NCIS - 14x18 (2016) Свали субтитрите

NCIS - 14x18 (2016)
Още не си ги отказал.
- Не зависи от мен.
Тази сладка вкусотия ми е помагала да изкарам много дежурства.
А аз не помня кога за последно съм пила газирано.
Или каквото и да е с вкус.
- Ето.
Аз черпя.
- Не бива.
Поживейте малко, лейтенант.
Влияеш ми зле, Колинс.
Какво става?
Спрете масажа.
- Няма пулс.
Заредете на 200 джаула.
- Дръпнете се!
Няма пулс.
- Продължете реанимирането.
Уморена съм, Колинс.
Мисля, че е време да си ида.
Не мога да ви го позволя още.
Обещахте ми нещо, помните ли?
Да.
Ще се видим скоро, Лора.
Заредете на 360.
- Дръпнете се.
Появи се пулс.
- Добре дошли отново, лейтенант.
ВОЕННИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ Изчезнал по време на акция
Благодаря.
- Обичам те.
Да не си будувал до късно?
Как ще пробягаш 8 км, като едва гледаш?
Тялото ми е добре настроена машина. Трябва й малко гориво.
Май се нуждае от пълна настройка.
Получих я снощи.
- Пфу, отяде ми се.
На мен - не.
- Закъсня с 20 минути.
Неделя е. Късмет е, че изобщо съм тук.
Може ли един омлет и малко кафе?
Какво правиш? Ядем след бягането, не преди това.
Защо не и двете?
- Маратонът е след месеци.
Първата тренировка е, нека сме сериозни.
Или да импровизираме. Като мен на последния маратон.
Какво време постигна?
- Под три часа.
Почти невъзможно е за олимпийци.
Знам. Тялото ми е произведение на изкуството.
Но е същевременно проклятие.
Бъди благодарен, че не е нужно да се тревожиш за това.
Защо вие двамата не тръгнете по-рано?
Ще хапнем и ще ви настигнем.
Защо смяташ, че ни е нужна преднина?
Хайде, върви, губим време.
Вземи си.
- Много си мил.
Извинявай, че идвам така. Знам, че мразиш изненадите.
Радвам се, че се отбихте. Как върви пенсионирането?
Минаха две години, а още поддържам стаята си в изряден вид.
Цивилният живот е различен.
- Да, познато чувство.
Дъщеря ми иска да си взема нови дрехи, но е вече навик.
Лора още ли е в базата в Норфолк?
- Не, не…
Последните няколко месеца е в Мериленд.
Всъщност тя е причината да дойда при теб.
Да не е в някаква беда?
Лора умира, Джетро.
Имаме нужда от помощта ти.
Баща ми ли те довлече тук?
- Да, така е.
Не пожела да ми обясни. Искала си да говориш лично с мен.
Отдавна не сме се виждали, Гибс.
Едва ли ме помниш такава, нали?
Забравяш, че те закарах в болницата,
когато се блъсна с колелото си в дървото.
Още имам белег оттогава.
- Дървото - също.
Благодаря, че дойде.
- Да…
Какво става?
Върнах се от плаване преди 10 месеца и все бях уморена.
Реших, че се дължи на стреса.
Но съм грешала.
Колко сериозно е?
Рак на яйчниците, четвърти стадий.
Винаги съм била свръхамбициозна.
- Какви са вариантите?
Ходих при куп специалисти, пробвах всякакви терапии, но не действат.
Ясно е как ще завърши.
Как мога да ти помогна?
Като изясниш нещо за мен.
Ето така…
- Благодаря.
Преди да се разболея, бях на фрегатата "Грей".
По време на плаването мой матрос изчезна в морето.
Старшина Дейвид Колинс.
Търсихме го дни наред, но така и не го откриха.
Според официалния рапорт е било злополучно падане през борда.
А ти смяташ, че е друго?
- Дни, преди да изчезне,
се появи с насинено око и се държеше странно.
Каза ли какво се е случило?
- Отказа.
Не искал да ме лъже, но нямало как да ми сподели истината.
Имаше нещо нередно.
Лора, може да е какво ли не.
Инстинктите ми подсказваха, че не е злополука.
Почнах да го проучвам и да задавам въпроси, но после се разболях.
Бях дивизионен командир на Колинс.
Работата ми беше да го опазя, а се провалих.
Дадох си обещание да разбера какво е станало.
Моля те!
Гибс, нуждая се от помощта ти.
Времето ми изтича.
Нищо не те зарежда с енергия като сутрешен крос.
Бяхме страшно бързи накрая.
- Съживи те много.
А Макгий и Бишъп имаха 10 минути преднина.
Сигурно е засрамващо.
- Чуваме те.
Говориш високо.
Предупредих ви, че тялото ми е на съвсем друго ниво.
Неестествено е.
Все едно се състезаваш с Юсейн Болт и Джаки Джойнър.
С Торес имаме природна дарба в бягането, за разлика от вас.
Голяма разлика.
- Но можете да се усъвършенствате.
Вярвам във вас.
- И аз.
Не че ще ме изпреварите, но поне няма да сте последни.
Не вдъхваш ентусиазъм, Торес.
- Докладвайте.
Старшина Дейвид Колинс, 27-годишен, неженен, няма деца.
Постъпил във флота през 2008 г.
Миналата година служел на "Грей", патрулирали в Южна Америка
на мисия срещу наркотиците, когато изчезнал в морето.
Разследването на борда е проведено от главен старшина Майкъл Винтън.
Кога са отишли от ССФ?
- След 48 часа.
Говорих с агента там, ще прати материалите.
За изчезването е съобщено в 2 ч. през нощта,
когато не се явил за вахта.
На палубата бил открит счупен пилерс
и започнали маневри по издирване, но не открили следи от него.
Смятат, че е изгубил равновесие след счупването и е паднал през борда.
Нямало подозрения за престъпление.
- Вече има.
Да, Дък. Идвам.
За какво се отнася? Мислех, че ССФ приключи случая с Колинс.
Само изясняваме някои неща.
- Искаме да сме прецизни.
Разбрано. Какво ви интересува?
Разкажете ни какво стана след сигнала за изчезването му.
В 2 ч. получих обаждане, че Колинс не се е явил.
Пратих няколко матроса да го търсят. Един откри счупен пилерс.
Осъзнах, че може да е паднал, и отцепих участъка.
Този ли е?
- Не, взеха го като улика.
Това е подмененият.
Струва ми се доста нестабилен.
Защото е подвижен, закрепва се с щифт.
Когато дойдох, висеше отстрани на корпуса.
Какъв е отрязъкът от време, в което може да е паднал?
Между 23 ч. и 2 ч. през нощта.
Кой го е видял жив за последно?
- Старшина Никол Трейнър.
Прие смъртта му много тежко, като всички нас.
Не е лесно да изгубиш другар.
Благодаря, че дойдохте, д-р Малард. Гибс каза, че сте върхът.
Не знаех, че в ССФ има онколог.
- Той е наш съдебен лекар.
Може да изглеждам така, но още не съм умряла.
Джетро ми каза за невероятното ви чувство за хумор.
Помоли ме и за помощ. Познавам няколко специалисти,
които са наистина най-добрите.
Дали някой може да й помогне?
- Татко, вече го обсъдихме.
Прогнозата за мен остава същата. Лечението не даде ефект.
Но някоя терапия може да успее.
- Прав е. Не се предавай.
Мой колега ръководи експериментална програма
за пациенти с рак в напреднал стадий.
Доказала ли се е като успешна?
Удължи живота на някои с пет, дори с десет години.
Години?
- Ограничена програма е
и може да поеме само малък брой пациенти,
но с радост бих му се обадил за вас.
Трябва само да се съгласите.
Какво пък? Струва си да опитам.
- Да.
Кога напуснахте флота, г-це Трейнър?
Преди осем месеца, когато изтече договорът ми.
След смъртта на Колинс просто…
Не можех да продължа.
- Близки ли бяхте?
Работехме в едно и също поделение.
Беше ми като по-голям брат.
Защо е излязъл толкова късно на палубата?
Колинс често излизаше там, за да се отпусне.
Различно ли се държеше тогава?
- Не.
Но няма никаква логика.
Колинс не би се облегнал на онези пилерси.
Мислите, че може да се е случило нещо друго?
Какво имате предвид?
Че не е било злополука?
Но… Било е злополука.
Нали?
Колинс е видян с насинено око дни, преди да изчезне.
Знаете ли как е станало?
- Бях с него, когато се случи.
Бяхме акостирали в Панама, отидохме в бар и го удари матрос.
Старшина Холдън Бакстър. Беше мое гадже.
За какво се скараха?
- Бакстър се напи,
започна да ми крещи
и когато Колинс се намеси, Бакстър избухна.
Не му допадаше приятелството ни.
След това скъсах с него.
- Как го прие Бакстър?
Не го трогна, тръгна с друга още на следващия ден.
Поддържате ли още контакти с този прекрасен принц?
Не съм го виждала и не съм говорила с него оттогава.
Да…
- Холдън Бакстър?
Кой пита?
- ССФ.
Трябваше да се досетя по облеклото.
Никол Трейнър не каза, че си шегаджия. Как го описа?
Като самонадеян боклук, който държи само на себе си.
О, да, точно така.
- Явно гроздето е кисело.
Бях най-хубавото в живота й.
Спомена също, че си насинил окото на старшина Колинс.
Какъв е проблемът?
Не понасяш конкуренция?
- Едва ли е имало такава.
Колинс е бил по-умен, по-успешен, по-харесван на кораба.
И мислите, че ми пука?
- Според мен те е вбесило.
Колинс ги беше заблудил, но мен - не.
Тоест?
- Мислеха го за златното момче,
но той нарушаваше най-много правила.
Не съм доносник.
- Мъртъв е.
Не би имал нищо против.
Имаше вземане-даване с лейтенант Елисън.
Офицери нямат право да излизат с матроси.
Затова го криеха, а аз си мълчах, защото съм свестен тип.
Трябва да получиш медал.
Елисън ми вгорчи живота. Нарочи ме от първия ден.
Има късмет, че съм великодушен.
- Влошаваш все повече нещата.
Къде беше между 23 и 2 ч. през нощта, когато е изчезнал?
Карах вахта в машинното. Имаше много свидетели.
Ще ги попитаме.
Абс, получих есемеса ти.
- Гибс, чаках те.
И всичко е вече простено.
Прегледах уликите, събрани от "Грей" миналата година,
и попаднах на нещо.
Теорията била, че се е облегнал на пилерс, който се е счупил.
Вече го знаех.
- Но не знаеш друго.
Анализирах вътрешните жици на този кабел и открих кръв.
И не е чия да е кръв.
Кръвта е на Колинс.
- Може да се е наранил, падайки.
Не значи нищо.
- Не, но…
Натриевият хипохлорит значи.
Какво?
- Белина, Гибс.
Пилерсът и кабелът са били почистени с белина,
което е странно, защото не се ползва белина на палуби.
Твърде разяждаща е.
Някой би я използвал само…
- За да прикрие нещо.
Подозирах, че смъртта на Колинс не беше злополука,
но не го прави по-лесно. Имате ли представа чие дело е?
Още не, но ще разберем.
Нали, агент Торес?
Оценявам компанията, но ако сте тук, за да ме разпитате, давайте.
Имахте ли връзка със старшина Колинс?
Говорили сте с Холдън Бакстър.
Голяма работа е, нали?
И той не каза хубави неща за вас.
Не съм го очаквала. Порицавала съм го толкова пъти, че го понижиха.
А Колинс?
Не е имало нищо неуместно.
Но Бакстър не беше единственият, който каза,
че двамата сте прекарвали много време заедно.
Защото беше така.
Колинс имаше огромен потенциал.
Знаех, че е подходящ за офицер. Помагах му да подаде документи.
Пратихме молбата за офицерската школа
седмици, преди да изчезне.
Някога споменавал ли е да има търкания с някого?
Само с Бакстър, но това важеше за всички.
Колинс беше от хората, които решаваха проблеми,
не от тези, които ги създаваха.
Ето. Пий до дъно.
- Какво е това?
Смути, приготвено специално за теб.
Ще ти даде допълнителни сили.
- За какво говориш?
Торес беше качил резултата ти.
Какво?
- Приеми го като мотивация.
Една чаша ще раздвижи жизнените ти сокове.
Протеини, банани, семена от чия, бадемово и кокосово мляко.
Защо е газирано?
- Това е тайната ми съставка.
Нарекох го "Енергиен бум". Е, как е?
Не съм вкусвал подобно нещо.
- Чудесно, има още много.
Гибс, идваш навреме за дегустация.
Не, току-що ядох.
- Тъкмо няма да го делиш.
Ще споделите ли насока?
- С радост.
Когато Колинс е бил на "Грей", са провеждали
мисия срещу наркотиците в Южна Америка.
За шест месеца са конфискували кокаин за над 2 милиарда долара.
После го предали на АБН за анализ и категоризиране.
Знаехте ли, че дрогата е като отпечатък?
Няма две еднакви партиди.
Тук идва значението на пристанищата.
Най-вече Панама Сити и Вилемстад, Кюрасао.
Тоест?
- Преди месец
полицията в Кюрасао открила кокаин
със същото химическо съдържание като пратката от Панама.
Или е от пратката, конфискувана от "Грей" и предадена на АБН.
Как конфискувана дрога в Панама се е появила в Кюрасао?
И ако това е убило Колинс?
Земя вика Торес.
На мен ли говориш?
- Да, от пет минути.
Нищо ли не чу?
- Дрън-дрън… И че Гибс идва.
Какво ти става? Цял ден се държиш странно.
Първо, не се държа странно, а загадъчно.
Добре. Защо се държиш загадъчно?
- Не е вярно.
Хубаво е, че овладяваш чувствата си.
Докладвайте.
Ако някой на борда на "Грей"
е откраднал и дребна част от дрогата, е щял да спечели много.
Само едно блокче кокаин стига 25 хиляди.
Парите трябва да са отишли някъде.
Само 12 моряци са имали достъп до охраняваното отделение.
Проверихме финансовото им състояние
и открихме една сметка с необяснимо големи депозити.
Старшина Никол Трейнър.
Хубаво местенце.
- Побиват ме тръпки.
Очаквам да изскочат онези близнаци от "Сиянието".
Държи сто бона в банката
и живее тук? Не е най-безопасният квартал.
Казва човекът с четири трупа в апартамента си.
Пет.
ССФ!
Куин?
- Какво?
Можеш да надзърнеш. Ще те повдигна.
Ако падна, ще се сринеш с мен. На три.
Едно, две, три…
Макгий, имаме проблем.
Трейнър е.
Чисто.
Мъртва е.
Ясно. Благодаря.
- Какво ново?
Разпитали са съседите на Трейнър.
Никой не е чул или видял нищо. Била саможива.
При количеството хероин там свръхдозата е нещо очаквано.
Твърде чист е.
Смяташ, че е инсцениран инцидент?
Ще разберем. Торес, върви в болницата.
Ще охраняваш лейтенант Елисън.
Мислиш, че може да е мишена?
- Няма да рискувам.
Не ме устройва, Гибс. Не обичам болници.
Не подхожда ли повече за Бишъп?
Не, не мисля. Пращам теб. Върви.
Защо аз?
Проблем ли има?
Знаеш, че е така.
Но това е целта, нали?
Какво се опитваш да направиш?
- Върша си работата.
Съветвам те да вършиш своята.
Какво научи?
Резултатите от аутопсията разказват тъжна история.
По тялото има тежки поражения вследствие злоупотреба с наркотици.
Твърде млада е.
- Дрогата не подбира възраст.
Тя е безогледен сериен убиец.
Но въпреки че смъртта е причинена от свръхдоза,
не мисля, че е било по неин избор.
Виж тези следи по китките.
Била е вързана?
Вероятно от същия човек, който й е инжектирал фаталната доза.
Открих тъкан под ноктите й.
В момента Аби я анализира за ДНК.
Гибс, Гибс, открих съответствие на ДНК пробата.
За рекордно време.
Защото е на моряк на борда на "Грей".
Старшина Холдън Бакстър.
Откри ли нещо?
- Не е в каютите.
Нито в машинното.
Научих, че Бакстър обядва извън базата.
Проверете. Макгий, поеми кея.
Бишъп, ела с мен.
Ето го. Бакстър!
Пусни ме. Не съм направил нищо!
Стига…
- Добре ли си?
Май ми счупи реброто.
Не говорех на теб!
- Аз не съм бил по-добре.
Знаеш, че можеш да седнеш, нали?
Отдавна ли работиш в ССФ?
Да.
Какво ще кажеш за катастрофата с "Хинденбург"?
Моля?
- Не знам. Трябваше да кажа нещо.
Тук си от часове, а не си отронил и десет думи.
Налага се да измъквам всяка с ченгел.
Тогава не го прави. На работа съм.
Не си първият. Виждала съм го и преди.
Какво си виждала?
Откакто ми сложиха диагнозата.
Мога да преценя добре хората по държането им с мен.
Повечето хора ме засипват със съчувствие или съжаление,
стараят се да поддържат духа ми,
а има други, които гледат да стоят на разстояние.
Те са преживели болката да изгубят любим човек заради рак.
Не искат да им се напомня и ме избягват.
Също като теб.
Разбирам.
Съжалявам за загубата ти.
Мислиш, че съм дошъл да пресъздам сълзлива сцена?
Нека изясним нещо. Не е така.
Разбра ли?
Ясно.
- Хубаво.
Глухи ли сте? Имам нужда от лекар.
Тогава ни съдействай.
Макгий, беше много впечатляващ спринт.
Благодаря. Дължа го на "Енергиен бум" на Аби.
Като гепард, връхлитащ газела. А сега един мръсник.
Не се засягам, сладурче.
Повтори го и ще съжаляваш.
Вече ви казах. Нямам нищо общо със смъртта на Колинс.
А тази на Никол Трейнър?
Да не е някаква гнусна шега?
Не може да е мъртва. Видях я снощи.
Знаем. Открихме твоята ДНК под ноктите й.
Не е каквото си мислите. Никога не бих наранил Никол.
Опитвах се да я предпазя.
- От какво?
Колинс подозираше, че Никол краде от дрогата и аз съм я подучил.
Така ли беше?
- Не.
Казах му, че Никол не би го направила.
Реших, че се е отказал, но когато дойдохте да разпитвате,
разбрах, че нещо не е наред. Отидох да говоря с Никол.
Какво отговори?
Призна, че е откраднала дрога, но каза, че е била принудена.
От кого?
- Не знам, но я ужасяваше.
Тогава се ядоса и ме изхвърли. Кълна се, оставих я жива.
И не ти хрумна да ни потърсиш?
- Не исках да си има неприятности.
Мислех, че постъпвам правилно.
Благодаря.
- Явно имаше нужда.
Пазиш дъщеря ми. Това е най-малкото.
Само предпазна мярка е. Не се тревожете.
Всъщност се тревожа, че ССФ ще разреши случая.
Знам колко ужасно звучи.
Това й дава сили да продължи да се бори.
Не съм готов за това, което ще последва.
Егоистично е, но се надявах да получа повече време с нея.
Ще го получите.
Дъки каза, че онази терапия може да й даде още няколко години.
Отхвърлиха я за програмата.
Ракът се е разпрострял твърде много, за да има ефект.
Тя знае ли?
Лекарят й го съобщи, преди да дойдеш.
Като родител си готов на всичко за детето си.
Бих си извадил бъбрека с лъжица, ако Лора се нуждаеше.
Но сега дъщеря ми ще умре,
а аз съм напълно безсилен.
Да, разбирам колко е спешно.
Той влезе току-що. Да, ще му предам.
Министърът се интересува от случая.
Работим…
- Да, знам.
Но вече говорим за двама мъртви моряци и контрабанда на дрога.
Иска отговори.
Бакстър е бил с Трейнър вечерта, когато е убита. Но едва ли е той.
Ако е вярно, че е била принудена, значи някой й е дърпал конците.
Министърът предложи помощ, за да избързаме с разследването.
Добре. Трябва ми услуга.
Много си бърз. Какво точно имаш предвид?
Не бива да си тук на студа.
Ако времето иска да ме убие, трябва да се нареди на опашка.
Поне вземи това.
Щом настояваш.
Най-добре да се престрашим, да се извиним и да продължим.
Как ти звучи като план?
Добре, аз ще започна.
Когато ти сложат такава диагноза,
нещата внезапно стават съвсем ясни.
Осъзнаваш, че времето
е най-ценното за теб,
и заради това съм склонна да говоря по-безцеремонно.
Ако думите ми са те обидили,
искрено съжалявам.
Това е моментът, в който и ти казваш нещо.
Не обичам струпването на неща.
Дълбокомислено.
Добре.
Минималист съм, стига ми само най-основното,
без нищо лично.
Освен тази рамка със снимка на бюрото ми.
Пазя я край себе си от години.
Снимка на какво?
- Моя снимка.
Там съм на 19 години.
Държиш своя снимка в рамка на бюрото си?
Не е важна снимката.
Беше подарък. Беше направена от моя добра приятелка - София.
От 5-годишни бяхме неразделни. Учителите ни вземаха за близнаци.
Помня как веднъж в гимназията
бяхме в бюфета и аз я погледнах.
В този момент разбрах…
Знаех, че това момиче ще стане моя съпруга.
Знаех, че ще се оженим.
Не съм бил по-сигурен за нещо в живота си.
Кога й поставиха диагнозата?
В 12. клас.
Бях много объркан. Кой тийнейджър се тревожи от рак?
Но София беше решена да се пребори с това.
Не я вълнуваше, че никое лекарство не действаше.
Не спря да се надява.
И аз също вярвах.
Знаех, че ще го преживее.
Когато ми се обадиха,
не бях готов.
Не. Никой не може да е готов.
Така че…
Беше права. Да те виждам ми напомни за всичко случило се.
А не исках да си го спомням.
Държах се гадно.
Съжалявам.
Хайде. Има желиран десерт, който ни зове.
Няма как да откажа.
Гибс, открихме нещо в бордовия дневник на "Грей".
При всяко конфискуване на наркотици
моряци от отряда за абордаж са ги пренасяли.
Обяснява как ги е взела Трейнър.
Но трябвало да бъдат обискирани от един или двама командири,
за да не изчезне нещо.
Един и същи командир е подписал всички обиски на Трейнър.
Полицейският отговорник главен старшина Майкъл Винтън.
Какво знаем за него?
- Постъпил е през 1993 г.
Два развода, няма деца, изгубил дома си през 2007 г.
Тогава зациклила и кариерата му.
Осем пъти е прескачан за повишение.
До месец трябва да се пенсионира, но не е било доброволно.
Допълнителното дежурство е наказание, не бива да е приятно.
Така става, когато закъснявате.
Не го вършете, ако не ви допада.
Добър съвет.
Жалко, че не сте го последвали.
Двойно убийство? Очаква ви задължителна доживотна присъда.
Трябва ли да знам какво става?
- Ще ви подсетим.
Старшина Колинс е разбрал за дрогата и ви е изобличил.
Инсценирали сте инцидента.
Вие сте го разследвали, или лесно сте прикрили следите си.
После се появихме ние.
Решили сте, че Трейнър е вече бреме, и сте убили и нея.
И парите от наркотиците.
Не искате да ги внесете в банка, но ги криете на тавана си? Клише.
Не бих го направил.
Дори да ни се измъкнете, трябва да минете покрай тях.
А те току-що научиха, че сте убили двама техни другари.
Мисля, че имате по-добър шанс с нас.
Разкрита си.
- Моля?
Хакнахме фитнес приложението ти. Измамила си ни на кроса.
Даде ни преднина, за да хванеш "Юбер" до финиша.
Нямаше намерение да участваш в маратона, нали?
Бъзиках се с вас през цялото време.
Невероятно. Почакай да ми падне Торес.
Не е за вярване, че е участвал.
- Не е.
Той наистина бяга.
Значи е толкова бърз?
- Стряскащо бърз.
Няма как да подобрим времето му.
- Няма шанс.
Сигурни ли сте за Винтън?
- Направи пълни самопризнания.
Щом Колинс се е усетил какво става,
Винтън е знаел, че ще го предаде. Паникьосал се е.
Знам колко значеше за Лора. Не бих могъл да ти се отблагодаря.
Беше удоволствие.
- Колинс заслужаваше правосъдие.
Да бях направила повече за него.
Направи.
- Какво имаш предвид?
Министърът на флота прегледа молбата на Колинс.
Видяла е потенциала му. Посмъртно получава чин лейтенант.
Знаех, че от Колинс би излязъл отличен офицер.
Имал е добър пример.
- Да, така е.
Много съм благодарна за всичко, агент Гибс.
Татко? Защо не отидеш да хапнеш с Гибс?
Не се тревожи за мен.
- Генерале…
Знам подходящото място.
Гибс?
Всичко ли е наред?
Случаят приключи. Очаквах да изчезнеш.
Искаш да се отървеш от мен?
- Свикнах да си наоколо.
Много съм поласкан.
Радвам се, че дойде. Искам да ти покажа нещо.
Отличителният ми знак за битки по суша.
Заслужих го с много кръв, пот и сълзи.
Никога няма да забравя кога го получих.
Искам да го вземеш.
Аз?
Защо не го вземе баща ти?
- Той е морски пехотинец.
Ще разбере.
Сигурна ли си?
Да. По същата причина, заради която София ти е дала снимката.
Не е искала да ти даде нещо, с което да я помниш.
Искала е да каже, че тя също ще те помни.
Благодаря.
Но имам едно условие.
Да, разбира се.
Колкото и малко време да имаш според лекарите,
да продължиш да се бориш.
Всеки ден.
За следващия ден,
за следващия и за следващия…
Добре.
И аз имам малко условие.
- Слушам те.
Когато гледаш този знак, не искам да си спомниш едно умряло момиче.
А човек, на когото си помогнал.
Защото ми помогна, Ник.
Разбра ли?
Разбрах.
- Добре.
Радвам се, че го изяснихме.
Ще останеш ли?
Да. Тук има безплатно желе. Какво по-хубаво?
Превод: Кристин Балчева "Ес Ди Ай медия"