ти.
-Съмнявам се, г-жо.
-Не бих била толкова сигурна.
Беше красавец, точно като теб.
-Телефон?
-Още нямам. Ще си взема един.
Да го кажеш на мама веднага щом го прокараш.
-Здрасти, мамо.
-Момчета, това е г-н Джоунс.
Бихте ли му казали кога ще доставите мебелите му?
-Най-малко след седмица.
-А може би две.
-Може и две да са.
-Става. Добре.
-Не те питаме.
-Никой не те пита нищо.
Затваряйте си устите и...
...не говорете на клиентите ми така. Сега се разкарайте.
-Извинявай, мамо.
-Вървете.
От вторият ми съпруг са.
Нямаш 21, хлапе.
На 22 съм, през декември ще стана на 23. Можете да се уверите.
Майка ми е била много закъсала: алкохол, хапчета...
...всичко до което е могла да се докопа.
Родил съм се 10 седмици преждевременно.
По времето когато докторите открили заболяването на костите...
...вече било късно за да се излекува.
Страдал съм още преди да се родя.
Мамка му.
Трябва ли ти нещо друго?
-Пакет цигари.
-Секунда. Нещо друго?
Пакет цигари.
Мамка му.
Брад?
Хайде.
Здрасти. Аз...
Мислиш ли, че можеш да се справиш с мен?
Мислиш ли, че можеш?
-Здрасти, Джейн.
-Здрасти, Брад.
-Кой е приятелят ти?
-Задникът се опита да ме нападне.
Лошо момче. Мислиш ли, че трябва да го светна?
Аз ще го направя.
Я виж ти.
-Отклонил си се от правия път, нали?
-Живея тук.
-Какво?
-Момчето каза, че живее тук, г-це.
Аз съм в 2б, на горният етаж. Току що се нанесох.
Измисля си.
-В 2б ли си или не?
-Да, мамка му. В 2б съм.
Добре. Току що прекарах телефонните жици...
...към широкият свят и всичко в него.
Видях всичко.
Беше грешка.
-Не бъди толкова сигурен. Добре ли си?
-Да.
Хайде.
Предполагам това ни прави съседи.
-Аз съм Лиза.
-А аз Джоунс. Здрасти.
Здрасти. Можеш да ги задържиш ако искаш. Нарича се гостоприемство.
Благодаря ти.
Ако те помоля да останеш....
А аз те попитам: "Къде ще седна?"?
Можеш да седнеш тук.
Малко е прибързано за това, не мислиш ли?
Довиждане, Джоунс.
-Ало?
-Ало, Бланш. Познай кой е.
Страхотно, собственият ми син.
Изритаха ли те вече от училището?
Очаквах това обаждане чак след месец.
Спокойно, Бланш, ще си разлееш питието.
Обаждам се с добри новини.
Обаждам се от собственият си телефон...
...от собственият си апартамент.
Какво? Да не си полудял, Джоунс?
Ако има някой на този свят който да не може да се грижи за себе си, то това си ти.
-Чуваш ли ме?
-Не, права си.
Всъщност цяла седмица търсих някой да ми помага.
И намерих една красива азиатка.
-Кантонийка.
-Искам да кажа Кантонийка.
Тя е експертка в древните техники за масаж.
Виждаш ли? Знаех си.
Всички тези подготвителни училища са те превърнали в малка секс машина, нали?
-Обаждам се, за да те помоля за нещо.
-Започва се.
Щее ми трябва копие от акта за раждане за училището.
Защо тогава не ми се обадят от училището.
-Имам право, Бланш.
-За бога, Джоунс...
...не можем ли да проведем един разговор...
...в който не задълбаваш в дребните подробности за произхода ти?
Ами ако нарека твоят баща дребна подробност?
Само не го наричай манипулативен кучи син.
Мразя да имаме еднакво мнение за нещо, Джоунс.
Мисля, че собственият ми баща ще иска да знае къде съм и какво правя.
Вече е къснo. Вероятно утре си на училище. Джоунс?
На не си посмял... Джоунс? Кучи...
Син.
Аз ли направих нещо, за да те ядосам?
Не, не ти.
Точно така, г-н Джоунс.
Щастливо легло направено за щастлив дом...
...мама ще ти покаже колко щастлив може да е един дом.
-Леглото още не е докарано.
-Остави всичко на мен.
Щях първо да се обадя ако имах номерът ти.
Точно така, г-н Джоунс.
Настанете се удобно, г-н Джоунс.
О, Джоунс, невероятен си!
Боже мой. Да!
Нека почувствам колко си щастлив!
Г-н Джоунс, дега сте един щастлив татко.
Г-н Джоунс. Груб точно като баща си.
Джоунс!
Мамка му.
Джоунс!
Не, недейте!
-Едно, две....
-Не!
Момче, има нещо което вероятно ще искаш да знаеш.
От панталона ти стърчи тоалетна хартия.
-Недейте. Моля ви.
-Едно, две...
На място.
Оставете го долу, приятели. Бавно и спокойно.
Не можем да направим нищо, нали каза да стоим на място.
Тъпа шега, татенце.
Още една и ще изкарам най-добрият приятел на сестра ти от панталоните ти.
Мислиш ли, че се отнасят така с всичките си клиенти ?
-Не, ти просто имаше късмет.
-Късмет, че ти беше там.
-Ето, това е всичко.
Не знам какво щеше да стане ако не се беше появил. Ще ти донеса бира.
"Не място". Изражението на лицата им.
-Здрасти, Брад.
-Кой би предположил, че могат да бъдат толкова учтиви?
-Бъди внимателна с него.
-Добре.
Несъмнено това е най-вълнуващото нещо което съм виждал през живота си.
-Здрасти.
-Здрасти. Къде е...?
Тръгна.
Виж. Сега можеш да останеш.
-Искаш ли бира?
-Трябва да си науча репликите.
-Ти си актриса?
-Главна женска роля.
Пък и още не знам къде да седна.
Сигурен ли си, че това е чисто?
Преследвачът ти си има мебели.
Здрасти.
Добре ли си?
Да, разбира се. Ти как си?
Страхотна кушетка.
Скъпи татко: Уреждам си живота в апартамента перфектно.
Скъпи татко: Уреждам си живота в апартамента перфектно.
Знам, че ти предпочиташ да се местиш често...
...но мисля за сега да остана тук. И защо не?
Изглежда накъдето и да се обърна, създавам нови приятелства.
Джимини! Да се махаме!
Идвам, идвам!
Хайде! Хайде, миличка!
Не, не, скъпи, чакаха достатъчно. Аз чаках.
О, как те очаквах.
Всеки ден изглеждаше с векове по-дълъг от предишния.
И щеше да бъде....
Щеше да бъде....
Почти поносимо.
И щеше да е почти поносимо...
...ако поне веднъж ми беше написал писмо в което да кажеш, че си жив...
...и че любовта ти към мен е още жива.
Как можех да знам, че си загубил ръцете си в битка?
Проклета да си. Не ти ли казах никога да не говориш за това?
Ти глупав, горд човек! Не разбираш ли, че няма значение?
Все още можеш да ме докосваш. Все още имаш сърце, за да ме обичаш.
Все още имаш устни, за да ме целуваш. Можеш да ме докосваш и без ръце...
...имам нужда от това, скъпи.
Моля те, докосни ме. Докосни ме сега.
Докосни ме сега.
Бля, бля, бля. Боже, ужасно е.
-Добра си.
-Наистина ли?
Имам предвид, не само в сравнение с теб?
-Може ли чаша?
-Още нямам. Съжалявам.
-Смятам, че е наистина тъжно.
-Е, ще си взема няколко.
Не, не това.
Знаеш ли, човек може да преследва някаква цел.
Едно момиче може да се опитва да постигне мечтите си...
...давайки всичко от себе си...
...и стига дотук.
Двустаен апартамент и роля в някоя мрачна пиеса.
-Хубавите неща стават бавно?
-Точно така, хубавите неща стават бавно.
Предполагам, че е така, но не мога да чакам вечно.
-Може ли да те питам нещо?
-Разбира се. Можеш да ме питаш всичко.
Кое е момичето с фотоапарата?
Казва се Джейн. Защо?
Снима ме.
Не каза нищо. Само ме снима и изчезна.
-Беше странно.
-Тя е странна.
Знаеш ли какво? Ако бях на твое място щях да внимавам.
И мен ме снима веднъж а сега ме мрази.
-Мрази ли те? Защо?
-Нямам си и представа...
Мисля, че е малко луда.
Луда?
Тук е Стив. В момента не съм в къщи...
Ало?
Здрасти, аз съм Джоунс. Съсед съм ти.
-Мисля, че това вече го минахме.
Забелязах, че правиш снимки а не мога да разбера...
...та си помислих, че ще можеш....
Не разбирам много от такива работи. Добър ли е?
Да, добър е. Ако ще ходиш в Дисниленд с жена си и децата си.
Значи трябва да планирам пътуване. И сватба.
-Ето. Насочваш и снимаш.
Как изглежда онази снимка от покрива?
Не е чак толкова готина.
-Как каза, че се казваш?
-Джоунс.
Аз съм Джейн.
-Здрасти.
-Чао, Джоунс.
-Готова ли си?
-Готова съм.
-Бира?
-Този случай иска вино.
Имам страхотна бутилка вино. Имаш тирбушон, нали?
Мамка му.
Остави на мен. Залепнала е.
Ето как се започна.
Отвори виното и започна да говори...
...говореше ли говореше, като думи по книга...
...големи думи като "амбиция”, "вдъхновение" и "страст".
Аз ли? Аз не говорих много, но тя не възрази.
Знаеше, че я наблюдавам.
Мисля, че и харесваше да я гледат, но аз исках нещо повече.
Все пак не можех да го опиша ако не съм го изпитвал?
А тя беше толкова близо. Сигурно щеше да е лесно...
...но мисля, че някъде, някакси изпусках нещо.
-Разбираш ли какво имам предвид?
-Да.
-Така ли?
-Не.
-Не разбираш ли?
-Не знам.
Съжалявам. Стана късно. Напих се. Трябва да вървя.
Добро утро, партньоре.
Не трябва ли и аз да имам белезници?
Съжалявам, партньоре. Имам само един чифт.
Не мислиш ли, че трябва първо да ги изпием?
Не. Така никога няма да ги улучиш.
Точно така. Притвори око. Прицели се.
-Какво ще направиш сега?
-Ще го стисна.
Ще го стиснеш.
-Какво няма да направиш?
-Да дърпам рязко.
Прекрасно. Спокойно. Когато си готов.
Перфектно. Устиска.
-Какво мислиш за Лиза?
-За Лиза ли?
-Какво мислиш за Лиза?
-За Лиза ли?
Да, Лиза от горният етаж.
Какво имаш предвид?
-Виждаш се с нея, нали?
-Да не ти е споменала нещо?
Не. Просто знам.
-Откъде?
-Това е стара къща. Знам как скърца.
Знам какво става.
Когато си мие зъбите...
...или се гримира.
Чувам я как отива към апартамента ти.
Пускаш я да влезе. Изглежда страхотно.
Сяда на канапето, настанява се удобно.
Предлагаш й нещо за пиене и отиваш в кухнята.
"Минерална вода или бира?".
"Минерална вода. И чаша ако обичаш.".
-Минерална вода?
Не че слухтя, просто чувам.
Доста хора са се сменили горе. И всеки е оставил някаква история.
Мога да разказвам тези истории, но не го правя.
Няма да разкажа и твоята, Джоунс.
Този път заедно. Шесте от ляво са мои, десните са за теб.
Харесва ми какво правиш с това място.
Благодаря.
-Нарича се актьорска игра.
-Това, това....
-Нещо?
Това нещо е плод на....
Плод на....
Ало? Ало? Чувам как дишаш.
Джейн?
-Слушай ме, жалко копеленце!
-Откъде знаеш, че съм аз?
Мислиш, че си голям сладур, нали? За Бога, Джоунс.
Знаеш ли, веднъж правиш закуска на някой мъж...
И той си мисли, че може да ти се обади.
Мисли си, че има право да ми казва...
...какво да правя, къде да ходя, и по кое време да съм там.
Може би е искал да ти покаже света. Истанбул. Мозамбик.
-Какви ги говориш?
-Знаеш за какво.
Баща ми. Каза, че е бил навсякъде и е видял всичко.
Че е описал всичко. Всяка гледка, всеки звук.
-Значи би могъл да ти покаже света.
-Никога не съм ти казвала това.
Той ми го каза. Помня повече от колкото си мислиш.
-В момента се обличам.
-Какво си направила, Бланш?
Какво си направила, за да го накараш да ни изостави?
Знаеш ли, ако в училище използваше малко от енергията...
...която влагаш, за да разбереш родословието си...
...щяха да кръстят някоя сграда на твое име.
Приемам училището много на сериозно.
Всъщност в момента при мен има инструктур.
-Инструктор. Какъв Инструктор?
-По рисуване.
Тази седмица рисуваме голи модели.
Каза, че мога да нарисувам и някоя бутилка.
Ще ти изпратя една.
Как те очаквах.
Всеки ден изглеждаше с векове по-дълъг от предния.
И щеше да е почти поносимо...
...ако поне веднъж беше написал писмо, за да ми кажеш, че още си жив...
...и, че любовта ти към мен също е още жива.
Проклета да си.
Мисля, че ти казах никога да не говориш за това.
Никога!
Знам, че си я получил, страхливецо!
Все още можеш да ме докосваш. Още имаш сърце да ме обичаш.
Имаш устни да ме целуваш. Можеш да ме докосваш и без ръце...
...имам нужда от това, скъпи.
Моля те, докосни ме.
Докосни ме сега!
Зле беше, нали?
Можеш да ми кажеш.
Ти беше добра.
Би ли го казал пак, моля те, но с малко повече чувство?
Беше добра.
Джоунс?
Ще ме целунеш ли?
Добре.
Добре защото искаш или добре защото те карам?
-Искам.
-Ще го направиш ли сега, моля те?
Добре, ще го направя, но...
-Съжалявам. Не съм много добър в това.
-Но ще станеш.
Ще станеш.
Какво чакаш?
Не ти е за пръв път, нали?
-Какво?
-Какво?
Сериозно ли?
Боже мой, Джоунс. Какво си мислиш, че е това?
-Нищо. Искам да кажа...
-Именно. Знаеш ли какво?
Не можеш да го направиш с мен. Не и така. Имам предвид....
Наистина си сладък, но боже мой...
-...на колко години си?
-17.
17? Боже мой, какво правя? Знаеш ли какво, Джоунс?
-Първо трябва да се влюбиш.
-Да се влюбя?
Да. 17 годишните могат да се влюбват.
Когато бях на 17 вече бях обичала три или четири момчета.
-Наистина ги обичах.
-Права си.
-Разбира се, че съм права. Повярвай ми. Не искаш да правиш това.
-Права си.
-Мислиш, че искаш, но...
-Какво каза?
-Казах, че си права.
-За какво съм права?
-За това... За нас.
-Както каза, не го искам.
-Какво?
Добре. Шоуто свърши. Писна ми да съм публика.
Просто да гледам и да слушам. Искам нещо повече от думи...
...защото ако съм научил нещо, това е: Говоренето е евтино, партньоре.
Казваш, че искаш купон, а? Ще ти покажа какво е купон, жено.
Какво ти казах за това да идваш тук и да се забавляваш?
В къщи има чинии които трябва да бъдат измити.
Пренебрегваш ме за последен път. Отговори ми, по дяволите! На теб говоря!
Боже, помогни ми.
Джоунс Дилън е дошъл да ме убие.
Моля те, Дилън. Нямаше да я нараня. Честно.
Кажи сбогом на копчетата си, безрък кучи сине.
Г-н Дилън.
Време е за бръсненето, г-н Дилън.
Бръснене.
И вана.
Но, Джоунс, това животно каза, че ще ме влачи по главната улица!
С шутове докато излезем от града!
Хвани се.
С шпорите, Джоунс!
Трябва ми превоз.
-Нямаше нужда да го правиш.
-Всичко е наред.
Мислех да си купя няколко плочи.
Не продаваме плочи.
Нали каза, че е музикален магазин.
Така се казва. Всичко е на дискове.
Така и така нямам грамофон.
Не ме интересува дали снимката ти е харесала, ясно?
-Каква снимка?
-Това няма да нарани чувствата ми.
Можеш поне да си признаеш.
-Каква снимка?
-Снимката която ти дадох.
Снимката която мушнах под вратата ти! Сложих я в плик и...
Няма начин да не си... По дяволите. Тя те харесва, нали?
-Коя?
-Коя ли? Кучката която...
Забрави. Съжалявам.
-Ще влезеш ли?
-Не. И cd-плеър нямам.
-Трябва ли ти превоз обратно?
-Не. Ще уредя нещо.
Ами ти?
Добре, изключи го.
Страхотно. Откъде знаеш всичките тия неща?
-Научих ги от Роки.
-Кой е Роки?
-Моторът в апартамента ми?
-Сериозно?
Това е Роки.
Остави само това.
Беше ми последният.
Известно време живееше в твоя апартамент, но прекарваше повечето си време в моя.
След това се изнесе.
Беше преди три години.
-Джоунс?
-Да?
От три години не съм правил секс, Джоунс.
"Уау" ли каза? Три години и ти казваш "Уау"?
Три години въздържание заслужават повече от "Уау".
-"Уау" дори не се приближава.
-Опитай 17.
-Какво, години ли?
-Е, първите 12 са лесни.
Ами...?
Значи си...?
Страхотна е.
Наистина е страхотна.
Това е болката.
Болката?
Точно заради това ми харесва. Защото е честна и истинска...
...няма нищо прикрито.
За мен е сякаш за пръв път в живота си чувстваш болка.
Преди това не си знаел, че дори съществува.
Когато бях малък си счупих ръката.
Kак е възможно някой с който си се запознал наскоро и почти не познаваш...
...да познава теб? Да те погледне веднъж...
...и да види повече отколкото повечето хора някога ще видят?
Предполагам, че има само един начин да разбера.
-Здравей, Джейн.
-Здрасти.
Здрасти. Чудех се дали би искала, нали знаеш...
-...дали искаш да излезем или...
-Малко си малък за мен, Джоунс.
-А и не ходя по срещи.
-Няма да е точно среща.
Не познавам много хора тук и си помислих, че ти ще можеш...
Може би трябва да си купиш касетофон.
Няма нужда.
Не ходя на кино.
На вечери, на пикници...
...нито пък разходки.
Какво ще кажеш ти да решиш?
Чувам, че доста тракаш с машината. Какво пишеш?
-Предимно писма.
-До кого? До гаджето ти ли?
До гаджетата.
Имам няколко.
Така ли?
Разкарай се.
Суперфекта е големият.
Познаваш първите четири коня които ще финишират поред.
Трифекта е същата работа, но с първите три.
Пак се взимат добри пари.
Куинела е същото но няма значение реда на финишеране.
Победа или място...
...можеш сам да решиш.
На мен ли говориш?
Да, глупчо. Как искаш да заложиш?
Нямам представа. Заложи вместо мен а аз ще взема нещо за пиене?
Да бе.
-Как го направи?
-Номер който научих от майка ми.
За кого ще пием?
Затвори очи и посочи.
-Нов в града.
-Нов в града.
Да! Нов в града, бягай, бягай, бягай!
Мамка му!
-Да! Да! Хайде, хайде!
-Да! Да! хайде!
-Малка пчела!
-Малка пчела! Давай!
-Давай, давай, давай!
-Малка пчела, бягай!
Преди често ходихме на хиподрума с Стив...
...и той винаги губеше всичките си пари. Предполагам, че заради това все още мога да ходя там.
Това е момента в който трябва да ме питаш кой е Стив.
Не, не е.
Така е честно.
Значи аз ще те питам нещо.
-Име?
-Джоунс Дилън.
-Години?
-17.
-От?
-Тексас.
-Нямаш смешен акцент.
-Израстнах предимно на изток.
Аз също.
Обикалях училищата и летните лагери.
Ами родителите ти?
Какви родители?
Колко сираци обикалят училищата?
Много. Кой е Стив?
Полислих, че не искаш да знаеш.
Бившето ти гадже ли?
Един от няколкото.
Да не твърдиш, че си сирак?
Не точно. Колко са няколкото?
-Искаш ли да знаеш?
-Искам да знам само за единият.
-Това беше. Филмът свърши.
-Това ли?
Защо? Бързаш ли за някъде?
Има ли нещо друго което трябва да знам за теб?
Не мисля.
-Освен...
-Какво?
Не.
Изплюй камъчето.
Девствен съм.
Никога ли?
Всичките тези гаджета и никакви действия?
Веднъж почти го направих.
Сериозно? Кога?
Наскоро.
-Колко наскоро?
-Много наскоро.
Искам да ти кажа нещо.
Ако искаш да излизаш с нея, нямаш работа тук, ясно?
Ще идвам тук.
Добре.
Джейн?
-Да?
-Съжалявам.
Съжалявам за целувката.
Какво знаеш за Джейн и Стив?
Не мога да го направя. Съжалявам.
-Какво не можеш да направиш?
-Не мога да ти кажа.
Това е една от историите от горният етаж, партньоре. Съжалявам.
-Но знаеш?
-Не мога да ти кажа.
Но знаеш нещо, нали?
Дали?
По дяволите.
Партньоре.
Пред твойта врата е.
Здрасти!
-Не мислех, че си си в къщи.
-Не съм. Не бях.
Но сега съм.
Искаш ли да се повозим?
След половин час?
Бланш е в Тексас.
-Кой?
-Бланш. Майка ми.
Нали попита за родителите ми.
Живее сама. Пие. Излиза предимно с мъже от кънтри клуба.
Изгонила е баща ми когато съм бил на 3. Или 4.
Историите й винаги се променят.
Какво?
Това е момента в който ми казваш кой е Стив.
Така ли?
Преди работех в един малък гнусен бар.
Стив дойде с групата си...
...сякаш пред цял стадион.
И следващите три вечери пееше всяка песен за мен.
Никога не съм срещала някой като него.
Говореше както трябва и правеше каквото трябва.
Всичко беше наред.
След това прецака всичко. Особено мен.
На мен всичко ми изглежда наред.
Преди бях по-добре.
Нов в града.
Как си?
Как изглеждам?
Страхотно.
Как ти е ръката?
Мисля, че ще се оправи.
Слава богу.
Отчаяна съм, Джоунс.
Сигурно много боли.
Не. Оттегчена съм.
Може би трябва да си вземеш касетофон.
Млъкни.
Знаеш ли какво искам?
Искам да ми напишеш писмо.
Писмо ли?
Да, като оези които пишеш на гаджетата си.
Обикновенно писмо а не любовно.
Нямам никакви гаджета.
-Пиша ги на друг.
-Е, и аз съм друга.
-Напиши едно и на мен.
-Не. Имам предвид.... не ги изпращам.
Сложно е.
За Бога, Джоунс, в болница съм.
Мисля, че заслужавам поне писмо.
Знаех си, че ще ти се случи нещо такова.
Не, Бланш, наистина съм добре. Ще се оправя.
Виждаш ли, Джоунс, какво става.
Казвам ти разни неща а ти не ме слушаш.
Никога не ме слушаш, нали?
Ти никога не ми казваш това което искам да чуя.
Не започвай. Става въпрос за теб, Джоунс. За реалноста.
Ще затварям. Идва закуската.
Има едно място от което танцьорки ти доставят храната.
-Фантастично е.
-Пиян ли си, Джоунс?
Какви ги говориш?
-Ето я и нея.
-Джоунс?
Можеш да оставиш това където искаш.
-Как е разбрал?
-Обадих му се.
Била си оттегчена и за това си му се обадила.
Грешиш. Липсваше ми и исках да му се обадя така, че го направих.
Не те ли беше прецакал или нещо такова?
Какъв ти е проблемът, Джоунс?
Мислех, че сме приятели.
Изминал е 2000 мили, Джоунс.
Не може да си помогне, Джоунс. Това е биологична слабост...
...към типът китаристи облечени в черни кожени якета.
Самият аз съм го изпитвал.
Могъщо нещо е.
Всичко е наред. Наистина.
Радвам се за нея.
Тя също изглежда щастлива, което е добре.
Страхотно е.
Хващай чука, партньоре.
-Здрасти, Джоунс.
-Здравей, Лиза.
Видя ли колата на Джейн?
Какво е станало с ръката ти?
Бил си с нея.
Радвам се, че си добре.
Ами Джейн?
-Добре е.
-Радвам се.
Знаеш ли, когато се случи нещо такова...
...чудя се дали да й кажа, че съжалявам.
Вината е предимно в сърната.
Това за мен ли е?
Написах ги за баща ми.
Не ги изпратих защото не знам адреса му.
Не знам дали е жив или мъртъв или каквото и да било.
Нищо.
Само ти.
Добре.
Кажи го.
Само аз.
Джоунс?
Скоро ще си тръгна.
Знам.
Нямам предвид само от болницата.
Знам.
-Здрасти, пич.
-Здрасти, Стив.
Прочутият помощник пилот.
-Джоунс, нали?
-Да.
Как ти е ръката?
Чукал си я, нали?
-Какво?
-Лиза.
Да.
А ти?
Не беше нищо.
-Нищо?
-Да.
Джейн я снима.
Секси снимка на която тя е обгърната с шалове...
...и аз поисках да видя какво има отдолу.
Но...
...не беше нищо. Джейн го прие много навътре.
Искам да кажа, че Джейн приема всичко много навътре.
Защо ли ти го казвам?
Ти нямаш дори cd плеър.
Скъпи татко:
Ще се зарадваш като ти кажа, че се възтановявам от инцидента.
А момичето за което ти разказах?
Тя е като нова.
Това което не мога да си обясня сега е как може да съм бил толкова глупав?
Как?
В регистъра си.
Онзи Брад от долният етаж ми каза в кой апартамент си така, че....
Онзи Брад?
Да. Знаеш ли, че въобще не ме погледна?
-Изглеждаш добре, Бланш.
-Е...
...покани ме да седна тогава.
Благодаря.
Имам мотор.
Не е ли страхотно.
Може би трябва да се хвърля от покрива...
...и да си спестя неприятностите покрай това да те погребвам.
Не мисля, че падането ще те убие, но можеш да опиташ.
Разкажи ми за тази Джейн.
Спести ми часта за това колко слаба шофьорка е.
Не знам.
-Всъщност много прилича на теб.
-Точно това се случва.
Момчетата преследват момичета които приличат на майките им.
Пие, груба е, шумна е...
Добре де. Би ли млъкнал?
Хубава ли е?
Красива е.
Ами ти, Бланш?
Накарала ли си някой да се отчае по обичайният начин?
Ако това е начинът да попиташ дали съм влюбена в някой...
...отговорът е не.
Стига, Бланш.
Може от време на време да се харесвам на някой мъж.
Харесва ми да се чувствам като поредното момиче.
Не бъркай това да се чувстваш добре с това да си влюбен, Джоунс.
Не, тези два пътя се пресичат рядко.
Рядко или никога?
Защо се размотаваш още този разбит сандък?
Това е всичко което имам. Това и пшештата му машина.
Защо не погледнеш дали вътре няма одеало за мен.
Предполагам, че е станало късно.
Ще поговорим утре.
Добре.
Утре.
Джоунс, гледай къде стъпваш!
Красива е. Вие сте невероятни, момчета.
Всичко което направих аз беше да я удрям.
Какво ще кажеш да я караш?
Из квартала или 2000 мили в едната посока?
Добре.
Ще го направя.
Защо ще го направиш?
Приятели сме, нали?
Да, приятели сме.
Бедничкият. Плаче.
Плаче! Няма да ме има само няколко дни.
-Мълчи и карай, Джоунс.
"Съжалявам, Джоунс. Нямам никакви отговори.
"Съжалявам, Джоунс. Нямам никакви отговори.
Поне не много и вероятно николко които да те направят щастлив.
Никой никога не ме е гледал по начина по който ме гледаше баща ти.
Той не виждаше хубаво момиче с богат баща."
Той виждаше някой със собствени надежди и мечти.
Бих го последала навсякъде.
Стигнахме само до едно бунгало.
Направих яйца и препечени филийки в кухнята, смяхме се, правихме любов...
...и пихме уиски.
Не бяхме на повече от 50 мили от дома, но се чувствах сякаш бяха 5000.
А тези две малки стаи, ми изглеждаха като цял свят.
Но за него, мисля, че беше просто още една точка на някоя карта.
Съжалявам, Джоунс.
Знам, че съм ти казала много хубави неща за баща ти...
...неща в които ми се искаше да повярвам.
Но истината е, че ти никога не си срещал баща си.
Един ден отиде да си купи цигари, и не се върна.
Писмата ти са толкова весели.
Иска ми се да ми позволиш да покажа това на Стив.
В което съм завързана за стълб и ти идваш да ме спасиш.
Знам какво е направил.
-Кой какво е направил?
-Стив.
Знам какво е направил.
Исусе!
Да не се опитваш да ме напиеш?
Опитах се да се престоря, че не се е случило...
...че не знам, че не мога да го видя в лицето му.
Но защо? Защо си се преструвала?
Защото не исках нещата да са както преди.
Със Стив нямаше нито вчера, нито утре, само сега.
Винаги и завинаги сега.
За първи път в живота си, разбрах какво е чувството да съм свободна.
Нека да опитам.
Мога да го направя, Джейн. Мога да те спася.
Толкова си мил.
Мога да чукам Лиза ако да съм мил е проблем за теб.
Прекалено си приличаме. Мога да го видя в снимките които направих.
Мога да го видя и сега.
-От тъмното ли се страхуваш?
-Мислех, че ти ще искаш.
Можеш да го изключиш.
Джоунс...
...това не се случва.
Кажи го.
Това не се случва.
Знаеш ли, бил съм на някои места.
Тексас. Делауеър.
В три училища в Ню Хамшир.
Канзас.
Не навсякъде така, че мога и да греша,
но мисля, че си най-красивата жена на света.
Какво каза?
Нищо.
Каза нещо.
Казах, че пристигнахме.
Не мога да повярвам, че този боклук успя.
-Не можеш да го направиш.
-Недей.
Какво е това?
Това остава.
Да бе, тайните смешни работи. Какво си помислих?
-Миналата нощ се случи.
-Моля те, Джоунс.
-Какво е станало миналата нощ?
-Нищо.
-Нищо не е станало миналата нощ.
-Напротив, стана и не беше нищо.
-Беше нещо.
-Престани.
-Има ли нещо което трябва да знам?
-Не.
Да, има.
Само в мечтите ти, хлапе.
Какво правиш, Джоунс?
Стив, престани!
Престани!
Качвай се в колата, Джоунс. Искам да говоря с теб.
-Защо го направи?
-Джейн, какво правиш?
-Хайде, отвори!
-Ти си по-добра от това, Джейн.
-Дай ми минутка.
-Джейн!
Дай ми минутка!
Миналата нощ беше сега, нали?
Нямаше вчера, нямаше утре, и все още е сега.
-Не е прекалено късно.
-Джоунс, вече е утре.
Аз съм тук. Не мога да се върна.
Боли ли?
Искам да вземеш колата.
-Не искам колата.
-Вземи я.
Ти я оправи. Ти я събра.
Мамка му! някой е извикал ченгетата!
-Да се измитаме от тук.
-Да се махаме!
Лайняна кола!
Да вървим. Да вървим!
-Ало.
-Аз съм бил, нали, Бланш?
-Джоунс?
-През всички тези години обвинявах теб.
Мислех, че ти си виновна.
Но съм бил аз. Винаги съм бил аз.
Джоунс, къде си?
Защо не ми каза истината? Напуснал те е защото си била бременна.
Защото....
Защото не исках да го чувстваш по този начин.
Мислех, че поне това мога да направя за теб.
Затова ме изпращаше да уча надалеч? И всяко лято.
Не, това го правеше дядо ти.
Казваше, че не ставам за майка...
...и трябва да се погрижа за това.
Ти беше шансът ми, Джоунс.
Че той може да се върне.
Бил съм ти шансът, че той може да се върне?
Не. Знаех, че няма да се върне.
Не можеш да спреш някои хора, Джоунс.
Идват в живота ти с цел да го напуснат.
Можеш да ги обгърнеш с ръце.
Най-доброто на което можеш да се надяваш е да ги позабавиш малко...
...защото няма как да ги задържиш достатъчно силно.
Но ти беше мой.
Ти беше шансът ми а аз го изпуснах.
Бланш...
...не.
Не си го изпуснала, Бланш.
Джоунс!
-Познай какво.
-Изнасяш се.
Познай защо се изнасям.
-Получила си роля.
-Да!
Мюзикъл на пътнически кораб. Така, че нещата ми отиват в склад...
...а аз в морето.
-Какво се е случило с окото ти?
-Нищо.
Поздравления, Лиза.
Оставих ти нещо.
Някой ден ще струва много.
Искаш ли да ти дам автограф?
Ще почакам за това.
Здрасти. Къде беше, брато?
Ето, дръпни си, човече.
Хей!
Какво по дяволите?
Хей!
Какво правиш? Какво правиш?
Какво правиш?
Без приказки, без рок, без рап, без глупости.
Нищо освен най-доброто съвременно кънтри,24 часа на ден.
Чакай малко. Познавам те. Какво ти казах, хлапе?
-Какво ти казах?
-Мисля, че изпусна това.
-Боже мой.
-Мамка му!
Мамка му! Това е нова фланелка!
Това е нова фланелка.
Мамка му. Мамка му!
Недей никога да си сменяш прическата?
Какво по дяволите направи с колата ми?
-Съжалявам за това.
-Лъжец.
Какво стана с мотора ти?
Просто отказа.
Нищо не е вечно.
Да.
Още ли мислиш, че съм най-красивата жена на света?
Млъкни и карай.
превод: StraightEse StraightEse@hotmail.com