The Northman (2022) Свали субтитрите
баща на всички богове.
Призови сенките от миналото,
когато нишката се е прела
и Норните са определили съдбата на хората.
Чуй за отмъщението на един принц
погасено пред огнените порти на ада.
Принц, предопределен за Валхала.
Чуй ме...
Северен Атлантик
895 година.
Тук е!
Тук е!
Майко! Татко се върна!
Никога не влизай тук без покана!
Кралят, господарке, кралят!
Ела!
- Один го върна у дома.
Слава, кралю на гарваните!
Слава на бойния гарван!
Да живее кралят!
Бойни гарвани, слава за вас!
Слава на бойните пръстени!
За брат ми!
Вървете!
Слава за крал Аурвандил, Бойният гарван! Слава!
Както бойното куче се връща при господаря си,
аз се връщам да бъда прикован от красивите къдрици на кралицата ми.
Вечно ще се гордея с това, кралю.
Принц Амлет,
вече си голям, за да те поздравя като дете.
Да живее кралят!
Но... един баща
никога не е толкова стар, че да не получи здрава прегръдка!
Колко ми липсваше, синко!
Брат ти няма ли да ни удостои с присъствието си?
Фьолнир скоро ще бъде с нас.
Това беше на врата на една принцеса, когато го намерих,
но е предопределено да го носи този принц.
Носи го винаги и чувствай любовта ми.
Благодаря, татко! Кралю мой!
Фьолнир.
- Фьолнир се върна.
Грубиянът се завърна.
Да живее кралят!
Дай на това свирепо сърце и страшен убиец питие
и може да пия за него.
Приеми чашата ми, родственико!
Господарке!
Вижте как чашата на кралицата е по-мокра за мъжете,
отколкото за нейния крал.
Какъв метал би могъл да купи тази ароматна глътка?
Сладко сребро, или горещо желязо?
Тишина, куче!
В името на Фрейр! Злословиш за своя крал и кралица...
Моля те, братко! Това е шега! Само шега!
Хеймир обича да говори мръсотии, но го държа при мен
като стар заклет приятел.
Ела, братко!
Този тук има повече нужда от закрила, отколкото аз.
Торир.
Торир! Моят син!
За брат ми, Бойният гарван!
- За кралство Храфнсей!
Наздраве!
- Наздраве!
Врагът опита вкуса на дроба ми.
Ранен ли си?
- Доста добре.
Фьолнир не трябва да седне на трона.
Тази вечер го наблюдавах Амлет колко е невинен.
Той трябва да знае какво го очаква.
Той е малко дете.
- На неговата възраст
дядо ми седна на трона.
Това е различно.
Първо трябваше да убие чичо си.
Не си виждал кралицата си цял сезон.
Ела.
Нека те отведа в леглото ни.
Не.
Моли се моите духове пазители
да ме изпратят на много битки, след като се справя с тази рана.
Не искам да умра от болест, или да побелея от старост.
Трябва да умра от меч.
Ще умра с чест.
Не се тревожи!
Ще умреш в битка, кралю!
Портите на Валхала са отворени за теб. Знам това.
По този път минах с моя баща, а той го е извървял със своя.
Пътят е труден за извървяване.
Не се страхувай, Амлет!
Прави, каквото правя и аз.
Кой лае?
Вълците на Всевишния ли са,
или чувам джавкане на селските кучета?
На мен ли лаете, двукраки кученца!
И двамата имате нужда от познание.
Да се научите как се живее и умира с чест.
Да ви посекат в битка, а в смъртта валкириите да ви възнаградят.
Тази война ще ви отведе до тайните порти на Валхала.
Вие сте кучета, които искат да станат мъже.
Докажи, че не си куче!
Ти не само си мъж, но вечеряш като крал.
Ами ти, паленце.
Какво си ти?
Надушвам умен човек.
При всяко преминаване един трябва да се оглежда навсякъде,
а друг да лети наоколо.
Гледай за враг, който може да се спотайва свит на земята.
Всеки ли трябва да е мъдър,
или да е толкова мъдър, че да не се подлъгва?
Достатъчно мъдър, за да не се заблуждавам.
Кажи как Один изгуби окото си.
За да научи тайната магия на жените.
Не опитвай да гадаеш тайните на жените. Винаги са скрити.
Жените могат да знаят тайните на мъжете.
Норните! Те предат и тъкат. Те определят съдбата.
Живей с чест.
- Живей с чест.
Пази семейната си кръв.
- Пази семейната си кръв.
Знаеш ли какво значи това, Амлет, сине на Аурвандил?
Ако падна покосен от вражески меч,
трябва да отмъстиш за мен, или завинаги ще живееш в срам!
Ще отмъстя, татко! Мечът ми не ще намери покой,
докато не пие кръв от врата на врага!
Винаги живей без страх!
Съдбата ти е предопределена. Не можеш да избягаш от нея.
Закълни се!
Кълна се!
Това е последната пролята от безпомощност сълза.
Ще ти бъде върната, когато ще ти трябва най-много.
Сега се дръж като мъж!
Приближи се, Амлет!
В кръвта ни ще съзреш дървото на кралете.
Татко!
Бягай! Бягай!
Елате да вземете трупа, страхливци!
Виж се как удивено гледаш брат си.
Знаех, че така ще стане.
Жалко, че никога не обръщаше внимание на очите ми.
Сега гледай колко бързо брат ти замахва с меча!
Удряй, братко!
Удряй!
Но знай, че носенето на откраднат пръстен
не прави от нечистокръвния крал.
Той е пропит с кръвта ми,
която ще се плъзне по ръката ти като змия.
Царуването ти няма да е дълго.
Нека това злодеяние те преследва в нощите,
докато пламъците на отмъщението не те изпепелят до смърт.
Замахни!
Удряй!
Към Валхала!
Крал Аурвандил е мъртъв!
Да живее крал Фьолнир!
- Да живее крал Фьолнир!
Да живее кралят!
- Да живее кралят!
Донесете ми главата на момчето!
Разпръснете се!
Надясно!
Отивам!
- Натам!
Отрежете му пътя!
Ще го направя бавно.
Да живее Фьолнир Безбратни!
Да живее крал Фьолнир!
- Да живее крал Фьолнир!
Да живее крал Фьолнир!
Крал Фьолнир си намери кралица.
Фьолнир! Фьолнир! Кралю!
Момчето...
Момчето...
Момчето е мъртво.
Умря в морето.
Потъна като камък.
Ще отмъстя за теб, татко! Ще те спася, майко! Ще те убия, Фьолнир!
Ще отмъстя за теб, татко! Ще те спася, майко! Ще те убия, Фьолнир!
Ще отмъстя за теб, татко! Ще те спася, майко! Ще те убия, Фьолнир!
Ще отмъстя за теб, татко! Ще те спася, майко! Ще те убия, Фьолнир!
Руската земя
Години по-късно
За да се възвърнем, ще пием кръв от враговете ни.
Яростта ни,
ще сее трупове по бойните полета.
Бащата на войната ви заповядва! Братя, сменете кожата си!
Вълци убийци, берсерки, покажете яростта си!
Към Валхала!
Какво правиш? Ела, ела!
Ела!
Отивай там, стара...
Тези дивачки молят за добър свещеник.
А ти, Бьорнулфур, се справи добре.
По-добре отвсякога.
Когато те намерихме като хлапе...
знаех, че сърцето ти е като ледена стомана.
Слаби сте! Аз съм силната! Аз не съм слабата!
Майко!
Мамо!
Мамо!
Мамо!
Мамо!
Мамо!
Мамо!
Свири, идиот такъв! Свири!
Промъквай се в мрака, убиецо на хората ми!
Крий се!
Въпреки, че брат ти ми открадна очите...
аз те виждам.
Аз не съм ничий брат.
Не е достатъчно да си мъж, който никога не плаче,
принц Амлет!
Принц, който бяга от съдбата си.
Звяр, който за никого не се грижи.
Звяр, който кара мъжете да плачат.
Помни за кого проля последната си сълза.
Спомни си клетвата да поправиш злината.
Спомни си за краля Гарван.
Спомни си.
Спомни си.
Тя съдържа солта на океана, който трябва да преплуваш
до края на света.
Тя храни замръзналата река от омраза, която тече във вените ми.
Тя ще те отведе до остров на север,
където е изворът на пламтящо езеро
избликнал от черен планински връх.
Там ще удавя убиецът на баща ми!
Следвай опашката на лисицата до дома на Древния,
да потърсиш съдбовния меч, подходящ за жестоката ти ярост.
Защо ми разкриваш бъдещето, вещице?
Там, където ще се пръсне пепелта ти...
друга ще започне своят път.
Девойка кралица.
Освободи ме.
- Не можеш да избягаш
от съдбата, която Норните са изпрели.
Сега се махай!
Тези роби отиват в Упсала.
Онези са за пазара в Киев.
Тези ще изпратим в Константинопол.
А най-силните...
ще извървят целия път до крепостта на Фьолнир в Исландия.
Кой е този Фьолнир?
- Фьолнир Безбратни.
Така го нарекоха, след като уби брат си.
Опозореният крал Аурвандил. Бойният Гарван.
Познавам го.
Защо пращат робите в Исландия? Фьолнир господства в Храфнсей.
Той избяга през морето с жена си и сина си,
след като крал Харолд от Норвегия превзе кралството му.
Фьолнир уби брат си за нищо. Сега отглежда овце.
Татко!
Не се тревожи.
Като срещна собственикът ти ще му благодаря
за топлината, която ми даде.
Дай двете въжета.
Овчата кожа не те прикрива, северняко.
Какво те прати тук, заклинателко?
Искаш да си роб?
Прикривай хитростта си.
Покажи на овчаря, че си овца.
Ще покажа на овчаря смъртта му.
Дръжте се!
Ела тук!
Не мърдай!
Хвани се за ръката ми!
Държа те!
ДРАУГР
Ще отмъстя за теб, татко! Ще те спася, майко! Ще те убия, Фьолнир!
Исландия
Към брега!
Изправи се и върви.
Хайде!
Движи се!
Нека изгние!
Чайките ще го изядат. Гладни са.
Движи се, робе!
Защо ти е да се промъкваш в такова адско място?
Тази земя е изпълнена със зло.
Съдбата ми ме доведе тук
да намеря това, което ми бе откраднато.
И какво е то?
Майка, баща и кралство.
Това ли е твоето кралство?
Предателят, който открадна кралството ми
избяга тук, когато друг крал му го отне.
Ще си тръгна, когато приключа с него.
Аз съм Олга от Брезовата гора.
Нощес се заклех да избягам от този остров.
Ще трябва да се изправиш пред много врагове.
Както и ти.
Но ти ще се изправиш пред тях сам.
Силата ти троши човешки кости.
А аз с хитрост ще пречупя умовете им.
Вие, двамата, разделете се!
По-живо!
Защо правим това?
- Кое?
Това.
- Кое?
Това е работа за роби.
Ти си господарят. Това е твоят замък,
а аз съм наследникът на това свято място.
Никой не знае, когато попадне някъде
дали това място ще го направи крал или роб.
Най-добре да е подготвен и за двете.
За да избегнеш последното, най-малкото, което можеш да сториш,
е да покажеш на робите си, че си силен като тях.
Ама... никой не ни гледа.
Върви да донесеш малко трева и помисли над думите ми.
Дръж щита по-далеч!
Задръж!
- Ще видим.
Не! Не!
Фьолнир, господарю!
Пратката ти пристигна.
Хайде! Покажи ми!
Къде са останалите?
- Ставайте!
Ставайте, роби!
Хайде, негодници! Застанете в редица!
Жалка работа. Няма да издържат.
Няма да изкарат зимата.
Продай всички.
Нека видя този.
Този ще го оставим за нас.
Не съм впечатлен.
Той смърди.
Никога не ме поглеждай в очите, робе!
Чудя се как наричат звяр като теб в руската земя.
Аз съм Бьорнулфур.
Само от името му личи, че е силен като мечка.
Но, ако си като вълк, на когото не може да се вярва,
кълна си, че със собствените си ръце ще те убия.
Този ще го задържим.
Останалите ги махайте.
На мама й трябват двама в кухнята и един за прането.
Тръгвай!
- И двама за полето.
Добре. Тези двете за кухнята,
а тази за прането.
Избери двама за полето.
Тази също.
Почистете я.
Измийте й косата.
Искаш да се изкачиш, а? Така ли Мечка - Вълк.
Дори да избягаш от фермата,
ще се превърнеш в плячка за сините лисици.
Този остров е безплодна пустош.
Най-добре ще направиш, ако малко поспиш.
Вземи, вземи, вземи!
Крадлива дяволска вещица!
Къш! Къш!
Махай се!
Хайде! Махай се!
Махай се!
Ще отмъстя за теб, татко!
Ще те спася, майко!
Ще те убия, Фьолнир!
Дръпни се! Върви!
Върви да пикаеш!
Там!
Спрете!
Вие! Продължавайте! Махайте се!
Да не си полудял?
Да се връщаме!
Затвори вратата!
Намери ли?
Откри ли изгубеното?
В къщата, когато беше там.
Открих.
Дори в повече.
Това е кошмар.
Тогава се събуди.
Кошмар за тях.
Ей, ти! Ти! Идвай с нас!
Мястото ти не е тук.
Фьолнир иска да си наблизо.
Ако ме изгубиш, ще дойдеш ли да потърсиш и мен?
Ще дойдеш ли?
- Тръгвай!
Седни, Амлет, сине на Аурвандил.
Приятелчето ти ли ти каза за мен?
Не.
Някой е бил по-приказлив.
Старият глупак.
Хеймир.
Говори за отминалите дни
и дните, който ще дойдат.
Фьолнир му отряза езика
и му извади очите,
преди да го убие.
А аз го пооправих.
Скъпи приятелю,
сега и на теб отмъщават.
Опасявам се, че трябва да говориш на мен,
защото не му сложих уши.
Те също срещнаха меча на Фьолнир.
Стига! Знаеш защо съм дошъл.
Ти си оставаш звяр облечен в човешка кожа.
Говори, магьоснико!
- Така да бъде, робе!
Скитащият се пророк!
Пробуди се...
от убийството си!
Чуй ме! Хеймир!
Той дойде!
Здравей, паленце!
Търся оръжието, което Норните за избрали за отмъщението ми.
Чуй ме.
Изкован е от най-смъртоносните оси,
които някога са изпълзявали изпод корема на червей.
Меч от най-рядкото и тайно желязо.
Дръжка заключена в кости, лек в ръката на притежателя си.
Като драконов зъб. Ухапването винаги е остро,
никога не се чупи и не може да се огъне.
Острието му може да сече само човешка плът.
На бойното поле няма равен на себе си.
Името му е... Драугр.
Немъртвият.
Предопределен е.
И все пак е трудно, заради природата на меча,
защото може да бъде изваден само в тъмнината на нощта,
или от черните Порти на ада.
Мечът ми ще подхожда за Портите на ада.
Ще се радвам да храня Драугр в една несвършваща нощ.
Ще трябва да се радваш и на момента, в който ще избираш
между милостта за рода ти и омразата към враговете ти.
Това е нищо.
Сърцето ми познава само отмъщението.
Покажи ми го.
Трябва да посетиш собственика на Драугр, древният планинец.
Отбележи правилно светлината при пълнолуние,
защото сенките не са гостоприемни домакини.
Отбележи правилно светлината при пълнолуние!
Торир ще избере най-силните.
Това ще докаже, че хората на Хакон Желязната брада
са родени от кал и вода.
- Да.
Само кал ще остане от тях.
Раки!
Раки!
Раки. Заведи Раки у дома.
Почти съмва. Вие, двамата отивайте в леглата си.
Добре, господарю.
- Раки!
Събуди се!
Доведи я. Знаеш коя.
Събуди се, Олга, събуди се. Ставай.
Коса на валкирия.
Моята дива славянска кучка.
Кръв ли е?
Нечиста курва!
Погрижи се за нея, или и двете ще лежите мъртви на земята.
Благодари на Норните, че кръвта от женския цикъл
ще е единствената, която ще текне тази нощ в къщата ти, страхливецо!
Аз съм глупак.
Предречено е, че ще посека убиецът на баща ми в пламтящо езеро.
Докато дойде този ден...
ще измъчвам мъжа, който превърна живота ми в ад.
Сега си почивай, нощно острие!
Да, жадни сме за отмъщение,
но не можем да избягаме от съдбите си.
Подреди ги в редица! Хайде!
Чакай!
- Не го прикривай!
Къде ще ни водят?
Има някакъв господарски празник.
Нощес те видях с него.
Значи знаеш, че допирът на Фьолнир
няма да остане по мен, като напусна острова.
Добре го беляза.
Аз открих хладно желязо, което ще го довърши.
Кога ще го направиш?
- Когато трябва.
Засега ще бродя тук като гладен труп избягал от гроба.
Фьолнир мисли Амлет за мъртъв.
- Да, ами майка ти?
Ще се наслади на мъките на Фьолнир.
Преструва се в любовта само, за да защити детето.
Тя няма ли...
- Когато я освободя,
ако трябва ще взема момчето.
Те ще ме върнат в кухнята.
- Планът ни ще си струва чакането.
Тръгвай.
- Бьорнулфур, мърдай!
Ще празнуваш след игрите, робе!
Ти! Отзад!
- Бързо!
Господарю Торир, липсва ни един мъж.
Това е за неделното празненство.
Не съм дете. Косата си е моя.
Познавам големи мъже, за чиито коси трябва да се грижат жени.
Строй ги в редица. Ще можеш да празнуваш
след игрите, робе. Сега се махай!
Господарю!
Господарю Торир!
Можеш ли да се биеш, робе?
Погледни ме в очите, робе.
Попитах те дали знаеш как да се биеш?
Какъв е този шум?
Никога ли не си виждал кнатлейкр?
До падането на нощта ще видиш достатъчно.
Играйте до кръв!
Хвърли насам!
Засрами се, глупако!
Трябват ни още хора!
Не! Не!
Гюнар!
- Не!
Спрете веднага играта!
- Не го докосвай!
Гюнар!
- Спрете играта!
Дръпни се, човече!
- Гюнар!
Сбогом, хлапе!
- Не!
Фьолнир, повикай го!
Гюнар! Гюнар!
- Събуди се!
Глупаво дете! Събуди се!
Гюнар! Гюнар!
- Гюнар!
Събуди се! Събуди се, Гюнар! Събуди се!
Гюнар! Гюнар!
Събуди се! Събуди се!
Събуди се!
Спечелихме ли?
Казано като от истински господарски син!
Смело момче!
- Смел си, Гюнар!
Ти!
Върви натам.
Показа се като смел и лоялен.
Като се приберем у дома ще получиш някакви привилегии.
Работата ти няма да е толкова тежка. Ще командваш други роби.
И още, Бьорнулфур...
за това, че спечелихме играта, ще ти позволя да си избереш жена.
Дори и славянската кучка, която съм виждал да заглеждаш.
Татко я намира...
за непокорна.
Но знай, че никога няма да те освободим.
Не можеш никога да избягаш от вонята на жалък роб.
Да.
Благодаря.
Ще ни липсваш като чистач на нужника.
За сина ми, Гюнар!
Наздраве!
- Наздраве!
Олга!
Ти ме намери.
Беше ли се изгубила?
Само, ако си ме търсил.
Майко Земя, чуй молбата на дъщеря си.
Покажи ми начин да унищожа нашите поробители
и да освободя любимия си от неговия огън и печал.
Какво правиш?
Тук, където нишките на съдбата ни събраха
прегърнати под дърветата, аз говоря със Земята.
Какво ти каза тя?
Как да стигнеш до майка си.
Моята земна магия ще поддържа пламъците на твоя меч.
В утрешната нощ, аз и ти...
ще започнем този кошмар
и ще превърнем в хаос живота на Фьолнир.
Нощното острие се храни
Ти свърши тук.
Върни се в оборите.
Ти!
Слугите не Фрейр.
Остави ги там, където седи господарят.
Слабак!
Не се бойте! Първи сте от многото!
- Милост!
Ще открия кой направи това!
Ще ги открия и ще им извадя очите!
Ще им изтръгна езиците!
Всички ще пищят в ада!
Виж, татко! Виж какво са сторили на смелите ми приятели!
Християнски чудовища! Чудовища!
Чудовища! Ти, мечок! Ти ли направи това?
Отговори ми! Отговори!
Престани!
- Синко!
Възвърни спокойствието си!
Бяха добри момчета.
В името на Фрейр ще ги отмъстим.
Отведете го.
Дали Торир е прав?
Може ли да са го сторили християнските свини?
Техният бог е труп закован за дърво.
Защо да го правят?
Тези момчета не са ги докоснали.
Откъде биха могли да намерят оръжия?
Не. Тези рани
не са от нашия свят.
Този ядосан дух отново ще вилнее.
Притежава гладно острие.
Вървете! Ще подготвя жертвоприношение.
Тръгвайте нататък,
кръвожадни християни!
Правете, каквото ви казват!
Вървете!
Взех гъбите.
Не тази нощ. Духовете ще дойдат. Все още има много кръв.
Черен дух, отдръпни се!
Занеси този дар на господарката си,
която обитава твоя яростен труп.
Раки!
- Раки!
Какво има, Раки?
- Раки!
Сядай, Раки! Раки!
Раки! Раки!
Освободете я.
Изглежда Фрейр го е избрал за себе си.
Решил е, че е достоен за жертва.
Заслепен от кръвта му.
- Надявам се, че е заситил глада си.
Това не е дело на моя бог.
Това е магьосничество.
Тази нощ ще бъдете въоръжени и ще защитавате фермата,
защото тя е и ваш дом.
Как можем да им се доверим да ни защитават?
Хайде, куче!
- Баща ти не иска
робите да вдигнат въстание. Не се съмнявай в мъдростта му!
Тръгвай!
Надигнете се черни сънища!
Дръжте тоягите си, роби!
Няма да отблъснете демон с тези неща.
Дай насам!
Гладни ли сте?
Тази нощ вие ще сте храната!
Вървете да глътнете малко чист въздух.
Аз ще довърша тук.
Тръгвайте!
Не ги докосвай! Не ги поглеждай в очите!
Нощните духове са влезли в черепите им и четат мислите им!
Тук, Торир! Виждам го!
Махай се!
Ще се срещнем преди разсъмване.
Татко.
Остави ме сама.
Мечът ти е дълъг!
- Стига шегички.
Аз съм синът ти.
Амлет?
Още си жив?
Живот на мъртвец.
Заклех се да оцелея до този миг.
Утре ще довърша с чест делата си.
След това ще разбера дали да съм жив ще ми харесва.
Ти си син на майка си.
- И на баща си.
Дойдох да отмъстя за крал Аурвандил
да задуша чичо ми, предателят, в собствената му кръв
и да те освободя.
Виждам, че си наследил наивността на баща ти.
Какво казваш?
- Никога не съм го оплаквала.
Ти беше негова кралица.
Баща ти ме търпеше,
защото му родих син.
Не.
- Интересуваше се
само от среброто и да опложда курвите си.
Не знам дори дали те обичаше.
- Замълчи!
Беше страхливец, който се преструваше на крал.
Беше нищо. Беше просто горд похотлив роб.
Мери си приказките!
Плюеш в лицето на мъртвия си съпруг!
Той имаше брат си!
Прекрасн брат!
Копелето не се срамуваше нито от себе си, нито от занаята си.
Чичо ти ме обичаше. Отлично знаеше миналото ми.
Амлет.
Още ли вярваш, че е истина приказката, която ти разказвах?
"За благородната булка родена в земята на Британия".
Никога не съм била негова невеста.
Колко лесно всички ставаме принцеси,
когато зверовете ни взимат за жени!
Да. Майка ти беше принудена да те има.
Гюнар се появи като плод на любовта.
Не.
А сега чуй и това. Аз самата на колене
молех Фьолнир да убие крал Аурвандил.
Притисках устните си в силната му мъжка ръка,
целувах я
и го умолявах,
за да не идва никога този ден.
Фьолнир поръча смъртта ти с благословията на майка ти.
Но аз видях.
Видях Фьолнир да те отнася на рамото си.
Ти пищеше.
- Да съм пищяла?
Смеех се.
- Лъжи!
След като си тук, сега, какво ще правиш?
Би трябвало да убия теб и всички, които са ти мили.
Но ме обичаш. Както син обича майка си и майка обича сина си.
Спаси и живота на брат си. Ти...
Ти... обичаш!
Ти...
обичаш!
Никой, освен мен не знае какъв си
и си толкова решен на отмъщение.
Дете родено от диващина.
Ако убиеш Фьолнир,
ако убиеш Торир
и ако си толкова необуздан, че да убиеш моя Гюнар,
ще бъдеш моят нов крал.
А заедно...
може да управляваме...
Кучка!
- Вкусът ти
и умът ти миришат на баща ти!
Трябваше да го придружиш в смъртта!
- Думите ти са отровни!
Аз съм смъртта ти!
Къде е майка ти?
Кажи ми.
Къде е?
Тя е зла, колкото и Фьолнир!
Ще унищожа него и всичко, което обича тя!
Ще се превърна в ледена буря от желязо и стомана!
Ще си получа отмъщението!
Дори повече!
Сега какво трябва да направим?
Аз... аз трябва да тръгна към планините.
Майка ми разбра кой съм. Скоро и другите ще разберат.
Ще дойда с теб.
- Не.
Те не знаят, че имаш пръст в това. Утре ще ме преследват.
Защо?
Уби ли я?
Няма да убия жена. Дори и нея.
Торир лекува лудата ми ярост.
Добро избавление.
Ще се върнеш ли в утрешната нощ да убиеш Фьолнир?
Ако Норните на съдбата позволят.
Каквото и да стане утре, приготви се да бягаш.
Сърцето му... Неговото...
Неговото сърце... Взел му е сърцето!
Що за демон е това?
Кой демон би изял сърцето на смел млад мъж?
Фрейр, чуваш ли ме?
Дръж се подобаващо! Бъди мъж пред хората си!
Няма никакъв зъл дух!
Казах ти! Казах ти!
Направил го е прокълнатият ми син Амлет!
Ние го изгубихме като дете.
Трябва да ми повярваш! Той е тук!
Детето чудо на Аурвандил още е живо!
Опасявам се, че е доведен тук от духа на Гарвана... на мъртвия ти брат.
Невъзможно.
- Помисли!
Уби хората ти! Уби по-големият ти син!
Няма да намери покой, докато не легнеш в земята,
а нашият Гюнар да лежи съсечен до теб.
Това е Амлет!
Няма бог, който да ти помогне в това!
Трябва да откриеш сина ми и със собствените си ръце да го убиеш!
Нека думите ми са храна за твоята ярост!
Случилото се нощес не е дело на един човек.
Намери робите, които му помагат.
Намери ги!
На колене!
- Коленичи!
На колене!
Не знам и не ми пука дали роб е помагал при смъртта на сина ми,
но това ще е краят на всички, ако не кажете, каквото знаете.
Не?
Виждам, че вече не се страхуваш от женска кръв!
Ти! Разбира се, че си ти!
Фьолнир! Пусни я!
Предлагам сърцето на сина ти в замяна на нейния живот!
Аз съм Амлет, Мечката вълк!
Син на крал Аурвандил, Бойният гарван!
Аз съм неговото отмъщение!
Убийте го! Убийте го!
Доведете ми го!
- Убийте го!
Той е мой!
В крайна сметка...
ти си същият като баща си.
Злото поражда зло.
Откъде знаеш, че това е сърцето на сина ти,
а не на бясното куче, което уби преди две нощи?
Къде е?
Не можеш... не можеш да ме убиеш...
дори да ме удариш с меча си.
Не е в това смисълът.
Не ми е дошло времето.
Аз ще умра в битка.
Къде е сърцето на сина ми?
Один, ще победи твоят прехвален бог.
Страхувай се от него!
- Замълчи!
Ще се върна за сърцето ти.
После аз и майка ти ще го изядем.
Один, нека валкирията, твоята девойка воин
ме последва до сияещите ти порти.
Виждам майка си и баща си!
Виждам мъртвите си роднини!
Виждам господаря си в залата на Фрейр!
Той ме вика!
Тази нощ няма да скърбим за края на Торир.
Нека ударите на тази стомана изпратят големия ми брат
най-високото в дърво на тъкачите на битките.
Сега оставаш единственият ни наследник!
Отмина часът на скръбта ми.
Дойде време за нашето
отмъщение!
Това не е Валхала.
Не те отведох толкова далеч.
Не съм валкирия.
Мечтите ти за отвъдния живот трябва да почакат.
Освен това...
още не съм свършила с теб.
Съдбата ми ме доведе в Исландия да изпълня клетвата си за отмъщение,
но...
не ме подготви, за срещата ми с теб.
Мислех, че винаги са усещали, че сърцето ми е като камък.
Не мислех, че ще си отворя сърцето за северняк.
Ти се пожертва, за да мога да избягам.
А ти се върна за мен.
Никога не съм чувствал такава близост към друг човек
още откакто бях дете.
Ще прокълна злото в майка ти.
Тя уби миналото ми.
Възможно ли е Норните да са изпрели в съдбата за теб
друга нишка, по която да продължиш?
Какво ти говорят твоите богове?
Където и да отида, трябва да те взема с мен.
Имам роднини в Оркней.
Можем... можем безопасно да отидем там.
Заедно.
Не мога да повярвам, че ще потушиш огъня на отмъщението в теб.
Винаги съм познавал само омразата,
но бих искал, ако мога да се освободя от нея.
Изборът трябва да е твой.
Нека открием бъдещето си.
Добре дошли, моряци.
След 21 дни тази дървена лодка ще бъде близо до земя,
ако духовете на късмета ни се усмихнат.
Очаквах повече от хората на Фьолнир.
Синът му скоро ще се присъедини към нас.
Торир тръгна по-рано...
със собствения си кораб.
Вдигайте котвата! Пускайте платната!
Вдигай въжетата!
- Нагоре!
Подгони вятъра, кормчия!
- Ще го направя!
Раните ти.
Те са нищо в сравнение с твоите.
Вече ги забравих.
Семейната ми кръв!
Собствената ми кръв е в теб!
Ти ще си кладенец, от който ще бликне нашата династия.
Не исках да ти казвам, докато не се уверя,
че детето ще е в безопасност.
Докато Фьолнир е жив, децата ни няма да са в безопасност.
Ако знаеше, щеше да те преследва с всичкия огън на боговете.
Това не може да чака!
- Престани!
Сега сме свързани с жива нишка.
Бях глупак.
Исках да избягам с теб от съдбата си.
Видението ми каза, че ще имаш две.
Моят меч ще ги спаси.
Трябва да дойдеш с нас. Трябва!
В пророчеството ми бе казано, че ще трябва да избирам...
между милостта за рода ми и омразата към врагове ми.
Виж каква надежда стои пред нас.
Избирам и двете.
Заведи я до Оркней. Дай пръстена на роднините ми
и ще ти го платят деветократно.
Не! Не! Амлет!
Ще бъдеш майка на крал!
Не можем да избягаме от съдбата си!
Не!
Амлет!
Препускайте с мен, дъщери на северните ветрове!
Отведете мен и това, което нося
до бреговете на предците на децата ми!
Там ще ви отгледам брезова гора!
Безкрайни клони, в които да танцувате в бурята си
с възхита от своя праведен дъх!
Там е! Следвай Фьолнир!
Това е той!
Затворете колибата!
Палето, което някога преследва и изяде носа ти
сега вече е голям вълк...
и дойде за останалото.
Каквото и да чуеш, трябва да останеш тук.
Пази го.
Пази и двама ви.
- Ще ни пазя.
Получете свободата си
и правете с нея, каквото желаете!
Фьолнир!
Никога!
В сърцето.
Благодаря ти.
Мамо!
Ще се срещнем пред Портите на ада.
Пред Портите на ада...
ще ме откриеш.
Там ще умреш
от ръката, която уби баща ти.
Портите на ада
Убита от желязо.
Всички отново ще се съберем в крепостта на Один.
Ще те отмъстя!
Ще почета кръвта ни!
Ще прережа нишката на съдбата!
Ще те отмъстя!
Ще почета кръвта ни!
Ще прережа нишката на съдбата!
Ще те отмъстя!
Ще почета кръвта ни!
Ще прережа нишката на съдбата!
Ще те отмъстя!
Кръвта ми ще тече!
Валхала чака!
Нишката, която ни свързва никога не се къса.
Ние сме в безопасност.
Сега можеш да преминеш отвъд.
Превод и субтитри: mia_one
ВИКИНГЪТ