Becket (1964) (Becket (1964) CD3.srt) Свали субтитрите
Ваше величество е много сръчен. – Извинете, сър. Да се приготвим.
Защо всички шивачи искат да прикрият подмишницата?
Ваше величество, английския извънреден посланик
настоява да предам поздравите му. – Те вече го направиха.
Ще ги видя, когато съм готов, такава ми е работата.
Желаят почтеност, сър, и да ви обърнат внимание на факта,
че чакат вече три дни. – Нека чакат, това е тяхната работа.
На тях им се плаща да крачат в преддверието
и по-специално в тези неспокойни времена,
Но те имат съобщение от Хенри английски, сър.
Кралят на Англия и посланиците му може да се удавят в това,
което наричат английски канал.
Но, Ваше величество, екстрадицията на престъпник е любезност
на една кралска особа към друга.
Драги мой, коронованите глави са свободни да си играят
игрички на любезност, но народите им — не.
Добре, представи ги. Не, ти може да останеш.
Посланиците може да отвлекат вниманието на шивача.
Това ще покаже на англичаните
точното обществено положение на нашия двор.
Мога ли да ви представя двамата извънредни пратеници
от Хенри английски, негова светлост, епископа на Лондон
и Робърт де Бомон, граф на Лестър.
Добре дошли, милорди. Току-що пристигате от Англия?
Как е нашият добър крал Хенри?
Беше добре, когато го оставихме преди две седмици.
Две седмици прекосявахте канала, господа?
Три дни чакахме Ваше величество.
Защо не съм бил информиран?
Жиро. – Ваше величество?
Виж с какво трябва да се боря. Но може ли да направя нещо за вас.
Ще позволите ли да ви облека с френски дрехи
направени от нашия майстор тук? Ще ви отнеме две седмици?
Благодарим, Ваше величество, но имаме спешна работа в Рим.
Лошо. Добре, нещо друго да направя за вас?
Искам да предам съобщение от Хенри, крал на Англия,
до неговия приятел Луи, крал на Франция.
Слушам ви. – Той желае да знаете...
О, един момент. Да, продължавайте.
Желае да знаете, че Томас Бекет, архиепископ на Кентърбъри,
е обвинен за измяна и веднага напусна неговото царство.
Затова ви уведомява да не позволявате на този престъпник
да пребивава на ваша територия, или да разрешите на някой ваш васал
да му дава съвети или поддръжка.
Официално декларира, че вашите врагове
няма да получат нищо от него,
нито от неговите поданици.
Хенри, крал на Англия, граф на Нормандия.
Господа, слушахме най-внимателно изискванията на суверена ви,
и за кратко време ще формулираме официален отговор до него.
През това време можем само да изразим нашето учудване.
Нямаме никакви новини за присъствие на архиепископа по нашите земите.
Сър, ние знаем, че той е в земите ви.
Намерил е убежище в абатството на Сен Мартен.
Епископе, смея да мисля, че в нашето кралство има ред.
Ако той е тук, ние незабавно щяхме да сме информирани.
Доведете Томас Бекет.
Станете, Томас Бекет. Посрещам архиепископа на Англия.
Поклонът би бил достатъчен и познавайки етикета,
вие имате право на малко кимване с глава към мен. Достатъчно е.
Може би трябва да целуна пръстена, ако тази визита е официална,
но останах с впечатление, че не е. – Не, сър.
Аз съм на заточение. – И това е важна титла във Франция.
Казал е, че вие сте опасен? – Страхувам се, че е така, сър.
Колко възхитително! Ще разговаряме ли тайно за това?
Ние се наслаждаваме на опасността, това ни държи живи.
Цените ли откровеността? – Да, сър.
Ако бяхте френски архиепископ, трябваше да ви вкарам в затвора.
Но в момента имаме удоволствие да ви предложим кралска защита.
Благодаря, но съм длъжен да ви кажа,
че не мога да ви платя с действия против моята страна.
Вие сте несправедлив към нас и това е разбираемо.
Но вярвам, че в миналото не сте бил чужд
на изкусните политически маневри.
Истина е, сър. – Добре, искрено изразено,
вие пасвате на целите на нашата игра на шахмат.
Англия е разделена на лагер на Хенри и лагер на Бекет
и това ни допада.
Повече не искаме от вас. Но... винаги има едно "но",
както съм сигурен, че усещате? – Усещам.
Аз отговарям само за интересите на Франция.
За нещастие, не мога да си позволя да отговарям и за тези на небето.
Достатъчно ми е да подслонявам бегълците от двора на Хенри.
Доскорошната му наглост при завземането
на някои гранични градове, трябва да ти е познато, Томас,
тъй като ти участва в някои от тези работи.
За около месец, обаче, моите сделки с Хенри
може да изискват различни тактики. Дори може да бъда задължен
да поискам да напуснеш Франция.
Надявам се да намеря решение на такава дилема.
Смятам да отида в Рим, за да изложа случая си пред Светия отец,
ако ме съпроводите. – Разбира се.
Ти си идеалният гост. Ще ми разрешиш ли един съвет?
Бих бил доволен. – Папата е най-светия мъж,
но както повечето благородни персони е обграден от хора
с известна лоша слава. Те се нуждаят от пари.
Крал Хенри може да пожелае да ги уговори.
Дръж си очите отворени. – Ще го имам предвид.
Позволи ми да ти покажа моя гълъбарник.
Този Бекет шляпа твърде искрено.
Една практика, която е най-объркваща.
Глупости. Искреността е форма на стратегия както всяка друга.
Ако стане нужда и аз знам как да я използвам.
Сложното е, че ако опонента ти стане честен, когато си и ти,
тогава играта става ужасно объркваща.
Уверявам ви, ваше светейшество, че това е проста работа.
Не, не, Замбели, не съм съгласен.
Невъзможно е. Ако приемем пари от крал Хенри,
няма да е възможно да приема Бекет.
Приеми парите от краля, Свети отче, приеми и архиепископа.
Едното ще неутрализира другото.
Знаеш ли какво казват, че ще ме моли Бекет?
Не, Свети отче. – Замбели, не си играй с мен.
Ти беше този, който ми каза.
Извинявам се, Свети отче, забравил съм,
или по-точно като ме попита ваше светейшество
си помислих, че той е забравил
и реших да се възползвам от шанса и...
Замбели, ако започваш да увърташ напразно,
ще стоим тук цяла нощ.
Добре, доведи го.
Негово светейшество ще ви приеме сега.
Съжалявам, че се натрапвам, ваше светейшество,
но времето минава, а моят въпрос е важен за църквата в Англия.
Знам, и каузата ти е достойна, но въпреки това, Бекет,
църквата трябва да търси мирен изход в рамките на държавата.
Търсих отчаяно това, ваше светейшество.
Именно, Бекет. Ти си нов в службата си към Господ,
и може би по тази причина, беше с малко гореща глава,
и несдържан в методите си.
Ти си доказал морална стойност, но и си разделил
църквата на Англия на две,
а това е непростимо.
Свети отче, опасявам се, че може да е истина
и това ми причинява много страдания.
Ако съм виновен, ако моето правосъдие е било грешно,
тогава аз съм най-честния разкайващ се.
За съжаление това не решава проблема.
Свети отче, освободете ме от титлата архиепископ,
и позволете да бъда обикновен свещеник.
Добре, ще стане. – Замбели.
Защо поискахте това?
Тогава бихте взели свободно и открито решение.
Защитата ми като глава на английската църква
може да се окаже неудобна и искам да ви предпазя от това.
Не, това би означавало
окончателното ни предаване на държавата.
Вие ще запазите положението си като архиепископ,
но за сега
ще бъдете в монашеско усамотение.
Къде желаете да бъдете изпратен?
В абатството Сен Мартен във Франция.
Ще помоля само моят личен служител,
Брат Джон да ми бъде компания.
Разбира се. Господ да ви даде мир, Томас Бекет.
Този човек очевидно е страшно амбициозен.
Колко дълго е усамотението? – Едно много дълго усамотяване.
Не мога да го изчисля.
Почакайте, докато опита вкуса на манастирската храна.
Изглеждате обезпокоен, ваша светлост?
Станало ли е нещо? – Не, братко Джон.
Нещастен ли сте тук? – Не, май съм твърде щастлив.
Може ли да помогна?
Не, само Господ може да ми помогне.
Господи,
какво точно искаш да направя?
Остави ме тук един беден монах с наивна душа.
Това ли е пътят да ме доведеш близо до Теб?
Или е просто начин да ме лишиш от разкош?
Пътят до светостта на този манастир е твърде лесен.
Мисля, че би било твърде лесно наказание от Теб.
Изгодна сделка.
Благоволи да ме направиш архиепископ
и ме остави като самотна пионка,
лице в лице с краля на шахматната дъска.
Определи ме да защитавам честта Ти смирено, ако мога —
с аргументи и компромиси
а, ако не мога —
с мобилизиране на силите ми и използване на сила
когато знам, че съм прав.
Така,
аз ще взема митрата отново и златния филон,
и големия сребърен кръст,
и ще се върна и ще се боря с тези оръжия,
които Си ми дал.
И прочие,
Твоето ще бъде извършено.
Виж, Томас, твоят крал те чака.
Радвам се, че не си роден от тази страна на канала.
Щеше да си трън и за мен.
Как ме омагьоса да направя това за теб?
Убедих ви, че ако с краля се примирим,
той ще е ваш длъжник. – Така е.
Защо той те мрази толкова?
Никога няма да ми прости, че предпочетох Бог пред него.
Върви, Томас.
Странно е, но безопасността на Бекет ми стана много близка.
Изглеждаш остарял, Томас.
И ти, принце. Студено ли ти е?
Вкочанен съм, измръзването ще ме убие.
Харесва ти, разбира се. Ти си в стихията си само с монашески одежди.
Винаги съм ти казвал да се бориш със студа с неговите оръжия.
Разсъбличай се гол всяка сутрин и... се напръсквай със студена вода.
Свикнах да го правя, когато беше тук.
Сега никога не се мия, мириша.
Как е синът ти? Трябва да е пораснал.
Той е идиот и е лукав като майка си.
Томас, защо не си се оженил?
Ти ме лиши от това, когато ме ръкоположи.
Ако продължим с това, ще се скараме. Да говорим за нещо друго.
Много добре.
Ловувал ли е Ваше Величество напоследък?
Да, всеки ден.
Вече не ми е занимателно.
Бекет, отегчен съм.
Принце, искам да ти помогна.
Какво очакваш? – Делата за честта на Господ
и честта на краля да станат едно и също.
Това ще отнеме доста време.
Да, доста време ще отнеме.
Аз съм кралят, Томас, и докато съм на тази земя,
ще ми дължиш първата крачка към помирението.
Готов съм да забравя много неща, но не и факта, че съм крал.
Ти самият ме научи на това. – Никога не го забравям, принце.
Ти имаш други задачи за решаване, трябва да управляваш кораба.
А ти какво трябва да правиш? – Да ви пазя с все сили,
когато се насочите против Господ.
Какво очакваш от мен? Да не се надяваш да проявя слабост?
Не.
Страхувам се, че може само да направим абсурд,
каквото ни е писано да направим в края на краищата.
Предполагам, че трябва да слезем на земята
и да използваме разбираеми слова за досада като мен,
иначе няма да стигнем до никъде.
И ще има две замръзнали статуи борещи се за мир в скована вечност.
Господарю, правя най-доброто, за да ви накарам да разберете.
Тогава съм идиот. Говори ми като на идиот.
Ще отмениш ли отлъчването от църквата на лорд Гилбърт?
Не, това е единственото ми останало оръжие
да браня това, което е моя грижа.
Съгласен ли си с предложенията, които епископа прие в твое отсъствие,
по-точно, предаване на свещеници, които търсят защитата на църквата,
за да избегнат моето правосъдие?
Не. Моята роля е да защитавам овцете си
а те са мои овце.
Но ще се съглася с останалите девет точки
и защото знам, че ти си кралят като цяло и на всички,
и пазиш честта на Бог.
Добре, аз ще отстъпя тази точка
в името на старото ни приятелство.
Може да се върнеш в Англия. – Благодаря, принце.
Искам да се върна при всички обстоятелства и до твоята власт.
За всичко касаещо земни неща аз ви дължа подчинение.
Сега вече свършихме
и ми стана студено.
Аз също чувствам студ,
сега.
Никога не си ме обичал, нали, Томас?
Доколкото съм способен да обичам. Да, обичам те.
Започна ли да обичаш Бог?
Магаре такова! Отговори на простичкия въпрос!
Да.
Започнах да обичам
честта на Господ.
Никога не трябваше да те виждам.
Твърде много болка има. – Принце...
Не, не жалко,
мръсно е.
Това е последният път, когато идвам да те умолявам. Върни се в Англия.
Прощавай, принце.
Отплавам утре.
Знам, че вече няма да те видя.
Как смееш да ми казваш това, когато ти дадох кралската си дума?
Томас!
Седнете.
Ти ела тук.
Седни тук. Мен гледайте, сър, не майка си.
Седни, малоумни песоглавецо.
Какво значи това? Хенри, какво правиш?
Знам много добре какво правя, госпожо.
Вън.
Преди да си напълните тумбака, има нещо, което да ви кажа.
Отменям древния обичай и трябва да решим кой е моят наследник,
коронован преди смърт.
Правя това, за да защитим кралството от претенденти за трона.
Хенри, това... – Млъкни.
Престани да се лигавиш, докато те издигам към славата.
За моя наследник...
Хенри III.
За Хенри III.
Кога ще стане коронацията? – Скоро щом пристигнем в Англия.
Къде, ако може да попитам? – Разбира се, може да питате.
В Йорк. – Не в Кентърбъри?
Добрата ми майка, господа, намеква с обичайната си деликатност,
че има двойна цел за този маскарад.
Искам да покажа на нашия току-що реабилитиран архиепископ,
че можем да го направим без него.
Една коронация на английския крал е най-ревниво пазена
привилегия на Кентърбъри.
Бих дал всичко да видя лицето на Бекет,
когато разбере, че я е загубил и ще я направи Йорк.
Това ще го отрезви.
Махни се от там, малък кретен, още не си коронован!
Каква гледка.
Синовната преданост е красиво нещо.
Би желал да си истински крал, нали, малка свиня?
С този номер "три" след името и добър татко, вкочанен в гроба.
Е, ще почакаш малко. Татко е добре.
Всъщност татко е много добре.
Синко, знаеш, че винаги съм била против
всякакво сдобряване с този нещастник Бекет.
Знаеш, че разбирам омразата ти, но няма да позволя
да ти диктува действия, за които може горчиво да съжаляваш.
Това момче не е умно. Амбициозен мъж би го използвал срещу теб,
много преди да прекъснеш царуването си.
Аз все още съм много жив, госпожо, и съм в кондиция.
Хенри, в името на всички ни, мисли за Англия,
а не за разочарованието ти от този човек.
Обич? Обич?
Преди малко беше омраза. И какво ти дава право, госпожо,
да се бъркаш в моята любов и омраза? – Ти имаш мания към него,
което е вредно и неестествено,
и не ти дава да се чувстваш добре...
Ако Томас Бекет беше невярна жена, не би се отнасял другояче.
Иисусе, ти го откъсна от сърцето си.
О, де да бях мъж.
Благодаря на Господ, госпожо, че ти е дал гърди.
Предимство, от което аз не получавам и най-малка полза.
Аз бях откърмен от селско момиче.
Сега не се съмнявам защо е толкова трудно
да видя крал под вашата корона.
Имате ли нещо да добавите, лейди?
Добре, давайте, кажете, изплюйте го,
веднъж завинаги, с един стон.
Нека чуем отровата, която сте насъбрали.
Съжалявам ви. Понасям метресите ви, сър,
но нима очаквате да понасям всичко?
Бекет! Винаги Бекет!
Аз съм жена, аз съм ваша съпруга.
Аз съм кралицата! Ще се оплача на баща си!
Ще се оплача на чичо си императора и на всички крале в Европа!
Ще се оплача на Господ!
На ваше място, госпожо, бих започнал с Господ!
Вървете до параклиса си и вижте дали си е вкъщи!
Махни се, парцал такъв! Аз, клетникът, с досада гледам към теб!
Към Дявола, с цялата си фамилия, ако ще те чуе!
А пък за теб, млади Хенри III, ето моят кралски крак,
по твоя кралски задник!
Така е по-добре.
Сега да пием, господа.
Да пием, докато се натръшкаме под масата
в повръщаното и в забвение.
Верните ми хрътки.
Топличко е до вас, както животни в обора.
Добре се изпоти.
Удобна дреболия.
Ни най-малко блещука отвътре
да развали удоволствието.
Като се замисля, преди да срещна Бекет, съм те харесвал.
Една добре смазана машина — за оригване,
разврат и замайване на глави.
Какво ми вкара, Томас,
Това ще спре ли машината?
Кажи ми, мислил ли си някога? – Никога, сър.
Един джентълмен има да върши по-добри неща.
Ето, пий.
Какви са новините от Англия? Бекет слезе ли?
Да, на брега е, сър.
Нямаше ли кой да го приеме?
Лорд Гилбърт, например?
А, той беше там, както си е проклет и отлъчен.
Но имаше 7 епископи, заповядали на войниците да пазят от кръвопролитие
и да дадат път на ескорта, който дадохте за Бекет.
Да, дадох му ескорт.
Селяните го ескортираха от село до село.
Аплодираха го по целия път до Кентърбъри.
Нито един джентълмен, нито един норманец, не си показа лицето.
Само саксонци? – Да.
Цели тълпи.
Бекет напусна Англия като беглец изгнаник.
Завърна се тук да намери обичта, която хората са запазили
за техния крал.
Това е един, който ми яде хляба.
Човек, който издигнах от нищото.
Един мъж, когото обичах.
Да,
обичах го.
Обичах го,
и все още го обичам.
Достатъчно, Господи, достатъчно!
Спри! Спри!
Нищо не мога да направя, безполезен съм като жена.
Докато е жив, аз ще треперя,
ще се треса.
Аз съм кралят,
а до тогава ще треперя.
Някой ще ме спаси ли от този натрапчив поп?
Един свещеник, който ми се присмива.
Всички ли около мен са страхливци като мен?
Не останаха ли мъже в Англия?
Сърцето ми...
Твърде бързо бие,
твърде учестено,
твърде...
Томас.
Бързо. – Трудно е с всички тези ширити.
Изискват женски ръце. – Мъжката ръка днес е по-добра.
Каквото трябва да се направи, да се направи добре.
Да.
Ако си струва да се направи, си струва да се направи добре.
Оправи тези връзки, една по една.
Днес трябва да изглеждам най-добре.
Господ ще ни даде време.
Ето, готово е. Да почистя кочината вкъщи,
не е и наполовина толкова трудно.
Обичаш ли прасетата си? – Да, харесвам ги.
В къщата на баща ми също имахме прасета.
А сега не си ли?
Днес ли...
ще е?
Възможно е, синко.
Страхуваш ли се? – О, не.
Не и ако имам време за борба. Всичко, което иска, е шанс
да поема първо малко въздух.
Така няма да правя нищо друго, освен да ги понасям цял живот.
Ако можех първо да убия един норманец, само един,
си мисля, че ще е честно и достатъчно за мен.
Толкова ли искаш да убиеш някого? – Да. Не мисля, че съм
само песъчинка в машина, защото знам,
че поставянето на все повече песъчинки в една машина,
един ден ще я накара да спре.
И в този ден какво?
Е, ще имаме съвсем нова, смазана машина, на мястото на старата.
И тогава ще пъхна норманците в нея.
Това се казва справедливост, нали?
Сега дай ми сребърния кръст,
трябва да го държа.
Господи, тежък е.
Един хубав удар с това и ще го почувстват.
Щастлив саксонец. За теб това ще уреди всички сметки
в този тъмен свят, нали?
Ето, Господи,
готов съм,
накичен за тържествата Ти.
Хайде, да отиваме към олтара.
Ваша светлост.
Ваша светлост, на вратата има въоръжени мъже. Сложих резето, но...
Време е за вечерня. Някой залоствал вратата по време на вечерня?
Не съм чувал такова нещо. – Но, ваша светлост...
Отвори я. Всичко трябва да бъде както го изисква службата.
Това тук,
е велика глупост.
Това е неговият час.
Никой не трябва да носи оръжие в Божия храм.
Какво искаш?
Смъртта ти.
Ние ще си продължим със службата.
Саксонецо!
Куче!
Изменник!
О, Господи,
колко е трудно да се носи отговорност за честта ти.
Горкият Хенри.
Благодаря ви.
Благодаря ви.
Да, всички са доволни. Прощавам ви.
Саксонски прасета.
Сигурно си искат парите.
Има ли голяма тълпа отвън? – Да, сър.
Няма нищо да ги спечели повече,
от гледката на покаялия се крал и смирението му пред наказанието.
Честта на Господ, господа, е много добро нещо.
И всички неща взети предвид, спечелени за едната страна.
Томас Бекет, нашият приятел, винаги казваше това.
Тази вечер на съвета, ще определим наказанието,
което трябва да понесат убийците.
Сър, ние не ги знаем.
Нашето правосъдие ще ги намери. Може да сте сигурни.
Време е, мои мили барони,
за покаяние за всички нас.
Чуйте ме!
Хора от Кентърбъри и граждани на Англия.
Тъй като бях потресен,
изпратих петиция до папата.
Тези дни получих отговор.
Томас Бекет, бивш архиепископ на Кентърбъри,
и мъченик за каузата на Бог и Неговата Църква,
от сега нататък ще бъде почитан
в молитвите в тази страна
като светец.
Почитането на Господ пречиства ли достатъчно?
Сега доволен ли си, Томас?
Превод и субтитри iklv
Редакция НИКЧО и МИРО