The Good Girl (2002) Свали субтитрите
Всяко момиченце вижда света като сладкарница,
пълна с всевъзможни лакомства.
Един ден осъзнаваш, че си в затвор
и те чака смъртна присъда.
Иска ти се да избягаш, да закрещиш или да заплачеш,
но нещо те възпира.
Дали и другите хора живуркат, чакайки да удари сетният им час?
Или като теб търпеливо чакат…
Планирайки бягство?
Как се казва онзи касиер?
- Нямам представа.
Откога работи тук?
- Не знам. Май от вчера.
Кой е той?
- Нямам представа.
Ти какво правиш?
- Вика му се "работа", принцесо.
Забавно е. Опитай, може да ти допадне.
Уважаеми клиенти, днес в магазин "Родео" има промоция.
Два каналина от по 350 мл само за пет долара.
Той е бързо действащ и веднага ще отпуши тръбите ви.
Домакини, налейте нещо ново в старите си тръби.
Каналин на трети щанд.
Приятен ден и благодарим, че пазарувахте в "Родео".
Джъстийн, може ли за секунда?
Ходила ли си на сбирки, където се чете Библията?
Да.
- Събираме се всяка сряда.
Родни и Бенита също идват.
Допада ли ти четенето на Библията?
- Имам си свои… разбирания.
Не проповядваме страх от ада, а праведен живот.
Не искаме да плашим хората, а да ги накараме да обикнат Христос.
Другояче уплътнявам вечерите си.
После ще си ги уплътняваш, пържейки се в ада. Шегувам се.
Безаварийно прибиране!
- Довиждане.
Здрасти, Джъстийн.
- Тийни, как мина денят ти?
Нормално. А вашият?
Вятърът ни духна боя в очите.
Много боли.
Сякаш стършели са ми изпожилили очите.
Буба, изправи се.
- Защо?
Боже, погледнете дивана! Целия сте го изцапали с боя.
С нищо няма да излезе. По дяволите, Фил!
Изчистихме повечето петна.
- Бяхте друсани.
Ако продължавате, някой ден ще си строшите главите.
Само глупости вършите!
Например?
- Седнали сте мръсни на дивана ми!
Всичко съсипвате.
Тъкмо нещата потръгнат, и вие пак ги оплескате.
Защо този телевизор бръмчи?
- От вятъра е.
Напоследък бил различен, казват.
- В сравнение с какво?
Какво четеш?
"Спасителят в ръжта". Кръстен съм на нея.
Как се казваш - Спасител ли?
- Холдън.
Кръстен съм на главния герой - Холдън Кофийлд.
Той какво прави?
Потиснат е от обществото и лицемерието на света.
Забелязах, че не си много общителен.
Писател съм.
- Какво пишеш?
Романи, пиеси, сценарии, стихове…
Трябва да вървя.
Какво става в края на книгата?
Героят получава нервен срив и отива в лудница.
Не ти плащат да се развяваш, а да работиш.
Гримирането не ми е сила.
- Какво толкова!
Фондьотен, контур, спирала, руж…
После вземаш мокра кърпичка, правиш я на топка
и им я хвърляш в лицето.
Все едно сама си говоря. Къде си се отнесла?
Извинявай, малко съм уморена.
- Казвам ти, от храната е.
Аз съм с 10 г. по-голяма от теб и десет пъти по-жизнена.
Защото не ям месо и млечни продукти.
Сигурно затова не можеш да забременееш и ходиш като сянка -
заради сиренето в пицата и пилешкото в салатата.
Докторът каза, че съм плодовита и мога да заселя планетата.
Тогава какво ти е? Поемаш ли достатъчно витамини?
Това не ми каза.
Де да имаше боя,
с която от всеки ъгъл да виждаш къщата различна!
Заставаш на входната врата, тя ти се вижда червена.
Поглеждаш я от улицата, и е зелена.
А ако е боядисана с невидима боя, изчезва.
Страхотно би било да има боя,
която да променя молекулярната структура.
Като химическа киселина.
Ти какво мислиш, Тийни?
- Че и двамата сте празноглавци.
Цяла опаковка ли вземате?
- Вече съм я взела.
Нали не сте внесли касетата отвън? Иначе ще трябва да я маркирам.
Не използвайте лосиона за ръце за други части, дори да са грапави.
Не желаем клиентите да ни съдят заради неведението си.
Винаги ли ходите с грим?
- Не, рядко.
Ресто и шибано "благодаря".
- Моля?
Казах "благодаря".
Каква коренна промяна!
Ще закупите ли някои от продуктите?
Днес не купувам нищо.
Ще сбъркате. Имаме промоция.
- Не съм си взела портмонето.
Мразя работата си.
- Значи ставаме двама.
Мразя всички тук.
Мразя Гуен. От какво е толкова жизнерадостна?!
Разбирам маниаците, които стрелят по всичко живо.
Може би и ти си маниак.
Може би.
Имаш сочни устни - като на жена.
Винаги гледаш тъжно, дори някак отчаяно.
На колко години си?
- На 22.
В сравнение с теб съм бабичка.
А ти на колко си?
- Колко ми даваш?
Не знам.
На 30 г. съм.
От кога работиш тук?
- От цяла вечност.
Нямаш ли кола?
- Живея наблизо.
Качвай се. Има достатъчно място.
Искаш ли да влезеш?
- Не знам, в лошо настроение съм.
Няма да ти се моля.
Ще бъдем в стаята ми.
- Добре, Том.
"Том" ли ти викат?
Това е робското ми име.
Сам се кръстих Холдън.
Това е стаята ми.
- Няма много-много за гледане.
Какви са вашите?
Нормални.
Не ме разбират, но не са лоши.
И мъжът ми не ме разбира.
Откога си омъжена?
- От 7 г.
Бояджия е.
Какво боядисва?
- Къщи.
Той е простак. Говори, без да мисли.
Не мога да го понасям.
Следвал ли си в колеж?
Прекъснах, защото имах проблем с алкохола.
Ще завърша, но първо ще докажа на нашите, че не съм безотговорен.
А ти следвала ли си в колеж?
- Не. От страх да не загубя Фил.
Струваше ми се основателна причина.
Наблюдавах те в магазина. Хареса ми как отбягваш всички.
В очите ти прочетох колко ненавиждаш света.
И аз го мразя.
Разбираш ли за какво говоря?
След като дълго си живял в мрак, дори искрица те прави щастлив.
Странни мисли ти минават през ума и е добре да им обърнеш внимание.
Може би съдбата ти праща знак, а ти го подминаваш?
Дали получаваш тайно послание, а ти не го разчиташ?
Дали това не е последният ти шанс?
Ще се възползваш ли?
Или ще си отидеш от този свят, без да си изживял живота си?
Тийни, много си хубава. Хубава е, нали?
Виждал съм и по-хубави, и по-грозни.
Шегувам се. Затова не се ожених -
ти хвана най-хубавата рибка в морето.
Какво ли е да си жена?
Да имаш нежна кожа, дълга коса…
Ако бях жена, щях да съм мръсница. Мръсница лесбийка.
Според Гуен пушенето на марихуана поразява спермата ти.
И я прави поразителна?
Може би ти си стерилният от двама ни.
Може би с всяка цигара убиваш неродените ни деца.
Затворете очи.
Защо куцаш?
- Изкълчих си глезена. На стълбите.
Ще ме закараш ли до вкъщи?
Разбира се.
После ще говорим.
Всяка жена трябва да има голяма любов,
преди да завъди любовник.
Той не ми е любовник, а приятел.
Уважаеми клиенти, честит Ден на Вси светии.
Днес в "Родео" има промоция на всички видове бонбони.
Край тях ежедневно сноват духчета и таласъми, вещици и феи.
Проклети да сте!
Приятна вечер, Корни! И честит Хелоуин!
Не съм езичник, но благодаря.
Кой глезен си си изкълчил, Холдън?
- Левия.
Натопи го в гореща вода, за да не се подуе и възпали.
Добре.
Писател си. Сигурно имаш цел в живота.
Навремето си лежех в леглото и си представях други градове,
други професии…
Други съпрузи.
Вече и въображението ми отказа.
Холдън, омъжена съм.
Нали каза, че е простак.
- Да, но…
Недей.
Не искам да нараня нечии чувства.
Мислех си за онова, дето рече за спермата ми.
Знам, че е добра.
Бебе се прави със сперма, но…
Най-добре да се консултираме със специалист.
На кого му е притрябвало дете?!
Ако искаш да бъдеш полезен, оправи скапания телевизор!
Какво ти става?
- Бръмчи като хеликоптер!
Искаш ли къпини? Един старец ги продаваше край пътя.
Не, благодаря.
- Много са сладки.
За теб е.
От Холдън.
- Той къде е?
Взе си почивен ден. Донесе бележката сутринта.
Благодаря.
- Моля. Здравей, Гуен.
Скъпа Джъстийн,
заради теб напускам магазина.
Последните два дена бяха най-мъчителните в живота ми.
Постоянно мисля за теб.
Не бях желал нещо толкова отчаяно, а съм копнял за много неща.
Бях отчаян, че никой не ме разбира, но тогава се появи ти.
По стечение на обстоятелствата и занапред ще бъда нещастен -
тази мисъл ме измъчва ужасно, а съм имал доста ужасни мисли.
Болно ми е, че повече няма да те видя.
Прости ми, задето съм толкова безволев, но такъв съм.
Сбогом. Холдън Уордър.
Ако случайно размислиш
и пожелаеш да бъдеш с мен телом и духом,
ела след работа.
Ще те чакам в 17,00 ч. пред закусвалнята.
Ако не дойдеш в 17,00 ч., никога вече няма да ме видиш.
Гуен?
Не ти ли е добре?
- Нищо ми няма.
Просто ми призля.
Гуен?
Джъстийн? Какво става тук?
Гуен, болна ли си?
Трябва да я прегледа лекар. Джъстийн, закарай я в болницата.
Колко е часът?
- 16,45 ч. Защо? Среща ли имаш?
Сънувах, че ми е пораснала брада от бобови шушулки.
Ще те оставя тук.
- Добре.
После ще дойдеш ли?
Само ще паркирам колата и веднага идвам.
Толкова си добричка!
Радвам се, че дойде!
Зарязах Гуен в болницата. Сега накъде?
Да отидем у дома.
- При вашите? Изключено.
Тогава да спрем някъде.
Където кажеш, стига да съм с теб.
45 долара. И попълнете формуляра.
Не мога да се прибера.
- Пак ще дойдем.
Не искам да си тръгвам.
Джъстийн…
Аз съм твой.
Само твой.
Къде беше?
На Гуен й призля. Повръщаше из целия магазин.
Закарах я до болницата и останах с нея.
Повърна ли върху теб?
- Не.
А върху някой друг?
Изобщо не е смешно, Фил!
Утре след работа ще отида да я видя. И вдругиден.
Джъстийн, къде изчезна?
- Защо?
Отбих се при Гуен. Обиколих болницата, но те нямаше.
Как е тя?
И вътрешностите си изповръща.
Лекарят каза, че е паразит или бактерии от храна.
Сигурно е от къпините.
Засега ще остане в болницата,
така че ти ще отговаряш за щанда с козметиката.
Недей. Някой ще ни види!
- Не ме интересува!
Не мога да ти се наситя.
Искам да знам всичко за теб.
Коя си ти?
Най-обикновена жена.
Преместихме се в Тексас, когато бях на 11 г.
Баща ми беше военен.
Искам да знам дори най-съкровените ти мисли.
Толкова мъка съм преживял! Ти също. Виждам го в очите ти.
Холдън ми даде да прочета два от разказите му.
Бяха по-скоро евентуални варианти на собствения му живот.
Главният герой бе потиснат младеж с безчувствена и егоистична майка
и баща, мечтаещ синът му да играе футбол.
Останалите не го разбират, особено момичетата.
Накрая момчето се убеждава, че никой не го познава.
Става неконтролируемо, започва да пие и да се дрогира.
На финала се самоубива, скачайки от мост.
Вторият разказ не се отличаваше от първия,
освен че момчето се самоубива с отрова за хлебарки.
Разказите ти са малко крайни.
Искам да оставя нещо след себе си, нещо, с което да ме запомнят.
После да става с мен каквото ще.
Не говори така.
Ще ми се и аз да съм героиня в разказ.
Но едва ли някой ще го прочете.
Аз бих го прочел.
Така ми харесва.
Допада ми да имам тайна. Ще бъдеш ли моята тайна?
Откакто ме срещна, си загадъчна и развратна жена.
Ще отида в ада, нали?
- Със сигурност.
Какво има?
Това е пикапът на Буба. Качвай се бързо.
Фил всеки ден е с този пикап. Буба го взема от вкъщи и го връща.
Защо е паркиран пред мотела?
- Не знам.
Ако разбере за нас…
- Няма да позволя да те нарани.
Той е едър, може да те убие. Мен ще пребие, но теб ще убие.
Не се тревожи предварително.
Трябва да отида до болницата. Недей. Може да ни е проследил.
Джъстийн… Отиде си, горкичката.
Кой?
- Гуен почина.
Нали имаше стомашно разстройство?
Влоши се.
Цял ден беше на животоподдържащи системи.
Умът ми не го побира.
Такава била Божията воля. Не търси логично обяснение.
Просто й е дошло времето да отлети у дома.
Днес Гуен почина.
А стига, бе! От какво?
Паразит, бактерии… Нещо, погълнато с храната.
Ти добре ли си?
Къде беше следобед?
- На "Бовари Стрийт". Защо?
Буба кога те докара?
- Приключихме по-рано.
Той имаше среща със стюардесата. Защо?
Не мога да повярвам, че е мъртва.
Не й бях вярна приятелка.
- Не говори така.
Ти толкова я обичаше!
Служители на "Родео", говори Джак Фийлд, управителят.
Преди да отворим, ще ви съобщя една тъжна новина.
Вчера почина една от най-добрите ни служителки -
Гуен Джаксън.
Тя беше изключителен човек - лъчезарна и заредена с оптимизъм.
Ще липсва на всички ни.
Ако имате нужда от усамотение, за да оплачете Гуен,
може да го направите днес.
Може да си тръгнете от работа. Ще се справим без вас.
Гуен, тази песен е за теб.
Холдън си беше наумил цял ден да се любим край рекичката.
Каза, че ще бъдем като Адам и Ева, съвсем сами насред пустошта.
Бе толкова въодушевен от идеята,
че дори като се заоблачи и небето притъмня,
продължи да плува.
Бях обзета от мрачни мисли.
Представях си гниещото тяло на Гуен.
Спомнях си какъв мил човек беше.
Толкова жизнена и добронамерена!
Ако имаше Рай, мястото й беше там -
да гримира наред и да дава добри съвети.
Ако умрях днес, какво ли ме очакваше?
Аз бях лошо момиче. Егоистка.
Прелюбодейка. Лъжкиня.
Какви ги вършим?
- Сливаме се в едно цяло.
Досега не се бях замисляла.
Джъстийн, напусни мъжа си!
И после?
Щом си до мен, нашите ще решат, че съм се променил.
Вече няма да ме считат за единак.
Имам си хубава приятелка, която ме харесва и ме разбира.
Ще бъдат доволни и ще ми дадат пари да напиша романа си.
Но къде ще отидем?
Ще бъде като "Спасителят в ръжта", но написан от мен.
Ще стана безсмъртен като Селинджър и после ще изчезна.
Здрасти, Тийни.
Хубаво се помотахме. Пуснаха ни заради дъжда.
Така си и помислих.
Разбрах, че приятелката ти е умряла. Съжалявам.
Изглеждаше напълно здрава.
Е, поне си била до нея, като си е отишла.
Нали? Била си до нея, като е починала.
Да.
- Ще ми се все да вали.
И никога вече да не боядисвам.
Здравей, Джъстийн. Как си?
- Добре.
Какъв шок!
Местя Шерил в козметиката, че прекалява с импровизациите.
Дръж я изкъсо, иначе изхвърча от магазина.
Ще слушаш Джъстийн, госпожичке.
Ще ми помогнеш ли да донеса стока от склада?
Може би по-късно.
Днес ще ме закараш ли до нас? Глезенът ме наболява.
Ще бързам, но и Шерил е с кола.
- Искаш да те закарам ли?
Няма значение.
Нека не се виждаме известно време. Изнервена съм и имам угризения.
Не може ли да отидем в мотел?
- Не днес.
Тогава да отидем в склада.
Бъди търпелив, Холдън.
От колко часа четете Библията?
Утре вечер от 20,00 ч. Ще се радваме да дойдеш.
Може ли да доведа мъжа си?
- Общите молитви укрепват брака.
Какво е това?
- Библия.
Една за теб и една за мен.
Не ми се вижда леко четиво.
- Ще ходим на четене на Библията.
Общите молитви укрепват брака.
Аз знам, че общата постеля укрепва брака.
Не си чул добре.
Шерил, би ли поела госпожата?
- Добре.
Сядайте. Сега ще ви разкрасим. Как си харесвате косата?
Прическа ли ще ми правите?
- Ако обикновено ходите рошава,
ще сложа повечко грим на брадичката.
Ще ви се прище да вземете цялото шишенце.
Има доста съставки, така че няма да се минете.
Има и екстракт от гинко.
Той ще направи кожата ви хлъзгава.
Няма да попива никаква течност - вода, лимонов сок или урина.
Ще ви го сложа в пликче.
Фил, какво правиш?
Защо?
- Ще закъснеем за църквата.
Друсан си и целият си в боя. Бързо в банята!
Съвсем забравих.
- Тичай под душа.
Ще се извисяваш духовно, а?
Предполагам.
- Не е ли нелепо?
Защо?
Видях те, Джъстийн.
В какъв смисъл?
- Видях те.
Имаме си тема за разговор.
Ела вкъщи утре след работа…
Ако си знаеш интереса.
Къде е Буба?
Тръгна си.
- Е, готов съм. Да вървим.
Не знам какво да кажа за Христос. Друсан съм.
Остави другите да говорят.
Забравихме Библиите.
Нищо, ще ни простят.
Добре дошли!
Здравейте. Радвам се, че дойдохте.
Корни, това е съпругът ми.
- Фил.
Случихте. За днес е планирана интересна тема.
"Какъв е Бог, щом човек е сътворен по Негово подобие?"
Да, звучи интересно.
Ела с мен до колата. Забравих нещо.
Какво правиш?
- Веднага се качвай, Фил!
Какво ти става?
- Не ми се слуша Библията.
Защо?
- Така! Да си вървим.
Джъстийн, излагаме се. Побягнахме като дявол от тамян.
Не съм в настроение, и точка!
- Плашиш ме.
Каква е причината?
- Защото си забравихме Библиите.
Преди малко каза, че щели да ни простят.
Я ни простят, я не! Пали колата, по дяволите!
Повече няма да стъпя тук, така да знаеш.
Все ми е едно. Тръгвай.
Не съм ли твърде бяла?
Лицето и косата трябва да са близки по нюанс.
Изглеждам странно.
Странността е основно правило в модата.
Гримирам ви по френски тертип. Нарича се "сирк дьо фас".
Означава "клоунско лице". Франсетата са луди по него.
Е, все пак сте професионалистка.
- Именно. В добри ръце сте.
Джъстийн, какво стана?
Докато се обърна, бяхте отпрашили като вампири.
Бяхме си забравили Библиите.
- Щяхте да гледате от съседа си.
Все пак сме в църква - Библии колкото щеш.
Засрамихме се.
Майко мила!
- Харесва ли ви?
Не мога да дойда.
- Защо?
Днес не мога. Трябва да се погрижа за нещо.
Нали ми обеща за днес?
Изникна нещо.
- Какво?
Опасявам се, че може да са ни разкрили.
Започвам да си мисля, че не ти се идва.
Мисля си, че не ме разбираш.
Може би наистина не те разбирам.
Разбираш ме, но отричаш, защото съм твърде краен за теб!
Какво, като са ни разкрили?
Знам какво е да се прибираш вечер, за да се скриеш от света.
Можем да започнем нов живот.
- За теб е лесно. Не си женен.
Нима ще се предадеш без бой?
Накрая ще ни разкрият.
- Такова си шубе, чак ми се повдига!
Чакай! Не зачерквай бъдещето ни.
Няма.
Ще се видим утре, нали?
Нали?
- Успех на важната ти среща.
Благодаря.
Спокойно, Битс. Марш на мястото си!
Марш на мястото си, Битс!
Влизай.
Искам да ти покажа нещо.
Седни.
Марш на място!
На място, казах!
Шокиран съм.
Защо?
Знаеш защо.
Буба бе прекарал в мълчание 10 г., преди да започне да говори.
Но започна ли, не спря да оплаква жалкото си съществуване.
Говореше колко ни обичал с Фил.
Как винаги е мечтаел за момиче като мен
и да бъде Фил за въображаемата приятелка,
която така и не е срещнал.
Говореше как с годините постепенно се отказал от мечтите си.
Буба бе престанал да мечтае да бъде като Фил.
Беше се примирил,
че завинаги ще остане такъв, какъвто е.
Изведнъж се отворила заключена врата.
Буба не го приел като съвпадение, а като знак от съдбата.
Чувайки как се любя с мъж, който не е Фил,
сякаш изведнъж прогледнал.
Бил объркан. Не проумявал какво става и защо.
Изпълнила го омраза към мен,
задето съм попарила крепилата го с години идилия.
Образът на самото съвършенство се пропукал
и разкрил лъжкиня и уличница, която той ненавиждаше.
Но ми бе благодарен, че съм му отворила очите,
разкъсвайки оковите на завистта, свързващи го с Фил.
Фил не бил Супермен, а рогоносец и глупак, и това било прекрасно.
Оставала ни една последна стъпка,
която да реши проблемите ни и да сложи край на трагичната сага.
Буба, няма да преспя с теб.
Не разбираш ли? Това е шансът ми да се освободя!
Но спасението за един
е унижение за друг.
Няма да го направя!
Тогава ще кажа на Фил.
- Защо?
Той е най-добрият ми приятел. Няма да премълча нещо тъй важно.
Той е рогоносец.
- Самият ти искаш да му сложиш рога!
Различно е. Не става дума за него, а за моето спасение.
Изборът е твой.
Да разбиеш брака си и сърцето на мъжа си
или да преспиш с мен.
Марш на място!
Не видя ли, че на прозореца има човек?
Гони те параноя.
- Тръгвам си.
Бъди спокойна, Фил никога няма да научи.
Разкарай това тъпо куче!
Пред теб е един свободен човек.
Радвам се за теб.
- Благодаря ти.
Битс!
Нервно ми е.
На теб ли? Защо?
Утре съм на лекар и трябва да се изпразня в чашка.
Ами ако не ми стане?
- Ще се справиш.
Ако дойдеш да ми помогнеш, няма да ми е толкова притеснено.
Бездруго ще си в обедна почивка.
Ще дойда.
Нищо не казваш за телевизора.
Оправил си го?
Благодаря.
- Моля.
Ще уплашиш някого.
Чувала ли си се с Холдън? Днес не дойде на работа.
Знам, че сте приятели…
- Не сме приятели.
Всеки ден обядвате заедно.
- Не е вярно.
Ако го видиш, кажи му, че го издирвам.
Божичко!
Какво правиш тук?
- Ти си уличница!
Видях те. Проследил си ме.
- С всеки мъж в щата ли спиш?
Не! Заради теб стана така!
Той ме притисна до стената. Ако откажех, щеше да каже на Фил.
Толкова съм самотен!
Холдън, стегни се!
Пиян ли си?
- Да! И ще пия до сетния си час!
Какво ти пука? Ти лягаш с всеки срещнат!
Не е това, за което си мислиш.
- Всичко видях!
Прибери се, изтрезней, и ще поговорим след работа.
Къде отиваш?
- Да помогна на Фил да се изпразни.
Я слизай от колата!
С един мъж мога да те деля, но двама ми идват в повече!
Просто чудесно!
Г-н Ласт, елате с мен.
Пожелайте ми успех.
- Успех, скъпи!
Разбий ги, партньоре.
Много си хубава.
- Не съм.
Разбирам защо си ядосана,
но случилото се вчера беше много хубаво.
Нищо не се е случило!
Безкрайно съм ти благодарен.
Буба, говоря сериозно.
Само едно ще те попитам.
Как съм в сравнение с Фил?
Как се представих като мъж?
Съпругът ви помоли да дойдете.
Кой е?
- Джъстийн.
Влизай.
Няма да се справя без помощ.
Не си ли го правил сам?
Не и в болница, където трябва да предам резултатите.
Дай да ти пипам гърдата.
По-леко, боли!
Какво ти е? Изглеждаш ужасно.
Стомахът ме свива и гърдите ме болят.
Да не си в цикъл?
- Не, от стреса е.
Тази работа е адски стресираща. Цялата съм се изринала.
Защото постоянно се мацотиш.
Може да си бременна.
- Какво?! Не е възможно!
Често си мисля, че по-лошо няма накъде,
но винаги има.
Докато не стигнеш дъното, все има какво да се влошава.
Боже, къпини…
Слепец може да оглушее, вдовица да изгуби рожбите си,
деца да умрат от глад…
Да нямат никаква храна…
Раждат се и умират.
- Холдън, успокой се!
Не мога! Ако бях курва като теб, щях да се разтушавам из града!
Не съм курва.
Знам.
Агонизирам.
- Защо?
Мислех, че мразиш живота си!
- Да, в депресия съм, но…
Ти си по-зле от мен.
Ще го убия, докато спи. И нашите ще убия и ще обера.
На всичко съм готов, стига да останем заедно.
Не ме изоставяй!
Няма да го понеса!
- Няма да те изоставя, успокой се.
Обещавам.
Холдън бе невинно дете и същевременно зъл демон.
Ако исках да продължа напред, трябваше да го разкарам.
За да се върнеш на правия път, трябва да спреш тук-там.
По колко са къпините?
- Десет за два долара.
Хапни си къпини.
Трябва да измислим план.
Да не живеем ден за ден, а да следваме някаква цел.
Хапни си къпини, Холдън!
Не са мити.
Сладки са.
Ако имах пари…
Ако някой можеше да ме насочи…
Вместо да действам,
досега винаги съм спирал на мисленето.
Трябва да действам.
Но как?
Защо го направи?
- Бяха мръсни. Нещо ги лазеше.
Проявих разбиране. Баща ти ме помоли и те назначих.
Направих компромис и за ножа, макар да държа на реда в магазина.
Тревожа се за Холдън… Том. Тревожа се за Том.
Напоследък се сприятелихме и…
Мисля, че не е добре психически.
Въобразил си е, че имаме… връзка,
което е немислимо, защото съм омъжена.
Говори доста странни неща,
отправя заплахи, пие…
Смятам, че ще му е по-добре на място,
където за него да се грижат специалисти.
В противен случай ще си докара някоя беля.
Какво правиш?
Какво е това?
- Тест за бременност.
Защо ти е?
- Цикълът ми закъснява.
Какво показва?
- Още не знам. Би ли излязъл?
Искам да съм тук, когато излезе резултатът, Тийни.
Добре.
Това нещо тук посинява. Какво значи?
Синьо ли е?
- Светлосиньо.
Значи съм бременна.
Знаех си, че си губим времето с тия доктори.
Успяхме! Ще си имаме бебе!
Може би.
Утре ще го отпразнуваме в "Сеньор Тон".
Аз ще поканя Буба, а ти - някои от колегите си.
Може и онзи с Библиите. Когото решиш.
Жалко, че Гуен умря.
Тестът може да не е верен. Рано е да празнуваме.
Тогава ние да го отпразнуваме.
Не ми изглеждаш радостна.
- Радвам се, но…
Детето е свързано с много тревоги…
- Не бъди песимистка.
Мисли позитивно.
Ще си имаме един малък Фил.
Или пък мъничка Тийни.
Тийни ще си има една мини Тийни.
Дали детето нещо ще промени?
Всичко ще се промени.
В смисъл дали ще има коренна промяна.
За какво говориш?
Аз съм д-р Уилямсън. Джийн Уордър ме е търсила.
Обаждам се от психиатричната болница в окр. Хауард.
Кой беше, Том?
- Грешка.
Да сте виждали Холдън? Това момче ще изхвърчи от тук!
Джъстийн, нещо не е наред.
Определено нещо не е наред.
Иди и разбери.
Какво става?
- Сериозно е. Много сериозно.
Ако не ми кажеш, ще те убия.
- Някой е свил 15 000 от сейфа.
Отворили са го с пистолет.
Боже мили…
- Ченгетата знаят кой е крадецът.
Кой?
- Служител на магазина.
Холдън е! Оставил е ключа за касата на вратата.
Не могат да го открият. Обрал е и техните и е духнал.
И ти ли си в играта?
- Какво? Не!
Знам, че се чукахте в склада.
На никого не съм казала. Кажи, имаш ли нещо общо?
Не знам за какво говориш.
- Твоя си работа.
Джъстийн, би ли дошла за малко?
Влез.
Джъстийн, влизай и сядай.
Работата в магазина ти харесва, нали?
Харесваш фирмата, служителите…
Нали не би рискувала всичко заради погрешна преценка?
Снощи Холдън е откраднал 15 000 долара от сейфа.
Имаш ли нещо общо?
- Не. Нищо не знам.
Знаем колко сте близки с него.
- Едва го познавам.
Виждал съм ви в склада, Джъстийн. И то не веднъж.
Убеден съм, че го познаваш добре.
Нищо не знам.
Джъстийн!
Най-сетне предприех нещо!
Полицията те издирва.
- Не ми пука!
Гордея се със себе си. Прецаках всички!
Подозират ме в съучастие!
В склада е имало камера и тоя перверзник Корни ни е гледал!
Ще напуснем града!
Имам почти 20 000 и пистолет. Какво повече ни трябва?
Причернява ми. Може да катастрофираме.
Бременна съм, Холдън.
От мен.
- Не е задължително.
Знаеш, че детето е мое.
И така да е, не можеш да гледаш дете като беглец.
Напротив. Знаеш, че не можеш да останеш тук.
Мразиш мъжа си и работата си. Обичаш мен. Да бягаме.
Не мога да тръгна днес. Трябва ми най-необходимото, пари…
Тогава утре. Ще те чакам в мотела.
Но до обяд да си дошла.
- Нещата се развиват твърде бързо.
Какво има да губиш?
Нищо.
- Тогава ела преди обяд.
Добре.
Обичам те. Всичко ще се нареди, ще видиш!
О, щях да забравя.
Написах историята на твоя живот. Ти ме вдъхнови.
Здравей, Тийни. Притеснихме се.
- Съжалявам.
Запознайте се - Флобърта, Джъстийн.
Честито забременяване!
Благодаря.
- Дали ще е момиче, или момче?
Няма значение, стига да стане нападател в отбора на "Каубоите".
Е, "Сеньор Тон" ни зове.
Има някаква грешка.
Какво искате да кажете?
Вижте… Не, вие ме чуйте! Нищо не разбирате!
Джъстийн е бременна, разбрахте ли?
Първо си проверете нещата и тогава ми звънете!
Докторът каза, че спермата ми не ставала.
Това значи ли, че не е бременна?
Не, просто са объркали резултатите ти.
Все пак не са безгрешни.
Объркали са се.
Вятърът пак се засилва.
Един дявол знае как се стигна до тази каша.
Магазинът беше наляво,
а мотелът - надясно.
Затворих очи и се опитах да си представя бъдещето.
Вляво виждах безкрайни дни сред червила и грим,
подозрителни погледи и шушукания.
Болезнени тайни, които никога нямаше да умрат.
А какво виждах вдясно?
Синьо небе и гола земя чак до неясната безкрайност.
Красота, която не слага край на нещо.
Здравей, Джъстийн.
Знам къде е той.
В мотел "Глен Капри". Ще бъде там до обяд.
Браво! Добро момиче!
Какво е ставало в спалнята? Сякаш е минал тайфун.
Щях да пера.
Реших, че са ни обрали.
Защо не си на работа?
- Взех си почивен ден.
Предаваме на живо от мотел "Глен Капри"
драматичния развой от срещата на полицията с местен младеж.
Полицията получила информация, че там се укрива
вероятният извършител на обира в "Родео",
чийто служител е Томас Уордър.
Уордър размахал оръжие,
но единственият куршум отнел собствения му живот.
В мотелската стая са намерени 15 000 долара и пистолет…
Служител на "Родео"? Познаваш ли го?
Младежът е бил 22-годишен. Засега нямаме повече информация.
Моля за вниманието ви. Говори управителят Джак Фийлд.
Както вече сте разбрали, вчера загубихме още един служител.
Холдън беше крадец и объркан младеж и случилото се е тъжно.
Да си извадим поука от трагедията - да не крадем и да не бъдем объркани.
Най-важното е да продължим напред, защото животът продължава.
Тази песен е за теб, Холдън.
Мислех, че ще ни пусне да скърбим, за да отидем на кино.
Какво се е случило?
Бях у вас, когато донесоха пощата. Фил отваряше пликовете.
Стигна до известие от кредитната компания и…
Моля те, не му казвай за нас! Умолявам те!
Обичам Фил повече от себе си.
Смили се над мен!
Здравей, Фил.
Кръшкала ли си зад гърба ми?
Какво?
Попитах дали си кръшкала зад гърба ми!
Да.
Защо?
Защо?
Не знам.
Не ме ли обичаш? Не ме ли обичаш поне мъничко?
Ти си единственият мъж, когото съм обичала.
Само не ми казвай, че бебето не е от мен.
Детето е твое.
Сигурна ли си?
Да, кълна се!
Кой е той?
Няма значение.
- Напротив.
Някой колега ли?
Досещам се кой е.
Онзи с Библиите, нали?
Затова толкова се уплаши, като отидохме в църквата.
Да, той е.
Ще го смачкам!
- Недей, Фил.
Цялата се поду.
Извинявай, че те ударих, мила.
Прости ми, Фил.
Имам нужда от една марихуана.
Добре. Щом ще ти олекне.
Имам нужда да забравя, разбираш ли?
- Да.
Случвало ли ти се е да искаш да избягаш?
Да.
Какво е това?
- Изкуствени мигли, супердълги.
Поне веднъж направи нормален грим.
Да ти почервеня ли и другата буза, за да станат еднакви?
Не.
Чу ли за Корни?
Снощи, както си се прибирал след църква,
двама здравеняци с изрисувани лица му скочили и го пребили.
Това е ужасно.
Да.
Прочетох разказа, който ми бе посветил Холдън.
Различаваше се от другите, но имаше и много общо с тях.
Разказваше се за потиснато момиче, чиято работа бе като затвор,
а животът му бе изгубил смисъл.
Околните не го разбирали.
Най-вече съпругът му.
Един ден то срещнала момче, което също било потиснато,
и двамата се влюбили.
След като цял живот никой не ги бил разбирал,
с един-единствен поглед те се разбрали напълно.
Накрая двамата избягали надалеч в пустошта
и повече никой не чул за тях.
Режисьор МИГЕЛ АРТЕТА
Сценарий МАЙК УАЙТ
Оператор ЕНРИКЕ ЧЕДИАК
Музика ДЖОУИ УАРОНКЪР И ТОНИ МАКСУЕЛ
Участваха ДЖЕНИФЪР АНИСТЪН
ЗУИ ДЕШАНЕЛ
ДЖЕЙК ГЕЛЕНХАЛ
ДЖОН-КАРЪЛ ЛИНЧ
ТИМ-БЛЕЙК НЕЛСЪН
ДЖОН РАЙЛИ
ДЕБОРА РЪШ
МАЙК УАЙТ и други
Превод и субтитри ПОЛИНА НИКОЛОВА