Young Frankenstein (1974) Свали субтитрите
то няма да можем да видим неговата средна част.
Но, както ви бях демонстрирал на лекцията минала седмица...
ако внимателно отделим слепоочните дялове...
ще можем да забележим горната част на мозъчния ствол.
Този, така наречен ствол, се състои от среден дял,
цилиндрична издатина, наречена мост...
и конично стебло на продълговатия мозък,
който излиза от черепа през така нареченото бутилково гърло...
и преминава в гръбначен мозък.
Има ли някакви въпроси, преди да преминем нататък?
Аз имам въпрос, д-р Франкенщайн.
Франконстин.
Извинете?
Името ми: Произнася се "Франконстин".
Нима не сте внук на знаменития Виктор Франкенщайн...
който изравял прясно закопани трупове и трансформирал мъртвите части в...
Да, да!
Да!
Всички знаем какво е правил!
Но аз бих искал да остана в науката със свой собствен мъничък принос...
а не благодарение на случайни родствени връзки...
с прочут... умопобъркан!
Сега, ако не възразявате, задайте си въпроса?
Сър, не съм сигурен, че разбрах добре разликата...
между рефлексните и волевите нервни импулси.
Добре. Днешното лабораторно упражнение ще посветим на тези различия.
Да преминем към демонстрацията.
Г-н Хилтоп, с когото никога преди не съм работил...
и не съм му давал никакви предварителни инструкции...
любезно се съгласи да ни предостави своите услуги.
Г-н Хилтоп, бихте ли могли да скочите на крака и да застанете до масата?
Чудесен... подскок.
Г-н Хилтоп...
бихте ли си повдигнали лявото коляно?
Вие току-що станахте свидетели на проявата на волевите импулси.
Импулсът започва със стимулация на церебралната кора на главния мозък...
преминава през ствола и води до съкращаване на мускулите.
Г-н Хилтоп, можете да отпуснете коляното си.
Рефлексните движения са тези, които се правят независимо и въпреки желанието...
те се пораждат по протежението...
между периферната и централната нервна система.
Мръсен, долен, съсухрен кучи син!
Ние не осъзнаваме тези импулси.
Дотогава, докато не настъпи съкращаване на мускулите.
И така, както можете да видите, те действат самостоятелно.
Но какво ще стане, ако блокираме импулсите с локален натиск...
с помощта на обикновен метален притискач...
обхващащ нервните окончания...
за... примерно... пет или шест секунди?
Ти, копеле, изнасилвало майка си!
Както можете да се убедите, всички комуникации са прекъснати.
Въпреки цялата наша великолепна механика...
ако не беше непрекъснатият поток от моторни нервни импулси...
ние щяхме да сме съвсем безчувствени...
като връзка броколи!
В заключение трябва да отбележа...
Дай му един долар вредни.
- Да, сър.
че обичайните наранявания...
на нервните корени винаги са много сериозни.
След отделянето на нервната тъкан...
няма способ, земен или небесен...
който да я възстанови отново.
Има ли въпроси, преди да се разделим?
Ах, д-р Франк...
Франконстин...
- Да?
Вярно ли е, че Дарвин е държал под стъклен капак консервирано
парче вермишели, докато при някакви необичайни обстоятелства...
то не се е сдобило със собствена свободна воля?
Вие говорите за червей (worm shell) или за спагети (vermicelli) ?
За червей, сър.
Да! Мисля, че съм чел нещичко по въпроса докато бях студент.
Но вие трябва да помните, че червеят, с някои изключения...
не е човешко същество.
Но би ли могло това да е базирано на работата на вашия дядо?
Реанимация на мъртва тъкан?
Дядо ми е бил твърде болен човек.
Но дори да сте Франконстин, нима това изобщо не ви интересува?
Нима възраждането на нещо мъртво не може да ви заинтригува?
Вие говорите за брътвежи на душевноболен.
Мъртвото си е мъртво.
Но вижте какво правят със сърцето и с бъбреците.
Сърцето и бъбреците са детски играчки!
Аз говоря за централната нервна система!
Но, сър...
Аз съм изследовател, а не философ!
Имате по-големи шансове да реанимирате този скалпел...
отколкото да възстановите разбита нервна система.
Но работата на вашия дядо...?
- Работата на дядо ми е боклук!
Мен не ме интересува смъртта!
Единственото, което ме безпокои - това е опазването на живота!
Клас...
свободни сте.
Д-р Франкенщайн...
Франконстин.
Казвам се Герхард Фолкщайн.
Изминах 5 000 мили, за да Ви съобщя волята на вашия велик дядо.
Барон Бюфорт фон Франкенщайн.
О, бонбончето ми!
О, любов моя. Ще броя часовете на нашата раздяла.
О, скъпа, аз също.
Не по устата.
- Какво?
Ще ходя на парти при Нана и Ник. Не искам да си размажа червилото.
Нали разбираш.
- Да.
Качвайте се!
О, скъпи.
- Е, време е ...
Фреди, скъпи!
Как да обясня за няколко минути това, за което цял живот не стига?
Поне опитай.
- Добре.
Ще си го получите, господине.
Аз съм твоя. Цялата. Какво още мога да кажа.
Моя сладка любов...
Внимавай косата! Ще ми развалиш прическата.
Извинявай...
Надявам се, че харесваш старомодните сватби.
Предпочитам старомодните първи брачни нощи.
О! Ти си непоправим!
Това значи...
че ти ме обичаш?
- Можеш да се хванеш на бас.
О, единствена моя любов.
Тафтата, скъпи.
Тафтата, любима.
Не, роклята е от тафта.
Толкова лесно се мачка.
- О!
Качвайте се!
О, пак този ужасен човек.
Добре, побързай сега, докато не си ме помислил за пълна глупачка.
О! Маникюрът ми!
Извинявай...
Довиждане, скъпа.
- Довиждане, Фреди.
Скъпа!
Хари, той пак започва!
- И какво трябва да направя аз?
Всеки ден!
Ами разреши му!
Ню-Йорк! Пригответе се за слизане.
Извинявай, момченце. Това гара Трансилвания ли е?
Ja, ja! Път 29.
Искате ли да ви лъсна обувките?
Ъ... не, благодаря.
Д-р Франкенщайн?
Франконстин.
Подигравате се.
Не. Произнася се Франконстин.
Може би ще щажете и - Фродорик?
Не. Фредерик.
А защо не Фродорик Франконстин?
Защото е Фредерик Франконстин.
Разбирам.
Вие трябва да сте Игор?
Не. Произнася се Ай-гор.
Но на мен ми казаха Игор.
- Значи е станала грешка.
Мм... вас ви праща хер Фолкщайн, нали?
Да. Моят дядо е работил за вашия дядо.
Колко приятно.
Разбира се, цените са се вдигнали.
Разбира се. Уверен съм, че ще се разберем.
Извинявай. Аз... О...
Знаеш ли, не искам да те смущавам, но аз съм доста известен хирург.
Може да успея да ти помогна за тази гърбица.
Каква гърбица?
Да вървим.
Позволете ми, господарю.
О... Много благодаря.
Да вървим насам.
Насам.
Мисля, че ще ви е по-удобно отзад.
Какво беше това?
Това е Инга.
Хер Фолкщейн реши, че може да ви потрябва лаборантка. Временно.
Искате ли да се потъркаляте в сеното?
Това е забавно.
Понякога ме е страх от мълнии.
Това е просто атмосферен заряд.
Няма страшно.
Верволф! (Werewolf)
Верволф!? (Werewolf)
Там!
- Какво?
Там - вълк! (There wolf)
Там - замък.
Защо така говорите?
Мислех, че вие така искате.
- Не.
Тогава сам се забавлявайте. За мен ще е по-лесно.
И така...
Ето го.
Нашият дом.
Какво чукало!
Благодаря, докторе.
О. За нищо.
Аз съм фрау Блюхер.
Спокойно!
Как сте? Аз съм д-р Франконстин.
Това е моята асистентка. Инга, запознайте се с фрау Блюхер.
Интересно, какво им става?
Стаите ви са готови, хер доктор.
Ще ме последвате ли?
Ай-гор, донеси ми багажа когато се освободиш.
Да, господарю.
След вас, фрау Блюхер.
Блюхер!
Следвайте ме, моля.
Стойте по-близо до свещите.
Стълбата е... малко ненадеждна.
Това е вашата стая. Същата беше и на дядо ви Виктор.
Виждам.
Е, май книгите не са много.
Виктор...
Баронът имаше тук медицинска библиотека.
А къде е тайната библиотека?
- Не знам за какво говорите, сър.
Това са най-обикновени книги. Може да ги има всеки доктор.
Това е единствената библиотека, която знам, д-р Франкенстоун.
Франконстин.
- Франконстин.
Добре, ще се видим после.
Лека нощ.
Не желае ли докторът бренди преди сън?
Не... благодаря ви.
Малко топло мляко...
може би?
Не... много благодаря.
Не, благодаря.
Ovaltine?
Нищо!
Благодаря ви.
Малко съм уморен.
Тогава ще ви пожелая... лека нощ.
Лека нощ.
Лека нощ, скъпи.
Лека нощ, хер доктор.
Лека нощ, фрау Блюхер.
Аз не съм Франкенщайн.
Не съм Франкенщайн.
Аз съм Франконстин!
Не ме принуждавайте!
Не вярвам в съдбата!
И не искам да произнасям това.
Добре, ти победи! Ти победи! Предавам се! Печелиш!
Ще го кажа. Ще го кажа.
Съдба! Съдба!
Не мога да избегна това!
Д-р Франконстин! Събудете се!
Какво?
Сънувахте кошмар.
Каква е тази странна музика?
- Нямам представа.
Но, тя, струва ми се, се чува...
иззад този шкаф.
Иззад шкафа с книги.
Не бихте ли могли да ми подадете дрехите, скъпа?
Бяхте права. Чува се зад стената.
Къде е това?
Къде е това?
- Кое?
Винаги има някакво устройство. Само ако можех да намеря механизма...
Ехо!
Струва ми се, че тук се чува по-силно.
Подайте ми тази свещ.
Постави... свещта... обратно!
Чудесно! Мисля, че вече разбрах.
Вземете свещта...
а аз ще блокирам шкафа с тялото си.
Слушайте ме много внимателно.
Не дърпайте свещта назад!
С всичка сила...
избутайте другия край на шкафа.
Това... напълно ясно ли е?
Мисля, че да.
Добро момиче!
Поставете... свещта... обратно!
О, вижте, докторе! Коридор!
Каквато и да е тази музика, тя идва отдолу.
По-добре да ида да видя.
- Може ли да дойда с вас, моля ви.
Не искам да оставам сама.
Чудесно. Загърнете се и ме следвайте.
Докторе! Свещта...
Това е разумно. Да вземем друга свещ.
Не приближавайте.
Не се плашете, скъпа. Това е просто плъх.
Отвратителен, гаден плъх.
Велики Боже!
Аз... си нямам никого.
И никой не го е грижа за мен.
Ай-гор!
- Фродорик!
Как попадна тук?
С кухненския асансьор.
Аз чух странна музика и... просто я последвах.
Наречете го... предчувствие.
Тук би трябвало да има още някой.
Струва ми се, че е така.
И тук има втора врата.
Почакайте, господарю.
Това може да е опасно.
Вървете отпред.
Има ли тук някъде светлина?
Ето два отвратителни контакта, но аз не смятам да ги пипам пръв.
Добре...
Проклети да са очите ти!
Твърде късно!
И така, точно тук се е случило всичко.
/Само си помислете! Мъртвия мозък е готов да оживее в ново тяло./
/Погледнете! Няма кръв, няма разложение./
/Само няколко шева./
/Пусни главния превключвател.
- Да, господарю./
Каква отвратителна бъркотия!
Е, не знам. Една картина, малко цветя, няколко възглавнички...
Струва ми се, че нашия тайнствен цигулар из...
Из... какво?
- ...чезна
Иззад вратата се процежда светлина.
Следвайте ме!
Докторе! Погледнете!
Е... това обяснява музиката.
Все още е топла.
Но кой е свирил на нея?
Не знам...
но даже не си е загасил цигарата.
Що за маниери!
Какво е това място?
Музикална стая?
Но тук няма нищо, освен книги и документи!
Книги и документи?
Това е тя!
Това е тайната библиотека на моя дядо! Намерих я!
Вижте! Вижте това!
"Докато, изведнъж сред тази тъма, не ме озари внезапна светлина."
"Светлина, неочаквана и ярка, но обясняваща всичко."
"Смени плюса с минус...
а минуса с плюс."
"Аз съм единственият, открил тайната на живота."
"Не, дори нещо повече..."
"Аз съм в състояние да вдъхна живот...
в безжизненото!"
Това... може... да сработи!
Херинга?
- Мм... Благодаря, докторе.
"Тъй като дребните детайли затрудняваха моята работа...
аз реших да направя съществото с гигантски размери."
Разбира се!
Това улеснява всичко.
С други думи...
неговите вени, крака, ръце, органи трябва да са огромни.
Именно.
И той ще има огромен... Schwanzstuck!
Естествено.
Той ще стане много популярен.
И така...
Каква е целта ни: приблизително 7 фута ръст...
с части на тялото, пропорционални на размера.
Нещо от сорта...
на това?
Аха...
Схванал си нещичко.
Груб, да, примитивен, да, възможно даже уродлив...
но нещо необяснимо ми подсказва...
че това е нашият човек!
Добре, добре.
За него това е достатъчно.
Наведи се, тъпако!
Сега!
Ама че мръсна работа!
Можеше и да е по-зле.
- Как?
Ако валеше дъжд.
Бързо!
Имате нужда от силна ръка?
Не, благодаря. Имаме си. Все пак благодаря.
Момент, сър!
Познавам всички в околността, но никога не съм виждал лицето ви.
Бихте ли се представили?
Да. Доктор Фредерик Франконстин. Наскоро пристигнах от Америка.
О, да, сър. Казаха ми, че сте тук.
Аз съм полицай Хенри, сър. Приятно ми е да ви срещна.
Чудесно е, че се срещнахме, полицай.
Измръзнали сте до костите, сър.
Добре ще ви дойде разпалена камина.
- Да, да.
Една глътка от стара бутилка също не би попречила, сър.
Точно това ми трябва, да.
Е, ако всичко е наред, сър, да ви пожелая спокойна нощ.
Много ви благодаря, полицай.
Винаги на вашите услуги, сър.
Лека нощ, полицай.
- Лека нощ, сър.
О, какъв внушителен вид!
О, нощ, бездънна и свещена!
С такъв чудесен екземпляр на тяло...
ще ни трябва и мозък, достоен и великолепен.
Какво да правим?
- Имам чудесна идея.
Браво.
Чакай малко... той не беше ли на другата страна?
Кой?
- Твоят, ъъ...
Няма значение.
Помниш ли името?
- Записано е.
Х. Делбрук.
- Ханс Делбрук.
Той е отвратителен.
- Той е прекрасен.
И той е мой!
Сега да побързаме. Ще се борим с времето и природата.
Готов ли си?
- Сигурен ли сте, че го правите правилно?
Да, да! Точно както е в записките!
Сега освободи хвърчилото и тичай бързо надолу.
Колко бързо?
Можеш да загинеш от токов удар. Разбираш ли?
Казах: "Можеш да загинеш от токов удар."
Разбираш ли?
Разбирам, разбирам. Защо викате?
Но ти беше...
Отвърза ли хвърчилото?
- Разбира се.
О... Добре. Чудесно.
Провери генератора.
- Да, господарю.
Ай-гор!
Отвори предпазния клапан.
- Да, господарю.
Можеш ли да си представиш мозъка на Ханс Делбрук в това тяло?
О, Фредерик!
Моментът настъпи.
Добре, скъпа...
Готова ли си?
Да, докторе.
Вдигай!
Какво? Тук ли?
Да, да. Вдигай платформата.
А! Платформата!
Това било! Ja... да.
От този съдбовен ден, когато частици отвратителна слуз...
изпълзяли на морския бряг и се провикнали към студените звезди...
"Аз съм човек!" ...
нас ни преследва най-ужасния кошмар: осъзнаването на собствената тленност.
Но тази нощ...
ние ще хвърлим ръкавица на науката....
точно в страшното лице на смъртта.
Тази нощ...
ние ще се възнесем до небесата!
Ние ще се надсмиваме над земетресенията!
Ще командваме мълниите...
и ще проникнем...
в самата утроба на непристъпната природа!
Когато ти кажа, пусни първия превключвател!
Смятайте го за направено, господарю.
На старт!
Внимание!
Давай!
Пусни втория превключвател!
Пусни третия превключвател!
Няма... трети превключвател?
Включвай го, казах! Включвай!
Живот!
Живот, чуваш ли ме?
Дай на моето създание...
живот!
Изключи всичко и ме спусни!
Нищо!
О, докторе. Толкова съжалявам.
- Не, не.
Запазете доброто си настроение.
Ако науката ни учи на нещо...
това е умението да приемаме несполуките...
точно така, както и успехите...
спокойно... достойно...
и смирено.
Кучи син! Ще те накарам да го направиш!
Защо ми причиняваш това?
Защо ми причиняваш това?
- Докторе, спрете!
Вие ще го убиете!
Аз не искам да живея!
Не искам да живея!
Спокойно, достойно и смирено.
Ооо! Мамичко!
Глупости! Това е друг човек, казвам ви!
Сам ще се убедиш ако поговориш с него 5 минути.
Да?
Той е Франкенщайн!
Всички те са еднакви!
Това им е в кръвта. Не могат да се променят.
Тези учени... всички са такива.
Те казват, че се трудят заради нас.
Но това, което действително искат е - да управляват света!
Достатъчно! Няма да позволя да превърнете нашата среща в говорилня!
Това са много сериозни обвинения...
още повече за нас, защото ние все още сънуваме кошмари...
след предишните 5 случая.
Сега... да изслушаме човека, който ще оцени ситуацията безпристрастно.
Инспектор Кемп!
Ще ни кажете ли няколко думи?
Размириците... са ужасно нещо...
и веднъж започнат ли...
няма начин да се спрат...
без кръвопролитие.
Аз мисля... че преди да тръгнем да избиваме всички наред...
няма да е лошо да съберем повече проклети доказателства...
и...
окончателно да се убедим...
че младият Франкенщайн действително...
фърфи по стъпките на дядо си.
Какво?
фърфи по стъпките на дядо си! Фърфи, фърфи!
А! Върви!
Мисля...
че ще ми е по джоба...
да си платя една визита на нашия добър доктор
и да проведа приятна... тиха... беседа.
Репутацията!
Репутацията!
О, докторе! Не бива да постъпвате така със себе си.
Престанете да мислите за това.
Погледнете! Дори не докоснахте храната си.
Моля!
Сега я докоснах. Доволни ли сте?
Знаете ли... никога няма да забравя стария си баща.
Ако на него му се беше случило нещо подобно, той би казал...
Какво щеше да каже?
За какъв дявол киснеш в банята непрекъснато?
Може би ще излезеш най-после и ще дадеш шанс и на някой друг?!
Да, може би така е по-добре.
Бедния безжизнен мечок.
Може би е по-добре да си остане мъртъв.
Какво е това?
Schwarzwalder Kirschtorte.
О, харесва ли ти? Не си падам по десертите, но този е страхотен.
На кого говорите?
На теб! Ти изръмжа вкусно и си помислих, че много ти харесва.
Не съм ръмжал. Само попитах какво е това.
Но ти изръмжа, чух те.
- Не съм аз.
И аз не съм!
Почакайте. Ако не си ти и не си и ти...
Жив! Той е жив!
Той е жив!
Отдръпнете се.
Здравей.
Смятам да те освободя.
Приготви ли седатив?
- Да, докторе.
Сега искам...
да седнеш.
Изправи се... на крака.
Можеш да го направиш.
Сега... ходи!
Докторе, страх ме е!
Не се притеснявай.
Добре.
Добре!
Какво е това? Какво става?
Бързо! Дай му го...
Бързо! Дай му...
Какво? Какво да му дам?
Три срички. Първата звучи като...
Се...! Звучи, като седя!
Сега!... Той каза сега...
Седя!
Сега!
Втората сричка е кратка.
А... ти... тя... не... да...
А... да...
Сега да...!
Да ти... !? Той ругае!
О, звучи като...
А, дай! Дай...
Сега да ти...!
О! Тив... тив... Седатив.
Под носа ти беше!
"Сега да ти!?"
О, Фредерик! Добре ли си?
Да!
Би ли ни оставила, скъпа?
- Разбира се, докторе.
Ай-гор...
Може ли да поговоря за минутка с теб?
- Разбира се.
Ще седнеш ли?
- Благодаря.
Не, не. Тук.
Благодаря.
Така... мозъкът, който ти ми даде ...
на Ханс Делбрук ли беше?
Не.
- А! Добре.
Хм... имаш ли нещо против да ме осведомиш...
чий мозък съм използвал?
Няма ли да се ядосате?
- Аз... няма... да се ядосам.
На някой си Анор...
Някой си Анор...
Анор кой?
- Анор... Мален.
Анор Мален.
Почти съм сигурен, че така се казваше.
Искаш да кажеш, че съм сложил анормален мозък
на седем и половина фута дълга...
и 54 инча широка...
горила!?
Това ли ми казваш!?
Бързо, бързо! Дайте му...
Какво?
Три срички, да!
Интересно, кой ли е по това време.
Инга, бързо! Виж кой е там.
А ти... сложи това...същество обратно на операционната маса.
И го завържи здраво!
Къде отивате?
- Да се измия. Трябва да изглеждам нормално.
Винаги трябва да се държим нормално.
Ха! Чудовища!
Чудесно попадение.
Двадесети век сме, Кемп. Чудовищата са отживелица, като духовете и таласъмите.
Не и за порядъчните жители на това селце, хер доктор.
За тях...
те са съвсем реални.
Особено, когато в този дом пребивава Франкенщайн.
Хубава групичка.
Благодаря.
Нима такъв интелектуалец като вас е станал жертва на суеверни брътвежи.
Мен не ме притесняват суеверията, хер доктор, а гените и...
хромозомите!
Глупости!
- Хм, може да казвате така, но тук е...
Трансилвания!
а вие сте...
Франкенщайн!
Струва ми се, че прекалено ви разстройва този разговор.
Ни най-малко.
Намирам го за извънредно занимателен и толкова.
Е, какво пък... беше ми забавно.
Сега, ако позволите, инспекторе, малко съм уморен.
Значи...
мога да предам вашите гаранции на селяните...
че нямате никакви интереси да продължите делото на дядо си?
Мога ли да приема това като "да" ?
Много добре.
Ще намерите ли пътя сам?
- Разбира се.
До следващата среща... хер барон.
Да. Заповядайте по всяко време. Вратите тук винаги са отворени.
Dieser verdammte Arm!
О, Виктор!
Виктор...
Ние го направихме!
Искам да те освободя.
Ти желаеш ли това meine Seuchekopf?
Те искат да те наранят!
Но аз ще ти помогна!
Хвала на небесата, приключихме с това.
Фрау Блюхер!
Стоп! Не се приближавайте!
Какво правите?
- Смятам да го освободя!
Не, не! Не правете това!
Да!
Да не сте се побъркали? Той ще ви убие!
Не. Не и той.
Той е нежен като агънце.
Махнете се! За Бога! Той има увреден мозък!
Не е увреден.
Увреден е, уверявам ви. Увреден.
Ixnay on the ottenray.
Не се боя! Знам, че ме обича!
Тази музика!
Да! Тя е в кръвта ти! В кръвта на всеки Франкенщайн.
Тя прониква в душата, когато думите са безсилни.
Твоят дядо свиреше на своите създания.
Значи през цялото време сте били вие?
- Да!
Вие свирехте тази мелодия през нощта.
- Да!
За да ни докарате в лабораторията.
- Да!
И това е била вашата цигара!
- Да!
И вие сте оставили там за мен книгата на дядо ми!
Да!
За да ме накарате...
- Да!
Значи вие и Виктор сте били...
- Да!
Да! Кажи го!
Той ми беше любовник!
Сега вече няма да го хванете!
Той е свободен! Чувате ли?
Свободен!
Отива си!
Ще избяга!
Ние трябва да го намерим, разбирате ли?
Трябва да го намерим, преди да е убил някого!
Какво направих!
О, Боже!
Какво направих!
Това чудовище е на свобода...
Трябва да укрепим дъските!
Така.
Слава Богу, че сложи Хелга в леглото.
С това чудовище всичко е възможно. Помня какво стана последния път.
Но, татко! Нали ти казах, че се занимавам с Ростбратен, не помниш ли?
Помолих те ти да се погрижиш за Хелга...
Ти...
Сега дай целувчица и кажи чао-чао.
О, скъпи. Нищо не остана.
Какво ще хвърляме сега?
Може би е била в банята когато си се качвала горе?
Но аз не съм се качвала. Мислех, че ти си го направил.
Не си проверявала горе?
Седни.
Седни!
Посетител - това е единственото, за което те моля.
Временен другар за дългите самотни часове в моя живот.
Благодаря ти, Боже! Благодаря!
О, не, не. Не говори. Нито дума.
О, радост моя... дар от небесата.
О, сигурно си бил най-високия в класа!
Казвам се Хералд, и живея тук в пълна самота.
Как се казваш?
Не разбрах.
Ммм! Не...
О, прости ми.
Не разбрах, че ти си ням.
Виждаш ли, как разполагат небесата.
Аз, нещастния слепец, и ти, ти... немият...
невероятно огромен великан.
Ах! Ръцете ти са замръзнали, чадо мое.
Какво ще кажеш за чиния гореща супа?
Да... познато ми е това: да си премръзнал и гладен.
Да...
И колко много значи: мъничко доброта от непознат.
Готов ли си за супата?
Тогава протегни чинията си.
О, приятелю мой...
Ти нямаш представа какво означава за мен твоето посещение.
Колко дълго очаквах радостта от срещата с друго човешко същество.
Понякога, с нашите земни грижи...
ние забравяме за простичките удоволствия...
но те са основата за истинското щастие.
Да, да, да. Ох...
А сега малко вино към супата?
Добре, добре.
А? Добре... да.
Почакай!
Тост!
Вдигам тост за...
Да! Дългото приятелство.
Сигурно си много гладен.
Сега... сега, сега малка изненада.
За такъв специален случай съм си запазил...
цигари!
Вземи си една.
Какво?
Не... не, не.
Огънят е добър.
Огънят - това е добро, да. Огънят е наш приятел.
Да. Ще ти покажа. Ще ти покажа.
Виждаш ли?
В теб ли е цигарата?
Дай да погледна. Дай да видя.
Чудесно.
Сега, сега, сега...
Просто я дръж така. Сега...
не вдишвай, докато връхчето не се разпали.
Почакай!
Чакай!
Къде отиваш?
Тъкмо мислех да направя еспресо.
Сега!
Бързо! Дай му седатив!
Той е в безсъзнание!
Знам.
Влизам.
Дайте ми тази свещ.
Любов...
това е единственото, което може да спаси това нещастно създание.
Смятам да го убедя, че той е обичан...
дори това да ми струва живота.
Каквото и да чуете, колкото и отчаяно да ви моля...
колкото и ужасно да крещя...
не отваряйте тази врата, или вие ще унищожите всичко постигнато.
Разбрахте ли?
Не отваряйте тази врата!
Да, докторе.
Приятно ми беше да работя с вас.
Пуснете ме да изляза. Пуснете ме!
Какво ви става, хора? Пошегувах се!
Не разбирате ли от шеги?!
Исусе! Пуснете ме!
Отворете тази проклета врата, или ще ви откъсна прогнилите кратуни!
Мамичко!
Nein!
Очевидно...
Здравей, хубавецо!
Ти си симпатяга, знаеш ли?
Хората ти се присмиват.
Хората те ненавиждат. Но защо?
Защото те ти завиждат!
Погледнете това момчешко лице.
Вижте тази очарователна усмивка.
Искате да говорим за физическа сила?
Искате да говорим за истински мускули?
Искате да говорим за олимпийски идеал?
Ти си бог!
И послушай ме...
ти не си зъл.
Ти си... добър.
Милото ми момче.
Доброто ми момче.
Мамино ангелче.
Искам целият свят да узнае...
веднъж и завинаги и без всякакъв свян...
ние го обичаме!
Аз ще те уча.
Ще ти покажа как да ходиш, как да говориш, как да мислиш!
Заедно...
ти и аз...
ще постигнем... най-великото достижение в науката...
след откритието на огъня.
Д-р Франконстин! Добре ли сте?
Моето име е...
Франкенщайн!
Уважаеми колеги, дами и господа.
Тази вечер имам привилегията...
да ви представя човека, чиято фамилия беше едновременно...
прославена...
и... безславна.
Представям ви доктор барон Фридрих фон Франкенщайн!
Колеги, уче..
учени и неврохирурзи, дами и господа.
Преди няколко седмици, имайки зад гърба си
консервативни и традиционни научни факти, както всеки един от вас,
аз започнах този експеримент, колкото и невъзможно да ви прозвучи това -
по реанимацията на мъртва тъкан.
Това, което искам да ви демонстрирам сега, може да се окаже...
врата към безсмъртието.
И така, за вашето интелектуално и философско удоволствие...
Създанието!
Останете по местата си, моля ви.
Не сме деца. Ние сме учени.
Кълна се, няма от какво да се боите.
За начало... ще предложа на вашето внимание...
неврологична демонстрация на първичните церебрални функции.
Балансиране и координация!
Стъпки... от пети към пръсти.
Обратно!
Дами и господа, вие видяхте изпълнение на проста моторна дейност...
но това, което ще видите сега...
ни въвежда... тихо и скромно... в царството на гениалното.
Дами и господа...
mesdames et messieurs...
Damen und Herren...
вместо някогашната маса безжизнени биологични тъкани...
сега аз мога да ви представя един културен, изтънчен...
градски човек!
Посрещнете го!
Няма нищо! Нищо!
Хайде! Опитваш се да ме правиш на глупак?
Моля ви! Умолявам ви!
За ваша собствена безопасност, не го оскърбявайте!
Назад! Чуваш ли? Няма да ти позволя да разрушиш моята работа!
Като твой създател ти заповядвам да се върнеш!
Вериги.
Окован, като диво животно.
О, докторе... чувствам се толкова ужасно.
Отговорът е само един.
Ако намеря начин да изравня дисбаланса между гръбначно-мозъчната течност...
той ще стане здрав като бик.
Но как?
Как, преди да е станало прекалено късно?
О, Фредерик...
Само ако можех...
да облекча страданията ви, които изпитвате.
Само ако можех да ви помогна...
да свалите напрежението. Ако можех...
да ви дам малко спокойствие.
Докторе, нося...
Докторе?
Какво?
Докторе...
Къде сте?
Простете, докторе. Докато ви нямаше, дойде телеграма.
Казах ви никога да не ме прекъсвате по време на работа!
Съжалявам, докторе. Помислих си, че може да е спешно.
Погледнете, годеницата ви може да пристигне всеки момент!
Какво? Елизабет пристига тази вечер?
Да. Ще ида да приготвя стаята.
Съветвам ви да си сложите вратовръзка.
Скъпи.
Скъпа!
Изненада?
- Изненада.
Обичаш ли ме?
- Обичам те?
Добре...
Да влезем вътре.
- Скъпи!
Денят беше дълъг. Сигурен съм, че си изморена. Ще платя на шофьора.
Скъпа!
Какво?
Изненада?
- Аз, о... да.
Обичаш ли ме?
- Е...
Добре. Да влезем вътре.
Скъпа!
- Да!
Не казвай нищо, непредвидена случайност.
Готова ли си?
- Да... мисля.
Да.
Малко съм изморена.
Радвам се, че срещна моите асистенти, Инга и Ай-гор.
Как си?
Как си?
Това е годеницата ми Елизабет.
- Толкова съм щастлива да ви видя!
Простете, скъпа. А с какво по-точно се занимавате?
О, ами... асистирам на доктор Франконстин в лабораторията.
Провеждаме... интелектуални дискусии и ...
Фактически, тъкмо завършихме една от тях...
Може ли да...
- Какво?
Минутка, минутка...
Ай-гор, ако обичаш, помогни ми.
Разбира се, блондинката е за вас, а тази с тюрбана - за мен.
Престани! Говоря ти за багажа!
Да, господарю.
Дами, моля...
Ще бъде дълга нощ.
Ако ви потрябва помощ за момичетата...
- Изчезвай!
Сега вече ще се успокоиш.
Ние ще станем приятели.
Нали?
Приятно и уютно.
Просто стари другари.
Какво има?
Страх те е от това малко огънче?
То не може да ти навреди.
Виж!
О, що за чудовище си ти.
Да, мама беше права.
Малките момченца не бива да си играят с огъня.
Нали?
Спрете!
Горе.
Размириците са ужасно нещо.
Мисля, че настъпи дългоочакваният момент.
Време е да убием чудовището!
Бог ми е свидетел... Горе.
той ще проклина деня...
в който е бил горен от Франкенщайн!
Какво?
Казах: "той ще проклина деня... в който е бил роден от Франкенщайн!"
Да!
Свободен!?
Свободен!?
Той е избягал на свобода! Знаеш ли какво означава това?
Скъпи, не трябва толкова да се притесняваш.
Предполагам, си права.
Разбира се, че съм права. Сега се дръж като възпитано момче.
Какво ли щях да правя без теб?
Стаята ти е наблизо, в случай, че се изплаша от нещо, нали?
Да, но аз мислех, че тази нощ, при тези обстоятелства, бих могъл...
да остана с теб.
Ти ме искаш сега?
Точно преди нашата сватба, когато вече е на прага ни?
Да!
- Оу, момче!
или да почакаме още малко мига, в който ще ти се отдам без колебание...
когато ще съм напълно, изцяло, безсрамно и законно твоя?
Труден избор.
Ти си упорито момче.
Предполагам, си права.
Разбира се, че съм. Винаги съм права.
Сега ме целуни и ми пожелай лека нощ.
Без език!
Лека нощ, скъпи.
Лека нощ, любими мой.
Обичам те.
- Аз също те обичам.
Ти ме обичаш?
Обичам те, сладурче.
Сладки сънища, скъпи. Сладки сънища.
Лека нощ и не позволявай на дървениците да те хапят.
Къде съм?
Кой сте вие? К-какво... правите?
Какво... смятате да правите с мен?
Успокой се.
Не ме е страх от теб. Колко искаш?
Баща ми е много богат. Целият свят може да е в краката ти.
Слушай. Трябва да се върна в 11.30. Очаквам важно позвъняване.
Говори! Говори! Защо не говориш?
Какво правиш?
О, не, това е несериозно!!
Аз... страху...
Аз съм сгодена.
И веднъж той... но аз не... никога не съм...
За какво си мислиш?
Ти си непоправим, нали?
Ах ти, палавнико.
О, хубаво е.
Седем винаги е било... щастливото ми число.
Ела насам, горещо чудовище.
Какво е това.
Какво става?
Музика?
Чува се от близките къщи, не се притеснявай.
Къде отиваш? Къде...
Всички мъже сте еднакви!
Седем-осем пъти набързо и хайде чао.
Хвалипръцковци! Поне си дръжте езика зад зъбите!
О, струва ми се, че го обичам...
Той се връща! Вижте! Музиката...
Продължавайте да свирите! Тази музика!
Музиката го доведе обратно!
Ела! Насам!
Качвай се! Можеш!
Не го пипайте! Той иска да го направи сам!
Можеш! Можеш!
Моля те, създание мое.
Бързо! Хванете го!
Всичко ли е готово за трансплантацията?
Да, докторе.
Сигурни ли сте, че искате да преминете през това?
Това е единственото, което може да го спаси сега.
Вие разбирате, че рискувате живота и на двамата?
Да.
Изключвай!
Как... как да разбера, че са готови?
Докторът каза 15 минути.
Нито секунда повече...
или по-малко.
Колко още остана?
Още две минути.
Какъв е този шум?
- Не знам.
Колко остава?
- Почти е време.
О, боже! Това са селяните!
Не! Не! Моля ви!
Още седем секунди!
Не! Не!
Не! Не! Не!
Оставете този човек!
- Това е чудовището!
Не, това не е той.
- Той е!
Казах: "Оставете този човек!"
И кой си мислите, че сте вие...
че да командвате тези хора?
Аз съм чудовище!
Ja. Виждам, че сте чудовище.
През цялото време, доколкото си спомням...
хората ме ненавиждаха.
Те гледаха моето лице и тяло...
и бягаха в ужас.
В своята самота аз реших, че ако не съм в състояние да вдъхна любов...
То тогава ще внушавам страх!
Аз съм жив...
благодарение на този нещастен полупобъркан гений.
Единствено той видя в мен...
нещо прекрасно.
И след това...
когато му беше толкова лесно да избяга от опасността...
той използва собственото си тяло...
за да ми подари нормален мозък...
и... нещо повече... способност за самоизразяване.
Това, разбира се, напълно променя ситуацията.
Като лидер на тази дружина...
може ли аз да съм първият, който ще ви протегне ръка...
в знак на приятелство.
Благодаря.
- Добре дошли!
А сега ви каня всички в къщата си на торта, вино...
и... Лайна!
След мен!
Здравейте, мисис Франкенщайн.
Мисис Франкенщайн. Какво прекрасно име!
О, скъпа!
Дръж се за шапката.
А?
Сега се връщам.
Държа се, любима!
Още няколко секунди!
Скъпи! Скъпи, надявам се, че не ти е било ужасно скучно на татковата вечеринка.
Той я организира специално в твоя чест. Кажи, че ти е харесало.
Мили, ти забеляза ли?
Поставила съм в банята специален кош за твоите ризи...
и още един за чорапите ти и бельото.
Идвам!
Нашите чувства са взаимни.
Има една загадка.
Винаги съм искала да те питам нещо относно тази операция.
По повод трансплантацията...
Чудовището получи част от твоя мозък. Но ти какво получи от него?
Не! Ох! Не мога да повярвам...
Превод: BENIX