Mortal Thoughts (1991) Свали субтитрите
ГЛЕН ХЕДЛИ
УБИЙСТВЕНИ МИСЛИ
БРУС УИЛИС
ДЖОН ПАНКОУ
БИЛИ НИЪЛ
ХАРВИ КАЙТЕЛ
Музика МАРК ИШАМ
Седнете на моето място, г-жо Келог.
Тук ли?
- Да.
Ако ви е хладно, ще затворим прозореца.
Не, така ми е добре. Благодаря.
Сценаристи УИЛЯМ РАЙЛИ и КЛОД КЪРВЪН
Продуценти ДЖОН ФИЙДЛЪР и МАРК ТАРЛОВ
Режисьор АЛЪН РУДОЛФ
Да започваме.
Разговаряме със Синтия Келог, дошла доброволно,
за да даде информация за случая Джеймс Урбански.
Присъстват детектив Джон Уудс и аз - детектив Линда Нийлън.
Г-жо Келог, длъжна съм да ви прочета правата ви.
Имате право да мълчите. Всичко, което кажете,
може да бъде използвано срещу вас в съда. Имате право на адвокат.
Не ми трябва адвокат. Нищо не съм сторила, че да ми трябва.
Това си е ваше право.
Ако в някой момент размислите, можете да си извикате адвокат.
Просто нямам търпение да започнем.
- Разбрахте ли правата си?
Да.
Кога за пръв път забелязахте, че сем. Урбански имат проблеми?
Само да помисля…
На сватбата им.
Само така, приятели. Как сте? Как е настроението?
Как сте? Радвам се да ви видя.
Честито, Доминик.
Хари, изглеждаш страхотно.
Донеси още няколко питиета, Боби.
Бях по-нервна, отколкото очаквах. Не съм си лакирала лявата ръка.
Спокойно. Ще бъдеш с ръкавици.
- Изложих се на церемонията.
И аз бях така. Помниш ли моята?
- Твоята беше чудесна,
като изключим мъжа ти. Да продава инструменти на сватбата си!?
Ще си взема гребена.
Бъдещето е в кондоминиума.
Можеш и кооперативно дружество.
- Аз не намирам разлика.
При първото - притежаваш фирмата, при второто - само акциите.
Не е чак толкова сложно. Един момент.
Дай ми чантата. Не говори за работа. На сватба сме.
Точно на такива сбирки е моментът. Как мислиш, че хората забогатяват?
Това е Боби - братовчедът на Джойс. Той е безработен.
Доминик, чантата.
- Благодаря ти, скъпа.
Ще потърся фотографа.
Хайде да си направим една обща снимка само с шаферките.
Джойс. Ела насам. Ела насам!
Какво?
Къде ти е чантата?
- В баща ми.
Откога взе да му се доверяваш?
Той плати цялата сватба. Ако иска, да задържи пликовете.
Вземи си чантата!
- Сестра ми плати роклята!
Стига де, вече сте роднини.
- Не се меси.
Не е нужно…
- Изчезни. Теб кой те покани?
Казвам ти го съвсем учтиво - вземи си чантата.
Цял живот ще се карате, дай сега да пийнем нещо.
Донеси ми уиски със сода.
- Добре.
Здравей, мила. Какво има?
- Дай ми чантата.
Аз ще я пазя. Много си красива.
- Да ми я.
Ще ми счупи главата.
- Така ли?
Спокойно, татко.
Много си красива.
Стоп.
Ето ти я. Доволен ли си сега?
Вече е без значение. Не знаехме какво имаше вътре.
Какви ги дрънкаш?
- Баща ти пиеше.
К'во толкова?! Беше нервен…
- Я по-тихо.
Ето, че направи сцена пред гостите.
- Не аз, а ти я направи.
…Джеймс Урбански и прекрасната му съпруга Джойс.
Направо чудесно. Всички нас зяпат.
Пожелавам ви да имате много пари.
Какво? Не те чувам.
- Извиних ти се. Ще те ухапя.
Не са ли прекрасна двойка? Представям ви семейство Урбански.
Предполагам после са се отчуждили. Не ми е ясно обаче защо са се карали.
Джойс избърза да се омъжи за Джими. Смяташе, че ще е добър съпруг.
И след сватбата Джойс продължи да ви споделя проблемите си?
Да.
- Какви й бяха оплакванията?
Прибира се, когато му кефне. Вечно беше надрусан.
Бил е наркоман и това й е тежало на Джойс?
Отначало - не, но той така и не се промени.
Даже стана по-зле.
- Какво точно имате предвид?
Вадил й е нож и я е гонил из стаята.
Веднъж така я ударил, че се наложи тя да лежи в болницата.
Кога за пръв път Джойс спомена, че иска да се избави от съпруга си?
Сещам се за един път, но не знам дали беше първият.
Когато я изруся, ще стане чудесна.
Синтия, аз ще я оправя. Трябва да си почиваш. Сядай.
Джойс, знам какво да правя.
Не ми се ще да родиш преждевременно пред очите на клиентите. Къде е Куки?
Куки, ще ти счупя главата.
- Имаше задръстване. Висях цял час.
Какво ще кажете?
- Да не си глътнала граната?
Джойс, много си изостанала.
Сега ще отидем при майка ти.
Вземи бебето.
- Ти трябваше да го гледаш.
Имам друга работа.
- Да играеш баскет?
То си е моя работа.
- Какво е това?
Памперсите свършиха.
- Сакат ли си? Иди и купи.
Това е твой ангажимент. Какво стана сутринта?
Не ми се говори за това.
- Какво означава това? Какво?
Много хубаво, Джойс. Много умна постъпка.
Много умно. Това беше вторият ти час.
Кога ще започнеш да ме слушаш?
- Не говори пред тях.
Майната им! На кого му дреме?
- На мен! Не ми се говори за това!
Нямаме време. Ако не се погрижиш, ще ни се роди още едно бебе.
Ами ако искам още едно дете?
- Вече го обсъдихме!
Погрижи се за това!
- Майната ти!
Майната ми ли?
По дяволите!
Джими, сега не му е нито времето, нито мястото.
Гледай си работата. Ти й даваш тези акъли.
Върви там да подстригваш. Хайде.
Казвам ти, Джойс… Гледай ме, когато ти говоря.
Ще се погрижиш за това. Точка по въпроса.
Разкарай се, Джеймс.
Куки, кой се е изгаврил с косата ти?
Остави ни някакви пари, за да имаме да връщаме ресто.
Добре ли си?
- Не.
Удари ли те?
- Да.
Джойс, и бакшишите бяха в касата.
Куки, ще ти я оскубя тая коса!
Бога ми, ще го убия…
Каза "Бога ми, ще го убия. Ще ти дам половината бизнес, само го убий."
Взехте ли насериозно това предложение?
Никога не съм го приемала насериозно.
- А тя го е повтаряла постоянно!?
Шегуваше се. "Ще оставя фурната включена, докато спи".
"Ще му пусна ток във ваната".
Такива неща. Най-различни. Но само ги говореше.
Казах й да отиде в полицията, а тя - "След всеки негов побой,
ги викам и те нищо не правят". Казвали му да се поразходи и успокои.
И все пак сте я съветвали да направи нещо. Което си е нормално.
Съчувствали сте й. Вашата приятелка е била тормозена.
Смятали сте, че трябва да се направи нещо, нали?
Казах й да се разведе. Да го остави.
Де да знам… Ваши семейни приятели са се били хванали за гушите.
Виждали сте как той я тормози, тя е говорела, че иска да го очисти,
и вие не сте приели това насериозно?
Следя "Младоженците". Това не го приемам насериозно.
Но един ден, Синтия… Бум и той си е отишъл.
Ще си налея малко вода.
Ходи ли ви се до тоалетната?
- Не.
Добре, и нататък?
Дай ми пет минути.
- Донеси ми шибаната захар.
По цял ден бачкам, а ти…
- Подстригваш! Голямата работа!
А ти какво правиш? По цял ден бездействаш.
Не, ти ще купиш!
Джими очаква, че всички ще му слугуват. Божичко!
Куки, отскочи отсреща и му купи захар.
Лакът ми не е изсъхнал.
- Направи ето така.
Нямаме записани часове, нали? Много ясно. Кой би отишъл в салон,
в който нахлуват лунатици? Той трябва да изчезне.
Ти ли си поръчала това?
- Не.
Ще им го върна. Значи довечера няма да излизаме?
Ще излезем, но без онова животно. Той трябва да умре, докато спи.
Зле сме с парите. Нека го отложим.
- Не, не. Аз имам заделени.
Ще кажа на Артър да гледа децата.
- Ще сме си двете. Като едно време.
Ето. Дано да се задави.
- Тръгвай си, днес не ми трябваш.
Голяма приятелка си, Джойс.
Какво правиш?
ОТРОВА ЗА МИШКИ
Готово. Занеси му захарта.
- Това няма да му го дам.
Ако ти имаш желание, дай му тази захар.
Какви красиви кученца. Защо не ги гушнеш?
Мамо, това прилича на лютиче.
- Права си.
Остава ни само да чакаме.
Не си го направила.
- Напротив.
Да не си се побъркала?
- Не.
Наглеждай братчето си.
Как можа.
Здрасти, Син. Какво става?
Искаш ли чай?
- Трябва да си поговорим.
Джойс ли те изпрати?
- Не.
Научи се да си овладяваш нервите. Не е хубаво да избухваш така.
Аз не го правя безпричинно.
- Научи се да говориш, а не да викаш.
Нали не искаш да плашиш хората? Беше толкова весел човек.
Аз и сега съм си весел.
Теб не те плаша, нали?
Понякога се държиш леко заповеднически.
Синтия, точно това харесвам в теб.
С теб мога да разговарям,
а с Джойс не мога.
- Аз мога да поговоря с нея.
Поговори, защото си от малкото хора в Байон, които могат да го сторят.
Тази захар стига ли ти?
- И ти ли започваш с тая захар?
Пия чай. Пия кафе. Знае, че не мога да ги пия без захар.
От пет години сме женени. Аз я знам от осем. Тя не се ли научи?
Толкова ли е трудно да си намеря захар в къщи?
Поглеждаш ежеседмично в шкафа и виждаш, че ти трябва захар.
Взимаш химикал и хвърчащ лист и си записваш.
Отиваш до магазина и преценяваш дали да е 0,5 кг., 1,0 кг., 2,5 кг.,
нискокалорична, нутрасуит… Взимаш каквато ти трябва и я носиш.
Като ми потрябва захар - няма. Започваме да се караме
и след пет минути вече не си спомням за какво крещя.
Днес си без сутиен?!
Какво?
- Синтия там ли е?
Говорим си.
- Видя ли захарта?
Да, видях я. Благодаря ти и майната ти.
По дяволите.
Синтия разля чая.
Чакай. Ще взема прахосмукачката. Дръпни се.
Имаш захар под блузата си. Дай да я изчистя.
Дай да ти видя циците.
- Няма. Джойс е долу.
Ще си трая.
- А аз не. Тя ми е приятелка.
Приятелките не са ли точно за това?
- Трябва да тръгвам.
Добре. Чакай да ти отворя.
Отвори вратата.
- Покажи ми циците си.
Отвори вратата.
- Или какво? Ще се разкрещиш?
Чакай, нека аз. "Помощ! Джойс!
Джими иска да му покажа циците си, но аз не ща."
Имам клиенти.
- Зарежи ги. Покажи ми циците си.
Защо все правиш така?
- Защото си красива. И ухаеш чудесно.
Трябва да се махам. Пусни ме. Недей да правиш така!
Какво ти има?
- Скапан лентяй. Майната ти!
Давай. Изтичай и им кажи. Дано го направиш.
Ако някоя от вас се качи пак, не отговарям какво ще направя.
Не сметнах, че тя ще го направи.
- Но ти си предотвратила смъртта му.
Мислех, че ме пробва и няма да го стори. Беше като някаква гадна игра.
Тя какво каза за захарта?
Тя каза "Изсипала си захарта?".
- Аз - "Да, ти какво очакваше?".
И тя каза "Видя ли?".
Което значи?!
Можехме да се отървем от него.
- Чу ли се какво каза? Каза "ние".
"Можехме да се отървем от него.".
- Не е вярно.
Вярно е. Мога да ти пусна записа.
Е, и? Това нищо не значи.
- Всяко нещо има своето значение.
Но не значи това, за което намекваш, Това, което искаш.
Аз искам само това, което знаеш. Нищо повече.
Какво се уговорихте за след работа?
Не ми се ходи.
- Сигурен ли си? Ще намеря бавачка.
Не карай камиона тук. Ще кажа на Дядо Коледа да не идва.
Да ти пуснем "Фрагълс". Татко ще те остави да стоиш до късно.
Не я заплашвай. Ще ти се обиди.
Ще се обиди на теб, защото я оставяш.
- Не си го изкарвай на нея. Ела.
Затрупан съм с работа.
- Трябва да изляза.
Нали щеше да ми помагаш?
- Утре ще ти помогна.
Не искам да дружиш с тях.
- Да не се обиждаме на приятели.
Той още виси на детската площадка.
- Твоите пред теб говорят едно,
а зад гърба ти съвсем друго.
Във фризера има замразена храна. Млякото е в хладилника.
Стопли му го, ако иска. И би ли разходил кучето?
Ако той си поръча пиене, хвани си такси.
Той няма да идва. Чао, миличка. Вземи братчето си. Качва се нагоре.
Ще си изкараме страхотно.
Познайте кой е тук? Какво става, Синтия? Добре изглеждаш.
Какво правиш тук?
- Купонясваме. Джойси, пусни радиото.
Ти го развали, не помниш ли?
- Само ти показах, че не е оправено.
Значи ще се наложи да пея.
Всички играеха кунг-фу.
Беше си леко страшно.
Тези деца имаха невероятен синхрон.
Значи Джеймс дойде с вас.
- Да, но уговорката не беше такава.
Тя не можа да му се изплъзне, затова оставиха детето на майка му.
Искал да се повесели.
- И повесели ли се?
Децата имаха светкавична бързина.
Къде е г-н "Капацуна"?
- Кой е този?
Артър. Много му е голяма капацуната.
- Не пожела да дойде.
Не харесва сем. Урбански.
- Гледа децата.
Да го духа. Можеше да си намериш по-добър, като на Джойс.
Г-н "Чудесен".
- Махни се. Карам!
Такъв съм. Джойс, стига с това гадно държание.
Дръж се добре с мен, че току-виж съм се пробвал с приятелката ти.
Джими, престани.
- Ще лашкам Синтия.
Браво на теб! Изтървах коката.
- Ако не престанеш, ще блъсна вана.
Предизвиквам те. Двойно. Четворно.
- Недей.
Стига.
- Млъквай. Така си се веселим.
Но на мен не ми допада. Джойс!
Какви ги вършиш, за Бога!
Сърцето ми щеше да изскочи.
Скъпа. Какво преживяване само.
Искам да сляза.
- Надървих се. Да му се не види!
Синтия, почакай.
- Избийте се, щом искате, но без мен.
Ние така се забавляваме. Веселбата с нас е гарантирана.
Ела насам.
- Пусни я.
Кажи, че ме харесваш, и те пускам.
- Харесвам те!
Дай 20 кинта. Днес имам късмет.
- Щом е така, за какво са ти?
Не ме ядосвай, знаеш какъв ставам. Просто ми дай скапаните пари.
Къде са капсулите?
- На ти парите, на ти дрогата.
Момент. Синтия, направи ми услуга. Гледай да не се задява с други мъже.
…играеха кунг-фу.
Децата имаха светкавична бързина.
Преди да тръгне, Джойс му е дала пари и дрога.
Да.
Не е ли малко странно? Дрогата е била едно от нещата, които не е харесвала.
Мисля, че в този момент е искала да избегне скандал с него.
Точно така. По някое време дрогата е щяла да го хване.
По някое време той е щял да се омаломощи.
И тогава е нямало да може да се съпротивлява.
Това никога не ми е хрумвало.
- Не ти е минавало през акъла?
Не.
Кога пак ги видяхте?
Караха се… Аз играех на рулетка.
Казах ти, че нямам.
- Ще ти взема всичко, което намеря.
Една вечер не можеш да останеш трезвен.
Не ме нервирай!
- Какви ги вършите?
Ще се успокоиш ли? Какви ги вършиш?
Стига де. Недейте така.
Защо трябва да правите така?
Ето ти ги ключовете. Прибирай се сам.
- Разкарай се.
Не му давай да кара. Къде отиваш?
- До гуша ми дойде.
Джими, дай ми ключовете.
- Изчезни.
Дай ми ключовете, Джими.
Много съм зле.
- Виждам.
Дай ми ключовете.
- По-внимателно.
Не ме клати много, че ще повърна.
Джими, престани. Защо не полегнеш?
Кажи на Джойс, че искам да поговорим. Извикай я.
Значи той е бил пиян и дрогиран и ти си го съпроводила до вана?
Исках да го сложа да си легне, за да не пострада.
Закарала си го до вана, където няма да бие на очи.
И той е заспал?
- Да. И аз се върнах на панаира.
И тогава за последно си го видяла жив?
Да.
Трябва да си вървим.
- Печеля.
Трябва да тръгваме сега. Хайде.
Залагах само на девет и спечелих. Беше невероятно!
Пичът каза, че съм направила серия. Не мога да повярвам.
Дай ми ключовете.
- А, да. В джоба ми са.
Джеймс още ли спи?
- Да.
По-добре да се успокоя, за да не си навлека проблеми.
Джойс, щях да заложа на седем…
Сигурно съм спечелила към 40 долара. Не, имах 20, сега - 40, значи само 20.
Няма значение. Струват ми се като 40. Ти спечели ли нещо?
Земята вика Джойс. Какво има?
Май го убих.
Какви ги говориш?
- Ела.
Стана случайно. Опитваше се да ме удуши.
Джеймс, буден ли си?
Хвана ме за гушата и аз му прерязах… сънната артерия.
Имаше ли рани по тялото си? В коя част имаше рани?
Не знам. Не видях рани. Имаше само кръв.
А ти провери ли го? Имаше ли пулс? Дишаше ли?
Не можах да разбера.
Не ти ли мина през ума, че му трябва лекар?
Точно това й казах, но тя не ме послуша.
Умолявах я.
- Умолявала си я?
Да излъжем куките, че е изчезнал.
Трябва да им кажем истината. Иначе здраво ще загазиш.
Той се опита да ме убие. Ами ако ченгетата не ми повярват?
Ще ме осъдят и ще ме пратят в затвора доживот.
Сладурче, имаш ли нужда от помощ?
Не, благодаря, момчета.
Здравей, скъпа! Ето ти една бира! Кучка такава!
Трябва да го хвърлим някъде. Чуваш ли?
- Да.
Да отидем на блатото до вагонния завод.
Трябва да си уеднаквим версиите. Скарали сме се и той е заминал.
Не, не сме се карали. Спечелил е и е заминал. Това кажи.
Ще му вземем портфейла и часовника и ще кажем, че навярно е обран.
Обсъждали сте някакво прикритие?
- Не сме. Тя ме инструктираше.
А вие какво си мислехте?
- Кой да мисли?
Всичко стана много бързо.
- Защо не й избяга и не потърси помощ?
Да скоча при скорост 140 км/ч?
Казахте, че не сте проверили дали е жив.
Той не помръдваше.
Хвани му крака.
- Не мога.
Сама не мога, Синтия.
Бутай!
Знаеш, че ще трябва да я арестуваме.
- Това не ми допада. Нека продължим.
Винаги можем да я задържим.
- Добре. Случаят си е твой.
Оръжието от убийството е било във вас и вие сте го хвърлили?
Действах инстинктивно.
- Значи тогава си мислила трезво?
Не съвсем.
- Дотолкова, че да разкараш оръжието.
Не исках да оставям никакви улики.
- Но си оставила трупа.
Казах, че не съм мислела трезво.
- После какво направихте?
Да направим нещо, докато е време.
- Късно е. Нищо не можем да сторим.
Можем да звъннем в полицията.
- Не можем.
И какво ще кажем? Няма да повярват. Послушай ме. Здраво сме загазили.
Мислиш, че не го знам ли? Нали това ти намеквам. Какво ще правим сега?
Ще кажем, че не сме се виждали.
- Какви ги говориш!?
Че снощи не сме били заедно. За да не се издъним пред ченгетата.
Кажи на Артър, че съм се скарала с Джими и си се отказала да дойдеш…
Измисли нещо! Трябва да почистиш вана.
- Защо аз?
Аз трябва да съм тук, за да им звънна на сутринта.
Вземи портфейла и часовника му.
- Хвърли ги!
Не мога. Още не съм готова.
Искаш да ги намерят в теб ли? Казвам ти - изхвърли ги!
Добре де, ще ги изхвърля.
Много ме страх. Не смятам, че постъпваме правилно.
Оценявам това, което стори.
Обичам те и ти го знаеш. Ние…
Чуй ме. Ние сме приятелки и винаги ще се подкрепяме.
Не съм ли права?
Не се тревожи. Моля те, не се тревожи.
Трябва да се прибирам.
Джойс се обади на свекърва си и й каза, че Джими е изчезнал.
Глория й затвори телефона. Джойс каза "Той е мъртъв,
а на нея какво й пука?". Аз се прибрах вкъщи.
Синтия?
- Да.
Какво правиш?
- Нищо. Връщай се в леглото.
Изкарай лютичето, че забравих.
- Добре.
Какво правиш? Наред ли е всичко?
Какво? Какво има?
Какво се е случило?
Джойс уби Джими.
Джойс е убила Джими ли? Какви ги говориш?
Боже мой, Синтия… Какво се е случило с теб?
Скараха се, той се опита да я удуши и тя го намушка с нож.
Как така ще го намушка?
- Не знам. Просто го поряза.
Не мога да повярвам, че се случва на мен. Разкажи какво точно се случи.
Цяла вечер се караха. Той беше надрусан. Оставих го да спи във вана.
Видя ли я как го направи?
- Не.
Когато я видях… той вече беше тежко ранен.
Това не означава, че е мъртъв.
- Божичко, Артър, цялата съм в кръв!
Помогнах й да разкара трупа!
- Добре, успокой се.
Недоумявам. Защо си й помогнала?
Всичко стана толкова набързо.
- Мили Боже!
Предупредих те, че са луди. Те са животни. С тях всичко е възможно.
Трябва да се обадим на някого.
- И какво ще кажем?
Какво ли? Това, което се е случило. И ще се молим всичко да се оправи.
Ти си абсолютно невинна, нали? Това, което каза, е всичко, нали?
Как можа да ми зададеш такъв въпрос?
Искаш да звънна в полицията ли? Ще им звънна.
И какво ще им обясниш?
- Нямам обяснение.
Трябва да имаш. Остави телефона!
Накара ме да го направя, а сега не искаш.
Защо все улучваш най-неподходящия момент?
Трепя се от работа. Искам да направя нещо в най-важния момент…
Кой би купил нещо от жена на убиец, от съпруг на жена… Каквито там сме!
Защо ли ти казах!?
Тя наистина го е убила. И сега какво ще правим?
Проблемът си е неин. Тя ми се закле, че няма да ме намесва.
Така ли ти каза?
- Закле ми се.
Така че ако някой трябва да звъни на полицията, нека тя бъде този някой.
Виж се само. Свали я. Боже, Синтия, ако някой те е видял…
Тази кръв няма да може да се изпере.
Трябва да спреш да се виждаш с нея.
Къде е Джой-ът?
Какво?
- Сапунът.
Дрехите се перат с прах.
Сапун, прах - все тая!
- Под мивката.
И никой не ви е видял?
- Не. И тя няма да ме издаде.
Дано това да е краят. Иначе децата ще изгубят майка си,
аз - работата си и къде ще се озовем? На улицата!
Съпругът ви настоя ли да звъннете в полицията?
И той не искаше да бъде замесван. Тревожеше се за децата ми.
Де да знам… Някои неща…
Не знам.
Мислеше ли си, че ще се отървеш?
- Нищо не съм направила!
Може да съм имала и лоши чувства към Джеймс,
но никога не бих посегнала на някого. Никога не бих наранила някого!
Ако ще арестувате Джойс - добре, но аз няма да поема нейната вина.
Какво ми въртиш главата?!
- Я по-спокойно!
Така наречената ти приятелка е убила жестоко съпруга си,
захвърлила трупа му и ти я прикриваш?
- Ченгетата не се ли прикривате?
Трябва да има причина. И не ми повишавай тон!
Нека да направим почивка.
Джон?
- Добре. Искаш ли нещо за ядене?
Искаш ли да отидеш до тоалетната? Сандвич или нещо друго?
Добре ли си, драга?
Аз съм адвокатът й. Искам да знам какво става с клиента ми.
Сама ли си правите косата така?
- Да.
Искам да изясним още нещо.
Обещали сте на мъжа си повече да не се виждате с Джойс.
Да.
- Колко време трая това обещание?
Ало?
- Синтия?
Трябва веднага да дойдеш. Спешно е.
Какво има?
- Веднага трябва да дойдеш.
Доминик, искаш ли кафе?
- Не.
Като си легнеш, ще се почувстваш по-добре.
Синтия е. Радвам се, че дойде.
- Какво става?
Открили са труп и смятат, че е Джими.
Успокой я.
- Божичко!
Моли се да не е той, Синди. Моли се на Сейнт Антъни да грешат.
Още не са идентифицирали трупа.
- Само да е грешка, ще му извия врата!
Защо ми причинява това?
- Не го вини, той не е виновен.
Тя не го вини!
Къде е Антъни?
- При леля Мари.
Как да кажа на сина си, че баща му е на небето?
Не се надявай.
- Какво трябва да означава това?
Трябва да ти го обясня ли? Изчакай и ще видиш. Не губи надежда.
Ела насам.
Остави на мен!
Какво правиш?
- Мерилин.
Искаш ли да обядваме?
- Не. В 9:00 ч. ще ходим в моргата.
Много съжалявам.
- Мерси. Сега не мога да говоря. Чао.
Снощи беше с тях, нали?
- Не можа да дойде.
Децата бяха болни. Някакъв вирус или нещо подобно.
Имаха температура ли?
- Да, тази сутрин я вдигнаха.
Значи вие сте излезли?
- Да. Биваше. Поговорихме си.
Тъкмо разправях на Глория. Беше дрогиран. Беше весел. Спечели.
Това е хубаво.
- И сега това. Какво да правя?
Всеки момент го чакам да си дойде.
Какво става?
Носиш ли понички?
- Обадиха ми се…
Носиш ли понички или не?
- Искаш ключовете за вана, нали?
Ела.
Трябва да вземеш перуките. Готови са.
- Кога ги поръча?
Онзи ден. Не помниш ли?
- Не. Кога го направи?
Точно сега тези въпроси са излишни.
Добре, че е Синтия, на теб не може да се разчита.
Просто попитах.
- Ще дойда с теб.
Нужен си ми тук.
- Ще отида с нея.
Трябва да си при Джойс.
- Зле ми е. Ще отида до тоалетната.
Май трябва да отидем с вана.
- Какви ги говориш?! Не сме много.
А тя ще взима много кашони.
- Гърбът ме боли, а колата е малка.
Сега не е моментът за перуките.
- Писна ми! Въобще не ме разбирате!
Спокойно. Да направим следното:
Ти си върши работата. Останалите ще отидем с колата или с такси.
Може би ще се върнем с добри новини. Сега елате да хапнем.
Ела. Спри! Синтия, накъде тръгна?
Значи Джойс спази уговорката, като каза, че не сте били с тях.
Да.
- Какво направихте с вана?
Паркирах го близо до нас, за да ми е под око.
Значи се заехте със заличаването на уликите?
Да, помислих, че така никой няма да разбере, че съм била там.
Какво стана? Научиха ли нещо?
- Има нещо гнило
и аз не ща да се замесвам.
- Моля?
Знаеш много добре. Никого няма да прикривам.
За какво?
- За вана.
Джойс ми каза, да кажа, че онзи ден някой го е обрал.
Не знам какво става, но няма да прикривам никого.
Защо?
- Какво "защо"?
Просто кажи, че някой е влизал във вана.
И двете усещаме какво става, нали?
- Предполагам.
Джоузеф, какво правиш?
- Сега ще разбереш.
Къде са перуките?
- Не бяха готови.
Защо е толкова чист? Обикновено вътре е кочина.
Какви ги говориш?
- Криеш ли нещо? Бързо изчезна.
Джоуи, ти си луд.
Ще видим колко съм луд. И полицията какво мисли по въпроса.
А какво да кажа на Джойс?
- Че ще гори в ада. Това й кажи.
Не говори така за снаха си. Какво намекваш?
И кога пак се видяхте с Джойс?
- На другия ден в "Поласки".
Това е погребалният дом, в който Джеймс беше положен.
Боже мой, недоумявам как може да се е случило това.
Не мога да го погледна. Ще е толкова самотен там горе.
Нищо не можем да направим.
- Първи си отиде.
Гади ми се от нея. Винаги се преструва.
Като съпруга, при мен трябва да дойдат.
Горе главата. Не обръщай внимание на тези лицемери.
Благодаря.
Защо си най-отзад?
Дойдоха първи и заеха предните места.
Пак си е красив.
- Да, като изключим брадата.
Добре е с нея. Скрива му белега.
Сякаш не е той.
Трябва да поговорим. Извини ме за малко, мамо.
Заключи вратата.
Ченгетата задържаха вана. Заради Джоуи и подозрителността му.
Добре ли го почисти?
- Два часа го чистих.
И няма никаква кръв?
- Никаква.
Ченгетата имат разни средства, кучета и какво ли не!
Успокой се. Много си нервна.
- Казах на ченгетата,
че някой е обрал вана и го е измил, за да заличи отпечатъците.
За да не си помислят, че ние сме опитали да прикрием нещо.
Има ли някой вътре?
Ела по-късно. Има голяма опашка. Точно сега ли ви се доходи на всички?
И тъпата Куки! Говори ли с нея?
- Не.
Не дойде на помена. Когато брат й се самоуби,
аз бях до нея, не я зарязах.
- Не е същото.
Джими му продаде гадното Ел Ес Ди.
- Звучиш като нея. Няма такова нещо!
Брат й преди това си беше зле. Ако тя се разприказва, ще ни хванат!
Никого няма да хванат. Трябва да бъдеш оптимистка.
Скърби, но бъди оптимистка.
- Да не изглеждам виновна?
Не. Изглеждаш опечалена. Точно както трябва да изглеждаш.
Хората не знаят какво си мислиш, затова не се издавай.
Напомняй ми, защото съм кофти лъжкиня.
- Ти си чудесна лъжкиня.
Просто сега не си толкова самоуверена.
Така е.
Трябва да отидем до салона. Ще вземеш портфейла и часовника му.
Джойс, казах ти да ги разкараш!
- Знам! Да вървим.
Заради Куки си го изкара на мен.
Вече взе да ми дотяга.
- Значи отказахте да й помогнете?
Джойс може да бъде много убедителна. Тогава нямаше как да й откажа.
Какво има вътре?
- Портфейлът, часовникът и пистолетът.
Стига вече. Не ща да имам оръжия.
Не е регистриран. Какво ще им обясня? Трябва да го разкарам.
Ясно ви е какво ставаше с нея. Гълташе хапчета безразборно.
Беше в нервна криза.
- Струва ми се, че го чувам.
Понякога… ми се струва, че ми вика.
"Джойси".
Странно е как действа подсъзнанието.
Ще се оправиш. След погребението, отиди някъде за известно време.
Отърси се от това.
И междувременно спри да ме намесваш.
Трябва да го крия от Арти. Най-добре за всички е да преустановим контакт.
Какво?
- Най-добре да преустановим контакт.
Толкова изтощена се чувствам, а не мога да спя.
Да се махаме.
Те имат проблеми, а ти - решения. Имат възражения.
Приемаш ги като сигнали за покупка.
Предлагаш им сделка и я сключвате.
Не им оставяй време за размисъл.
Ухажваш ги, убеждаваш ги и сключваш сделката.
С клауза "Във вида, в който е". Това е всичко.
Синтия?
- Да, аз съм.
Принципно се казва "Прибрах се" или нещо подобно.
Прибрах се.
- Какво става?
Нищо. Защо?
- Поговори ли с нея на помена?
Да.
- И?
Казах й повече да не ми звъни и да не ме занимава. Приключих.
Сид е тук.
- Чудесно.
Ще ида да го видя.
Здравейте, дечица! Ела, миличко. Здравей, Сидни. Как си?
Въпросът е ти как си? Арти ми каза за случилото се.
Така ли?
- Казах му за случилото се с Джеймс.
Че някой откраднал нещо… Ранил го и го оставил да умре.
Шибани животни! Извинете за езика. Трябва да ги изправят до стената,
да ги изкормят и да им пръснат червата.
Знам, че е грозна картинка, но…
Бяха младоженци, нали? Под наем ли живяха?
Да.
Бум!
- Хайде, скъпа.
Да се качваме горе. Стана време за лягане.
Какво има в плика?
- Нищо. Дамските ми превръзки.
Ще сложа децата да спят. Лека нощ, Сидни.
Наистина са животни.
- Така си е.
"Във вида, който е".
- "Във вида, в който е".
Да де.
И така, задържали са я в ареста.
Баща й ми каза, че искала да ме види и че си била прерязала вените.
Джойс, какво си си сторила?
Не знам.
Някой е проговорил.
Какво каза?
- Някой е проговорил.
Задават такива въпроси, сякаш някой им е казал нещо.
Не съм говорила с тях.
- А Куки?
Отиде да си боядиса косата зелена и да се мотае в Нюарк.
Беше много изплашена.
- Ако каже нещо и теб ще задържат.
Какво искаш да направя?
- Разбий й главата…
…със стик за голф. Така ще й запушиш устата.
Джойс, чуй ме. Трябва да се стегнеш. Трябва да бъдеш силна.
Знам, но трябва да направиш нещо, иначе ще се сбогуваме с децата си.
Тази среща е била с цел да си сверите версиите за вана ли?
Както казвах на г-н…
- Кулхаткар.
Ти ползва вана в понеделник, във вторник
и в сряда, нали така?
- Да.
Ограбиха го… в сряда вечер.
- В четвъртък.
В четвъртък.
- В четвъртък.
И как смятахте да докажете това?
Водим си дневник за всичко. Това е номерът ми.
Може ли да го взема за тази вечер?
- Не, по-добре да ви го дам утре.
Както желаете. Ще чакам да ми се обадите.
Не се притеснявай.
На другия ден дадохте ли му дневника?
- Не.
Защо?
- Трябваше да купя тефтери,
после да проверя часовете… Оказа се, че не е толкова лесно.
Налага се да те прекъсна. Едно нещо не ми се връзва.
Каза ли на съпруга си, че си отишла при Джойс?
Не.
- Каза ли му за дневника
и затова че си почистила вана?
- Не.
Нали уж си му споделяла всичко?
В нощта на убийството си му казала всичко.
Но сега нещо се е променило. Вече не му даваш отчет.
Защо така?
Не исках да го тревожа. Мислех, че сама ще се оправя с това.
Има нещо друго.
Джойс подозира, че някой е проговорил.
- Хвана я параноята.
Тя подозира, че някой е проговорил. Може би Куки.
Но някой е знаел. Кой е знаел?
В момента напълно ме обърка.
Ти си умна жена. Не ти ли е хрумвало, че може Артър да е проговорил?
Той е знаел. Ти си му казала.
- Никога! Никога не би го направил!
Тревожеше се за мен и децата. Страхуваше се да не ме загуби.
Но по някаква причина си спряла да му се доверяваш.
Просто исках да го държа настрана. Да не нарушавам спокойствието в нас.
Докато не се обади онзи шибан адвокат!
Синтия, разкажи ни за тази случка.
Беше късно. Миех съдовете. Децата спяха.
Не чух кога е звъннал телефонът.
Артър ми дойде в гръб.
Каза, че адвокатът на приятелката ми се е обадил…
…и че си иска обещания дневник. Казах да му го даде.
Каза, че написаното било лъжа. Аз казах, че е за да защити Джойс.
Защо още се занимаваш с това?
- Само да му покажа, че ванът…
Ако ще продължаваш да й помагаш, събери си багажа и отиди при нея.
Значи заради това сте се скарали.
Не се скарахме. Просто обсъдихме как да процедираме.
Той те е заплашил.
- Не е така.
Той се тревожеше за Джойс. Даже повече, отколкото за мен.
Тя се нуждаеше от сериозна помощ.
И получи ли я?
- Не. Пуснаха я под гаранция.
Като подарък ли го опаковаш?
Не му позволявай да изяде това. Ще видя кой е.
Какво правиш тук? Атрър ще се върне всеки момент.
Искам пистолета и часовника.
- Защо? Какво е станало?
Страхувам се от роднините му. Следят ме.
Отиди някъде за известно време. Сега не трябва да имаш пистолет.
Теб никой не те следи и заплашва.
Но ако аз замина, всички ще тръгнат след мен.
Просто ми ги дай.
Ако се настроим една срещу друга, ще ни хванат.
Не тръгвам без средство за самозащита, така че направи това заради мен.
Добре.
Тате!
Как е моето момиченце? Ела.
- Тате!
Джойс. За момент те помислих за Грета Гарбо.
Отиди при братчето си.
Как върви разследването?
Полицията нищо не знае, а и май не им пука.
Не подозират ли някого?
- Знам ли? Нищо не ми казват.
Ама ти мислиш, че е бил ограбен.
- Така смятам.
Не бяха ли те арестували?
Можеш ли да си представиш? Това потвърждава колко са глупави.
Нямат никакви доказателства.
Трябва да намерят истинския виновник. Така всички ще сме по-спокойни.
Може да е някой негов познат. Някой, който му има зъб.
Знаеш ли какво казват? Повечето убийства са извършени от познат човек.
От роднина дори.
Така ли?
- Да.
Ако имаш някакви подозрения, ще ти дам номера на детектива.
Ще си помисля.
Един скромен подарък за Антъни.
- Благодаря.
Имаш ли всичко необходимо?
Артър, радвам се, че се видяхме. Всичко хубаво.
Всичко ще се оправи. Ще видиш.
- Ще я изпратя.
Май знае нещо. Казвала ли си му?
- Нищо не знае.
Видя ли как ме гледаше?
- Не те харесва. Какво очакваш?
Съчувствие, разбиране. Овдовях!
- Е, и? Сега медал ли искаш?
Не е надежден. Ще се разприказва.
- Няма да се разприказва.
Какво? Какво си му казала?
Цялата бях в кръв. Какво да му кажа? Че съм в цикъл ли?
Той е заплаха! Не можем да си позволим да каже нещо! Първа ще го очистя…
Като развалена плоча си. Престани.
Само посмей да ме прецакаш… При положение че те покривах.
Ще очистя съпруга ти, децата ти и теб!
Край. Не ме занимавай повече. Писна ми от глупостите ти! Край!
Мислиш, че това е краят ли?
Добре, миличък. Добро момче. Ето ти една сладка.
Здравей, скъпи. Ела тук.
Къде е Дженифър?
- Горе.
За какво си говорихте?
- За нищо особено.
Смята, че ще се отърве. Колко е спокойна само.
Казах ти, че не я искам в къщи. Не я искам около децата ми.
Да не мислиш, че я бях поканила?
На кого ще звъниш?
- На полицията.
Остави телефона.
- Няма. Сега ще сложа край на това.
Да не правим глупости. Остави го.
- Ти май не разбираш.
Не се забърквай с тази психопатка!
- Да не мислиш, че не съм забъркана?
Помисли малко.
Ще си помисля.
Хайде в стаята ви. Гледай брат си. Мама трябва да поговори с тати.
Какво правиш?
- Ще потърся адвокат.
Да разпитам за развод или раздяла.
Писна ми да ме пренебрегваш заради нея.
Сякаш не си омъжена за мен, а за нея. Сега вече можеш да бъдеш с нея.
Браво на теб! Изритваш ме с децата, когато най-много се нуждаем от теб!
В грешка си! Ти изчезваш! Те остават с мен. Не ставаш за майка.
Ако опиташ да ме спреш, ще издам и теб, и приятелката ти.
Ясно ли ти е?
Заприличали сте на Джеймс и Джойс.
- Никога. Чети между редовете.
Помогни ни, защото затова сме се събрали.
Ядоса се за това, че не мога да се отърва от нея.
Но той те е обвинявал за това.
- Споменах за една кавга,
а ти реши, че винаги е било така. Просто си изкара яда на мен.
Когато спорят, двойките се нараняват.
После се сдобряват. Разбираш ли ме? Женен ли си?
Значи не те е обвинявал или нападал? Притичал ти се е на помощ.
Не ми се подигравай.
- Но той те е изритал на улицата!
А Джойс е била като Покахонтас. Трябвало е да направиш избора си.
Аз го направих. Казах му, че мястото ми е при него.
Не бих съсипала брака си заради това. После какво щях да правя?
Реших, че ако дойдат да ме разпитват, ще им кажа истината.
И защо не го направи?
Никой не дойде да ме пита.
Никой не е дошъл да те пита.
Не и докато…
…не откриха трупа на съпруга ми.
- Можела си да се обадиш на някого.
В деня на убийството на мъжа ви,
кое беше първото нещо, което направихте сутринта?
Целунах го за довиждане.
След като той тръгна, взех децата и излязох.
Всеки ден ходех или в майка ми, или в сестра ми, за да избегна Джойс.
Може ли Синтия?
- Кой се обажда?
Джойс.
- Един момент.
Син, на телефона.
- Кой е.
Твоята приятелка. Джойс.
Боже мой! Бебето е подгизнало.
Къде са памперсите?
- Не знам, мамо.
Лорън дай един памперс от твоите.
- Наглеждай соса ми.
Слушам те вече.
- Никаква не се обаждаш.
Какво да си мисля?
- Мисли каквото си искаш.
Ще се прибираш ли?
- Не, ще поостана още малко.
Артър с теб ли е?
- Не, вкъщи. Само с децата съм. Защо?
Ето това не мога да проумея.
Казваш, че ви е заплашила, а си й казала, че Артър е сам у вас.
А ти се намираш далеч,
което й дава възможност да направи каквото си поиска.
Въпросите й не ви ли усъмниха?
Защо питаш за Артър?
- Мислиш, че не знам какво става ли?
Издрънкала си му всичко. И сега той ще направи нещо.
Тя отново е притеснена, че Артър знае и че ще я издаде.
Казах й, че нито ще направи, нито ще каже нещо.
Не ти вярвам. Артър от преди ме мрази.
- Остави миналото. То няма нищо общо.
Ще отида да разбера какво знае. И ако не ми хареса, ще оправя нещата.
Не започвай с Арти. Няма да те търпи, както аз направих.
Ти май не ме слушаш. Няма да започвам с него, а ще приключа с него!
Мислех, че просто ме заплашва.
- Мислехте ли, че ще опита
да поговори с него, да го сплаши?
Не знам какво мислех, че ще стори.
Добре ли си?
- Да. Просто съм много изморена.
Недей да пиеш прекалено много. Дай си бузата.
Чао, миличка.
Колко време спа?
- Два часа. После баща ми ме събуди.
Какво стана после?
Тате, колко е часът?
- Почти 11:30 ч. Легни горе.
Арти звънял ли е?
- Не.
Лягай да спиш.
- Трябва да се прибера.
Искаш ли да те закарам?
- Да. Децата спят ли?
Да. Сигурна ли си, че искаш?
- Да.
Тръгнали сте към вас. Каза ли му, че си обезпокоена?
Само, че ми е странно, че Артър не се е обадил.
Той каза, че вероятно не е чул звъненето или Артър е заспал.
Но ти си знаела най-добре?
Когато видях бурканите, разбрах, че нещо се е случило.
Къде е съпругът ми?
Искаш ли вода?
- Да, ако обичаш.
Благодаря.
Ще можеш ли да продължиш?
Разбирам какво мъчение е било за теб. Колко ти е било трудно
да се решиш да дадеш тези показания. Но нещо не ми се връзва.
Навярно мога да помогна.
- На това се надявам. Навярно можеш.
В деня на убийството му си отишла в майка си, за да бъдеш в безопасност.
Исках и да я видя.
- Да, много удобен момент да я видиш.
Джойс ти се обажда, нахъсана, и ти казва, че ще му запуши устата.
Казах й, че Артър няма да стори нищо. Имах му доверие. Не би проговорил.
Ти си я помолила да пощади живота му.
- Аз го защитавах.
След всичко, което е сторила, а и знаеш на какво е способна,
ти си заспала на дивана?
- Бях пила, затова заспах.
Това не е нормално.
Защо да не е?
- Разгневен убиец заплашва мъжа ти,
а ти си легнала да поспиш? Това правилно ли е според теб?
Кажи ми дали това е нормално.
Не е нормално, защото…
Трябваше да се прибера, да кажа на някого.
На кого каза? Кого предупреди?
Трябва да има причина. Идваш и говориш за Джойс,
но ти си знаела накъде отиват нещата.
- Не съм знаела накъде отиват нещата.
Трудно ни е да ти повярваме. Ако Джойс не беше убила Джеймс,
тогава може и да не си осъзнавала какво вършиш. А ти какво си направила?
Ядосала си я още повече.
Подтикнала си я да го направи. Вбесила си я.
Не съм сигурна дали е точно така.
- А аз - дали ти казваш истината!
Смятам, че ти си искала той да умре.
- Това е долна лъжа!
Помислила си, че ще каже, че си съучастничка на Джойс,
ще ти вземе децата и ще те опандизят.
- Това са пълни глупости! Аз просто…
Оставила си тази луда жена да го направи на решето.
И после да му пръсне главата!
Бащата на децата ти. Човека, в когото си се обрекла.
Как смееш да ме съдиш? Никога не съм искала някой да пострада.
Искала си той да умре! Подтикнала си Джойс да го убие!
Все пак си й дала пистолета!
- Не е така!
Мислех, че преиграва, че блъфира.
След случилото се!? Предвид убийството на Джеймс и заплахите й?
Заявява ти, че ще убие Артър, и ти смяташ, че блъфира?
Та тя е убиец!
Казваш ми, че тя е уб…
Освен, разбира се, ако тя не е убиец.
Убиец е. Уби съпруга ми.
Тя унищожи…
…единственото ценно нещо в живота ми.
Знаеш ли какво? За това ти вярвам.
Разбирам те. Затова и си тук.
Но за деня на убийството на Артър ти каза, че не си й повярвала.
Преди малко каза, че си помислила, че блъфира.
И се сещам пак за Джеймс и за това, което ме съмнява в цялата история.
За какво говориш?
Години наред Джойс се е заканвала да го убие, а ти не си й вярвала.
Откликвала си на всяка нейна молба. За вана, за дневника,
за вещите на Джеймс, за пистолета. За всички улики.
Исках да я предпазя… Да й помогна.
Не се връзва, Синтия. И ти много добре знаеш.
Защо млада майка би рискувала всичко за приятелка, която я тормози?
Не си го направила от страх, че Джойс може да убие някого.
Направила си го, за да не каже нещо.
Нещо, което е имала срещу теб. Нещо, което си направила.
Това, което искаш, не е вярно. Нали точно това искаш?
Но аз няма да призная нещо, което не съм сторила.
Нещо, което е долна лъжа!
Излъжи ме, Синтия. Искам да ме излъжеш.
Доведи г-жа Урбански.
Засега няма да те арестувам.
Децата ти имат по-голяма нужда от теб, отколкото аз.
Ще те пусна да си вървиш.
Знам къде живееш.
Ще те изпратя.
В много трудно положение се намирам.
Мога да се върна там
и да оставя сина на Джойс и без майка.
Но пък… Истината не винаги е приятна, нали?
Благодаря, че дойде.
Дай ми ключовете.
По-внимателно.
Ще повърна.
Стига де. Остави ме, Джими. Престани.
Полегни си.
Пусни ме.
- Легни до мен.
Не искам!
Ще ти хареса. Легни само за малко.
Легни само за малко.
- Няма!
Помощ! Не го прави!
- Я се успокой!
Престани.
Печеля!
Какво има?
Кърви.
- Спокойно. Нека да видя.
По дяволите! Синтия, целият е в кръв.
Я да видя.
- Недей, той е…
Заспал.
- Заспал или в безсъзнание?
Ако е заспал, можем да го събудим.
- Дай ми ключовете.
Ще отидем в болницата. Ще му прелеят кръв и ще се оправи.
Какво чакаш? Да вървим!
Хайде де!
Не исках да го наранявам. Съжалявам. Не ми остави друг избор.
Ще ме вкарат в затвора. Кой ще се грижи за децата ми?
Опита ли се да те изчука?
- Недей, моля те.
Кучи син!
Къде тръгна?
- Към болницата.
Тя е в другата посока.
Какви ги вършиш?
Трябва да обърнем. Трябва… Какви ги вършиш? Трябва да обърнем!
Какво ти стана?
- А ако не ни повярват?
Ако Джими се събуди, ще ни убие. Сега трябва да се подкрепяме.
Вече е прекалено късно!
Ще трябва да го закараме някъде и да го оставим.
Боже мой!
Какви ги върша?
Готова ли сте? Да започваме.
Превод и субтитри ПЕТЪР СТАЙКОВ
a.k.a. motleycrue @ Translator's Heaven © 2011