The Patriot (2000) Свали субтитрите
Всяко непозволено копиране, редактиране, представяне, отдаване под наем, публично излъчване и/или ефирно излъчване на това DVD или на някаква част от него, е абсолютно забранено и всяко едно такова действие поражда гражданска отговорност или предизвиква наказателно преследване.
Открай време се страхувам,
че за греховете ми ще бъде потърсена отплата.
И цената ще е твърде висока.
ПАТРИОТЪТ
Самюел! Пощальонът!
Буквата '' R'' .
Добре.
Ами тази?
-Благодаря.
-Няма защо.
Татко! Татко!
6 килограма. Идеално. Отлично.
Татко, пощальонът!
Засадихте ли южната нива?
Повече от половината.
Почивките за плуване объркват целия ден, нали?
Казах ти.
Томас.
Чакай татко.
Извинявай.
Южна Каролина 1 776
В памет на Елизабет Пътнам Мартин
Ето я. Полярната звезда.
Видя ли?
Започваш от първите 2 звезди на Голямата мечка.
И броиш нагоре.
Пет пръста по дължина
и е точно там.
Винаги гледа надолу към нас.
И ни пази.
Бързо в леглото.
Лека нощ.
Хубаво е като знаеш, че мама е там.
Лека нощ.
Какво имаше в пощата?
Питър Купин се е записал в Континенталната армия.
Той е на 1 7. Една година по-малък от мен.
Събранието е свикано, трябва да отида в Чарлстаун.
-Отиваме в Чарлстаун?
-Да.
Тръгваме сутринта.
Лельо Шарлот!
Маргарет, Уилям, боже.
Липсвахте ми.
Огромни са. С какво ги храниш?
Те са от добър род. По майчина линия, разбира се.
Благодаря. Влезте. Имам нещо за вас.
-Подаръци? За нас?
-Движи се бавно.
Хвърляйте по едно око на малките бандити.
Извинявай.
Това е за теб, Сюзан. Принадлежеше на майка ти.
Още ли не говори?
Не.
Радвам се да те видя.
Ето го Гейбриъл.
Обесете крал Джордж!
-Обесете ги!
-Всичките ги обесете!
Казвам се Питър Хауард.
Загубих си слуха и левия крак
воювайки за короната във Френско-индианската война.
И как ме възнагради крал Джордж?
Отряза ми другия крак с данъците.
Г-ца Хауард, нали?
Знаеш коя съм, Гейбриъл Мартин.
Последния път, когато се видяхме, бях на 1 1 и ти ми сложи мастило в чая.
Това е бил някой от по-малките ми братя. Или Самюел или Нейтън.
Ти беше, зъбите ми бяха черни цял месец.
...и изпратим такова послание на краля, че да не го забрави!
Първа точка...
И последна, ако искаме война.
Тишина, тишина!
Г-н Симс, нямате думата.
Към нас ще се обърне полковник Бъруел от Континенталната армия.
Полковник Бъруел.
Знаете защо съм тук.
Не съм оратор.
Няма да се опитвам да ви убедя в достойнствата на каузата.
Аз съм войник.
Ние сме във война.
Във Филаделфия се пише декларация за независимостта.
8 от 1 3-те колонии са събрали пари
за подкрепа на Континенталната армия.
Искам Южна Каролина да е деветата.
Масачусетс и Вирджиния са във война,
но Южна Каролина не е!
Така е.
Това не е война за независимостта на една колония или две,
а за независимостта на цяла нация.
За коя нация става въпрос?
За Американската нация!
Такава нация няма и да се говори за нея е измяна.
Ние всички сме част от Американската нация.
Нашите права са застрашени
от тиранин, който е на 3,000 мили от тук.
Кажете ми, ако обичате, г-н Хауард
защо да заменя един тиранин на 3,000 мили от тук
за 3,000 тирани на една миля от тук?
Правителството може да потъпква правата така, както и един крал.
Капитан Мартин,
смятах те за патриот.
Ако под '' патриот'' разбираш човек, съсипан от данъците.
В такъв случай, съм патриот.
Трябва ли американските колонии да се управляват самостоятелно?
Мисля, че могат и трябва.
Но ако ме питате дали искам да воювам с Англия,
тогава отговорът ми е твърдо не.
Това го казва същият капитан Мартин, проявил пословична ярост
по време на битката при Уилдърнес?
Тогава бях млад и буен.
Мъдростта е другото лице на страха.
Г-н Мидълтон, аз се бих с капитан Мартин
под командването на Вашингтон по време на Френско-индийската война.
Няма човек в тази зала,
или където и да е по света, на когото да имам повече вяра.
Войната има алтернативи.
Ще отидем направо при краля.
-Ще пледираме.
-Опитахме.
Ще опитваме отново и отново, ако така можем да избегнем войната.
Бях при Бънкър Хил.
Британците атакуваха 3 пъти.
Убихме 700 в упор, но те все пак победиха.
Такава е тяхната упоритост.
Ако нашите принципи диктуват независимост,
то тогава война ще има.
Дотук я докарахме.
Така е.
Аз имам седем деца.
Жена ми почина.
Кой ще се грижи за тях, ако отида на война?
Войните не се водят само от бездетни мъже.
Правилно.
Но запомнете едно.
Тази война няма да се води на границата
или на някое отдалечено бойно поле,
а при нас.
Около нашите домове.
Децата ни ще гледат със собствените си очи.
И невинните ще умират наравно с войниците.
Аз няма да се бия.
И тъй като няма да се бия, няма да гласувам
и да пращам други да се бият вместо мен.
А принципите ви?
Аз съм баща. Не мога да си позволя лукса да имам принципи.
Трябва да гласуваме за войната.
28 на 1 2! Война!
Ще се запишеш без мое разрешение?
Да.
Татко, смятах, че си човек с принципи.
Когато имаш собствено семейство, ще разбереш.
Когато имам собствено семейство, няма да се крия зад него.
Буен е като баща си, когато беше на неговите години.
За съжаление.
Ще го назнача да служи при мен.
Ще го направя писар, тиловак или нещо подобно.
Успех.
Скъпи Томас, Макар и много месеци да отминаха,
ми се струва, че едва вчера бяхме заедно в Чарлстаун.
С прискърбие научих, че са го превзели англичаните
под командването на генерал Корнуолъс.
Получих писмо от леля Шарлот,
тя пише, че е затворила дома си в Чарлстаун след погрома
и се е преместила в плантацията си при река Санти.
Тук, на север, войната доведе до поражения и лишения.
Загубите ни са трагични.
Моят добър приятел, Питър Купин, загина в Елизабеттаун.
Смъртта му бе голям удар за мен.
Ще тръгнем на юг с генерал Гейтс
да се бием с червените мундири на Корнуолъс.
Благодаря ви, сър.
Спокойно, Ред.
Завиждам на младостта ти
и на разстоянието, което те дели от това, което става тук.
Но съм щастлив да се сражавам за свободата.
Макар и да се страхувам от смъртта,
всеки ден, се моля за това, ако е необходимо,
да дам живота си за делото ни.
Моли се за мен.
Но най вече, моли се за каузата.
Твоят любящ брат, Гейбриъл.''
Какво правиш?
Обърни се.
Още не, Томас.
Кога?
На седемнайсет.
Това са 2 години. Вече минаха 2.
-Войната може да свърши до тогава.
-Дай Боже.
Добре. На седемнайсет.
Добре.
Прибери ги, моля те.
Татко?
Какво се е случило при Форт Уилдърнес?
Прибери ги.
3-килограмови гюлета.
Много на брой.
Далеч ли са?
Доста. Вероятно се отдалечават.
Прибери ги в къщата.
-Могат да дойдат насам.
-Да повтарям ли?
Никой да не се отдалечава от къщата.
Ще трябва да се бием.
Ами татко?
Вероятно ще убият мъжете
и кой знае какво ще се случи с жените.
Нейтън!
Бавно се обърни.
Татко.
Абигейл!
Вода и превръзки, бързо.
Беше ли на бойното поле?
Видя ли англичаните?
Още не.
Абигейл, изведи децата.
Деца, елате горе.
Гейтс ни поведе право срещу тях.
Линията ни се разкъса и драгуните ни направиха на нищо.
Дадоха ми комюникетата.
Като си тръгвах видях как вирджинците се предадоха.
Драгуните се спуснаха с конете върху тях.
Убиха ги до един.
Над 200 човека.
Трябва да стигна до Хилсбъро.
Не можеш да яздиш така.
Не мога да остана тук! Опасно е...
Огън!
Огън!
Благодарим, че сте се погрижили за войниците на Негово величество.
Изпратете ранените в лазарета в Уинсбъро.
Слушам, сър.
Изгорете къщата и хамбарите.
Да се знае, че ако укриваш враг, ще си загубиш дома.
Кралска заповед...
всички роби на американските колонии, които се сражават за короната,
ще получат свободата си, когато победим.
Не сме роби. Само работим тук. Свободни хора сме.
В такъв случай ще имате честта и привилегията
да се биете за Кралската армия.
Бунтовнически комюникета, сър.
Кой го донесе?
Кой го донесе?!
Аз, сър.
Бях ранен. Тези хора се погрижиха за мен.
Те нямат нищо общо с комюникетата.
Заведи го в Кемдън и го обесете като шпионин.
Оставете трупа на показ.
Той е куриер.
Избийте добитъка. Вземете конете за драгуните.
Полковник, това е униформен куриер, който носи официални документи.
Не може да го обвините в шпионаж.
Няма да го обвиняваме, а ще го обесим.
-Полковник...
-Татко!
Разбирам. Той ви е син.
Да го бяхте научил на лоялност.
Умолявам ви да премислите. По законите на войната...
Сър, искате ли урок по законите на войната?
Може би децата ти искат.
Урок няма да е необходим.
Сър.
Какво ще правим с ранените?
Убийте ги.
Татко...
Татко, направи нещо!
Мълчи!
Гейбриъл, бягай!
Чакай!
Не!
Глупаво момче.
Капитане.
Ела, дете.
Няма да оставя децата!
Милост!
Готови!
За стрелба!
Огън!
Стойте тук.
Нейтън, Самюел.
Маргарет.
Скрийте се в полето с Уилям и Сюзан.
Ако не се върнем до залез, заведи ги при леля Шарлот.
Ясно ли е?
Момчета.
Мястото е добро.
Момчета, слушайте ме.
Аз ще стрелям пръв.
Целете се първо в офицерите.
Различавате ли ги?
Да, татко.
-Да, татко.
-Добре.
Самюел, след първия ти изстрел, зареждаш за Нейтън.
Ако...
... нещо се случи с мен, хвърляйте оръжието.
После бягайте колкото можете по-бързо.
Вземи брат ти и сестрите ти
и отидете при леля Шарлот. Ясно?
Какво ви учих за стрелбата?
Малка цел - малко отклонение.
Малка цел - малко отклонение.
Момчета...
Самюел,
запазете спокойствие.
Боже, направи ме бърз и точен.
Малка цел - малко отклонение.
Малка цел - малко отклонение.
Малка цел - малко отклонение.
-Отгоре вдясно!
-От ляво!
Зад нас!
От дясно!
Надясно!
Кръгом!
От дясно назад!
Надясно!
Огън!
-Зареди!
-Зареди!
Зад теб!
Пазете назад!
Това е редникът, когото донесоха чероките.
Редник?
Редник!
Полковник Тавингтън от драгуните.
Какво се случи? Кой направи това?
Той.
Беше лудница.
Не мога да ви кажа точно.
Спокойно. Успокой се.
20 войници на Негово величество са мъртви.
Искам да знам как е станало.
-Той каза, че...
-Вие бяхте ли там?
Оставете го да говори.
Кажи ми как стана. Колко бяха?
Опълченци ли бяха или редовна войска?
Не си спомням точно.
Май че един.
Един човек. Наистина?
Беше около нас.
Навсякъде.
Помежду ни.
Беше почти невидим. Появяваше се и изчезваше.
Изчезваше...
Звучи ми като някакъв дух.
Да, беше дух.
Беше като призрак.
Достатъчно.
Бордън? Вземи един патрул.
Залови призрака, преди да са се е разчуло.
-Кой е това?
-Капитан Уилкинс.
От местните е. Може да имаме полза от него.
Още един от колониите.
Капитан Уилкинс, на кого сте верен вие?
На краля и отечеството, сър.
Защо да се доверя на човек, който предава съседите си?
Тези мои съседи, които са срещу Англия
заслужават да умрат като предатели.
Ще видим.
Г-н Мартин!
Г-ца Шарлот!
В безопасност сте. Опитайте се да поспите.
Лека нощ.
Лека нощ.
Татко?
Да.
Аз ги убих.
Направи така, както ти казах.
Както бе необходимо. Няма нищо лошо.
Радвам се, че ги убих.
Радвам се.
Почини си.
Не си направил нищо срамно.
Нищо не съм направил.
Точно от това се срамувам.
Генерал Гейтс е при Хилсбъро.
Ще се присъединя към него.
Не, мястото ти е тук.
Връщам се. Аз съм войник, това е мой дълг.
Дългът ти е към семейството.
Не ми обръщай гръб, момче!
Ще ви намеря, когато всичко свърши.
Не, забранявам ти!
-Не съм дете!
-За мен си дете!
Сбогом, татко.
Томас е мъртъв.
Колко още трябва да загинат, за да ме чуеш?
Губя семейството си.
Кога ще се завърнеш, татко?
Не знам.
Утре?
Няма да е утре.
Моли се.
Ще се моля.
Грижи се за твоите братя и сестри, както и за леля ти Шарлот.
Разчитам на теб.
Както и на теб, Самюел.
Добре.
Сюзан,
сбогом.
Благодаря.
Стой!
Готови!
За стрелба!
Огън!
Няма да се върна.
Напълно те разбирам.
Гейтс е глупак.
Твърде много години е изкарал в английската армия.
Лице в лице с англичаните на полето. Това е чиста лудост.
Стой!
Готови!
По места!
Огън!
Тази битка приключи, преди да е започнала.
Отстъпление!
Отстъпление!
Селяните за нищо не ги бива.
Това почти отнема вкуса на победата.
Почти.
Дръж го здраво.
-Къде е командирът?
-В палатката.
Загубена кауза.
Бенджамин Мартин.
Не съм настроен за лекции.
Къде е генерал Гейтс сега?
Последно е видян да язди на североизток,
а щабът му напразно се опитвал да го настигне.
Кой е командващ?
Аз.
Поне така мисля.
Какви са заповедите ми?
На път сме да загубим войната, Бенджамин.
На север Вашингтон още се съвзема от Мористън.
Бяга и се крие от 1 2 000 англичани.
На юг Корнуолъс ни разби.
Плени 5000 от нашите, като превзе Чарлстаун.
И унищожи единствената войска между него и Ню Йорк.
Няма кой да го спре. Ще тръгне на север и ще довърши Вашингтон.
Освен ако не задържим Корнуолъс на юг, докато пристигнат французите.
Обещаха флота и 1 0 000 войници.
Кога?
Най-рано след 6 месеца.
И ти вярваш на французите?
Абсолютно.
Бенджамин Мартин. Майор Жан Вилньов.
Седми френски пехотен полк. Той обучава опълчението.
Героят от Форт Уилдърнес. Славата ти те предхожда.
Очакваш да задържиш Корнуолъс само с опълченци?
Не аз. Ти ще го спреш.
Това не са войници, а фермери.
За тях ще е по-добре да пуснат англичаните да преминат.
За тях ще е по-добре, но за каузата няма да е.
Колко души има Корнуолъс?
8,000 пехотинци.
И 600 души кавалерия.
Повишавам те в чин полковник.
Може ли да поставите сина ми под мое ръководство?
Сър, не, аз...
Това вече е решено.
Благодаря.
Полковник, аз съм войник от две години.
Бил съм разузнавач, кавалерист и стрелец.
-Така ли?
-Мястото ми е в редовната армия.
Къде си се научил да яздиш?
Баща ми ме е учил.
А не те ли научи на скромност?
Опита се, но не стана.
Показал ти е всички пътеки оттук до Чарлстаун
и затова си му нужен.
Ще уведомим всички. Започвате от южния бряг...
По-добре е да се разделим.
Много добре. Вземи Харисвил, Пемброук, Уейкфилд.
Аз ще тръгна на север. Среща при мисията Блек Суомп.
Ефрейтор...
Внимавай.
Да, сър.
Деца имаш ли?
Французи!
Граничи с планината,
насам стига до окена
и продължава по брега на река Охайо.
Това са 1 00 000 акра.
Огромна площ е това.
Това си е цяла държава.
Негово величество е твърде щедър.
Твоята служба заслужава такава награда.
Да, Негово величество награждава така
тези, които воюват за него.
Надявам се и моят скромен принос да бъде възнаграден някой ден.
Не очаквай твърде много.
Негово величество, както и историята, съди не само по изхода от войната,
но и по начина, по който е водена.
Ние служим на короната и трябва да се държим подобаващо.
Войниците, които се предават, ще бъдат военнопленници.
Тези зверски деяния трябва да престанат!
Не е ли достатъчно, че не съм загубил нито една битка?
Ти си мой подчинен
и всяко твое действие се отразява върху мен!
Мислех, че джентълмен от почтено семейство като твоето
би трябвало да знае това.
Покойният ми баща пропиля почтеността на семейството
заедно с наследството ми.
Аз напредвам, защото побеждавам.
Ти напредваш само благодарение на доброто ми отношение.
С местните сме един народ.
Когато свърши войната, ще продължим търговията с тях.
Разбрано, полковник?
Напълно, милорд.
Отче, с твое позволение, искам да направя едно съобщение.
Младежо, това е Божият дом.
Разбирам, отче. Прости ми.
Свиква се опълчението на Южна Каролина.
Дойдох да записвам доброволци.
Сине,
ние сме тук, за да се помолим
за душите на обесените отвън.
Да. Молете се за тях.
Но почетете паметта им, като дойдете с нас.
И да докараме още страдания на града?
Щом крал Джордж обеси тях, той може да обеси всеки.
Дан Скот,
само преди седмица, ти говореше за независимост.
Г-н Хардуик, колко пъти те слушах
да говориш за свобода на масата на баща ми?
Половината мъже в тази църква, включително и вие, отче
и вие, Ваше височество,
са патриоти като мен.
И сега, когато има нужда от вас, ще останете само с думите си?
Такива мъже ли сте?
Моля ви да действате според убежденията си,
за които толкова много говорите
и в които толкова гръмко се кълнете.
Кой е с нас?
Г-н Хауард.
Сър,
Може ли да пиша на Ан?
-Може ли да пиша на Ан?
-Да.
Имаш позволението му
да ми пишеш.
Искаш да й пишеш!
Добре.
Благодаря, сър.
Отче?
Пастирът трябва да се грижи за стадото.
И понякога да гони вълците.
Дали това е мястото за набиране на опълченци?
Бог да пази крал Джордж!
Мисля, че сме точно където трябва.
-Награда има ли?
-Този път няма, Ролинс.
Но можеш да вземеш мускета на всеки англичанин, когото убиеш.
Обесиха брат ми в Акуърт.
Те всички заслужават да умрат.
-Запиши се.
-С всичките ми болести
няма да изкарам и една битка. Не, сър.
Но ще ви дам негъра си. Той ще се бие вместо мен.
Окам! Ела тук.
Не е много умен, но е як като бик.
Можеш ли да пишеш?
Не мога, сър.
-Постави знака си тук.
-Защо?
Нали вече го записах?
Ако си съгласен, сложи знака си.
Така е добре.
Ще убивам Червените мундири.
Сигурен съм.
На колко си години?
Още е малък. Но и неговото време ще дойде.
Джон Билингс. Надявах се да се появиш.
Говори се, че 20 английски войници са убити
са убити от някакъв призрак, или нещо подобно.
Носел томахавка на чероките.
Не си ли малко голям да вярваш в призраци?
Колко събра?
Дванайсет.
Добре.
Тези хора не са от типа, който ни е нужен.
Напротив. Точно такива са.
Точно такава война са водели преди.
Ами аз? Аз подходящ ли съм?
В никакъв случай.
Ти си от тези, които носят лоша слава.
Необходими са ми точност и прецизност.
Готови!
Прицели се!
Огън!
-НАГРАДА: ПРИЗРАКЪТ
-Мила Ана,
войската ни расте.
Докато се бием, нови ще се присъединяват.
Жадувам да те видя и да говоря с теб.
Надявам се, че пътят ни ще мине близо до дома ти.
Дотогава оставам неизменно и пламенно твой.
Гейбриъл.
Предаваме се!
Не! За Бога, спрете!
В името на Бога, ние...
Те щяха да се предадат!
Може би.
Няма да разберем.
Това е убийство!
Отче, те са англичани. Заслужават си го.
-Ние не сме такива.
-Какво разбираш от война?
Знам, че справедливостта е...
Върви си в църквата!
Тишина!
Прав е.
Ще вземаме в плен ранените и всеки, който се предаде.
Те стреляха по кораба, с който плаваха жена ми и дъщерите ми.
Гледах от 200 метра как ги изгориха живи.
-Съжалявам, заповедта остава в сила.
-Майната му на съчувствието ти!
Кой си ти, че да заповядваш?
Знам какво сте направили с моите хора при форт Уилдърнес.
Ние сме опълчение, а не редовна войска.
Всеки е свободен да си тръгне, когато пожелае.
Но, докато сте тук,
ще се подчинявате на заповедите ми или ще ви разстрелям.
-Проклети псета!
-Застреляйте ги!
Не стреляй.
Не пускат никого.
-Ром, мадейра...
-Нищо чудно, че го пазят.
Офицерски униформи.
Това дали е ценно?
Това е личната кореспонденция на лорд Корнуолъс.
Това е дневникът му.
Да изпием виното, да изядем кучетата и да заредим мускетите с хартия.
Да изядем кучетата?
Кучешкото го бива.
За Бога.
Нося ви картите, сър.
Остави ги там. Благодаря.
Този мускет е за теб.
Не ми се струва правилно да се дава оръжие на робите.
Вярата ти в свободата е по-бледа и от кожата ти.
Не ги слушай.
Ако спечелим войната, много неща ще се променят.
Какво например?
В момента Новият свят е същият като стария.
Но ние имаме шанс да построим един нов свят.
Свят, в който всички хора са равни пред Бога.
Равни.
Звучи добре.
Току-що надниках в главата на един гений.
Корнуолъс знае повече за войната, отколкото ние някога ще научим.
Това е добра новина.
Победите му при Камдън и Чарлстаун са били направо съвършени.
И той го знае.
Това може би е слабото му място.
Сър?
Гордостта.
Гордостта е слабост.
Аз лично предпочитам глупостта.
И гордостта му ще свърши работа.
Мундирът ви е готов, милорд.
Стесних го отзад
и му сложих по-широки еполети.
-Скапан конски чул.
-Не знам, милорд.
Изглежда ми много добре.
-Много е хубав.
-Добре. Значи е хубав конски чул.
Полковник Тавингтън, защо вече 6 седмици
ходя по балове в Южна Каролина,
след като отдавна би трябвало да съм в Северна Каролина?
Откраднаха личните ми вещи,
включително и мемоарите ми, които съм писал с толкова труд.
Освен това мостовете до Чарлстаун са изгорени.
Щом не можете да ги опазите от опълченците,
какво ще правите срещу редовната войска и французите?
Те не се бият като редовните. Не можем да ги намерим.
Полковник, те са опълченци.
Селяни, въоръжени с вили!
Не е точно така, милорд.
Онзи, когото наричаме дух, ги е обучил чудесно.
Пак този дух.
Ти го създаде, полковник.
Твоите зверства го сътвориха.
Без тях него нямаше да го има,
а аз щях да съм вече в Северна Каролина!
В своя защита...
Достатъчно!
Какъв войник си, щом една приказка може да те сломи.
Дай ми чула.
Корабът с доставките изглежда е пристигнал.
Да, милорд.
Тогава защо съм още с тази дрипа?
Новият ви гардероб е на борда на кораба,
но полковник Тавингтън разпореди да свалим първо оръжието и мунициите.
Разтоварват ги в момента.
Изглеждаш добре в червено.
Тоя парцал смърди.
Доскоро го носеше мъртвец.
И кучетата ли ти взеха?
Да.
Бяха чудесни животни. Подарък от Негово величество.
Сигурно са ги убили.
Нямат ли милост?
Фойерверки. Великолепно!
Г-н Хауард.
Дойдох да видя Ан.
Дойдох да видя Ан!
Разбира се, че вече си голям.
Татко, престани, чу го.
Ами...
Вижте се.
Вече свършвам.
Няма от какво да се безпокоиш.
Да, знам.
Чувалът е една чудесна традиция. Нямам нищо против.
Не мърдай.
Чай?
Да, благодаря.
Готово.
Хайде, скъпи.
Много е хубав.
Радвам се, че ти харесва.
Питър.
Не се тревожи. Шия по-добре от мама.
Надявам се.
Не стой така пред стената.
Прочети ни какво пише.
Не мога да чета.
Аз мога.
'' Извънредно съобщение.
По заповед на генерал Вашингтон и Конгреса
всеки роб, който служи една година
в Континенталната армия
ще бъде освободен
и ще получи по 5 шилинга за всеки прослужен месец.''
Чухте ли?
Първо ще ги освободят, а после и ще им платят.
Само още 6 месеца.
За какво ти е свободата?
Това е за теб.
Грижи се за майка си.
Нали знаеш, Питър,
не мога да ти платя за това.
Бенджамин, плати ми когато и колкото можеш.
Задължен съм ти.
Гейбриъл ми напомня на теб.
Не. Той прилича на майка си.
Ефрейтор!
Не бързай... Кучета.
Сър.
Пътят е затворен.
Товарът ви сега принадлежи на Континенталната армия.
На оръжие!
В две редици!
Не е нужно хората да умират. Оставете каруците и бягайте.
Това е кралски път.
Съветвам ви да се отстраните.
Напред!
Огън!
Отстъпи!
Спасявайте се!
Отстъпи!
Засада! Засада!
Преброих хората.
Мъртви - 22.
Ранени - 1 8, липсват - 20.
Аз бях дотук.
Няма да е последният.
Повярвай ми. Скоро ще дойдат сънародниците ми.
-Френската армия...
-Майната им.
Френската армия да върви по дяволите.
Нямаме нужда от нея.
Имаме си Бенджамин Мартин. Знаем какво прави той с французите.
Татко...
Винаги те черпят заради битката при форт Уилдърнес.
Непознатите знаят за теб повече от мен.
Кажи ми какво стана там.
Майка ти ме попита същото, когато ти се роди.
Бях пиян и глупав, и й отговорих.
Французите и чероките бяха завзели Блу Ридж.
Английските заселници се бяха скрили във форт Чарлс.
Когато стигнахме там, французите бяха минали
преди повече от седмица.
Но това, което намерихме...
Продължавай.
Бяха убили заселниците, мъжете.
А жените
и някои от децата ги бяха...
Погребахме ги всичките. Това, което беше останало от тях.
Настигнахме французите при форт Уилдърнес.
Убихме ги бавно.
Рязахме ги на парчета.
Парче по парче.
Още виждам лицата им.
Още чувам виковете им.
Само двама оставихме живи.
Натоварихме главите
и ги пратихме с двамата живи във форт Амберсон.
Очите, езиците и пръстите
сложихме в кошници.
Изпратихме ги на чероките в Ашело.
Скоро след това чероките развалиха съюза с французите.
Така се оправдавахме.
Ние станахме...
герои.
И всички те черпят.
И ден не минава, без да искам прошка от Бога за деянията си.
Томас ми беше брат, както и твой син.
Може и да не вярваш, но аз също искам да отмъстя за него.
Но не с цената на каузата ни.
Ще дойде време за отмъщение.
Не се отклонявай от пътя.
Майка ти ми казваше така, когато се напивах или ядосвах.
А на мен го казваше, когато тормозех Томас.
Липсва ми.
Англичаните са пленили 1 8 от нашите във форт Каролина.
Ще ги бесят един по един, докато някой не ни предаде.
Отче,
ще ми напишеш ли едно писмо?
-До жената и сина ми.
-Разбира се.
Но нека първо се помолим.
Ваше височество,
към портата приближава ездач.
Цивилен с бяло знаме.
Зает съм.
Води и две кучета.
Немски догове.
Мили Боже,
помогни ни в този тежък час.
За това се молим в името на Отца, Сина и...
Светия Дух.
Чакайте тук.
Генерал лорд Корнуолъс ще ви приеме след малко.
Юпитер, Марс. Елате.
Тук.
Смелите ми момчета. Добре са ви хранили.
Благодаря ви за това.
Не знам името ви.
Полковник съм от Континенталната армия. Засега това е достатъчно.
Както желаете.
Седнете, моля.
Благодаря.
Преговорите са по ваша инициатива. Ще започнете ли?
Да, освен ако вие не започнете, като засегнат.
Аз наистина съм засегнат.
Много добре, сър. Тогава започвайте.
Във ваше владение се намират някои мои вещи, включително дрехи,
мебели и други лични неща, които нямат военен характер.
Бих искал да ми ги върнете.
Разбира се. Ще ви ги върна при първа възможност.
Благодаря.
Сега да обсъдим факта, че войниците ви имат заповед
да убиват първо офицерите ни.
Знаете, че в цивилизованата война, офицерите на фронта
не трябва да бъдат третирани с повишена доза враждебност.
Според вас, какво означава повишена доза враждебност?
Представете си хаосът, който ще настане,
когато армиите останат без командири.
Трябва да има джентълмени, които да водят
и, когато е необходимо, да ограничават войниците си.
Да ги ограничават да не нападат цивилни. Жени, деца и подобни.
Това е друг въпрос.
Не. Аз мисля, че са свързани.
И докато вашите войници продължават да нападат цивилни,
аз ще стрелям по офицерите при всяка битка.
А войниците ми са точни стрелци.
Много добре.
-Сега да обсъдим...
-Размяната на пленници.
Сър?
Вие имате 1 8 от моите. Искам да ги освободите.
При мен има 1 8 престъпници осъдени на смърт,
военнопленници нямам.
Ако това е вашето становище, то 1 8 ваши офицери ще умрат.
1 9, ако обесите и мен.
Мои офицери?
Сър...
Отгоре на билото, отляво, където почва гората.
Имена и чинове?
Отказаха да кажат имената си. Има 9 лейтенанти, 5 капитани, 3 майори
и един дебел полковник, който ме нарече...
...арогантен тип.
Това не е поведение на джентълмен.
Ако поведението на вашите офицери е критерий за джентълменство,
ще приема думите ви за комплимент.
Освободете хората ми.
-Уредете размяната.
-Слушам.
Благодаря, сър.
Освободи пленниците!
-Какво става, генерале?
-Размяна на военнопленници.
Той е пленил 1 8 наши офицери.
Кой е той? Познавам го.
Командирът на опълчението им.
Вашият дух.
Приберете сабята, полковник!
Той влезе с бяло знаме за преговори.
Това е лудост.
Ако го нападнете, ще ни изложите.
Но, сър, той уби много офицери през последните 2 месеца.
Тук не е проявил агресия и не можем да го пипнем с пръст.
Значи така?
Ей, ти!
Ти си онзи дух, така ли? Помня те кой беше!
Онази ферма! Глупавото момче!
Той умря ли?
Нали знаеш,
гадна работа е да си изпълняваш дълга.
Но понякога
е истинско удоволствие.
Преди да свърши тази война, аз ще те убия.
Защо да чакаме?
Скоро...
Хайде!
Все пак мисля, че трябва да нападнем на север.
Един от пленените офицери.
Моята репутация страда от вашата некомпетентност!
Този човек ме обиди!
Впечатляващо за един фермер с вила, не мислите ли?
Искам да намериш този човек.
Искам да го заловиш.
Хората са му верни до гроб.
Те го закрилят. Закрилят и семейството му.
Закрилят и семействата на хората му.
Мога да го заловя.
Но за тази цел трябва да прибягна до тактика, която е...
Каква дума използва Негово височество?
''Зверска'', мисля.
Продължавай.
Готов съм да направя каквото трябва.
Ще поема отговорността за действията си,
без да ви замесвам
и по този начин името ви ще остане чисто.
Но,
ако го направя,
знаете, че не мога да се върна в Англия с чест и достойнство.
Какво ще се случи с мен?
Когато войната свърши тук, в колониите
новата аристокрация
ще бъдат земевладелците.
Разкажете ми за Охайо.
Дайте път.
Свободно.
Уилкинс, какво ще ми кажеш за собственика на една плантация
на брега на река Санти близо до Блек Суомп?
Бенджамин Мартин.
Той е онзи дух.
Какво знаеш за него?
Знам всичко. Мога да ви кажа и номера на ботушите му.
Има ли семейство? Къде крие децата си?
Сестрата на жена му има плантация.
Не е далеч.
Лельо Шарлот! Ставай, някой идва!
Събери децата.
Маргарет, бързо.
-Да вървим.
-Момчета, елате.
Върви.
Не се разпръсвайте.
Насам.
След мен.
Ще се скрием в кухнята.
Маргарет, бързо! Слез долу!
Самюел, слизай долу!
Под прозореца.
Няма никой в къщата.
Не може да са далеч.
Претърсете наоколо, бързо.
Запалете къщата.
Давай.
Това е главният роб.
Къде се крият?
Търсете! Тук трябва да са!
-Гейбриъл.
-Къде е татко?
Палете къщата!
На конете!
Хайде! Няма страшно.
Сюзан, ела.
Шарлот!
Няма да спрат да ни търсят.
Там, където ви водя, ще сте в безопасност.
Татко каза, че е страхотно скривалище.
Как е той?
Не знам. Аз съм му син.
Къде е татко?
Говори от месеци.
От месеци...
Защо си отиде?
Не искаше тези лоши хора да ви намерят и ги отведе оттук.
Скоро ще дойде да ви види.
Не ме интересува. Мразя го.
Сюзан, не го мразиш.
Мразя го и не искам да се връща.
Децата.
Абигейл!
Жива си!
Проговорила е. Сюзан говори?
Казва цели изречения.
Все едно през цялото време е можела да говори.
Защо ли не бях там?
Какво каза тя?
Тя каза,
че те обича и че й липсваш,
но разбира защо не можеш да си с нея.
Господи, така ли каза?
Невероятно, нали?
Тавингтън има списък на хората ни. Пали домовете
и избива семействата им!
Къде?
Къщите покрай реката Санти.
Джон, сега не е време за мъст.
Сега е време за траур.
Погрижете се за семействата си.
Давам ви една седмица отпуск.
Който не се върне, няма да бъде считан за страхливец.
Татко!
Тате!
Огромни са. С какво сте ги хранили?
Те са от добър род. По бащина линия.
Сюзан?
Виждам я. Ето там. Погледни, татко.
Хванах я! Хванах я!
Хвана я.
Хванах я!
-Внимавай.
-Хванах я.
-Всичката риба е тук.
-Хайде да я хванем.
Какво те промени?
Мислиш ли, че съм се променил?
Сигурен съм.
Ами много просто.
От майка ти е.
Една жена може напълно да промени мъжа.
Имаше дни,
когато майка ти буквално ми спираше дъха.
Чувството ми е познато.
Веднъж ми каза,
че когато имам свое семейство, ще те разбера.
Беше прав.
Искаш да ми кажеш нещо.
-Ябълка?
-Благодаря.
Поздравления.
Ан Патриша Хауард,
ще вземеш ли този мъж за свой съпруг?
Да го обичаш и уважаваш,
докато смъртта ви раздели?
Да.
Гейбриъл Едуард Мартин, взимаш ли тази жена за своя съпруга
да живеете заедно в свещен брачен съюз,
да я обичаш и уважаваш, докато смъртта ви раздели?
Да.
С властта, дадена ми от общата ни вяра
в Господа,
обявявам брака ви за сключен.
Съжалявам, че не ти казахме по-рано.
Няма нищо.
Имам нещо за теб.
Принадлежеше на майката на Гейбриъл.
Много е красиво.
Нека аз.
Това е Полярната звезда.
Единствената звезда в небето, която не се мести.
Постоянна и неизменна.
Пътеводна звезда.
За мен е чест.
Може ли?
-Ако се налага.
-Налага се.
Мога ли да поседна?
Живеем в свободна страна.
Или поне ще живеем.
Аз не съм сестра ми.
Знам.
Сигурен ли си?
Да.
Ами добре тогава.
Е?
Какво?
Ще се видим в Пемброук.
Дано е по-скоро.
Разчитам на теб да...
-Знам.
-Какво?
Молитвите и да се грижа за всички.
Много добре казано.
Довиждане.
Довиждане.
Довиждане, Сюзан.
Довиждане?
Само една дума искам.
Добре...
Тате!
Тате, не си отивай! Ще кажа каквото поискаш.
Моля те, тате.
Ще кажа каквото поискаш.
Кажи ми какво да кажа. Ще кажа каквото поискаш.
Обещавам, тате. Моля те, не си отивай.
Обещавам ти.
Ще се върна.
Ще се върна. Вярваш ми, нали?
Наистина ме направи щастлив.
Само ние тримата ли сме?
Джон Раскин мина по-рано.
Поогледа се и си тръгна.
С него щяхме да сме четирима.
Четирима е друго нещо.
Още два месеца ми остават, докато направя дванайсет.
Полковник!
Отче...
Вярвай на французина.
Да, вярвай му.
Къде другаде бих могъл да убивам англичани?
Може да заколя някой ранен, когато не гледате.
Всички да се съберат в църквата.
Г-н Уилкинс?
Полковник Тавингтън иска да се обърне към цялото село.
Вие помагате на Бенджамин Мартин и бунтовниците му.
Искам да знам къде е той.
И така,
който ми каже
ще му бъде простена измяната.
Добре.
-Дадох ви шанс.
-Чакайте!
-Този ги снабдява.
-Тихо!
-При Блек Суомп са.
-Лъжец!
В тресавището до старата испанска мисия.
Този ли?
-Да, сър.
-Блек Суомп, казваш?
До испанската мисия.
Много благодаря.
Залостете вратите.
Каза, че ще ми бъде простено!
Да, наистина!
Но това е в Божиите ръце.
Бъдете силни.
Ще запалим града.
Града ли?
Запали църквата.
Но това е безчестно.
Нали каза, че бунтовниците са предатели
и заслужават смърт?
Запали църквата, капитане.
Дай факела.
Честта е в победата, не в начина, по който е постигната.
Това ще бъде забравено.
Бордън.
Ан!
Г-жа Хауард?
Къде са всички?
Няма ги.
Гейбриъл го няма.
На оръжие!
Татко...
Не говори.
Татко...
-Съжалявам.
-Мълчи.
Ще се погрижа за теб. Всичко ще се оправи.
Съжалявам за Томас.
Сине, вината не беше твоя.
Моя беше.
Дръж се! Ще се оправиш.
Не си отивай, Гейбриъл.
Боже, помогни ми.
Къде е той?
Ще ти помогна да го погребеш.
Ще го погреба сам.
Жена ми в Александрия е бременна.
Първото ми дете.
Ще се бия за него.
Бенджамин, нищо не може да замени синовете ти.
Но ако дойдеш с нас, саможертвата им няма да е напразна.
Защо?
Защо хората си мислят, че могат да оправдаят смъртта?
Това арогантност ли е или...
Открай време се страхувам,
че за греховете ми бъде потърсена отплата.
И цената ще е твърде висока.
Бенджамин, имаме шанс.
Грийн и Дан Морган идват от Вирджиния.
Ако спечелим тази битка, може да спечелим и войната.
Върви тогава.
Извоювай победата.
-Аз не съм ти необходим.
-Грешиш, Бенджамин.
Необходим си на хората си,
както и на всички останали.
Победите ти
и загубите ти
вълнуват повече хора, отколкото предполагаш.
Остани с нас.
Не се отклонявай от пътя.
Моят път свърши.
Вие тръгвате с нас.
Стегнете багажа.
Жан.
Утрешната битка може да промени хода на войната.
Генерал Грийн, каква е нашата задача?
Господа, Корнуолъс ни е притиснал.
Неговите хора са повече,
а половината от нас са опълченци.
Не може да се разчита на тях.
Извинете, сър.
Подценявате опълчението.
Всички го подценявате.
Виждали сме как бягат опълченците.
При Кипс Бей, при Пристън.
Англичаните са го видели също.
От дневника на Корнуолъс личи, че не уважава опълчението.
Какво предлагаш, Бен?
Да използваме точно това.
Знам, че всички сте пожертвали много досега.
Но искам да ви помоля нещо.
Нека утре изстреляме 2 изстрела, преди да се огънем.
Много неща могат да се случат, докато стреляш два пъти.
Особено срещу редовната английска войска.
Наистина. Затова не ви моля за три изстрела.
Ако умра, поне да съм добре облечен.
Огън!
-Батальон!
-Рота, стой!
Хари,
ще дадеш ли това на децата ми?
Благодаря.
Октомври сме вече.
Знам.
Минаха повече от 1 2 месеца.
Ти си свободен човек.
Аз съм тук по своя воля.
Чест е за мен, че си с нас.
Истинска чест.
На рамо!
Ходом...
... марш!
На колко години бяха дъщерите ти?
Вайълет беше на 1 2, а Полин на 1 0.
Имаха зелени очи.
Сигурен съм, че са били красиви.
Да... Бяха.
-Батальон!
-Рота!
Напред!
Огън!
Не знам сънувам ли,
но ми се струва, че виждам опълченци в центъра.
Батальон, стой!
Напред!
Готови!
Батальон!
Стой!
Прицели се!
Огън!
Огън!
Не отстъпвайте!
-Готови за атака!
-Нямаме такава заповед.
Атака!
Атака!
Тавингтън...
Проклет да е!
Готови.
Прицели се!
Огън!
Прицели се!
Огън!
Отстъпваме!
Атака на щик! Ще видим кой ще обере славата днес.
Напред!
Поздравления, милорд.
Пехотата напред.
Но вие спечелихте битката.
Този път ще сломя и духа им.
Пратете батальона зад хълма да ги смаже.
Днес е краят.
Спрете атаката!
Огън!
Спрете!
Огън!
Прицели се!
Огън!
Атака!
На нож!
Стой!
Не отстъпвайте!
Огън!
Напред!
Отстъпваме!
Полковник!
Линията ни се разпада!
Отстъпи!
Чакай!
Никакво отстъпление!
Стойте!
Не отстъпвайте!
Напред!
Артилерия, концентрирайте огъня в центъра.
Ако прегрупираме надясно, ще ги ударим във фланг.
Сънувате, генерале.
Значи ще ме убиеш, преди войната да свърши, а?
Изглежда ти не си
по-добър от мен.
Прав си.
Синовете ми бяха по-добри.
Свири отстъпление.
Свири...
отстъпление.
Скъпа Шарлот,
войната се обърна.
Генерал Корнуолъс побягна с войската си на север.
Продължихме битките с англичаните и в последвалите месеци
Корнуолъс се укрепи в Йорктаун, Вирджиния.
ЙОРКТАУН, 1 781
Вашингтон пристигна от север
и обгради Корнуолъс, който не можеше да отстъпи към морето.
По вода той бе притиснат от нашите дългоочаквани приятели,
които пристигнаха най-накрая.
Да живее Франция!
Да живее свободата!
Ваше височество, умолявам ви.
Издайте заповед за капитулация.
Как стигнахме до тук? Армия от бунтовници!
Селяни!
Всичко ще се промени.
Всичко вече се промени.
Макар че се предаде,
Корнуолъс се скри от срам
и нареди на подчинените си да предадат сабята му.
Сега, когато войната свърши и опълчението се разпуска,
си мисля за това, което загубихме,
и за това, което спечелихме.
Моля се и се надявам на едно - саможертвата на толкова много хора
да събуди духа на новата ни нация.
Кажи на децата, особено на Сюзан, че ще си спазя обещанието
и ще се завърна съвсем скоро.
Къде ще отидеш?
У дома. Започвам от начало.
Жена ти очакваше дете, нали?
Тя роди син преди три седмици.
Как го кръстихте?
Гейбриъл.
Благодаря ти, Хари.
Гейбриъл е хубаво име за фермер.
Така е...
Жан.
Бен.
Гейбриъл каза, че ако победим,
ще построим един нов свят.
Решихме да започнем точно тук,
с новия ти дом.
Звучи добре.
Благодаря ви.